Решение по дело №441/2022 на Административен съд - Враца

Номер на акта: 385
Дата: 14 ноември 2022 г. (в сила от 14 ноември 2022 г.)
Съдия: Севдалина Василева
Дело: 20227080700441
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 юли 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

№ 385

 

гр. Враца 14.11.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 18.10.2022 г. /осемнадесети октомври две хиляди двадесет и втора година/ в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА

                                                                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОЦЕВА

                                      КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

 

при секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА и с участието на прокурора  ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВА КАН дело № 441 по описа на АдмС – Враца за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл.от АПК във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „В.И.“ ООД, с ЕИК*********, депозирана чрез * Л.В., против Решение № 213 от 18.06.2022г., постановено по анд № 429/2022г. по описа на Районен съд – Враца,с което  е потвърдено издаденото от Директора на Дирекция „ИТ“ - Враца НП № 06-2200029/04.05.2022г., с което за нарушение на чл. 128 т.2 от  КТ и на основание чл. 414, ал. 1 от същия кодекс  на дружеството касатор е наложена  имуществена санкция  в размер на 1 500,00 лева.

В касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно поради постановяването му в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Релевирани са доводи, че районният съд изобщо не е обсъдил възраженията в сезиралата го жалба, както и не е квалифицирал нарушението като маловажно, тъй като  дължимата сума е била  изплатена на работника веднага след поискването й на 03.05.2022г., за което е представен  касов ордер. Отправено е искане за отмяна на решението и на потвърденото с него НП, а в условията на алтернативност за прилагане на  разпоредбата на чл.414в от КТ и налагане на санкция съгласно този текст. Претендират се разноски за двете инстанции.В с.з. касаторът поддържа изложените в жалбата съображения чрез пълномощника си *Л.В..

Ответникът - Дирекция “Инспекция по труда“ гр. Враца, чрез процесуалния си представител **  М. К. в  писмена защита изразява становище с подробни аргументи за неоснователност на касационната жалба, а оспореното решение намира за правилно, обосновано и законосъобразно и моли да бъде оставено в сила.  Моли за  присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

           Участващият по делото прокурор от ОП - Враца дава заключение за основателност на касационната жалба и отмяна на решението, като производството се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав, тъй като не са обсъдени възраженията на настоящия касатор.

Административен съд-Враца, в настоящия касационен състав, след преценка на доказателствата по делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е подадена  в  законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима. Разгледана  по  същество  е  частично ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения.

За да потвърди НП районният съд е приел в мотивите на оспореното решение, че АУАН е съставен и НП издадено от компетентни органи в кръга на предоставените им правомощия, при спазване на процедурата по чл. 40 и чл. 52 от ЗАНН, като съдържат задължителните реквизити, предвидени в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и не са налице нарушения на процесуалните правила при оформянето им. В хода на съдебното следствие, при преценката на доказателствената съвкупност, съдът е установил достатъчно данни за визираното в НП нарушение и е приел за безспорно установено, че при извършена проверка от длъжностни лица от Дирекция „Инспекция по труда“ – Враца, дружеството в качеството си на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ е начислило, но не е изплатило договореното трудово възнаграждение  на  работника  М.В. Съдът е приел, че не е налице маловажен случай по смисъла на чл. 415в от КТ, тъй като нарушението не е отстранено веднага и от него са настъпили вредни последици с оглед на обстоятелството, че лицето не е получило трудовото си възнаграждение в период от пет месеца. По отношение размера на наложеното административно наказание въззивният съд е приел, че АНО е взел предвид смекчаващите и утежняващи обстоятелства във връзка с констатираното нарушение и имуществена санкция от 1500 лева се явява съответна на тежестта на извършеното деяние и справедливо е определена в рамките на  законовия минимум.

Настоящият касационен състав напълно споделя изводите на районния съд относно компетентността на наказващия орган, липсата на процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, както и за доказаността на визираното в НП административно нарушение на посоченото правно основание, като тези изводи са мотивирани въз основа на приобщените по делото доказателства. Правилно въззивният съд не е изследвал въпроса за субективната страна на нарушението, доколкото отговорността на юридическото лице е обективна и безвиновна. Настоящият съдебен състав намира, че  неправилно  нарушението не е квалифицирано като маловажно, тъй като  от представения касов ордер е видно, че то е отстранено около две седмици след констатирането  му и преди издаване на НП, а  и  не е установено настъпването на вредни последици.

При така констатираното  решението се явява неправилно и следва да бъде отменено. Тъй като не са допуснати съществени процесуални нарушения при  постановяването му  и не се налага установяване на факти, за които писмените доказателства не са достатъчни, касационната инстанция следва да се произнесе по съществото на  спора, като определи имуществената санкция  на 200 /двеста/ лв. на основание чл.415в от КТ.

С оглед изхода на спора, на страните не се дължат разноски за касационното производство.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал. 2 предл. 2  и чл. 222 ал. 1 от АПК, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 213 от 18.06.2022г., постановено по анд № 429/2022г. по описа на Районен съд – Враца, с което е потвърдено издаденото от Директора на Дирекция „ИТ“ - Враца НП № 06-2200029/04.05.2022г., с което за нарушение на чл. 128 т.2 от КТ и на основание чл. 414, ал. 1 от същия кодекс на „В.и.“ ООД  ЕИК ********* е наложена имуществена санкция  в размер на 1 500,00 лева  и  дружеството е осъдено  да заплати разноски в размер на 100 /сто/лв. за юрисконсултско възнаграждение  и вместо него

 

                                          ПОСТАНОВЯВА:

 

ИЗМЕНЯ НП № № 06-2200029/04.05.2022г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” -  Враца, като на основание чл.415в от  КТ  намалява  наложената имуществена санкция от  1500 /хиляда и петстотин/ лв. на 200/двеста/лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

             

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                      2.