Р Е Ш Е Н И Е
гр.Никопол, 30.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Никополски районен съд, в
публично съдебно заседание на втори юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ НАУМОВА
при секретаря Поля Видолова като разгледа
докладваното от председателя НАХД № 7 по описа за 2020 год. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Подадена е жалба от Н.В.Д. ***,
против Наказателно постановление № 19 – 0270 – 000654 от 25.11.2019г. на
Началника на РУ към ОДМВР Плевен, РУ Гулянци, с което за извършено нарушение на
чл.79, т.1,2 и 4 от ЗДвП , са му наложени на основание чл. 185 от ЗДвП, общо 3 бр. административни наказания „глоба“ в размер на по 20.00лв., всяка и за нарушение на чл. 79, т.3, му е
наложено на основание чл.183, ал.4, т.4 от ЗДвП, административно наказание
„Глоба“ в размер на 50.00лв.Твърди се, че издаването НП е
неправилно. В с.з. се явява лично и поддържа жалбата, представя доказателства,
че е инвалид, и обяснява, че поради този факт, се предвижва единствено с
велосипед, който е изправен и оборудван
с всичко необходимо. Твърди, че велосипеда му няма единствено фар и динамо за
него.Твърди също, че в момента на установяване на проверката, велосипеда му бил
поставен на степенка пред хранителен магазин и когато излязъл от него, патрулният
автомобил спрял до него и полицаите без да слизат, му съставили акт за
нарушения които не отговарят на действителността.Моли НП да се отмени или
измени. Представя доказателство – решение на ТЕЛК.
Представителят на
административнонаказващият не изпраща представител и не изразява становище по
жалбата.
Съдът намира жалбата за
процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, в
законоустановения за това срок и съдържа необходимите реквизити.
Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА,
поради следното.
Безспорно се установява, че на
жалбоподателя е съставен Акт за
установяване на административно нарушение, серия АА, бланков номер 343657
10.11.2019г., в 10.37ч., в гр.Гулянци, по ул.В.Левски, до дом № 108, управлява
ППС, велосипед, който нямал монтирани
светлоотразители отпред и отзад, нямал монтиран звънец, няма монтирани спирачки,
както и няма монтирани
светлоотразители отстрани на колелата. Деянията са квалифицирани като нарушения по чл.79, т.1,
т.2, т.3 и т.4 от ЗДвП. При съставяне на акта жалбоподателят не се е възползвал
от правото си на възражение, както и от това по чл. 44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на този акт за установяване на
административно нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление, в
което нарушението е описано и е квалифицирано така, както е в акта, като по
отношението на т.1 и т.2, едновременно е посочено, че велосипеда няма монтирани
спирачки и звънец, и същевременно, са
осъществени състава на чл.79, т.1 и т.2
от ЗДвП, съгласно които велосипеда няма изправни спирачки и изправен звънец!?.
На жалбоподателя, на основание чл. 185 от
ЗДвП и на основание чл.183, ал.4, т. 4 от същия закон са наложени общо 4бр. наказания – глоба в
размер от 3бр. по 20лв. и една от 50.00лв.
При така установената фактическа обстановка
съдът приема от правна страна следното:
Съгласно чл.79, т.1,2, 3 и т.4 от ЗДвП:,
„За да
участва в движението по пътищата, всеки велосипед трябва да има изправни
спирачки, звънец, устройство за излъчване на бяла или жълта добре различима
светлина отпред и червен светлоотразител отзад, бели или жълти светлоотразители
или светлоотразяващи елементи отстрани на колелата.“ Ако велосипеда се бута, до водача, то той е пешеходец.
Жалборподателя твърди, че велосипеда му е
оборудван с всички, необходими елементи, както и че в момента на проверката същият
е бил паркиран на степенка пред хранителен магазин.Твърди, също , че е инвалид
и велосипеда му е необходим за да се придвижва, т.к. няма инвалидна количка.
От показанията
на разпитания по делото свидетели – Ю.У./актосъставител/ и А.Д., се установява,
че нарушенията били, установени визуално от актосъставителя и свидетеля, по
акта, през деня.
Установява се също, че велосипеда бил до
хранителен магазин. Св.У. изнася също в с.з., проведено на 25.02.2020г., че
предната капла на велосипеда, бил оборудван със светлоотразител.
Св.Д.
пък заявява в с.з., при разпита си, че докато съставили АУАН, жалбоподателя
влязъл в магазина да си напазарува.
По делото е представено от жалбоподателя
експертно решение на ТЕЛК, съгласно което на същият е определена, 66 % трайно
намалена работоспособност, при преосвидетелстване и т.н. оценка на
работоспособността 99% без чужда помощ. Видно от същата жалбоподателя има за
спастична долна парапареза, заболване на дванадесетопръстника, налични
деормитети на ходилото и радикулопатия.
От така, установената фактическа обстановка не
се установи, по безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил от обективна и от субективна
страна административните нарушения, за които е наказан по административен ред.
По
смисъла на Допълнителни разпоредби на § 6, на ЗДВП: 19. „Велосипед“ е пътно превозно
средство най-малко с две колела, което се привежда в движение с мускулната
сила на лицето, което го управлява, с изключение на инвалидните колички.
Със законовите разпоредби е задължително да се
съобразяват всички участници в пътното движение.Факта, че жалбоподателя е
инвалид, не го освобождава от това задължение.
В случаят обаче, предвид представеното
експретно решение на ТЕЛК, както и от възприетото от съдията доклачик, лично в
с.з. при явяването на самият жалбоподател, същият е трудно подвижен.В крайна
сметка, възражение на жалбоподателя, че
е инвалид, трудно подвижен, поради заболяване на долните крайниците, както и че се придвижва единствено
с велосипед, което не означава автоматично, че го управлява, не бе оборено от наказващият орган, доколкото
същият не установи, степента на инвалидност на жалбоподателя до каква степен му позволява да привежда в
движение с мускулна сила велосипеда или просто се подпира на него, бутайки го?!
Не се установи, безспорно и жалбоподателя да
е управлявал велосипеда, при установяване на нарушенията. Съдът дава вяра на
твърденията на жалбоподателя, че велосипеда му е бил паркиран на степенка пред
хранителен магазин, когато полицейският патрул го е забелязал и е изчакал
жалбоподателя да излезе от магазина за да установи собственика му. Те са
логични и последователни, въпреки безспорната заинтересованост на
жалбоподателя. Свидетелите изнасяха своите показания колебливо, неуверено и
предпазливо, обмисляйки значението на изнесената от тях информация.От
цялостният им съвкупен анализ оставиха у съда, впечатлението, че полицейските
служители са целели, да изпълнят поставеният им план за съставяне на определен
брой АУАН по поставеният план за СПО, велосипеди и каруци в периода ноември
2019г., поради което и след като са видели при обхода с патрулният си автомобил,
поставеният на степенка велосипед на жалбоподателя, пред хранителният магазин
са изчакали появата на неговият собственик,
след което са му вменили съставите на всички възможни предвидени в чл.79 от ЗДвП, нарушения.
Убедили ли са жалбоподателя, че няма да
има за него последствие, констатираните нарушения, поради което и той се е
подписал, без възражения.
В
крайна сметка свидетелите не установиха еднозначно, и същественият елемент от
вменените нарушения, а именно, дали велосипеда е бил управляван, по време на
проверката от жалбоподателя, бил е бутан от него, като пешеходец или е бил подпрян на степенка пред магазина.
Съдът недава вяра на показанията на
свидетелите и поради факта, че самият
актосъставител, разпитан като свидетел в залата, твърди, че велосипеда, който
не се установи по делото дали е каран или е бутан от жалбоподателя, с цел да го
ползва за упора при предвижването си, е оборудван със светлоотразител на
задната капла?!?.
Не се
установи безспорно и в крайна сметка, дали въобще велосипеда на жалбоподтеля, не е имал монтирани звънец и спирачки или
същите са били налични, но неизправни, както в последствие е посочено в НП. В разпоредбата на чл. 180, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е
предвидено наказание за неспазване на
разпоредбите на чл.79, т.3 и т.4 от ЗДвП, но само, когато в резултат на
нарушението е създадена непосредствена опасност за движението. В останалите
случаи, ако няма възникнала опасност, нарушението на чл. 79, т. 3 и т. 4 от ЗДвП, според съда, не се наказват. Дори
и да беше управлявал велосипеда си, несъмнено, обществената опасност на
деянието е значително ниска,
доколкото, в резултат на нарушенията няма създадена непосредствена опасност за
движението и същите са извършени в светлата част на деня.
При тези изводи,
обжалваното НП следва да бъде отменено, като неправилно.
Водим от горното и на
основание чл. 63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19 – 0270 – 000654 от
25.11.2019г. на Началника на РУ към ОДМВР Плевен, РУ Гулянци, с което на Н.В.Д. с ЕГН ********** ***, са му наложени, следните наказания:
1/ на основание чл.185 от ЗДвП
административно наказание „глоба“ в размер на 20лв., за нарушение на чл.79,т.1 от ЗДвП;
2/ на основание чл. 185 от ЗДвП
административно наказание „глоба“ в размер на 20лв., за нарушение на чл.79,т.2 от ЗДвП;
3/ на основание чл.183, ал.4, т.4 от ЗДвП административно н наказание „глоба“ в размер на 50лв., за нарушение на чл.79,т.3 от ЗДвП и
4/ на основание чл. 185 от ЗДвП административно наказание „глоба“
в размер на 20лв., за нарушение на
чл.79,т.4 от ЗДвП.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Плевенски Административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: