Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 29.01.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на осми
декември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 14337 по описа на съда за
2016 г., взе предвид следното:
Производството
е по реда на § 22 от ПЗР на КЗ вр. чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) и е образувано
по подадена от Г.О.А. искова молба, с която моли ответникът ЗК „У.“ АД да бъде
осъден да й заплати сумата от 250 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди и 40 лева обезщетение за имуществени вреди от
ПТП на 23.06.2015 г., ведно със законната лихва върху главниците от 23.06.2015
г. до окончателното изплащане.
Ищцата
твърди, че на 23.06.2015 г. претърпяла ПТП като пътник в л.а. „Опел Вектра“.
Образуваното НОХД № 175/2016 г. по описа на ОС - гр. Стара Загора приключило с
влязла в сила присъда, с която Недко С., водач на л.а. „Мерцедес“ с ДК № *******,
бил признат за виновен в извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 3 и 4
вр. чл. 343, ал. 1, б. „б“ и б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
При
настъпилото ПТП ищцата загубила съзнание за неопределено време. След транспортирането
й до УМБАЛ „Проф. д-р Ст. К.“ АД и извършване на прегледи и изследвания, се
установили многобройни телесни увреждания, поставящи живота й в опасност.
Пострадалата претърпяла спешна операция за отстраняване на слезката. На
03.07.2015 г. била изписана с препоръки за спазване на хранителен режим и
указания за провеждане на контролни прегледи.
В
резултат на уврежданията ищцата не можела да движи торса си и да се обслужва
самостоятелно. Изпитвала силни и постоянни болки в гърба и кръста и тежест в
лявото подбедрие. Имала често замайване, гадене и главоболие. Зачестили
заболяванията от грип и настинка. Постоянното й боледуване довело до
нетрудоспособността й. Не била в състояние и да се грижи за децата си. Самата
тя имала нужда от чужда помощ при обслужването си, което допълнително й
причинило дискомфорт и чувство на зависимост от близките. Станала
раздразнителна, потисната и изпитвала безпокойство и страх.
На
25.03.2016 г. постъпила по спешност в отделение по нервни болести на У. „Н.И.П.“
ЕАД със силен световъртеж, главоболие с последващо гадене и силно нарушение на
походката, шум в ушите и зрителни нарушения. Установило се, че страда от
световъртеж от централен произход и преходен окуловестибуларен и
дискоординационен синдроми.
Процесът
на възстановяване на ищцата бил продължителен и болезнен, като все още страдала
от болки в главата, кръста и гърба, бързо се уморявала, не можела да вдига
тежки предмети, често боледувала и се чувствала напрегната, тревожна и
раздразнителна.
Водачът
на „Мерцедес“ с ДК № ******* Н.С.имал валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество, поради което моли
съдът да осъди ЗК „У.“ АД да й заплати сумата от 250 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания, последица от настъпилото на 23.06.2015 г. ПТП, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на увреждането до окончателното
изплащане и 40 лева обезщетение за имуществени вреди – разходи за престой в
лечебно заведение, ведно със законната лихва от 23.06.2015г. до окончателното
изплащане.
Ответникът
представя доказателства за извършено плащане на сумата от 52 000 лева
обезщетение за неимуществени вреди и 8 365.47 лева законна лихва върху сумата
за периода 23.06.2015 г. - 20.01.2017 г. За горницата до 250 000 лева
счита иска за неоснователен.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен е
иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), като нормата е приложима
към спорното материално правоотношение, предвид § 22 от ПЗР на КЗ, според която
част ІV на КЗ (отм.) се прилага за застрахователни договори, сключени до
влизане в сила на действащия към момента на постановяване на настоящото решение
КЗ (обн. ДВ, бр. 102/29.12.2015 г.).
В случая
предявеният иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) се основава на
сключен през 2014 г. договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите между собственика на л.а. „Мерцедес“ с ДК № ******* и ЗК „У.“
АД, с което застрахователят се е задължил да покрие в границите на определената
в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените
от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал.1 от КЗ е необходимо
към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение
по застраховка „Гражданска отговорност“ между прекия причинител на вредата и
застрахователя.
С
определение от 13.07.2017 г. между страните в производството е отделено като
безспорно и наличието на валидно правоотношение по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за управлявания от Н.С.л.а.
„Мерцедес“ с ДК № *******.
Следва да
са налице и всички елементи от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, обуславящ
деликтната отговорност на причинителя на вредата.
По
делото е прието заверено копие на присъда от 20.09.2016 г. по НОХД № 175/2016
г. по описа на ОС - гр. Стара Загора, влязла в сила на 06.10.2016 г., с която Н.С.С.
е признат за виновен в това, че на 23.06.2015 г. на ПП - I-6, км 331+800, в
землището на с. Дъбово, община Мъглиж, област Стара Загора при управление на
моторно превозно средство – л.а. марка „Мерцедес” с рег. № ******* е нарушил
правилата по Закона за движение по пътищата, а именно: чл. 5, ал. 1 от ЗДвП – „Всеки участник в движението по пътищата:
т. 1 – с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението,
не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява
имуществени вреди“; чл. 5, ал. 2 от ЗДвП – „Водачът на ППС е длъжен: т. 2 – с управляваното от него превозно
средство да не затруднява другите участници в движението“; чл. 16 от ЗДвП – „На пътно платно с
двупосочно движение на водачите на ППС е забранено: т. 1 – когато на платното
за движение има две пътни ленти – да навлиза и да се движи в лентата за
насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне“ - навлязъл в лентата
за насрещно движение; чл. 20, ал. 1 от ЗДвП – „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват“ – но не сторил това и изгубил управлението над
автомобила; чл. 21, ал. 1 от ЗДвП
– „При избиране на скоростта на движение на водача на ППС е забранено да
превишава следните стойности на скоростта в км/ч – за категория В извън
населено място 90 км/ч“ – управлявал със скорост 114 км/ч, като с деянието си
по непредпазливост причинил телесна повреда на повече от едно лице, сред които Г.О.А.
– средна телесна повреда, изразяваща се в контузия на ляв бял дроб с набиране
на въздух в лявата гръдна половина, счупване на гръдната кост, серийно счупване
на ребра в лявата гръдна половина, ребрените израстъци на X и XI гръдни
прешлени и страничните израстъци на I поясен прешлен и тежка телесна повреда, изразяваща се в загуба на слезка –
престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 3 и
4 вр. чл. 343, ал. 1, б. „б” и б. „в” вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
Съгласно
нормата на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за граждански
съд относно извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца.
Функционално
обусловена и тъждествена по обем с отговорността на делинквента е отговорността
на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
който дължи да заплати обезщетение за претърпените от увреденото лице
имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането.
Спорен в
случая е въпросът за размера на дължимото на ищцата обезщетение за търпените от
нея болки и страдания.
Установява
се от заключението на вещото лице д-р Ю. Й., че в резултат на претърпяното на
23.06.2015 г. ПТП Г.А. е получила контузия на гърдите и корема, счупване на
гръдна кост, счупване на ІV-то до Х-то ребра вляво, наличие на кръв и въздух в
лявата половина на гръдния кош, счупване на ребрените израстъци на Х и ХІ
гръдни прешлени, счупване на странични израстъци на първи поясен прешлен,
разкъсване на слезката с излив на 300 мл кръв в корема. Счупването на гръдната
кост, ребрата и ребрените израстъци довело до трайно затруднение в движенията
на снагата за повече от 30 дни. При правилно протекъл оздравителен процес периодът
на възстановяване бил около 3-4 месеца. До разстройство на здравето, временно
опасно за живота довела контузията на бял дроб и наличието на въздух в лява
гръдна половина. Разкъсването на слезката с излив на кръв в корема довело до
отстраняване на този орган. За период от 191 дни ищцата била нетрудоспособна.
През този период търпяла болки и страдания, които имали по-интензивен характер
през първите два месеца. Според вещото лице при правилно протекъл оздравителен
процес възстановяването на Г. следвало да е приключило. Поява на спонтанни
болки били възможни в областта на счупванията при промяна на времето или
физическо натоварване. Вещото лице подробно е изяснило функциите на слезката и
значението й за човешкия организъм. Отстраняването на този орган се намира в
причинно-следствена връзка с намалената имунна защита на организма и
податливостта му на инфекции. Съгласно допълнение към съдебно-медицинска
експертиза, прието в съдебното заседание на 08.12.2017 г., Г.А. все още
изпитвала болки в горна лява част на корема, изтръпване на дясната ръка,
световъртеж и нервност. При проведения на 01.12.2017 г. преглед е установено
добро здравословно състояние на ищцата и нормално протекъл възстановителен
процес.
Според
вещото лице д-р Х. М., данни за получено от пострадалата мозъчно сътресение в
медицинската документация липсвали, поради което и главоболието, от което се
оплаквала, не се дължало на черепно-мозъчна травма.
По делото
да ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетел относно претърпените
от ищцата болки и страдания. Съпругът на Г.А. - А.Т.разказва за
политравматичните увреждания на ищцата, безпомощното състояние, в което се
намирала в продължение на повече от месец и нуждата от чужда помощ за
хигиенно-битовото й обслужване. Г. не могла да се грижи нито за децата, нито за
домакинството. Към момента имала оплаквания от болки в стомаха и главата.
Продължавала да се намира в състояние на стрес и не желаела да се придвижва с
кола. Страхувала се и когато децата й се качвали в превозно средство.
Съобразно
заключенията на вещите лица медици и данните в показанията на свидетеля Т.,
които съдът кредитира като достоверни и основани на непосредствените му
възприятия относно страданията на ищцата, в приложение на принципа за
справедливост по чл. 52 от ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени
вреди, съдът намира, че искът е основателен за сумата от 100 000 лева.
Действително, към датата на устните състезания здравословното състояние на Г.А.
е сравнително добро, но не може да не се съобразят трайните и необратими
последици за 26-годишната жена. На млада възраст тя е получила тежка телесна
повреда, изразяваща се в загуба на орган от особена важност за имунитета на
организма. Това я поставя практически завинаги в положение на особена уязвимост
спрямо неблагоприятно въздействие на околната среда, податливост на инфекции и
остри вирусни заболявания. От политравматичните увреждания пострадалата е
изпитала интензивни болки и страдания за период от около два месеца, била е
лишена от възможност да води предишния си начин на живот и се е оказала
принудена да ползва чужда помощ за собственото си обслужване.
Възражението на ответника за
принос на ищцата, освен несвоевременно направено, е и неоснователно. Безспорно
се установи наличието на белези от „коланна травма“, поради което така
определеното обезщетение не подлежи на редуциране.
Следва да се приспадне
заплатената от ответника сума в размер на 52 000 лева.
Върху остатъка от 48 000
лева ЗК „У.“ АД дължи да заплати законна лихва от датата на увреждането. Това е
така, защото отговорността на застрахователя е функционално обусловена от тази
на делинквента и съгласно чл. 223, ал. 2 от КЗ (отм.) застрахователят заплаща
лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице, а делинквентът е в забава от възникване на главното задължение
(чл. 84, ал. 3 от ЗЗД) – момента на причиняването на вредата.
Неоснователен е искът за
обезщетяване на имуществените вреди в размер на 40 лева, изразяващи се в
разходи за преглед с издаване на документ. Разходът по фактура №
**********/08.07.2015 г. е за преглед за телесни повреди, за което е издадено съдебномедицинско
удостоверение № 160/08.07.2015 г. Прегледът е извършен по желание и усмотрение
на ищцата, без да има необходимост от него, предвид епикриза от 03.07.2015 г.,
в която е описано състоянието й при приема и изписването, извършените интервенции
и проведено лечение. Нещо повече, в епикризата е указано явяване за контролни
прегледи в рамките на месец от изписването, като за резултатите също се издава
документ. В този смисъл разходът за съдебно-медицинското удостоверение е бил
ненужен и поради това не следва да се възлага в тежест на ответника.
Всяка от страните е направила
претенции за присъждане на разноски. Адвокатското възнаграждение по иска за
заплащане на неимуществени вреди възлиза на сумата от 7 836 лева, като съразмерно
на уважената част от иска, на процесуалния представител на ищцата адв. Р. М. се
дължи адвокатско възнаграждение в размер на 3 134.40 лева.
На ответника се следват разноски
съразмерна на отхвърлената част от иска. От сторените от него разноски в размер
на 700 лева, съгласно списък по чл. 80 от ГПК, му се дължи сумата от 420.04
лева.
Ответникът дължи да заплати по
сметка на СГС държавна такса в размер на 4 000 лева и 239.96 лева депозити
за експертизи по делото.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
ЗК „У.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***-13 да заплати
на Г.О.А., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 48 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания от увреждания, получени при ПТП, настъпило на 23.06.2015 г. на път
І-6, по вина на застрахования по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите Н.С.С., водач на л.а. „Мерцедес“ с ДК № *******, ведно със
законната лихва от 23.06.2015 г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска
за горницата до пълния предявен размер от 250 000 лева, от които
52 000 лева изплатени от ответника в хода на производството, а за
150 000 лева - като недоказан, както и иска за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в разходи за издаване на документ в размер на
40 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал.
2 от ЗАдв. вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК, ЗК „У.“ АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление ***-13 да заплати на адв. Р.М., с адрес ***, офис*** сумата
от 3 134.40 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК, Г.О.А., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на ЗК „У.“ АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***-13 сумата от 420.04 лева разноски за
производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.
6 от ГПК, ЗК „У.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***-13 да
заплати по сметка на СГС сумата от 4 000 лева държавна такса и 239.96 лева
депозити за експертизи по делото.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: