МОТИВИ по НОХД
843/2010 г. на Районен съд
Търговище
Подсъдимият В. *** е предаден на
съд с обвинение по чл. 129, ал. 1 от НК за това, че на 12.08.2010 г. в гр. Търговище причинил на Л.Р.Х. ***
средна телесна повреда, изразила се в счупване на коронковата част на пети
горен зъб вдясно – избиване на пети горен зъб вдясно, което му е причинило
трайно затрудняване на дъвченето и говора.
Представителят
на Районна прокуратура - град Търговище в хода на съдебното производство поддържа повдигнатото
обвинение като безспорно доказано, като пледира за налагане на наказание лишаване от
свобода около девет месеца, изпълнението на което предлага да бъде отложено с
изпитателен срок от три години.
Разпитан по време
на съдебното производства, подсъдимият С. дава подробни обяснения по случая, но не се
признава за виновен по повдигнатото му обвинение. Защитникът на подсъдимия изразява становище за
недоказаност на обвинението по несъмнен начин по отношение на авторството на
деянието и неговата съставомерност, като моли съда да оправдае подсъдимия.
Алтернативно пледира за наличието на многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, обуславящи приложението на чл. 55 от НК при определяне вида и
размера на наказанието.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, прие за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият В. ***, но често
посещавал гр. Търговище, където има роднини. При едно от посещенията му през месец май 2010г. подсъдимият се запознал със свидетеля Е.К.И. ***, когато и двамата по
повод на абитуриентските балове били в дискотека „Блу Меджик” в гр. Търговище. Тогава
между двамата възникнал конфликт, довел до
извеждането им от заведението, инцидент, който и двамата не забравили. Така,
когато на 11.08.2010г. вечерта подсъдимият срещнал в
кафене в центъра на гр. Търговище св. Е.И., напрежението между двамата отново
се породило. Същата вечер, непосредствено след срещата си със св. И., подсъдимият бил нападнат и бит от непознати лица. Предвид разногласията,
които имал със св. И. същия ден, подсъдимият решил, че същият е замесен в побоя над него. След инцидента
в 22. 45 часа на 11.08.2010г., подсъдимият
посетил Спешно отделение на „МБАЛ -
Търговище” АД, където бил прегледан, и след като не били установени сериозни
наранявания, в 23. 20 часа си тръгнал. Междувременно подсъдимият се обадил на
своя приятел св. И.Д.Б., който дошъл в лечебното заведение, след което двамата тръгнали
с автомобила на подсъдимия да търсят дома на св. Е.И.. Около 01.30 часа на 12. 08. 2010г. спрели на улицата, на която
живеел св. Е.И. ***. По това време св. Е.И. стоял на улицата и си приказвал със
своя съсед, когото срещнал случайно, докато се прибирал към дома си – св. Л.Р.Х.,
който бил излязъл да посрещне баща си. Тогава, виждайки св. Е.И., подсъдимият слязъл от автомобила и без каквито и да било обяснения започнал да удря
св. И.. Виждайки това, св. Л.Х. се опитал да преустанови боя, като застанал между подсъдимия
и св. И., и казал на подсъдимия да престане. В отговор на този призив подсъдимият се обърнал към св. Х. и с юмрук го ударил по
лицето. От удара св. Х. паднал на земята и тогава обвиняемият го ритнал с крак
по главата, след което се качил в автомобила си и двамата със св. И.Б. си
тръгнали.
Видно от заключението на изготвената по
делото съдебно -медицинска експертиза, в резултат на нанесените му на
12.08.2010г. удари с юмрук и крак по лицето св. Л.Р.Х. е получил масивно кръвонасядане по кожата
на левия устен ъгъл и кръвонасядане по лигавицата на устната кухина в ляво, и счупване на коронковата част на пети горен
зъб в дясно на
нивото на венеца. Последното телесно увреждане е причинило на пострадалия трайно затрудняване на дъвченето и говора.
Гореописаната
фактическа обстановка се установи от събрания по делото доказателствен материал
– обясненията на подсъдимия,
свидетелски
показания, заключение от извършената експертиза и писмените доказателства по
делото. Самият
подсъдим не отрича обстоятелството, че в ранните часове на 12.08.2010 г. е бил
пред дома на пострадалия свидетел, заедно с него и св. Е.И. и И.Б., както и че
между тях е имало физически сблъсък. Твърди обаче, че и четиримата са участвали
активно в боя, при което не станало ясно кой кого е ударил. В тази му част
обясненията му не кореспондират с показанията на останалите свидетели, очевидци
и участници в инцидента, поради което и съдът ги счита за негова защитна
версия. Както пострадалия Л.Х., така и св. Е.И. и И.Б. са категорични, че само
и единствено подсъдимият е ударил, първо с юмрук, а след като е паднал, и с
коляно в главата, пострадалия свидетел. Доколкото има известни разминавания в
показанията на тези свидетели, те не са съществени, а по важното е, че не
касаят предмета на доказване по делото.
От показанията на свидетелите е
безспорно също така, че в резултат на нанесените му от подсъдимия удари
пострадалия Х. е получил телесните увреждания, описани в съдебно медицинската
експертиза. В съдебно заседание вещото лице аргументирано разясни най –
вероятния механизъм на счупването на коронковата част на зъба на нивото на
венеца.
Безспорно е също така, че
подсъдимият и пострадалият не са се познавали до този момент, както и че
пострадалия не е предизвикал по никакъв начин агресията на подсъдимия, а само
се е опитал да разтърве биещите се, като по този начин помогне на съседа си св.
Е.И..
Предвид безспорността на
доказателствения материал, съдът счита за безпредметно по детайлното му
изследване.
При така установеното от фактическа
страна могат да бъдат направени следните правни изводи:
На пострадалия
е нанесено телесна повреда, която изцяло попада в критериите
на чл. 129 от НК и следва да бъде определена именно като средна телесна повреда. Съгласно т. 11 от Постановление №
3/ 27.09.1979 г. на Пленума на ВС под избиване на зъби следва да
се разбира не само загубата, но и счупването до нивото на венеца, какъвто е
процесния случай. Счупването на зъб от такава степен е равнозначно на
избиването му, защото тези увреждания довеждат до затруднения и ограничаване
физиологическата им функция. Ето защо няма съмнение, че с
деянието си подсъдимият е осъществил от обективна страна състава на престъплението
по чл. 129, ал.1 от НК. Абсолютно несъстоятелно е възражението на защитата, че ако пострадалия е
бил взел мерки за лекуване и възстановяване на зъба, няма да е налице средна
телесна повреда. Пак според цитираното по – горе постановление
„Възстановяването на счупени или избити зъби чрез лечение и протезиране, макар
и да премахва затрудненията, не се отразява на квалификацията на деянието”.
От субективна страна деянието е извършено
виновно, под формата на пряк умисъл, като подсъдимият без съмнение е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните му последици и е желаел настъпването
на същите.
При определяне
вида и размера на наложеното наказание съдът се съобрази с изискванията на чл.
54 от НК и отчете степента на обществена опасност на деянието и дееца, който не
е осъждан, няма данни за предишни отрицателни прояви в обществото. Съдът
съобрази и обстоятелството, че същата вечер подсъдимият също е бил пострадал от побой, което обстоятелство
в известен смисъл може да се приеме за смекчаващо. В същото време обаче
подсъдимият съвсем ясно е съзнавал, че пострадалия свидетел няма никакво
отношение към случилото се преди това. Ето защо съдът постанови присъдата си
при превес на смекчаващи вината обстоятелства, като наложи на подсъдимия
наказание почти към минимума,
предвиден в санкцията на чл. 129, ал. 1 от НК, а именно – шест месеца
лишаване от свобода. Съдът не споделя становището на защитата за наличието на многобройни или
изключителни смекчаващи вината обстоятелства, а такива на практика не бяха и
изтъкнати.
Като прецени,
че в случая са налице предпоставките на чл. 66, ал.1 от НК, както и че предвид младежката
му възраст за поправянето на подсъдимия не е наложително изолирането му от обществото
и изтърпяване ефективно на наложеното му наказание, съдът отложи изтърпяването
на последното за срок от три години, считано от влизане на присъдата в законна
сила.
С така
наложеното наказание съдът счита, че ще бъдат изпълнени специалната и
генералната превенции по чл. 36 от НК.
Съдът осъди
подсъдимия да заплати по сметка на републиканския бюджет сумата в размер на петдесет лева - разноски за вещо
лице, направени в
досъдебната фаза на процеса а по сметка
на Районен съд
Търговище сумата също в размер петдесет лева - разноски за явяване на вещо лице.
Поради тези
фактически и правни съображения и в този смисъл съдът постанови настоящата си
присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: