№ 566
гр. П., 23.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Петя Й. Котева
при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова
като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно
дело № 20221720201050 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалван е електронен фиш (ЕФ) серия Г, № 0044016 на ОД на МВР
П., с който на „Темпо Груп М” ООД, ЕИК ******* със седалище адрес на
управление: гр. П., ул. „Юрий Гагарин” № 23Б е наложена имуществена
санкция в размер на 2000.00 лв (две хиляди лева) за нарушение на чл. 483,
ал.1, т.1, вр. чл. 638, ал.4, вр. чл.638, ал.1, т.2, вр. чл. 461, т.1 от Кодекса за
застраховането (КЗ).
Санкционираното юридическо лице, чрез пълномощника си адв. С. З.
от САК, по изложени в жалбата доводи, с които релевира оплаквания за
материална и процесуална незаконосъобразност на издадения ЕФ, моли
атакувания акт да бъде отменен. Претендира за направени разноски в хода на
административнонаказателното производство.
В хода на съдебното производство, за което е редовно призовано,
дружеството-жалбоподател не участва чрез свой представител.
Административнонаказващият орган (АНО) - ОД на МВР П., редовно
призован, не изпраща представител за участие в съдебното производство. Със
съпроводителното писмо е направено възражение по чл. 63д, ал.2 от ЗАНН за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение на процесуалния
представител на дружеството-жалбоподател.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и
служебно провери правилността на обжалвания ЕФ намира за установено
1
следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена от легитимен субект по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, пред
компетентния съд, като не се спори, че това е станало в предвидения срок,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява неоснователна.
От фактическа страна:
На 14.06.2022г. на ул. „Юрий Гагарин” в гр. П., срещу бензиностанция
„Еко” се осъществявал видеоконтрол за нарушения на правилата за движение
с преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средство
(МПС) с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM
S1“ с автоматизирано техническо средство за измерване на скоростта №
120сс88, което в 14:02 часа заснело автобус „Пежо Боксер” с рег. №
********, движещ се в посока към кв. „Изток”. При направена справка по
регистрацията на моторни превозни средства се установило, че същият е
собственост на „Темпо Груп М” ООД, ЕИК ******* и към датата на
заснемането е нямал валиден и действащ договор за застраховка „Гражданска
отговорност” („ГО”) на автомобилистите.
Във връзка с установеното е издаден атакувания ЕФ, с който на
дружеството-жалбоподател, в качеството му на собственик на регистрираното
МПС е наложена имуществена санкция в размер на 2000.00 лв (две хиляди
лева) за нарушение на чл. 483, ал.1, т.1, вр. чл. 638, ал.4, вр. чл. 638, ал.1, т.2,
вр. чл. 461, т.1 от КЗ.
От правна страна:
Не е спорно, с оглед приложената по административнонаказателната
преписка справка за регистрация на МПС, че автобус „Пежо Боксер” с рег. №
********, който е регистриран в Р България и не е спрян от движение, е
собственост на санкционираното юридическо лице, поради което и същото е
имало задължението по чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ да сключи задължителна
застраховка „ГО” на автомобилистите и при неизпълнение е субект на
вмененото нарушение по силата на чл.638, ал.4 от КЗ.
При дължимата проверка за законосъобразност съдът установи, че при
издаване на ЕФ не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да водят до неговата незаконосъобразност, като
съображенията са следните:
Съгласно чл. 165, ал.3 от ЗДвП, приложима по силата на чл. 647, ал.3
от КЗ, условията и редът за използване на автоматизирани технически
средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за движение се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи, каквато се явява
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.). Съдът констатира, че
2
процедурата и определените изисквания, които тя регулира са спазени при
издаването на обжалвания фиш.
За използването на АТСС е съставен протокол по чл. 10, ал.1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., в който е удостоверено мястото на
което е бил извършван контрола, времевия отрязък през който системата е
работила режимът на измерване, като този официален удостоверителен
документ е съставен от длъжностно лице, което с оглед кредитираната по
делото Заповед № 313з-310 от 14.02.2020г. на директора на ОД на МВР П. е
преминало обучение за работа със стационарната преносима система за
контрол на скоростта, с която е извършено заснемането. Последното
обстоятелство води до категоричен извод, че полицейския служител е
осъществил контрол по отношение на установеното нарушение съгласно
нормативните предписания и при посочените в протокола обстоятелства.
В протокола е вписан тип на системата за измерване - „ARH CAM S1“
с автоматизирано техническо средство № 120сс88. Като доказателства са
приобщени Удостоверение да одобрен тип средство за измерване №
17.09.5126 на Български институт по метрология и Протокол за проверка №
53-СГ-ИСИС от 10.05.2022г. на отдел „Изпитване на средства за измерване и
софтуер” на Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди” на Българския
институт по метрология, от които се установява, че използваното АТСС е
одобрен тип и преминало проверка за техническа годност, поради което и не
се споделят направените в жалбата възражения, че контролният орган не е
изпълнил изисканията на чл.4, ал.2 и ал.3 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г.
По административнонаказателната преписка е предоставено и
отпечатано статично изображение във вид на снимков материал, което е с
уникален идентификационен номер № 120СС88/0011710, установяващо, че на
14.06.2022г. в 14:02 часа е заснето МПС с ясно видим рег. № ********, като
това е осъществено по време на движение, предвид отчетената скорост.
На следващо място съдът намира, че обжалвания ЕФ съдържа пълно и
ясно описание на нарушението. Посочена е дата, час и място на извършването
му. Вписан е изрично факта, че е установено управление на МПС, като е
указана и посоката на движение – към кв. „Изток”. Изписано е, че същото е
регистрирано в Р България и не е спряно от движение. Посочено е, че
собственикът не е сключил задължителната „ГО”. При това положение е
очевидно, че съдържанието на нарушението съдържа всички елементи от
обективната страна на изпълнителното деяние, което е вменено на
санкционираното лице. Предвид тези съображения не могат да се споделят
възраженията, че липсва който и да е от съставомерните признаци на
деянието.
Според чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ договор за застраховка „ГО” на
автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно
превозно средство, което е регистрирано на територията на Република
3
България и не е спряно от движение.
Съгласно чл. 638, ал.4 от КЗ, когато с автоматизирано техническо
средство или система е установено управление на моторно превозно средство,
за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна
застраховка „ГО” на автомобилистите, на собственика на моторното превозно
средство се налага глоба или имуществена санкция по чл. 638, ал.1 от КЗ.
Съдържанието на нормата на чл.647, ал.3 от КЗ повелява, че когато с
автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето
управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка „ГО” на
автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен
орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за
движението по пътищата. Електронният фиш се изпраща на собственика на
моторното превозно средство с препоръчано писмо с обратна разписка.
Собственикът е длъжен в 14-дневен срок от получаването му да заплати
глобата или имуществената санкция по чл.638, ал.4 и 6. Чл. 189, ал.5 от
Закона за движението по пътищата не се прилага.
Съдържанието на горепосочените разпоредби водят до извод, че за да
бъде издаден ЕФ по реда на чл. 638, ал.4 от КЗ е необходимо наказаният
субект да е собственик на процесното моторно превозно средство, за същото
да няма сключен валиден договор за задължителна застраховка „ГО” на
автомобилистите, да е установено управление на процесното моторно
превозно средство по пътната мрежа в страната, независимо кой е неговия
водач и управлението да е установено с автоматизирано техническо средство
и система за контрол на правилата за движение при спазване на определените
в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. условия и ред за използването му.
Предвид изложените по-горе съображения за субекта на нарушението,
установеното управление на процесния автобус, което е осъществено с АТСС
и при спазване на изискванията на горепосочената наредба, съдът формира и
извод, че доказателствения материал категорично установява и
обстоятелството, че към дата 14.06.2022г. дружеството-жалбоподател не е
имало сключен и действащ застрахователен договор за задължителна
застраховка „ГО”, предвид приложената справка от „Гаранционен фонд”, от
която е видно, че към тази дата за МПС с рег. № ********, което е заснето
същия ден, в 14:02 часа на снимка с № 120СС88/0011710 не е била налице
действаща застраховка „ГО” на автомобилистите. Това обстоятелство не е
оборено от приложеният към жалбата договор за застраховка „ГО” на
автомобилистите № BG/02/122000635751/28.02.2022г. От съдържанието на
застрахователната полица е видно, че дружеството-жалбоподател е сключило
застраховка „ГО” на автомобилистите за процесния автобус със срок за
действие от 28.02.2022г. до 27.02.2023г., като застрахователната премия е
разсрочена на четири вноски. Съгласно клаузите по този договор, при
неплащане или плащане на част от разсрочена вноска от застрахователната
4
премия, застрахователния договор се прекратява в 23:59 часа на 15
(петнадесетия) ден от датата на неплатената разсрочена вноска. Към момента
на твърдяното административно нарушение явно е била просрочена втората
вноска с падеж 27.05.2022г., тъй като „Темпо Груп М” ООД не ангажира
доказателства, които да оборят справката от „Гаранционен фонд”, относно
липсата на сключен застрахователен договор, т.е. не представи доказателства
за надлежно плащане в срок на застрахователните премии, в частност на
втората вноска, която е с падеж 27.05.2022г. При това положение съдебният
състав приема, че договорът е бил прекратен към датата на заснемане на
нарушението – 14.06.2022г., поради което и същият не е бил действащ към
процесната дата. По тези съображения направените в жалбата възражения,
във връзка с оспорване на твърдението в процесния ЕФ за липса на сключена
задължителна застраховка „ГО” за процесния автобус, към датата и часа на
заснемане на нарушението, се явяват неоснователни. Изложените доводи от
пълномощника на санкционираното лице, че просрочието на дадена вноска не
води до извод за липса на сключена застраховка „ГО” и не я прави невалидна,
а само касае правото на застрахователната компания да осъди дружеството да
заплати забавената застрахователна премия по полицата, не се възприемат от
съда като основателни. Дружеството-жалбоподател, сключвайки със
застрахователят на 28.02.2022г. представения договор за застраховка „ГО” на
автомобилистите № BG/02/122000635751 е приел изрично вписаната в
документа клауза за прекратяване на договора в хипотезата на чл. 368, ал.4,
вр. чл. 490, ал.2 от КЗ. Същата предвижда, че договорът се смята за прекратен
след изтичане на определения срок от датата на падежа на разсрочената
вноска, който не може да бъде по-кратък от 15 дни, като в тези случаи
допълнително изрично писмено изявление от страна на застрахователя до
застрахования не е необходимо, като първият единствено е длъжен
едновременно с прекратяването да подаде тази информация в
Информационния център на Гаранционния фонд.
За пълнота на решението съдът отбелязва, че не споделя направеното
възражение в жалбата, че ЕФ е незаконосъобразен, предвид липсата на
указание пред кой орган и в какъв срок същият подлежи на обжалване.
Действително такива обстоятелства не са отразени в съдържанието на
процесния фиш, което обаче не е довело до съществено процесуално
нарушение на процедурата по налагане на имуществената санкция, което да
води до отмяна на фиша на формално основание, тъй като неговото
обжалване е действие, последващо издаването му, поради което евентуални
пороци при връчването, при което също е възможно да бъде указан срока и
органа пред който акта подлежи на обжалване, не засягат съдържание на
фиша. В настоящия случай жалбата е приета за допустима като своевременно
подадена пред компетентния съд, с което жалбоподателят е реализирал в
пълнота своето право да предизвика обжалване пред съд на ЕФ, а правото му
на защита не е нарушено по никакъв начин.
Неоснователно е възражението, че на жалбоподателя, че е следвало да
5
му бъде указана възможността по чл.79б от ЗАНН, тъй като съгласно чл. 57,
ал.3 от ЗАНН уведомяването на нарушителя за правата му по чл. 79б от ЗАНН
е предвидено само по отношение на съдържанието на наказателно
постановление. В конкретния случай се касае за установено и заснето
управление на МПС, за което няма сключен и действащ застрахователен
договор за задължителна застраховка „ГО” на автомобилистите, поради което
е издаден ЕФ, в отсъствието на контролен орган при условията и по реда,
предвидени в Закона за движението по пътищата. Необходимо е да се посочи,
че по отношение на ЕФ по КЗ е налице изрична и специфична уредба в чл.
647, ал.3, изр. 3-то от КЗ, която императивно вменява задължение за плащане
на санкцията, без да е предвидена възможност за намаляване на нейния
размер. По тези съображения настоящият състав приема, че процесния случай
не попада в хипотезата на разпоредбата на чл. 79б от ЗАНН.
По вида и размера на административната санкция:
В разпоредбата на чл. 638, ал.4 от КЗ изрично е предвидено, че когато
с АТСС е установено управление на МПС, за което няма сключен и действащ
договор за задължителна застраховка „ГО”, на собственика се налага глоба
или имуществена санкция в размерите, посочени в ал.1. Няма спор за това, че
собственик на процесния автобус е юридическо лице, поради което е
ангажирана безвиновната му отговорност за неизпълнение на правно
регламентираното му задължение по чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ, като с оглед чл.
638, ал.1, т.2, във вр. с чл. 461, т.1 от КЗ е наложена на „Темпо Груп М” ООД
имуществена санкция в размер на 2000.00 лв, който е императивно предвиден
и няма законова възможност за неговото намаляване.
Относно маловажност на случая:
В случая не са налице доказателства, установяващи маловажност по
смисъла на §1, т.4 от Допълнителните разпоредби на ЗАНН (относима към
датата на извършване на процесното нарушение), тъй като деянието разкрива
типичната степен на обществена опасност на нарушение от този вид. За
съставомерността му не е необходимо настъпването на вредоносни
последици, тъй като се касае за формално нарушение, поради което и такива
не са елемент от фактическия му състав. Същевременно не са налице
смекчаващи обстоятелства, които в своята съвкупност да обуславят по-ниска
обществена опасност от обичайната за този вид деятелност. Ето защо и за
деянието, което разкрива типичната степен на обществена опасност на
нарушение от този вид не е налице хипотезата на чл. 28 от ЗАНН.
Предвид изложеното съдът намира, че нарушението и неговото
авторство за безспорно установени като не са допуснати съществени
процесуални нарушения при издаването на ЕФ и същият следва да бъде
потвърден.
Предвид изхода на делото – потвърждаване на ЕФ, претендираните от
страна на процесуалния представител на жалбоподателя разноски за
възнаграждение са неоснователни.
6
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.2, т.5, вр. ал.9
от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия Г, № 0044016 на ОД на МВР
П., с който на „Темпо Груп М” ООД, ЕИК ******* със седалище адрес на
управление: гр. П., ул. „Юрий Гагарин” № 23Б е наложена имуществена
санкция в размер на 2000.00 лв (две хиляди лева) за нарушение на чл. 483,
ал.1, т.1, вр. чл. 638, ал.4, вр. чл.638, ал.1, т.2, вр. чл. 461, т.1 от Кодекса за
застраховането.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд П. в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7