Р Е Ш Е Н И Е
№ ............
гр.Плевен,
25,10,2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански състав,
в публично заседание на двадесет и пети
октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА НАЙДЕНОВА
при секретаря Цецка Симеонова,
като разгледа докладваното от съдията
НАЙДЕНОВА гр.дело №6588 по описа на съда за 2019 година, на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.8, т.1 вр.чл.7,
ал.1 вр.чл.5 от Закона за защита срещу домашното
насилие.
Постъпила е молба от М.В.К., ЕГН **********,***, лично и като майка
и законен представител на малолетното дете П.С.П., ЕГН **********, против
Н.Ц.Б. ***. В молбата се сочи, че
страните са имали връзка и са живели на
съпружески начала близо пет години,
като още по време на
съжителството им ответникът я тормозел физически, психически и сексуално. Сочи се, че от два месеца
има нов съжител.
Твърди се, че на
27,09,2019 г. ответникът по
молбата дошъл в дома й, започнал да я обижда и блъска,
а при опит на съжителстващият с нея мъж – ***, да я защити, ответникът
го нападнал и започнал да го
души. Молителката твърди, че изпаднала в „див стрес и афектно състояние“, и не помнена нищо, а в последствие разбрала, че е ранила ответника
и е в болница. Твърди се,
че ответникът вече се прибрал
от болницата и отново я заплашва, че „ще я довърши
скоро“. В заключение
моли съда да постанови заповед
за незабавна защита, със следните
мерки - задължаване на ответника да
се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо молителката, отстраняване на ответника от жилището
на молителката, забрана на ответника
да приближава жилището, което молителката обитава, местоработата й, училището на детето й, както
и местата за социални контакти и отдих. Представят се доказателства
– декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН.
Със заповед за незабавна защита №75/07,10,2019 г. съдът е задължил Н.Ц.Б. ***, да се въздържа
от извършване на домашно насилие
спрямо М.В.К., ЕГН **********,***,
и е забранил на Н.Ц.Б. ***, да приближава М.В.К., ЕГН **********,***,
на по-малко от 50 /петдесет/ метра, както и жилището, което обитава в ***, за срок до влизане
в сила на съдебното решение по настоящото гражданско
дело.
В с.з. молителката се
явява лично и се представлява от адв***от АК-***.
Моли съда да постанови поисканите мерки за защита съобразно параметрите,
посочени в молбта.
В писмен отговор,
депозиран на 21,10,2019 г., ответникът, чрез адв.***от
ПАК, оспорва предявения иск. Категорично се сочи, че на процесната
дата провел телефонен разговор с молителката, при който същата започнала да го
обижда и той прекратил обаждането. Сочи се, че по-късно имал пропуснато
повикване от съжителя на молителката, последвало и ново обаждане, при което получил
покана да излезе да се разберат. Ответникът
по молбата твърди, че излязъл на улицата и пред двора на молителката се срещнал
с двамата, като си поискал оставените в дома на М.К. иинструменти.
Сочи се, че в този момент молителката започнала да го обижда, а ***внезапно му
нанесъл юмручен удар в лицето – в лявото око. Ответникът твърди, че за да се
защити, се вкопчил в ***и двамата паднали на земята – тогава усетил
изключително болезнени удари в гърба си и напипал дупка, като не можел да си
поеме въздух. Ответникът твърди, че успял да се добере до дома си, където се
обадил на тел.112. Сочи се, че всъщност молителката е тази, която е осъществила
посегателство срещу живота на ответника, причинявайки му увреждания, покриващи
медицинските критерии за средна телесна повреда. В съдебно заседание ответникът
се явява лично и с адв.***, като молят съда да
отхвърли молбата като недоказана.
По допустимостта на депозираната молба.
Съгласно
разпоредбата на чл.3, т.2 от ЗЗДН защита по този закон може да търси всяко
лице, пострадало от домашно насилие, извършено от лице, от което е било във
фактическо съпружеско съжителство. Следователно молбата се явява допустима -
подадена в съответствие с изискванията досежно
активната и пасивна процесуална легитимация и при спазване на установения в
закона едномесечен преклузивен срок, поради което
следва да се разгледа по същество. Доколкото молбата за защита е подадена на 07,10,2019
г., а се твърди насилие, осъществено на 27,09,2019 г., същата се явява подадена
в преклузивния едномесечен срок.
По основателността на депозираната молба.
Съдът, като прецени доказателствата
по делото, приема за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между
страните, че са живели на съпружески начала.
По делото е представена декларация
от молителката по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, с която декларира, че на 27,09,2019 г. спрямо
нея е бил извършен акт на домашно насилие, изразяващ се в следното – ответникът
дошъл до дома й, започнал да налита на бой, обиждал я и я блъскал, посегнал и
ударил настоящият й съжител – ***.
От служебно изготвената справка в деловодната система на ПлРС се установява, че спрямо ответника по молбата няма
заведени други дела по ЗЗДН и ЗЗдр.
От служебно изисканата справка от *** се установява, че ответника по
молбата не се води на диспансерно наблюдение към психиатричните отделения в
болницата.
От служебно изисканото свидетелство за съдимост на ответника се установява,
че същият не е осъждан.
От представената с писмения отговор в заверено ксерокопие, Епикриза на Н.Ц.Б., ИЗ 34711, се установява, че същият е постъпил
на 28,09,2019 г. и е изписан на 14,10,2019 г., с окончателна диагноза: „Политравма. Травматичен хемопневмоторакс,
с открита рана в гръдната кухина и корем. Хеморагичен
и травматичен шок. Състояние след торакотомия и сутура на десния бял дроб. Състояние след лапаротоия и хирургична обработка на непроникваеми
рани. Дренаж 4“.
От показанията на
разпитания свидетел ***– брат на молителката, се установява, че знае за
проблеми на сестра си с ответника, но не е ставал свидетел на кавги и побои.
Свидетелят твърди, че М. се страхува от Н., но я е страх да се обади в
полицията.
От показанията на св.***–
бивш съпруг на молителката, се установява, че на процесната
дата – 27,09,2019 г., дъщеря му му се обадила разстроена към 22:00 ч. да отида,
да я прибере, като в последствие разбрал, че телефонно обаждане разстроило
майката и детето. Според свидетеля М. го чакала на портата и се виждало, че е
притеснена. Св.***твърди, че ответника е в добри отношения с детето, не е проявявал
пред него или спрямо него агресия.
От показанията на св.*** –
съжителстващ понастоящем с молителката, се установява, че на процесната дата М. му се обадила разстроена, почти в
истерия, и му обяснила, че Н. я заплашвал. Свидетелят твърди, че се обадил на
ответника, да се разберат като възрастни хора, и се срещнали на улицата пред
дома на молителката. Свидетелят твърди, че ответникът му налетял на бой, той се
опитал да го спре и паднали на земята, като свидетелят го затиснал с тялото си настрани.
Свидетелят твърди, че не е видял как М. наръгва с ножа Н., тъй като бил
затиснат.
От показанията на св.***–
майка на молителката, се установява, че при гостуване преди време в ***,
отношенията между страните били нормални, но след около три месеца дъщеря й се
обадила плачейки, че се скарала с Н.. Сочи
се, че през 2016 г. страните взели решение да се разделят и М. се прибрала в ***,
където Н. отново я търсел, молел я да му прости, и се събрали отново.
От показанията на св.***се
установява, че в процесната вечер била пред дома си и
пушела цигара, когато чула разправия и под светлините на уличната лампа видяла Н.
и *** на земята, а М. била върху Н. и го удряла. Според свидетелката тогава
чула Н. да вика, че го надупчили.
От показанията на св.***–
майка на ответника, се установява, че на процесната
дата Н. излезнал, тъй като *** го повикал, и след
около пет минути се върнал целия в кръв, като казал, че М. го е намушкала. Според
свидетелката всички приятели на Н. си развалили отношенията с него, заради
връзката му с М., която само го излагала и обиждала като се напиела.
От показанията на св.***
се установява, че е бил много добър приятел с Н. от дете, но в последствие
развалили отношенията си заради М., тъй като същата имала „лошо“ пиене и го
излагала пред приятелите му.
В обясненията си, дадени в
съдебно заседание, молителката сочи, че се чувства притеснена от семейството на
Н. и от самия него в момента, като преди случилото се на 27-ми също се
чувствала притеснена. Конкретно за вечерта на 27-ми септември молителката сочи,
че Н. й се обадил по телефона и я обиждал и заплашвал. Заявява, че сигурно е
искал да влезе в дома й, затова бил тръгнал към тях, и след това видяла *** на
земята, опитала се да ги разтърве и била блъсната.
В обясненията, дадени в
съдебно заседание, ответникът по молбата заявява, че в процесната
вечер се обадил на М., тъй като видял, че има пропуснато повикване от нея, и
същата започнала да го обижда, след което й затворил. Ответникът твърди, че
малко по-късно му се обадил настоящия приятел на М. и поискал да се срещнат да
се разберат. Срещнали на кръстопътя, *** го попитал какво иска, и след като му
отговорил, че си иска инструментите, М. отговорила, че нищо няма да му даде.
Ответникът сочи, че в този момент Данчо го ударил в окото, сборили се и паднали
на земята, при което М. започнала да го удря в гърба.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Молбата за защита е
подадена от лице, което попада в кръга от субекти, лимитативно изброени в
разпоредбата на чл.3 от ЗЗДН, при спазване на установения в закона едномесечен преклузивен срок, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.
Мерките
за закрила от домашно насилие по чл.5, ал.1 от ЗЗДН, макар и прилагани при
установяване на конкретни актове на домашно насилие, не представляват
наказания, налагани на извършителя, а мерки за защита на пострадалото лице. Те
не целят да въздействат предупредително и възпитателно върху психиката на
извършителя, за да може той в бъдеще да има законосъобразно поведение и да има
респект към спазване на законовите и морално-етичните норми, а целят закрилата
на пострадалото лице понастоящем и в периода, в който действа мярката. Ето защо
съдът може да наложи една или дори няколко тежки мерки за закрила, макар
конкретният извършен акт, за който съдът е сезиран, да е наглед незначителен.
Така съдът ще постъпи, ако констатира, че към датата на устните състезания
поведението и нагласите на извършителя са за продължаване на насилническите
действия. И обратно, съдът може да наложи най-леката мярка за закрила, дори ако
актът на домашно насилие е много тежко посегателство над пострадалото лице, ако
към датата на устните състезания по делото има обективни данни, че извършителят
няма изглед да продължава с насилническото си поведение – преустановил ги е
окончателно. При определянето на мерките по чл.5, ал.1 от ЗЗДН съдът изследва
както поведението на извършителя, обективирано в конкретния акт на домашно
насилие, така и цялото предходно и последващо поведение на извършителя и на околните,
което има значение за степента на опасност пострадалото лице да пострада от
актове на домашно насилие. Социалното предназначение на ЗЗДН е да даде бърза и
своевременна защита на лица, които действително се намират в риск по повод
упражнено по отношение на тях насилие, а не да служи за уреждане на
междуличностни спорове.
Безспорно
по делото са налице данни за наличие на усложнени междуличностни
взаимоотношения между страните по делото.
Съгласно
разпоредбата на чл.13, ал.2, т.3 от ЗЗДН, декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН е
предвидена като доказателствено средство в процеса по молба за защита срещу
домашно насилие. С оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита се
търси по ЗЗДН, е предоставен улеснен ред за молителя, търсещ защита срещу домашно
насилие ред, като представи декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, на която е
придадено доказателствено значение, в случай на липса на други доказателства,
съдът да издаде заповед за защита от домашно насилие само на основание
приложената декларация, доколкото в нея се съдържа конкретно и ясно описание,
като посочване на датата, мястото, времето, съответно и конкретните действия, с
които е извършено действието на насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН. В този
случай, в доказателствена тежест на ответника при направеното оспорване, че е
извършил акт на домашно насилие, е да проведе успешно насрещно доказване, което
да доведе до оборване на изложеното в декларацията и разколебаване относно
нейната доказателствена сила.
В
настоящият случай съдът приема, че фактическите твърдения, изложени от
молителката в представената и приета по делото декларация по чл.9 от ЗЗДН, не бяха
потвърдени от събраните по делото доказателства, досежно
твърденията за осъществени обиди, заплахи, блъскане.
На
първо място следва да се отбележи, че в случаите на осъществено домашно насилие
се касае за отношения и действия, извършващи се в семейна обстановка, на която
рядко присъстват други хора. В процесния случай, няма свидетели на отправените
заплахи и обиди по телефона. Налице са обаче свидетели /един от които доведен от молителката и в интимни отношения с нея/
на твърдяното блъскане обаче, които не го потвърждават – нещо повече, и двамата
свидетели заявяват, че Н. е бил затиснал с тялото си *** на земята, и М. е била
таза, която е нанасяла удари в гърба на ответника /а и определено в легнало
положение човек няма физическата възможност да блъска когото и да било над
него/. Обстоятелството, че свидетели-очевидци опровергават част от изнесеното в
Декларацията по чл.9 от ЗЗДН - за осъществено блъскане от страна на ответника
към молителката, внася основателно съмнение у съда и по отношение достоверността
на другото твърдяно за осъществено насилие – използването на обидни думи и
заплахи от страна на ответника в проведен преди това телефонен разговор. Тук
следва да се отбележи, че нито един свидетел, дори доведените от молителката,
не заявиха, че са били непосредствени свидетели на осъществявано от ответника
спрямо молителката обществено-неприемливо поведение – обиди и заплахи, докато по
делото беше разпитан свидетел, който е бил свидетел-очевидец на точно такова
поведение от страна обаче на молителката към вече бившия й съжител – в този
смисъл са показанията на св.***. Освен това следва да бъде подчертано, че дори
и свидетел на молителката – св.***, освен свидетелите на ответника, заяви, че
ответникът Н.Б. не е агресивен.
Не
на последно място, съдът счита за необходимо да отбележи, че молбата за защита
по ЗЗДН е подадена от молителката едва десет дни след осъществяване на
твърдения акт на насилие и след образуването на ДП №1496/2019 г. на РП ***. Сам
по себе си този факт говори достатъчно красноречиво за обстоятелството, че
настоящото производство е образувано с цел събиране на доказателства за нуждите
на други производства и като средство за уязвяване на ответника, което е
недопустимо.
Ето защо съдът приема, че
за осъществен акт на психическо и физическо насилие по отношение на молителката
на 27,09,2019 г., чрез използване на обидни думи и заплахи, и чрез блъскане, доказателства
не бяха събрани.
При този изход на делото
молителката М.В.К.,
ЕГН **********, следва да бъде осъдена да заплати държавна такса в размер
на 30,00 лева по сметка на РС Плевен, както и деловодни разноски на ответника в
размер на 400,00 лева за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ молбата
на М.В.К., ЕГН **********,***, за издаване на заповед за защита от
домашно насилие, осъществено върху нея на 27,09,2019 г. от Н.Ц.Б. ***, и налагане на мерки за защита по чл.5, ал.1, т.1, т.2 и
т.3 от ЗЗДН, КАТО ОТКАЗВА да издаде заповед за защита от домашно насилие срещу Н.Ц.Б., ЕГН **********,***.
ОСЪЖДА М.В.К., ЕГН **********,***,
да заплати по сметка на Плевенския районен съд държавна такса в размер на 30,00
лева.
ОСЪЖДА М.В.К., ЕГН **********,***,
да заплати на Н.Ц.Б., ЕГН **********,***,
сторените деловодни разноски в размер на 400,00 лева за адвокатско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва
пред Плевенския окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: