Р Е
Ш Е Н
И Е № 260083
гр. Пловдив, 17.06.2021
г.
Пловдивски Апелативен Съд – трети
граждански състав в открито заседание на двадесет и осми април две хиляди
двадесет и първа година в състав
Председател: Вера Иванова
Членове: Катя Пенчева
Величка
Белева
и при съдебен секретар Мила Тошева,
като разгледа докладваното от съдията Белева в.гр.д. № 170/2021 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по жалба на ищеца по
спора „ Г. „ ООД, ЕИК ********* против Решение № 260 403 от 20.11.2020 г.,
постановено по гр.д. № 2750/2019 г. на Окръжен Съд – Пловдив, при участието на
трето лице помагач Й.Р.В., ЕГН – **********, с което е отхвърлен предявеният от
„ Г. „ ООД, ЕИК ********* против С.И.И. с ЕГН ********** в
качеството й на наследник по завещание на Г В Г, ЕГН **********, починал на
01.10.2019 г. иск с правно основание чл. 26, ал. 2, изречение първо,
предложение последно от ЗЗД - За прогласяване за нищожен като привиден на
сключения на 13.12.2018 г. Договор за покупко-продажба на недвижим имот,
обективиран в Нотариален акт № ***, том.***, рег. № ****, дело № ***/**.**.****
на Нотариус И.И.,*** действие – Районен съд – П., посредством който „Г.“ ООД, в
качеството му на продавач, е продало на Г В Г с ЕГН **********, в качеството му
на купувач, правото на строеж на самостоятелен обект
в сграда - апартамент № 1,
находящ се на етаж ІІ, със застроена площ от 64,10 кв. м., състоящ се от дневна
с кухненски бокс, спалня, баня – тоалетна, склад и тераса, при граници на
апартамента: отляво – студио № 1, отдясно – апартамент № 2, отгоре – апартамент
№ 3, отдолу – складови помещения и проход, заедно с 8,503% ид. части от общите
части на сградата, равняващи се на 20,18 кв. м., като общата площ на
апартамента и общите части възлиза на 84,28 кв. м., ведно със 7,505% идеални
части от поземлен имот с идентификатор № *****.***.**** с площ от 418 кв. м., с
административен адрес - ****; с трайно предназначение на територията –
урбанизирана; с начин на трайно ползване – за ниско застрояване (до 10 м.); с номера по ЗРП - УПИ ***-**,***,
квартал ***** по плана на В.г.ч.на град П.; при граници: имот № *****.***.***,
имот № *****.***.****, имот № *****.***.***, имот № *****.***.***, имот № *****.***.***и
имот № *****.***.***, за сумата от 33 500 лева.
Поддържаните от въззивника оплаквания са за
неправилност на решението, искането – за неговата отмяна и постановяване на
решение за уважаване на иска.
Ответникът по жалбата и по иска С.И. е
депозирала отговор за основателност на жалбата.
Третото лице – помагач на ответника Й.Р.В. е
депозирала отговор за неоснователност на жалбата.
Съдът установи следното:
Производството пред първоинстанционния съд е
образувано по предявен от „ Г. „ ООД, ЕИК ********* срещу С.И.И., ЕГН – **********
в качеството й на наследник по завещание на Г В Г, ЕГН ********** иск с правно
основание чл. чл. 26, ал. 2, изречение първо, предложение последно от ЗЗД - За
прогласяване за нищожен като привиден на сключения на 13.12.2018 г. Договор за
покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № ***, том.***,
рег. № ****, дело № ***/**.**.**** на Нотариус И.И.,*** действие – Районен съд
– П., посредством който „Г.“ ООД, в качеството му на продавач, е продало на Г В
Г с ЕГН **********, в качеството му на купувач, правото
на строеж на самостоятелен обект в сграда -
апартамент № 1, находящ се на етаж ІІ, със застроена площ от
64,10 кв. м., състоящ се от дневна с кухненски бокс, спалня, баня – тоалетна,
склад и тераса, при граници на апартамента: отляво – студио № 1, отдясно –
апартамент № 2, отгоре – апартамент № 3, отдолу – складови помещения и проход,
заедно с 8,503% ид. части от общите части на сградата, равняващи се на 20,18
кв. м., като общата площ на апартамента и общите части възлиза на 84,28 кв. м.,
ведно със 7,505% идеални части от поземлен имот с идентификатор № *****.***.****
с площ от 418 кв. м., с административен адрес - ****; с трайно предназначение
на територията – урбанизирана; с начин на трайно ползване – за ниско
застрояване (до 10 м.); с номера по ЗРП
- УПИ ***-**,***, квартал **** по плана на В.г.ч.на град П.;
при граници: имот № *****.***.***, имот № *****.***.****, имот № *****.***.***,
имот № *****.***.***, имот № *****.***.***и имот № *****.***.***, за сумата от
33 500 лева.
Ищецът поддържа че Г В Г е бил съдружник в
дружеството до м. май 2018 г. – 50% дялово участие; През 2017 г. дружеството
започнало строителство на нова четири и пет етажна многофамилна жилищна сграда,
предвидена да се построи в имот с идентификатор *****.***.**** г. с
административен адрес ****; На 5.12.2017 г. с останалите съсобственици извършили
доброволна делба на правата на строеж на предвидените в сградата самостоятелни
обекти / н.а. № ***, том **/*.**.**** г. на АВ – СВ – П. /, по силата на която
делба правото на строеж на процесния апартамент е поставено в дял на
дружеството. Това право на строеж дружеството не успяло да продаде, тъй като
апартамент 1 е на първи етаж, традиционно избягван от потенциални купувачи,
поради което с цел да не се обременява финансово фирмата в процеса на строителството на
сградата било прието решение правото на строеж върху този апартамент да се
прехвърли „ формално „ на Г В Г, а в бъдеще, след като апартамента се реализира
на пазара, продажната цена да постъпи по банкова сметка *** „ Г. „ ООД и тези
средства да бъдат вложени в довършването на сградата. Така страните по
процесния договор не са имали воля за покупко/продажба, договорът бил сключен
само и единствено с посочените по горе техни намерения и уговорки, които не
могли да се осъществят поради смъртта на Г и поради факта че до 01.10.2019 г. /
датата на неговата смърт / дружеството не успяло да намери действителен купувач
за имота. С оглед което се поддържа че процесния договор е нищожен като привиден при абсолютна симулация. В тази
насока се поддържа още че паричните средства, съставляващи отразената в
нотариалния акт продажна цена от 33 500 лв. не са на купувача Г, а на
ищцовото дружество. Сумата 20 000 лв. била изтеглена от банковата сметка
на „ Г. „ ООД в „ Р./Б./ ЕАД в деня преди изповядването на договора пред
нотариуса - 12.12.2018 г., от адвокат С.И. – сключила договора за дружеството – продавач като негов
пълномощник, разликата от 13 500 лв. били също средства на дружеството,
постъпили в същия ден от трето лице – купувач на друг самостоятелен обект на
дружеството. На същата дата сумата 33 500 лв. – набрана по казания по горе
начин, била внесена от купувача Г по същата банкова сметка ***, съответно преди
това му била дадена от дружеството чрез адвокат И..
Ответникът С.И. е депозирала отговор да
признава иска изцяло.
Допуснато е встъпване на трето лице – помагач
на ответника – майката и единствен наследник по закон на Г В Г – Й.Р.В., която
е приела наследството по опис и е ищец по висящо пред Районен Съд – Пловдив
гр.д. № 20414/2019 г. с предмет възстановяване
на запазената й част от наследството на покойния й син, накърнена с извършеното
от него универсално саморъчно завещание в полза на С.И.И.. Р. е депозирала
отговор за неоснователност на иска. Поддържа че договорът не е привиден,
страните са постигнали съгласие по него, платена е продажната цена. Факта че в
деня преди сключването на договора И. е изтеглила от банковата сметка на
дружеството сумата 20 000 лв. сам по себе си не сочи на извод че цената е
платена с тези пари от купувача – при липса на други доказателства в тази
насока и предвид че И. към датата 12.12.2018 г. е съдружник в „ Г. „ ООД. Счита
че самите твърдения в исковата молба - че апартаментът е прехвърлен с цел да се
продаде от сина й, който да внесе парите по сметката на дружеството, сочат на извод договорът да не е привиден, тъй
като е налице определена цел, която била изпълнена.
По делото е установено че Г. „ ЕООД е вписано
в ТР на 28.05.2008 г. със съдружници и управители М. Д. Ш. и Г В Г с равно
дялово участие / по 50 % / . На 03.06.2018 г. е вписана
промяна в регистрираните обстоятелства, Г е освободен като управител и
съдружник и вместо него за съдружник е приета С.И.И. / 50 % дялово участие /–
на основание договор по чл. 122 от ТЗ от 11.05.2018 г. и решение на ОСС,
управител е само М. Ш..
„ Г. „
ООД се легитимира като собственик на Правото на строеж на Самостоятелен обект в сграда - апартамент № 1, находящ се на етаж Втори,
със застроена площ от 64,10 кв. м., състоящ се от дневна с кухненски бокс,
спалня, баня – тоалетна, склад и тераса, при граници на апартамента: отляво –
студио № 1, отдясно – апартамент № 2, отгоре – апартамент № 3, отдолу –
складови помещения и проход, заедно с 8,503% ид. части от общите части на
сградата, равняващи се на 20,18 кв. м., като общата площ на апартамента и
общите части възлиза на 84,28 кв. м., ведно със 7,505% идеални части от
поземлен имот с идентификатор № *****.***.**** с площ от 418 кв. м., с
административен адрес - ****. Това свое право на 13.12.2018 г. е продало на
бившия си съдружник Г В Г срещу продажна цена в размер на 33 500 лв., заплатена
изцяло по банкова сметка *** „ Р. „ ЕАД. За дружеството договорът е бил сключен
от пълномощник адвокат С.И..
Установено е още че на 12.12.2018 г. С.И. е
изтеглила от банковата сметка на „ Г. „ ООД в „ Р./Б./ „ ЕАД по нареждане на
дружеството сума в размер на 20 000 лв. – с непосочено основание за
нареждането сумата да се предаде на И., както и че същия ден – 12.12.2018 г., Г
е внесъл по същата банкова сметка ***. с посочено основание покупко-продажба на
недвижим имот, находящ се в ****, а в декларацията към нея - че произхода на
средствата е от спестявания.
Установено е че Г В Г е починал на 01.10.2019
г. / смъртен акт на л. 65 от първоинстанционното дело /, оставил е единствен
наследник по закон своята майка Й.Р.В. / удостоверение за наследници на л. 64
от първоинстанционното дело /, оставил е единствен наследник по завещание на
цялото си имущество С.И.И. – представеното на лист 6 от първоинстанционното
дело саморъчно универсално завещание,
обявено от нотариуса и вписано в АВ – СВ – П..
Исканите от ищеца свидетелски показания за
разкриване на твърдяната симулация окръжният съд е отказал с аргументи че
липсва начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 165 ал. 2 от ГПК,
което да прави вероятно твърдението на дружеството за привидност на процесния
договор, като признанието на иска от страна на ответника И. в качеството й на
наследник по завещание на купувача не съставлява направено пред държавен орган
изявление в този смисъл. Посочено е че свидетелските показания не са допустими и
поради съгласието на ответника те да се съберат, тъй като забраната по 165 ал.
2 от ГПК за тях / при липса на посочените от същата разпоредба основания за
тяхната допустимост / е абсолютна и не зависи от съгласието на ответника.
С оглед така установеното окръжният съд е
отхвърлил иска като недоказан – при лежаща изцяло върху ищеца доказателствена
тежест. Не е доказано съгласието да е привидно, установено е че продажната цена
е платена от купувача по банкова сметка ***на от него по начина, твърдян от
ищеца. Факта че И. е изтеглила непосредствено преди това от същата банкова
сметка ***. сам по себе си и при липса на други доказателства за намерение на
страните, различно от изповяданото в нотариалния акт, не обосновава извод страните
да не са имали воля и намерение да бъдат обвързани от договора.
Във въззивната жалба се поддържа решението да
е неправилно като постановено при съществени процесуални нарушения, изразяващи
се в отказ да се допусне до разпит свидетел относно действителните намерения и
воля на страните при сключването на процесния договор и в допуснатото встъпване
на Й.В. като третото лице – помагач на ответника. Настоява се че признанието на
иска от наследниците – в случая от ответника И., съставлява изявление пред
държавен орган, правещо вероятно твърдението на въззивника – ищец за привидност
на съгласието по смисъла на чл. 165 ал. 2, изр. 1 от ГПК, както и че съгласието
на ответника И. да се допусне искания от ищцовото дружество свидетел има за
последица допустимост на това доказателство. Още повече че съгласно изречение
второ на чл. 165 ал. 2 от ГПК за нея като наследник на купувача ограничението
по изречение първо на разпоредбата не се прилага. Поддържа се че след като първоначално
искания свидетел е бил допуснат до разпит / Определение № 362 от 24.02.2020 г.
/, то при последващия отказ на съда и
отмяната на определението от 24.02.2020 г. в откритото съдебно заседание от
27.10.2020 г., съдът е следвало да се извърши отново доклад на делото и да даде
на ищеца подходящ срок, в който той да заяви желае ли постановяване на решение
при признание на иска. Счита се че след като третото лице – помагач в молбата
си за встъпване е оспорило иска – противно на процесуалното поведение на
ответника И. за неговото признаване, то неправилно съдът е допуснал
встъпването, тъй като законът не съдържал изрична разпоредба, позволяваща
подпомагащата страна да има процесуално поведение, противоречащо на поведението
на подпомаганата страна. Поддържа се че процесния договор е фидуциарна сделка –
договор за доверие, че фидуциарните сделки били подвид на симулативните, както
и че естеството на фидуциарната сделка може да се разкрие с всички допустими от
закона доказателствени средства, в т.ч. и със свидетелски показания с оглед
признанието на иска от ответницата в
качеството й на наследник по завещание на купувача.
Жалбата е неоснователна.
Споделят се като правилни изводите на
първоинстанционния съд че признанието на иска от ответната страна в качеството
й на наследник по завещание на купувача по договора не съставлява нито изходящо
от последния писмено доказателство, нито негово изявление пред държавен орган
по смисъла на чл. 165 ал. 2 изр. 1 от ГПК, правещо вероятно твърдението на
ищеца – продавач по сделката за нейната привидност. Правилно е прието също така
че съгласието на ответника – наследник за разпит на свидетели само по себе си -
при липса на казаните по горе начало на писмено доказателство и/или изявление,
не преодолява забраната привидността да се установява със свидетелски
показания. Действително ограничението по изречение първо на разпоредбата не се
отнася до наследниците / чл. 165 ал. 2, изр. 2 от ГПК /, но в случая
ответницата не е заявила искания за разпит на свидетели относно привидността,
съответно нейно искане в тази насока не е отказвано.
Неоснователно е и възражението за процесуално
нарушение във връзка с неизвършен повторен доклад на делото и задължение за
отлагане на същото. Ревизирането от страна на съда на изразено от него
становище във връзка с поискани от страните гласни доказателства – допуснат
свидетел, впоследствие отказано да бъде разпитан поради недопустимост на основание
чл. 165 ал. 2 изр. 1 от ГПК, не е основание и не поражда за съда задължение
нито да извършва отново доклад на делото, нито да отлага същото при липса на
заявени други доказателствени искания от страните. Като и в случая – противно
на твърдението на въззивника, решението не е постановено на основание признание
на иска.
Встъпването на трето лице – помагач в процеса
е допустимо винаги когато това лице има правен интерес да се постанови решение
в полза на някоя от главните страни – чл. 218 от ГПК. В случая - предвид
казаното по горе че Й.В. е единствен наследник по закон на купувача по
процесния договор и ищца по висящо производство срещу ответника И. с предмет
иск по чл. 30 от ЗН, е несъмнено установен правния интерес на В. решението
да се постанови в полза на ответната по спора страна, като процесния имот да
остане в наследството на покойния негов купувач. Действително, действията и
становищата на подпомагащата страна / които не са такива, представляващи
разпореждане с предмета на спора/ са в противоречие с процесуалното поведение
на подпомаганата страна – ответницата, която е признала както иска, както и
всички възведени от ищеца факти и обстоятелства, на които той се основава. Това
обаче не обосновава извод – противно на твърдяното от въззивника, че допуснатото от съда встъпване на В. в процеса
на основание чл. 218 от ГПК е в нарушение на процесуалните правила. Противно на
твърдяното от въззивника третото лице – помагач може да има различно от
страната, на която помага становище по иска и обуславяващите го фактически и
правни твърдения, което противоречие е допустимо от закона и се преценява от
съда във връзка с всички обстоятелства
по делото – чл. 221 ал. 2 от ГПК. Причините
за противоречието са без значение и може да са от различно за всеки конкретен
случай естество – в т.ч. и предотвратяване на евентуално воден симулативен
процес между дружеството и неговия съдружник.
Фидуциарни са сделките, с които се прехвърлят
имуществени права, които приобретателят се задължава в един по – късен момент
да прехвърли обратно на праводателя – най – често с цел обезпечаване вземането
на кредитора – приобретателя по сделката. В нашето право те са допустими по З-
на за договорите за финансово обезпечаване / ЗДФО /. Страните по процесния договор
не отговарят на изискванията за обезпечител и обезпечено лице по чл. 3 от ЗДФО,
нито се твърди договорът да е сключен с цел обезпечаване на съществуващо вземане
на продавача към купувача. Освен това фидуциарната сделка е реална,
действителна сделка, желана и съществуваща – за разлика от привидната, която
няма прехвърлителен ефект и страните по която не желаят постигането на
посочения в нея правен резултат и обвързването си със същия. Следователно -
противно на възражението на въззивника, процесния договор не е фидуциарна
сделка и за него е приложимо ограничението на чл. 165 ал. 2, изречение първо от ГПК за допустимост на свидетелски показания.
Предвид изложеното обжалваното решение за
отхвърлянето на иска е правилно и се потвърждава.
И Съдът
Р Е Ш И
Потвърждава Решение №
260 403 от 20.11.2020 г., постановено по гр.д. № 2750/2019 г. на Окръжен
Съд – Пловдив.
Решението е постановено при участието на Й.Р.В.,
ЕГН – ********** като трето лице – помагач на ответника С.И.И., ЕГН – **********.
Решението може да се обжалва пред Върховен
Касационен Съд в едномесечен срок от връчването.
Председател:
Членове: