Определение по дело №633/2018 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 1331
Дата: 10 септември 2020 г.
Съдия: Снежина Мойнова Иванова
Дело: 20187170700633
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 2 юли 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1331

гр.Плевен, 10.09.2020 г.

 

Административен съд – Плевен, шести състав, в закрито заседание на десети септември две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                          Съдия: Снежина Иванова

 

като разгледа докладваното от съдия Иванова и. административно дело № 633 по описа за 2018  година на Административен съд – Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на  чл. 78, ал. 7 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Административното дело е образувано  по искова молба на А.Ю.Ю.,***, 3-та група, 203 килия срещу  ГДИН, гр. София с искане за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лева поради обстоятелството, че е лишен от възможност да ползва телефон в периода от 20.09.2016 година – 09.03.2017 година, когато е бил в Затвора Ловеч.

Съдът с определение № 1357/17.10.2018 година л. 39 по делото е предоставил на оспорващия безплатна правна помощ по чл.21, т. 3 от ЗПП за процесуално представителство и е изпратил същото на АС –Плевен за определяне на адвокати такъв е определен.

С определение № 1402 от 24.10.2018 година съдът е назначил адв. М. за служебен защитник.

С решение № 293/04.06.2019 година съдът е отхвърлил искова молба на А.Ю.Ю.,***, 3-та група, 203 килия срещу  ГДИН, гр. София с искане за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лева поради обстоятелството, че е лишен от възможност да ползва телефон в периода от 20.09.2016 година – 09.03.2017 година, когато е бил в Затвора Ловеч.

С определение № 1132/31.07.2020 година по кад  № 479/2020 г. Административен съд Плевен, Първи касационен състав  е прекратил производството по делото поради оттегляне на предявения иск от Ю. и е обезсилил решение № 293/04.06.2019 година по адм дело № 633/2018 г. по описа на АС Плевен.

По делото е постъпило писмо с вх. № 4734/30.09.2019 година от председател на Националното бюро за правна помощ, с което председателят на Националното бюро за правна помощ е поискал от съда на основание чл.189 от НПК и чл.81 във  вр. чл.78, ал.7 от ГПК във вр. с чл.27а от ЗПП, да бъде присъдено на НБПП разноските  за възнаграждение за адвоката, предоставил правна помощ по настоящото дело и след влизане в сила на съдебния акт, да бъде издаден изпълнителен лист. Към писмото е приложено  решение на председателя на НБПП № ПЛ-PL576-13913/2019 от 10.07.2019 година, с което  на адвокат адв Р.М. е определено възнаграждение от 450 лева за осъщественото процесуално представителство по делото.

Искането е изпратено за становище на страните и е постъпило становище от ответника, че искането е недопустимо, алтернативно неоснователно.

Съдът като съобрази искането и закона, намира същото за неоснователно, по следните съображения:

Искането на Националното бюро за правна помощ е допустимо - подадено е от администрацията, която организира - чл. 6, ал. 2 ЗПП, и заплаща предоставената правна помощ - чл. 39 ЗПП.

Съгласно чл. 27а ЗПП в определените със закон случаи лицата, на които е предоставена правна помощ, възстановяват на Националното бюро за правна помощ направените разноски. Правната помощ се финансира от държавния бюджет в интерес на правосъдието, за да се гарантира равен достъп до правосъдие на лицата, които нямат средства за заплащане на адвокатско възнаграждение.

Административно-процесуалният кодекс не съдържа разпоредба, която да урежда дължимостта на разноските за предоставена правна помощ. С оглед на това приложение следва да намерят, доколкото е възможно, разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс. Съгласно чл. 94, ал. 1 ГПК правната помощ, състояща се в адвокатска защита, е безплатна. Само в случаите на лишаване от вече предоставена правна помощ при условията на чл. 97, ал. 1 ГПК съдът осъжда получилото правна помощ лице да внесе всички суми от плащането, на които е било освободено. Настоящият случай не е такъв.

Съгласно  чл. 78, ал. 7 от ГПК, когато претенцията на лицето, което е получило правна помощ, бъде уважена, изплатеното адвокатско възнаграждение се присъжда в полза на Националното бюро за правна помощ. Настоящият случай не е такъв - жалбата на лицето, което е получило правна помощ, е отхвърлена, а поради оттегляне на иска пред касационната инстанция, решението е обезсилено.

Втората хипотеза визира специфичния случай на осъдително решение срещу лицето, което е получило правна помощ, когато то дължи разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Тази хипотеза също не е налице - предмет на съдебното производство не е осъдителен иск, а искова претенция за присъждане на обезщетение от незаконосъобразно бездействие на администрацията.

Съдът намира, че неотносими към настоящото дело са и разпоредбите на чл. 189 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Наказателно-процесуалния кодекс не е приложим в производството по административни дела.

С оглед на горното не е налице определен в закона случай за дължимост от страна на получилия правна помощ ищец на направените разноски за адвокатско възнаграждение.

Правото на безплатна правна помощ е инструмент за гарантиране на конституционното право на защита - чл. 56 от Конституцията, и ограничаването му не може да става чрез прилагане на правни норми по аналогия.

Предвид горепосоченото не следва да бъдат присъдени в полза на НБПП разноските  за възнаграждение за адвоката, предоставил правна помощ по настоящото дело и искането следва да бъде отхвърлено.

Мотивиран от горното и на основание чл. 78, ал. 7 ГПК във вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

Отхвърля искане № 4734/30.09.2019 от председател на Националното бюро за правна помощ, за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за оказана от адв. Р.М.  правна помощ по и.адм. дело № 633 по описа за 2018 год на Административен съд -Плевен.

Препис от определението да се изпрати на молителя.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд  в 7 дневен срок от съобщаването му.

 

СЪДИЯ: /п/