№ 2089
гр. Варна , 14.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на
четиринадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
Светлана К. Цанкова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100501285 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. К. Д., ЕГН **********, чрез адв. А.Пейчева– ВАК
срещу определение № 1234 на Варненския районен съд, постановено на 22.02.2021г. по гр.д. №
4315/21г., в частта с която е прекратено производството по същото по предявения от М. К. Д.
осъдителен иск срещу „Бг груп бетон 13“ООД, с ЕИК ********* за заплащане на сумата от
1306,79лв., представляваща дължимо наемно възнаграждение за стопанската 2019/2020г., по
договор за наем на земеделска земя от 12.07.2019г., ведно със законната лихва, считано от
подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане, поради недопустимост на
предявеният иск.
Твърди се в жалбата, че изводите на ВРС за недопустимост на иска, поради това, че за ищеца
не е налице правен интерес от предяваването му, поради това, че не е страна по сключения договор
за наем са неправилни и необосновани. Посочва се, че в случая не е предявен иск за заплащане на
обезщетение за лишаване от ползите от имота, а осъдителен иск за заплащане на сумата в размер
на 1306,79лв., представляваща припадащата се част от наемно възнаграждение по договор за наем
на земеделска земя, сключен между ответното дружество и един от съсобствениците на земята.
Твърди се, че вземането на ищеца е възникнало въз основа на сключения договор за наем и
правото му на собственост, придобито по наследствено правоприемство върху отдадените под
наем имоти, като в исковата молба са посочени съответните квоти от собствеността върху
отделните имоти. Посочва също, че сключеният договор за наем за една стопанска година от Д.Я.
е действителен и обвързва останалите съсобственици, включително и ищеца, на основание чл.21,
ал.1 ЗЗД, вр. чл.4а ЗСПЗЗ, тъй като то представлява действие на обикновено управление на
1
съсобствена вещ, като специалната разпоредба на чл.4а, ал.2 ЗСПЗЗ въвежда изключение от
правилото на чл.32 ЗС. С подаването на исковата молба ищецът потвърждава и сключването на
този договор. Счита, че след като правото да получи наем принадлежи на всеки от
съсобствениците, съобразно притежаваните от тях части, за ищеца е налице правен интерес от
предявяване на иск за заплащане на наемното възнаграждение за притежаваните от него ид. части
от отдадените под наем имоти.
Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния
съд за произнасяне по същество.
За да се произнесе ВОС съобрази следното:
Частната жалба е депозирана в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт. Разгледана по същество същата е основателна по следните съображения:
Производството пред ВРС е образувано по субективно съединени искове, предявени от Д. М.
ЯНК. и М. К. Д. срещу „“БГ груп бетон 13“ООД за заплащане на сумата от 3477,13лв. за Д.Я. и
1306,79лв. за М.Д., представляващи наемно възнаграждение за стопанката 2019/2020г. по договор
за наем на земеделски земи от 12.07.2019г.
Съобразно твърденията в исковата молба двамата ищци са наследници по закон на Кольо Д.
Янков, починал на 22.10.2019г.. На 12.07.2019г. ищцата Д.Я., като наемодател, сключила с
ответното дружество – наемател договор за наем на земеделска земя с обща площ от 87,006 дка.
Ищците са придобили собствеността върху имотите въз основа на възмездна сделка и наследство
от Кольо Янков. Ищецът М. К. Д. обосновава правния си интерес от предявяване на иска с
произтичащото му от качеството му на съсобственик правото да получи наемната цена по
договора, съразмерно на квотата му в съсобствеността. Посочените обстоятелства са достатъчни
да се приеме, че предявеният иск е процесуално допустим. Макар,съсобственикът Димитра
Янакиева, в качеството си на съсобственик, притежаващ повече от 25% ид.ч. от имотите да е
сключила договора за наем, съгласно чл.4а, ал.2 ЗСПЗЗ, наемното възнаграждение е дължимо на
собственика на имота на основание чл.93 ЗС, съразмерно на притежаваните квоти. Наемателят не е
изпълнил задължението си по договора за наем да заплати дължимата наемна цена, поради което и
ищецът е предявил иск за заплащане на процесната сума, представляваща наемна цена за
притежаваните от него ид.ч. от имотите, предмет на договора.
С исковата молба са представени удостоверение за наследници на Кольо Д. Янков, починал
на 22.10.2018г., от което се установява, че ищците са негови наследници; договори за доброволна
делба на земеделски земи и договори за продажба на недвижими имоти, обективирани в НА №
107/2007г. и НА № 69/2015г., легитимиращи ищците като собственици на процесните имоти;
договор за наем №11, сключен на 12.072019г., сключен между Д.Я., като наемодател, действаща
лично и като пълномощник на съсобствениците и ответното дружествово- наемател.
С обжалваното определение първоинстонционният съд е прекратил производството по
предявеният от М.Д. иск, като е изложил мотиви за липса на процесуална предпоставка от
категорията на абсолютните – правен интерес за ищеца да предяви иска. Обосновал е становището
си с това, че наемодател по процесния договор е само Д.Я., поради което облигационното
2
правоотношение, възникнало по този договор не обвързва другия съсобственик на имотите – М.Д..
Право да търси в пълен обем наемната цена има само съсобственика, сключил договора за наем. За
останалите съсобственици е налице възможност да търсят полагащите им се граждански плодове
от веща, съгласно разпоредбата на чл.30, ал.3 ЗС.
Въззивният съд не споделя мотивите, изложени в обжалвания съдебен акт, като намира, че
преценката за активна процесуална легитимация /правен интерес/ се ограничава до проверка на
обстоятелствата дали пред съда ищецът е обосновал правен интерес да претендира парично
вземане от ответника на базата на наведените в исковата молба твърдения.
С оглед изложеното, до колкото с предявения иск е предявена самостоятелна претенция за
вземане за наемна цена за определен период от време, съразмерно на квотите на ищеца от
съсобствеността, при твърдения за наличие на сключен договор за наем на земеделски имоти от
един от съсобствениците, същият е допустим. Изложените от първоинстанционният съд доводи
относно обвързващата сила на възникналото облигационно отношение и възникналите въз основа
на него права и задължения са такива по основателност на претенцията, а не по допустимостта.
Неотносими към преценката за наличие на правен интерес са и изложените от съда мотиви, че
съсобственикът, който е сключил договора за наем има право да търси в пълен размер дължимата
наемна цена, както и, че съсобственикът на отдадената под наем вещ може да търси с иск по чл.30,
ал.3 ЗС, полагащите му се граждански плодове от вещта.
С оглед на горното, съдът намира, че като е прекратил производството по предявения от М.
К. Д. иск срещу „Бг грул бетон 13“ООД, с ЕИК ********* за заплащане на сумата от 1306,79лв.,
представляваща дължимо наемно възнаграждение за стопанската 2019/2020г., по договор за наем
на земеделска земя от 12.07.2019г., поради липса на правен интерес е постановил
незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде отменен.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №1234 на Варненския районен съд, постановено на 22.02.2021г. по
гр.д. № 4315/21г., в частта с която е прекратено производството по същото по предявения от М. К.
Д. осъдителен иск срещу „Бг грул бетон 13“ООД, с ЕИК ********* за заплащане на сумата от
1306,79лв., представляваща дължимо наемно възнаграждение за стопанската 2019/2020г., по
договор за наем на земеделска земя от 12.07.2019г. И ВРЪЩА делото на ВРС за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по арг. от чл.274 ал.1
т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4