№ 557
гр. Благоевград, 09.05.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети май през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Вили Дацов
като разгледа докладваното от Вили Дацов Въззивно гражданско дело №
20251200500226 по описа за 2025 година
Подготвително заседание по чл. 267, ал. 1 ГПК.
Производството е образувано е по въззивна жалба на А. А. М., ЕГН
**********, и В. Д. М., ЕГН **********, подадена чрез адв. Д. С. срещу
Решение № 717 от 11.10.2024 г. по гр. д. № 2859/2023 г. на Районен съд
Благоевград. С обжалвания съдебен акт съдът е признал за установено, че
съществува вземане на В. Б. К., ЕГН **********, спрямо А. А. М. и В. Д. М. в
размер на 601,90 лв., представляващо неустойка за неизпълнение на
задължение за снабдяване с удостоверение за въвеждане в експлоатация
/разрешение за ползване/ на сградата, в срок до 01.03.2023 г. съгласно т. 4 от
нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот № *** г. на нотариус И. К.,
peг. № 241 в нот. камара с район на действие РС Благоевград, която сума е
дължима за времето от 02.03.2023 г. до 23.04.2023 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 08.06.2023 г., до
окончателното й плащане. С първоинстанционното решение съдът се е
произнесъл по разноските, като ответниците А. М. и В. М. са осъдени да
заплатят на ищцата В. К. следните суми: 25 лв. – държавна такса в
заповедното производство; 200 лв. – възнаграждение за адвокат в заповедното
производство; 55 лв. – държавна такса в исковото производство; 600 лв. –
възнаграждение за адвокат в исковото производство. Впоследствие по реда на
чл. 248 ГПК решението е изменено в частта за разноските по отношение на
присъденото адвокатско възнаграждение в исковото производство, като с
определение № 33 от 08.01.2025 г. по гр. д. № 2859/2023 г. на РС Благоевград
жалбоподателите са осъдени да заплатят на ищцата сумата от 200 лв. – адв.
възнаграждение за исковото производство.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност на съдебното решение.
Жалбоподателите сочат, че за изпълнението на тяхното договорно задължение
е било необходимо ищцата да подпише акт образец 15, в качеството й на
собственик на самостоятелен обект в сградата. Твърдят, че тя многократно е
била канена и че това й е било обяснявано. Поддържат, че затова им се е
наложило да й изпратят нотариална покана, в която е била посочена
1
необходимостта В. К. да подпише акт образец 15. Поканата била връчена
лично на ищцата. Считат, че предявявайки исковата молба, ищцата черпи
права от свое неправомерно поведение. Твърдят, че ако ищцата бе подписала
акт образец 15, за сградата е щяло да бъде издадено удостоверение за
експлоатация в много по-ранен момент, тъй като сградата вече е била напълно
завършена и са били издадени всички необходими книжа. Оспорват
твърдението на ищцата, че едва след образуване на заповедното производство
е била уведомена за наличието на удостоверение за въвеждане в експлоатация
на сградата. Твърдят, че е било проведено общо събрание на собствениците на
обекти в сградата, в което ищцата е взела участие и на което на всеки
собственик е било предоставено копие от удостоверението за въвеждане на
сградата в експлоатация. Поддържат, че ищцата не е претърпява вреди от
неизпълнението на договорното задължение, поради което считат иска за
неустойка за неоснователен. Намират, че това е относимо и за преценката
дали не е прекомерен размера на претендираната неустойка, като навеждат, че
такава не е била извършена от районния съд. Оспорват изводите на съда, че е
бил осъществен фактическия състав на неустойката, тъй като считат, че
успешно са провели насрещно доказване. Твърдят, че те не са неизправни
страни по договора и че не е налице виновно неизпълнение. Считат, че ищцата
не е оказала съдействие, поради което не може да се приеме, че е налице
виновно поведение от страна на ответниците. Навеждат доводи за
прекомерност на неустойката. Сочат, че ищцата е използвала закупения от нея
имот. Считат, че клаузата за неустойка в договора е нищожна поради
противоречие с добрите нрави и като уговорена извън присъщите й функции.
Твърдят, че всички собственици на обекти, вкл. ищцата, на проведеното
събрание са се съгласили да бъде продължен срока за снабдяване с
удостоверение за въвеждане в експлоатация. Считат, че в исковата молба е
неправилно посочен размера на неустойката за всеки ден забава. Молят да се
отмени обжалваното решение и да се отхвърлят предявените искове.
Претендират разноски.
Постъпил е отговор на въззивна жалба на В. Б. К., ЕГН **********,
подаден чрез адв. А. К., в който се изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба. Въззиваемият изразява съгласие с изводите на районния
съд, че уговорената неустойка не излиза извън присъщите й функции. Сочи,
че ответниците не са изпълнили в уговорения срок задължението си да
снабдят ищцата с удостоверение за въвеждане в експлоатация на процесната
сграда, тъй като това е станало едва на 24.04.2023 г. Счита, че затова
ответниците дължат неустойка за забавено изпълнение. Твърди, че не се
установява наличието на задължение за ищеца да съдейства при снабдяването
на сградата с документи. Оспорва твърдението на ответниците, че
изпълнението е било предпоставено от поведението на ищцата. Сочи, че
относно наличието на изпълнение ответниците носят тежестта на доказване.
Посочва, че между страните е имало спорове относно това дали са били
извършени всички довършителни работи по сградата. Твърди, че ищцата в
тази връзка е възразявала по отношение на подписването на акт образец 15.
Счита, че ищците сами са се поставили в забава, понеже са инициирали
производство по изменение на одобрените инвестиционни проекти по реда на
чл. 154 ЗУТ. Навежда доводи, че размерът на неустойката не е прекомерен.
Моли решението да се потвърди като правилно. Претендира разноски за
въззивната инстанция.
Жалбата е редовна и допустима, тъй като отговаря на изискванията на чл.
2
260 и чл. 261 от ГПК и е подадена в срок от легитимирани страни с правен
интерес срещу подлежащ на обжалване акт. Редовен е и подадения от отговор,
като отговарящ на изискванията на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 ГПК.
Страните не са направили доказателствени искания.
От чл. 273 във вр. с чл. 129, ал. 4 и чл. 130 ГПК следват служебните
задължения на въззивният съд да се произнесе по надлежното си сезиране
като съд по съществото на правния спор, т. е. по допустимостта на
предявените искове и редовността на исковата молба (Красимир Влахов и
Таня Градинарова. „Въззивно обжалване на съдебни решения и определения“,
ИК „Труд и право“, София, 2023, стр. 369). Съгласно мотивите на т. 5 от
Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на
ВКС и т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г.,
ОСГК на ВКС, когато за пръв път се констатират нередовности на исковата
молба пред въззивния съд, той прилага чл. 129, ал. 2 ГПК и дава указания на
ищеца да ги отстрани, за да обезпечи постановяването на допустим съдебен
акт по съществото на спора, а в случай че указанията не бъдат изпълнени,
първоинстанционното решение следва да се обезсили, а производството по
делото се прекрати.
С Определение № 288 от 11.03.2025 г. по в.гр.д. № 226/2025 г. на ОС
Благоевград е оставена без движение исковата молба и е указано на ищеца да
отстрани констатираните нередовности на исковата молба, като в
едноседмичен срок, считано от получаване на препис от определението:
посочи дали претендира от ответниците сумата от 601,90 лв. в условията на
солидарност или в условията на разделност; ако претендира сумата в
условията на солидарност, да посочи основанието за търсената солидарност;
ако претендира сумата в условията на разделност, да посочи размерът на
сумата, която претендира от всеки ответник поотделно, в рамките на
първоначално заявената сума от 601,90 лв. и да заплати държавна такса в
размер на 50 лв., като довнесе същата по сметката на РС Благоевград.
Препис от определението е връчен на ищцата на 24.04.2025 г. В срок с
оглед на чл. 60, ал. 6 ГПК по делото е постъпила молба с вх. №
6854/02.05.2025 г. от ищцата, подадена чрез адв. А. К.. В нея се заявява, че
сумата от 601,90 лв. се претендира в условията на разделност, като от всеки
ответник се претендира сумата от 300,95 лв. Ищцата поддържа, че
солидарност не е възниквала, защото не е уговорена в договора, нито е
предвидена в закона. Същевременно в условията на евентуалност /ако съдът
приеме, че разделност не е налице/ моли ответниците да бъдат осъдени да
заплатят на ищцата сумата в условията на солидарност. Навежда доводи за
неделимост на задължението. Към молбата е приложен платежен документ за
заплащането на държавна такса в размер на 50 лв. по сметката на РС
Благоевград.
По същество произнасянето на исковия съд за установяване на вземане
при разделна отговорност на ответниците, когато в заповедното производство
същото е предявено при условията на солидарност и така е издадена заповедта
за изпълнение, не представлява произнасяне по нещо различно от заявеното
(определение № 570 от 22.06.2016 г. по т. д. № 3302/2015 г., Т. К., І т. о. на
ВКС).
Изпълнени са указанията, дадени с Определение № 288 от 11.03.2025 г. по
в.гр.д. № 226/2025 г. на ОС Благоевград. Исковата молба е редовна. Жалбата и
3
отговорът също са редовни и допустими, поради което следва да се разгледат в
открито съдебно заседание, с призоваване на страните.
Съгласно чл. 7, ал. 1, изр. 2 ГПК съдът съдейства на страните за
изясняване на делото от фактическа и правна страна. Въз основа на
уточнената исковата молба съдът следва да посочи правната квалификация на
правата, претендирани от ищеца.
Предявени са четири обективно и субективно съединени установителни
иска с правна квалификация чл. 92, ал. 1 ЗЗД, предявени по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК: два главни иска, че ответниците А. М. и В. М. дължат на ищцата
сумата от 601,90 лв. в условията на разделност, т.е. по един срещу всеки
ответник за сумата от 300,95 лв., която се претендира от всеки ответник
поотделно, в рамките на заявената сума от 601,90 лв.; два евентуални иска, че
ответниците А. М. и В. М. дължат на ищцата сумата от 601,90 лв. в условията
на солидарност, поради неделимост на задължението по смисъла на чл. 128 и
чл. 129 от ЗЗД.
Предвид изложеното на основание чл. 267, ал. 1, изр. 1 от ГПК делото
следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за
което следва да се призоват страните, като им се връчат и преписи от
настоящото определение. Ако ищецът отстрани нередовност на исковата
молба, уточняващата молба следва да се връчи на ответника, като на общо
основание следва да му се даде възможност за отговор, когато нередовността е
засягала петитума на исковата молба (виж Красимир Влахов и Таня
Градинарова, цит. съч., стр. 383). Затова на ответниците следва да се връчи и
препис от молба с вх. № 6854/02.05.2025 г., с която са отстранени
нередовности в исковата молба.
По изложените съображения, Окръжен съд Благоевград
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по в. гр. д. № 226/2025 г. на
Окръжен съд Благоевград на 05.06.2025 г. от 09:00 ч.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните А. А. М. и В. Д. М., чрез адв. Д. С., както и
В. Б. К., чрез адв. А. К..
ДА СЕ ВРЪЧИ на въззиваемата В. Б. К. препис от настоящото
определение.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на жалбоподателите А. А. М. и В. Д. М. преписи от:
настоящото определение; отговора на въззивната жалба; Определение № 288
от 11.03.2025 г. по в.гр.д. № 226/2025 г. на ОС Благоевград; молба с вх. №
6854/02.05.2025 г.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на А. А. М. и В. Д. М. до първото
редовно проведено съдебно заседание да изразят своето становище по молба с
вх. № 6854/02.05.2025 г.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5