№ 1236
гр. Варна, 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Симона Р. Донева
при участието на секретаря Веселина Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Симона Р. Донева Гражданско дело №
20243110109483 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от П. И. С. срещу „О.З.“ АД
осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от
20 лв., частичен иск от 1890,82 лв., представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди на собствения на ищеца л. а. „Шкода Фабия“, с рег. №
****** причинени в резултат на реализирано ПТП на 15.05.2024 г. в гр. Варна,
кв. „Аспарухово“, ул. „Кирил и Методий“, по вина на водача на т.а. „Рено
Мастър“, с рег. № ********, застрахован по договор за застраховка
„Гражданска отговорност” при ответното дружество по полица с №
BG/23/123002024503, със срок на действие на полицата 05.07.2023 г. –
04.07.2024 г., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба –
29.07.2024 г. до окончателното изплащане на обезщетението.
Твърди се в исковата молба, че на 15.05.2024 г. около 11,20 часа в гр.
Варна, кв. „Аспарухово“, ул. „Кирил и Методий“ собственият на ищцата
автомобил „Шкода Фабия“, с рег. № ***** бил блъснат от автомобил „Рено
Мастър“, с рег. № ********, управляван от Д. А.. Сочи се, че водачът на лекия
автомобил на ищцата- О.Ж. излизал на заден ход от паркомясто, когато
неправомерно водачът на т.а. „Рено Мастър“, с рег. № ********, движещ се по
1
ул. „Кирил и Методий“ посока от м. „Боровец“ към центъра, навлиза в лявата
за него пътна лента и блъска л.а. „Шкода Фабия“, с рег. № ****** в задната
лява част. За настъпилото ПТП двамата водачи попълнили двустранен
констативен протокол за ПТП, като в него за виновен посочили водача на т.а.
„Рено Мастър“, с рег. № ********. Навежда се довод, че автомобилът,
управляван от виновния водач, е застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност“ от ответното застрахователно дружество, със срок на действие
05.07.2023 г. – 04.07.2024 г., която полица е действаща към датата на ПТП.
Ищцата твърди, че на 15.05.2024 г. уведомил застрахователя на виновния
водач за настъпилото ПТП, като същият извършил оглед на автомобила,
изготвил снимков материал и съставил Опис техническа експертиза по щета
№ 0410- 110-1189/2024 г. В описа като увредени детайли били посочени
калник заден ляв, стоп ляв, броня задна, лайсна задна броня и врата багажна.
Пояснява, че като застрахователно обезщетение получила сумата в размер на
109,18 лв., с която не могат да се покрият щетите на автомобила. В тази връзка
извършила проучване в няколко сервиза, занимаващи се с ремонт и
възстановяване на увредени автомобили. От така направеното проучване
установила, че сумата необходима за възстановяване на автомобила е в размер
на 2000 лв. Счита, че дължимото застрахователно обезщетение е в размер на
1890,82 лв. след приспадане на заплатената до момента сума от 109,18 лв.
Моли за уважаване на предявения иск и присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответника „О.З.“ АД, в който се изразява становище за
неоснователност на исковата претенция. Не оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ за
т.а. „Рено Мастър“, с рег. № ********, действаща към момента на
застрахователното събитие от 15.05.2024 г., настъпването на процесното ПТП,
както и обстоятелството, че е подадено уведомление за щета на 15.05.2024 г., в
което е посочено, че „при потегляне в паркирано положение назад бус на
фирма „UPS“ навлизайки в насрещното удря автомобила ми отзад“.
Потвърждава заявеното от ищцата, че е извършен оглед на автомобила, за
което е съставен опис техническа експертиза по щета № 0410-110- 1189/2024
г., съдържащ увредените детайли на автомобила. Навежда се довод, че
необходимата за ремонт на автомобила сума възлиза на 218,36 лв., изчислена в
съответствие с разпоредбите на КЗ и Наредба № 24/08.03.2006 г., като е
2
отчетено 50% съпричиняване, предвид механизма на ПТП, както и поради
обстоятелството, че в съставения двустранен констативен протокол не е
постигнато съгласие, досежно отговорността на водачите. Поддържа се, че
определената сума от 109,18 лв. е преведена на собственика на автомобила на
13.06.2024 г. Ответникът оспорва предявения иск по размер и твърди, че
претендиратата от ищцата сума не отговаря на средните пазарни цени за
отстраняване на настъпилите вреди. Оспорва извършването на ремонт на
процесния автомобил. Оспорва се и изключителната вина на Д. А. за
реализирането на процесното ПТП. Релевира се възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат, като се твърди, че О.Ж. е допуснал нарушение на чл.
40 ЗДвП, с което е допринесъл за възникване на инцидента. Моли за
отхвърляне на иска и присъждане на сторените по делото съдебни разноски
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени
доказателства, както и заключението по назначената съдебна автотехническа
експертиза, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Между страните е обявено за безспорно с Определение №
10868/27.09.2024 г., в което е обективиран проект на доклад по делото, приет
за окончателен в о. с. з. на 13.12.2024 г., че между водача товарен автомобил
„Рено Мастър“, с рег. № ******** и ответника „О.З.“ АД към датата на
процесното ПТП е било налице валидно застрахователно правоотношение,
произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, което е
настъпило на 15.05.2024 г. около 11,20 часа в гр. Варна, кв. „Аспарухово“, ул.
„Кирил и Методий“, за което застрахователят е уведомен на 15.05.2024 г.,
извършил оглед, констатирал получените щети от процесното ПТП в Опис
техническа експертиза по щета № 0410-110-1189/2024 г. и изплатил на ищцата
застрахователно обезщетение в размер на 109,18 лв. Тези правнорелевантни
обстоятелства се установяват и от събраните по делото писмени доказателства
– свидетелство за регистрация – част І, двустранен Констативен протокол за
ПТП и Опис на щетите № 04101101189/2024 г., Уведомление за щета от
15.05.2024 г., експертна оценка от 20.05.2024 г., както и банково бордвро за
заплатена дума от отвтеника в полза на ищцата в размер на 109.18 лева.
От допусната и неоспорена от страните САТЕ, извършила изследване
въз основа на представените по делото доказателства, вкл. и обективираните
3
обстоятелства в опис-заключението и представения от ответника снимков
материал, както и след оглед на процесния автомобил, се установява
механизъмът на настъпване на ПТП, а именно: на 15.05.2024 г. около 11,20
часа в гр. Варна, кв. „Аспарухово“, ул. „Кирил и Методий“ лек автомобил
„Шкода Фабия“, с рег. № ***** бил блъснат от товарен автомобил „Рено
Мастър“, с рег. № ********, управляван от Д. А.. Водачът на собствения на
ищцата автомобил О.Ж. излизал на заден ход от паркомясто, когато
неправомерно водачът на т.а. „Рено Мастър“, с рег. № ********, движещ се по
ул. „Кирил и Методий“ посока от м. „Боровец“ към центъра, навлиза в лявата
за него (насрещната) пътна лента и блъска л.а. „Шкода Фабия“, с рег. №
****** в задната лява част. Вещото лице е посочило, че сумата, необходима за
възстановяване на лекия автомобил от щетите, които са в пряка причинно-
следствена връзка и са нанесени от процесното ПТП, възлиза на 1304,85 лв. с
ДДС. Експертът е пояснил, че водачът на л.а. „Шкода Фабия“ първоначално се
е огледал наляво и надясно, но не е очаквал да се появи МПС от негово дясно
и основния фокус е бил в тази посока, както и че технически е невъзможно,
същият да следи и в двете посоки едновременно. Излага, че водачът на т. а.
„Рено Мастър“, с рег. № ******** се е движел с несъобразена скорост в лявата
за него пътна лента. Вещото лице е посочило, че е невъзможно да се определи
скоростта на движение на двата леки автомобила, както и че водачът на л.а.
