Р Е Ш Е Н И Е
№ ………
гр.
Русе, 19.07.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски
районен съд в публично заседание на двадесет
и пети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАДЕЖДА АЛЕКСАНДРОВА
при
секретаря Борянка Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 6712
по описа за 2018 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 415 от ГПК от ТОПЛОФИКАЦИЯ РУСЕ ЕАД против Ц.Д.П.
за установяване на дължими от него 203.88 лева по 5 броя фактури за периода от
01.09.2017 год. до 23.02.2018 год., представляващи неплатена цена за доставена
и разпределена топлинна енергия, както и мораторна лихва в размер на 3.49 лева.
Претендира се и законна лихва от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 26.04.2018
год. до окончателно изплащане на задължението, както и направените в
заповедното и исковото производство разноски.
Ответникът
в законовоопределения срок е дал писмен отговор чрез особениа си представител,
оспорва иска по основание и размер. Оспорва факта, че за процесния период в този имот
ищецът е доставил и на ответника е разпределена топлинна енергия на обща
стойност 203.88 лева.
Съдът,
след като прецени събраните в процеса писмени доказателства и гласни доказателствени
средства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение,
прие за установено от фактическа
страна следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 2627/2018
по описа на РРС, в полза на ищеца в настоящото производство е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение № 1444/27.04.2018 год. по чл. 410 ГПК за
неплатена от ответника доставена и разпределена топлинна енергия в общ размер
на 203.88 лева за периода от 01.09.2017 год. до 23.02.2018 год., за която са
издадени 5 броя фактури, лихва за забава в размер на 3.49 лева за периода от
падежа на всяка фактура, който е 45 дни след периода на доставка, до 24.04.2018
год., ведно със законната лихва върху главницата от 25.04.2018 год. до
окончателното й изплащане, както и разноските по делото в размер на 77.00 лева.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК,
за което заявителят е уведомен на 18.09.2018 год. Настоящото дело е образувано
на 02.10.2018 год.
Страните не спорят, че
ответникът е собственик на имот, находящ се в гр. Р*, ул. Б*№ *, бл. Е*- *, ет.
* и че е потребител с абонатен № 16000210330. Това обстоятелство се установява
и от подаденото от Ц.Д.П. заявление вх. № АС- 00138/16.03.2011 год. за
откриване на партида, към което е приложен нотариален акт № 47, том V, рег. №
16339, дело № 714 от 2010 год. по описа на нотариус Георги Георгиев с район на
действие РРС.
От представените по делото фактура за топлинна енергия №
********** от 08.10.2017 год. за периода 01.09.2017 год. – 26.09.2017 год.,
фактура № **********/08.12.2017 год. за периода 25.10.2017 год. – 23.11.2017 год., фактура №
**********/08.01.2018 год. за периода 24.11.2017 год. – 21.12.2017 год.,
фактура за топлинна енергия № **********/08.02.2018 год. за периода 22.12.2017
год. – 22.01.2018 год., фактура за топлинна енергия № **********/08.03.2018
год. за периода 23.01.2018 год.- 23.02.2018 год., решение № ОУ – 05 от
16.07.2012 год. на ДКЕЕВР, общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди на потребители от системата на ТОПЛОФИКАЦИЯ РУСЕ ЕАД, извлечение
от сметка по партида № 16-00-02-1-0330, писмо изх. № А 346 от 12.09.2018 год.
на ДИКЕЙ – Л ООД, договор № 14 от 24.10.1994 год. за доставка на топлоенергия
чрез топлоносител гореща вода за обект бл. Е* – *, договор № 43 от 12.10.2001
год., договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната
енергия между потребителите в сграда – етажна собственост от 24.10.2017 год.,
Приложение 1 към договор № Д-197 от 24.10.2017 год., се установява наличието на
валидно правоотношение на страните по настоящия спор.
Общите части в сграда - етажна
собственост не може да се делят (чл. 38, ал. 3 от ЗС) и всеки собственик
участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Общата вещ
се използва и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи
повече от половината от вещта, като всеки съсобственик може да си служи с нея
съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите
съсобственици да си служат с вещта според правата им. Аналогични норми се
съдържат и в чл. 6, ал. 1, т. 1, 9 и 15 от Закона за управление на етажната
собственост. Следователно всички съсобственици следва да участват и в
разпределение на тежестите, свързани с общата вещ, като заплащат топлинната
енергия за отопление на общите части на сградата и отдадената от сградната
инсталация топлинна енергия.
В случая от ответника
се претендира топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, за отопление
в имота- за едно отоплително тяло без уред за дялово разпределение и за битова
гореща вода. От приложение фактури е видно, че натрупаните задължения са за
консумирана в периода 01.09.2017 год.- 26.09.2017 год., към която е начислена
изравнителна сума 12.67 лева от предходния отоплителен период, 25.10.2017- 23.11.2017
год., 24.11.2017- 21.12.2017 год., 22.12.2017- 22.01.2017 год. и 23.01.2018 год.- 23.02.2018 год. за топлинна
енергия за гореща вода, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и
топлинна енергия за отопление (от лирата в банята, каквато ответникът следва да
има). Задължението на ответника не включва месечни такси за дялово
разпределение на енергията, тъй като същата е заплатена на топлинния
счетоводител. За другото отоплително тяло в имота, което е с монтиран уред за
измерване, не е отчетена консумация на топлинна енергия.
Според вещото лице за
процесния период следва да се разпредели 1,9502 MWh топлинна енергия на стойност
181.16 лева с ДДС. Към нея трябва да се прибави изравнителната сметка за
предходния отоплителен сезон, която е включена във фактура №
**********/08.10.2017 год. в размер на 12.67 лева без ДДС или 15.20 лева с ДДС.
Общо дължима сума за периода- 196.36 лева. Ищецът претендира 203.88 лева, т.е.
със 7.52 лева повече. Разликата се получава от вписания 1 куб.м. повече топла
вода във фактура № **********/08.10.2017 год. Според експертизата и видно от
отчетните карнети, за този период консумацията е 1 куб.м., а не 2 куб.м., които
са отразени във фактурата.
Страните не спорят и, че
процесният имот е присъединен чрез сградната инсталация към топлопреносната
мрежа на ищеца и в сградата е въведено дялово разпределение на топлинната
енергия чрез индивидуални разпределители на топлинна енергия, което се
осъществява от ДИКЕЙ Л ООД.
Съдът, след преценка на доводите на страните и
събраните в производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от правна
страна следното:
Предявен е положителен
установителен иск, по който ищецът цели да установи, че ответникът му дължи
парични суми за доставена и разпределена топлинна енергия по 5 броя фактури за периода от 01.09.2017 год. до 23.02.2018
год., въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК. Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2627/2018 по описа
на РРС, която е връчена на длъжник при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Разгледан по същество, същият се явява основателен.
При
разглеждане на такъв иск, съобразно дадените указания при разпределяне на
доказателствената тежест, ищецът следва да докаже, че спорното право е
възникнало, а ответникът следва да доказва фактите, които го погасяват,
изключват или унищожават. Предвид изложеното, съдът приема, че в конкретния
случай ищецът следва да доказва своето вземане по основание и размер, което е
предмет на издадената заповед за изпълнение, а ответникът- че е платил сумите
по последната в установения двуседмичен срок.
Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 4
от ЗЕ продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени
договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и
асоциации на потребителите на топлинна енергия в сграда- етажна собственост.
Продавач на топлинна енергия в гр. Русе е ТОПЛОФИКАЦИЯ РУСЕ ЕАД, притежаващ
лицензия за пренос на топлинна енергия № Л- 030-
05/15.11.2000 год. на ДКЕВР, видно от чл. 3 на Общите условия, одобрени от
ДКЕВР с Решение № ОУ-05 от 16.07.2012 год. Купувач
на топлоенергия може да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за
битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот
в топлоснабдена сграда. Продажбата на топлинна енергия според чл. 150, ал. 1 от
ЗЕ, от топлопреносното предприятие на потребители
на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията. В
т. 1-6 от същата разпоредба са регламентирани въпросите, които трябва да бъдат
уредени от подлежащите на приемане Общи условия, а именно: редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия, отговорността при
неизпълнение на задълженията, редът и сроковете за предоставяне и получаване от
потребителите на индивидуалните им сметки за разпределение на топлинна енергия
по начин, удостоверяващ времето, от което тече срокът за възражение. Според чл.
150, ал. 2 от ЗЕ, който е специален, изрично писмено приемане на ОУ не е нужно.
Сградната инсталация в сграда -
етажна собственост топли ограждащите стени на имотите и в резултат на
топлообмена топли всички имоти, включително и тези, чиито собственици са
пломбирали или демонтирали отоплителните тела в имотите си или са затворили
термостатните им вентили. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост е определена от закона като разлика между общото количество
топлинна енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за
гореща вода. От своя страна топлинната енергия за отопление се разделя на топлинна
енергия за отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация и топлинна енергия за отопление на общите части (чл. 142, ал. 1 и 2
ЗЕ), като последните два вида топлинна енергия съгласно чл. 143, ал. 3 ЗЕ се
разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на
отделните имоти по проект.
Според чл. 34, ал.
2 от Общите условия на ищцовото дружество разпределението на топлинна енергия между купувачите в
сграда- етажна собственост се извършва само от продавача, когато купувачите не
са определили лице по чл. 139а от ЗЕ. В този случай и на основание ал. 4 на чл.
34 от ОУ, топлинната енергия се разпределя от продавача, който може да възложи
отчета на лице по чл. 139а от ЗЕ, както е в настоящия случай.
На основание чл. 47, ал. 1 от
ОУ потребителите на топлинна енергия заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в срок от 15 число на месеца, следващ месеца на доставката до
14 число на следващия месец, т.е. до 45 дни след месеца на доставката.
Задълженията са ежемесечни и изравнителни. За месечните задължения продавачът
издава и изпраща фактури на купувачите, към които прилага информацията съгласно
Приложение 1 към ОУ. По делото са представени изготвени към момента, в който
съответното месечно задължение е станало изискуемо, сметкофактури за доставена
и разпределена топлоенергия. Не е оспорена датата на тяхното съставяне. Следва
да се спомене, че дори и да не бяха изпратени те, не отпада задължението за
плащане. Получаването и удостоверяването му имат значение само по отношение на
срока за възражение (чл. 150, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 49, ал. 1 от ОУ).
Съгласно чл. 52, ал. 2 от ОУ възраженията на купувача по размера на начислените
суми не го освобождават от заплащането им. В случай, че те са основателни,
начислените суми се преизчисляват, за което продавачът издава дебитно или
кредитно известие.
По
отношение на претендираните лихви за забава, съдът намира, че съгласно уредбата
в чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му. От представените общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители, които се прилагат
към сключения договор, по който страна е
ответникът- чл. 47, ал. 1 се установява, че купувачите, които ползват топлинна
енергия за битови нужди, са длъжни да заплащат в срок до 45 дни след месеца на
доставката, задълженията си – ежемесечни и изравнителни. Т.е. денят за
изпълнение задължението на ответника за ползвана топлинна енергия за отопление,
за топла вода, за дялово разпределение на сградна инсталация и такса за
обслужване на измервателните уреди, е определен, и с неплащане на главницата в
горепосочения срок, той е изпаднал в забава от 15- то число на последващия
месец от този на консумацията. Посредством направени изчисления и на основание
чл. 162 от ГПК съдът установи, че мораторната лихва в размер 3.49 лева е
основателно претендирана. Разликата между претендираната главница и
основателната в процентно съотношение е твърде малка и не се отразява на
мораторната лихва за толкова дълъг период.
Страните
претендират разноски. С оглед изхода от спора и предвид частичната
неоснователност на иска за главница, ответникът следва да заплати направените
от ищеца разноски в заповедното производство в размер на 74.16 лева (за
държавна такса и юрисконсулт). Дължимите разноски в исковото производство са
общо 461.33 лева (държавна и банкова такси, възнаграждение на вещото лице, на
особения представител на ответника и юрисконсулт), които следва да се присъдят
на ищеца.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Ц.Д.П., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, че дължи на
ТОПЛОФИКАЦИЯ РУСЕ ЕАД, седалище и адрес на управление: гр.Р*, ТЕЦ Изток,
представлявано от изпълнителния директор С* Ж* Ж**, ЕИК *********, сумите 196.36 лева– главница за
доставена и разпределена топлинна енергия по 6 броя фактури за периода от 01.09.2017
год. до 23.02.2018 год., лихва за забава в размер на 3.49 лева, законна лихва върху
главницата от 25.04.2018 год. до окончателното й изплащане, което вземане е
материализирано в заповед за изпълнение № 1444/27.04.2018 год., издадена по
ч.гр.д. № 2627/2018 год. по описа на РРС, като ОТХВЪРЛЯ иска над сумата 196.36 лева до 203.88 лева за главница.
ОСЪЖДА Ц.Д.П.,
ЕГН **********, постоянен адрес: *** да заплати на ТОПЛОФИКАЦИЯ
РУСЕ ЕАД, седалище и адрес на управление: гр.Р*, ТЕЦ Изток, представлявано от
изпълнителния директор С* Ж* Ж**, ЕИК ********* сумата 74.16 лева, представляваща разноски в заповедното производство и сумата
461.33 лева, представляваща разноски
в исковото производство.
Решението подлежи на
обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: