№ 147
гр. Благоевград, 25.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Гергана М. Симеонова
при участието на секретаря Димитрина В. Павлова
като разгледа докладваното от Гергана М. Симеонова Административно
наказателно дело № 20241210201578 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от А. Б. Щ. с ЕГН ********** от с. Н. Д., ул.
„Б.“ №, срещу Наказателно постановление № 24-1116-003236/01.08.2024г., издадено от
началник група при ОДМВР- Благоевград, сeктор „Пътна полиция“, с което на
жалбоподателя на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП е наложена глоба в размер на 200
лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл.140, ал.1
ЗДвП.
В жалбата се релевират доводи за неправилност на атакуваното наказателно
постановление, както и че при издаването му са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. В тази връзка се сочи, че не ставало ясно дали НП е издадено
на основание чл.36, ал.2 ЗАНН
Сочи се, че обжалваното НП не отговаря на изискванията предвидени към
неговото съдържание, както и че съществува несъответствие между словесното
описание на нарушението, правната му квалификация и санкционната разпоредба.
Релевират се подробни възражения за субективна несъставомерност на нарушението.
По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното наказателно
постановление.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява.
Представлява се от адв. П., която поддържа изложените в жалбата доводи.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Депозира писмено
становище, в което се прави искане за оставяне на въззивната жалба без уважение и се
релевира възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско
възнаграждение.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление,
доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено
от фактическа страна следното:
На 24.01.2024 г. Н. Г. Б. с ЕГН ********** закупил от „Капа Фемили“ ЕООД,
1
представлявано от С. Д. К. л.а „Ауди А6“с рег.№ Е с рама № WAUZZZ4F76N176536,
двигател № ВРР043656, за което на същата дата е сключен договор за покупко-
продажба с нотариално заверени подписи. Предвид липсата на извършена от новия
собственик на МПС регистрация, на 27.03.2024 г. на основание чл. 143, ал. 15 ЗДвП е
извършено служебно прекратяване на регистрацията на закупения от Б. автомобил.
На 27.05.2024 г. Я. В. и Б. Г. - служители на сектор „Пътна полиция” при ОДМВР -
Благоевград изпълнявали служебните си задължения в района на км. 373+500 на ПП-1
Е-79. Около 10.21 ч. на посоченото място полицейските служители спрели л.а. „Ауди
А6“с рег.№ Е и при проверка на документите за самоличност на водача, установили, че
същият се управлява от жалбоподателя А. Щ.. Служителите на сектор „Пътна
полиция“ извършили справка в информационните системи на МВР, от която
установили, че управляваният от жалбоподателя автомобил е с прекратена на
27.03.2024 г. регистрация, извършена по служебен ред на основание чл. 143, ал. 15
ЗДвП.
В. приел, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата чл. 140, ал. 1 ЗДвП, поради
което в негово присъствието и на свидетеля Б. Г. съставил АУАН серия GA №1307805.
След запознаването със съставения АУАН, началникът на сектор „Пътна полиция“
при ОДМВР - Благоевград приел, че деЯ.ето на Щ. съдържа признаците на
престъпление по чл.345 НК, поради което на 31.05.2024 г. на основание чл.54, ал.1, т.9
ЗАНН и чл.33, ал.2 ЗАНН прекратил административнонаказателното производство по
АУАН серия GA №1307805/ 27.05.2024 г. и изпратил материалите на РП –
Благоевград.
Изпратените в РП- Благоевград материали инициирали образуване на преписка
Вх. 5429/2024 г. по описа на Прокуратурата. С Постановление от 26.07.2024 г. РП –
Благоевград отказала да образува досъдебно производство. В мотивната част на
постановлението са изложени аргументи за субективна несъставомерност на деЯ.ето
на Щ. като престъпление по чл.345 НК, като е прието, че се съдържат данни за
извършено административно нарушение, поради което преписката е изпратена на
началника на сектор „Пътна полиция“ за реализиране на административнонаказателна
отговорност.
Въз основа на постановлението на РП – Благоевград, с което е отказано да се
образува досъдебно производство, на основание чл.36, ал.2 ЗАНН, началник група в
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Благоевград, издал обжалваното наказателно
постановление, което е връчено на жалбоподателя на 21.11.2024 г.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на
разпитания от съда свидетел Б. Г. и от приобщените към доказателствения материал по
реда на чл. 283 НПК писмени доказателства: Писмо от Районна прокуратура -
Благоевград пр. пр. №5429/2024 г. с приложения: Докладна записка относно извършена
проверка по преписка с рег. №1116р-5521/2024 г. по описа на Сектор „Пътна полиция“
при ОДМВР – Благоевград; Писмо от Сектор „Пътна полиция“ Благоевград с рег.
№1116р[1]5521/04.06.2024 г.; АУАН Серия GA №1307805/27.05.2024 г.; Справка за
нарушител/водач за А. Б. Щ.; Справка за МПС с рег. №Е за регистрации; Справка за
собственици на превозното средство за МПС с рег. №Е; Искане за изготвяне на
справка за съдимост с УРИ 1116р[1]5521/17.06.24 г.; Справка за съдимост за А. Б. Щ. с
рег. №240618005000262614/18.06.2024 г.; Обяснения от А. Б. Щ. от 01.07.2024 г.;
Обяснения от Н. Г. Б. от 01.07.2024 г.; Писмо от Сектор „Пътна полиция“ Благоевград
с рег. №1116р-6301/20.06.2024 г.; Справка по история за ПС с рег. №Е; Справка за
собственици на превозното средство за МПС с рег. №Е изготвена на 27.03.2024 г.;
2
Справка за собственици на превозното средство за МПС с рег. №Е изготвена на
07.06.2024 г.; Писмо от Сектор „Пътна полиция“ Благоевград с рег. №111600-
1262/27.01.2025 г.; Справка по история за ПС с рег. №Е; Справка за собственици на
превозното средство за МПС с рег. №; Заявление №241116021002 за промяна на
регистрацията на ПС с рег. №Е; Данни за превозно средство по услуга промяна на
регистрацията по заявление №241116021002; Протокол за преглед за техническа
изправност на ППС №241116008055; АУАН Серия GA №1307805/27.05.2024 г.; Договор
за покупко-продажба на МПС от 24.01.2024 г.; СРМПС част 1 за МПС с рег. №Е,
Писмо от Сектор „Пътна полиция“ с изх. №111600- 22254/10.12.2024 г.; АУАН Серия
GA №1307805/27.05.2024 г.; Договор за покупко-продажба на МПС от 24.01.2024 г.;
СРМПС част 1 за МПС с рег. №Е; Пълномощно от Н. Г. Б., с което упълномощава В.
И. Т. от 31.08.2023 г.; СРМПС част 1 за МПС с рег. №; АУАН Серия GA
№1307805/27.05.2024 г.; Мотивирана резолюция №24-1116-М000061/31.05.2024 г.;
Писмо от Сектор „Пътна полиция“ с рег. №1116р-5521/04.06.2024 г.; Постановление за
отказ да се образува досъдебно производство от 26.07.2024 г.; Заповед №8121з-
1632/02.12.2021 г.; Справка за нарушител/водач за А. Б. Щ..
При установяването на фактическата обстановка съдът се довери на показанията
на полицейския служители, като съобрази тяхната последователност,
непротиворечивост и корелацията им с приложените по делото писмените
доказателства.
Като изясняващи релевантни към предмета на доказване обстоятелства, районният
съд кредитира и надлежно приобщените писмени доказателства, които не се
опровергават от доказателствената съвкупност.
От показанията на Г. и съставения АУАН се изясняват фактите по извършената
проверка и направените при нея констатации относно дата, мястото и обстоятелствата
около санкционираното нарушение.
От договора за покупко-продажба се установява датата на придобиване на
автомобила от Н. Б., а от писмо от сектор"Пътна полиция" – Благоевград, справки за
собственост и история на регистрацията на МПС се установява датата и основанието
за извършеното прекратяване на регистрацията на автомобила.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна
следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (НП е връчено на 21.11.2024 г., а жалбата е от
04.12.2024 г.), и е насочена срещу обжалваем административно-наказателен акт,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка
относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие, съдът констатира, че наказателното
постановление е издадено от компетентен орган. Съгласно т.3.11 на Заповед № 8121 з-
1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, наказателни постановления
могат да бъдат издавани от началниците на групи в СПП при ОДМВР на обслужваната
територия. Ето защо наказващият орган е материално и териториално компетентен да
наложи административно наказание за установено нарушение на ЗДвП.
Предвид изрично предвидената с чл. 36, ал.2 ЗАНН възможност за образуване на
административнонаказателно производство без съставянето на АУАН, когато
3
прокурорът е отказал да образува наказателно производство и производството е
препратено на наказващия орган, не следва да бъдат обсъждани възраженията
свързани с издаването на НП на посоченото основание и тези със съставянето на
АУАН.
Издаденото НП е в предвидената от закона писмена форма и съдържание, при
спазване на законово регламентираната процедура по съставянето и връчването му,
като съдържа всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл.57 ЗАНН реквизити, в
това число описание на нарушението - дата и място, обстоятелствата, при които е
извършено същото и правната му квалификация.
Релевантните за обективната съставомерност на нарушението признаци са
описани по ясен и конкретен начин, като дадената правна квалификация съответства на
словесното описание.
Предвид изложеното съдебният състав не констатира допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на
процесуалните правила, обуславящи отмяна на санкционния акт.
Районният съд обаче намира наказателно постановление, предмет на настоящия
съдебен контрол за материалноправно незаконосъобразно.
Съгласно чл. 140, ал. 1 ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с
табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места .
С разпоредбата на чл.145, ал. 2 ЗДвП законодателят задължил приобретателя на
регистрирано пътно превозно средство в срок до един месец от придобиването да
регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни
превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика,
освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба.
На основание чл.143, ал.15 ЗДвП служебно, с отбелязване в автоматизираната
информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно
средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни
задължението си да регистрира превозното средство. Аналогично е и съдържанието на
чл.18б, ал.1, т.10 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. съгласно която по чл.143, ал.15 от
ЗДвП се извършва прекратяване на регистрацията по чл.18, т.2 на регистрирано пътно
превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не
изпълни задължението си да регистрира превозното средство.
Приложеният по делото договор за покупко-продажба установява, че на
24.01.2024 г. Н. Б. е закупил автомобила от предишния му собственик като
прехвърлянето на собствеността станало по предвидения в закона ред, а именно в
писмена форма с нотариално заверени подписи. Сделката за покупко-продажбата на
автомобила била изповядана пред нотариус на 24.01.2024 г., за което по електронен
път били подадени данни към системата на Сектор "Пътна полиция". Б. е било въведен
в системата на Сектор "Пътна полиция", като "предстоящ собственик" на автомобила,
поради което за него е съществувало задължение в едномесечен срок, считано от
покупката, респ. придобиването на собствеността над автомобила, т.е. до 26.02.2024
година /първият работен ден след 24.02.2024 г. – събота –неприсъствен ден/, да
регистрира превозното средство като негова собственост
След като това не е направено, на 27.03.2024 г. по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП
във вр. с чл. 18б ал. 1, т. 10 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. регистрацията на МПС
била служебно прекратена.
Ето защо съдът приема за установено по несъмнен начин, че на 27.05.2024 г.
жалбоподателят е управлявал моторно превозно средство, което не е регистрирано по
4
надлежния ред, доколкото към тази дата автомобилът е бил с прекратена регистрация
по реда на 143, ал. 15 от ЗДвП във вр. с чл. 18б ал. 1, т. 10 от Наредба № I-45 от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение,
временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства.
В случая обаче, настоящата съдебна инстанция приема, че в хода на
административнонаказателното производство не е доказано по изискуемия се начин
субективната съставомерност на санкционираното нарушение.
Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗАНН, административно нарушение е това деЯ.е което
нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е
обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.
В настоящия случай обаче не може да се направи извод, че поведението на
жалбоподателя, което се субсумира под състава на административно нарушение по чл.
140, ал. 1 ЗДвП е извършено виновно. От приетите по делото писмени доказателства
се установи, че превозното средство не е собственост на жалбоподателя, а е
притежание на Н. Б., за когото именно е съществувало регламентираното с чл. 145, ал.
2 ЗДвП задължението в едномесечен срок от придобиването да заяви това
обстоятелство пред органите на МВР. Именно поради неизпълнението на вмененото с
цитираната разпоредба задължение от страна на Б. се е стигнало до прекратяване на
регистрацията на превозното средство.
Разпоредбите на чл. 143, ал. 15 ЗДвП и чл. 18б, ал. 1 от Наредба № I-45 от 24 март
2000 г., предвиждат служебно, прекратяване на регистрацията на регистрирано пътно
превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не
изпълни задължението си да регистрира превозното средство. От текста на двете
разпоредби се установява, че при наличие на така описаната хипотеза, службата по
регистрация на превозни средства следва да направят отбелязване в автоматизираната
система, но никъде не е регламентирано законовото задължение да уведомяват
нарушителите за направеното отбелязване. Същевременно с чл. 18б, ал. 2 от Наредба
№ I-45 от 24 март 2000 г е регламентирано, че при прекратяване регистрацията по ал.
1, т. 1, 2, 3, 4 или 8 се уведомява собственикът на ПС, посочен в регистъра. Не е
предвидено обаче задължение за уведомяване на приобретателя при извършена на
основание 18б, ал.1, т. 10 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. служебно прекратяване на
регистрацията на съответното МПС.
Прекратяването на регистрацията настъпва по силата на закона, а не по волята на
административен орган, поради което и не е било необходимо контролните органи да
информират Б. в качеството му на собственик на автомобила за прекратяването на
регистрацията, предвид задължението на всички да познават закона.
Доколкото обаче по делото не са представени каквито и да било доказателства, че
жалбоподателят е бил наясно с извършената служебна дерегистрация на управлявания
от него автомобил / иззето свидетелството за регистрация или снети регистрационните
табели/, не може да се вмени във вина на трето лице /извън собственика/, каквото се
явява жалбоподателят, управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния
ред.
Нарушението на чл.140, ал.1 ЗДвП е формално такова, поради което е възможно
същото да бъде извършено единствено при форма на вината - умисъл. Незнанието на
част от обективните елементи на състава на нарушението, а именно –прекратяването
на регистрацията по служебен път, обуславя извод за липса на виновно поведение,
доколкото нарушителят е действал в условията на фактическа грешка по смисъла на
5
чл. 14 НК вр. чл. 11 ЗАНН, която винаги изключва наличието на умисъл.
В същия смисъл е и практиката на настоящия съдебен състав видно от мотивите
на Решение №5456/06.07.2020 г. по а.н.д. 471/2020 г. на РС- Благоевград, и Решение №
319/10.05.2023 г. по а.н.д. 243/2023 г. на РС- Благоевград, които се съдържат и в
депозираната въззивна жалба.
Изложените съображения обуславят извод за незаконосъобразност на
наказателното постановление, предмет на настоящия съдебен контрол и предпоставят
неговата отмяна.
При този изход на делото, право на присъждане на разноските за производството
възниква само за жалбоподателя, който прави искане за присъждане на сума в размер
на 400,00 лева, представляваща заплатено във въззивното производство адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемата страна релевира възражение за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение, което съдът намира за неоснователно.
Районният съд намира, че дължимите се в случая разноски на жалбоподателя за
адвокатско възнаграждение с оглед фактическата и правна сложност на делото, като се
отчете предметът на делото, видът на наложеното наказание, броят на проведените
открити съдебни заседания, обемът на осъществената правна защита и при
съобразяване с указанията на Решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024г.
съответства на претендирания размер за разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат възложени в тежест на
ОДМВР Благоевград, която е юридическото лице, в чиято структура е включен
административният орган – издател на оспореното наказателно постановление
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 ЗАНН Районен съд- Благоевград,
НО, 7-ми състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-1116-003236/01.08.2024г., издадено от
началник група при ОДМВР- Благоевград, сектор „Пътна полиция“, с което на А. Б.
Щ. с ЕГН ********** от с. Н. Д., ул. „Б.“ №, на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП е
наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6
месеца за нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН ОДМВР Благоевград ДА ЗАПЛАТИ
на А. Б. Щ. с ЕГН ********** от с. Н. Д., ул. „Б.“ № сума в размер на 400,00 лева
(четиристотин лева), представляваща заплатено по делото адвокатско възнаграждение
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК
пред Административен съд Благоевград, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6