Решение по дело №180/2025 на Административен съд - Ямбол

Производството е образувано по жалба от М. И. И., [населено място], обл.Ямбол, [улица], чрез адв.М. Б. от *, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GPAM-1629711 от 31.03.2025г. на младши автоконтрольор в сектор"Пътна полиция" в ОДМВР-Ямбол, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б."б" от Закона за движение по пътищата - временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, отнето е СУМПС [номер].Мярката е наложена за това, че М. И. И., на 31.03.2025г. в [населено място], общ. Тунджа, по [улица], в близост до „Вила Тракия" в посока към центъра на селото е управлявал собствения си л.а. „***" с peг.№[рег. номер], с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, установено по надлежния ред в 17.42ч. с техническо средство Алкотест Дрегер-7510 с фабр. № ARND 0095, като уредът отчита 0,87 промила на хиляда концентрация на алкохол в кръвта, измерен в издишания от водача въздух, след като е осъден с влязла в сила присъда за деяние по чл.343б, ал.1 от НК.

Жалбоподателят излага доводи, че обжалваната заповед е издадена при недостатъчно и непълно изясняване на фактите и обстоятелствата, имащи значение за случая по смисъла на чл.35 от АПК. На водача е бил издаден талон за кръвна проба, за даване на която бил е отведен от служителите в ЦСМП Ямбол. Иска се отмяна на заповедта и се претендират разноските по делото.

В съдебно заседание жалбоподателят М. И. И., редовно призован, се представлява адв.М. Б. от *, който поддържа жалбата по основното съображение, че заповедта е издадена въз основа на показанията от техническото средство при безспорното обстоятелство, че жалбоподателят е дал кръвна проба.

За ответната страна, младши автоконтрольор в сектор"Пътна полиция" в ОДМВР-Ямбол, се явява лично издателят на заповедта В. Й. В., който поддържа становище за законосъобразност на мярката.Потвърждава факта, че на водача е бил издаден талон за кръвна проба, както и че е бил отведен за това в ЦСМП Ямбол.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, намира за установено следното:

Жалбата е редовна от формална страна, депозирана е в 14-дневен срок от връчване на заповедта, от неблагоприятно засегнато лице, пред родово и местно компетентния съд по адреса на жалбоподателя. Предвид това е допустима за разглеждане.

Административната преписка съдържа доказателства за издаден АУАН GA№ 3807110 от младши автоконтрольор в сектор"Пътна полиция" в ОДМВР-Ямбол, издаден талон за кръвна проба с номер 270861, Докладна записка от мл.инсп. В. Й. В. за съставения АУАН на М. И. И., и с констатация за това, че е бил задържан и съпроводен до ЦСМП, където е дал кръвна проба.

С оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GPAM-1629711 от 31.03.2025г. на младши автоконтрольор в сектор"Пътна полиция" в ОДМВР-Ямбол, на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б."б" от Закона за движение по пътищата - временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, отнето е СУМПС [номер], за това че в [населено място], общ. Тунджа, по [улица], в близост до „Вила Тракия" в посока към центъра на селото е управлявал собствения си л.а. „*" с peг.№ [рег. номер], с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установено по надлежния ред в 17.42ч. с техническо средство Алкотест Дрегер-7510 с фабр. № ARND 0095, като уреда е отчел 0,87 промила на хиляда концентрация на алкохол в кръвта, измерен в издишания въздух, след като е осъден с влязла в сила присъда по чл.343б, ал.1 от НК. На водача е бил издаден талон за кръвна проба с номер 270861.Нарушението е било установено с АУАН GA № 3807110.

Прието е, че е налице надлежно установяване на управлението на МПС след употребата на алкохол – нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и е съставен АУАН GA№ 3807110 от младши автоконтрольор в сектор"Пътна полиция" в ОДМВР-Ямбол. Заповедта е издадена въз основа на съставения спрямо жалбоподателя АУАН.

Предвид установеното от фактическа страна, по същество съдът намира жалбата за основателна, по съображения за допуснати съществени процесуални нарушения и несъответствие с материалния закон.

Заповедта за ПАМ е постановена в писмена форма и съдържа всички изискуеми съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, в т. ч. фактическите и правни основания за прилагането на ПАМ, но е издадена при съществено процесуално нарушение – неизясняване на относимите факти от значение за правилното решаване на случая, което е довело и до неправилно приложение на закона. Следва да се отбележи още, че органът не представя и резултата от техническото средство Алкотест Дрегер-7510 с фабр. № ARND 0095, за доказване на концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя, въпреки че съдът му е указал, че носи доказателствената тежест и следва да установи наличието на всички предпоставки за законосъобразност на издадената заповед.

За прилагането на принудителната административна мярка, употребата на алкохол от водача на МПС, следва да е безспорно установена. В случая резултатът от теста, извършен с техническо средство, се явява оспорен от жалбоподателя при дадена кръв за медицинско изследване. Данни за това са били налице към момента на постановяване на обжалваната заповед - даденото на лицето предписание за медицинско изследване е било изпълнено, и това се потвърждава от издателя на заповедта.

В конкретния случай оспорената заповед е издадена при допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, което от своя страна е довело до неизяснена фактическа обстановка и поради това до необосновани правни изводи, които са в противоречие с материалните разпоредби на закона. Заповедта за прилагане на ПАМ е издадена при недостатъчно и непълно изясняване на фактите и обстоятелствата, имащи значение за случая по смисъла на чл.35 от АПК, относно приложението на чл. 171, т.1, буква“б“ от ЗДвП. В заповедта и в съставения АУАН за нарушението изрично е посочено, че на жалбоподателя е бил издаден талон за изследване, съдът приема за безспорно по делото че такова изследване е било извършено, предвид и изявлението в о.с.з. на полицейския служител, наложил ПАМ. Въпреки това, пренебрегвайки разпоредбата на чл.171, т.1, буква“б“, изр. последно от ЗДвП – „при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи“, административният орган не е изчакал резултата от лабораторното изследване. Като част от преписката не се представят и доказателства за резултата от техническото средство.

По силата на чл. 174, ал. 4 ЗДвП, редът, по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства, трамваи или самоходни машини и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, се определя с наредба на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието.

Съгласно чл. 3а, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, издадена от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието/Наредбата/, установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно изследване, а на употребата на наркотични вещества или техни аналози – с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато: 1. лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест; 2. лицето не приема показанията на техническото средство или теста; 3. физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест.

От изложеното следва, че към момента на издаване на заповедта липсва материалноправно основание за прилагане на процесната ПАМ по отношение на жалбоподателя – лицето не е отказало извършване на проверка с техническо средство, доброволно е дало кръв за изследване. Като не е съобразил това, административният орган е наложил ПАМ преждевременно.

По своята правна същност ПАМ са актове на държавно управление (израз на държавна принуда) от категорията на индивидуалните административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност както по отношение на издаването им, така и по отношение на изпълнението им. Спазването на изискванията за законност при издаване на акта е гаранция за законосъобразността на самата мярка. Недопустимо е прилагането на ПАМ на основание, което не е безспорно установено. В случая по делото са събрани достатъчно доказателства, че жалбоподателят е получил талон за изследване, дал е кръвна проба и не е отказал да му бъде направен тест с дрегер от полицейските органи. С оглед на това и като е издал заповедта за прилагане на ПАМ без наличието на положителен резултат от медицинско изследване, ответникът е издал материално незаконосъобразен административен акт. В случая не е налице правопораждащ фактически състав, поради което липсва и основание за прилагане на правомощието на административния орган за налагане на ПАМ.

В обобщение на изложеното съдът приема, че ЗППАМ е издадена в нарушение на административно производствените правила поради неизясняване на фактите и обстоятелствата по случая и неизчакване на резултатите от кръвната проба, които са решаващи, както и в нарушение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона, поради което следва да бъде отменена.

С оглед изхода на спора искането на оспорващата страна за присъждане на направените по делото разноски, се явява основателно и следва да бъде уважено. ОД на МВР – Ямбол, в чиято структура е органът, издал акта, следва да бъде осъдена да заплати в полза на жалбоподателя разноски в размер на 1010, 00 (хиляда и десет) лева, от които 10 лева държавна такса и 1000 лева адвокатско възнаграждение.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GPAM-1629711 по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП от 31.03.2025г. на младши автоконтрольор в сектор"Пътна полиция" в ОДМВР-Ямбол.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Ямбол, гр.Ямбол, [улица], да заплати на М. И. И., [ЕГН], [населено място], обл.Ямбол, [улица], разноски по делото в размер 1010, 00 (хиляда и десет) лева.

Решението е окончателно.