Р Е Ш
Е Н И Е
№ 50,
27.06.2018 г.
гр. КОТЕЛ
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД КОТЕЛ, граждански състав, на 21.06.2018 Г., в публично съдебно
заседание, в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ЧЕНКОВ
секретар
Савка Панова, прокурор……………, като разгледа докладваното от Председателя Иван Ченков гражданско дело № 242 по описа на съда за 2018 год.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е молба от Т.И.Р.
против З.Д.Ц. ***, за предоставяне на защита по реда на ЗЗДН.
Твърди се, че молителката и
ответникът съжителстват на съпружески начала през 2004 г. и имали дете на 12
години. През 2005 г. се разделили и от тогава до сега периодично се събирали и
разделяли. За детето се грижела единствено молителката, работейки сезонно в
страната и рядко се прибирала в село Градец, тъй като когато били заедно,
ответникът системно я биел и тормозел. През 2017 г. вследствие побой получила
лек инсулт, но ответникът изхвърлил всички медицински документи, за да не може
молителката да се ползва от тях.
През месец март работила в гр.Поморие, където ответникът
я намерил, набил я и тя се принудила да избяга с детето си в гр.Бургас, където
след около седмица отново я намерил и нещата се повторили. Тогава заминала за
село Карагергево, община Айтос, където беряла череши. На 27.05.2018г. ответникът
Ц. отново я намерил там, нанесъл ú побой и избягал.
Моли съда да уважи молбата
ú, да ú се издаде заповед, с която да наложи на ответника З.Ц. да
се въздържа от извършване на насилие, да му се забрани да приближава
обитаваното от нея жилище, местоработата и местата за социални контакти и
отдих.
В съдебно заседание молителката
се явява лично и поддържа молбата си.
Ответникът се явява лично и
отрича изнесеното в молбата и предоставя на съда да реши.
Съдът, след като обсъди доводите на молителката и прецени събраните по делото доказателства
в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа страна:
Молителката Т.И.Р. и ответникът З.Д.Ц.
са заживели на съпружески начала през 2004 г. От връзката им се родило дете, към
настоящия момент 12-годишно. От 2005 г. са се разделили, като епизодично са се
събирали и разделяли. Ответникът системно тормозел молителката физически и
психически, поради което тя се принудила да работи сезонно извън село Градец,
за да може да отглежда детето си в по-спокойна среда. Последният акт на насилие
бил осъществен на 27.05.2018 г. в село Карагеоргиево, община Айтос, където
молителката работела сезонна работа – беряла череши. Ответникът отишъл там,
намерил я и ú нанесъл побой, след което избягал.
При така изложената фактическа
обстановка съдът намира молбата за основателна. Установи се, че на 27.05.2018
г. ответникът е извършил акт на домашно насилие спрямо молителката. Според
легалната дефиниция на чл.2, ал.1 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и
опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личния живот, личната
свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена
връзка, както са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство. Категорично съдът възприема действията на ответника като акт на
физическо и психическо насилие над молителката, независимо от обстоятелството,
че тези му действия могат да се квалифицират и като престъпление, и като деликт, тъй като според изричната разпоредба на чл.1, ал.2,
отговорността по този закон не изключва гражданската, административнонаказателната
и наказателната отговорност на извършителя. Актът на извършено насилие се
установява посредством представената от молителката декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН и от признанието, направено от ответника в съдебно заседание.
Предвид изложените обстоятелства
съдът следва да постанови решение, по силата на което да наложи комплекс от
мерки, предвидени в чл.5, ал.1 от ЗЗДН. Съдът счита, че най – наложителната
мярка за закрила е забраната ответникът да приближава жилището на молителката,
местоработата ù и местата за социални контакти и отдих. Тъй като изложеният случай на домашно насилие не е изолиран в съвместния живот на страните, както и с оглед на обстоятелството, че следва да се
ограничи възможността ответникът да продължи евентуално
насилието над молителката, то наложително е спрямо ответника да бъде взета мярката
по т. 1 - задължаване на извършителя да се въздържа
от извършване на домашно насилие.
При определяне на срока, за
който да бъде наложена мярката по
т.3, съдът изходи от продължителния във времето психически
и физически тормоз над молителката от страна на ответника, при което съдът намира,
че следва да бъде максималният
срок от една година и шест месеца, считано от датата
на постановяване на решението и издаване на заповедта,
тъй като заповедта за защита
подлежи на незабавно изпълнение и обжалването не спира изпълнението ù, според чл. 17, ал. 3 и чл. 20 от ЗЗДН. При отчитане
на същите обстоятелства на ответника
следва да бъде наложена и глоба в размер на 200 лева, съгл. чл. 5, ал.4 от ЗЗДН.
На основание
чл. 15, ал. 2 от ЗЗСДН, с оглед уважаване на молбата,
следва да бъде издадена заповед
за защита. На
основание чл.16, ал.2 вр. чл.21, ал.2 от ЗЗДН
ответникът следва да бъде предупреден, че при неизпълнение на заповедта
полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява
незабавно прокуратурата. На основание чл. 16, ал. 3 от ЗЗДН преписи от решението
и от заповедта следва да бъдат
връчени на страните. Заповедта следва да се връчи на РУ на МВР
Котел по настоящия адрес на нарушителя и на пострадалото лице.
На основание
чл.11, ал.2 от ЗЗДН вр. т.16
от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК ответникът следва да заплати държавна
такса в размер на 25.00 лева по сметка
на бюджета на съдебната власт.
Ръководен от гореизложените
съображения, съдът
Р Е Ш И :
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.5, ал.1, т. 1 от ЗЗДН З.Д.Ц. ЕГН **********
с адрес ***, постоянен адрес *** да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо Т.И.Р. ЕГН ********** с адрес *** .
ЗАБРАНЯВА на основание
чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН на З.Д.Ц., с посочени данни, да приближава жилището, находящо се на адрес село Градец, община Котел, кв. Изток №
449, обитавано от Т.И.Р., с посочени данни, нейната месторабота и местата за социални
контакти и отдих за срок от една година и шест месеца.
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза
на Т.И.Р., с посочени данин, заповед за защита.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на
основание чл.16, ал.2 вр. чл.21, ал.2 от ЗЗДН З. Д. Ц.,
с посочени данни, че при неизпълнение на заповедта полицейският орган,
констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно
прокуратурата.
НАЛАГА на
основание
чл. 5, ал.4 от ЗЗДН на З. Д Ц., с
посочени данни, глоба в размер на 200.00 (двеста) лева, затова че на 27.05.2018
г. в село Карагеоргиево, община Айтос, е извършил спрямо Т.И.Р. акт на
домашно насилие.
ОСЪЖДА З. Д. Ц., с посочени
данни, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС
Котел сумата 25.00 (двадесет и пет) лева, представляващи държавна такса.
ПРЕПИСИ от заповедта и решението да се връчат на
Началника на РУ на МВР
Котел и на
страните.
РЕШЕНИЕТО и
заповедта подлежат на незабавно изпълнение, като решението може да бъде
обжалвано с въззивна жалба пред ОС Сливен в
седемдневен срок от датата на връчването.
П Р Е Д С Е Д А Т Е Л: