Р Е Ш Е Н И Е
гр. П.**, 14.12.2022 г..
Административен
съд – П.** в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: Слава Георгиева
при секретаря Е. В.**, като разгледа докладваното от
съдия Георгиева административно дело № 299/2022 г. по описа на съда, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 159,
ал. 2 във вр. с чл. 160, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда
(ЗООС).
Образувано е по жалба на „**“ АД, ЕИК ***, седалище и
адрес на управление гр. П.**, кв. „**“, ТЕЦ „**“, представлявано от Ч.К.С.**–
изпълнителен директор, против задължително предписание, дадено на „**“ АД, обективирано в констативен протокол (КП) № ККФОС-СГ-41 от 20.07.2022
година, съставен на основание чл. 155, ал. 2 от ЗООС от длъжностни лица в Регионална дирекция по околната среда и водите (РИОСВ) –
С.**, а именно: в срок до 25.07.2022 година „**“ АД, да предприеме мерки за
уплътняване на компрометираните участъци от сградата, в която са инсталирани
парогенераторите.
В жалбата са изложени
съображения, че предписанието е незаконосъобразно. Сочи се на недопустимост
на производството по издаване на процесното предписание, поради това, че същото
е идентично с даденото в КП № ККФОС-СГ-42 от 20.07.2022 година предписание, с
разлика в сроковете на изпълнение на всяко от тях. Намира, акта за немотивиран, тъй като не са посочени нито
текстово, нито цифрово текстовете по ЗООС, които служат за издаване на
предписанието, с което е ограничено правото на защита на дружеството и
възможността да разбере какво точно задължение му е вменено. По отношение на срока за изпълнение счита, че
същият е крайно недостатъчен нито за анализ на фактическото положение на
сградата, в която са инсталирани парогенераторите, нито за изготвяне на план за
работа, нито за набавяне на материали и работна сила, нито за същинско
уплътняване на компрометираните участъци. Иска се отмяна на обжалвания акт.
В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, за
представител изпраща юк. С. С.**. Поддържа жалбата и пледира същата като
основателна да се уважи.
Ответникът
по жалбата, редовно призован, в съдебно заседание не изпраща представител.
Административен
съд – П.**, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и
прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК приетите
по делото писмени доказателства, приема за установено следното:
По допустимостта:
Въпросът с допустимостта на
оспорването е разрешен с определение № 8757 от 11.10.2022 г. на ВАС по адм. д.
№ 8219/2022 г., ВАС, с което е
отменено определение № 188 от 22.07.2022
г., постановено по адм. дело № 299/2022 г. на Административен съд – П.** и
делото е върнато за продължаване на
съдопроизводствените действия. Прието е, че оспорения акт, представлява
задължително предписание, дадено по реда на чл. 155, ал. 2 ЗООС и по своя
характер представлява принудителна административна мярка от категорията на
предвидените в чл. 159, ал. 2 от ЗООС,
която подлежи на обжалване.
С оглед на това и при
спазване на задължителните указания на ВАС, настоящият състав приема жалбата за
допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1
от АПК, от активно легитимирано лице, имащо правен интерес да атакува
индивидуалния административен акт като негов адресат и срещу надлежна страна,
поради което подлежи на разглеждане по същество.
Разгледана по
същество жалбата е основателна:
От
фактическа страна:
Във връзка със сигнали от
граждани, постъпили на зеления телефон на РИОСВ – С.** – два на 19.07.2022
година и един на 20.07.2022 година /31, 32, 33/, свързани със силно запрашаване
и миризма около сградата на ТЕЦ „**“, гр. П.**, на 20.07.2022 година, в часови
диапазон от 10.00ч. до 12.00ч., в гр. П.**, е извършена извънредна проверка на
ТЕЦ „**“, гр. П.**, стопанисван от „**“ АД, гр. П.**. Проверката е извършена от
Светослава Тодорова – главен експерт в отдел ККФОС, дирекция КПД, при РИОСВ – С.**,
и Галина Вутова – старши експерт в отдел ККФОС, дирекция КПД, при РИОСВ – С.**,
в присъствието на Ирина Йорданова Йорданова – еколог в „**“ АД.
За установеното при проверката е съставен КП № ККФОС-СГ-41 от 20.07.2022 година. В
него е отразено, че **“ АД, при експлоатацията на ТЕЦ „**“, като оператор на
голяма горивна инсталация, трябва да спазва постановените условия в Комплексно
разрешително (КР) № 53-Н1/2014 г., актуализирано с решение № 53-Н1-И0-А1/2021
г. на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС),
чиито условия са съобразени с екологичното законодателство и са постановени за
изпълнение, с цел предотвратяване на замърсяването на компонентите на околната
среда – атмосфера, въздух, вода, почви и др., при експлоатиране на
инсталацията. При извършен оглед на 20.07.2022г., в часови интервали от 10.00ч.
до 12.00ч., проверяващите установили наличие на неорганизирани емисии, излизащи
от отвори, пукнатини, дупки от сградата, в която са инсталирани
парогенераторите. Емисиите са с кафяв цвят и запрашават въздуха. Въз основа на това е дадено задължително предписание, в срок до
25.07.2022 година, с цел преустановяване изпускането на емисии извън
технологичния път от горивните камери на парогенераторите до ИУ № 2, да се
предприемат мерки за уплътняване на
компрометираните участъци от сградата, в която са инсталирани парогенераторите,
за което да се уведоми писмено РИОСВ-С.**. Като правно основание за даване на
предписанието е посочена разпоредбата на чл. 155, ал. 2 от ЗООС. Проверката е
извършена в присъствие на еколога на дружеството, на когото е връчен и препис
от протокола.
По делото е приета и
заповед № РД-16 от 07.02.2022 г. на директора на РИОСВ, с която на
основание чл. 148, ал. 3 от ЗООС, същият е упълномощил поименно длъжностни
лица, които да осъществяват контролна дейност – превантивен, последващ и текущ
контрол върху околната среда и факторите, които им въздействат.
Горната фактическа обстановка се
възприе от представените и приети като годни доказателства документи, събрани в
хода на производството от административния орган, представени с
административната преписка.
При така установените
факти, които се възприеха от представените и приобщени по делото доказателства,
настоящият съдебен състав на Административен съд–П.**, като извърши цялостна
проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен
акт, достигна до следните правни изводи:
Не се споделят
доводите на жалбоподателя за „недопустимост“ на производството по издаване на
процесното предписание, поради това, че същото е идентично с даденото в КП №
ККФОС-СГ-42 от 20.07.2022 година. Соченият протокол е част от представената по
делото административна преписка и от него е видно, че е съставен по повод
извършена проверка на „**“ АД на същото място – площадката на ТЕЦ „**“, на
същата дата – 20.07.2022 г., но в друг часови диапазон между 21:26 часа и 23:03
часа. Констатирани са факти и обстоятелства и е дадено предписание за
преустановяване на изпускането на неорганизирани прахови емисии при
експлоатацията на горивната инсталация от нерегламентирани отвори, процепи, дупки,
счупени прозорци на котелен цех, в който са разположени парогенераторите. Следователно
налице са два издадени индивидуални административни акта, чиято
законосъобразност е предмет на две отделни съдебни производства.
Предвид това жалбата срещу
процесното предписание ще се разгледа по същество:
Съгласно чл. 148, ал. 1 и ал. 2 от ЗООС, Министерството на околната
среда и водите (МОСВ) осъществява контрол върху компонентите на околната среда
и факторите, които им въздействат, като контролът бива превантивен, текущ и
последващ. На регионално равнище
контролът се осъществява от директорите на РИОСВ или от упълномощени от тях
длъжностни лица (чл. 148, ал. 3 от ЗООС), като контролните функции на
инспекциите (РИОСВ) включват осъществяване на превантивен, текущ и последващ
контрол (чл. 14 от ППРИОСВ във вр. с чл. 152 и чл. 154 във вр. с чл. 148, ал.
3, предл. второ, във вр. с ал. 1 от ЗООС). Текущият контрол се осъществява чрез
извършване на проверки, по документи и на място, наблюдения и измервания (чл.
154, ал. 2 от ЗООС).
Съгласно чл. 16, ал. 1, т. 1, б.
„д“ и т. 9, б. „б“ от ППРИОСВ, при
осъществяване на функциите по текущ и последващ контрол в съответствие с
изискванията на законодателството по опазване на околната среда, РИОСВ извършва
самостоятелни и/или съвместни проверки „на място“ и по документи, свързани с
опазване чистотата атмосферния въздух по отношение на източниците на
неорганизирано изпускане на емисии, както и проверки, свързани с промишлено
замърсяване по отношение изпълнението на условията в издадените комплексни
разрешителни.
Съгласно чл. 120, ал. 5 от ЗООС
контролът по изпълнението на условията в издаденото разрешително по чл. 117 се
извършва от съответната РИОСВ.
В конкретния случай със заповед №
16 от 07.02.2022 г. директорът на РИОСВ – С.** е предоставил правомощието си за
упражняване на регионално ниво на превантивен, текущ и последващ контрол върху
компонентите на околната среда и факторите, които им въздействат, на длъжностни
лица в РИОСВ – С.**, включително на експерти от Отдел „Контрол на компонентите
и факторите на околната среда“ (ККФОС) към Дирекция „Контролна и превантивна
дейност“ (КПД) в РИОСВ – С.**, измежду които в т. 9 и т. 21 са и лицата,
съставилите процесния констативен протокол.
При това положение се приема, че оспореният акт е съставен от надлежно
оправомощени от директора на РИОСВ – С.** длъжностни лица (чл. 148, ал. 3 от
ЗООС), разполагащи с териториалната и материална компетентност включително да
дадат предписания във връзка с констатациите при извършения контрол на
регионално ниво, поради което не е налице основанието за отмяна на акта в
условието на чл. 146, т. 1 от АПК.
Оспореният административен акт,
основан в разпоредбата на чл. 155, ал. 2 от ЗООС, има изискваното от нормата съдържание – в
същия са отразени констатираните факти и обстоятелства и е дадено задължително
предписание. Предвид на това, че задължителните предписания са с характер на
предвидените в чл. 159, ал. 2 от ЗООС принудителни административни мерки, то
актът следва да е и мотивиран съгласно изискването на чл. 59, ал. 1 от АПК,
съответно да има съдържанието по чл. 59, ал. 2 от АПК. В случая, оспореният административен акт е
издаден в писмена форма (чл. 59, ал. 2 във вр. с ал. 3 от АПК), съдържа наименование
на органа, който го издава, има наименование и адресат, датиран и подписан е от
неговия издател, съдържа разпоредителна част, както и отразени констатирани
факти и обстоятелства при извършената проверка, но същите не сочат установено
несъответствие с конкретно условие на КР и/или наличие на фактори с негативно
въздействие върху компоненти на околната среда, във връзка с извършваната
от „**“ АД дейност, или във връзка с
експлоатацията на ТЕЦ „**“, съответно не са посочени и конкретни правни норми.
Съгласно чл. 154, ал. 1, т. 1 и
т. 2 от ЗООС текущият контрол обхваща контрола върху качеството на компонентите
на околната среда и факторите, които им въздействат, както и контрола по
изпълнението на издадените разрешителни, решения и на предвидените мерки по
програмите.
Според чл. 154а, ал. 8 във вр. с
ал. 7 от ЗООС, по време на всяка извънпланова проверка на място, извършена във
връзка със сигнали, жалби, свързани с опасност за околната среда или случаи на
несъответствие с условията на комплексното разрешително, контролният орган
съставя констативен протокол, въз основа на който след проверката подготвя
доклад, съдържащ констатирани факти и обстоятелства относно съответствието на
инсталацията с условията на разрешителното и при необходимост, дава
задължителни за оператора предписания, както и предприема административнонаказателни мерки.
Съгласно чл. 155 от ЗООС по време
на текущия контрол длъжностни лица, определени от органите по чл. 148, ал. 3,
съставят констативни протоколи (ал. 1), в които отразяват констатираните факти
и обстоятелства и дават задължителни предписания с посочване на срокове и
отговорници за изпълнението им (ал. 2). В същия смисъл е и разпоредбата на чл.
17, ал. 1, т. 1 и т. 7 от ППРИОСВ.
Анализът и тълкуването на
цитираните правни норми води на извод, че за да бъдат издадени задължителни
предписания в рамките на текущ контрол, вкл. извънпланов, установените и
описани в КП обстоятелства и факти, следва да сочат несъответствие с конкретно
условие на КР (чл. 154, ал. 1, т. 2 от ЗООС), и/или несъответствие конкретно на
инсталацията с условия по издаденото КР (чл. 154а, ал. 7 от ЗООС), и/или на
наличие на въздействие върху компоненти на околната среда (чл. 154, ал. 1, т. 1
от ЗООС). В последната хипотеза следва
да са констатирани дейности и фактически положения при осъществяване на
регламентираната с КР производствена дейност, които не са обхванати от
условията на КР и които не са в съответствие с норми на законодателството,
свързано с околната среда. Такива констатации не са направени в процесния протокол.
Съответно и при формулиране на даденото предписание не е посочено в изпълнение
на кое конкретно условие/условия на КР и/или на коя конкретно правна норма от
действащата правна уредба на околната среда следва да бъдат извършени
съответните действия.
Липсата на посочване на
материалноправно основание не би довела до незаконосъобразност на
административния акт, но само ако същото може да се изведе от посочените
фактически основания за неговото постановяване. В случая от посочените
фактически съображения за издаване на оспорваното предписание: че
жалбоподателят – оператор на голяма горивна инсталация, трябва да спазва
условията на комплексно разрешително № 53-Н1/2014 г., актуализирано с решение №
53-Н1-И0-А1/2021 г. на изпълнителния директор на ИАОС, както и от посоченото за
установено при проверката изпускане на прахови емисии извън технологичния път
от горните камери на парогенераторите до ИУ № 2 поради наличие на
компрометирани участъци от сградата, в която са инсталирани парогенераторите,
такъв извод не може да бъде направен. Така отразените фактически констатации не
могат да бъдат обвързани нито със съдържанието на конкретни условия от КР,
включително касателно горивната инсталация, нито могат да бъдат обвързани с
конкретни хипотези на относими към компонентите на околната среда и факторите,
които им въздействат правни норми.
Мотивите на административния акт
имат за цел адресатът да може да разбере волята на органа и да защити правата и
интересите си, ако счита, че същите са засегнати. Нарушението от една страна
ограничава правото на защита на адресата, а от друга – води до невъзможност
съдът да извърши проверка за материална законосъобразност на предписанието.
Липсата на посочени в акта фактически и съответните им правни основания за
издаването му, по изложените съображения е основание по чл. 146, т. 2 от АПК за
отмяната му като незаконосъобразен.
Във връзка с горното преди издаването на оспорвания
административен акт не са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за
случая, в изпълнение на задължението по чл. 35 от АПК. Насложено с
липсата на изложени в процесния КП факти и обстоятелства относно изпълнението
на условия на разрешителното, или факти и обстоятелства относно съответствието
конкретно на инсталацията с условие от КР, или факти и обстоятелства, свързани
с наличие на негативно въздействие върху компоненти на околната среда при
работата на горивната инсталация, чийто оператор е жалбоподателят, освен че
рефлектира съществено върху правото на защита на адресата на акта, по
съществото си представляват допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по
смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК и се препятства извършването на
съдебната проверка за материална законосъобразност по чл. 146, т. 4 от АПК.
Издаденото
предписание е несъответно на целта на закона. Предписано е предприемане на
мерки с цел преустановяване изпускането на емисии извън технологичния път от
горивните камери на парогенераторите (парогенератор № 5 според
обстоятелствената част на КП) до ИУ № 2. Определен е срок за изпълнение на
предписанието до 25.07.2022 г.. Същото е дадено на 20.07.2022 г. и е връчено на
представител на жалбоподателя на същата дата. Административният орган,
разполагащ с оперативната самостоятелност да определи срок за изпълнение на
предписанието не е мотивирал така дадения 5-дневен срок. Освен липсата на
установяване, съответно и на посочване в КП на конкретно неизпълнение на
условия от КР, респективно на несъответствие конкретно на инсталацията с
условията на КР, или негативно въздействие върху компоненти на околната среда,
в КП не е указано, нито може да се направи еднозначен извод и какви конкретно
мерки следва операторът да вземе, за да се преустанови изпускането на емисии
извън технологичния път от горивните камери на парогенераторите до ИУ № 2, тъй
като не е определено по какъв начин следва да бъде изпълнено предписанието
(арг. от чл. 160, ал. 2, предл. второ от ЗООС).
Освен
това, очевидно е и без необходимост от специални знания, като се вземе предвид
констатираното при огледа изпускане на прахови емисии, излизащи от отвори,
пукнатини, дупки, неуплътнени участъци на сградата, в която са инсталирани
парогенераторите, че в 5-дневен срок предписание с подобно съдържание, е
обективно неизпълнимо, в каквато посока са и доводите на жалбоподателя. Уплътняване
на компрометирани участъци на сграда от вида на описаните, съставляват по
характера си ремонтни и/или строителни дейности, които обективно преценено не
могат да бъдат извършени в рамките на 5-дневен срок. В тази връзка липсват
каквито и да било аргументи кои фактори са взети предвид при определянето на
такъв кратък срок за изпълнение, кои обстоятелства са
от значение и каква е тяхната тежест. По
никакъв начин не става ясно как е определен този срок.
Следователно и в тази си част, констативният акт е немотивиран.
Доколкото тези задължителни предписания са с характер
на принудителна административна мярка, то следва
императивно да се спазва принципът на съразмерност по смисъла на чл.
6, ал. 5 от АПК като правилото е, че административните органи следва да се
въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно
несъизмерими с преследваната цел. В
случая с определения с обжалваното предписание обективно невъзможен за спазване
и кратък срок за изпълнение, на практика се цели налагането на санкции по ЗООС,
което е в грубо нарушение на чл. 6, ал. 2 и ал. 5 от АПК и обуславя извод и за
несъответствие на оспорения акт с целта на закона. С оглед на
изложеното се следва, че са на лице отменителни основания и в хипотезата на чл.
146, т. 5 от АПК.
Въз основа на изложеното жалбата е основателна. Оспореното предписание е
незаконосъобразно и ще бъде отменено.
По
разноските:
При този
изход на спора жалбоподателят има право на разноски. Такива не се претендират,
поради което и не се дължи произнасяне.
Водим от изложеното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Административен съд – П.**
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „**“ АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. П.**,
кв. „**“, ТЕЦ „**“, представлявано от Ч.К.С.**– изпълнителен директор,
задължително предписание, дадено на „**“ АД, обективирано в констативен
протокол № ККФОС-СГ-41 от 20.07.2022 година, съставен от длъжностни лица в
Регионална дирекция по околната среда и водите – С.**.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен административен съд на ** България
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/П/