Решение по дело №541/2021 на Административен съд - Враца

Номер на акта: 475
Дата: 30 декември 2021 г. (в сила от 30 декември 2021 г.)
Съдия: Галина Васкова Герасимова
Дело: 20217080700541
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

№ 475

 

гр. Враца, 30.12.2021 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 30.11.2021 г. /тридесети ноември две хиляди двадесет и първа година/ в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА

            ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА

                             ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА

 

при секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия ГЕРАСИМОВА КАН дело № 541 по описа на АдмС – Враца за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и сл. АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на В.П.А. ***, чрез пълномощника * М.М. ***, против Решение № 260067/06.08.2021 г. на Районен съд – Бяла Слатина, постановено по АНД № 21/2021 г., в частта, с която е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 20-0248-000886/20.10.2020 г., издадено от Началник РУ – Бяла Слатина към ОДМВР – Враца, относно наложено на касатора на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 3 000 /три хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца за нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и относно наложено на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 10 /десет/ лева за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

В останалата необжалвана част, с която е отменено наказателното постановление относно наложено на касатора на основание чл. 185 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 20 /двадесет/ лева за нарушение по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП, решението е влязло в законна сила.

С касационната жалба се иска да бъде отменено решението на първата съдебна инстанция в частта относно наложеното наказание глоба в размер на 3 000 /три хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца за нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и относно наложеното наказание глоба в размер на 10 /десет/ лева за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а с него и по същество да бъде отменено НП в тази му част. Претендират се направените разноски пред двете съдебни инстанции.

Ответникът – РУ – Бяла Слатина към ОДМВР - Враца, не ангажира становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура - Враца дава заключение за неоснователност на касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

В настоящото производство не са представени нови писмени доказателства за установяване на касационните основания.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, изразените от страните доводи и съображения и след извършване на служебна проверка на обжалваното решение, съгласно чл. 218,  ал. 2 от АПК, приема следното:

 Касационната жалба е подадена от надлежна страна в установения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на касационна проверка е Решение № 260067/06.08.2021 г. на Районен съд – Бяла Слатина, постановено по АНД № 21/2021 г., в частта, с която е потвърдено НП № 20-0248-000886/20.10.2020 г., издадено от Началник РУ – Бяла Слатина към ОДМВР – Враца, относно наложено на касатора на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 3 000 /три хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца за нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и относно наложено на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 10 /десет/ лева за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

При осъществен контрол за законосъобразност на НП въз основа на представените доказателства, районният съд е приел, че при реализиране на административно - наказателната отговорност не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по ЗАНН, което да доведе до опорочаване на производството по налагане на административно наказание. АУАН и НП са издадени от компетентни органи и отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. При съобразяване събраните писмени и гласни доказателства районният съд е приел за безспорно установено, че на 05.10.2020г. в 13:11 часа в гр. ***, като водач на лек автомобил „Ф. П.“ с рег. № ******** излизайки от ул. *** и завивайки към ул. ***, жалбоподателят и настоящ касатор е извършил резки маневри с цел да извади автомобила от контрол, при което се получавала загуба на сцепление и специфичен силен звук от превъртане на автомобилни гуми, с което е нарушена именно посочената в НП разпоредба на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Водачът не е носил СУМПС и контролен талон към него, с което е нарушил и разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. В тази връзка съдът е кредитирал показанията на разпитаните свидетели, които установяват, че водачът умишлено е шофирал опасно, посредством форсиране на автомобила, занасяне по пътното платно, съпроводено със силен шум от превъртането на автомобилните гуми. Приел е, че пътната настилка е била суха, поради което е намерил, че пътните условия не са причина за използване на пътя не по предназначение. Посочил е, че подобно поведение в градовете застрашава живота и здравето на останалите участници в движението, а също така и на случайно преминаващи пешеходци, поради което се характеризира с висока степен на обществена опасност.

 С оглед изложеното, въззивният съд е обосновал крайния извод, че жалбоподателят законосъобразно е санкциониран с предвидените в чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП и чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП административни наказания.

Решението в обжалваната част е правилно.

Решаващият състав е формирал своите изводи по фактите в процесуално законосъобразно съдебно производство, основано в проведено в пълнота и относимо към спора съдебно следствие, в което са събрани всички необходими за изясняване на обективната истина доказателства. Съдебното решение е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените от него мотиви за законосъобразност на НП, се споделят изцяло от касационната съдебна инстанция.

Неоснователни са възраженията на касатора за недоказаност на нарушението по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Правилно въззивната инстанция е приела за установено административното нарушение въз основа на показанията на разпитаните свидетели А.К.Д. и Р.Х.Д.. От позицията си на очевидци, възприели непосредствено действията на касатора, въпросните свидетели категорично са потвърдили начина на шофиране на управлявания от В.П.А. автомобил – форсиране на двигателя и въртене на гуми, при което се получавала загуба на сцепление и специфичен силен звук, като с тези си действия създавал опасност за останалите участници в движението. Показанията на тези свидетели - очевидци са последователни, непротиворечиви, кореспондиращи, както по между си, така и със съдържанието на издадения АУАН, и допълващи се взаимно досежно главните факти, подлежащи на установяване в настоящото производство, при което правилно са били кредитирани от съда, при липса на оборващи ги доказателства.

Неоснователно е и твърдението на касатора, че въззивният съд неправилно е извел извод за наличието на специална цел от състава на административното нарушение – използване на пътното платно не по предназначение, а за други цели. От показанията на разпитаните свидетели се установява умишлено опасно шофиране, характеризиращо се с рязко подаване на газ, форсиране на двигателя, въртене на гуми. Това поведение на водача се отличава с явно демонстриране на незачитане на привилата за безопасност на движението и налага извода, че начинът на управление на лек автомобил „Ф П.“ с рег. № ******** от страна на В.П.А. на релевантните дата, място и час, не представлява използване на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата – за превоз на хора и товари.

По силата на въведената в чл. 189, ал. 2 от ЗДвП презумция, процесният АУАН се ползва с формална доказателствена сила в административнонаказателното производство до доказване на противното, като в конкретния случай констатациите в акта не само не са опровергани пред районния съд, но и са потвърдени изцяло в хода на съдебното производство. Следва да се отбележи, че АУАН е бил съставен в присъствието на нарушителя и надлежно връчен без възражения по изложените в него фактически и правни основания.

Нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е безспорно доказано и РС – Бяла Слатина е изложил подробни мотиви, като изводите му съответстват на данните от събраните по делото доказателства и на материалния закон. В касационната жалба не са посочени касационни основания за отмяна на решението в тази му част.

С оглед изложеното касационната инстанция намира, че правилно въззивният съд е приел, че деянията на касатора осъществяват фактическия състав на посочените в АУАН и НП нарушения на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и са основание за реализирането на административнонаказателната отговорност, установена в разпоредбите на чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП и чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Извършена е правилна квалификация на деянията и са наложени съответните за извършените нарушения наказания, в предвидения от закона абсолютен размер. Всяко от процесните нарушения е типично за вида си и не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от същия вид, която да обосновава прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Като е достигнал до същите изводи, районният съд е постановил решението си при правилно приложение на закона.

При извършената на основание чл. 218, ал.2 от АПК служебна проверка, касационната инстанция не констатира пороци, извън сочените в касационната жалба, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение. Същото е постановено от законен състав, в рамките на заявения спор, при правилно прилагане на материалния закон, поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила, а предявената против него касационна жалба  като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

 

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, Административен съд – Враца 

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260067/06.08.2021 г., постановено по АНД № 21/2021 г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина, в частта, с която е потвърдено Наказателно постановление № 20-0248-000886/20.10.2020 г., издадено от Началник РУ – Бяла Слатина към ОДМВР – Враца, относно наложено на В.П.А. ***, на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 3 000 /три хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца за нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и относно наложено на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 10 /десет/ лева за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

                                                                   

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                ЧЛЕНОВЕ:    1.

 

 

                                       2.