МОТИВИ по ПРИСЪДА № 40/15.11.16г, по НОХД № 846/2016г по описа на РС-Свиленград.
Районна прокуратура Свиленград е предявила обвинение срещу подсъдимия А.А.А. ***, за извършено престъпление по чл.343б,ал.1 НК.
Участващият по делото прокурор поддържа обвинението,
така както е предявено с обвинителния акт, считайки го доказано по категоричен
начин и при изцяло потвърдена фактическа обстановка изложена в него.
Доказателствената основа по делото определя за достатъчна за формиране на
безспорни изводи за осъществени съставомерните обективни и субективни признаци
от състава на престъплението по чл.343б от НК, както и за неговото авторство в
лицето на подсъдимия. Пледира същият да бъде признат за виновен по обвинението,
като за извършеното престъпление му се наложат наказания, индивидуализирани при условията на чл.54 от НК, без да се ангажира с конкретно предложение за размера, на която и да е от
санкциите, при предвидени кумулативно две такива - ”Лишаване от свобода” и
„Глоба”. Единствено, относимо към първото наказание, поддържа искане за
ефективното му изтърпяване, при определени режим и заведение, предвид предходно осъждане. На същото фактическо основание, предлага и
приложението на чл.68,ал.1 НК, като съдът приведе наказанието „Лишаване от
свобода” по предходна влязла в сила условна
присъда, в случая одобрено споразумение.
Подсъдимият А.А.А., участва лично и със свой договорен защитник – адвокат. Не се
признава за виновен по предявеното му обвинение и дава обяснения по същото
излагайки своята фактологическа версия, според която без да отрича, че е
употребил алкохол на инкриминираната дата, твърди не той, а друго трето лице –
свидетеля Х.Р. да е управлявал мотопеда, с който е настъпило произшествието.
Поддържа последния да е избягал след
инцидента, а самият той – подс.А. да е пострадал от падането си от превозното
средство. Процесуалното време на последната дума подсъдимият моли да бъде
оправдан, с повторно изявление да не е виновен в престъплението за което е
обвинен.
Защитникът на подсъдимия, в хода на съдебните прения, пледира за
постановяване на оправдателна присъда и признаването на неговия подзащитен за
невиновен в извършеното престъпление, с довод да не е доказано, по категоричен
начин авторството и по- специално фактът, че именно Ал.А. е управлявал мотопеда на инкриминираната дата,
след употреба на алкохол със сочената концентрация. В аргументация на тази си
процесуална теза, излага собствен правен анализ на събраните по делото
доказателства, претендирайки да бъдат кредитирани показанията на М., Д., Ал.А.
и Х.Р., които оценява за еднопосочни и последователни относно обстоятелството
др. лице да е управлявало мотопеда, при изяснена и неговата самоличност, а не
подсъдимият, за което свидетелстват
пряко, като очевидци, срещнали го в този ден. Докато показанията на останалите
свидетели, с изключение на тези на св. Е. И., интерпретира като необективни и
предубедени, противоречиви, част от тях и косвени, неотносими към факта на
управлението на МПС, подлагайки на сериозна критика тези наа св. Д.И., И.Х. и С.Н.,
които и моли да бъдат изключени от правното обсъждане. На тази доказателствена
основа, гради доводите си обвинението да не е доказано по изискуемия
категоричен начин, досежно признака – авторство, с оглед липса на категорични
доказателства, че подсъдимият е управлявал мотопеда на датата посочена в
обвинителния акт. В този смисъл и с тези аргументи моли за оправдаването на
своя подзащитен – подсъдимия А..
Съдът, след като прецени
събраните и проверени в хода на
съдебното следствие доказателства по отделно и в тяхната съвкупност приема за
установено от фактическа страна следното:
По повод рождения си ден на
инкриминираната дата – 09.10.2016г. подсъдимият А.А.А. в компанията на свои
приятели и в дома си употребил алкохол – неустановено количество, около 3 бири
по негови данни. На това събиране присъствал и свидетеля Х.Р., негов първи
братовчед по бащина линия - син на
неговата леля, сестра на баща му. По-късно след 18,00 – 18,30 часа
приблизително, все още на същата дата – 09.10.2016 г., независимо от изпития
алкохол подс. А. решил да отиде да си
купи цигари и да се види със свои приятели в центъра на града, докъдето да се
придвижи със собствения си мотопед. Същото превозно средство с марка „ИБЕН ВЖМ”
и рег. № ТХ 18 27 М, било негова
собственост и той често го управлявал,
въпреки че не бил правоспособен водач и не притежава свидетелство за управление
на МПС. Посоченият документ, никога не
му е било издаван, видно от съдържанието на приложената Справка от полицейския
инспектор ведно с разпечатка от АИС на КАТ за нарушител/водач приложени в лист
7-8 от ДП.
В изпълнение на това си
намерение подсъдимият А.А. се качил на мотопеда, с посочена марка и рег.номер,
и го управлявал – лично, отправяйки се към центъра на града. По пътя си се движил
по улицата, преминаваща покрай
ресторант „Св. Никола”. В района близо до това заведение той се разминал със свидетеля А.М.. След това, в
др. участък продължавайки движението си, когато вече навлязъл по ул. „Васил
Левски” той преминал и покрай
свидетелките – С.Д. и А.А..***, достигайки кръстовището с ул. „Д. Благоев” при
опита си да завие на ляво, за да продължи по нея - последната /ул”Д.
Благоев”/ под. А.А. изгубил контрол над
управлявания мотопед и се блъснал в
насрещния бордюр, в резултат на което и паднал
на земята. При падането си краката му останали затиснати под превозното
средство - мотопеда, така и останал да
лежи известно време. В същия този момент в близост до мястото на нарушението се
намирали свидетелите Данаил И. и С.Н., които разхождали децата си в парк с
детски кът, намиращ се в района, където находящ се също е и паметник на Васил
Левски. Чувайки шум от бързо движещ се мотор и двамата се обърнали, така успели
да видят непосредствено движението на подсъдимия, като водач - управлявал
мотора и падането му при завиването на ляво, както и че е сам – единствено
лице, качено на мотора. Разстоянието от което го наблюдавали, до мястото на
удара му в бордюра, съставляващо и местопроизшествие, било около 20 – 25 метра,
което позволило на св. Д.И. да разпознае този водач, уточнявайки това да е
именно подс.Алексанъдър А., когото познавал по повод служебните си задължения.
В тази връзка, конкретно свидетелят пояснява, няколко дни по-рано, по време на
свой наряд да е съставил акт за нарушение против него. Виждайки падналия водач
и тъй като той не ставал няколко секунди, двамата свидетели се отправили към
него за да му окажат помощ. В този момент от къщата, намираща се в
непосредствена близост до мястото на произшествието излязла възрастна жена –
свидетелката Е.И., която се притичала да окаже помощ на подсъдимия, виждайки го
лежащ на земята с крака затиснати от мотопеда. Последната, заедно със случайно
преминаваща от там жена която повикала
да и съдейства, успели да вдигнат
превозното средство, тогава подс.А. сам станал и седнал на тротоара, като си
държал ръката в областта на лицето, виждайки се че му е течала кръв от брадата.
Свидетелите станали непосредствени очевидци на този инцидент – Даниил И. и С.Н.
са категорични и еднозначно твърдят при разпита си, че са видели подсъдимия сам
на мотопеда, да го управлява лично, както и сам да е паднал. Идентични са
показанията на и на свидетелката – Е.И. посочила, да не е видяла други лица, освен падналото
момче до мотопеда или в близост до него. Аналогични сведения дават и
полицейските служители, случайно при обход отзовали се на мястото на
произшествието- свидетелите Илиян Х. и Г.Г..
Последните двама, също единодушно твърдели да са видели момче седящо на
тротоара с кървящо лице в близост и мотопеда, като междувременно от къщата
излязла възрастна жена/ свидетелката Е.И./ носеща вода и превързочни материали
/бинт, памук/ с които да избърше кръвта. В последващ разговор,проведен между св. Х.,св.Г. и подсъдимия Ал.А., той признал, пред тях, че сам е управлявал мотопеда, както и че преди
това е пил алкохол в значително количество – 2,3 бири. Тези реплики си
разменили докато пътували в служебния полицейски автомобил, с който тръгнали
съвместно, за да транспортират до ЦСМП – гр.Свиленград. Вече намирайки се вътре
в автомобила, след и като самите свидетели усетили идващата миризма на алкохол
от подсъдимия те потърсили съдействието на друг свой колега – автоконтрольор,
който да извърши тестването му с техническо средство. Отзовалия се служител,
изпратен по телефона от оперативния дежурен на РУ – Свиленград е свидетеля Д.С..
Същият отишъл на място в ЦСМП и там
изпробвал подсъдимия А. за употреба на
алкохол, като за тази цел използвал с уред – алкотест „Дрегер” 7510 ARD № 0088, който отчел концентрация на алкохол
в кръвта – 1,59 промила на хиляда. При този резултат и след медицинско
обработване на раните на подсъдимия същия бил отведен в РУ на МВР – Свиленград,
където против него били съставени актове за нарушение, един от тях с
№187192/09.10.2016 г.Към този момент той е заявил лично желание да му бъде
взета кръвна проба. На негово име се е издал и талон за медицинско изследване и
при изразеното съгласие от страна на
подс. Ал. А. полицейските служители го транспортирали отново до ЦСМП,
където дал кръв за химически анализ. В това лечебно заведение преди вземането
на кръвна проба дежурния лекар е извършил необходимото медицинско изследване на
водача, за което съставил съответния протокол/ за употреба на алкохол или друго
упойващо вещество/ прил. лист 6 от ДП.
В резултат на
извършеното изследване чрез химически анализ на кръвната проба взета от
подсъдимия А.А. се доказало съдържание на етилов алкохол в кръвта му – 1,74
/промила/ на хиляда. Тази конкретна цифрова величина на алкохолна концентрация,
както и други релевантни обстоятелства касаещи анализираната проба – кръв
експертът от ОД –МВР Хасково е обективирал в писменото си заключение,
наименовано Протокол за химическа експертиза
№ 29/ 17.10.16г/ лист 37 от ДП/. Експертизата е изготвена от съответен
специалист и по допустим метод - „на Видмарк”,
като доказаният резултата не се оспорва от страните, поради което Съдът
изцяло кредитира заключението по същата.
Видно от приложената по делото писмена справка от
09.10.16г на полицейски инспектор от РУ
-Свиленград, ведно и с
компютърна разпечатка от АИС – на МВР- КАТ
за нарушител от региона,
подсъдимият А.А. е неправосопсобен водач и не притежава свидетелство за
управление на МПС за нито една категория, такова не му е издавано. Според данните, съдържаща се в същите
справки /л.7-8 от досъдебното БП/, се установява, че спрямо същия има издадено НП за нарушение по ЗДвП – чл.150,
свързано с управление на МПС като неправоспособен, конкретния санкционен акт
/НП е влязло в сила 16.02.15г. Отделно, за констатирано идентично нарушение,
извършено от подс. А., към момента има съставен и др. АУАН от 28.09.16г.
От
съдържанието на изисканата справка за съдимост, в т.ч. и актуална, от 10.10.16г
приета в хода на съдебното производство,
се установява, че същият е вече осъждан. Със споразумение, одобрено с
Определение по НОХД № 571/14г на РС Свиленград, влязло в сила на 01.08.2014 г.
той е признат за виновен в извършване на престъпления по чл.172б, ал.1 от НК и
по чл.234, ал.1 от НК за които са му
наложени съответните наказания, както и на основание чл.23, ал.1 от НК му е
определено едно общо за изтърпяване наказание по-тежко измежду наложените, а
именно 10 м „Лишаване от свобода” – условно при условията на чл.66 , ал. 1от НК, което е отложено за изпитателен срок от 3 год. Към последното е присъединено на основание
чл.23, ал.3 от НК и наказанието „Глоба” в размер на 1 500 лв. Данни за
други осъждания няма, като отразено в справката е наложено административно
наказание по реда на чл.78а от НК, с влязло в сила Решение от 06.10.2011 г. по
НАХД№699/2011 г. на РС- Свиленград, което е обаче релевантно Съдът не обсъжда,
тъй като от изтърпяването на това наказание в случая „Обществено порицание” са
изтекли сроковете регламентирани в НК за реабилитация.
По данни от снетата самоличност
подсъдимия А. е безработен, като той не получава доходи от трудово
възнаграждение или друг вид правоотношение, нито реализира такива от собствено
имущество, което не притежава според декларираните данни от Декларация за
семейно и материално положение и имотно
състояние, съответно не притежава търговско предприятие или дялове от такива,
няма семейство, нито деца на които да дължи издръжка.
По доказателсвата:
Изложената
фактическа обстановка приета за безспорно установена от Съда се доказва от
събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства и писмените
такива. В кръга на гласните доказателствени средства се включват показанията на
свидетелите – Д.И., Г.Г., Илиян Х., Д.С., С.Н., Е.И., Х.Р./ непълнолетен/, А.М.,
С.Д., А.А. и М.И., както и обясненията на подсъдимия А.А.. От така изброените свидетелски показания,
съдът прие да кредитира изцяло с доверие
тези дадени от свидетелите – Д.И., Г.Г., Илиян Х., Д.С., С.Н. и Е.И.. Всички те, с изключението на св. С.,
имат качеството на очевидци, формирали непосредствени впечатления да случилото
се събитие, макар в различни моменти. В този смисъл показанията им са пряко
относими към деянието и неговото авторство. Анализирани в съвкупност и
съотнасяне помежду им и с писмените доказателства, се налага извод същите да са
систематизирани, логически издържани, взаимно допълващи се и еднопосочни, с
ясна конкретика за фактите за които свидетелства, като в
тях не съществуват особени – съществени противоречия, които да нагалат
критиката им или съмнение в безпристрастността им. Всички тези разпитани свидетели /И., Г., Ил.Х.,
Ст.н., Д.С. и Ел.И./ са трети лица, незаинтересовани от изхода на делото.
Липсват индиции за предубедеността им, вкл. и по отношение на свидетелите
–полицейски служители, които само поради това си качество и/или познаването на
подсъдимия в кръга на службата им, макар и обективно обстоятелство, в
единствената си даденост не може да обоснове съображение за тяхната
заинтересованост. Още повече, след като от данните по делото не се установява,
който и да е от свидетелите да се е
намирал в някакви отношения с подсъдимия, поради което да целят увреждането му,
като му припишат престъпление, което не е извършил. Сочените от защитата на подсъдимия
противоречия в показанията дадени от св.Д.И.
и св. С.Н., не са налице и то както
помежду им, така и с тези дадени от свидетелката – Е.И., които и не ги
опровергават и компрометират. Несъответствието,
първо не е съществено, от друга страна и е частично, относимо
само към едно обстоятелство, което пък и е напълно обяснимо според
мястото където са се намирали, съотв.разстоянието до мястото на инцидента, така
и със конкретно създалата се ситуация – св. И. и Н. да са започнали
придвижването си от парка, към мястото на падането на мотопеда, в този момент и
видели излизането на свидетелката Е.И. пред чиято дворна врата е станало ПТП
–то. Отделно от това самата тя в показанията си сочи да не е поглеждала към
парка, където именно са се намирали тези двама свидетели, при отстояние на тези
обекти – къщата и парка на около 20 метра -30 метра. Досежно всички останали
обективни обстоятелства, свързани с резултата от произшествието, обективни
находки, положение на подсъдимия след падането, реакциите му, така и относно
мястото на инцидента показанията на тази група свидетели напълно кореспондират,
както и са в корелация с показанията на св. И.Х. и Г.Г.. Преценка за
убедителност и правдоподобност на изнесената информация от св. Д.И. и Ст.Н., се
налага и предвид изясненото от тях
конкретно местоположение, от където са наблюдавали, разстоянието, така и начина
на формиране на впечатленията им, чрез непосредствено пряко възприятие на
подсъдимия и действията му по управлението на мотопеда, при разпознаваемостта му от страна на св. Д.И..
С изложените правни аргументи, съдът оцени за правдиво звучащи техните
показания и наред с показанията на останалите посочени свидетели в тази група,
ги възприема за обективни и достоверни, давайки им доверие. Поради това, същите
се ползваха за изграждане на фактическите правни изводи.
Обособими
в отделна група, с оглед своята обратна насоченост са показанията на св. А.М., С.Д.,
А.А. и непълнолетния св. Х.Р., които твърдят подсъдимият да не е управлявал
мотопеда, на инкриминираната дата, като сочат за негов водач св. Р..Относно
неговата самоличност – определяем според показанията на първите двама,
индивидуализирали го като „другия караше”, „малкия с очилата”/св.Ст.Д./, докато само св. Ал.А. го назовава с име –„Х.,
караше мотора”,”видях”. Показанията на тримата свидетели – М., Д. и А., доколкото
се очертават непротиворечиви за този факт, независимо че не се отличават с
убедителност, нито достатъчна конкретност, съдът не намира основание да не ги
кредитира. Същевременно обаче, същите остават изолирани от останалите
доказателства, както и не опровергават по никакъв начин останалите свидетелски
показания, в частност тези на св. Д.И., Ст. Н. и др. свидетели от първата
група. И това е така защото, показанията им са относими към време и място,
предхождащи инцидента и самото произшествието, според изяснените от тях
участъци- места, улици или обекти, където твърдят че са видели и разминали се с
мотопеда, управляван от св. Хр.Р. и возещия се с него подсъдим –Ал.А., а св.
Ст.д. дори и не го е видяла и разпознала сочи го само като втория. Поради това
и отдалечеността на тези им срещи, напълно обективно възможно се явява и няма пречки в последващ момент подсъдимият
да е поел управлението на превозното
средство, а др. лице и да е слязло вече от мотора. В допълнение, съдът съобрази
и неубедителността – за всички, констатираните противоречия в показанията на
св. Д. и А., липсата на достатъчна конкретика и невъзможност да изяснят ясно и
точно дори мястото на срещите си с пътуващата двойка лица на мотопед, които уж познават, като все пак
отчита и интелектуалното ниво на свидетелите. Поради това,оценени и в
съвкупност показанията на тези трима свидетели, не са достатъчни за да
обосноват критика на останалите гласни доказателства, кредитирани от съда, нито
пък внасят дори съмнение за необективност,
така и не компрометират обвинителната теза.
Що
се отнася до показанията на св. Х.Р./непълнолетен/, съдът изключи същите от
правното обсъждане, в частта им в която той твърди, че е управлявал мотопеда,
возейки на него и подсъдимия – негов
братовчед, а след предизвиканото ПТП – падане на мотора и пътниците, избягал
поради уплахата си. Конкретните
съображения за това се налагат от тяхната близка родствена връзка, което сочи
заинтересоваността му от изхода на делото, наред с което показанията му пряко
се опровергават от останалите ценени от съда доказателства, те дори влизат в
противоречие с обясненията на самия подсъдим.
Разминават се и със заявеното от св. М., Д. и А., при заявеното от самия
Хр.Р. – да не са срещали никой по пътя си
Същевременно, липсва
последователност, яснота и точност в изнесените фактически твърдения от този
свидетел /Р./, показанията му са объркани, доколкото той дори не е в състояние
да изясни изминатото разстояние, респ. да назове и посочи всички улиците по
които са се движили. От др. страна така изнесените от него факти, звучат
напълно нелогично инеправдоподобно,
спрямо обективно установеното състояние
и наранявания на подсъдимия при падането му от мотопеда, за което данните по делото са безпротиворечиви,
така също и в аспекта на близкото им родство напълно неоправдано се явява да
изостави своя братовчед, независимо от собствената си уплаха. Ето защо, с тези
съображения, преценяйки за необективни и предубедени, насочени към прикриване
на обективната истина с цел изграждане на защитна позиция подсъдимия, съдът не
оцени с доверие и не кредитира показанията на св. Х.Р..
Показанията на др. разпитан по делото
свидетел- М.И., без да се налага тяхната критика, но тъй като същият не знае
нищо за инцидента и не познава подсъдимияу според изявлението което поддържа
при разпита си в о.с.з., се изключиха от доказателствения материал и
правното обсъждане, поради тяхната неотносимостта им предмета на доказване по
делото.
Обясненията
на подсъдимия, не се възприеха с доверие, в частта им, в която отрича
управление на собствения си потопед на инкриминираната дата в обвинителния акт.
Изхождайки от двояката им правна природа, да са едновременно и доказателствено
средство и средство за защита, те според настоящия съдебен състав и за
посочените факти, се явяват изцяло защитна версия, с оглед избягване на
наказателната отговорност. И това е така
защото, се пряко се компрометират и опровергават при съотнасяне с останалите
източници на доказателства, не звучат правдоподобно и убедително. В останалата
им част, досежно употребата на алкохол от негова страна в този ден, доколкото
се установява корелацията им с останалата доказателствена съвкупност, липсват
основания да не бъдат кредитирани. При тази тяхна интерпретация с преценка за
необективността им частта на гореобсъдените обстоятелства, съдът не кредитира
обясненията на подсъдимия в тази им част.
За достоверни се
възприеха и писмените доказателствени средства, приети и приобщени по делото, в
хода на съдебното следствие, по реда на чл.283 НПК, а именно: АУАН, талон за
медицинско изследване, справка от АИС на
МВР за нарушител, сертификат на изправността на използваното техническо
средство, преминало последваща проверка, в срока за валидността й, разпечатка с
данни за отчетени резултати от техническото средство –алкотест, които по
съдържанието си не се оспориха от страните, следователно и касателно данните,
за времето на извършване на деянието, съставянето си и обективирани данни за
отчетена концентрация на алкохол в организма на подсъдимото лице и на
инкриминираната дата, така и за неправоспособността на водача, те имат
доказателствена стойност.
Съдът кредитира и изцяло възприема приетата по делото експертиза-химическа, като обективна, компетентна и обоснована,
изготвена от съответния специалист, по надлежен метод на химическо изследване,
и съобразно поставените задача, даваща аргументиран отговор. Същата е
приобщена по надлежния ред.
Кредитира
се също така и заключението по извършената оценъчна автотехническа експертиза,
в хода на проведеното досъдебно производство, приобщена по правилата на чл.282 НПК в о.с.з. при непосредствено изслушване на вещото лице. Доказателственото
й значение в случая макар и косвено, е
релеавнтно относимо за обосноваване настоящата правна квалификац;ия на
престъплението, с оглед липсата на
осъществени признаци от др. престъпен състав, с оглед допълнителния
вредоносен реезултат – ПТП, който обаче доказано не е съставомерен и не покрива
обективните елементи на престъпление
При
тази фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи, обосновани от анализа на съвкупния
доказателствен материал:
Подсъдимият А.А.А. с деянието си е осъществил, както от
обективна така и от субективна страна, съставът на престъпление по чл.343б,ал.1
от НК, тъй като на 09.10.2016г в гр.
Свиленград, е управлявал моторно превозно
средство – мотопед, марка
и модел „Ибен ВЖМ”, с рег. № ТХ
18 27 М, с концентрация на алкохол в кръвта си 1,74 промила (на хиляда) установена по надлежния ред,
с химическа експертиза - изследване на кръвта.
От обективна страна
подсъдимият А. А.А., след употреба на алкохол е привел в движение и е
управлявал моторно превозно средство – мотоподе /горепосоченият/, като
концентрацията на алкохолно съдържание в кръвта му, към момента на деянието е била 1,74 промила. По делото
категорично и безспорно са доказани фактическите действия по управление на МПС,
осъществени от страна на подсъдимия, от тук и несъмнено установено е
авторството на престъплението. Преки доказателства в тази насока са показанията
на св. Д.И., С.н., И.Х. и Г.Г., който съдът кредитира изцяло с доверие за което
се изложиха правни съображения в настоящите мотиви , обосноваващи преценката за
тяхната обективност и достоверност. Последните именно еднозначно установяват
фактите за осъществено управление на превозното средство – мотопед от
подсъдимия А. и самостоятелното му пътуване – возейки се сам. А последните
двама /Х. и Г./ потвърждават факта за употребата на алкохол, въз основа на
възприятията си за проявлението на външните й признаци – мирис специфичен, така
и предпроцесуалните признания на подсъдимия направени пред тях, които те
възпроизвеждат в своите показания. Косвено относими за релеавнтните
обстоятелства по управлението на МПС, са и показанията на св.С. и Ел.И., като
първият пряко свидетелства и за пияното състояние – алкохолно опиянение на
подсъдимия, отчетено след извършената му проверка с техническо средство.
Конкретната величина на алкохолната концентрация в кръвта на подсъдимия Ал.А. - 1, 74 промила
е доказана по категоричен начин, по надлежния ред и с предвидените от закона
средства- лабораторно химическо изследване на кръвта, експертното писмено
заключение по което е обективирано в приложения Протокол за химическа
експертиза № 29/ 17.10.16г. Спазен е редът и начинът за това, предвиден в
специалния подзаконов нормативен акт- Наредба № 30/01г /”за установяване
употребата на алкохол или други упойващи вещества от водачите на МПС”/,
издадена от М-во на здравеопазването, МВР и МП. Изследването е извършено и по
допустим метод, предвиден в закона- на видмарк, не е било предмет на оспорване,
поради което и съдът приема посочената в него алкохолна концентрация за
несъмнено доказана. Тази стойност на алкохолно съдържание надвишава
предвидената-1,2 промила в разпоредбата на чл.343б НК, за съставомерността на
деянието, като престъпление по наказателния закон. Поради което и съдът прие,
че е налице съставомерно деяние по
посочения текст от наказателния закон, при безспорно доказани обективните признаци
на изпълнителното деяние и авторство.
От
субективна страна подсъдимият е извършил
деянието виновно, при форма на вината
пряк умисъл, по смисъла на чл.11,ал.2 НК.Същият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, знаейки естеството на забраната да не управлява автомобил
след употреба на алкохол, предвиждал е неизбежността от настъпването на
общественоопасните му последици, като от волева страна се е съгласявал и искал тяхното настъпване. Субективно, подсъдимият е
имал формирана ясна представа в съзнание си, че управлява МПС след консумация
на алкохол, със съответната, следваща от нормалните жизнени функции на
организма концентрация на алкохолно съдържание в кръвта си.
По изложените аргументи, съдът призна
подсъдимият за виновен в извършването на престъпление по чл.343б,ал.1 НК, за
което и е предаден на съд с обвинителния акт.
Противопоставените
доводи от защитата да не е доказано от обективна страна и по един от признаците
си – авторството, вмененото престъпление и то по дължимия категоричен и
безспорен начин досежно фактът на управлението на мотопеда от страна на
подсъдимия, са напълно неоснователни, за което относими са предходните
съображения на съдебния състав, изложени във връзка с доказаните факти. Така и
направените въз основа на тях правни изводи за установено категорично и
авторство и извършването на деяние с неговите съвкупни релевантни признаци,
покриващи инкриминираните за съставомерността на престъплението по чл.343б,ал.1 НК. В случая, обвинителната теза и не
може да се счита опровергана, нито дори разколебане, обратно напълно се
подкрепя от доказателствената съвкупност, при изложената правна интерпретация
на доказателствените средства по делото.
Относно наказанието: При определяне на вида и размера на наказанието,съдът взе
предвид следното: от една страна съобрази
типичната относително висока степен на обществена опасност на
извършеното деяние, с оглед повишената динамика на този род престъпления
понастоящем в страната, както и тази на дееца- завишена, предвид факта на предходното
му осъждане.Извън обсъденото – последното, с правния ефект на отегчаващи
отговорността обстоятелства се отчетоха факта на неправоспособността на
подсъдимия, който не притежава СУ на МПС, още и
реализираното ПТП, без др. участник, макар и да е довело до самонараняването му, което в случая
е допълнителен вредоносен резултат вследствие на деянието –управление на МПС
под въздействие на алкохол, така също и наличието на извършени административни
нарушения по ЗДвП за които са му наложени наказания с влезли в села НП. С
оценка на смекчаващи се взеха предвид младата възраст на подсъдимия,
демонстрирането от него предпроцесуално поведение- да не е правил опит да се
укрива и фактически признал, деянието си пред контролните органи,
непосредствено след ПТП,конкретните фактически обстоятелства при извършване на
деянието – осъществено на рожденния му ден.
Конкретната величина на алкохолната концентрация обаче е относително
висока, при все да не надвишава особено значително минимално установената, но
не и близка до нея. Обсъдените релевантни за отговорността обстоятелства,
преценени в съвкупност и съобразно относителната им тежест, не разкриват
доминиращ превес на смекчаващите, като конкретно установените по делото не се
явяват нито многобройни в количествено отношение, нито сред тях са
налице изключителни такива, доколкото се свеждат до обичайните. В този смисъл
не се обосновава хипотезата на чл.55 НК за смекчаване на наказателната
репресия, когато предвид наличните смекчаващи обстоятелства – многобройни или
изключителни такива, се снижава обществената опасност, до степен че и
най-лекото предвидено наказание да би се явило несъразмерно и неоправдано
тежко. Не такъв,обаче е конкретния случай, както вече се изтъкна и то не само с оглед липсата на законовите
предпоставки, но последното и се явява неподходящо и не отговаря на тежестта на конкретния
случай, съобразно установената конкретна величина на алкохолна
концентрация. От тук, закономерно
обусловена и направената преценка, че наказание около минималното предвидено в
закона, съотнесено към извършеното от подсъдимия не би било несъразмерно
тежко. Поради това, съдът прие,
единствено превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и проведе
индивидуализацията на следващото се наказание при условията на чл. 54 от НК,
определяйки го около минимума на предвиденото материалната наказателна норма. Мотивиран
така и при съблюдаване приложимата материалноправна норма на чл.343бНК, съдът
наложи на подсъдимия наказание –„лишаване от свобода” за срок една година, т.е.
в минимума на установеното за този вид престъпление и във вр.чл.3 НК. А при
наличие и на кумулативно предвидено др. такова наказания – а именно глоба,
съдът наложи и тази парична санкция, индивидуализирайки я в размер 200 лв,
съпоставим отново с установения минимум в приложимата материална наказателна
норма.Така индивидуализираните наказания, съдебният състав прецени за достатъчни,
с оглед личността на подсъдимия и неговата възраст, за постигане целите на
наказателната репресия, дефинирани в чл.36 НК, едновременно с което ще
въздейства положително върху съзнанието му и негово превъзпитание към
спазването на закона.
Индивидуализирани в този размер и в кумулативната си даденост,
наложените наказания, по убеждения на настоящия съдебен състав се явяват
адекватна по обем принуда, съответна на тежестта на извършеното деяние и
личността на дееца, както и справедлива санкция, която би допринесла в
достатъчна степен за постигане целите на наказанието, дефинирани в чл.36 НК в
измерението на личната превенция с
превъзпитателен ефект върху съзнанието й, както удовлетворява и
генералната такава – с общо предупредително въздействие спрямо останалите
членове на обществото.
Относно начина на изтърпяване на
наказанието.
Така наложеното наказание Лишаване от свобода на подсъдимия А.А., в размер една година, съдът постанови да бъде
изтърпяно ефективно, при първоначален „строг„ режим и в затворническо общежитие
от закрит тип, на основание чл.60,ал.1 и чл.61,т.2 ЗИНЗС. Предопределящ за това
правно разрешение е фактът за предходното осъждане на А. за др. престъпление, за което също му е
наложено наказание от същия вид – лишаване от свобода.
Съдът не наложи на подсъдимия А.А.
предвидено др. кумулативно наказание –
лишаване от право да управлява МПС, на
основание чл.343г,вр.чл.37,т.7 НК, тъй като по делото е безспорно установено,
че той не е правоспособен водач и не притежава свидетелство за управление на
МПС. Изводите в тази насока, съответстващи и на обвързващата съдебна практика,
се изведоха от съдържанието на приобщената по делото официална справка на ОД
–МВР- Хасково, ведно със справка
–разпечатка от АИС за нарушител от
региона.
Деянието за което подсъдимият А.А.А. беше призната за виновен с настоящата
присъда, е извършено в изпитателния срок -3 години, за който е отложено
изпълнение на наказанието наложено с
одобрено Споразумение по НОХД № 571/14г по описа на ХОСК, одобрено с
Определение влязло в сила на 01.08.14г, в размер на 10 месеца лишаване от
свобода, определено като общо, по реда на чл.23 НК. Поради което и на основание чл. 68,ал.1 НК, същиятт следва
да изтърпи и това наказание - изцяло и
отделно. Посоченият фактически състав, императивно обвързващ привеждането в
изпълнение на предходно условно осъждане
е изпълнен в случая, тъй като определяния тригодишен изпитателен срок,
броен от датата на влизане в сила на присъдата -01.08.14г, би изтекъл на
01.08.17г, и в този времеви период попада и датата -09.10.16г на която е
осъществено настоящото престъпното деяние. Ето защо, налице са предпоставките за
приложението на чл.68,ал.1 НК, на което основание с настоящата присъдата,
съдът приведе в изпълнение отложеното наказание ЛСв по НОХД № 517/14г.
на ХОС, което следва да се изтърпи отделно. За изтърпяването на последното, се
определиха първоначален „строг режим” и
място – в затворническо общежитие от закрит тип, на основание чл. 60, ал.1 и чл.61,т.2 ЗИНЗС.Макар и формално първо по
ред осъждане по посочената присъда, то е приведимо в изпълнение поради факта на
настоящото второ съдене и осъждане на наказание лишаване от свобода.
След като призна подсъдимият за виновен, на основание чл.189,ал.3 НПК,
съдът го осъди да заплати в полза на Държавата и направените по делото
разноски, в размер 157,58лв – от досъдебното производство-за експертизи ,
вносими по сметка на ОД на МВР-Хасково, както по Бюджета на съдебната власт
- 5 лв – ДТ, в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист, вносими по сметка на РС -Свиленград.
Мотивиран
от изложеното, съдът постанови присъдата си.
Председател: