МОТИВИ към присъда № 58
по НОХД № 323/2018 год.
Подсъдимият В.В.К. ***,
български гражданин, живее на семейни начала със св. Н.Л.Н., със средно
образование, осъждан, с ЕГН **********. Притежава свидетелство за
управление на МПС. Предаден е на съд за това, че на 26.08.2018 г. в 20:30 ч. в
гр. Тутракан, обл. Силистра, по ул. „Трансмариска“ до пл. „21-ви септември“,
управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „***“, модел „***“ с рег.
№ ***, след употреба на наркотични вещества – ТНС – тетрахидроканабинол
(марихуана), установено по надлежния ред с уред дрегер „Drug Check 3000“ сер. №
АR КМ 0261 - престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.
Представителят на Районна
прокуратура поддържа предявеното обвинение. Пледира подсъдимият да бъде признат
за виновен по повдигнатото му обвинение,
като му бъде наложено наказание по вид „Лишаване от свобода" в
размер над средния, предвиден от закона. Счита, че са налице условията за
прилагане на чл. 66 от НК с изпитателен срок от 3 години и половина. Счита също
така, че следва да му бъде наложено и кумулативното наказание „Глоба“ в размер
на около 500.00 – 600.00 лв., което е предвидено в закона. Също така да
бъде лишен от право да управлява МПС за срок от около една година, като му бъде
приспаднато времето, през което същият е бил лишен от това право по
административен ред.
Подсъдимият
заявява, че не признава вината си.
Защитникът
на подсъдимия адв. С.С. намира обвинението за недоказано по несъмнен начин и
пледира за неговото оправдаване.
Като анализира събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди становището на
страните, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 26.08.2018 год. от 19.00. ч. до 27.08.2018 год. до
07.00 ч. св.св.Р.Т. и Б.Д. - полицейски служители при РУ на МВР Тутракан изпълнявали
служебните си задължения на територията на гр.Тутракан, обл.Силистра.
Около 20.30 ч. полицейските служители се намирали по
ул. “Транс мариска“ до площад „21-ви септември“, когато спрели за проверка
водач управляващ лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег.№***. Поискали
документите за самоличност на водача и документите за регистрация на
управлявания от него автомобил. Проверяващите установили, че водач бил
подсъдимия В.В.К. ***. На въпрос от служителите на полицията дали е употребил
алкохол или наркотични вещества,водачът отговорил отрицателно. Тъй като на
задната седалка на автомобила имало бутилки с алкохол -бира,проверяващите
решили да извършат проверка на водача за употреба на алкохол и наркотични вещества.За
предстоящото те уведомили подсъдимия К.. Последния признал, че преди седмица
бил изпушил една цигара марихуана.
Полицейските служители поискали чрез ОДЧ при РУ на МВР
Тутракан, съдействие от служители на
сектор”Пътна полиция”,тъй като не разполагали с необходимите технически
средства за извършване на проверките.На местото на проверката пристигнал св. Д.Р.
- инспектор пътен контрол при РУ на МВР. Подсъдимия К. бил изпробван първо за употреба
на алкохол.Техническото средство отчело нулеви стойности.
Веднага след първата проверка, по надлежния ред,подсъдимия
е бил изпробван с еднократен полеви тест - дрегер „Drug Check 3000“ със сериен
номер AR КМ 0261 на партидата, за употреба на наркотични вещества. Същия
отреагирал положително за употребено наркотично вещество – ТНС - тетрахидроканабинол
/марихуана/. Резултата от теста бил представен на подсъдимия.
Св. Р. издал талон № 0035133 за медицинско изследване.Във
ФЦСМП-Тутракан,подсъдимия К. отказал да се подложи на изследване,което е било отразено в изготвения
от св.Г. С. А. протокол.
За констатираното нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП св. Д.Р. съставил АУАН бл. № 953447/26.08.2018 г. Подсъдимият подписал
акта като заявил, че не е съгласен с резултата от теста.
Горната фактическа обстановка, съдът извежда от
събраните по делото доказателства: гласни - показанията на свидетелите Б.Д.,Р.Т.,Д.Р.,Г.
А. и Н.Н.,назначената от съда съдебно-медицинска
експертиза и писмени такива, приети от съда. Съдът кредитира всички събрани
доказателства по делото, като непротиворечащи си, логични, последователни и
взаимно допълващи се,с изключение обясненията на подсъдимия.Съдът не кредитира
последните,в частта им,с които подсъдимия К. отрича употребата на наркотични
вещества,тъй като те противоречат на резултатите от извършената с техническо
средство проверка.
При така установената фактическа обстановка от правна
страна се налагат следните изводи:
От обективната страна изпълнителното деяние на престъплението
по чл.343б, ал.3 от НК се изразява в управление на МПС след употреба на
наркотични вещества. Законодателят е счел, че шофирането в такова състояние е престъпление.
Това се обосновава с високата обществена
опасност на деянието.
Техническото средство
дрегер „Drug Check 3000“ със сериен номер AR КМ 0261, с което е била
извършена проверката за наличие употреба на наркотични вещества в кръвта на
подсъдимия, е одобрено за употреба и технически изправно, към датата на
извършване на проверката. В писмо с вх. № 328600-14120/08.04.2016 г. от
Изпълнителния директор на ИАЛ се упоменава, че върху него има нанесена СЕ
маркировка за оценено съответствие съгласно изискванията на Закона за
медицинските изделия (обн. ДВ бр. 46/2007 г.). За посоченото изделие ИАЛ е
подадена форма за уведомяване с необходимата придружаваща документация, с което
са изпълнени изискванията на ЗМИ и медицинското изделие може да бъде използвано
от службите за контрол.
Неоснователно е възражението на защитника на
подсъдимия,че използването на техническото средство дрегер „Drug Check 3000“ е
незаконосъобразно,тъй като това средства е било одобрено за използване със
заповед № Iз-789/12.04.2010г., допълнена със
заповед № 8121з-392/21.04.2016г.на
Министъра на вътрешните работи, относно определяне на технически средства за
извършване на проверка за употреба на алкохол или друго упойващо вещество от
водачите на моторни превозни средства,тъй като тази заповед била издадена при
действието на отменената вече Наредба № 30/2001г. и липсата на издадена такава заповед от Министъра по време на
действието на приетата Наредба № 1/2017г.,налага извода, че извършената
проверка на подсъдимия К.,не е била извършена по надлежния ред. С цитираните
заповед и допълнение към нея,издадени при действието на отменената Наредба №
30/2001г. е одобрено за използване от служителите на полицията на техническото средство дрегер
„Drug Check 3000“ при извършване на проверки за употреба на наркотични вещества
и техните аналози.Това одобрения е еднократен акт,извършен при въвеждането в
употреба на техническото средство и не е необходимо издаването на нова заповед
с идентично съдържание.Новата наредба не създава нови изисквания отнасящи се за
употребата на това технически средство.Горното налага извода за неоснователност
на твърдението на защитника на подсъдимия.
Съдът намира за неоснователно и твърдението на
защитата за незаконосъобразност на извършената проверка, произтичаща от невписването
в съставения от св.Р. АУАН час на приключване на проверката,начина на
извършване на проверката,наличието на поправки в издадения талон за изследване
и съвпадението на часовете на издаване на талона,на заповедта за задържане на
подсъдимия и самия АУАН.Следва да се има предвид,че настоящото производство е
наказателно,а не административнонаказателно. В двете производство ролята на
АУАН и съставяните съпътстващи документи при извършване на проверките,е
различна.В административнонаказателното производство,със съставянето на АУАН се
слага началото на това производство и едновременно с това се повдига обвинение
на допусналия нарушение извършител.Ето защо допуснатите нарушения при
съставянето на АУАН намират съществено отражение и на подлежащото на съдебен
контрол издадено впоследствие от АНО, наказателно постановление.В наказателното
производство обвинението се повдига с нарочно постановление.Описаното в АУАН
деяние,подлежи на доказване с предвидените в НПК средства,както в досъдебното
производство, така и в съдебната фаза. Дори и да има непълноти и неточности в приложения
в наказателното производство АУАН,съдът намира,че те по никакъв начин не са
накърнили или ограничили правото на защита на подсъдимия и че същите са
санирани чрез други допустими от НПК средства,най-вече с разпита на свидетелите
по делото.
Съдът намира,че извършената проверка на органите на
полицията е законосъобразна.Твърдението на подсъдимия и св. Н.,че преди проверката
подсъдимия е консумирал сироп против кашлица,а през деня и хапчета,без да
посочват каквото и да е наименование на същите,по никакъв начин не влияе на
крайния резултат на проверката и извода,че в кръвта на подсъдимия има наличие
на наркотично вещество.Св.Р. в показанията си посочва,че при извършване на
проверката е четял на подсъдимия инструкцията за използване на техническото
средство и е следвал същата стъпка по стъпка.В тази насока са и показанията на неговите
колеги, поискали съдействие за извършване на проверката.Преди проверката с
теста,е било спазено в присъствието на извършващия проверката св.Р.,
изискуемото от инструкцията време,през което проверявания не следва да консумира
каквото и да е.От друга страна заключението на назначената от съда
съдебно-медицинска експертиза е че,всички медикаменти предназначени за
повлияване на кашлица,имат за цел уводняване на секретите за по-лесно
изхвърляне от трахеобронхиалното дърво и че в химичния състав на сиропите за
кашлица не фигурират етилов алкохол или наркотични аналгетици. Назначените като
вещи лица съдебен медик и фармацевт посочват още,че няма такива медикаменти
регистрирани в ИАЛ и позволени за свободно приложение,дори без лекарско
предписание,които да съдържат наркотични вещества или да метаболизират в
наркотични вещества или техните прекурсори.
Съдът намира за необоснован и извода на защитата на
подсъдимия К., досежно отразеното видимо външно състояние на подсъдимия преди извършване на проверката
и правото на полицейските органи да извършат проверка за употреба на наркотици
на водачите на моторни превозни средства.Липсата на видими индикации в
поведението на съответния водач на МПС,по никакъв начин не ограничава правото
на контролните органи да извършат проверка за наличие в кръвта на наркотични
вещества или техните аналози и с други,по-точни способи,каквито са техническото
средство дрегер „Drug Check 3000“ и медицинското изследване. Противното
становище необосновано би ограничило правата на контролните органи,свързани с противодействието
срещу управлението на МПС от водачи,повлияни
от наркотични вещества или техни аналози.
Необосновано е и твърдението на защитата за допуснато
особено съществено нарушение при извършване на проверката за употреба на
наркотични вещества от подсъдимия К.,обуславящо постановяване на оправдателна
присъда,тъй като във ФЦСМП-Тутракан,същия не е бил поканен да даде проба от
урина за химическо изследване,а бил поканен само да даде кръвна проба.От една
страна във ФЦСМП, в присъствието на подсъдимия и свидетелите Р.,Д. и Т.,св.Г.А.
съставил протокол за медицинско изследване и вземане на проби за употреба на
алкохол и /или наркотични вещества или техните аналози,в който е отразено,че
подсъдимия отказва да се подложи на изследване.Последното включва отговор на
редица въпроси,посочени в протокола,взимане на кръвна проба и за изследване за
употреба на наркотични вещества и/или техните аналози и на проба от урина.Протоколът
е подписан от подсъдимия т.е той е изразил съгласие с отразеното в него.
Отказът да се подложи на изследване,обхваща трите действия на медицинските
служители.От друга страна изследването на проба от урина,без изследване на
кръвна проба,не би дало законосъобразно заключение за употребата или не на наркотични
вещества и/или техните аналози.Отказът на подсъдимия да се подложи на медицинско
изследване,задължава контролните органи и разследващите да се съобразяват с
резултатите от проверката с техническото средство.
В съдебно заседание,с определение съдът отхвърли
искането на защитата на подсъдимия за
назначаване на съдебнопсихиатрична експертиза, която да бъде изготвена от
психиатър,специалист по наркозависимости и токсилог,които да отговорят на
въпроса повлиян ли е бил подсъдимия К. от наркотични вещества или не към
момента на извършване на проверката.Наредба № 1/2017г. не предвижда такова изискване.Такава
експертиза евентуално би имала место в наказателно производство,което е за управление
на МПС,съпътствано от други престъпни вредни последици.За разлика от защитата
на подсъдимия,съдът счита,че престъпленията по чл.343б от НК,не са обвързани с
настъпване на престъпен резултат,изразяващ се „в поставяне в опасност на живота
и здравето на гражданите”.Това не е резултат от управлението на МПС след
употреба на алкохол и/или наркотични вещества.Законодателя е презумирал тази
опасност на водачите при управление на МПС
след употреба на алкохол и наркотици и именно за това е криминализирал
тези деяния.От горното следва,че не е необходимо при всеки отделен случай да се
доказва имало ли е опасност за живота и здравето на гражданите,която да е пряка
последица на управлението на МПС от водач,употребил алкохол и/или наркотични
вещества.
Съдът не споделя становището на защитата на подсъдимия
за необходимостта при обвинение за извършено престъпление по чл.343 ал. 3 от НК, да се изследва концентрацията на наркотично вещество в кръвта на подсъдимия.Такова
изследване не е предвидено от законодателя,както в НК,така и в Наредба №
1/2017г.В чл.343б ал. 1 и 2 от НК законодателя обвързва съставомерността на
деянието и с концентрацията на алкохол в кръвта на водача,което от своя страна води
до доказване на тази концентрация. В зависимостта от количеството на алкохол в
кръвта законодателя определя деянието за ненаказуемо /до 0.5 на
хиляда/,наказуемо по административен ред /от 0.5 до 1.2 на хиляда/ и наказуемо
по общия ред по правилата на НК /при количество на алкохол в кръвта над 1.2 на
хиляда/. Такава градация липсва в закона за управление на МПС след употреба на
наркотични вещества и техните аналози.Очевидно законодателя приема,че управлението на МПС след употреба на наркотични
вещества, е с достатъчна висока степен на обществена опасност,за да бъде
криминализирано, независимо от това каква е концентрацията на наркотични
вещества в кръвта. В тази насока е и обстоятелството,че законодателя не е
предвидил при определени условия /например за управление на МПС след употреба някои
тъй наречени „леки”видове наркотични вещества/ извършителите да бъдат наказвани
по административен ред.
Следва да се добави,че законодателя не обвързва
ангажирането на наказателната отговорност на управляващите МПС след употреба на
наркотични вещества и техните аналози,с начина по който последните са
проникнали в кръвта на водача-чрез пушене /в това число и тъй нареченото
„пасивно” /,чрез инжектиране,поглъщане или по друг начин.
Воден от горното съдът прие,че от обективна страна с
деянието си подсъдимият В.К. *** е осъществил всички елементи на престъпния
състав на чл.343б, ал.3 от НК.На посочената дата той е управлявал МПС-лек
автомобил „***” с рег. № ***.Това е сторил след употреба на наркотични
вещества,наличието на каквито са били установени от контролните органи по надлежния
ред,предвиден в Наредба № 1.
От субективна страна деянието е
извършено от подсъдимия с пряк умисъл. Той е съзнавал обществената опасност на
стореното, желаел е настъпването на общественоопасните последици на деянието и
е извършил всичко зависещо от него за да настъпят те.
Причини за извършване на престъплението са
неспазването на установените в страната норми и злоупотребата на подсъдимия с
наркотични вещества.
Индивидуализирайки предвидените от закона
наказания на подсъдимия К., съдът взе предвид както смекчаващите, така и
отегчаващите вината обстоятелства.Като смекчаващо вината обстоятелство съдът
приема липсата на други,съпътстващи деянието вредни последици.Като отегчаващо
вината обстоятелство,съдът приема липсата на критично отношение на подсъдимия
към извършеното от него деяние.
Воден от горното, съдът призна подсъдимия
В.К. за виновен в това,че е извършил престъпление по смисъла на чл.343Б ал. 3
от НК и по правилата на чл.54 от НК,му наложи наказание по вид „лишаване от
свобода” за срок на една година, което е в минималния размер, предвиден от
закона за това престъпление. Вземайки предвид настъпилата реабилитация на
предишни осъждания на подсъдимия,за деяния извършени като непълнолетен,както и
тяхната отдалеченост във времето /по-вече от десет години, съдът счита, че не е нужно той да изтърпи
ефективно наложеното наказание „лишаване от свобода”, поради което на основание
чл.66 от НК му определи изпитателен срок в размер на три години.
Съобразявайки материалното положение на
дееца, съдът му наложи кумулативно предвиденото от закона наказание „глоба” в
размер на минимума,а именно петстотин лева.
На основание чл.343г от НК, съдът
наложи на подсъдимия и наказание „лишаване от право” да управлява МПС за срок
от една година.На основание чл.59, ал.4 от НК,съдът приспадна от така
наложеното наказание „лишаване от право” да управлява МПС, периода, през който
е бил лишен от това си право по административен ред, а именно от 12.07.2019 г.
до привеждане в изпълнение на това наказание.
Съдът счита,че с изтърпяване на така наложените по вид
и размер наказания, ще бъдат постигнати целите на генералната и индивидуална
превенция.
На основание чл. 309, ал. 1 и ал. 4 от НПК, съдът отмени взетата в досъдебното производство мярка за неотклонение
„подписка”.
Воден от горното, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