РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1883
Гр. Пловдив, 09.10.2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Пловдив, XІV състав, в публично съдебно заседание на дванадесети септември
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при
секретаря МАРИНА ЧИРАКОВА, като разгледа докладваното от съдия Георгиева адм.
дело № 1412 по описа за 2019год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.215 ал.1 във връзка с чл.225 ал.1 във връзка ал.2 т.1 и т.2 от ЗУТ.
Постъпила
е жалба от Й.П.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв.
А. С., съдебен адрес:***, оф. 2 против Заповед №
РД-362/ 10.04.2019 г. на Кмета на община Карлово, с която е наредено
премахването на незаконен строеж „Санитарен възел“, находящ се в УПИ VІІІ –
1612, кв. 63 по регулационния план на гр. Карлово, съответстващ на поземлен
имот с идентификатор 36498.503.1612, с административен адрес: ***, собственост
на Й.П. Начев, М.П.В. и В.П.М..
Твърди се в
жалбата, че процесната заповед е издадена след срока, предвиден в чл. 57 от АПК
с доводи, че датата на започване на административното производство е на
06.12.2018 г., а заповедта е издадена на 10.04.2019 г. Посочва се, че заповедта
е издадена без да се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и
да се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите страни. Излагат се
съображения за незаконосъобразност и недоказаност на административния акт с
доводи, че санитарният възел, предмет на оспорената заповед, е съществувал
отпреди 1958 г., като се сочи, че същият е отразен в кадастралния план от 1973
г. В тази връзка се възразява, че е изграден нов санитарен възел, като се сочи,
че по отношение на строежа е извършен текущ ремонт по смисъла на § 5 от ДР на
ЗУТ, за което според жалбоподателя е приложима разпоредбата на чл. 151 от ЗУТ и
не се изисква разрешение за строеж. Сочи се също, че строежът, предмет на
спора, няма статут на културна ценност, поради което е неприложимо изискването
на чл. 151, ал2 от ЗУТ и чл. 83,ал.1, т.1 от ЗКН. Излагат се доводи, че в хода
на административното производство е установено, че сградата е построена през
1936 г., според жалбоподателя, същата е в режим на търпимост съгл. § 16 от ПР
на ЗУТ, които обстоятелства не са изследвани от административния орган, което
представлява съществено нарушение на процесуалните правила и е основание за
отмяна. Най-сетне се сочи, че заповедта е издадена в нарушение на КЗПЧОС и чл.
8 от ЕКПЧ, с доводи, че имотът представлява единствено жилище за семейството на
жалбоподателя, като се твърди, че с премахването на санитарния възел,
семейството на жалбоподателя ще бъде лишено от възможността да ползва жилището
си. Представя писмена защита. Моли да се отмени оспорената заповед и да се
присъдят направените по делото разноски.
Ответникът
по жалбата – кмет на Община Карлово, чрез проц. представител адв. Ц. намира
жалбата за неоснователна, поради което моли да бъде оставена без уважение.
Твърди, че не са налице изтъкнатите в жалбата възражения за незаконосъобразност
на издадения административен акт. Моли за отхвърляне на жалбата и присъждане на
разноските.
Заинтересованите страни
М.П.В. и В.П.М., не вземат становище по основателността на жалбата.
Административен
съд Пловдив в настоящия си състав намира, че жалбата е подадена от активно
легитимирана страна, адресат на оспорената заповед, посочен като извършител на
процесния незаконен строеж, и в преклузивния четиринадесетдневен срок от
съобщаването, което е сторено чрез изпращане на писмо с обратна разписка, (л.29 по делото). Всичко изложено налага извод, че
жалбата е допустима, а разгледана по същество за неоснователна поради следните
съображения:
От събраните
по делото писмени доказателства се установява, че на 16.12.2018 г. е извършена
проверка от длъжностни лица при Община Карлово на строеж „санитарен възел“, находящ се в гр. Карлово, с административен
адрес: ***, в УПИ VIII-1612, кв. 63/ПИ с ид.
36498.503,1612 по КККР по регулационния план на гр. Карлово. При оглед на място
комисията е констатирала, че е изграден санитарен възел (тоалетна и баня), разположен
в югоизточния край на имота. Установено, че санитарният възел е с размери с
план 2,63x3,00 м., покрива е едноскатен с
минимална височина до стрехата 2,35 м. и с максимална 2,70 м. Стените на
санитарния възел са от дървен материал. Покривното покритие е изпълнено от
старобългарски керемиди,
Установено е
също, че за изпълнения строеж няма одобрен проект и строителни книжа. Изготвена
е окомерна скица, в която са отразени имотът с процесната сграда, отстоянията
до границите му и до съществуващите в него жилищни сгради и до жилищните сгради
в съседните имоти и през улица, размерите на строежите в план и във
височина/разрез.
При така
констатираните обстоятелства комисията е съставила констативен акт № 52 от
06.12.2018 г., в който е отразен с
подпис като присъствал на проверката жалбоподателят Й.Н.. Срещу КА е подадено
възражение, което е разгледано от административния орган и е счетено за
неоснователно.
Констатациите на комисията са възприети изцяло
от кмета на община Карлово и
възпроизведени в оспорената в настоящето производство заповед № РД-362 от
10.04.2019 г. В заповедта са обсъдени възраженията на жалбоподателя и
заинтересованите лица срещу съставения КА, като в тази посока е отразено, че
тъй като обектът е част от архитектурно-строителен паметник на културата, КА е
изпратен за сведение и указания до МРРБ, ДНСК София, РДНСК, Главна Дирекция
„Инспекторат за опазване на културното наследство“, НИНКН. В отговор е
постъпило писмо от Министерството на културата „Национален институт за
недвижимо културно наследство с вх. № 94-00-668(1) от 25.03.2019 г. Постъпило е
също писмо с изх. № ПД-2621-04-615 от 30.10.2018 г. от Заместник-началника на ДНСК (л. 47)
Цитираните
документи са налични по преписката.
В хода на
съдебното производство като доказателства са приобщени представени документи по
опис от Министерството на културата с
писмо с вх. № 10471 от 30.05.2019 г., между които писмо с изх. № 04019-5017 от 28.05.2019
г. на НИНКН, Извадка от ДВ, бр. 101 от 1964 г, извадка от регистъра на
архитектурно-строителните паметници в гр. Карлово, декларационно писмо № 3942
от 12.12.1985 г. на НИПК, писмо № 416 от 11.02.2008 г. на НИПК с Приложение № 8
от 18.09.2007 г., извадка от съхраняваното в НДА на НИНКН досие на недвижимата културна
ценност-Приложение № 5.(л. 108 и сл.). Приложени са също документи във връзка с
извършена проверка по реда на чл. 195 ЗУТ.
С молба в открито с.з. от ответния
административен орган е представена административната преписка, както и
документи във връзка с извършена проверка от комисия, назначена със заповед № 369
от 13.03.2014г. на кмета на Община Карлово във връзка с постъпил сигнал за
извършени през 2014 г. строителни дейности в архитектурно-строителен паметник
на културата „Тарантеевата къща“ гр. Карлово.
В о.з. на
20.06.2019 г. като свидетел е разпитан Петко Димитров, който е заявил, че баща на Й.
и М. Нечеви. Според показанията на свидетеля семейството им обитава Тарантеевата
къща от 1958 г. Заявява, че тоалетната е съществувала на същото място и е
представлявала „едно помещение 2 и нещо метра на близо 3 метра“ Сочи, че там са
се съхранявали и дърва. Дава показания, че вратите и прозорците, особено
вратата на тоалетната е почти унищожена. Спомня си, че Й. е направил ремонт
през 2014 г., който ремонт се е изразявал в подмяна на греда отгоре, измазване
отвън и смяна на врати и прозорци. Описва, че
„…На санитарния възел едната стена е дувар. Дуварът си имаше два големи
долапа, в които са се редели дърва и са си вътре. На практика нищо не сме
променили. Стегнахме тази постройка. Отвън я измазахме, всичко беше изронено,
беше ерозирала стената. Това бяха керпичи, които се бяха разпаднали.…“
По искане на
процесуалния представител на жалбоподателя е допусната и приета СТЕ, приета без
възражения от страните.
В отговор на
поставените задачи, вещото лице Р. е проследило кадастрално-регулационния
статут на имота и е констатирала, че в кадастралната основа на действащия регулационен
план, одобрен със заповед №1383/1973г. за Старинна част на гр.Карлово на
мястото на процесната сграда е отразена сграда със сигнатура "кл"
/клозет/. Установено е, че в кадастралната основа на регулационния план на
гр.Карлово - Контактна част, одобрен със заповед №1382/1973г. на същото място
не е отразена сграда. Вещото лице е посочило, че е налично ново копие на регулационния план по тази
заповед, но то е изработено върху кадастър от 2004г. и в него отново има
показана сграда със сигнатура "кл" на мястото, където се намира
процесната сграда. Посочено е, че в кадастралната карта на гр. Карлово не е
отразена сграда на мястото на процесния строеж.
ВЛ е дало
заключение, че сградата, ползваща се като санитарен възел в момента, е изцяло
обновена като довършителни работи. Преди това е премахнат старият кирпич и са
заменени остарелите дървени греди. Изпълнена е минерална вата за пълнеж между
дървените греди, те са затворени с гипсокартон отвътре и OSB плоскости отвън,
като отвън е изпълнена и топлоизолация с мазилка. Монтиран е окачен таван.
Изпълнени са нови облицовки по стените и пода, монтирано е ново санитарно
обзавеждане. Керемидите на покрива са нови. Ремонтирани са водопровода,
канализацията и ел. инсталацията.
Според
заключението на експерта, поради напълно завършените довършителни работи от
всички страни на стените и покрива, не може да прецени носимоспособността на
дървената конструкция и евентуално съответствието й с нормите за проектиране на
дървени конструкции.
При така
възприетата фактическа обстановка, съдът намира, че оспорената заповед е
издадена от компетентен орган, а административното производство е проведено при
липса на съществени нарушения на процесуалните правила.
При преценка
на законосъобразността на атакувания административен акт на основание чл.168 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от
оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да
провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 АПК. Съдът е длъжен да осъществи проверка издаден ли е
същият от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалноправните и материалноправните предпоставки за издаването му и
съобразен ли е с целта на закона.
Жалбоподателят
се легитимира като собственик на имота с НА № 40, том 2, дело № 493/95 г. на нотариус
при Карловски районен съд.
В случая
заповедта е издадена от компетентен орган - кмета на Община Карлово на
основание чл.225а, ал.1 във връзка с чл. 225, ал.2, т.2 ЗУТ, съгласно която
разпоредба кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава
заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по
смисъла на чл. 225, ал. 2.
От друга
страна в разпоредбата на чл. 225, ал.2 ЗУТ е посочено, че строеж или част от
него е незаконен, когато се извършва: в несъответствие с предвижданията на
действащия подробен устройствен план; 2. без одобрени инвестиционни проекти
и/или без разрешение за строеж; 3. при съществени отклонения от одобрения
инвестиционен проект по чл. 154, ал. 2, т. 1, 2, 3 и 4; 4. със строителни
продукти, несъответстващи на изискванията по чл. 169а, ал. 1, или в нарушение
на правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи, ако това се
отразява на конструктивната сигурност и безопасното ползване на строежа и е
невъзможно привеждането на строежа в съответствие с изискванията на този закон;
5. при наличие на влязъл в сила отказ за издаване на акт по чл. 142, ал. 5, т.
8; 6. в нарушение на изискванията за строителство в територии с особена териториалноустройствена
защита или с режим на превантивна устройствена защита по чл. 10, ал. 2 и 3.
Съгласно
изискването за форма, регламентирано в чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК,
административният акт следва да съдържа фактическите и правните основания за издаване
на акта, т. е. да бъде мотивиран. Мотивите следва да сочат какви фактически
констатации е направил административният орган при издаването на акта и въз
основа на какви доказателства. Изискването за мотивиране на акта, изведена от
конкретни доказателства, представлява една от гаранциите за законосъобразност
на акта, които законът е установил за защита на правата на страните в
административното производство. Тази гаранция се проявява в две насоки: с
излагане на мотиви се довеждат до знанието на страните съображенията, по които
административният орган е издал или отказал да издаде административния акт,
което подпомага страните в избора им на защита, а от друга страна, улеснява
контрола върху законосъобразността и правилността на акта, който се обжалва, разкрива
и възможност за контрол над административните актове, в които въпросът е решен
от административния орган по целесъобразност, но са надхвърлени рамките на
оперативна самостоятелност.
Във всички
случаи органът следва да посочи обстоятелствата, мотивирали го да издаде
административния акт, като е допустимо мотивите да се съдържат в друг документ,
предхождащ издаването на акта. (в този смисъл са разясненията, дадени с
Тълкувателно решение № 16 от 31.III.1975 г., ОСГК).
Понятието за
недвижима културна ценност е дадено и се извлича от нормите на Закона за
културното наследство. Съгласно чл. 6, т. 3 от ЗКН, "културно наследство
са архитектурни обекти и комплекси". Съгласно чл. 9 от ЗКН, недвижимото
културно наследство обхваща културни ценности, които са трайно закрепени към
земята, включително под водата, както и прилежащата им среда. Видно от
цитираните текстове и в частност чл. 9 от ЗКН, недвижимото културно наследство
обхваща както културните ценности сами по себе си, така и прилежащата им среда,
като целта и смисълът на закона е осигуряването на единна смислово и визуално
възприемана среда на културните недвижими ценности. Недвижимите културни
ценности са част от недвижимото културно наследство. Уредбата на различните
видове и класификации на недвижимите културни ценности е дадена в глава ІV
"Материално културно наследство". С чл. 48 от ЗКН от глава ІV
"Материално културно наследство" се определя категоризацията на
недвижимите културни ценности, а именно: "Според пространствената
структура и териториалния обхват недвижимите културни ценности са: 1. единични;
2. групови: а) ансамбъл - териториално обособима структура от обекти на
недвижимото културно наследство, чиито елементи се намират в определени
смислови, пространствени и естетически връзки помежду си и с прилежащата им
среда; б) комплекс - разновидност на ансамбъла, чиито елементи са функционално
свързани; в) историческо селище - урбанизирана структура, наситена с
културно-исторически ценности от една или няколко епохи; г) историческа зона -
обособена селищна, извънселищна, подземна територия или част от акватория,
наситена с културни и исторически ценности от една или няколко епохи; д)
археологически резерват - обособена територия или част от акватория, наситена с
издирени или подлежащи на издирване под повърхността или наземни археологически
културни ценности, включително археологически нива и/или културни
напластявания, разкрити при строителни дейности".
Видно от
цитираното и според чл. 48 от ЗКН, се различават видове недвижими културни
ценности, които съгласно посочената разпоредба са разграничени по техния
териториален обхват и биват единични и групови.
Видно от
приложения по преписката КП от 14.10.2015 г. от комисия от длъжностни лица при
Община Карлово във връзка със сигнал за извършени строителни дейности на
„Тарантеевата къща“, гр. Карлово, недвижима културна ценност „Тарантеевата
къща“( с прилежащия й двор, оградни зидове и порта) на ул. „Васил Левски № 30,
УПИ VIII, пл. № 1847(нов), кв. 63 по плана
на гр. Карлово е обявена за архитектурно - строителен паметник на културата с
категория „местно значение“ ( ДВ бр. 101 от 1964 г. ) и попада на територията с
културно историческо наследство със статут на групов паметник на културата
„Историческа зона“ „Старинно Карлово“, с категория „местно значение“, обявен с
Протокол № 8 от 18.09.2007 г. на НСОНПК, утвърден от министъра на културата.
Видно от
писмо с изх. № 0401-5017 от 26.05.2019 г. на директора на НИНКН и приложенията към него,
съгласно данните, съхранявани в НИНКН, национален публичен регистър на
недвижимите, културни ценности, обектът на ул. „Васил Левски“ № 30, гр. Карлово
е обявен с ДВ. бр. № 101 от 1964 г., като „Тарантеевата къща /прилежащите й двор,
оградни зидове и порти/, кв. 63, пл. № 1612-единичен недвижим
архитектурно-строителен паметник на културата, с категория „местно значение“ и
съгласно § 10, ал.1 от ПЗР на ЗКН, притежава статут на единична недвижима
културна ценност с категория „местно значение“
Обектът
попада в обхвата на категория с културно-историческо наследство със статут
групова културна ценност с категория „местно значение“- „Историческа зона“
„Старинно Карлово“, обявена с протокол № 8 от 18.09.2007 г. от заседанието на
Националния съвет за опазване на паметниците на културата, утвърден от министъра
на културата с категория „местно значение“.
Според
действащия към момента ЗКН, §12, ал.2 в тригодишен срок от влизане в сила на
закона директорът на НИНКН предлага по реда на чл. 64 за регистриране или
отписване на заварените недвижими паметници на културата, В случая не е
установено да е проведена процедурата по реда на чл.58-75 от ЗКН да е била
проведена за обекта.
Същевременно,
видно от съставения КП от 14.10.2015 г., както и от отразеното в постановление №6497/05.09.2018
г. на ВКП, през 2014 г. е изграден нов и по-голям санитарен възел, който
предвид характеристиката си представлява допълващо застрояване.(л.79).
В цитираното
постановление на ВКП е отразено, че режимът на градината, в който се намира
санитарният възел, от правна страна съответства на особеностите за сградата.
Затова характеристиките на предмета на индивидуална защита се установяват
единствено от доклад, изготвен от инж,
Ивана Стоянова до НИНКН, изпратена на 12.12.1985 г., ведно със списък на 28
обекта от дворни композиции на гр. Карлово (л.51).
Следва да се
отбележи също, че в писмо в изх.№33-00-26 от 12.05.2015г. е отбелязано, че дворът на „Тарантеевата
къща“ е деклариран с писмо с изх. №3942 от 12.12.1985 г. на НИПК като паметник
на градинско-парково изкуство и съгласно §12, ал.1 от ПЗР на ЗКН запазва
статута си като НКЦ (л.85).
Тук следва
да се посочи и че съобразно чл. 12 от Наредба № Н-12 от 21.11.2012 г. за реда
за идентифициране, деклариране, предоставяне на статут и за определяне на
категорията на недвижимите културни ценности, за достъпа и подлежащите на
вписване обстоятелства в Националния регистър на недвижимите културни ценности (обн.,
ДВ, бр. 98 от 11.12.2012 г., отм., бр. 57 от 19.07.2019 г., в сила от
19.07.2019 г.) "Териториалният обхват, определен от границите на НКЦ,
съдържа: за единични НКЦ, с изключение на археологическите: площта на
културната ценност и на имота, в който е разположена, или на част от него,
когато само тази част е в историческа и в смислова връзка с културната
ценност". Съобразно цитираното териториалния обхват на единичната културна
недвижима ценност „Тарантеевата къща“ включва не само сградата, а и целият
имот, в който тя се намира, тъй като същият е и в историческа и смислова връзка
с него. Съобразно тази дефиниция спорната тоалетна попада и в териториалния
обхват на единичната културна недвижима ценност „Тарантеевата къща“.
Във връзка с
всичко гореизложено настоящият състав намира, че спорният обект – „Санитарен
възел“, попада в териториалния обхват както на единичната културна ценност „Тарантеевата
къща“, така и в териториалния обхват на групов паметник на културата „Историческа
зона“ „Старинно Карлово“.
Като тук
следва да се посочи, че това е целта и смисълът на закона - да осигури защита
не само на самия архитектурен паметник, а и на заобикалящата го среда, поради и
което законодателят е включил тази среда като част от понятието недвижим
паметник на културата.
От данните
по преписката се установява, че обектът не отговаря на изискванията за
преместваем обект на § 5, т. 80 от ЗУТ, което не се спори между страните. Най –
накрая съгласно § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, основни ремонти, реконструкции и
преустройства със и без промяна на предназначението на надземните, подземни или
полуподземни постройки, пристройки, надстройки представляват строеж по смисъла
на закона, за извършването на който се изискват съответни одобрени строителни
книжа и разрешение за строеж.
Нареденият
за премахване обект с описаните в заповедта параметри представлява строеж
според дефиницията на § 5, т. 38 ДРЗУТ и попада между обектите по чл. 137, ал.
1, т. 6, в частност - чл. 147, ал. 1, т. 1 ЗУТ, за които не се изисква
одобряване на инвестиционни проекти, но се изисква издаване на разрешение за
строеж.
Нормата на
чл. 147 ЗУТ препраща към чл. 44
ЗУТ, който касае постройки на
допълващото застрояване със селскостопанско предназначение, но изградени в
рамките на селата, а чл. 46 ЗУТ – други постройки на допълващото застрояване
като летни кухни, бараки, временни тоалетни и др.
Съгласно чл.
147, ал.2 от ЗУТ за строежите по ал. 1, т. 1, 4, 5 и 7 се представя становище
на инженер-конструктор с указания за изпълнението им, а в случаите по т. 14 -
се представят становища на инженер-конструктор, на електроинженер и/или на инженер
по топлотехника с чертежи, схеми, изчисления и указания за изпълнението им, и
становище, с което са определени условията за присъединяване към
разпределителната мрежа.
Според ал. 3
на чл. 147 от ЗУТ за недвижими културни ценности в техните граници и охранителни
зони строежите по ал. 1 се разрешават след съгласуване при условията и по реда
на Закона за културното наследство. Нормата е в синхрон и с разпоредбата на чл.
83 от ЗКН. В тази връзка на общо основание за изграждането й е бил необходим
изричен разрешителен акт от главния архитект на общината. При липсата му
строежът е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ.
Следва да се
съобрази и разпоредбата на чл. 84 от ЗКН, съгласно която съгласуването по този
раздел се извършва с писмено становище и заверка с печат върху графичните
материали в срок до 4 месеца от датата на постъпване на съответната
документация в НИНКН или в общината, определена по чл. 17, ал. 3. Съгласно
ал.2, т. 2 на чл. 84 ЗКН съгласуването по ал. 1 на инвестиционните проекти и исканията
за намеси по чл. 83 се извършва от министъра на културата или оправомощени от
него длъжностни лица за единични и групови недвижими културни ценности с
категории "местно значение", "ансамблово значение" и
"за сведение" – след писмено становище на съответното общинско звено
по чл. 17, ал. 3.
На следващо място
неоснователно е възражението на жалбоподателя за противоречие на оспорената
заповед с материалния закон, а именно, че е извършен текущ ремонт. Легалната
дефиниция за "Текущ ремонт" е
дадена в § 5, т. 43, а именно „текущ ремонт“ на строеж е подобряването и
поддържането в изправност на сградите, постройките, съоръженията и
инсталациите, както и вътрешни преустройства, при които не се: а) засяга
конструкцията на сградата; б) извършват дейности като премахване, преместване
на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, когато засягат конструкцията
на сградата; в) променя предназначението на помещенията и натоварванията в
тях". Видно от СТЕ, както и от КП в случая не се касае за текущ ремонт.
В мотивите на постановлението на ВКП е посочено, че
старата тоалетна е била означена като паянтова постройка по плана на Община Карлово
от 1973 г., приет със заповед № 1382/1973 г., съществувала в двора, преди и по
време на декларирането му като самостоятелен паметник на градинското парково
изкуство, като е посочено, че „..данните по преписката говорят, че без
необходимите разрешения и строителни книжа е бил изграден нов и по-голям
санитарен възел..“
Поради
изложеното настоящият състав намира, че извършените СМР не отговарят на
понятието „текущ“ ремонт.
Във връзка с
възражението на жалбоподателя, че строежът, предмет ан оспорената заповед,
попада в режим на търпимост, следва да се каже, че действително, в заповедта не
е изрично посочено изследването на търпимостта на строежа, но данните по
преписката, включително и от СТЕ и показанията на свидетеля се установява, че
процесният санитарен възел е новоизграден към 2014 г.
От страна на
жалбоподателя не се ангажираха доказателства и в това производство относно
установяването на годината на построяване на процесната сграда, въпреки
дадената възможност и указания в тази насока, необходими за установяване
търпимостта на строежа, предмет на заповедта.
Съдебна
практика приема, че „§16, ал.1 ПР ЗУТ и §127, ал.1 ПЗР ЗИД ЗУТ 2012г.
регламентират условията за издаване на удостоверение за търпимост за
"строежи, за които няма строителни книжа". По смисъла на ЗУТ това са
незаконни строежи, които биха могли да бъдат разрешени - защото са допустими по
действащите ПУП и по правилата и нормативите, действали по време на
извършването им или съгласно ЗУТ, когато са изградени до 31.03.2001г., т.е. до
влизане в сила на ЗУТ.
Понастоящем
са налице няколко успоредно действащи норми, които регламентират режима на
търпимост, с конкретни изисквания и според периода на изграждането на
незаконния строеж, а именно: ал. 1 на § 16 от ПР на ЗУТ - „Строежи, изградени
до 07.04.1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими…“ ; на ал.
2 на § 16 от ПР на ЗУТ - „Незаконни строежи, започнати в периода 08.04.1987 г.
- 30 юни 1998 г., но неузаконени до влизането в сила на този закон,…“; на ал. 3
на § 16 от ПР на ЗУТ - „Незаконни строежи, започнати след 30.06.1998 г., но
неузаконени до обнародването на този закон,….“; и на ал. 1 на § 127от ПЗР на
ЗИДЗУТ - „Строежи, изградени до 31.03.2001 г., за които няма строителни книжа,
но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са
извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими
строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване. Те могат да бъдат
предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите,
които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите
са търпими".
От така
очертаната действаща правна уредба повече от ясно е, че за строежи изградени
след визираната крайна дата в §127,ал.1 /31.03.2001 г./ не се изследва
търпимост, тъй като тези строежи не попадат в обхвата на законовата
регламентация на режима на търпимост /решение № 14640 от 30.11.2017г.по адм.
дело № 4257/2017. на II отд. на ВАС, решение № 7490 от 14.06.2017г.по адм. дело
№ 879/2017г. на II отд. на ВАС и др./.
Неоснователно
е и възражението, че не са спазени сроковете по чл. 57 АПК. Съгласно
общоприетата постановка, сроковете за произнасяне на административните органи
са инструктивни. Неспазването им няма за последица погасяване на материалната
компетентност на органа. Компетентността произтича от закона и изтичането на
определен времеви период, с изключение на мандатността, не лишава органа от
нея. След изтичане на сроковете органът не губи възможността да се произнесе.
Предвид изложеното, съдът намира, че не е налице същерствено процесуално
нарушение, обуславящо незаконосъобразност на акта.
Съгласно
правната теория и константната съдебна практика, съществено е това нарушение на
административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да
повлияе върху съдържанието на акта, т. е. такова нарушение, недопускането на
което е можело да доведе до друго разрешение на поставения пред
административния орган въпрос.
В допълнение
следва да се посочи, във връзка с възраженията относно нарушения на чл.6 от АПК
и § 8 от КЗПЧОС, следва да се съобрази разпоредбата на чл. 8 КЗПЧОС, която
защитава и гарантира правото на личен и семеен живот, на жилище и тайната на
кореспонденция. Тези права могат да бъдат ограничавани при наличие на
предпоставките, визирани в ал. 2, а именно - намесата на държавните власти да е
предвидена в закона и необходима в едно демократично общество в интерес на националната
и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за
предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала
или на правата и свободите на другите.
"Премахването
на незаконните строежи е регламентирано със специален закон-Законът за
устройство на територията" В специалната законова уредба не е предвидено
като условие за премахване на незаконен строеж липсата на вреди като последица
от процеса на премахване. Незаконният строеж се премахва, ако не е търпим,
независимо дали при изпълнението на заповедта ще настъпят вреди. За
ограничаване на неблагоприятните последици от изпълнението на заповед за
премахване на незаконен строеж законодателят е предвидил съответните мерки в
подзаконов нормативен акт"-Решение № 7240/28.05.2013 г. на ВАС по адм.дело
№ 4333/2013 г., ІІ о./
В чл. 8 от
Конвенцията се защитава и гарантира правото на личен и семеен живот, на жилище
и тайната на кореспонденция. Всеки човек има правото на неприкосновеност на
жилището му, но правата по ЕКЗПЧОС не са абсолютни и търпят ограничения. Тези
права могат да бъдат ограничавани при наличие на предпоставките в ал. 2. В
случая с издаването на процесната заповед за премахване на незаконен строеж,
който не е жилище, се държи сметка и за правата на останалите членове на
обществото да живеят в благоустроена среда.
Освен това
във връзка със служебната преценка на съразмерност на оспорената заповед по
критериите на чл. 6 ал.5 АПК, е липсата на убедителни доказателства по
твърденията за нарушени права – такива не са представени както с жалбата, така
и в хода на съдебното производство.
Водим от
всичко изложено съдът намира, че обжалваната заповед като законосъобразна
следва да бъде оставена в сила.
По делото е
направено искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски, но от ответника,
но не са представени доказателства за сторени такива, поради което същите не
следва да се присъждат.
Мотивиран от
горното, Административен съд – Пловдив, XIV състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Й.П.Н., ЕГН **********,
с адрес: *** против Заповед № РД-362/ 10.04.2019 г. на Кмета на община Карлово,
с която е наредено премахването на незаконен строеж „Санитарен възел“, находящ
се в УПИ VІІІ – 1612, кв. 63 по регулационния план на гр. Карлово, съответстващ
на поземлен имот с идентификатор 36498.503.1612, с административен адрес: ***,
собственост на Й.П. Начев, М.П.В. и В.П.М..
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен
срок от съобщаването му с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: