РЕШЕНИЕ
№ 112/18.06.2018
година
В името на народа
Варненският апелативен
съд, наказателно отделение, в съдебно заседание на първи юни две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
Председател: Румяна
Панталеева
Членове: Росица Тончева
Десислава Сапунджиева
при участието на секретаря С.Д. и прокурора Вилен М., разгледа ВНОХД
№152 по описа за 2018 година, докладвано от съдия Р.Тончева, като намери
следното:
Въззивното производство
е образувано по жалба на защитника на подсъдимия А.Ц. против присъда №39/18.12.2017
по наказателно дело №314/2017 на Силистренски окръжен съд. В жалбата се
навеждат доводи за несправедливост на наказанието поради неправилния отказ за
приложение на условното осъждане и завишения размер на наказанието по чл.37
ал.1 т.7 от НК.
Според въззивния
прокурор жалбата е неоснователна. Като припомня високата концентрация на
алкохол в кръвта на подсъдимия, фактът на управляван огромен автомобил с два
пъти по-висока скорост от разрешената в населено място, публичният обвинител
заявява, че това поведение има нужда от корекция чрез ефективно изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода.
Повереникът на частния
обвинител пледира въззивната жалба да се остави без уважение. В писмено
възражение адв.Томов е изложил по-подробни съображения относно високата
обществена опасност на подсъдимия с оглед характеристиките на управляваното МПС
и фрапиращата алкохолна концентрация на
дееца към момента на пътното
произшествие.
Защитникът поддържа въззивната
жалба. Въвежда алтернативно искане за изменение на първоинстанционната присъда
чрез намаляване на наказанието „лишаване от свобода“. Изложените съображения от
адв.Д. във връзка с твърдяната явна несправедливост на наложеното наказание
имат обща доказателствена основа – положителните данни за личността на подзащитния
му и съпричиняване на съставомерната
последица от починалата Г.М..
В последната си дума
подсъдимият заявява, че осъзнава вината си.
Варненският апелативен
съд, за да се произнесе взе предвид следното:
С обжалваната присъда
състав на Силистренски окръжен съд е признал подсъдимия А.Ц. за виновен в това,
че на 23.04.2017 г„ в с. Айдемир, обл. Силистра при управлението на л.а. „Мерцедес“
с ДК№ В 7763 НХ, нарушил чл.20 ал.1, ал.2 и чл. 21 ал. 1 от ЗДП и по
непредпазливост причинил смъртта на Г.К.М., като деянието е извършено в пияно
състояние с концентрация на алкохол в кръвта 2.46 промила и на основание чл.343
ал.3 пр.първо, б.“б“ вр. чл.343 ал.1 б.“в“ вр. чл.54 вр. чл.58а ал.1 от НК
му наложил наказание лишаване от свобода за срок от две години и осем месеца, при общ режим на изтърпяване по чл.57 ал.1
т.3 от ЗИНЗС.
На основание чл.343г от НК лишил подсъдимия Ц. от право да управлява МПС за срок от три години.
Съдът се е произнесъл
относно разноските и веществено
доказателство по делото.
Първоинстанционното
съдебно производство е протекло в предпочетения от подсъдимия алтернативен
процесуален ред на чл.372 ал.4 вр. чл.371 т.2 от НПК.
В пределите на въззивния контрол и съобразно указанията в т.8.2 от ТР
1-2009-ОСНК се констатира изпълнение на фактическия състав на диференцираната
процедура с оглед наличието на цялостно признание на фактите, съгласие във
връзка с изчерпателността на доказателствената съвкупност и констатация на първоинстанционния
съд за обоснованост на самопризнанието. За настоящия въззивен съд съществува
задължение да реши делото въз основа на фактическата обстановка, изложена в
обстоятелствената част на обвинителния акт, която по реда на чл.373 ал.3 от НПК
е отразена в мотивите към присъдата по следния начин:
На 23.04.2017 г. около
13.30 ч. подс. А.Ц. управлявал л.а.“Мерцедес“ с ДК№ В 7763 НХ. На предна дясна
седалка пътувала св.Р.Г.. Автомобилът се движил в чертите на с.Айдемир,
обл.Силистра със скорост от 106.92 км./ч.
В същото време
пострадалата Г.М. пресичала напречно пътното платно. При излизане от ляв завой
и с оглед наличието на пешеходец на пътното платно, подсъдимият предприел
неуспешна маневра наляво като ударил с предната дясна част на колата в областта
на калника пресичащата. Вследствие на удара тялото на жената било отхвърлено на
около 18 метра от мястото на съприкосновението, като й били причинени травми
несъвместими с живота.
След удара с пешеходката
автомобилът продължил движението си, като блъснал паркиран извън пътното платно
л.а.“Ауди А6“ ДК№ СС 2323 СС. Подсъдимият загубил контрол над управлението на колата,
която продължила напред, преобърнала се и спряла в странично положение в
канавката, вляво на пътното платно.
Подс. Ц. и св.Р.Г. излезли
от автомобила с помощта на притекли се на помощ жители на с.Айдемир. След
подаден сигнал на тел.112 на местопроизшествието пристигнали екипи на група
„Пътен контрол“ при ОДМВР-Силистра и Спешна помощ.
На мястото на
катастрофата подс.Ц. бил тестван с
техническо средство Алкотест Дрегер,
който отчел положителна проба за алкохол. Според заключение на СХЕ в пробата
кръв взета от водача след произшествието имало наличие на алкохол в размер на 2.46 промила.
Пострадалата Г.М.
починала в резултат на тежка съчетана травма с образуване на гръден капак и
тежко механично увреждане на органи в гръдната и коремната кухини, довели до
масивна кръвозагуба в гръдния кош и корема с остро развитие на сърдечно-съдова
и дихателна недостатъчност.
Заключение на тройна АТЕ
установява мястото на удара с пешеходката -
в точка от пътното платно на около 17,0 м. след ОР1 и на около 1,80 м. в
ляво от десен ръб на пътното платно, мерено по посока на огледа. Скоростта на л.а.“Мерцедес“
преди удара е била около 69,74 км/ч., а
непосредствено преди да реагира водачът – в размер на 106,92 км/ч.
Дължината на опасната
зона на спиране на МПС-то при скоростта непосредствено преди водачът да реагира,
е била около 124,90 м. Според експертизата, в случай на движение на автомобила
с разрешената за този пътен участък скорост, опасната зона би била около 45,06
м.
В конкретната пътна
ситуация подсъдимият не е имал възможност да предотврати ПТП чрез спиране, защото
опасната зона при движение със скорост от 106,92 км/ч. и отстоянието,
на което се е намирал автомобилът при настъпване на опасността са били по-големи
от зоната на пряка видимост след излизане от левия завой, т.е. дори и при
своевременна реакция водачът не би могъл да избегне ПТП. До общественоопасната
последица обаче не би се достигнало ако подсъдимият бе управлявал автомобила с
разрешената скорост за пътния участък или със скорост не по-висока от 90,68
км/ч. В тези хипотези отбягването на ПТП-то е било напълно възможно чрез
спиране и/или чрез маневра заобикаляне и преминаване покрай пешеходката от
лявата й страна.
Друга АТЕ установява
размера на причинените имуществени щети по л.а.“Мерцедес“ с ДК№В7763НХ и л. а.“
Ауди А6“ с ДК№СС 23 23 СС, възлизащи съответно на 24
410.90 лв и на 6 793.32 лв.
Изложената
фактическа обстановка е възприета обосновано от първоинстанционния съд
въз основа на кореспондиращите със самопризнанието на подсъдимия Ц. при
условията на чл.371 т.2 от НПК доказателства, въведени посредством показанията
на свидетелите Г., О., Н., Ж., С., Х., К., Н., С.;
чрез протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум; протокол за оглед на ВД; фотоалбум; експертизи – СМЕ, СХЕ на кръв от труп, СХЕ,
АТЕ, АТЕ-ценова; свидетелство за съдимост.
В пределите на установените
фактически положения окръжният съд е приложил правилно материалния закон, като
е приел, че деянието на подсъдимия Ц. е съставомерно по чл.343 ал.3 пр.1 б.“б“ вр. ал.1 б.“в“ от НК, тъй като по непредпазливост е причинил
смъртта на едно лице в резултат на нарушение на правилата за движение при
управление на МПС, в пияно състояние.
Въззивният състав обърна специално
внимание на правилата за движение, за нарушаването на които е бил обвинен
подсъдимият Ц. и за които го е осъдил окръжният съд. Инкриминирани са три
нарушения - по чл.20 ал.1 и ал.2, и по чл.21 ал.1 от ЗДП, като относно причинната релевантност
с настъпилия съставомерен резултат въззивният състав счита следното:
Производството пред
първоинстанционния съд е протекло при условията на съкратено съдебно следствие
по чл. 371 т. 2 от НПК.. Макар с обвинителния акт да е повдигнато обвинение и за
нарушение по чл. 20 ал.1 от ЗДП, от
обстоятелствената му част не се извеждат факти, които да сочат на загуба на
контрол от подсъдимия върху управляваното от него МПС, дължащи се на причини
извън скоростта (Р 217-2016-3 н.о. и др.), което налага оправдаването му по това обвинение.
Причината за процесното ПТП е установена посредством намиращите се в
пълен синхрон самопризнание на подсъдимия, писмени и гласни доказателства от
досъдебното производство, и заключението на АТЕ от същата процесуална фаза. До
съприкосновението с пострадалата се достигнало в резултат на предприетото от водача управление на МПС в
чертите на населено място със скорост значително по-висока от разрешената по чл.20
ал.1 от ЗДП. Произшествието е било предотвратимо чрез спиране, ако подс.Ц. се е
движил с разрешената за този пътен участък скорост от 50 км/ч или поне със
скорост не по-висока от 90.68 км/ч.
С оглед изложеното
първоинстанционният съд не е имал основание за правоприлагане по чл.20 ал.2 от
ЗДП. Въпросното нарушение на правилата на скоростта е лишено от фактическа
основа веднъж, а на следващо място – попада в конкуренция с нарушението по
чл.21 ал.1 от ЗДП. С едновременното осъждане на подсъдимия по чл.20 ал.2 и по
чл.21 ал.1 от ЗДП е допуснато нарушение на закона, отстранимо
чрез оправдаване на подс.Ц. за първото нарушение от специалния закон по чл.20
ал.2 от ЗДП.
Няма спор по наличието
на квалифициращия признак „пияно състояние“. Концентрацията на алкохол в кръвта
на подсъдимия към момента на деянието е установена посредством СХЕ (л.107 от
д.пр.) и е в размер на 2.46 промила. Стойността е намерила отражение в
обстоятелствената част на обвинението, призната е от Ц. по реда на чл.371 т.2
от НПК, като обхвата на процесуалното му изявление съдържа изискуемото съгласие
да не се събират доказателства по този факт. Иначе казано, за
първоинстанционния съд и страните е съществувало ограничение в доказателствената дейност, с невъзможност тя да засяга
факти, несъвместими с обстоятелствената част на обвинителния акт. В разрез със
задължителните указания в т.8.1 от ТР 1-2009-ОСНК окръжният съд е приел едно
недопустимо писмено доказателство (л.23 от НОХД), което изключва задължението
за неговото обсъждане от настоящия състав.
Въззивната
инстанция се разграничава и от изводите на окръжния съд относно вида на процесното престъпление с оглед признаците на престъпния
резултат (стр.8 от мотивите). Касае се за резултатно престъпление, като смъртта
на Г.М. е обективното отрицателно изменение в съществуващата действителност,
предизвикано от допуснатото от подсъдимия нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДП.
Недостатък, на мотивите
на първоинстанционния съд се явява също обобщаващото становище по субективната
страна на деянието на подсъдимия. Пропускът е отстраним от настоящата инстанция
с оглед указанието на т.5 от ТР2-2016-ОСНК. Подсъдимият е извършил деянието си
при несъзнавана непредпазливост, изводима от психическото му отношение към
резултата. Водачът на л.а. „Мерцедес“ е причинил съставомерния резултат без да
го е предвиждал, но при знание от негова
страна на задължението по чл.21 ал.1 от ЗДП.
Нарушаването на специалното правило е резултат от предприето управление
на МПС в чертите на населено място със скорост два пъти над разрешената от
закона, при забавени реакции предвид алкохолната интоксикация Липсата на
каквито и да е обективни фактори, които да обосноват подобно поведение налага
единствено възможния извод, че допуснатото от подсъдимия нарушение по чл.21
ал.1 от ЗДП е резултат от непроявена от негова страна дължима грижа да спазва
правилата за движение по пътищата.
Жалбата на защитника на
подсъдимия за нарушение по чл.348 ал.5 т.т.1 и 2 пр.2
от НПК е неоснователна.
Първоинстанционният съд е индивидуализирал
наказанието при приложението на чл.54 от НК, налагайки лишаване от свобода малко
над санкционния минимум, в размер на четири години. По мнение на въззивния
състав, окръжният съд е използвал неудачен аргументационен
подход за излагане на вътрешното си убеждение по чл.301 ал.1 т.3 от НПК. Освен
това е наложил занижено наказание в разрез с принципа по чл.35 ал.3 от НК.
Липсата на съответен протест/жалба изключват възможността за изменение на
присъдата в аспекта на въззивното правомощие по чл.337 ал.2 т.1 от НПК.
Съображенията на първата инстанция във връзка
с наказанието са четими на л.54 от НОХД. Въззивният
състав ги преосмисли и допълни по следния начин:
Известно е от
утвърдената съдебна практика, че съществени за индивидуализиране отговорността
на извършителя на транспортно престъпление са обстоятелствата за тежестта на
допуснатите нарушения на правилата за движение по пътищата в причинна връзка
със съставомерния резултат и формата на непредпазлива вина. В този аспект
доказателствата по делото сочат, че подс. Ц. е допуснал много грубо нарушение
на правилата за движение, управлявайки МПС в чертите на населено място с два
пъти по-висока скорост от разрешената, в резултат на което е настъпила смъртта
на Г.М., както и несъставомерни повреди по два
автомобила (единият напълно унищожен). Подсъдимият е управлявал л.а. в
пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта си четири пъти над
съставомерния минимум. Иначе казано А.Ц. е бил в алкохолна интоксикация, без
възможност да контролира ефикасно собственото си поведение, както и да участва
безопасно в движението по пътната мрежа. Тези обстоятелства очертават завишена
степен на обществена опасност на подсъдимия като водач. Той е проявил небрежност, която форма на вина би следвало да води до налагане на по-ниско
наказание, за разлика от случаите на транспортни престъпления при
самонадеяност.
Позоваването на горните
съществени обстоятелства за индивидуализация на наказанието, не е в разрез с
чл.56 от НК. Известно е от съдебната
практика, че НК посочва само минималните съставомерни проявления на деянието,
като реализирането на същите обстоятелства над необходимите за съответната
квалификация има значение за правоприлагането по чл.54 от НК.
Смекчаващо вината на
подс.Ц. обстоятелство е добрата му лична характеристика, проследима
през чистото съдебно минало, трудовата ангажираност и образователните усилия.
В обобщение, настоящият
въззивен състав счита, че при изведените релевантни положения, размерът на
наказанието лишаване от свобода би следвало да се определи при лек превес на
отегчаващите вината обстоятелства в посока към средния размер на санкцията.
Както вече бе посочено, поради липсата на съответен протест/жалба изменение на
присъдата в хипотезата на чл.337 ал.2 т.1 от НПК е недопустимо.
Първоинстанционният съд правилно е провел
редукцията по чл.58а ал.1 от НК, като е наложил наказание на подсъдимия от две
години и осем месеца лишаване от свобода.
Изложените по-горе
съображения относно обществената опасност на деянието и на дееца, имат
отношение към начина на изтърпяване на наложеното наказание. Нееднократно
касационната инстанция е имала основание да напомни, че агресивното шофиране
винаги носи завишена степен на опасност от непосредствено произшествие
(например в Р 50-2012-3 н.о., Р 331-2013-1 н.о.). На инкриминираната дата, в
почивен ден подсъдимият е шофирал изключително опасно в чертите на населено
място – пиян, управлява мощен автомобил с много висока скорост. Поведението
му се развива на фона на натоварено
движение, в каквато насока са показанията на св. Г. (л.50 и л.69 от д.пр.). Ето
защо прилагането на чл.66 ал.1 от НК в случая би било необосновано.
Необходимостта
от по-трайно и интензивно въздействие върху дееца почива и на необходимостта
чрез наложеното наказание да се удовлетвори генералната превенция. Възможността за извънпенитенциарно поправяне на дееца е зависима от
конкретната лична обществена опасност и обществената опасност на деянието.
Настоящият състав приведе съображения за високата им степен, с оглед на което е
изведена и необходимостта от по-интензивно третиране.
Първоинстанционният съд е приложил правилно
чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС, определяйки първоначален общ режим за изтърпяване на наказанието.
Позоваването от страна
на защитата на съпричиняване на съставомерния
резултат от починалата пешеходка е несъстоятелно. Окръжният съд в своите мотиви
на л.52 от НОХД обосновано е направил фактически извод, че в зоната на ПТП-то
няма пешеходна пътека (в тази насока е протокол за оглед на местопроизшествие).
В своя чл.113 ал.2, ЗДП урежда подобна пътна ситуация, разрешавайки на
пешеходката да извърши пресичане на двулентовото
пътно платно при някои допълнителни изисквания. Заключението на АТЕ показва, че
Г.М. е изпълнила задълженията си по чл.113 ал.1 т.т.1,
2 и 4 от ЗДП, т.е. поведението й е било правомерно.
Кумулативното наказание
по чл.343 ал.1 б.в от НК е попълнено с лишаването на подсъдимия от право да
управлява МПС за срок от три години. Въззивният
състав счита размерът за правилно индивидуализиран с оглед обсъдените по-горе данни
за поведението на Ц. като водач на МПС. Искането за намаляване на кумулативното
наказание до две години е несъстоятелно поради противоречието му с чл.49 ал.3
от НК и задължителното за съдилищата ППлВС 1-1983.
Присъдата по отношение
на вещественото доказателство и
разноските е законосъобразна.
Водим от горното и на
основание чл.337 ал.1 т.2 пр.2 и чл.338 от НПК Варненският апелативен съд
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ частично присъда
№39/18.12.2017 по наказателно дело №314/2017 на Силистренски окръжен съд, като признава
подсъдимия А.Г.Ц. за НЕВИНЕН и го ОПРАВДАВА по обвинението да е нарушил чл.20
ал.1 и чл.20 ал.2 от ЗДП.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в
останалата й част.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховния касационен съд в петнадесетдневен срок от съобщаването
му на страните.
Председател:
Членове: