Р Е Ш Е Н И Е № 260647
14.05.2021г., град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД - VII - ми граждански състав
На 20.04.2021г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
МИРЕЛА ЧИПОВА
Секретар: Ангелина Костадинова
като разгледа докладваното от съдия Ст.Михова в.гр.дело №461 по описа за 2021г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.258 и следващите от ГПК.
Образувано е
по въззивна жалба, подадена от „Н. – 2000“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив 4004, р-н „Южен“,
ул. „Заводска" 4,
против Решение №261540/04.12.2020г., постановено по гр.д. № 1817/2020г. по
описа на РС-Пловдив, с което е признато за установено, че жалбоподателят дължи
на „БАЛКАН ГРУП 2010“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Пловдив 4003, р-н „Северен“, ул. „Поп Златан“ № 8, сума в размер от 3 029, 98 лв., представляваща главница по Фактура №
**********/ 26.07.2016 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението -22.11.2019 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 922,47 лв.- обезщетение за забавено плащане в размер на мораторна лихва за периода от
периода от 21.11.2016 г. до 21.11.2019 г. върху неизплатената главница, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № по ч.гр.д. № 19045/2019г., по описа на
Районен съд - Пловдив, I гр. с-в.
В жалбата се излагат съображения
за неправилност на първоинстанционното решение, като се твърди, че от
представените по делото два РКО и фискални касови бележки, е доказано от жалбоподателя плащането на цената. Искането
до съда е за отмяна на първоинстанционното решение и
отхвърляне на предявените искове.
В срока
по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна, в който се
поддържа, че решението е правилно , не
страда от релевираните във въззивната жалба пороци и се настоява да бъде потвърдено с присъждане на
направените във въззивната инстанция разноски.
Съдът,
след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.259,ал.1 от ГПК; изхожда от легитимирано лице;
касае неблагоприятното за него първоинстанционно решение и откъм съдържание е редовна, поради което се
явява допустима.
Съгласно
чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.
Производството
по делото е образувано по предявени от ищеца „БАЛКАН ГРУП 2010“ ЕООД, ЕИК *********, обективно
кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 от ГПК вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД
вр. с чл. 327 от ТЗ и по чл. 86 от ЗЗД, за признаване
за установено, че ответникът „Н. –
2000“ ЕООД, ЕИК *********, му дължи
сумата от 3029,98 лева - главница, представляваща неизплатена цена за доставени
6 000 кг. брашно „Мелина“ , за което е издадена фактура № **********/26.07.2016 г., сумата от 922,47 лв. - обезщетение
за забавено плащане на цената за периода
от 21.11.2016 г. до 21.11.2019 г., за които вземания е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 19045/2019г., по описа на Районен съд - Пловдив, I гр. с-в.
За да
постанови обжалваното решението, първоинстанционният съд е приел, че между
страните е съществувало валидно търговско правоотношение на основание сключен между тях договор за
търговска продажба на стоки. Във връзка с
доставените стоки на ответника, от ищеца
е издадена фактура № **********/26.07.2016г., надлежно
осчетоводена в счетоводството на ответника, което представлява недвусмислено
признание на задължението и доказват неговото съществуване. Тъй като от страна
на купувача не са ангажирани доказателства,
че е изплатил дължимата за доставените му стоки цена, е признал за установено ,
че дължи на ищеца исковата сума в размер от 3029,98 лева, ведно с обезщетение за забавено плащане на
цената за периода на забавата от 21.11.2016 г. до 21.11.2019г. възлизащо според неоспореното от страните заключение на вещото лице в
общ размер на сумата от 922,47 лева , както и законна лихва върху главницата,
начиная от 22.11.2019г.-датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда
до окончателното й изплащане.
Настоящата
съдебна инстанция напълно споделя фактическите изводи на първоинстанционния
съд, поради което на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите му.
Въз
основа на установената фактическа обстановка правилно районният съд е оценил
доказателствения материал по делото и е стигнал до извод за основателност на предявените искове.
Неоснователни са оплакванията в жалбата , че от представените по делото доказателство било
установено изпълнение от страна на купувача на задължението му за заплащане на
продавача на дължимата за доставеното му брашно цена.
В настоящия случай ответникът като доказателство за плащане на
претендираната цена е депозирал разходен касов ордер № 93/15.08.2016г., в който
е посочено да се брои сумата от 2120 лева на „Балканкар груп“ЕООД,
което търговско дружество е различно от ищцовото дружество „БАЛКАН ГРУП 2010“
ЕООД.Представил е и РКО № 105 от 30.08.2019 г., в който е
посочено да се брои сумата от 1224 лева
на „Балкан груп 2010“ЕООД. С оглед своевременното оспорване на документа от
ищеца, в първоинстанционното производство е назначена и приета съдебно – графологичната експертиза,а съгласно
неоспореното от страните заключение на вещото лице , подписът в оспорения документ
не е положен от управителя на ищцовото
дружество.
По делото са представени и
фискални касови бележки на стойност съответно 1224 лева и 2120 лева, с
нечетливи дати на издаването им от ищцовото дружество.
В тази връзка от приетото без резерви от страните допълнително
заключение на вещото лице Андрей
Дончев изготвено след проверка в счетоводството на ищцотово дружество , по
делото е установено , че липсват
счетоводни записвания на постъпили суми в
брой по процесните РКО на стойност 2120 лева от дата 15.08.2016г. и 1224 лева
от дата 30.08.2019г.Във връзка с търговските отношения между страните през периода 01.01.2016 г. -
31.12.2016 г. са издадени общо 25 броя фактури на стойност 92 200,48 лв. и
постъпили плащания в размер на 85478 лв., като салдото надвишава задължението
по процесната фактура с 3692,50 лв. Според експерта плащането по издадените
фактури е следвало да се извърши по банков път, като не се установява да е
извършвано плащане в брой и няма
движение по счетоводни сметки 500 или 501 – плащане в брой.
При тези данни по делото , законосъобразен е изводът на
първоинстанционният съд, че ответното търговско дружество е неизправен длъжник
и следва да бъде ангажирана неговата договорна отговорност за заплащане на
цената за доставените му от ищеца 6000 кг. брашно „Мелина“.Основно задължение
на купувача на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ е да плати цената за получената
стока. Доказателствена тежест за установяване изпълнението на посоченото
задължение е на ответната страна по исковата молба и тъй като същата не е
ангажирала годни доказателства се налага изводът, че предявеният иск за
заплащане цената на доставеното брашно е
основателен. С
оглед уважаването на главния иск, основателна е и акцесорната претенция за дължимост от страна на ответника на мораторна
лихва върху главницата за срока на забавата 21.11.2016 г. до 21.11.2019 г. възлизаща според неоспореното от страните заключение
на вещото лице в общ размер на сумата от 922,47 лева.
Следователно обжалваното решение
следва да се потвърди като правилно, законосъобразно и обосновано, като при
постановяване на съдебния акт първоинстанционният съд правилно е приложил
материалния закон, не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила,
самото решение е обосновано на събраните по делото доказателства. Изложеното,
от своя страна, предпоставя липса на основание за коригиране на
първоинстанционния съдебен акт в частта на присъдените разноски.
С оглед изхода
от правния спор пред настоящата инстанция и на основание чл. 78, ал.3 ГПК
се следва присъждане на въззиваемата страна на направените по делото разноски
за адвокатско възнаграждение в размер от 540 лева.
Водим от
горното и на основание чл. 271, ал.1,
пр.І ГПК, съдът
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№261540/04.12.2020г., постановено по гр.д. № 1817/2020г. по описа на РС-Пловдив, V гр. състав.
ОСЪЖДА „Н. – 2000“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, р-н „Южен“, ул. „Заводска" 4,
да заплати на
„БАЛКАН ГРУП 2010“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, р-н „Северен“, ул.
„Поп Златан“ № 8 , сумата от 540 лева- разноски пред въззивната инстанция.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
2.