№..022
гр. София, 19.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:С Г
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от С Г Гражданско дело № 20221110138028 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на част II, дял I ГПК.
Образувано е по искова молба на "З.." АД, с ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. ".." № 2, с която е предявен срещу ответника Г. Х Д, ЛНЧ **********, с адрес:
гр. София, ул.“В..“ №.. установителен иск за сумата от 2811,73 лв., недължимо изплатеното
застрахователно обезщетение по щета № .., тъй като ответникът е подал декларация с
невярно съдържание относно механизма на ПТП, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.
Ответникът Г. Х Д, чрез назначения особен представител оспорва предявения иск, като
излага подробни съображения за неоснователност на същия. При условията на евентуалност
прави възражение за изтекла давност по отношение на вземането на ищеца.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от
фактическа и правна страна следното:
Със заявление вх. № ..10.02.2022 г. заявителят "З.." АД е поискал издаване на заповед по
реда на чл. 410 ГПК за сумата 6536,24 лева, получена от длъжника без основание, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение – 10.02.2022 г., до окончателното изплащане. В петитума на
исковата молба обаче не е направено искане за установяване дължимост на сумата над
2811,73 лева, поради което в тази част издадената заповед за изпълнение следва да се
обезсили.
По иска с правна квалификация чл. 422 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
1
Съгласно задължителните постановки на Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленума на
ВС текстът на изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на
основание, т. е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на
блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална липса на основание е
налице в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт.
За да бъде уважен иска по чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД, съдът следва да установи наличието на
две предпоставки: 1) получаването на сумата в размер на 2811,73 лв. от обогатилото се лице
– ответника Д.., което му се дава от обеднялото лице – ищеца "З.." АД и 2 ) липса на
основание за получаването, като в хипотезата на чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД тази липса следва
да е начална, каквито са и твърденията въведени от ищеца в настоящото производство.
Относно първата предпоставка за уважаване на иска - получаването на сумата в размер на
2811,73 лв. от обогатилото се лице – ответника Д.., което му се дава от обеднялото лице –
ищеца "З.." АД, същата е установена в отношенията между страните, въз основа на
представените платежни нареждания.
От заключението на вещото лице по допуснатата и изготвена съдебно автотехническа
експертиза, което съдът кредитира, като пълно, мотивирано и изготвено от лице, което
притежава нужния опит и професионална квалификация и приобщените по делото писмени
доказателства съдът приема за установено, че щетите по лек автомобил „М..“ с рег. № .. е
възможно да бъдат получени вследствие описания механизъм в протокол за ПТП от
10.02.2017 г., приет като доказателство по делото на л.38 от делото. Посредством събраните
по делото гласни доказателствени средства чрез разпита на другия участник в ПТП Д. К., се
установява че била паркирала на ул.“В..“ и я връхлетял сребрист М, който идвал от
отсрещната, забранена за движение улица. Представено е и наказателно постановление ...
от 13.04.2017 г., влязло в сила на 20.10.2017 г. видно от което на ответника Д. е наложено
наказание глоба за това, че на 10.02.2017 г. около 14,30 часа в гр. София на ул.“В..“ като
водач на л.а. „М ..“ с рег. № .. движейки се по ул.“В..“ с посока от ул.“И..“ към бул.“Х..“
навлиза и се движи срещу пътен знак Б-1 и пред №33 поради недостатъчен контрол върху
МПС реализира ПТП с л.а.“Т“ с рег. № С.., след което не спира, за да установи последиците
от ПТП. Видно от уведомление за щета от 14.02.2017 г. на л.32 от делото, застрахованият
при ищеца водач е декларирал, че на 10.02.2017 г. автомобилът е бил паркиран на бул.“Л..“
№.. и към 22,30 часа е установил, че е ударен от лявата страна от друг автомобил. При така
установеното съдът приема, че застрахованият е декларирал неверни обстоятелства относно
механизма на произшествието пред застрахователя.
Предвид изложените изводи за предоставяне на невярна информация относно механизма на
настъпването на застрахователното събитие пред застрахователя, респ. липса на основание
за изплащане на застрахователно обезщетение, настоящият състав счита, че е налице и
втората предпоставка за уважаване на иска.
С оглед изложеното така предявеният иск се явява основателен и доказан.
Основателно е и искането за заплащане на законна лихва от 10.02.2022 г. /датата на
2
депозиране на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането.
Неоснователно е възражението на ответника за изтекла давност. Вземанията, произтичащи
от фактическите състави на неоснователно обогатяване, се погасяват с изтичането на
петгодишната давност по чл. 110 ЗЗД. Срокът на същата започва да тече съгласно чл. 114 от
ЗЗД при първия фактически състав на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД - от деня на получаване на
престацията, а при третия фактически състав на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД - от деня, в който е
отпаднало основанието за плащането. В хипотеза на чл. 59 от ЗЗД погасителната давност
започва да тече от разместването на благата. (В този смисъл Постановление № 1/1979 г. на
Пленума на ВС).
Доколкото заявлението по чл. 410 от ГПК е подадено на 10.02.2022 г., то 5-годишния срок,
считано от 22.03.2017 г. (когато е извършено плащането) не е изтекъл към подаването му.
Относно разноските: При този изход на спора право на разноски има ищецът, който е
претендирал и доказал извършването на разноски в размер на 206,23 лв. за заповедното
производство (56,23 лв. – държавна такса и 150 лв. – юрисконсултско възнаграждение) и в
размер на 1057,40 лв. за исковото производство (56,23 лв. – държавна такса, 320 лв.
възнаграждение за вещо лице, 100 лв. – депозит за свидетели, и 581,17 лева- възнаграждение
за особен представител).
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 22.03.2022 г.
по ч.гр.д. №6686/2022г. по описа на СРС, 151 състав В ЧАСТТА относно присъдена сума за
главница в размер на 3724,51 лева, поради непредявен иск за установяване дължимост на
сумата.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД, че
Г. Х Д, ЛНЧ **********, с адрес: гр. София, ул.“В..“ №.. дължи на "З.." АД, с ЕИК .., със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ".." № 2, сумата от 2811,73 лв.,
представляваща недължимо изплатеното застрахователно обезщетение по щета № .., тъй
като ответникът е подал декларация с невярно съдържание относно механизма на ПТП,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение – 10.02.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
6686/2022 г. на СРС, 151 състав.
ОСЪЖДА Г. Х Д, ЛНЧ **********, с адрес: гр. София, ул.“В..“ №.. да заплати на "З.." АД, с
ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ".." №, сумата от 206,23 лв.,
представляваща разноски за заповедното производство и сумата от 1057,40 лв.,
представляваща разноски за исковото производство.
3
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4