„Шкода Фабия“ не е имал практическа възможност да спре. Сумата
необходима за възстановяване на процесния лек автомобил по средни пазарни
цени на труд от несертифицирани сервизи и алтернативни части възлиза на
913.42 лева.
В о. с. з. вещото лице е посочило, че процесният лек автомобил е бил
паркиран перпендикулярно на пътното платно на обособените за това места,
със задна част към платното за движение.
В производството са събрани гласни доказателствени средства,
посредством разпит на свидетелите – Д. И. А. и О. Й. Ж..
От показанията на свидетеля А. се установява, че е управлявал
единият автомобил при настъпване на процесното ПТП. Посочва, че се е
движел в лявата лента с 10 км./ч., а мъжът на ищцата, който е управлявал
другият автомобил с 5 км./ч., както и че послендият е маневрирал назад и не
го е видял. Сочи, че е нямало лице, което да го насочва при маневрата назад.
4
Споделя, че сигурно не го е видял да идва отгоре, доколкото е нямало каква
опасност да има за коли в лявата лента, както и че се счита за виновен, понеже
самият той е навлязъл в лентата за насрещно движение. Посочва, че е нанесъл
повреди на стопа на другия лек автомобил, бронята, задната врата и
багажника. Споделя, че когато е бил точно до него и е видял да включва
задните си светлини е свирнал, но другият водач не е реагирал. Сочи, че се е
движел в лентата за насрещното движение на аварийни светлини, за да
пропуска леките автомобили, идващи от неговата лента за движение.
Предполага, че другият водач би могъл да предотврати произшествието ако се
е огледал и в двете посоки. Споделя, че като е видял задните светлини се е
засилил, за да предотврати удара.
От свидетелските показания на свидетеля Ж. се установява, че е
управлявал лекия автомобил на съпругата си в деня на процесното
произшествие на ул. „Кирил и Методий“ в кв. „Аспарухово“, гр. Варна. Сочи,
че бил паркирал на обособените и разграфени за това места, като предницата
на лекия автомобил била насочена към тротоара. Споделя, че след влизането в
колата е погледнал и в двете посоки и започнал бавно да се изнася назад, като
изведнъж колата се разтресла. Сочи, че водачът на другото МПС, което било
кафяв бус, не е успял да спре и спрял едва 10-15 метра след него, както и че
той е бил в насрещното платно, идващ от гробищата на кв. „Аспарухово“ в
посока центъра на квартала. Посочва, че искал да позвъни на номер 112, но
другият водач е признал, че е виновен и поискал да подпишат двустранен
протокол. Споделя, че е бил сам и е нямало как да осигури лице за маневрата
назад.
При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез
събраните по делото доказателствени средства, съдът по правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК приема следното от правна страна:
Правната норма, регламентирана в чл. 432 КЗ, урежда и гарантира
правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за
обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото
делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е
сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща
неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква
5
имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две
групи материални предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият по
застраховка „Гражданска отговорност” виновно да е увредил ищеца, като му е
причинил сочените имуществени вреди в заявения размкер, които от своя
страна да са в пряка причинноследствена връзка с противоправното поведение
на застрахования и 2) наличие на застрахователно правоотношение,
произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между
делинквента и ответника - застраховател. Вината съобразно чл. 45, ал. 2 ЗЗД се
предполага. Ищецът следва да докаже, че е представил на застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на виновния водач
документите, с които разполага и които са свързани със застрахователното
събитие и причинените вреди.
Както бе изяснено, между страните не съществува спор относно
обстоятелството, че през релевантния период е било налице застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, между водача товарен автимобил „Рено Мастър“, с рег. №
******** и ответника „О.З.“ АД към датата на процесното ПТП, настъпването
на процесното застрахователно събитие, механизмът на увреждането и
причинените вреди на автомобила, вследствие н процесното ПТП.
Деянието на водача на товарен автомобил – бус марка „Рено Мастър“
е противоправно, защото е извършено в противоречие с изискванията на
правилото, уредено в чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП, а именно: всеки участник в
движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и
пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на
хората и да причинява имуществени вреди. Вината се предполага – чл. 45, ал.
2 ЗЗД, като тази презумпция не бе опровергана в настоящото производство
чрез обратно доказване от ответника. В този смисъл настоящата съдебна
инстанция счита, че всички елементи на фактическия състав, пораждащ
деликтната отговорност на делинквента, обезпечена от ответника-
застраховател по договора за застраховка „Гражданска отговорност”, са
осъществени в обективната действителност.
В производството е наведено от ответника възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, поради
6
нарушение на чл. 40 ЗДвП.
В съдебната практика се приема, че наличието на причинна връзка
между поведението на пострадалия и настъпването на противоправния
резултат е предпоставка за приложението на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
При определяне степента на съпричиняването подлежи на съпоставка
тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде
установен действителният обем, в който всеки един от тях е допринесъл за
настъпването на пътното произшествие. Паралелът и сравнението на
поведението на участниците в движението, с оглед правилата, които всеки е
длъжен да съблюдава, ще обоснове конкретната за всеки случай преценка за
реалния принос и за разпределянето на отговорността за причиняването на
деликта. Съразмерността на действията и бездействията на пострадалия с
останалите обективни и субективни фактори, причинили пътното
произшествие, ще определят и приноса му за настъпването на вредите /така
решение № 118 от 27.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 3871/2013 г., I т. о., ТК,
решение № 137 от 20.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 1775/2019 г., II т. о., ТК,
решение № 18 от 17.09.2018 г. на ВКС по гр. д. № 60304/2016 г., IV г. о., ГК и
др./.
Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗВвП преди да започне движение
назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е
свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите
участници в движението. В ал. 2 на същата разпоредба е посочено, че по време
на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад
превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури
лице, което да му сигнализира за опасности.
В разглеждания случай, от събраните по делото доказателства се
установи, че водачът на лек автомобил „Шкода Фабия“ при потеглянето си на
заден ход се е огледал в двете посоки на движение. Същият при движението си
не е могъл да очаква, че лек автомобил от срещуположната лента ще навлезе в
неговата лента. Съобразно заключението по САТЕ технически е невъзможно
да се следи и в двете посоки на движение. Водачът на процесния лек
автомобил е спазил изискането на чл. 40, ал. 1 ЗДвП доколкото преди да
потегли се е уверил, че пътят зад превозното средство е свободен, както и че е
наблюдавал пътят зад него. Не би могло да се възприеме, че от същия следва
да се изисква да следи и за движение на леки автомобили, идващи от
срещуположната лента.
Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по
несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които
7
той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия
или е улеснил неговото настъпване. В производството, не се събраха
категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-
малък обем съобразно поведението на водача на процесния лек автомобил.
Затова и наведеното възражение за съпричиняване се явява неоснователно и
като такова не следва да бъде съобразявано.
В действителност спорът между страните се съсредоточава върху
обстоятелството какъв е дължимият от ответника размер на застрахователното
обезщетение за процесното застрахователно събитие. При претенция за
заплащане на имуществени вреди, релевантна за действителната стойност на
автомобила е средната пазарна стойност на увреденото имущество към
момента на настъпване на застрахователното събитие – в този смисъл решение
№ 37 от 23.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 667/2008 г., I т.о., ТК; решение № 59 от
6.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 2367/2015 г., I т.о., ТК; решение № 235 от
27.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 1586 /2013 г., II т.о., ТК. Според константната
съдебна практика на ВКС, обективирана в решение № 52/08.07.2010 г. по т. д.
№ 652/2009 г. на ВКС, решение № 165/24.10.2013 г., по т. дело № 469/2012 г.
по описа на ВКС, решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010
г., II т. о. и др., при определяне на обезщетението по Кодекса за застраховането
прилагането на Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на
вреди не е задължително, а при съдебно предявена претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на
настъпване на застрахователното събитие – по пазарни цени към датата на
ПТП, като ползва заключение на вещо лице, но без да е обвързан при
кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери
по Методиката. Съдът възприема направените от вещото лице
доказателствени (фактически) изводи в първия предложен вариант за стойност
за възстановяване на автомобила, тъй като експертизата в тази част е
изготвена компетентно и добросъвестно, като в. л. е изследвало пълно и
задълбочено представените по делото доказателства и е отговорило изцяло на
поставените задачи, предмет на допуснатата САТЕ. Според заключението на
експертизата по т. 1 възстановителната стойност на застрахования автомобил
по средни пазарни цени за труд и части възлиза на 1304,85 лв.
Настоящият съдебен състав не намира основание при определяне на
8
възстановителната стойност на застрахования автомобил по средни пазарни
цени да бъдат изключени цените, които предлагат официалните сервизи за
отремонтиране на повредите, тъй като изключването на определена категория
сервизи прави необективен резултата за средни пазарни цени като стойност.
Вторият вариант, определящ стойността на ремонта на 913,42 лв., не следва да
бъде кредитиран, тъй като е изготвен единствено по цени на сервизи, които не
са сертифицирани, поради което не отговаря на изискванията за
представителност. При тези съображения съдът намира, че дължимото от
застрахователя застрахователно обезщетение следва да се определи според
средната пазарна стойност на разходите за възстановяване на автомобила към
датата на процесното застрахователно събитие, която според заключението на
вещото лице по назначената по делото съдебна автотехническа експертиза е в
размер на 1304,85 лв., но тъй като ответникът е заплатил на ищеца сумата от
109.18 лв., остатъкът от дължимото застрахователно обезщетение се равнява
на 1115,67 лв. В този смисъл предявеният частичен иск за заплащане на сумата
от 20 лева, като част от 1890.82 лева с правно основание чл. 432 КЗ се явява
основателен в заявената част и следва да бъде уважен изцяло.
Основателността на главното вземане обуславя дължимостта на
акцесорното за обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от
датата на исковата молба – 29.07.2024 г., до окончателното изплащане на
задължението.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на
ищеца. Същият претендира заплащането на съдебно-деловодни разноски в
общ размер на 1130 лева, от които 300 лева – депозит по САТЕ, 50 лева –
държавна такса и 780 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение, от които 300
лева за явяване в трето заседание. От страна на ответника е направено
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът намира
същото за неоснователно доколкото претендираното възнаграждение е
съобразено с фактическата и правна сложност по спора, както и с размерите
по чл. 7, ал. 2, т. 1 и чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за
адвокатска работа, респ. общо 650 лева без ДДС или 780 лв с ДДС, доколкото
са представени доказателства за регистрация по ДДС от страна на
процесуалния представител на ищеца. С оглед на горното, в полза на ищцата
следва да следва да се присъдят съдебно-деловодни разноски в общ размер на
9
1130 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „О.З.“ АД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на
управление: ******** да заплати на П. И. С., ЕГН: **********, с адрес:
*********** сумата от 20 лв., частичен иск от общо 1890,82 лв.,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на собствения
на ищеца л. а. „Шкода Фабия“, с рег. № ****** причинени в резултат на
реализирано ПТП на 15.05.2024 г. в гр. Варна, кв. „Аспарухово“, ул. „Кирил и
Методий“, по вина на водача на т.а. „Рено Мастър“, с рег. № ********,
застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност” при
ответното дружество по полица с № BG/23/123002024503, със срок на
действие на полицата 05.07.2023 г. – 04.07.2024 г., ведно със законната лихва
от предявяване на исковата молба – 29.07.2024 г. до окончателното изплащане
на обезщетението, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА ЗАД „О.З.“ АД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на
управление: ******** да заплати на П. И. С., ЕГН: **********, с адрес:
*********** сумата от 1130 лв., представляваща сторени съдебно-деловодни
разноски в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Присъдените с решението суми в полза на П. И. С., ЕГН: *********,
могат да бъдат изплатени по следната банкова сметка: IBAN: *********, с
титуляр адв. Й. К. А.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Окръжен съд –Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10