Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр. София 17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско
отделение в открито заседание на четиринадесети октомври две хиляди двадесет и
първа година в състав:
Съдия: Свилен Станчев
при участието на секретар Снежана Апостолова, като разгледа
докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 4893 по описа за 2020 година, прецени:
Делото е образувано по предявени от „П.и.б.“ АД ***
срещу Д.В.Д. по реда на чл. 422 от ГПК следните обективно съединени искове при
условията на кумулативност:
- иск с правно основание чл. 430 ал. 1 от ТЗ за
признаване установена дължимостта на сумата от 5000 лева главница по договор за
кредит овърдрафт, ведно със законната лихва от 20.03.2019 г.;
- иск с правно основание чл. 430 ал. 2 от ТЗ за
признаване установена дължимостта на сумата от 12 283,85
лева договорна
лихва върху главница по договор за кредит овърдрафт за периода 14.003.2016 г. – 14.03.2019 г.;
- иск с правно основание чл. 92 от ЗЗД за признаване
установена дължимостта на сумата от 15 107,45 лева обезщетение за забава
за периода 26.03.2016 г. – 26.03.2019 г. (основанието уточнено с молба вх.
№ 297434 от 02.12.2020 г.);
- иск с правно основание чл. 78 от ЗЗД за признаване
установена дължимостта на сумата от 120 лева разноски за нотариална покана,
имащи характер на разноски по изпълнението.
Ищецът търговска б. „П.и.б.“ АД ***
излага, че е сключил с ответника Д.В.Д.
договор за издаване на револвираща международна
кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка
№ 130РКО-А-0190/25.09.2007г., по силата на който договор от банката е следвало да
открие и води на името на последния картова разплащателна сметка и да издаде
към нея на името на титуляра револвираща международна кредитна карта с чип Visa Classic. От
банката бил предоставен и банков кредит овърдрафт по сметката в размер на 5000
лева.
Предоставеният кредитен лимит (овърдрафт) е усвояван
многократно до пълния размер на предоставената сума по сметка с IBAN:***, открита на името на кредитополучателя в банката. Съгласно,
т. 6 от договора, за ползвания овърдрафт от титуляря се ползвал гратисен период със срок до 45 дни. В
случай, че до датата на падежа титулярът погаси изцяло дебитното салдо по
Сметката, формирано до края на последния отчетен период, от банката не се
начислявала лихва. При непогасяване на датата на падежа на пълния размер на
дебитното салдо, формирано по сметката до края на последния отчетен период,
титулярът бил задължен след изтичане на първите три отчетни периода с лихва в
размер на 16% за дебитни салда, формирани в резултат на ПОС транзакции, и 18%
за всички останали дебитни салда по сметката. При неплащане на падежа на
минималната погасителна вноска или надвишаване на кредитния лимит (неразрешен
овърдрафт по сметката) от банката се начислявала наказателна лихва върху
непогасената част от минималната погасителна вноска или върху неразрешения
кредитен лимит в размер, според действащата Тарифа и Общите условия на банката,
съгласно т. 7, с надбавка от 12 пункта.
Ищецът твърди, че ответникът е изпаднал в просрочие и
поради неплащане в срок на задълженията по договора за овърдрафт, банката е
обявила овърдрафта за изцяло предсрочно изискуем на 15.03.2019 г. По заявление
на ищеца по реда на чл. 418 от ГПК, СРС в заповедно производство по гр. дело №
18233/2019 г. е издал заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу ответника
Д.В.Д. за
следните суми:
- 5000 лева главница, заедно със
законната лихва от 28.03.2019 г.;
- 21 808 лева възнаградителна
лихва за периода 19.09.2011 г. – 26.03.2019 г.;
- 15 107,45 лева обезщетение за
забава за периода 19.12.2013 г. – 26.03.2019 г.
- 117,00 лева такса за поддръжка;
- 120 лева разноски за връчване на
нотариални покани;
- 893,07 лева разноски по делото.
Ответникът е направил възражение за
недължимост на претендираните вземания и заповедният съд е дал указание на
заявителя да предяви иск по реда на чл. 422 от ГПК.
На основание изложените обстоятелства, ищецът прави
искане до съда да признае за установено, че ответникът Д.В.Д. дължи на „П. И.б.”
АД сумата от общо 32 590.91 лева (тридесет и две
хиляди петстотин и деветдесет лева и деветдесет и една стотинки), от които: 5 000,00 лева - просрочена главница, ведно със законната лихва от
деня на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането; 12 283,85 лева - договорна лихва, начислена за периода от 14.03.2016
до 14.03.2019г.; 15 187,06 лева - обезщетение за забава, начислено за периода от
26.03.2016 до 26.03.2019г. и имащо характер на неустойка (молба л. 65); 120,00 лева - разноски за връчване на нотариална покана.
Ответникът Д.В.Д.,
призован по реда на чл. 47 от ГПК, се представлява от назначен особен
представител, който прави следните възражения срещу исковете:
- възражение за незапознаване с общите условия на
банката, които са част от договора за кредит, от което според представителя
произтича недействителност на самия договор за кредит;
- възражение за
нарушаване на правата на керндитополучателя като потребител по смисъла на § 13
т. 1 от ДР на ЗПК, като се позовава на чл. 143 т. 3 и 10 и чл. 144 ал. 2 т. 10
от ЗПК;
- възражение за недействителност на договора, поради
невръчване на кредитополучателя на погасителен план и в тази връзка
незапознаването му с размера на годишния процент на разходите (ГПР);
- възражение за недоказаност на предаването от банката
на заемателя на международната револвираща карта, поради което и с оглед
характера на договора за заем като реален договор не възниква задължение на
ответинка като заемател;
- възражение срещу размера на възнаградителната лихва
и срещу дължимостта на обезщетението за забава;
- възражение срещу дължимостта на такса за поддръжка и
разноски за връчване на покана;
- възражение за погасяване по давност на вземанията за
главница и лихви.
Съдът, след като се
запозна със събраните по делото доказателства, установи следното:
Между ищеца търговска
б. „П.и.б.“ АД и ответника Д.В.Д. бил сключен договор на 25.09.2007 г. за издаване
на международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт. Съгласно
договора, банката се задължавала да открие и води на името на ответника картова
разплащателна сметка и да предостави по тази сметка кредит овърдрафт в размер
на 5000 лева. Срокът за ползване на кредита овърдрафт бил две години – до
25.09.2009 г., с клауза за автоматично подновяване, съгласно Общи условия за
издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип Mastercard и Visa. Към делото са
приложени Общи условия, заверени от представител на ищеца, без подпис на
ответника (л. 6-12, л. 66-73). Договорната лихва по отпуснатия овърдрафт
съгласно т. 7 от договора била 16% върху усвоената част (т.нар. „дебитно салдо“
при усвояване на сумата чрез ПОС-трансакции и 18% при дебитно салдо за всички
останали трансакции. Усвояването на сумата по овърдрафта се установява от
съдебно-счетоводната експертиза. Главницата по овърдрафта в размер на 5000 лева
не е била погасена, видно от заключението на вещото лице. Върху непогасената
част от главницата банката е начислявала договорна лихва за периода от
21.09.2011 г. до 28.03.2019 г., като размерът на договорната лихва за
претендирания период от 29.03.2016 г. до 28.03.2019 г. е 10 907,07 лева. Сметката
е била задължена с дължими такси на 30.08.2010 г., 29.08.2011 г. и 28.08.2012
г. с обща сума 117 лева.
В съдебно заседание особеният
представител на ответника е направил искане и съдът е задължил ищеца да
представи приемо-предавателен протокол за издадена кредитна карта, а ако са
издадени и получени повече от една кредитни карти, да представи
приемо-предавателни протоколи за всяка една от тях. Исканите протоколи не са
били предоставени от ищеца по делото.
Договорът, сключен
между страните на 25.09.2007 г., съдържа две съглашения между ищеца и
ответника, които са свързани помежду си: договор за откриване на разплащателна
сметка и договор за предоставяне на банков кредит във форма на „овърдрафт“ по
откритата разплащателна сметка. За разплащателната
сметка на ответника е била издадена кредитна разплащателна карта „Visa classic”. Приложимите за правоотношенията между страните
разпоредби по време на сключването на договора са били Законът за кредитните
институции, Законът за паричните преводи, електронните платежни инструменти и
платежните системи (отм.) и Наредба № 16 от 29.09.2005 г. на БНБ за
електронните платежни инструменти (отм.). Договорът препраща към Общи условия
на банката за правата и задълженията на страните по настоящия договор във
връзка с издаване и ползване на кредитни карти и предоставяне и погасяване на
предоставения овърдрафт. По делото не са представени доказателства за
запознаване на кредитополучателя с общите условия на банката, действащи към
датата на сключване на договора. „Декларацията“ на кредитополучателя в точка 11
изр. второ в договора не се приема от съда като доказателство. Представените по
делото „Общи условия“ очевидно са издадени след датата на сключване на договора
25.09.2007 г. В част първа „Определения“ е цитирана универсална лицензия № РД 22-2257/16.11.2009 г., която не е възможно
да бъде цитирана в общи условия, предоставени на кредитополучателя през 2007 г.
В т. 1.1 буква „а“ от ОУ при дефиниране на понятието „базов лихвен процент“ е
пояснено, че той се прилага като референтен лихвен процент за договорите за
кредит, сключени преди 23.07.2014 г., от което следва, че самият текст на представените
по делото общи условия е съставен след 23.07.2014 г. В точка 3.1.1 от Общите
условия се съдържа препратка към ЗПУПС – очевидно Закона за платежните услуги и
платежните системи. Ако препратката е към отменения закон, той е влязъл в сила
на 01.11.2009 г., две години след сключването на договора. Поради това съдът
приема, че ищецът не е доказал запознаването на ответника с общите условия,
които са били в сила към датата на сключването на договора, и не е доказал
съдържанието на самите общи условия към тази дата.
Предвид
липсата на представени общи условия, действащи към датата на сключване на
договора за кредит, съдът следва да прецени срока на ползване на овърдрафта според
съдържанието на договора за кредит и изявлението на пълномощника на ищеца за
срока на валидност на издадената кредитна карта. Срокът на ползване на
овърдрафта е две години според точка 3 от договора. Предвид недоказаността на
условията за автоматично подновяване на срока
за ползване на овърдрафта, съдът следва да приеме, че този срок е изтекъл на
25.09.2009 г. и автоматично подновяване не е настъпило. В подкрепа на това е и
изявлението на представителя на ищеца в съдебно заседание на 15.04.2021 г., че
срокът на ползване на кредитната карта е две години – в протокола това
изявление е вписано като изявление на особения представител адвокат Т., но съдът
приема това като техническа грешка, а от съдържанието на това изявление става
ясна, че е направено от представителя на ищеца юриск. Х. (стр. 2 от протокола
л. 171). Ищецът не е представил доказателства за подновяване на кредитната
карта на ответника, въпреки дадените от съда указания в съдебно заседание на
15.4.2021 г. Поради това следва да се приеме, че кредитната карта на ответника
не е била подновявана. Договорът за кредит овърдрафт е бил сключен във връзка с
откриването в полза на ответника на разплащателна сметка и издаването на
ответника на кредитна карта и ползването на овърдрафта практически се е
извършвало чрез кредитната карта, издадена на ответника. След като кредитната
карта не е била подновявана, овърдрафт не е бил ползван след неговото усвояване
и изтичане на срока за ползването му. В заключението на вещото лице е
отбелязано усвояване на суми по сметката и след 25.09.2009 г. и над лимита по
кредита, но няма доказателства тези осчетоводени „усвоявания“ да са
разпореждания на ответника с парични средства извън лимита по договора за
кредит. В исковата молба ищецът излага твърдение, че предоставеният кредитен
лимит е усвояван многократно до пълния размер на предоставената сума, без да
твърди, че ответникът е усвоявал парични средства и над отпуснатия овърдрафт.
След като
срокът за ползване на овърдрафта е изтекъл на 25.09.2009 г., на следващия ден
26.09.2009 г. е станало изискуемо вземането на банката за главницата по
предоставения овърдрафт в размер на 5000 лева. Петгодишният давностен срок за
това вземане е изтекъл на 26.09.2014 г. Не са установени обстоятелства, които
да са довели до спиране или прекъсване на давносттапоради което съдът следва да
приеме, че вземането на ищеца за главница по договор за кредит овърдрафт е погасено
по давност. Установителният иск с правно основание чл. 430 ал. 1 от ТЗ,
предявен по реда на чл. 422 от ГПК, следва да се отхвърли.
Искът с
правно основание чл.430 ал. 2 от ТЗ е неоснователен. В периода от 14.03.2016 до
14.03.2019г, за който се претендира договорна лихва, главницата е била
погасена, поради което лихва не се дължи.
Поради същите
съображения е неоснователен искът по чл.92 от ЗЗД за заплащане на обезщетение
за забава за
периода от 26.03.2016 до 26.03.2019г., квалифицирано от съда като неустойка.
Предвид погасяване по давност на вземането по главницата преди периода, за
който се претендира неустойката, такава не се дължи.
Горните
доводи дават на съда основание да приеме за неоснователна и претенцията за
установяване дължимостта на сумата от 120 лева – разноски за връчване на
нотариални покани за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Ответникът е
бил представляван от особен представител на разноски на ищеца. С оглед изхода
на делото в тази инстанция и липсата на доказателства за сторени разноски от
ответника или неговия представител, по делото не следва да се присъждат
разноски.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е
Ш И:
Отхвърля
предявените по реда на чл. 422 от ГПК от търговска б.
„П.и.б.“ АД ***, ЕИК **********, седалище и адрес на управление:*** срещу Д.В.Д.
ЕГН **********, постоянен адрес: *** искове с правно основание чл. 430 ал. 1 и
2 от ТЗ, чл. 92 от ЗЗД и чл. 78 от ЗЗД за признаване за установено, че
ответникът Д.В.Д. дължи на ищеца „П.и.б.“ АД обща сума от 32 590,31 лева,
от които 5000 лева просрочена главница по договор за кредит овърдрафт,
12 283,85 лева договорна лихва за периода 14.03.2016 г. – 14.03.2019 г.,
15 187,06 лева обезщетение за забава за периода от 26.03.2016 г. до
26.03.2019 г., имащо характер на неустойка, и 120 лева разноски за връчване на
нотариална покана.
Разноски
по делото не се присъждат.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: