РЕШЕНИЕ
№ 111
гр. Бургас, 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно
наказателно дело № 20232120200084 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59-чл.63 от ЗАНН. Образувано е по жалба на Ю. М.
С. с ЕГН ********** от г************** чрез адв.В. А. АК-Бургас със съдебен адрес в
гр.П., ул.“С. С.“ ** против наказателно постановление №22-3292-000106 от 21.10.2022г
издадено от началник сектор в ОДМВР-Бургас, началника на Четвърто РУ-Бургас, с което
му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 (двеста) лева и е лишен от
право да управлява МПС за срок от шест месеца за нарушаване на чл.140 ал.1 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП) на основание чл.175 ал.3 предложение първо от ЗДвП.
Недоволен от това наказателно постановление е останал жалбоподателят. Счита
същото за незаконосъобразно. Излага съображения, че административното нарушение е
било извършено при несъставомерност от субективна страна. Посочва, че е
незаконосъобразно. Моли да бъде отменено. Претендират се разноски.
Редовно призован за открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява
лично.Явява се негов процесуален представител. Поддържа жалбата, не сочи нови
доказателства. Претендира разноски.
За АНО редовно призован не се явява представител. Не изразява становище по
жалбата.
След поотделна и съвкупна преценка на доказателствата по делото съдът, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
На първо място жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице
1
посочено в наказателното постановление като нарушител пред териториално и материално
компетентен съд. Съдържа изискуемите от закона реквизити и процесуално допустима.
Разгледана по същество същата се явява основателна по следните причини:
На 30.06.2022г, около 00,00 часа свидетелите Т. М. на длъжност командир на
отделение в Четвърто РУ-Бургас и в присъствието на свидетеля П. Д. служител в същото
районно управление спрели за проверка лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Голф“ с
рег.№А ******** НХ на ул.“Въстаническа“ срещу ОУ „Найден Геров“ в посока бл.№236 в
ж.к.“Меден Рудник“ в гр.Бургас. Установили, че водачът на автомобила бил
жалбоподателят Ю. М. С. с ЕГН ********** от гр.Бургас и че управлява автомобил
собственост на Т. А. А. с ЕГН **********. След направена справка в служебния таблет се
оказало, че МПС управлявано от жалбоподателя не е регистрирано по надлежния ред и е
било със служебно прекратена регистрация от 24.05.2022г на основание чл.140 ал.1 от ЗДвП.
В този случай жалбоподателят управлявал чуждо МПС, което не било регистрирано по
надлежния ред. Актосъставителят М. съставил срещу жалбоподателя С. акт за установяване
на административно нарушение №285232 серия АД на 30.06.2022г (лист 13 от делото).
Нарушителят подписал акта без възражения и получил екземпляр.
В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не постъпили писмени възражения по акта.
Преписката била изпратена по компетентност на РП-Бургас. С постановление от
15.09.2022г прокурор от РП-Бургас отказал да образува наказателното производство за
престъпление по чл.345 ал.2 вр. ал.1 от НК, като счел, че деянието е несъставомерно от
субективна страна. В хода на проверката било установено, че срещу С. не била издадена
ЗППАМ, тъй като се касаело за хипотезата на чл.143 ал.11 от ЗДвП.
На 21.10.2022г като взел предвид акта, постановлението на прокурора и останалите
писмени доказателства административнонаказващият орган –началникът група в ОДМВР,
сектор ПП-Бургас издал атакуваното наказателно постановление №22-3292-000106 при
идентичност на фактическата обстановка и правната квалификация на нарушението по
чл.140 ал.1 ЗДвП описано в акта. На основание чл.175 ал.3 предложение първо от ЗДвП
наложил на жалбоподателя Й. наказанието глоба в размер от 200 лева и го лишил от право
да управлява МПС за срок от шест месеца.
Горната фактическа обстановка съдът прие за несъмнено и категорично доказана въз
основа на събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че както актът, така и
НП са издадени от компетентни органи и в предвидените от закона срокове. В конкретния
случай нарушението е извършено на 30.06.2022г, а постановлението за прекратяване на
досъдебното производство на 15.09.2022г, а НП е издадено на 21.10.2022г, поради което
следва да се приеме, че всички давностни срокове за реализиране на отговорността на
жалбоподателя са били спазени. И двата акта са издадени от компетентни лица. Съдът счита,
че посоченото нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП е съставомерно от обективна, но не и от
субективна страна.
2
В случая и административнонаказващият орган е изследвал съставомерността на
посоченото административно нарушение от обективна и от субективна страна.
Наказателното преследване не е погасено по давност.
Основното възражение на въззивника се състои в това, че в случая липсата на знание
у наказаното лице, че управляваният от него автомобил е със служебно прекратена
регистрация водело до отпадане на административнонаказателната отговорност. В случая
надлежен юридически факт е, че процесното МПС е било с прекратена регистрация от дата
24.05.2022г по реда на чл.143 ал.10 от ЗДвП –по уведомление на „Гаранционен фонд“ без
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ Цитираната разпоредба, обаче не урежда
правно задължение на заинтересованото лице само да следи за това дали е извършено
служебно прекратяване на регистрацията на автомобила или не, а задължение е на
надлежните органи да уведомят собственика на ППС за прекратяване на регистрацията. В
делото липсва доказателство собственикът на процесното ППС да е бил уведомен за
прекратената регистрация, напротив констатирано е точно обратното. Следователно,
администрацията не е изпълнила своето задължение по чл.143 ал.10 изречение първо от
ЗДвП, с оглед на което, нито собственикът, нито ответникът по жалбата биха могли да знаят
за прекратената регистрация. Оттук се налага изводът, че разглежданото деяние е извършено
без доказана вина, поради което съставът на административно нарушение се явява
неосъществен. Според настоящата инстанция НП е незаконосъобразно и като такова следва
да бъде безусловно отменено.
С оглед изхода на делото на основание чл.143 ал.4 от АПК и чл.63д ал.1 от ЗАНН
следва да бъде осъдено ОДМВР-Бургас да заплати в полза на жалбоподателя направените
от него съдебно-деловодни разноски в размер на 400 лева по адвокатско пълномощно.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд, V наказателен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №22-3292-000106 от 21.10.2022г издадено от
началник група в ОДМВР, сектор ПП-Бургас, с което на Ю. М. С. с ЕГН ********** от
гр***************** е наложено административно наказание глоба в размер на 200
(двеста) лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от шест месеца за нарушаване на
чл.140 ал.1 от Закона за движение по пътищата ЗДвП) на основание чл.175 ал.3
предложение първо от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР-Бургас да заплати на Ю. М. С. с ЕГН ********** от
гр.****************** направените в хода на съдебното производство разноски в размер на
400 (четиристотин) лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административния съд-Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
3
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4