Р Е Ш Е Н И Е
№261777/23.12.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на двадесет и седми ноември, през две хиляди и двадесета
година, проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Даяна Петрова,
като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело №4238 по описа на Варненски районен съд за
2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба,
с която е предявен иск от Т.С.Г., ЕГН **********, действаща със съгласието
на своята майка и законен представител Г.Б.Х., ЕГН **********
*** срещу С.Л.Г., ЕГН ********** ***, за изменение на определена със съдебно решение
№3260/19.07.2011г., постановено по
гр. дело №15400/2010г. на Районен съд Варна
месечна издръжка, като същата бъде
увеличена от 150 лева на 300 лева, считано от депозиране
на исковата молба в съда – 30.04.2020г., на
осн. чл. 150 СК.
Излага
се, че за детето предвид неговата възраст са необходими повече средства за
отглеждане, като определения с горепосоченото определение размер на издръжката
е недостатъчен. Необходимостта от по-висок размер на месечната издръжка се
предоставя от разходите свързани с образовани, закупуване на облекло и обувки.
Посочва се, че във връзка със стоматологични проблеми през 2016г. е било
необходимо поставяне на брекети на стойност от 4000
лева. През 2017г. поради проблеми със зрението на детето се е наложила
необходимостта от закупуване на очила на стойност от 143 лева. Поради
необходимостта от лечение на дерматологични проблеми
са сторени разходи за козметични процедури. За имуностимулиращи
медикаменти са сторени разходи в размер на 300 лева.
Излага
се, че ответникът е в добро финансово състояние, притежава частен бизнес, от
който реализира доходи, от които без особени затруднения би заплащал претендирания размер на месечната издръжка. Твърди, че
реализира и допълнителни доходи като фитнес инструктор.
В
срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника. Не се оспорва, че
ответникът е баща на детето, като и че същия въз основа на съдебно решение е съден
да заплаща месечна издръжка в размер на 150 лева в негова полза. Посочва, че
към настоящия момент развивания от него бизнес е в криза, което му пречи да
реализира по-високи доходи. Не отдава под наем недвижимо имущество, от което да
генерира допълнителен доход, като с отдаваното такова в миналото се е
разпоредил, а със средствата от продажбата е изплатил дължимият кредит по
банков заем. Не осъществя трудова дейност като фитнес инструктор, от която да
реализира допълнителни доходи. Посочва, че съпругата му М. Х. е безработна,
като същата не притежава недвижими имоти.
Съдът, след преценка на
представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено от фактическа страна
следното:
Представено по делото е удостоверение
за раждане на детето Т.С. Герова, от което се установява, че същото е родено на
***г., като родители на детето са Г.Х. и ответника С.Г..
С решение № 3260/19.07.2011г.,
постановено по гр. Дело № 15400/2010г. на ВРС, сключеният между Г.Х. и
ответника С.Г. граждански брак е прекратен с развод, като родителските права досежно детето Т. са предоставени на майката. Бащата е
осъден да заплаща в полза на детето месечна издръжка в размер на 150 лева.
От представената по делото служебна
бележка № 124/21.02.2020г. от Трета ПМГ – гр. Варна се установява, че детето е
ученик в редовна форма на обучение, като за учебната 2019/2020г. е записана в 9
клас.
Представен е амбулаторен лист №1090/26.02.2020г.,
в който се сочи, че на детето е поставена диагноза „акне
вулгарис”, като същото е насочено за терапия и
консултация с дерматолог.
Представен е амбулаторен лист №
2430/29.07.2017г., от който се установява, че на детето е поставена диагноза
„астигматизъм”.
С фактура №51/02.12.2016г. се установява
заплащане на сумата от 1650 лева за поставяне на брекети.
С фактура №68/14.09.2020г. се
установява заплащане на сума от 500 лева за осъществено ортодонтско
лечение на детето Т.Г..
Представена е проформа фактура от
29.09.2020г., в която е определена стойност на стоматологични интервенции в
размер на 750 лева.
Представени са фактура
№1007/26.08.2020г. за закупени учебни материали в размер на 33 лева, съответно
фактура от 28.09.2020г. за помагала и учебници в размер на 111,90 лева, фактура
от 07.09.2020г. за учебни пособия в размер на 74,73 лева, касов бон от 26.09.2020г. за закупени дрехи
на стойност от 75,90 лева, от 13.09.2020г. в размер на 39,95 лева, от
10.09.2020г. в размер на 15,80 лева, също за закупени дрехи.
С фактура № 164/02.09.2020г. се
установява заплащане на сумата от 43 лева за контакти лещи на детето.
С фактура от 02.09.2020г. се установява заплащане на
сумата от 87,85 лева за закупени медикаменти.
Представена е справка по партида от
Служба по вписванията гр. Варна по отношение на осъществените вписвания за
територията на цялата страна за ответника Г., от която справка се установяват
налични 23 бр. вписани обстоятелства.
От справка в регистър „Булстат“ се
установява, че ответникът Г. е управител на ДЗЗД „М.К.”, със седалище и адрес
на управление гр. Варна.
С договор за наем от 01.01.2018г.
ответникът Г. в качеството си на управител на ДЗЗД „М.К.” е наел недвижим имот
с предназначение – автомивка, с площ от 260 кв.м., намираща с в гр. Варна, като
с анекс №1/01.01.2020г. договорът е продължен до 31.12.2021г.
Представена е служебна бележка №
13/20.05.2020г., с която ответникът е удостоверил, че не е получавал доходи за
положен личен труд в ДЗЗД „М.К.”, за последните 5 години.
От представеното удостоверение за
сключен граждански брак се установява, че на 21.04.2012г. ответникът Г. е
сключил граждански брак с М.В.В., за което
обстоятелство е съставен акт за граждански брак № 209/21.04.2012г.
От представеното удостоверение за
раждане на детето М.С.Г. се установява, че детето е родено на ***г., като
родители на същото са ответникът Г. и М.В.В..
Представена по делото е годишна
данъчна декларация за данъчната 2018г. от ДЗЗД „М.К.”, представлявано от
ответника, с която са декларирани общо приходи в размер на 14212 лева,
съответно разходи в размер на 20264 лева, съответно за данъчната 2017г. –
приходи в размер на 21361 лева и разходи в размер на 19898 лева, за 2016 г. приходи в размер на 25766 лева и
разходи в размер на 24457 лева, 2015г. – приходи в размер на 23178 лева и
разходи в размер на 27023 лева.
Представена по делото е справка за
реализиран трудов доход от Г.Х. за периода 06.2019г. – 05.2020г., от която се
установява, че за същия е реализиран доход в размер на 16208 лева – брутен
размер от изплатено трудово възнаграждение.
По искане на ищеца е разпитан
свидетеля Б.В.Х. – дядо на детето по майчина линия. Свидетелят посочва, че
детето със своята майка живеят при него и неговата съпруга. За детето се грижи
неговата майка, като на свидетеля е известно, че ответникът заплаща единствено
определената в полза на детето издръжка. Посочва, че детето има проблеми с
венците, като посещава ортодонт поне веднъж месечно.
Детето има проблем с очите, като същото носи очила и лещи. С оглед
здравословното състояние на детето същото спазва диети, като употребява храни с
по-висока себестойност. Възникнала е необходимост от осъществяване на спортни
занимания, за които също са сторени допълнителни разходи. Свидетелят посочва,
че му е известно че преди около 6г. бащата на детето е закупил на същото
преносим компютър, като за други покупки не му е известно.
По искане на ищеца е разпитан
свидетеля Г.К.П.. Свидетелят посочва, че за детето се грижи неговата майка,
която осъществява и финансовата му издръжка. На свидетеля е известно, че бащата
заплаща определена издръжка, но за друга финансова помощ не му е известна
последния да е предоставял на детето. Знае че детето има стоматологични
проблеми, като се налага осъществяване на оперативна интервенция, която възлиза
на 750 лева.
Разпитана по искане на ответника е
свидетеля Т.С.Г. – майка на ответника, която посочва, че последния от няколко
години осъществява дейност, като стопанисва автомивка. Последните 2-3 години
били икономически трудни, което наложило да бъдат съкратени работници, като към
момента в обекта имало само един работник. Недоброто финансово състояние е от
около 2 години, като на свидетелят не и е известно ответникът да реализира
доходи от други дейности. Посочва, че по празници и когато е имал възможност е
помагал на детето финансово и с покупки на вещи.
Разпитана е свидетеля С. Х. М. – без
дела и родство със страните, която посочва, че ответникът живее в жилище на
своите родители. Известно й е, че ответника стопанисва автомивка, като през
последните няколко години има финансови затруднения. В автомивката доколкото е
съществувало затруднение с намира на персонал ответникът лично полагал труд. Не
и е известно ответникът да реализира допълнителни доходи от друга дейност,
включително и като фитнес инструктор. Знае че същия усилено се занимава с
фитнес, като е имал намерение да превърне и това в източник на доходи, но не и
е известно да е осъществил тези свои идеи.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Режимът на родителското алиментно
задължение е специален и характерен и се отличава с особената взискателност
спрямо родителите и с особената си благоприятност
спрямо децата. Родителите дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си.
Доколкото от доказателствата по
делото се установи, а и не се спори между страните, че ответникът е баща на
детето, то съдът намира, че така предявения иск е доказан по основание.
Размерът на издръжката се съобразява
с възможностите и материалното състояние на родителите и същевременно с
необходимите за развитие на детето условия на живот, в границите установени от чл.142, ал.2 от СК. За определяне нуждите на
детето следва да се вземе предвид възрастта, образованието и другите
обстоятелства, които са от значение за случая. Възможностите на лицата, които
дължат издръжка, се определят от техните доходи, имотното им състояние и
квалификация.
Към момента на сезиране на съда Т. е
на 16 години, същата ученик в редовна
форма на обучение, в 9-ти клас на Трета ПМГ – гр. Варна. Родителските права по
отношение на детето с решението за развод постановено по гр. дело №15400/2010г.
на ВРС са предоставени на майката, при която е определено местоживеенето на
детето, като бащата – ответник в настоящото производство е осъден да заплаща
месечна издръжка на детето в размер на 150 лева. Категорични и взаимосвързани
са показанията на свидетелите Х. и П., които посочват, че основни грижи за
детето полага неговата майка, която осъществява и основната финансова издръжка.
Известно е на свидетелите, че бащата заплаща определената му от съда издръжка,
като не им е известно същия допълнително да е подпомагал детето финансово, като
изключение се сочи единствено подаряването на детето от страна на ответника на
преносим компютър преди около 6 години. Показанията на свидетеля Г. по
отношение на обстоятелството, че ответникът е предоставял средства извън определените
от съда като определена месечна издръжка са непълни, изолирани, като същите не
се подкрепят от събраните по делото други доказателства – гласни такива,
съответно писмени. От същите не може да бъде направен извода, че бащата регулярно
подпомага финансово детето със средства над определените със съдебният акт, с
който е прекратен сключеният между страните брак и е определена издръжката на
детето.
Детето както вече съдът посочи, е в
9-ти клас. За задоволяване на образователните му потребности се представиха
доказателства, от които се установява заплащане на необходимите учебни
материални и помагала. Установиха си и наличието на определени здравни проблеми
при детето, които налагат допълнителни разходи за лечение. Както от гласните,
така и от писмените доказателства съдът приема, че детето е със стоматологични
проблеми, които налагат реализиране на значителни разходи свързани с лечението
й. На детето са поставени брекети, същото е претърпяло
стоматологична интервенция, при което
разходите за лечението се установява, че са заплатени единствено от
майката на детето. Детето е с поставена диагноза „астигматизъм“, което налага
заплащане на необходимите разходи за очила и контактни лещи, които също се
установи, че се покриват от майката.
От доказателствата по делото съдът
приема, че родителите на детето са в работоспособна възраст, работят при което
реализират доход. Майката на детето реализира доход в размер от около 1100-1200
лева месечно, който доход се формира от получаваното от нея трудово възнаграждение.
Ответникът Г. също в работоспособна
възраст – работи, като същия е представляващ дружество, чиято дейност е
свързана със стопанисване на автомивка. Дружеството реално осъществява дейност,
като от показанията на свидетеля Г. съдът приема, че в същото има един
служител. Установява се от показанията на свидетеля М., че лично ответникът
осъществява дейност в стопанисваната от него автомивка. От представения по
делото договор за наем, респективно и анекс към него съдът приема, че обекта
стопанисван от ответника е реално работещ, като срокът за неговото наемане е
продължен до края на 2021г. От данъчните декларации представени от ответника
също се установява, че обекта реално осъществява дейност. Макар в годишните
данъчни декларации да се декларират преобладаващо реализирани през съответната
данъчна година разходи от представляваното от ответника дружество, които
разходи превишават приходите, то от тези данни не може да бъде направен обобщен
извод за размера на реализираните от ответника доходи. Не се установи ответника
да има друг допълнителен доход, от който да реализира допълнителни приходи,
макар че свидетеля М. посочи, че ответникът
е имал такива поставени цели. От представената по делото справка по партида на
ответника водена в Служба по вписванията – Варна се установяват множество
вписани обстоятелства досежно придобиване и разпореждане с недвижими имоти,
като последното такова вписано обстоятелство е осъществено през 2017г. и
свързано с придобиване по дарение на
съответните идеални части от имоти в землището на община Аксаково. Отново от
приложената справка се установява, че през 2017г. ответникът по възмезден начин
по силата на договор за покупко – продажба е придобил собствеността върху друг
имот също в землището на община Аксаково.
Към момента на определяне на
първоначалната издръжка със съдебно решение по гр. дело № 15400/2010г. детето Т.
е на 7 години, а към настоящия момент на 16 години, ученик в 9-ти клас. За този
доста голям период от време потребностите на детето значително са нараснали,
както тези свързани със закупуване на необходимите учебни материали и помагала,
така и разходите които следва да бъдат сторени за осъществяване лечение и
превенция на установените стоматологични и офталмологични
заболявания при детето. При тези съображения и с оглед безусловния характер на
задължението за издръжка на ненавършило пълнолетие дете следва да се определи
адекватна на нуждите на детето издръжка, съобразно неговата възраст и
възможността задълженото лице да престира последната. При отчитане на
променените обстоятелства от определяне размера на издръжката, взимане в
предвид възрастта на детето, потребностите от образование и свързаните с това
разходи, съответно разходите по лечение, мотивират съдът че така определената
първоначална издръжка следва да бъде изменена, като бъде увеличена по размер.
Основния въпрос, който е и предмет на спора е в какъв размер да се увеличи тази
дължима издръжка, така че да се защитят интересите на детето от една страна, а
от друга на родителите съобразно техните доходи да могат да задоволят тези
потребности на детето без особени затруднения. Издръжката на детето следва да
бъде определена съобразно възможността на родителите да престират
такава, възможност не само за ответника, а и за ищцата, доколкото родителите
(заедно) са задължени да издържат своите деца, на осн.
чл. 143, ал.1 СК. Майката на детето реализира доход в размер на около средния
такъв за страната. Точен размер на реализираният от бащата доход в хода на
производството не се установи. Доказа се обаче, че той е в работоспособна
възраст, работи, притежава собственост, няма налични задължения към банки и
други кредитни институции, грижи се за ненавършило пълнолетие дете от последващ брак.Така съдът като взема предвид потребностите
на детето и възможностите на родителите, определя издръжка на последното в
размер на 480 лева месечно, като по-голямото парично участие от по 300 лева
месечно следва да бъде възложено на бащата, за сметка на преките родителски
права, които осъществява майката. Съдът намира, че ответникът няма да бъде
затруднен да изплаща определения размер на месечната издръжка доколкото той упражнява
труд, от което реализира доходи, с които да заплаща дължимата в полза на
неговото дете издръжка.Няма данни по делото, че здравословното състояние на
ответника е пречка за реализация на доход от трудово правоотношение,
включително и допълнително такова. Тук следва да бъде посочено, че доходите и
на майката на детето са съобразени при определяне на издръжката в полза на
последното.
За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че по данни на НСИ за
първото тримесечие на 2020г., който период е относим
към периода, в който е предявен настоящият иск, издръжката на член от
семейството възлиза на 1485 лева или от по 495 лева на месец. От този среден за
страната размер следва да бъдат приспаднати разходите по данъци, осигуровки,
алкохолни и тютюневи изделия, изплащане на заеми и пр. неотносими за
ненавършилите пълнолетие лица, които обаче разходи са за сметка на техните
повишени образователни потребности и разходите свързани с тях, включително и
съобразно конкретния случай, разходите свързани осъществяване на специфично
стоматологично лечение.
Издръжката се дължи
от подаването на исковата молба в съда – 30.04.2020г., ведно
със законната лихва за всяка
забавена вноска, до настъпване на законно основание за изменение или
прекратяване.
На основание чл. 242,
ал. 1 от ГПК, решението подлежи на предварително изпълнение, в частта за присъдената издръжка.
По отношение на разноските:
По делата за
издръжка включително и за изменение на определената такава ищеца е освободен от
заплащане на държавна такса по силата на закона, като със съдебното решение
съдът следва да осъди задължената страна да заплати такава в размера на
разликата над първоначалния до изменения размер, в размер на 4% от годишните
платежи, които в случая следва да бъдат изчислени от депозиране на исковата
молба в съда до навършване на пълнолетие на детето, който този период е
по-кратък от законоустановеният тригодишен такъв. В
случая издръжката бива увеличена от 150 на 300 лева, поради което дължимата от ответника
държавна такса възлиза на 180 лева (150 х 30 месеца х 4%). Дължи се ДТ и в размер на 5 лева
за служебно издаване на изпълнителен лист в полза на съда.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ размера на присъдената със съдебно
решение №3260/19.07.2011г., постановено по гр. дело №15400/2010г. на
Варненски районен съд месечна издръжка
дължима от С.Л.Г., ЕГН ********** ***
в полза на детето Т.С.Г., ЕГН **********
от гр. Варна, платима със съгласие на нейната майка и законен представител Г.Б.Х.,
ЕГН ********** ***, като я УВЕЛИЧАВА от 150 лева, на 300 (триста) лева месечно, считано от датата на предявяване на иска в съда – 30.04.2020г.
до настъпване на законово основание за изменение или прекратяването й, ведно
със законната лихва върху всяка една закъсняла вноска с падеж първо число на
съответния месец, за който се дължи издръжката до окончателно изплащане на
задължението, на осн. чл.
143,ал.2 във вр. с чл. 150 СК.
ПОСТАНОВЯВА ПРЕДВАРИТЕЛНО
ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението в частта му
относно увеличението на присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.
Осъжда С.Л.Г., ЕГН ********** *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски
районен съд държавна такса върху увеличения размер на дължимата в полза на детето
издръжка в размер на 180 (сто и осемдесет) лева, както и 5 (пет) лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист, на осн. чл. 78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните ведно с препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: