№ 27630
гр. София, 08.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20231110112626 по описа за 2023 година
Извършена е проверка по реда на чл.140, ал.1 ГПК.
Съдът констатира нередовност на исковата молба, като за процесуална
икономия, следва да даде указания за отстраняването ѝ с настоящото определение
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими и необходими.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито
съдебно заседание, като на страните следва да се съобщи проект за доклад по делото.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в срок до насроченото с настоящото определение съдебно
заседание, да отстрани констатираната нередовност на исковата молба, като посочи
изрично начален и краен период на претенцията си за мораторна лихва в размер на
сумата 27,33 лева, като съобрази разминаването между петитума на исковата молба и
периодът, за който е издадена заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№
61483/2022г. по описа на СРС, 81 състав.
УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на указанията, исковата молба в тази
част ще бъде върната.
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени
доказателства.
ПРИЛАГА за послужване ч.гр.д.№ 61483/2022 по описа на СРС, 81 състав.
НАСРОЧВА делото за 14.11.2023г. от 13:50 часа, за която дата и час да се
уведомят страните с препис от настоящото определение, а на ищеца да се изпрати и
препис от отговора на ответника.
ДАВА СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО:
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание
чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 234, ал. 3, т. 2 КТ, вр. чл. 92 ЗЗД и чл.
1
86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Сънфудс България“ ЕООД е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Г. В. Т. за сумите, както следва: сумата от 1200 лв.,
представляваща неустойка за неизпълнение по договор за повишаване на
квалификацията от 22.02.2021г. към трудов договор № 600854 от 04.08.2020г., ведно
със законната лихва от 11.11.2022г. до плащането, както и за сумата от 27,33 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от деня следващ поканата за доброволно
изпълнение до 10.11.2022г. , за които суми му е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 61483/2022г. по описа на СРС, 81 състав. След постъпило
възражение по реда на чл.414 ГПК са предявени установителни искове за вземанията,
предмет на издадената заповед за изпълнение. Ищецът „Сънфудс България“ ЕООД
твърди, че е сключил с ответника срещу Г. В. Т. договор за повишаване на
квалификацията от 22.02.2021г. към трудов договор № 600854 от 04.08.2020г., по
силата на който ответникът се е задължил да не прекратява трудовото си
правоотношение по време на обучението и 18 месеца след неговото завършване. За
неизпълнение на това задължение, страните са уговорили, че работникът ще дължи на
работодателя неустойка в размер на процесната сума. Поддържа, че обучението е
проведено и курсовете са приключили съответно на 15.04.2021г. и на 18.09.2021г.
Излага доводи, че трудовото правоотношение между страните е прекратено от
работника с предизвестие, преди изтичане на 18 месеца от завършване на обучението,
за което е издадена Заповед №1852/15.07.2022г. Моли съда да установи вземанията
така, както са предявени в заповедното производство. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Г. В. Т. е депозирал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че клаузата
на чл.13 от Договора за повишаване на квалификацията е нищожна, тъй като нарушава
добрите нрави, равнопоставеността между страните, както и противоречи на
Конституцията на РБ. Евентуално счита, че не е налице пълно неизпълнение на
облигационната връзка, доколкото е полагал труд при ищеца за период от около 17
месеца, съответно намира, че не се дължи пълния размер на претендираното
обезщетение. Позовава се на липса на представени от страна на ищеца доказателства за
реално направени разходи за повишаване на квалификацията му. Моли съда да
отхвърли предявените искове. Алтернативно, моли за намаляване размера на
претендираната неустойка, съобразно престирания труд и действително направените
разходи от страна на работодателя. Претендира разноски.
По иска по чл.422, ал.1, вр. чл.415,ал.1,т.1 ГПК, вр. чл.234,ал.3,т.2 КТ, вр.чл.92
ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че страните са били обвързани от валидно
правоотношение по договор за повишаване на квалификацията от 22.02.2021г., по
който е провел обучение на работника под формата на два курса – основен курс за
управление на смяна и курс за управление на смяна за напреднали, прекратяване на
трудовото правоотношение между страните от работника по време на обучението или
18 месеца след неговото завършване, валидно уговорена неустоечна клауза за
обезщетяване на вредите от неизпълнение на задължението на работника да полага
труд при ищеца 18 месеца след завършване на обучението и размер на уговорената
неустойка.
В тежест на ответника и при доказване на горните обстоятелства е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
2
Като безспорни на основание чл.153 ГПК не подлежат на доказване следните
обстоятелства: че страните са били обвързани от трудово правоотношение по трудов
договор трудов договор № 600854 от 04.08.2020г. и от договор за повишаване на
квалификацията от 22.02.2021г. към него; че в изпълнение на последния на ответника
са проведени два курса, приключили на 15.04.2021г. и на 18.09.2021г., както и че
трудовото правоотношение е прекратено със Заповед №1852/15.07.2022г. на основание
чл. 327, ал. 1, т.6 КТ.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3