Р
Е
Ш
Е
Н И Е
№ 1505
29.11.2017
г., гр. Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, VІІІ граждански състав, в закрито съдебно заседание на 29.11.2017
г. година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
НЕДЯЛКА СВИРКОВА
разгледа докладваното от съдия
Мандалиева въззивно гражданско дело № 2669/2017 г. и прие следното:
Производство
по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано
по жалба вх. №32540/27,10,2017 г.
от Е.Н.М.,*** – длъжник по изп. дело № 20178240400041 по описа на ЧСИ
Константин Павлов с рег. № 824 район на действие – ПОС против Постановление от 12,09,2017 г. по
посоченото изпълнително дело, с която се оставя без уважение искането на
длъжника Е.М. за намаляване размера на
определените за събиране за сметка на длъжника разноски на взискателя за
заплатено юрисконсулско възнаграждение в размер на 350.00лв. В жалбата се
излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания акт на ЧСИ.
Твърди се заплатеното от взискателя юрисконсулско възнаграждение по
изпълнителното дело да е прекомерно, по съображения подробно изложени в
жалбата. Въз основа на изложеното, от съда се иска да
отмени обжалваното постановление за разноски, като неправилно.Претендират се
съдебно деловодни разноски, съгласно представения списък с направени такива.
Взискателят
„ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, със седалище и адрес на управление:
гр.Пловдив, ул.“Христо Г.Данов“ №37,
чрез юрисконсулт А.Т. изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира
юрисконсулско възнаграждение в настоящото производство в размер на 100.00лв.
Съдебният
изпълнител заявява становище за неоснователност на жалбата.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка
на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните,
приема следното:
Жалбата
е подадена от легитимирано лице /длъжник в изпълнителното производство/, в
срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния
изпълнител по смисъла на чл. 435 ал. 2, предл. последно ГПК, поради което се явява
недопустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Изпълнителното
производство е образувано по изпълнителен лист за заплащане на сумата от
1 734.96лв главница, обезщетение за забавено плащане върху главницата в размер на 111.26лв, ведно със законната лихва върху главницата считано
от датата на постъпване на заявлението в
съда 14.10.2016г. до окончателното и
погасяване, както и разноски 336.92лв. За образуване на изпълнителното
производство и процесуална защита и
съдействие, взискателят претендира разноски, представляващи юрисконсулско
възнаграждение в размер на 350.00лв,
които ЧСИ с разпореждане от 09.01.2017г. е приел.
Предявеното от длъжника възражение за прекомерност на тези разноски е прието за неоснователно и с обжалваното
постановление е оставено без уважение.
Според
разпоредбата на Чл. 10. от Наредба № 1/2004 г., минималният размер на
адвокатското възнаграждение за процесуално представителство, защита и
съдействие на взискателя по изпълнително дело, се формира като сбор от
възнаграждението по т. 1. за образуване на изпълнително дело - 200 лв и
възнаграждението по т. 2. за процесуално представителство, защита и съдействие
на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване
на парични вземания - 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал.
2 от Наредбата. Следователно, съобразно размера на изпълняваното вземане,
минималното адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното дело и
процесуално представителство по същото в случая следва да се определи в размер
на 391.40 лв. (от които – 200 лв. за образуване на производството – чл. 10 т.
1; и 191.40 лв. за процесуално представителство и действия с цел
удовлетворяване на вземането – чл. 10 вр. чл. 7 ал. 2 т. 5 от Наредбата).
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК (в първоначалната й редакция, ДВ,
бр.59/ 20.07.2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) в полза на юридическите лица и
еднолични търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били
защитавани от юрисконсулт, която разпоредба намира приложение на общо основание
и в изпълнителния процес и дава възможност на взискателя да претендира юрисконсултско
възнаграждение за образуване и водене на изпълнителното дело. С изменението на
цитираната разпоредба, обн. ДВ бр. 8/ 24.01.2017 г., се прие, че в полза на
юридическите лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Разпоредбата
на чл.27 от Наредбата за заплащане на
правна помощ, регламентира единствено възнаграждение за представителство в
изпълнителното производство - от 50
лв до 100лв.
Претендираният за събиране размер на
разноските възлиза на 350.00лв т.е с 50
до 100лв повече от минимално определения такъв. На този етап от производството
възражението за прекомерност на разноските в посочения размер следва да се
приеме за неоснователно. Видно от данните по изпълнителното дело, задължението
по изпълнителният лист не е изпълнено нито в срока за доброволно изпълнение,
нито към датата на постъпване на жалбата. Нещо повече – с молба от
03.10.2017г., взискателят е поискал от ЧСИ да пристъпи към изпълнение, като се
направи справка в Регистъра на банковите
сметки и сейфове към БНБ, за притежавани от длъжника банкови сметки и сейфове,
и да се насочи изпълнението върху тях, чрез налагане на запор.
Следователно
на настоящия етап от производството, доколкото изпълнителният процес е все още
висящ, не може да се предвиди действителната фактическа и правна сложност на
делото, тъй като не е ясно какви действия още ще са необходими за пълното
удовлетворяване на взискателя и прекратяване на изпълнителното производство.
При това положение, независимо от наведените доводи за липсата на фактическа и
правна сложност на делото, не би могло да бъде прието за прекомерно
възнаграждението за юрисконсулско възнаграждение претендирано от взискателя
както за образуване на изпълнителното дело, така и за процесуално
представителство по същото до приключването му.
Въз
основа на изложеното жалбата следва да се приеме за неоснователна и да се
остави без уважение.
С
оглед изхода на спора на ответникът по жалбата следва да бъдат присъдени
разноски, представляващи юрисконсулско възнаграждение, което съдът определя на
50лв, предвид фактическата и правна сложност на спора.
Мотивиран
от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.
№32540/27,10,2017 г.
от Е.Н.М.,*** – длъжник по изп. дело № 20178240400041 по описа на ЧСИ
Константин Павлов с рег. № 824 район на действие – ПОС против
Постановление от 12,09,2017 г. по посоченото изпълнително дело, с която се
оставя без уважение искането на длъжника Е.М. за намаляване размера на
определените за събиране за сметка на длъжника разноски на взискателя,
представляващи юрисконсулско
възнаграждение в размер на 350.00лв.
ОСЪЖДА Е.Н.М.,*** ДА ЗАПЛАТИ НА ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Христо Г.Данов“ №37, направени в производството
разноски в размер на 50.00лв/ петдесет лева/
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: