Р Е Ш Е Н И Е
№
Град
Варна, 28 февруари 2018 година.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД – Гражданско отделение, в публично
съдебно заседание, проведено на деветнадесети февруари две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
СВЕТЛА ПЕНЕВА
НЕВИН
ШАКИРОВА
СЕКРЕТАР: МАРИЯНА И.
Разгледа докладваното от съдия Василев,
в.гр.дело № 67, по описа на ВОС за 2018 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.269 от ГПК и е образувано по въззивна жалба от адв.К.М., като
процесуален представител на М.И.Г.
против Решение № 4641 от 14.11.2017 година, постановено по гр.дело
№ 4404/2017 година, по описа на ВРС, в
частта, с което са били отхвърлени исковите претенции на ищеца Г. против „БУЛМИНЕРАЛ” АД, ЕИК *********, за заплащане солидарно с „ВМ
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕООД, ЕИК ********* на следните суми: 314.47 щ.д., представляващи неплатено брутно трудово възнаграждение за положен труд
през м. април 2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба - 06.06.2016г. до окончателното изплащане
на задължението, както и 13.57 щ.д.,
представляващи лихва за забава за периода от 01.01.2016г. до 03.06.2016г.; 1574.79 щ.д., представляващи неплатено
брутно трудово възнаграждение за положен труд през м. май 2015г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба - 06.06.2016г. до окончателното изплащане на задължението, както и 67.94 щ.д., представляващи лихва за
забава за периода от 01.01.2016г. до 03.06.2016г.; 1572.63 щ.д., представляващи неплатено брутно трудово
възнаграждение за положен труд през м. юни 2015г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба -
06.06.2016г. до окончателното изплащане на задължението, както и 67.85 щ.д., представляващи лихва за
забава за периода от 01.01.2016г. до 03.06.2016г.; 974.03 щ.д., представляващи неплатено брутно трудово
възнаграждение за положен труд през м. юли 2015г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба -
06.06.2016г. до окончателното изплащане на задължението, както и 42.04 щ.д., представляващи лихва за
забава за периода от 01.01.2016г. до 03.06.2016г.; 1700 щ.д., представляващи
неплатено брутно трудово възнаграждение за положен труд през периода от
13.10.2015г. до 14.11.2015г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба - 06.06.2016г. до окончателното
изплащане на задължението, както и 73.34
щ.д., представляващи лихва за забава за периода от 01.01.2016г. до
03.06.2016г.; 135 щ.д.,
представляваща обезщетение за неизползван годишен отпуск за 2015г. за 7 работни
дни, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на исковата молба - 06.06.2016г. до окончателното изплащане на задължението,
както и 5.82 щ.д., представляващи
лихва за забава за периода от 01.01.2016г. до 03.06.2016 година.
Оплакванията във въззивната
жалба се свеждат до неправилна преценка на доказателствата от страна на
решаващия съд , и оттам неправилен правен извод.Акцентира се върху
обстоятелството, че ВРС незаконосъобразно се е позовал на съдебна практика,
която не касае настоящия случай, нито е обсъдил събраните в хода на процеса
гласни доказателства.Твърди се, че опита за пренаемане на кораба от страна на
трето лице – „Шипинг Лоджистик СА“, цели заобикаляне на закона и най – вече да
освободи ответника „Булминерал“ АД от отговорност.По същество искането е съдебното
решение, в обжалваната му част да бъде отменено и претенцията – уважена.
В срока по чл.263 от ГПК писмен отговор не е
постъпил.
В открито съдебно заседание пред ВОС, въззивника, които е
редовно призован, не се явява, но чрез своя процесуален представител, в лицето
на адв.М. поддържа въззивната жалба и моли съдът да я уважи.
Адвокат П., който представлява дружеството „Булминерал“
АД, молят съдът да потвърди решението, което намират за правилно и
законосъобразно.
С писмени бележки адв.К.М. /ВАК/ излага фактически и
правни аргументи в подкрепа на въззивната жалба и по същество моли съдът да
отмени решението.
За да се произнесе по спора ВОС намери за установено
следното:
Пред първата съдебна инстанция съдебното производство е
било образувано по искова претенция на ищеца М.И.Г. против солидарно отговорните ответници, в лицето на „ВМ ИНТЕРНЕШАНЪЛ" ЕООД, ЕИК202054290, представлявано от Николай Иванов
Георгиев - работодател и „БУЛМИНЕРАЛ"
АД, ЕИК *********, представлявано
от Й.Д.К.- беърбоут чартьор по смисъла на § 1а, т.17 от Кодекса на търговското
корабоплаване (КТК) за заплащане на сумаите, както следва: 314.47 щ.д., представляващи неплатено брутно трудово
възнаграждение за положен труд през м. април 2015г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба -
06.06.2016г. до окончателното изплащане на задължението, както и 13.57 щ.д., представляващи лихва за
забава за периода от 01.01.2016г. до 03.06.2016г.; 1574.79 щ.д., представляващи неплатено брутно трудово
възнаграждение за положен труд през м. май 2015г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба -
06.06.2016г. до окончателното изплащане на задължението, както и 67.94 щ.д., представляващи лихва за
забава за периода от 01.01.2016г. до 03.06.2016г.; 1572.63 щ.д., представляващи неплатено брутно трудово
възнаграждение за положен труд през м. юни 2015г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба -
06.06.2016г. до окончателното изплащане на задължението, както и 67.85 щ.д., представляващи лихва за
забава за периода от 01.01.2016г. до 03.06.2016г.; 974.03 щ.д., представляващи неплатено брутно трудово
възнаграждение за положен труд през м. юли 2015г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба -
06.06.2016г. до окончателното изплащане на задължението, както и 42.04 щ.д., представляващи лихва за
забава за периода от 01.01.2016г. до 03.06.2016г.; 1700 щ.д., представляващи
неплатено брутно трудово възнаграждение за положен труд през периода от
13.10.2015г. до 14.11.2015г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба - 06.06.2016г. до окончателното
изплащане на задължението, както и 73.34
щ.д., представляващи лихва за забава за периода от 01.01.2016г. до
03.06.2016г.; 135 щ.д.,
представляваща обезщетение за неизползван годишен отпуск за 2015г. за 7 работни
дни, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на исковата молба - 06.06.2016г. до окончателното изплащане на задължението,
както и 5.82 щ.д., представляващи
лихва за забава за периода от 01.01.2016г. до 03.06.2016г
Ищецът
е основал исковата си претенция на факта, че е бил нает от първия ответник, в лицето на „ВМ Интернешанъл" ЕООД, като
негов работодател, но е отправено
искане за солидарно заплащане и от втория ответник - „БУЛМИНЕРАЛ" АД, т.к. това дружество
е било беърбоут
чартьор на Кораба, вписан като такъв в регистъра, воден от Изпълнителна агенция
„Морска администрация", видно от „Непрекъснат документален запис № 7 на
историята на кораб Батя, ИМО № 8000836”, издаден от Изпълнителна агенция
„Морска администрация".Ищеца твърди и се позовава на конкретни норми от КТМ - чл.199з от Кодекса на търговското
корабоплаване (КТК), според които беърбоут чартьорът отговаря за задълженията
срещу трети, по отношение на договора за беърбоут чартър, лица, за
основателните претенции, възникнали във връзка с експлоатацията на Кораба и на нормата на чл.199ж от КТК, която сочи, че възнагражденията на екипажа са разходи,
свързани с експлоатацията на кораба.
Страните не
спорят по фактите, които са установени правилно от решаващия съд, а именно: че ищеца
е изпълнявал длъжността „Фитер“ по договор с „ВМ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕООД от 25.04.2015 година до 18.07.2015
година на м/к „Батя”.Също не е спорно, че
трудовото му възнаграждение е било в размер на общо 1 700 /хиляда и
седемстотин/ американски долара месечно.Не е спорно, че възнаграждението не е
било изплатено от страна на Работодателя за периода м.април – месец юли2015
година.Също не е спорно, че е налице и втори Трудов договор от 13.10.2015
година до 14.11.2015 година, както и че ищеца не е получавал трудовото си
възнаграждение и тогава.
Пред ВРС е била
изслушана Съдебно икономическа експертиза, от чието заключение става ясно, че
задълженията на работодателя „ВМ
ИНТЕРНЕШАНЪЛ“ ЕООД към
ищеца е в общ размер от 6182.65 щ. д., а именно: за м. април
Не е спорно между страните, и съдът приема, че подписите,
положени „За чартьорите” в Договора между „БУЛМИНЕРАЛ” ООД и „Шипинг лоджистик
С.А.” от 07.05.2013г., са изпълнени от К.Н.И., както и че именно „Шипинг
лоджистик С.А.” е осъществявал реалната експлоатация на кораба „Батя”, на който
труд е полагал ищецът, са представени доказателства за осъществени плащания,
намиращи се от л. 145 – л. 201 от делото.
Установено е
още, че по силата на Договор за подбеърбот- чартър „Булминерал” ООД, гр.Варна,
България е отдало под наем на „Шипинг лоджистик С.А”, Маршалови острови за срок
от 07.05.2013 г. до 07.05.2016 г. м/к Батя, флаг България, ІМО 8000836.Горното
обстоятелство се потвърждава и от Агенция „Морска администрация” Варна, която
прилага писмени документи, съобразно които м/к Батя, регистриран в Пристанище
Варна с № ІМО 8000836, е бил предаден на
„Шипинг лоджистик С.А” като наемател, по силата на Договор за подбеърбот-
чартър между него и „Булминерал” ООД.Установено е още, че вписването е било
заличено на 17.11.2015 година поради
продажбата на кораба на трето лице.
Също
пред ВРС свидетели не са били разпитвани, предвид отказа от страна на ищеца за
събиране на гласни доказателства.
Сумирайки
получените доказателства, решаващия съд е достигнал до извода за
неоснователност на претенцията, като е приел, че исковата молба се основава на
неправилно тълкуване на законовите норми.
Становището на ВОС е следното:
Основен за разрешаване на настоящия спор е
въпроса дали „Булминерал“ АД /стария работодател/ на ищеца е солидарно
отговорен с „ВМ Интернешънъл“ ЕООД за описаното по-горе неизплатено трудово
възнаграждение, т.е. дали разпоредбата на чл.
123а, ал.3 от КТ е приложима.Въззивния съд приема, че съответно на чл.121
от ЗЗД, освен в определените от закона случаи, солидарност между двама или
повече длъжници възниква, само когато е уговорена, като извод за наличието й не
може да бъде направен въз основа на тълкуване на закона, респективно на волята
на страните по договора.Също според въззивния съд е отрицателен отговора на
въпроса дали дружеството ответник, в лицето на „Булминерал“ ЕООД е солидарна
отговорно да изплати търсените суми.Съображенията се крият в закона и те са
следните:
Съобразно разпоредбата на чл.
123а от КТ, при отдаване на предприятието или на обособена част от него под
наем, аренда или на концесия, правата и задълженията на стария работодател,
които произтичат от трудови правоотношения, съществуващи към датата на промяната, се прехвърлят на новия
работодател /ал.2/, като между тях е предвидена солидарна
отговорност /ал.3/. Такава не е предвидена в хипотезата след прекратяване на
договора между работодателя - приобретател и стария работодател -
прехвърлител.В този смисъл текста на чл.123 от КТ гласи, че трудовото
правоотношение с работника или служителя не се прекратява при промяна на
работодателя в резултат на:
1. сливане на предприятия;
2. вливане на едно предприятие в друго;
3. разпределяне на дейността на едно предприятие между две или повече
предприятия;
4. преминаване на обособена част от едно предприятие към друго;
5. промяна на правноорганизационната форма на предприятието;
6. смяна на собственика на предприятието или на обособена част от него;
7. преотстъпване или прехвърляне на дейност от едно предприятие на друго,
включително прехвърляне на материални активи.Според ал.2 в случаите по ал. 1
правата и задълженията на работодателя прехвърлител преди промяната, които
произтичат от трудовите правоотношения към датата на промяната, се прехвърлят
на новия работодател приобретател.А правата, произтичащи от допълнителното
доброволно пенсионно осигуряване на работниците и служителите при работодателя
прехвърлител, които са били в трудови правоотношения с него към датата на
промяната по ал. 1, както и правата на лицата, които към датата на промяната не
са били вече работници и служители, се уреждат в отделен закон.Кодекса на труда
сочи още, че за задълженията към работника или служителя, възникнали преди промяната, отговаря:
1. при сливане или вливане на предприятия и при промяна на
правно-организационната форма - работодателят приобретател;
2. в останалите случаи - солидарно работодателят прехвърлител и
работодателят приобретател.Самото трудовото правоотношение не се прекратява при
промяна на работодателя в случаите на отдаване на предприятието или на
обособена част от него под наем, аренда или на концесия.Правата и задълженията
на стария работодател, които произтичат от трудови правоотношения, съществуващи към датата на промяната,
се прехвърлят на новия работодател.Също закона сочи, че за задълженията към
работника или служителя, възникнали преди
промяната по ал. 1, отговарят солидарно двамата работодатели.В настоящия случай се
търси отговорност за задължение, произтичащо от трудово правоотношение,
солидарно от „ВМ Интернешънъл“ ЕООД и
„Булминерал“ АД.Произходът на сумите, необходими за заплащане на работните
заплати е без значение, като не съществува законова норма, която да предвижда солидарна отговорност за това.Съгласно
разпоредбата на чл. 121 от ЗЗД
солидарността не се предполага, същата е налице само в изрично предвидените в
закона случаи.
Правилно
и в съответствие с установената практика решаващия съд е дал отговор на въпроса
при наличието на какви условия може да се ангажира отговорност по реда на
чл.199 з от КТМ.В тази връзка съвсем резонно се е позовал на Решение № 592 от 5.12.2008 г. на ВКС по т. д. № 306/2008 г., I о., ТК, докладчик
председателят Т.Р., където изрично е посочено, че отговорността на
корабособственика, отдал кораб на наемател по договор за беърбоут чартър, се
ангажира за вреди, причинени на трети лица, в хипотезата, когато вредите са
произлезли от плавателния съд като вещ, т.е по реда на чл. 50 от ЗЗД. За вредите, причинени от
технически неизправности на кораба, отстраняването на които е задължение на
беърбоут чартьора, както и за тези вследствие на действия или бездействия на
капитана или екипажа на кораба, отговаря единствено корабопритежателя по реда
на специалния закон - КТК.Съдът намира за
недоказано твърдението на ищеца за наличието на симулация при реализирането на
втория договор за беърбот – чартър между „Булминерал“ АД и „Шипинг лоджистик
С.А.“ – напротив от наличните по делото доказателства е поведе от ясно, че
такъв съществува, така както съществува и втория контрагент по него.
В Кодекса за търговското корабоплаване са дадени
легални дефиниции на понятията "корабособственик" и
"корабопритежател". Корабособственикът е собственик на плавателното
средство, посочен като такъв в регистъра на корабите - т.
24 от § 1а от ДР на КТК, а корабопритежателят е лице, което експлоатира
кораба от свое име независимо от това, дали е собственик на кораба или го ползва
на друго законно основание - чл.
9, ал. 3 от КТК. Трудовите правоотношения с екипажа, могат да възникнат
както с корабособственика, така и с корабопритежателя. Типичен пример затова,
че трудовото правоотношение може да не възникне с корабособственика е договорът
на беърбоут чартър, който съгласно законовото определение в чл.
199а от КТК, е договор за наемане на кораб за определен срок, по силата на
който наемателят получава пълни права на владение и контрол върху кораба,
включително правото да назначава капитан и екипаж на кораба за целия период на
наемане. Съобразно разпоредбата на чл. 199ж от КТК, търговската експлоатация
на кораба се осъществява от наемателя в съответствие с условията по договора за
беърбоут чартър, като всички разходи, свързани с експлоатацията, включително
възнаграждението на екипажа, са за негова сметка. Следователно, към датата
когато вземането на ищеца е станало изискуемо наемател е бил не дружеството –
ответник, в лицето на „Булминерал“ АД, а „Шипинг лоджистик С.А.“, ето защо и
„Булминерал“ АД няма качеството на
работодател, поради което за него не са възникнали задължения за заплащане на
трудови възнаграждение.По делото са приложени писмени доказателства, съобразно
които по силата на Договор за подбеърбот- чартър „Булминерал” ООД, гр.Варна,
България е отдало под наем на „Шипинг лоджистик С.А”, Маршалови острови за срок
от 07.05.2013 г. до 07.05.2016 г. м/к Батя, флаг България, ІМО 8000836.Този
факт се потвърждава и от Агенция „Морска администрация” Варна, която прилага
писмени документи, съобразно които м/к Батя, регистриран в Пристанище Варна с
№ ІМО 8000836, е бил предаден на „Шипинг
лоджистик С.А” като наемател, по силата на Договор за подбеърбот- чартър между
него и „Булминерал” ООД.При тези данни да се ангажира отговорността на „Булминерал
„ АД е неоснователно.
Към датата на сключване на втория договор за
подбеърбот- чартър не са съществували валидни задължения по отношение на ищеца Г.,
които съобразно нормата на чл.123 а и следващите да доведат до солидарна
отговорност.Задължението възниква едва през 2015 година, когато наемател се
явява „Шипинг лоджистик С.А.“, а не „Булминерал „ АД.При тези данни с оглед
наведените основания, съдът приема, че решението на първата съдебна инстанция,
в обжалвана му част се явява правилно и постановено съобразно закона.Страните
не са претендирали разноски.
Предвид
горното, ВОС,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4641 от 14.11.2017 година, постановено по гр.дело № 4404/2017 година,
по описа на ВРС, в частта, с което
са били отхвърлени исковите претенции на ищеца М.И.Г., ЕГН ********** против „БУЛМИНЕРАЛ” АД, ЕИК *********, за заплащане солидарно с „ВМ
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕООД, ЕИК ********* на следните суми: 314.47 щ.д., представляващи неплатено брутно трудово възнаграждение за положен труд
през м. април 2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба - 06.06.2016г. до окончателното изплащане
на задължението, както и 13.57 щ.д.,
представляващи лихва за забава за периода от 01.01.2016г. до 03.06.2016г.; 1 574.79 щ.д., представляващи неплатено
брутно трудово възнаграждение за положен труд през м. май 2015г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба - 06.06.2016г. до окончателното изплащане на задължението, както и 67.94 щ.д., представляващи лихва за
забава за периода от 01.01.2016г. до 03.06.2016г.; 1 572.63 щ.д., представляващи неплатено брутно трудово
възнаграждение за положен труд през м. юни 2015г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба -
06.06.2016г. до окончателното изплащане на задължението, както и 67.85 щ.д., представляващи лихва за
забава за периода от 01.01.2016г. до 03.06.2016г.; 974.03 щ.д., представляващи неплатено брутно трудово
възнаграждение за положен труд през м. юли 2015г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба -
06.06.2016г. до окончателното изплащане на задължението, както и 42.04 щ.д., представляващи лихва за
забава за периода от 01.01.2016г. до 03.06.2016г.; 1 700 щ.д., представляващи
неплатено брутно трудово възнаграждение за положен труд през периода от
13.10.2015г. до 14.11.2015г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба - 06.06.2016г. до окончателното
изплащане на задължението, както и 73.34
щ.д., представляващи лихва за забава за периода от 01.01.2016г. до
03.06.2016г.; 135 щ.д.,
представляваща обезщетение за неизползван годишен отпуск за 2015г. за 7 работни
дни, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на исковата молба - 06.06.2016г. до окончателното изплащане на задължението,
както и 5.82 щ.д., представляващи
лихва за забава за периода от 01.01.2016г. до 03.06.2016 година.
В останалата му част
решението на ВРС е влязло в сила.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния Касационен Съд на Р България, в едномесечен
срок от връчването му на страните на основанията, посочени в чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: