Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 10/5.1.2022г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД Пазарджик, ХIII-ти състав в открито заседание на тринадесети
декември две хиляди двадесет и първа година в състав:
Съдия: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при секретаря
ЯНКА ВУКЕВА и в присъствието на прокурор Петърнейчева, като разгледа
докладваното от съдия Ингилизов адм. дело № 142/2020 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.284 и сл.от ЗИНЗС и
е образувано по искова молба от К.Д.И.,***, против ГД “Изпълнение на
наказанията“ София. Искът е в размер на 50 000 лв. 50 000 лв., отнасящ се за
периода 22.04.2009 г. до 22.07.2015 г., през който е пребивавал в Затвора гр.
София като твърдението е, че е
ответникът не е взел адекватни мерки за лекуването на неговите зависимости към
наркотици и психически заболявания, породени от тях, като не го е настанил в
защитени група и спално помещение, нито е бил допускан да участва в беседите с
психолог, нито в курсовете за ресоциализация на зависими от наркотици лишени от
свобода.
При направената от съда служебна проверка за редовност и
допустимост на исковата молба ПАС установи, че същата се явява редовна и
допустима, поради което следва да се разгледа по същество.
Предявена е от дееспособен правен субект- физическо лице, против юридическото лице - Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“, София, която придобива статута на
самостоятелен правен субект с приемането и влизането в сила на ЗИНЗС, обн. ДВ бр. 25 от 3 април 2009 г., в
сила от 1 юни 2009 г. – чл. 12, ал. 2, във вр. с чл.
16, ал. 1
от него, във вр. с чл.
205 от АПК.
„Юридическото лице, което следва да
отговаря за вредите от пребиваването на частния жалбоподател в следствения
арест, предвид разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС, е Главна дирекция "Изпълнение
на наказанията".” В този смисъл: Определение № 7188 от 31.05.2018 г. на ВАС по адм. д. №
6482/2018 г., VIII о.; Определение № 15489 от 12.12.2018 г. на ВАС по адм. д. №
14543/2018 г., I о.; Определение № 8260 от 19.06.2018 г. на ВАС по адм. д. №
7093/2018 г., IV о.; Определение № 2929 от 7.03.2018 г. на ВАС по адм. д. №
2280/2018 г., I о. и др. ГД “Изпълнение на наказанията“ отговаря и за вреди
причинени в съответния затвор.
В открито съдебно заседание ищецът, редовно призован сe явява лично, като сочи защо счита, че следва да бъде
уважен искът му. Взема подробно становище и в писмена защита.
В хода на делото
на ищецът е назначен процесуален представител – адв. Д., която в съдебно
заседание поддържа исковата молба, излага аргументи за доказаност на иска.
Представя и писмени бележки по делото.
Ответникът, редовно призован, се представлява от
юрисконсулт Р., който излага аргументи в приложен писмен отговор и в съдебно
заседание, защо се явява неоснователен и недоказан искът. Иска да бъде
отхвърлен подаденият иск и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Подава
и писмени бележки в срок.
Представителят на Окръжна прокуратура Пазарджик -
прокурор Петърнейчева, намира, че искът не следва да бъде уважен и сочи, че
същият се явява недоказан по основание и размер.
Като редовна и допустима исковата претенция следва да се
разгледа по същество.
Фактологията, относима към спора, се изразява в следното:
Ищецът К.И. е осъден на наказание лишаване от свобода по
влязла в сила присъда на СГС. Начало на наказанието е 12.11.2008 г. в Затвора
гр.София. Изтърпяването на присъдата е в това пенетенциарно заведение до
09.10.2015 г., когато е преместен в Затвора гр.Бобов дол. Не се предоставят
данни в кои спални помещения в исковия период от 22.04.2009 г. до 22.07.2015 г.
е пребивавал лишеният от свобода. Предоставят се данни за това, че е бил
настанен в 1-ва, 4-та и 12-та група през престоя си в Затвора гр.София, както и
се сочи, че на същия от 26.07.2015 г. до 10.08.2015 г. е било наложено
дисциплинарно наказание настаняване в наказателна килия, а от 10.08.2015 г. до
09.10.2015 г. е бил изолиран в единична килия за срок от два месеца. Видно от Заповед
Л-338/30.10.2017 г. на началника на Затвора София е създаден на основание чл.60
от ЗИНЗС обособено отделение за настаняване „Център за медико-социална
интензивна грижа“, като в исковия период такова отделение не е било създадено.
Видно от докладна записка на Виолета Стефанова – инспектор-психолог при Затвора
София срещи с психолог извън исковия период – на 25.04.2008 г. и по молба на
лицето на 04.09.2015 г. За исковия период няма данни за провеждане на срещи с
психолог.
На 22.04.2009 г. видно от Медицинска справка от
22.04.2009 г. от д-р С. е насочен към СБАЛЛС Затвора гр.Ловеч Псих.отделение за
хоспитализация с тежка характеропатия, на база зависимост към алкохол и
наркотични вещества, без данни за сетивни измами, с бледи параноидни нагласи и
апсихотичност. Липсват категорични доказателства, че ищецът е пребивавал в
СБАЛЛС Затвора гр.Ловеч Псих.отделение след тази медицинска справка, като видно
от писмо на Началник отделение от 10.06.2021 г. К.Д.И. в периода от 22.04.2009
г. до 22.07.2015 г. не е хоспитализиран в Психиатрично отделение при СБАЛЛС
Затвора гр.Ловеч. Налични са епикризи за провеждани лечения извън исковия
период в отделението – от 21.05.2018 г. за периода 08.05.2018-21.05.2018 г. и
от 05.04.2019 г. за периода 29.03.2019 до 05.04.2019 г., като и в двата случая
е изпратен от Затвора гр.Бобов дол.
На 15.10.2012 г. има издадена медицинска справка от
директор МЦ към Затвора София д-р А., в която се сочи че ищецът е заведен като
диспансерен с диагноза наркомания кокаинов тип, ремисия. Социопатна личностова
структура. Асоциоално поведение.
В исковия период е настанен за лечение в клиника по спешна
токсикология във ВМА – МБАЛ София с диагноза въздействие на отровни вещества,
съдържащи се в изядени растения – татул от 02.09.2013 до 04.09.2013 г., като в
епикризата е отразена след консултация с психиатър – психично здрав.
В исковия период има издаден амбулаторен лист от
психиатър от 20.03.2014 г. с диагноза смесено тревожно-депресивно разстройство.
Извън исковия период е лекуван от 25.06.2008 г. до
27.06.2008 г. в СБАЛЛС при Затвора София
с диагноза наркомания кокаинов тип, ремисия. Социопатна личностова
структура. Асоциоално поведение.
Извън исковия период на 10.07.2008 г. е правен скенер на
главата след оплакване за черепно-мозъчна травма, като е установено нормално
изображение на главния мозък.
Извън исковия период след преместването му в Затвора гр.Бобов
дол е провеждал прегледи при психиатър – невролог д-р И. К., която е поставила
диагноза психически и поведенчески разстройство и допълнителна диагноза
параноидна шизофрения.
Извън исковия период е проведено освидетелстване от ТЕЛК
и НЕЛК, като с Експертно решение от 18.02.2020 г. от НЕЛК е
призната 50 % намалена работоспособност.
Прието е, че се установява личностово разстройство от емоционално –
неустойчивия кръг с персистиращи невротични и тревожно-депресивни оплаквания,
емоционално-волева лабилност, неустойчивост,
умерени затруднения в социалната адаптация. Не са установени при
клиничното изследване психопатологична продукция под формата на налудности,
несъгласувано мислене, както и разстройства в сензориума – халюцинации с
какъвто и да е било регистър.
Извън исковия период е било назначавано медикаментозно
лечение на лишения от свобода, като при претърсване през 2019 г. са открити 90
половинки от предписан му медикамент, което е отговаряло на цялото количество
изписан медикамент за периода.
В хода на делото е разпитан като свидетел на ищеца
лишеният от свобода Н.А., който дава сведения за впечатленията му от срещите с ищеца в Затвора София и за
отправяни обиди и подигравки спрямо ищеца от други лишени от свобода.
Показанията му са твърде общи, поради което и предвид липсата на достатъчна
конкретика не се кредитират с доверие.
След преценка
на събраните по делото доказателства и съобразявайки доводите на страните,
съдът приема от правна страна следното:
Исковата молба е допустима.
Ищецът е аргументирал твърдението си, че претенцията му за присъждане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди се основава на незаконосъобразни
действия и бездействия на длъжностни лица в Затвора в гр.София, което с оглед
разпоредбата на чл.204, ал.4 от АПК се установява при разглеждане на спора по
същество от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. За
основателността на иска е необходимо да се установи налице ли са
незаконосъобразни действия и бездействия на органите на администрацията, от
които да са последвали вреди за ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.203 от АПК
гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за
вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица. Основателността на иска с правно
основание чл.284 и следващите от ЗИНЗС предполага
установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки:
незаконосъобразно действие или бездействие на орган или длъжностно лице на
администрацията на Затвора Пазарджик при или по повод на изпълнение на
административна дейност, установени по съответния ред; вреда от такова действие
или бездействие; причинна връзка между действието или бездействието и
настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения
фактически състав не може да се реализира отговорността на ответника по
посочения ред. Съгласно разпоредбата на ЗИНЗС – „Чл. 3. (Изм. – ДВ,
бр. 13 от 2017 г., в сила от 7.02.2017 г.) (1) Осъдените и задържаните под
стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение.
(2) За нарушение на ал. 1 се
смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на
достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация
без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.“ Съдът
обаче, съгласно разпоредбата на чл.284, ал.2 от ЗИНЗС трябва да вземе в предвид кумулативното въздействие върху лицето на
условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които
имат значение за правилното решаване на спора.
Съгласно
разпоредбата на чл.60 от ЗИНЗС със заповед на началника на затвора могат да се
обособяват отделения за настаняване на лишени от свобода с висока степен на
обществена опасност, страдащи от алкохолизъм или наркомания, лица с психически
разстройства или уязвими лица с оглед на тяхната безопасност, както и
безопасността на другите лишени от свобода и на служителите.
По делото е
безспорно установено, че в исковия период в Затвора гр.София не е било
обособено отделение за настаняване на лица страдащи от алкохолизъм или
наркомания, лица с психически разстройства или уязвими лица с оглед на тяхната
безопасност. Такова отделение е било обособено едва през 2017 година /видно от
приложената по делото Заповед/. Към 2017 г. обаче ищецът не се е намирал в
Затвора София, а е бил преместен в Затвора Бобов дол. По делото не са събрани
доказателства, които да сочат на съществуваща възможност преди 2017 г. да бъде
обособено такова отделение, респективно наличието му не е било задължително в
Затвора София. Разпоредбата на чл.60 от ЗИНЗС предвижда такава възможност, но
разкриването на такова отделение е изцяло в правомощията на съответния началник
на пенецентиарното заведение и не може да е основание липсата на такова
отделение да се приеме за умишлено увреждащо действие спрямо лишени от свобода,
които биха отговаряли на условията за настаняване в такова.
В проведеното
исково производство бяха частично установени незаконосъобразни бездействия на
администрацията на Затвора гр.София, които имат за последица унижаването на
човешкото достойнство на ищеца и непредприемане на действия за лечение на
психични заболявания на ищеца, които са се отразили негативно на неговото
здраве. От приложените доказателства се установява преглед при психиатър през
2009 г., като видно от Медицинска справка от 22.04.2009 г. от д-р С. е насочен
към СБАЛЛС Затвора гр.Ловеч Псих.отделение за хоспитализация с тежка
характеропатия, на база зависимост към алкохол и наркотични вещества, без данни
за сетивни измами, с бледи параноидни нагласи и апсихотичност. Липсват
категорични доказателства, че ищецът е пребивавал в СБАЛЛС Затвора гр.Ловеч
Псих.отделение след тази медицинска справка. Макар да няма данни за предписано
медикаментозно лечение е видно, че към онзи момент е имало данни за настаняване
на лишения от свобода в СБАЛЛС Затвора гр.Ловеч Псих.отделение за
хоспитализация, като са налице категорични доказателства да не е осъществена /
предвид писменото доказателство – писмо от СБАЛЛС Затвора гр.Ловеч
Псих.отделение/. Това представлява незаконосъобразно действие на
администрацията на Затвора София, което следва да бъде преценявано с оглед на
останалите доказателства по делото. По делото са налични доказателства за
множество прегледи при психиатър извън исковия период – след 2017 г. Установено
е също така, че на лицето е издадено Експертно решение от 18.02.2020 г. от НЕЛК,
в което е призната 50 % намалена
работоспособност. Прието е, че се установява личностово разстройство от
емоционално – неустойчивия кръг с персистиращи невротични и тревожно-депресивни
оплаквания, емоционално-волева лабилност, неустойчивост, умерени затруднения в социалната адаптация.
Не са установени при клиничното изследване психопатологична продукция под
формата на налудности, несъгласувано мислене, както и разстройства в сензориума
– халюцинации с какъвто и да е било регистър. В това решение се сочи и че през
2014 г. има издаден амбулаторен лист от психиатър от 20.03.2014 г. с диагноза
смесено тревожно-депресивно разстройство. По делото се установява, че в исковия
период не е налично предписано медикаментозно лечение във връзка с установени
психични заболявания, като през 2012, 2013 и 2014 година е имало разнопосочни
данни относно психическия статус на лицето. През 2012 е било прието наличие на
диагноза наркомания кокаинов тип, ремисия. Социопатна личностова структура.
Асоциоално поведение, а през 2013 г. при лечението във ВМА София – психично
здрав. Към 2014 г. е налична диагноза смесено тревожно-депресивно разстройство.
Всички тези данни е следвало да бъдат съобразени при изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода и да бъде изяснено здравословното състояние на лишения от
свобода, което не е сторено до преместването му в Затвора гр.Бобов дол.
Що се касае до липсата на срещи с психолог, то
се установяват доказателства за поне 2 такива, които не са в исковия период –
на 25.04.2008 г. и на 04.09.2015 г., като едната от тях - на 04.09.2015 г. е
била по лична устна молба на лишения от свобода и е осъществена още на същия
ден. Действително за исковия период липсват доказателства за осъществени такива
срещи, макар да не е доказано по делото от ищеца в исковия период да е подавал
молби за срещи с психолог при престоя му в Затвора София, които да не са били
уважени. Независимо от това обаче следва да се приеме, че е налице
незаконосъобразно действие на ответника, доколкото при налични данни за тежка
характеропатия, на база зависимост към алкохол и наркотични вещества е следвало
да се провежда контрол върху психическото здраве на лишения от свобода,
включително и срещи с психолог, което в целия период от време касаещ исковия
период липсват доказателства да е било извършвано.
Липсват
доказателства за твърдението му, че му е отказано участие в курсовете
провеждани от неправителствената организация „Инициатива за здраве“, поради което
твърденията му за незаконосъобразни действия на ответника за това обстоятелство
следва да се приемат за неоснователни.
С оглед на
всичко гореизложено се достига до извода, че са налице епизодични незаконосъобразни
действия или бездействия на затворническата администрация, като се установява
че в исковия период не са осъществявани срещи с психолог и не е налице
хоспитализиране на лицето в СБАЛЛС Затвора гр.Ловеч Псих.отделение след
медицинска препоръка, макар в последствие да са налични различни противоречиви
данни относно психическото състояние на ищеца. Тези действия обаче следва да
бъдат преценявани с оглед на реалното отражение върху здравето на лишения от
свобода. От доказателствата се установява, че в последствие извън исковия
период са осъществявани прегледи с психиатри, а понастоящем е доказано
намаление на работоспособността, но същото не се дължи на психипатологична
продукция. Отхвърлена е и диагнозата параноидна шизофрения, тъй като същата не
е приета за доказана в Експертното решение на НЕЛК. Наличните незаконосъобразни
действия на администрацията на Затвора София обаче са довели до вреди за
лишения от свобода с оглед непълно и ненавременно установяване на психическото
здравословно състояние на ищеца, което от своя страна е довело до чувство за
малоценност, но не са увредили сериозно здравето на лишения от свобода.
По отношение на
причинната връзка:
Доколкото в
настоящото производство по реда на чл. 203, ал. 4
от АПК бяха установени незаконосъобразни бездействия на ответника следва да
се изследва налична ли е причинна връзка между тези действия и здравословното
състояние на ищеца. Според настоящия съдебен състав такава е налице, тъй като
при наличните противоречиви данни за психическото състояние на лишения от
свобода е било забавено необосновано установяването на това дали е налице
психично заболяване или се симулира такова, а това в последствие е довело до двукратно
пребиваване на същия за лечение в психиатрично отделение при СБАЛЛС Затвора
Ловеч, което е било препоръчано още към м.април 2009 г. и не е било
осъществено.
При определяне
на фактическия състав на отговорността, при липса на който и да е от елементите
му не може да се реализира отговорността на ГД“ИН“, като в конкретния случай
следва да се приеме, че са налице всички изискуеми от закона предпоставки, за
да бъде прието, че искът е частично основателен. Същият не може да се счита за
напълно основателен, тъй като от събраните по делото доказателства не може да
се приеме, че следва да се ангажира отговорността на ответника за липсата на
обособено отделение по чл.60 от ЗИНЗС в Затвора гр.София и се явява недоказано
твърдението за недопускане на ищеца до участие в програми на неправилствена
организация. Доказано е обаче, че в процесния период не са осъществявани срещи
с психолог, макар такива да са били необходими с оглед на противоречивите данни
относно психическото състояние на К.И., както и следва да се счита за доказано
и нерегулярното проследяване на психичното му състояние в исковия период, както
и ненастаняването му за лечение в психиатрично отделение при СБАЛЛС Затвора
Ловеч въпреки медицинската препоръка за това.
Мотивиран от
всичко изложено дотук, съдът намира, че искът следва да бъде уважен частично
като частично основателен и доказан.
По отношение на
размера на дължимото обезщетение, настоящият съдебен състав счита, че следва по
справедливост да се определи такова в размер на 2500 лева. За да приеме именно
такъв размер на обезщетението за справедлив съдът отчита, че понесените от
ищеца вреди са със сравнително нисък интензитет, като е доказано че липсва
сериозно увреждане здравето на същия. Основание за такъв извод дава
последващото развитие на психичното състояние на лишения от свобода, като макар
извън процесния период е установено, че същият не страда от психично
заболяване, което да се изразява в психопатологична продукция под формата на
налудности, несъгласувано мислене, както и разстройства в сензориума –
халюцинации с какъвто и да е било регистър. Това е изрично отбелязано в
решението на НЕЛК, с което е определена неработоспособност на лицето от 50 %.
Липсата на такива отражения върху психичното здраве на ищеца е основание да се
приеме, че независимо от установените незаконосъобразни действия на
администрацията на Затвора София, то реално претърпените вреди се изразяват
единствено в чувство на малоценност и не са причинени вреди, които значително
да увреждат здравето на лицето. Относно определянето на този размер има
значение и поведението на самия ищец, което макар извън исковия период сочи на
нежелание за приемане на предписаните му медикаменти и укриването на същите, с
които действия той също спомага за евентуалното влошаване на състоянието му.
Следва да се отчита и недоказаност на значителна част от описаните в иска
обстоятелства, което също следва да намери отражение при преценката за размера
на обезщетението. С оглед на всичко посочено дотук, съдът счита че следва да
уважи частично предявения иск до сумата от 2500 лева, а над тази сума до
първоначално предявения размер от 50 000 лева, искът се явява недоказан и
претенцията неоснователна.
При този изход
на спора, разноски в полза на ответната страна не следва да се присъждат, тъй
като такива не са извършвани. Направеното искане от ответника ГДИН – София за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, е неоснователно, доколкото се
доказва частична основателност на иска. По отношение на отхвърлената част следва
да се има предвид, че общото тълкуване на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС води
до извод, че същите са специални по отношение на чл. 78, ал. 8 от ГПК във
връзка с чл. 144 и чл. 143 от АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да
предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на
ответника при пълно или частично отхвърляне на иска, означава, че такова не се
дължи. Следователно, искането на ответната страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение следва да бъде оставено без уважение, като неоснователно,
въпреки постановения частичен резултат за отхвърляне на иска.
Що се касае до
разноски за назначения процесуален представител на ищеца, то основанието за
назначаване е Закона за правната помощ, като не следва с решението да се
определени възнаграждението на адв.Д.. Това следва да стане по реда на чл.37, ал.1
от Закона за правната помощ, поради което и съдът няма правомощие да се
произнесе с решението си.
Воден от
горното и на основание чл.172, ал.2, предл.четвърто от АПК, Административен съд
Пазарджик, ХІІІ -ти състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София да
заплати на К.Д.И., понастоящем в Затвора гр. Враца обезщетение за причинени от
незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица при Затвора гр. София за
периода от 22.04.2009 г. до 22.07.2015 г., неимуществени вреди в размер на 2500
/хиляда/ лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба – 28.01.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен и недоказан по размер предявения иск на К.Д.И. срещу ГД “Изпълнение на наказанията“ София над
присъдената сума до сумата от 50 000 лв., претендирано обезщетение за причинени
неимуществени вреди.
Решението подлежи
на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред тричленен
състав на Административен съд Пазарджик.
СЪДИЯ : /п/