ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1331
гр.Плевен,
10.09.2020 г.
Административен съд – Плевен, шести състав, в закрито
заседание на десети септември две хиляди и двадесета година в състав:
Съдия: Снежина Иванова
като разгледа докладваното от съдия Иванова и. административно
дело № 633 по описа за 2018 година на
Административен съд – Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 78, ал. 7 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК) във вр. с чл. 144
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Административното
дело е образувано по искова молба на А.Ю.Ю.,***,
3-та група, 203 килия срещу ГДИН, гр.
София с искане за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на
50 000 лева поради обстоятелството, че е лишен от възможност да ползва
телефон в периода от 20.09.2016 година – 09.03.2017 година, когато е бил в Затвора
Ловеч.
Съдът с определение
№ 1357/17.10.2018 година л. 39 по делото е предоставил на оспорващия безплатна
правна помощ по чл.21, т. 3 от ЗПП за процесуално представителство и е изпратил
същото на АС –Плевен за определяне на адвокати такъв е определен.
С определение № 1402 от 24.10.2018 година съдът е назначил адв. М. за
служебен защитник.
С решение № 293/04.06.2019 година съдът е отхвърлил искова молба на А.Ю.Ю.,***,
3-та група, 203 килия срещу ГДИН, гр.
София с искане за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на
50 000 лева поради обстоятелството, че е лишен от възможност да ползва
телефон в периода от 20.09.2016 година – 09.03.2017 година, когато е бил в
Затвора Ловеч.
С определение №
1132/31.07.2020 година по кад № 479/2020
г. Административен съд Плевен, Първи касационен състав е прекратил производството по делото поради
оттегляне на предявения иск от Ю. и е обезсилил решение № 293/04.06.2019 година
по адм дело № 633/2018 г. по описа на АС Плевен.
По делото е постъпило писмо с вх. № 4734/30.09.2019 година от председател
на Националното бюро за правна помощ, с което председателят на Националното
бюро за правна помощ е поискал от съда на основание чл.189 от НПК и чл.81
във вр. чл.78, ал.7 от ГПК във вр. с
чл.27а от ЗПП, да бъде присъдено на НБПП разноските за възнаграждение за адвоката, предоставил
правна помощ по настоящото дело и след влизане в сила на съдебния акт, да бъде
издаден изпълнителен лист. Към писмото е приложено решение на председателя на НБПП № ПЛ-PL576-13913/2019 от 10.07.2019 година, с което на адвокат адв Р.М. е определено
възнаграждение от 450 лева за осъщественото процесуално представителство по
делото.
Искането е изпратено за становище на страните и е постъпило становище от
ответника, че искането е недопустимо, алтернативно неоснователно.
Съдът като съобрази искането и закона, намира същото за неоснователно, по
следните съображения:
Искането на
Националното бюро за правна помощ е допустимо - подадено е от администрацията,
която организира - чл.
6, ал. 2 ЗПП, и заплаща предоставената правна помощ - чл. 39 ЗПП.
Съгласно чл. 27а ЗПП в определените със закон случаи лицата, на които е предоставена правна
помощ, възстановяват на Националното бюро за правна помощ направените разноски.
Правната помощ се финансира от държавния бюджет в интерес на правосъдието, за
да се гарантира равен достъп до правосъдие на лицата, които нямат средства за
заплащане на адвокатско възнаграждение.
Административно-процесуалният
кодекс не съдържа разпоредба, която да урежда дължимостта на разноските за
предоставена правна помощ. С оглед на това приложение следва да намерят,
доколкото е възможно, разпоредбите на Гражданския процесуален
кодекс. Съгласно чл.
94, ал. 1 ГПК правната помощ, състояща се в адвокатска защита, е безплатна.
Само в случаите на лишаване от вече предоставена правна помощ при условията на чл.
97, ал. 1 ГПК съдът осъжда получилото правна помощ лице да внесе всички
суми от плащането, на които е било освободено. Настоящият случай не е такъв.
Съгласно чл. 78, ал. 7 от ГПК, когато претенцията на
лицето, което е получило правна помощ, бъде уважена, изплатеното адвокатско
възнаграждение се присъжда в полза на Националното бюро за правна помощ.
Настоящият случай не е такъв - жалбата на лицето, което е получило правна
помощ, е отхвърлена, а поради оттегляне на иска пред касационната инстанция,
решението е обезсилено.
Втората хипотеза
визира специфичния случай на осъдително решение срещу лицето, което е получило
правна помощ, когато то дължи разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
Тази хипотеза също не е налице - предмет на съдебното производство не е
осъдителен иск, а искова претенция за присъждане на обезщетение от
незаконосъобразно бездействие на администрацията.
Съдът намира, че неотносими
към настоящото дело са и разпоредбите на чл. 189
от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Наказателно-процесуалния
кодекс не е приложим в производството по административни дела.
С оглед на горното
не е налице определен в закона случай за дължимост от страна на получилия
правна помощ ищец на направените разноски за адвокатско възнаграждение.
Правото на
безплатна правна помощ е инструмент за гарантиране на конституционното право на
защита - чл.
56 от Конституцията, и ограничаването му не може да става чрез прилагане на
правни норми по аналогия.
Предвид горепосоченото не следва да бъдат присъдени в полза на НБПП
разноските за възнаграждение за
адвоката, предоставил правна помощ по настоящото дело и искането следва да бъде
отхвърлено.
Мотивиран от горното и на основание чл. 78, ал. 7 ГПК във вр. с чл. 248,
ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Отхвърля искане № 4734/30.09.2019 от председател на Националното бюро за
правна помощ, за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за оказана
от адв. Р.М. правна помощ по и.адм. дело
№ 633 по описа за 2018 год на Административен съд -Плевен.
Препис от определението да се изпрати на молителя.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен
съд в 7 дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ:
/п/