№ 690
гр. София, 25.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Красимир Машев
Членове:Златина Рубиева
Петя Алексиева
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело №
20231000500413 по описа за 2023 година
С Решение № 3523/30.11.2022 г., постановено по гр.д.№ 4930/2022 г. по
описа на СГС, І-18 състав К. К. И. и И. К. П. са осъдени на основание чл.45 от
ЗЗД да заплатят солидарно на С. К. М. сумата от 29 270 лева, от които 25 000
лева – обезщетение за неимуществени вреди и 4 270 лева – обезщетение за
имуществени вреди, от непозволено увреждане, извършено от ответниците на
18.12.2021 г. в гр.София – избиване на зъб, охлузвания и кръвонасядания,
ведно със законната лихва върху сумите от 13.05.2022г. до окончателното им
плащане, сумата от 3650.92 лева – лихва за забава за периода 18.02.2021г. до
13.05.2022г., както и 2 824.73 лева – разноски по делото.
Срещу така постановеното решение и в частта, с която исковата
претенция за неимуществени вреди е уважена за сумата от 25 000 лв., ведно с
лихва за забава за периода 18.02.2021г. до 13.05.2022г., е постъпила в срока
по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба от ответниците в
първоинстанционното производство К. К. И. и И. К. П.. Въззивната жалба е
подадена чрез процесуалния им представител адвокат Р. Т. С. с надлежно
учредена представителна власт по делото с пълномощни приложени по
първоинстанционното дело /л.49 и л.50/.
1
Въззивниците считат, че така уваженият размер е твърде завишен.
Считат, че при съобразяване разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съдът
неправомерно е завишил присъденото обезщетение за неимуществени вреди
за претърпени от ищеца физически болки и страдания. Развива подробни
съображения по същество на спора.
Молят съда да отмени решението в обжалваната му част, като намали
значително размера на обезщетението за неимуществени вреди.
Претендират разноски с оглед изхода на делото.
В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор
от въззиваемата страна-ищецът С. К. М. чрез неговия процесуален
представител адвокат Ю. Ю. С., надлежно упълномощен с пълномощно
приложено към първоинстанционното дело /л.66/.
Счита въззивната жалба за допустима, но неоснователна. Излага
съображения по същество на спора. Моли съда да потвърди решението в
обжалваната му част. Претендира разноски за въззивна инстанция.
С оглед постъпилата въззивна жалба Решение № 3523/30.11.2022 г.,
постановено по гр.д.№ 4930/2022 г. по описа на СГС, І-18 състав и в частта, с
която К. К. И. и И. К. П. са осъдени на основание чл.45 от ЗЗД да заплатят
солидарно на С. К. М. сумата от 4 270 лева – обезщетение за имуществени
вреди, от непозволено увреждане, извършено от ответниците на 18.12.2021 г.
в гр.София – избиване на зъб, охлузвания и кръвонасядания, ведно със
законната лихва върху сумата от 13.05.2022 г. до окончателното плащане, е
влязло в сила на 24.12.2022 г., като необжалвано.
Въззивниците в открито съдебно заседание, чрез своя процесуален
представител поддържат въззивната си жалба по подробните съображения
изложени в нея и претендират разноски за заплатената държавна такса.
Въззиваемият в съдебно заседание чрез процесуалния си представител
оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди решението в обжалваната
му част. Не претендира разноски.
Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по
реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и
на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа
страна:
2
Софийски градски съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.45 от
ЗЗД, обективно, кумулативно съединен с акцесорен иск с правно основание
чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху присъдените главници за неимуществени и
имуществени вреди, предявен от С. К. М. срещу К. К. И. и И. К. П..
Спорът в настоящото въззивно производство между страните е само
досежно размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди,
доколкото и предвид влизане на решението в сила за присъдената сума от 4
270 лева - обезщетение за имуществени вреди лв., между страните със сила на
пресъдено са установени правопораждащите факти на спорното субективно
материално право, както следва:
На 18.02.2021 г. в гр.София, в района на ул. „Неразделни“ № 15 двамата
ответници, в съучастие като съизвършители, отнели движими вещи на обща
стойност 1 352,41 лв. от владението на ищеца с намерение противозаконно да
ги присвоят, като употребили за това сила-нанесли на пострадалия удар с
крак в областта на лицето, причинявайки му средна телесна повреда,
изразяваща се в избиване на зъб, без който се затруднява дъвченето и
говореното-горен резец, като ответникът И. П. взел раницата с вещите, докато
ответникът К. И. нанасял удари с крака и ръце в областта на лицето и тялото
на пострадалия.
Деянието, авторството и противоправното поведение на двамата
ответници е установено с одобрено с протоколно определение от 16.12.2021 г.
по н.о.х.д. № 4844/2021 г. на СГС, НО, 28 състав споразумение, което на
основание чл. 383, ал. 1 от НПК има последиците на влязла в сила присъда,
задължителна на основание чл.300 от ГПК за гражданския съд.
От приетата пред първоинстанционния съд СПЕ, неоспорена от
страните се установява, че по време на инцидента ищецът е преживял наред с
физическите травми-избиване на преден зъб-резец, многобройни охлузвания
и кръвонасядания, и психическа травма под формата на остър стрес.
Преживените негативи рязко снижават качеството на живот до ниво борба за
възстановяване на предишната физическа форма и вид. В психологичен план,
ищецът преживява случилото като унизително усещане за безпомощност,
непредсказуемост и страх, а на емоционално равнище-преживява чувства на
болка, гняв, яд, унизеност от потъпкване на човешкото достойнство,
3
страдание, които в последствие рефлектират върху важни личностови
конструкти като снижаване на самочувствието и самооценка, загуба на
доверие в хората, снижаване на активността и мотивацията. След
преживяването на острата фаза на инцидента, за ищеца настъпва фаза на
реакция на стреса, като на когнитивно ниво се проявява в невъзможност за
концентрация и устойчивост на вниманието, неволево връщане на мислите
към нежелания инцидент, загубена способност да изпълнява рутинни
интелектуални задължения и невъзможност да се представи добре на
изпитите си. На емоционално равнище се изразява в преживяване на сложни
и противоречиви чувства на болка, гняв, яд, страдание, унижение,
безпомощност. На физиологично ниво-болки и страдания от счупения преден
резец, от охлузванията и синините, последващо лечение при стоматолог за
възстановяване на дъвкателната и естетична функция, а на поведенческо
ниво-отдръпване от социума, нежелание за комуникация, за излизане извън
дома, затваряне в себе си. Вещото лице установява, че към момента ищецът е
преодолял и надмогнал преживяната остра стресова реакция, но това събитие
ще остане в съзнанието и спомените му като тежко премеждие, застрашило
живота, здравето, цялостния личностен интегритет, способностите му за
развитие, социална реализация и благополучие.
От приетата по делото СМЕ, неоспорена от страните се установява, че
лечебните дейности във връзка с избития зъб на ищеца са продължили от
19.02.2021 г. до 21.02.2022 г., когато окончателно е възстановен по изкуствен
начин липсващия първи горен зъб в ляво. Установява се, че за лечението е
извършена хирургична обработка на мекотъканната костна рана в областта на
избития първи горен ляв зъб и поставяне на изкуствена кост и мембрана,
което е довело до зарастване на челюстната кост в по-пълен обем в тази
област, без усложнения при оздравителния процес.
За установяване на търпените от ищеца неимуществени вреди, пред
първоинстанционния съд са събрани показанията на свидетеля В. В. Т., който
установява, че е приятел с ищеца повече от десет години. Свидетелят видял
ищеца след инцидента, като в този период се виждали често, защото ищецът
се притеснявал да излиза. Липсвал му преден зъб, имал охлузвания по лицето
и по ръцете. Свидетелят го придружавал, когато ходел за изработване на
временна протеза. Ищецът се затворил в себе си, притеснявал се да излиза, за
да не му се случи пак подобен инцидент, бил депресиран, случилото се
4
отразило и на самочувствието му. Спрял да ходи в офиса и започнал да
работи в къщи, тъй като от работа се прибирал късно през нощта и именно
тогава се случил инцидента. Заради случилото се, ищецът не успял да
завърши навреме бакалавърската си степен в училище в Холандия.
Притеснявал се да общува с непознати хора, чувствал се несигурен дали това
няма пак да се случи.
Свидетелят А. Р. С. установява, че инцидентът се отразил негативно на
ищеца, който бил изключително травмиран. Зарази многобройните
охлузвания и външния си вид, ищецът спрял да ходи на работа в офиса. Освен
това първоначално не можел да говори, фъфлел, като първата седмица бил на
хранителен режим с течности, имал проблеми с храненето. Ищецът не могъл
да предаде дипломната си работа, за да завърши, тъй като същата се намирала
на лаптопа, който му откраднали при инцидента. В него имало и музика,
защото ищецът продуцира, пише, свири, но тя била изчезнала.
При така безспорно установените факти първоинстанционният съд е
приел, че справедливото обезщетение в конкретния случай възлиза на 25 000
лв., като в тази връзка съобразил, че ищецът е пострадал от престъпно
посегателство върху собствеността и личността му, при което са му
причинени травматични увреждания, отчел е че освен първоначалните
болкови симптоми, свързани със самата травма-счупване на зъб и охлузвания
и кръвонасядания, ищецът е търпял в продължение на половин година и
болки свързани с екстракцията на зъба и поставяне на имплант, че през
възстановителният период е изпитвал затруднения при хранене и говорене,
както и затруднения при социалното общуване, свързани както с неудобство
от естетичен характер, така и със силен страх от повторение на
посегателството. При определяне на този размер на обезщетение съдът се е
съобразил и с приетото по делото заключение на СПЕ.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд
приема следното от правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
легитимирани да обжалват страни - ответниците в първоинстанционното
производство и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ
на обжалване, съгласно чл.258, ал.1 ГПК. В този смисъл подадената въззивна
жалба е процесуално допустима.
5
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо, а по същество правилно
и законосъобразно, постановено в съответствие със съдебната практика.
Предявеният иск е с правно основание чл.45 ЗЗД.
Отговорността на ответниците се претендира с фактически твърдения за
причиняване на неимуществени и имуществени вреди на ищеца, произтекли
от престъпление-грабеж, извършено от двамата ответници в качеството им на
съизвършители.
Както бе посочено по-горе и с оглед влизане в сила на решението за
присъдената сума за обезщетение за имуществени вреди, между страните със
сила на пресъдено са установени правопораждащите факти на спорното
субективно материално право, поради което пред настоящата въззивна
инстанция, спорът между страните е само досежно размера на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди.
Въззивният съд намира, че правилно в съответствие с нормата на чл.52
от ЗЗД, първоинстанционният съд е определил размер на дължимото
обезщетение от 25 000 лв.
При определянето на този размер съдът съобразява, че към датата на
деликта-18.02.2021 г. ищецът е бил на 24 години, претърпял увреждания на
телесното си здраве, най-тежкото от които било избиване на първи горен ляв
зъб, което довело до затруднения в говора и храненето, лечението на която
травма продължило една година, по време на което била осъществена
експулсия на постоянен зъб, хирургическа обработка на мекотъканна костна
рана в областта на избития зъб и поставяне на изкуствена кост и мембрана.
Ищецът е търпял болки непосредствено след инцидента и след всяка
стоматологична процедура. След инцидента ищецът спрял да ходи на работа в
офиса и работел от дома си, защото не можел да говори, фъфлел, като първата
седмица бил на хранителен режим с течности, имал проблеми с храненето,
както и защото естеството на работата му било такова, че се прибирал в
късните часове, именно когато станал инцидента и се страхувал да не се
повтори. Ищецът не могъл да предаде дипломната си работа, за да завърши
бакалавърската си степен, тъй като същата се намирала на лаптопа, който му
6
откраднали при инцидента.
Освен физическите болки от травматичните увреждания, ищецът и в
пряка причинна връзка от извършеното престъпно посегателство върху
собствеността и личността му получил и психическа травма под формата на
остър стрес, което довело до рязко снижаване качеството на живот на ищеца,
който се почувствал унизен, безпомощен. Преживял чувства на болка, гняв,
яд, унизеност от потъпкване на човешкото достойнство. Започнал да се
страхува, включително и от контакт с непознати, затворил се в себе си, рязко
било снижено самочувствието му и самооценката, загубил доверие в хората,
активността и мотивацията му рязко били снижени. Ищецът преминал и през
фазата на реакция на стреса, която намерила израз в в невъзможност за
концентрация и устойчивост на вниманието, неволево връщане на мислите
към нежелания инцидент, загубена способност да изпълнява рутинни
интелектуални задължения и невъзможност да се представи добре на
изпитите си.
Предвид горното и с оглед доказаните конкретни факти и
обстоятелства, относно причинените на ищеца физически и психични травми,
въззивният съд, намира, че така определеното обезщетение от 25 000 лв. ще
овъзмезди ищеца за претърпените от него болки и страдания и не се явява
прекомерно и завишено.
Предвид неоснователността на въззивната жалба по отношение на
размера на присъдената главница за неимуществени вреди, неоснователна се
явява и по отношение на акцесорния иск за присъждане на лихва за забава в
размер на законната лихва от датата на деликта до окончателното изплащане
на обезщетението.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че решението в
обжалваната му част следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
По отговорността за разноските:
При този изход на спора пред настоящата инстанция на въззивниците не
се дължат разноски.
Въззиваемият не претендира разноски пред настоящата инстанция,
поради което такива не му се дължат.
Водим от горното, Апелативен съд - София, 8-ми граждански състав
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3523/30.11.2022 г., постановено по гр.д.№
4930/2022 г. по описа на СГС, І-18 в обжалваната му част.
В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните при
условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8