№ 123
гр. Шумен, 10.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Диана К. Георгиева
при участието на секретаря В.П.И.
като разгледа докладваното от Диана К. Георгиева Административно
наказателно дело № 20223630202754 по описа за 2022 година
Обжалвано е Наказателно постановление № 22 – 0869 - 002987/08.11.2022г. на
Началник сектор „ПП“ при ОД МВР гр. Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и
чл.183 ал.2, т.3, пр.1 от ЗДв.П и чл.183, ал.4, т.7, пр.3 от ЗДв.П на П. Ж. П., ЕГН **********
от гр. Шумен са наложени административни наказания – „глоба“ в размер на 20 лева, за
нарушение на чл.6 т.1 от ЗДв.П, „глоба“ и „глоба“ в размер на 50 лева, за нарушение на
чл.183, ал.4, т.7, пр.3 от ЗДв.П и на основание Наредба № Iз-2539/17.12.2012г. на МВР са
отнети 8 контролни точки. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да
отмени наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно, поради
обстоятелството, че не е извършил вменените му нарушения, както и не е конкретизирана
санкционната разпоредба, по силата на която се отнемат контролни точки.
В съдебно заседание, редовно призован, не се явява лично и не изпраща
упълномощен представител. Процесуалния представител на административно наказващия
орган оспорва жалбата като неоснователна. Моли съда да потвърди издаденото наказателно
постановление като правилно и законосъобразно като излага доводите си за това. Моли за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.
От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното: Свидетелите Л. М.
С.и А. С. С. – служители в сектор „ПП“ при ОД МВР гр. Шумен на 23.10.2022г. работили в
екип. Около 12.00 часа извършвали обход на кв. Тракия и патрулирали със служебен
автомобил, управляван от свид. Л. С.. Движейки се по бул. Симеон Велики, преди
кръстовището му с ул. Гоце Делчев забелязали лек таксиметров автомобил, който не спрял
на знак Б2, след което продължил движението си по бул. Симеон Велики. Свидетелите С. и
С. последвали таксиметровия автомобил „Шевролет“ с рег. № Н59 01АР, изпреварили го и
му подали сигнал да спре за проВ., подавайки светлинен и звуков сигнал. При проВ. на
1
документите, свидетелите С. и С. констатирали, че водач на таксиметровия автомобил бил
жалбоподателя П. Ж. П., а в автомобила на задната седалка зад водача имало пътничка –
свидетелката В. М. А., която не била поставила обезопасителен колан. За констатираните
две нарушения на ЗДв.П, свид. Л. С. съставил на жалбоподателя П. АУАН серия GA №
815807/23.10.2022г. АУАН бил съставен за нарушения на чл.6, т.1 от ЗДв.П и чл.183, ал.4,
т.7 от ЗДв.П за това, че на кръстовището на ул. Гоце Делчев и бул. Симеон Велики не
съобразява поведението си с пътен знак Б2 „Стоп“, като не спира и продължава движението
си в посока ул. Преспа и превозва пътничка, която не е изпълнила задължението си да
постави обезопасителен колан, с какъвто МПС е оборудвано. Актът бил съставен в
присъствие на жалбоподателя, който го подписал без възражения. Впоследствие се е
възползвал от законното си право и са депозирани писмени възражения в срока по чл.44,
ал.1 от ЗАНН, които били счетени за неоснователни. Въз основа на съставения акт и
материалите съдържащи се в административно – наказателната преписка, административно-
наказващият орган издал обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите съдържащи
се в АУАН. На основание чл.183, ал.2, т.3, пр.1 от ЗДв.П и чл.183, ал.4, т.7, пр.3 от ЗДв.П
на П. Ж. П., ЕГН ********** от гр. Шумен са наложени административни наказания –
„глоба“ в размер на 20 лева, за нарушение на чл.6 т.1 от ЗДв.П и „глоба“ в размер на 50 лева
за нарушение на чл.183, ал.4, т.7 от ЗДв.П.
Така изложената фактическа обстановка се потвърждава о т събраните по делото
писмени и гласни доказателства, както и от приобщените веществени доказателства - диск
със записи от АИС ВПК, монтирана в служебния автомобил.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното: В хода на административно – наказателното производство не е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на
правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това
длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно
предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.
Вменените във вина на жалбоподателя нарушения са индивидуализирани в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Същественото в
административно – наказателното производство е да се установи: има ли административно
нарушение, извършено ли е то от лицето посочено като нарушител лично и дали това лице
го е извършило виновно. Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира за
безспорно установено, че на посочените в АУАН и в НП дата и час лек автомобил
“Шевролет Авео” с рег. № Н59 01АР е бил управляван от жалбоподателя по ул. Гоце Делчев
като на кръстовището с бул. Симеон Велики не спрял на знак Б2 „Стоп“, след което
продължил движението си по бул. Симеон Велики и превозва пътничка, която не е
изпълнила задължението си да постави обезапосителен колан, с какъвто МПС е оборудвано.
Показанията на свидетелите Л. М. С. и А. С. С. подкрепят изложената в АУАН и в НП
фактическа обстановка и не са противоречиви по отношение основните факти, обуславящи
съставомерността на нарушенията от обективна страна. Същите са очевидци на действията
на жалбоподателя. Съдът кредитира напълно показанията на С. и С. И.Н.В., тъй като са
конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във
връзка с възприетите от тях действия на водача. Освен това няма данни по делото, които да
създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да
сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя в нарушение, което не е извършил.
Показанията им изцяло кореспондират и с приобщените записи от камерите на патрулния
автомобил, на който ясно се вижда момента, в който управлявания от жалбоподателя
таксиметров автомобил навлиза по бул. Симеон Велики откъм ул. Гоце Делчев, без да е
видно същия да е бил в покой, преди да навлезе по булеварда в 12:11:20 часа /Видеофайл №
СВ6303ККcl1_20221023120411_20221023122317_00000100079000100/. Показанията на
разпитаната в съдебно заседание свидетелка В. М. А. – пътничката в таксиметровия
автомобил също подкрепят изложената в АУАН и в НП, фактическа обстановка.
2
Свидетелката А. даде показания, че не е била поставила обезопасителен колан, докато е
пътувала в автомобила, управляван от жалбоподателя, за което й бил съставен фиш за
налагане на глоба. По отношение на другото нарушение – несъобразяване с пътен знак Б2,
свидетелката даде показания, че е гледала в телефона си и не може да посочи дали е спрял
на знак „Стоп“. В процеса не се доказаха факти и обстоятелства, които биха обосновали
становището на съда за различни констатации от тези отразени в акта, а оттам и за различни
правни изводи от тези на административно наказващия орган по отношение авторството.
По отношение констатираното нарушение по пункт 11 съдът намира следното:
Административно – наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за
нарушения на чл.6, т.1 от ЗДв.П, която задължава участниците в движението да съобразяват
своето поведение със сигналите на длъжностните лица, светлинните сигнали, с пътните
знаци и пътната маркировката. От събраните по делото доказателства безспорно се
установява, че на кръстовището на ул. Гоце Делчев с бул. Симеон Велики е имало поставен
знак Б2 за движещите се по ул. Гоце Делчев, като знака е бил наличен към момента на
извършване на нарушението. Последното обстоятелство се установява, както от показанията
на свидетелите С. и С., така и от писмо № 11-00-557/ 07.03.2022г. на Община Шумен.
Разпоредбата на чл.46, ал. 2 от ППЗДв.П сочи: " Пътен знак Б2 указва на водачите на ППС,
че са длъжни да спрат на "стоп-линията", очертана с пътна маркировка, или ако няма такава
- на линията, на която е поставен знакът... " В случая от събраните по делото доказателства,
включително писмо рег. № 11-00-557/ 07.03.2022г. на Община Шумен се установява, че на
ул. Гоце Делчев е монтиран пътен знак Б2 по посока движението за навлизане по бул.
Симеон Велики. Според показанията и на двамата свидетели С. и С., жалбоподателят не
съобразил поведението си с посочения пътен знак и не спрял. Полицейските служители са
имали "идеална видимост към кръстовището, за да могат да видят нарушението. От
приобщения запис се доказва по безспорен начин, че жалбоподателят е нарушил
разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДв.П, тъй като не е съобразил поведението с пътен знак Б2,
поставен на ул. Гоце Делчев на кръстовището с бул. Симеон Велики да спре и да пропусне
движещите се с предимство МПС по булеварда. Административно - наказващият орган
правилно е издирил и приложил действащата за това нарушение санкционна разпоредба, а
именно чл.183 ал.2 т.3 пр.1 от ЗДв.П, поради което в тази част НП следва да бъде
потвърдено. Размерът на наказанието е фиксиран от закона, поради което не подлежи на
ревизия.
По отношение нарушението по пункт 2 от атакуваното НП - на чл.183, ал.4, т.7 от
ЗДв.П съдът намира следното: В АУАН, актосъставителят е посочил, че жалбоподателя като
водач на МПС превозва пътник, който не изпълнява задължението си да използва
обезопасителен колан, с което е нарушил чл.183, ал.4, т.7 от ЗДв.П. Въз основа на събраните
по делото доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят е извършил и
визираното в акта и в НП нарушение по този пункт. Показанията на свидетелите С. и С.,
които пряко са възприели обстоятелството, че превозваната пътничка е без предпазен колан,
не са оборени по никакъв начин и за съда не съществува причина да не ги кредитира. В тази
насока са и показанията на самата пътничка – свид. В. А.. Административно - наказателната
разпоредба на чл.183, ал.4, т.7, предл. 3 от ЗДв.П съдържа не само санкция, но и диспозиция
– деянието, което законът забранява, определяйки го като административно нарушение с
посочването на съставомерните му признаци, имплицитно съдържа правилото за поведение,
нарушаването на което е предвидено като основание за ангажиране на отговорността с
налагане на административна санкция.
В конкретния случай свид. Л. С. е ангажирал отговорността на водача на МПС в
хипотезата на чл.183, ал.4, т.7 от ЗДв.П – за превозването на пътник, който не изпълнява
3
задължението за използване на предпазен колан. В този смисъл правилото за поведение
/забраната водача на МПС да превозва пътник, който не е изпълнил задължението си да
ползва обезопасителен колан/, се съдържа в самата административно - наказателна
разпоредба на чл.183, ал.4, т.7 от ЗДв.П, регламентираща нарушаването на посочената
забрана като съставомерно от обективна страна деяние, подлежащо на санкциониране с
налагане на административно наказание. С оглед изложеното, съдът намира, че
жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна и нарушението, посочено в
този пункт на наказателното постановление, доколкото на посочената в АУАН и НП дата е
превозвал пътник, който не изпълнява задължението да използва обезопасителен колан. За
посоченото нарушение административно-наказателната разпоредба на чл.183, ал.4, т.7,
предл. трето от ЗДв.П предвижда за водача административно наказание "глоба" в размер на
50 лева. Съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е издирил
приложимата санкционна разпоредба, като правилно е индивидуализирал наказанието,
налагайки го в неговия абсолютен предвиден в закона размер.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставки за прилагане на
чл.28 от ЗАНН в конкретния казус. Съгласно чл.189з (Нов – ДВ, бр. 109 от 2020г., в сила от
23.12.2021г.) за нарушенията по този закон не се прилагат чл.28 и чл.58г от ЗАНН.
Действително в НП не е конкретизирането по коя разпоредба на Наредба № Iз-
22539/17.12.2012г.на МВР се налага санкцията отнемане на 8 контролни точки от талона, но
това не представлява съществено процесуално нарушение. За нарушението, визирано в
пункт 1 от НП, към датата на извършване на нарушението Наредба № Iз- 2539 от 17.12.2012
г. на МВР (чл.6, ал.1, т.8) предвижда отнемането на 8 контролни точки на водача.
Законосъобразно и правилно за извършеното нарушение, санкционирано по чл.183, ал.2,
т.3, предл. 1 от ЗДв.П на жалбоподателя са отнети 8 контролни точки на основание чл.6,
ал.1, т.8 от Наредба № Із-2539 на МВР от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на
контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на
нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача,
извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение
Следва да се отбележи, че отнемането на контролни точки не е санкция, която
подлежи на самостоятелно обжалване, а фактическо действие с контролно-отчетен характер,
което изпълнява предупредителна (по отношение на водачите) и
информационностатистическа (от гледна точка на контролните органи) функция. При
отнемане на контролни точки съответният административен орган действа в условията на
обвързана компетентност, като поведението му задължително следва факта на налагане на
наказание за извършено нарушение. Отнемането на контролни точки няма самостоятелен
характер и действията на административния орган по отбелязване на отнемането им е в
зависимост от наличието на влязло в сила НП и наложеното с него наказание.
Административнонаказващият орган е направил искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, което предвид изхода на делото и доколкото в открито
съдебно заседание е осъществено процесуално представителство от В. Димитров – гл.
юрисконсулт, се явява основателно и на основание чл.63д, ал.5 от ЗАНН следва на ОД МВР
гр. Шумен да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от
Закона за правната помощ. Съгласно чл.37 ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
4
Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е
от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 150 лева
в производствата по ЗАНН. Доколкото не е посочен конкретен размер на поисканото
юрисконсултско възнаграждение, то съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл.
27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя възнаграждение на
юрисконсулта, представляващ административно наказващия орган по делото, в размер на 80
/осемдесет/ лева. Сумата следва да се присъди в тежест на жалбоподателя и да се заплати
от последния по сметка на ОД МВР гр. Шумен.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22 – 0869 - 002987/08.11.2022г. на
Началник сектор „ПП“ при ОД МВР гр. Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и
чл.183, ал.2, т.3, пр.1 от ЗДв.П и чл.183, ал.4, т.7, пр.3 от ЗДв.П на П. Ж. П., с ЕГН
********** от гр. Шумен, ул. Дедеагач № 19, бл.3, ет.7, ап.87 са наложени административни
наказания – „глоба“ в размер на 20 лева за нарушение на чл.6 т.1 от ЗДв.П и „глоба“ в
размер на 50 лева за нарушение на чл.183, ал.4, т.7 от ЗДв.П, като правилно и
законосъобразно.
ОСЪЖДА П. Ж. П., с ЕГН ********** от гр. Шумен да заплати на ОД МВР гр.
Шумен юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.
Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5