НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ
№
Гр. Лом, 09.04.2021 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Ломският районен съд, в публично съдебно заседание на трети
ноември, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА МИРОНОВА
при секретаря Румяна Димитрова, като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1478
по описа за 2019 г.,за да се
произнесе, взе предвид следното:
Искове с правно основание: - чл. 422 ал.1 във връзка с
чл. 415 ал.1 от ГПК.
Предявени са обективно съединени искове от А1 БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК ****, гр.
София, чрез пълномощника си, адв. В. Г., САК, срещу Н.Т.И., ЕГН ********** ***,
за установяване дължимост на суми по договор, за които има издадена Заповед по
чл. 410 ГПК.
Ищецът твърди, че между него
– с предишно наименование „МОБИЛТЕЛ“ ЕАД и ответника, са били сключени
индивидуални договора за мобилни услуги и договори за продажба мобилни
устройства на изплащане, въведени в системата на оператора по общ индивидуален
потребителски номер, като са издавани общи фактури.
Издадени са месечни фактури
за периода 23.10.2014 – 22.05.2015 год., които не са заплатени. Договорите са
прекратени предсрочно по вина на абоната и е начислена неустойка.
За това ищецът подал
заявление по чл. 410 издадена е заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена
на длъжника, който е подал възражение срещу нея.
Иска
се: да бъде признато от
съда за установено по отношение на ответника, че към него съществува изискуемо
вземане на ищеца, в размер на 890,84 лв., от които:
- 128,64 лв. главница,
представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги по договори за далекосъобщителни
услуги № М4279898/03.11.2014 год., съгласно фактура № *********, с падеж на
плащане 27.11.2014 год., за отчетен период 23.10.2014 – 22.11.2014 год.,
фактура № ********* с падеж 28.12.2014
год., за отчетен период 23.11.2014 – 22.12.2014 год. и договор №
М4279902/03.11.2014 год., съгласно фактура № ********* с падеж 27.11.2014 год.,
за отчетен период 23.10.2014 – 22.11.2014 год., фактура № ********* с падеж
28.12.2014 год., за отчетен период 23.11.2014 – 22.12.2014 год., фактура №
*********, с падеж 26.01.2015 год., за отчетен период 23.12.2014 – 22.01.2015
год.;
- 730,10 лв. – неустойка за
предсрочно погасяване на договор за далекосъобщителни услуги, дължима по
договори за далекосъобщителни услуги № М 4279898/03.11.2014 год., съгл. Фактура
№ ********* с падеж 26.05.2015 год., за отчетен период 23.04.2015 – 22.05.2015
год. и договор № М4279902/03.11.2014 год., съгласно фактура № *********, с
падеж 26.05.2015 год., за отчетен период 23.04.2015 – 22.05.2015 год., фактура
№ ********* с падеж 26.05.2015 год., за период 23.04.2015 – 22.05.2015 год.,
- 32,10 лв. – мораторна лихва
за забава, изчислена върху фактура № *********/28.12.2014 год. и фактура №
*********/26.01.2015 год.
Претендират се и направените
разноски по водене на заповедното и исковото производство.
Писмен отговор в срока по чл.
131, ал. 1 ГПК не е постъпил от ответника.
Предвид процесуалното поведение на ответника, съдът е приел, че между страните са няма спорни фактически
твърдения.
Приложено
е ч.гр.д. № 2388/2017 год. на РС – Лом,
видно от което по Заявление на ищеца и в негова полза е издадена Заповед №1862/14.09.2017 год., за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК срещу ответника – длъжник за посочените в
исковата молба суми.
Заповедта е връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал. 1 ГПК и съдът с Разпореждане от 15.07.2019
г. е указал на заявителя правото му да предяви иск относно вземането си в
едномесечен срок от съобщението. Последното е получено от заявителя-настоящ
ищец на 29.07.2019г.
Искът
по реда на чл. 422 ГПК е предявен в указаният срок (видно от п.клеймо).
Предявеният иск е допустим.
Налице е подведомственост на спора пред съда, искът е предявен от и срещу надлежна
страна. Няма основания за отвод на пресъдено нещо.
В
срока за отговор по чл.131 ГПК ответникът не е депозирал писмен такъв.
Страните
са редовно призовани за първото по делото открито съдебно заседание.
Ищецът
не се представлява. В писмено становище поддържа предявения иск.
Моли да бъде постановено
неприсъствено решение, предвид неявяването на ответника и неупражняването от
негова страна на правото на отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. Претендира присъждане
на направените в исковото и заповедното производство разноски.
Ответникът,
редовно и своевременно призован не се е явил в съдебно заседание и не е
направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Съдът намира, че с връчените
на ответника съобщение за връчване на препис от исковата молба и
доказателствата към нея, ведно с Разпореждане от 30.09.2019 год., с оглед
упражняване правото на подаване на писмен отговор /чл.131 ГПК/, които са
получени от него на 08.10.2019 год. лично, при отказ и призовка за страна за
открито съдебно заседание /чл. 142 ГПК/, ведно с Определение от 21.09.2021 г.
по чл. 140 ГПК, връчено на 05.10.2021 год. лично, на страната, са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му
в съдебно заседание.
С оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства, предявеният
иск се явява вероятно основателен.
Ето защо и с оглед
направеното искане и наличието на предвидените в чл. 238 ал. 1 и чл. 239 ал. 1 ГПК предпоставки, следва да се постанови неприсъствено решение, като главният
иск да бъде уважен в предявения размер.
Предвид уважаването на
главния иск, не се дължи произнасяне по евентуалния.
Съгласно задължителната
практика на съдилищата, т. 12 от ТР№ 4/2013 год. от 18.06.2014 год., ОСГТК,
ВКС, съдът, разглеждащ исковото производство следва да се произнесе и по
разноските, сторени в заповедното, с осъдителен диспозитив.
На осн.чл.78 ал.1 ГПК
ответника следва да заплати на ищеца направените от него разноски по делото за
тази инстанция. Списък по чл. 80 ГПК се представя. От него и доказателствата по
делото се установява, че разноските, сторени от ищеца са в общ размер на 460 лв.,
от които 205 лв. по исковото и 255 лв. по заповедното производство.
Мотивиран от горните
съображения и на осн.чл. 239 ГПК съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н.Т.И., ЕГН ********** *** ДЪЛЖИ на А1 БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК
****, гр. София, СУМАТА
от 890,84 лв. (осемстотин
и деветдесет лева, 84 ст.), от които:
- 128,64 лв. главница, представляваща незаплатени далекосъобщителни
услуги по договори за далекосъобщителни услуги № М4279898/03.11.2014 год.,
съгласно фактура № *********, с падеж на плащане 27.11.2014 год., за отчетен
период 23.10.2014 – 22.11.2014 год., фактура №
********* с падеж 28.12.2014 год., за отчетен период 23.11.2014 –
22.12.2014 год. и договор № М4279902/03.11.2014 год., съгласно фактура №
********* с падеж 27.11.2014 год., за отчетен период 23.10.2014 – 22.11.2014
год., фактура № ********* с падеж 28.12.2014 год., за отчетен период 23.11.2014
– 22.12.2014 год., фактура № *********, с падеж 26.01.2015 год., за отчетен
период 23.12.2014 – 22.01.2015 год.;
- 730,10 лв. – неустойка за предсрочно погасяване на договор за
далекосъобщителни услуги, дължима по договори за далекосъобщителни услуги № М
4279898/03.11.2014 год., съгл. Фактура № ********* с падеж 26.05.2015 год., за
отчетен период 23.04.2015 – 22.05.2015 год. и договор № М4279902/03.11.2014
год., съгласно фактура № *********, с падеж 26.05.2015 год., за отчетен период
23.04.2015 – 22.05.2015 год., фактура № ********* с падеж 26.05.2015 год., за
период 23.04.2015 – 22.05.2015 год.,
- 32,10 лв. – мораторна лихва за забава, изчислена върху фактура № *********/28.12.2014
год. и фактура № *********/26.01.2015 год.,
за които суми е издадена Заповед №1862/14.09.2017 год., за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2388/2017 год. на РС – Лом.
ОСЪЖДА
Н.Т.И., ЕГН ********** *** да заплати на А1 БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК ****, гр. София, деловодни разноски в размер на 460,00 лв. (четиристотин и шестдесет лв., 10
ст.).
Решението
не подлежи на обжалване.
Районен съдия: