РЕШЕНИЕ
№635/15.12.2021г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на осемнадесети ноември, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Ива Байнова
при секретаря Дорета Атанасова ……………………………………и в присъствието на прокурор………………………………………………………………................като разгледа докладваното от съдия Байнова адм. дело №646 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.118 от Кодекса за социалното осигуряване КСО).
Образувано е по жалба от Е.Д.Ш. ***, с посочен съдебен адрес ***, подадена чрез пълномощник, против Решение №1012-26-259-1/16.06.2021г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково, с което се отхвърля жалбата му против Разпореждане № **********-2146-26-69/18.05.2021г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково.
Решението се обжалва с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност, поради издаването му в нарушение на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон. Твърди се, че неправилно е игнориран наличен и зачетен осигурителен стаж, както и наличен влязъл в сила административен акт с удостоверителна сила – служебно зачетен от пенсионния орган осигурителен стаж за периода от 02.09.2019г. и 05.07.2020г. Неправилно била кредитирана доказателствената стойност на Констативен протокол от 27.04.2021г. на контролен орган към НОИ.
По изложените съображения се иска отмяна на оспореното решение. Претендират се разноски по делото.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален представител. Излагат се подробни съображения за липса на предпоставките по чл.95, ал.1, т.6 от КСО.
Ответникът – Директор на ТП на НОИ - Хасково, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на жалбата и моли да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид доводите в жалбата и
въз основа на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
С Разпореждане № ********** от 04.11.2020г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ-Хасково на жалбоподателя, считано от 06.07.2020г. е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл.74, ал.3 от КСО за 50% трайно намалена работоспособност със срок на инвалидността до 01.02.2022г.
С писмо изх.№21102-26-314/31.03.2021г. във връзка с преизчисляване на отпуснатата пенсия, Ръководителят на „ПО“ при ТП на НОИ-Хасково е поискал от Началник отдел КПК към ТП на НОИ-Хасково да се извърши проверка в детайли упражнявана ли е действително трудова дейност като земеделски производител от жалбоподателя, което е основание за осигуряване по чл.10 от КСО през 2019г. и 2020г., както и да се удостовери периода от 06.07.2020г. до 15.07.2020г., ако има основание за това.
Във връзка с така постъпилия сигнал е била извършена проверка по разходите на ДОО относно Е.Д.Ш., за което е бил съставен Констативен протокол №КВ-5-26-00915201/27.04.2021г. Видно от същия, е прието, че не следва да се зачитат за осигурителен стаж като самоосигуряващо се лице - регистриран земеделски производител следните периоди:
- от 02.09.2019г. до 29.02.2020г., вкл, както и от 01.04.2020г. до 30.06.2020г., потвърден със Служебна бележка изх.№Ц21102-26-724-1/21.07.2020г.
- от 01.03.2020г. до 31.03.2020г., потвърден със служебна бележка изх.№Ц21102-26-825-1/10.08.2020г.
- от 01.07.2020г. – до
05.07.2020г. , потвърден със служебна бележка №Ц21102-26-1270-1/23.10.2020г.
Прието е, че няма основание да се удостовери/завери
осигурителен стаж и доход за периода от 02.09.2019г. до 05.07.2020г., вкл. и че
издадените удостоверения за осигурителен стаж и доход ще бъдат анулирани, тъй
като лицето няма качество на самоосигуряващо се, като са изложени обстоятелствата, на които е базиран този
извод. Посочено е също, че такова основание липсва и за периода от 06.07.2020г.
до 15.07.2020г. , вкл.
Във връзка с установеното при проверката, на
Е.Д.Ш. са издадени Задължителни предписания № ЗД-1-26-00915216/27.04.2021г. за
заличаване на подадените данни по чл.5, ал.1 т.4 от КСО за периода от
02.09.2019г. до 15.07.2020г. Задължителните предписания са получени на
05.05.2021г. и не са обжалвани.
С Разпореждане № **********-2146-26-69/18.05.2021г.
на Ръководителя но ПО при ТП на НОИ-Хасково, личната пенсия за инвалидност
поради общо заболяване на Е.Д.Ш. е спряна на основание чл.95, ал.1, т.6 от КСО,
считано от 27.04.2021г. Разпореждането е
мотивирано с приетото съгласно Констативен протокол
№КВ-5-26-00915201/27.04.2021г., а именно, че няма основание да се завери
осигурителен стаж и доход за периода 02.09.2019г. до 05.07.202г. като
самоосигуряващо се лице и същият ще бъде анулиран.
Разпореждането е получено от Е.Ш. на
21.05.2021г., видно от приложеното известие за доставяне. Същото е било обжалвано
пред Директора на ТП на НОИ-Хасково, като с оспореното в настоящото производство Решение №1012-26-259-1/16.06.2021г. жалбата е отхвърлена.
Решението е обосновано от фактическа страна
с анулирането на осигурителния стаж на жалбоподателя като самоосигуряващо се
лице за периода от 02.09.2019г. до 05.07.2019г., което анулиране от своя страна е обвързано с констатациите по Констативен
протокол №КВ-5-26-00915201/27.04.2021г., а именно, че липсва основание за
зачитане на осигурителен стаж и доход като самоосигуряващо се лице за този
период, тъй като животновъдния обект на жалбоподателя не е тип ферма, за него е
противопоказно да осъществява тежък физически труд, респ. същият не произвежда
животинска и/или растителна продукция, предназначена за продажба и в тази
връзка не отговаря на дефиницията по §1, т.5 от ДР на КСО. Административният
орган е приел, че анулирането на горепосочения стаж е от категорията
обстоятелства, които могат да доведат до прекратяване на отпуснатата пенсия , т.е.
че е налице хипотезата на чл.95, ал.1, т.6 от КСО, тъй като по аргумент от
чл.74, ал.3 от КСО лицето има право на такава пенсия само при наличен
действителен осигурителен стаж от една година.
Решението е получено от пълномощник на жалбоподателя
на 18.06.2021г., видно от известие за
доставяне ИД PS 6300 0175LF 3. Жалбата срещу него е подадена на 23.06.2021г.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена срещу годен за обжалване административен акт в законоустановения срок и изхожда от лице с правен интерес от търсената защита, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Обжалваното решение е издадено от компетентен орган по
смисъла на чл.117, ал.1, т.2, б. „ж“ от КСО . Обективирано е в изискуемата
писмена форма като съдържа изложение на фактически и правни основания за
издаването му.
Не се установява при издаването му да са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Оспореното решение е съответно на материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 95, ал.1, т.6 от КСО , изплащането на пенсията се спира с разпореждане на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, когато са представени или се установят данни за обстоятелства, които могат да доведат до нейното прекратяване на основанията по чл. 96, ал. 1.
Съдът счита, че в случая данни за такива обстоятелства
са налице.
Пенсията на жалбоподателя е отпусната на основание чл.74, ал.3 от КСО. За придобиване право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване на това основание, е необходимо лицата с придобити трайни увреждания до постъпване на работа /каквото лице е жалбоподателят/, да имат действителен осигурителен стаж от една година. В случая част от изискуемия по чл.74, ал.3 от КСО едногодишен действителен осигурителен стаж, послужил за отпускане на пенсията за инвалидност поради общо заболяване, е този за периода от 02.09.2019г. до 05.07.2020г. като самоосигуряващо се лице. По отношение на този стаж обаче , по повод предприети служебно действия по преизчисляване на пенсията, са били установени обстоятелства, сочещи, че липсват основания същият да бъде зачетен, а именно, че животновъдният обект на жалбоподателят не е тип ферма, същият не произвежда животинска и/или растителна продукция, предназначена за продажба. Тези обстоятелства поставят под съмнение качеството на жалбоподателя на регистриран земеделски производител по смисъла на §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО, а от там и качеството му на осигурено лице. В тази връзка незачитането на стажа за периода от 02.09.2019г. до 05.07.2020г. като самоосигуряващо се лице би се отразило на правото на пенсия по чл.74, ал. 3 от КСО, тъй като без този стаж жалбоподателят не би отговарял на условията за придобиване на това право, респ. такава пенсия не би била отпусната.
Неоснователно се явява твърдението на жалбоподателя,
че дори и при изключване на стажа му като самоосигуряващо се лице, той отговаря
на условията за отпускане пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Това
твърдение се обосновава с доводи, че към
датата на инвалидизиране жалбоподателят е бил малолетен и наличието на трудов
стаж след навършване на пълнолетие не е елемент от фактическия състав на
правото на пенсия за инвалидност поради общо заболяване.
Така изложените доводи съдът намира за ирелеванти в
случая, изхождайки от основанието, на което е отпусната пенсията на
жалбоподателя, а именно по чл.74, ал.3 от КСО. Както се посочи по-горе,
разпоредбата на чл.74, ал.3 от КСО въвежда изискване за наличен действителен осигурителен
стаж от една година. По отношение на жалбоподателя това изискване не би било
постигнато, ако не бъде зачетен стажът му като самоосигуряващо се лице за
периода от 02.09.2019г. до 05.07.2020г., тъй като при изключване на този стаж, действителният
му осигурителен такъв възлиза на 1 м. и 27 дни.
Предвид гореизложеното, незачитането на стажа за
посочения период, обусловено от установените данни, сочещи, че за този период
жалбоподателят не е имал качеството на регистриран земеделски производител по
смисъла на КСО и на осигурено лице, безспорно представлява обстоятелство, което
би довело до прекратяване на отпусната по чл.74, ал.3 от КСО пенсия, поради
липса на основания за получаването й, поради което правилно административният
орган е приел, че е налице хипотезата на чл.95, ал.1, т.6 от КСО.
Наред с горното, съдът не споделя твърдението за нищожност на КП №КВ-5-26-00915201/27.04.2021г., поради некомпетентност на органа, извършил проверката по разходите на ДОО, както и поради липсата на заповед по смисъла на чл. 29, ал.1 от Инструкция № 1 от 3.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на Националния осигурителен институт /Инструкция №1/03.04.2015г. /
Следва да се посочи, че видно от КП, извършилият проверката орган е старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Хасково, поради което има качеството на контролен орган по смисъла на чл.107, ал.2, т.1 от КСО и чл.3, ал.1, т.1 от Инструкция №1/03.04.2015г., и в тази връзка липсват основания да се приеме, че е бил некомпетентен да извърши процесната проверка, още повече, че изрично право за това му дава и разпоредбата на чл.108, ал.1, т.1 от КСО.
Относно липсата на заповед за възлагане на проверката следва да се посочи, че в случая не е налице изключението по чл.29, ал.5 от Инструкция №1/03.04.2015г. , доколкото проверката е обхванала не само данни от информационната система на НОИ. Както е видно от констативния протокол, проверката е била възложена с резолюция на Началник отдел КПК към ТП на НОИ-Хасково, а не със заповед по чл.29, ал.1 от инструкцията. Независимо от това, според настоящия състав самата проверка не е опорочена до степен, че да обоснове нищожност на съставения констативен протокол, доколкото дори и да беше възложена със заповед, би установила същите обстоятелства като визираните в протокола.
По твърдението
за нищожност на издадените относно жалбоподателя задължителни предписания,
съдът не дължи произнасяне, вкл. по реда на косвения контрол, доколкото процесното
решение не е основано на тях, а на констатираните данни за обстоятелства,
сочещи, че е възможно пенсията да бъде прекратена.
По изложените
съображения оспореното решение е издадено в
съответствие с изискванията за законосъобразност, поради което подадената срещу
него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Предвид изхода на делото, основателна се явява претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, платимо от жалбоподателя. Съгласно чл. 78, ал. 8, изр. второ от ГПК, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, съдът определя възнаграждението в размер на 100 лева.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 118, ал. 2 от КСО, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.Д.Ш. ***, с посочен съдебен адрес ***, против Решение №1012-26-259-1/16.06.2021г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково.
ОСЪЖДА Е.Д.Ш. с ЕГН **********, да заплати на Териториално поделение на НОИ - Хасково юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия: