№ 35758
гр. София, 10.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА Гражданско дело
№ 20231110119356 по описа за 2023 година
Предявена е искова молба от В. П. Н. с ЕГН ********** постоянен адрес:
гр.София, ул.“Свети Тома Иконописец“ срещу ФАЙНЕНШЪЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД ,с ЕИК ********* с искане за признаване на
установено в отношенията между страните В. П. Н. с ЕГН ********** и
„ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул."Джавахарлал Неру" № 28, ет. 2, ап. 40-
46, представлявано от Петър Благовестов Дамянов, че сключеният между тях
договор за предоставяне на поръчителство № 4009932 е нищожен, обективно
кумулативно съединен с иск за осъждане на на ответника да заплати на ищеца
на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД сума в размер на 50 лева, като
частичен иск от общо 900 лв., представляваща недължимо платена сума по
нищожен договор за поръчителство № 4009932, сключен между страните,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда
до окончателното изплащане на вземането .
Ищецът твърди, че на 22.12.2020г. е сключила договор за паричен заем №
4009932 с „Изи АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД. Страните са се договорили за
отпуснатия заем да бъде в размер на 1750.00 лева, видът на вноската е
месечна, а размерът на месечния лихвен процент не е посочен.
В чл. 4 от процесния договор е уговорено, че страните се съгласяват
договорът за заем да бъде обезпечен с гарант – две физически лица,
поръчители или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала
кредита. Поръчителите следва да отговарят на следните условия: да
представи служебна бележка от работодател, за размер на трудовото
възнаграждение, нетния размер на трудовото възнаграждение да е в размер на
минимум 1 000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е поръчител,
да има чисто ЦКР или да представи сключен договор за гарантиране
задължението с дружеството.
1
На датата на сключване на договора, между „Изи Асет Мениджмънт“
АД, ищцата и ответното дружество са сключили договор за предоставяне на
гаранция № 4009932, по силата на който „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД
е поело задълженията да обезпечи пред „Изи Асет Мениджмънт“ АД
задълженията на ищцата. Обезпечението се изразявало в наличие на парични
средства и готовност за изплащане на задълженията на кредитополучателя.
Въз основа на сключения договор за поръчителство, ищцата се е задължила
да заплати на гарантиращото дружество възнаграждение, което е разсрочено
за изплащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит.
Съгласно договора за поръчителство, ищцата е следвало да предоставя
дължимите парични думи на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, което пък от своя
страна, съгласно договора, е упълномощено от „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ”
ЕООД да събира в тяхна полза сумите по процесния договор. Съобразно чл.
3, ал. 1 от договора за поръчителство, възнаграждението се дължи в полза на
поръчителя „Файненшъл България“ ЕООД, като „Изи Асет Мениджмънт“ АД
единствено е овластено да приеме плащането (фактически да получи
паричните средства за възнаграждението, които след това да предаде на
поръчителя). Предвид това, именно „Файненшъл България“ ЕООД било
материално легитимирано да отговаря по процесната претенция.
В. Н. е погасила изцяло процесния кредит.
Счита, че съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на
чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от ЗПК,
договорът за потребителски кредит е бил недействителен и липсата на всяко
едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази
недействителност. Същата има характер на изначална недействителност,
защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и
когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане
единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и
другите разходи (арг. чл. 23 ЗПК).
Относно клаузата на чл. 4 от Договора за кредит поставяйки изначално
изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът
целял да го „насочи“ към единствената форма на обезпечение, която
длъжникът обективно би могъл да си позволи да предостави - обезпечение от
одобрено от заемодателя „Изи Асет Мениджмънт“ АД дружество. Другите
две обезпечения (две физически лица - поръчители и банкова гаранция) са
били на практика невъзможни за осъществяване от длъжника. Също така
договорът за кредит и поръчителство са били подписани от едно и също лице
в качеството му на представляващ заемодателя и гарантиращото дружество.
Същевременно, кредиторът не включва възнаграждението по договора
за поръчителство към ГПР, като стремежът му е по този начин бил да
заобиколи и нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, .
На следващо място счита, че самият Договор за предоставяне на
поръчителство № 4009932 е изначално лишен от основание, тъй като по
силата на посоченото правоотношение, в полза на потребителя не се
предоставя услуга. Следователно, срещу заплащането на
възнаграждението по договора за поръчителство, ищцата не е получила
каквато и да било услуга,
Със сключването на договора за поръчителство се целяло едно
допълнително оскъпяване на договора за заем, допълнително възнаграждение
за заемодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел
да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен поради
накърняване на добрите нрави и защото сумата, която е уговорена като
възнаграждение, е била в размер на повече от половината от сумата по
отпуснатия заем.В случая в разрез с нормите за добросъвестност на страните,
търговецът, който е икономически по-силната страна в правоотношението, се
бил възползвал от своето правно положение, като е осигурил допълнително
възнаграждение в своя полза, чрез осигуряване на поръчител срещу
възнаграждение.
Ответникът в срока за отговор е оспорил исковата молба, като счита
искът по чл. 26, ал. 1 ЗЗд за недопустим, доколкото липсвало правен интерес.
2
Счита,ч е възраженията, че основният договор за заем е недействителен не
следва д асе взема предвид от съда, доколкото ответникът не е страна по този
договор, не е предявен и такъв иск, а доколкото съществува главяен дълг,
съществува и отговорносттана поръчителя. Твърдението на ищеца, че
договорът за поръчителство „е изначално лишен от основание, тъй като по
силата на посоченото правоотношение в полза на потребителя не се
предоставя услуга“ е неоснователно. Това било така, тъй като по силата на
договора за поръчителство, „Файненшъл България“ ЕООД се задължава да
отговаря солидарно с кредотополучателя пред кредитната институция за
изпълнение на задълженията му по договор за паричен заем, както и да търпи
последиците от неизпълнението на тези задължения. Разпоредбите на чл. 138
– 148 ЗЗД са били относими към отношенията между „Файненшъл България“
ЕООД и „Изи Асет Мениджмънт“ АД , това правоотношение е акцесорно на
главното – между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД по повод кредита.
„Файненшъл България“ ЕООД и „Изи Асет Мениджмънт“ АД имат сключен
писмен договор, който урежда отношенията между тях като поръчител и
кредитор., а правоотношението между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД
е самостоятелно, то влиза в действие под условие, че заемателят не
предостави обещаните обезпечения на заемодателя. Счита, че не е нарушен
принципа на справедливост и не са нарушени добрите нрави.а според
практиката на ВКС „Нееквивалентността на престациите не води до
нищожност на договора. Когато страните са договорили неравностойни
насрещни престации, заинтересованата страна може в едногодишен
срок да иска унищожаване на договора, ако той е сключен поради крайна
нужда.“ Клаузите в договора за поръчителство зса били формулирани
достатъчно ясно и разбираемо и всеки разумен потребител - относително
осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, би могъл
да прецени икономическите последици от сключване на договора. Нещо
повече, в договора за поръчителство е било предвидено, че той влиза в сила
само, ако заемополучателят не представи на кредитното дружество
обезпечение под формата на поръчителство от физически лица или банкова
гаранция.
Счита, че клаузата е индивидуално определена и ясна - В договора за
поръчителство ясно и разбираемо било написано, че „Файненшъл България“
ЕООД се задължава да сключи договор за поръчителство с „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, по силата на който да отговаря солидарно с потребителя за
неговите задължения по договор за заем, а потребителят се задължава да
заплати на „Файненшъл България“ ЕООД възнаграждение указания размер.
Всеки дееспособен потребител, е можел да прецени икономическите
последици от сключване на договора. Икономическите последици са се
равнявали на сумата, която потребителят е трябвало да заплати.
Счита, че при условие, че такава клауза е изразена на ясен и
разбираем език, същата не се счита за неравноправна и не се прави
преценка на неравноправния й характер /решение по дело С-186/16, т.1,
изр.2 от диспозитива; решение по дело C-484/08, EU:C:2010:309, т.32;
решение по дело C-26/13, т.68/ (Решение № 60079 от 19.01.2022 г. по т. д. №
105 / 2020 г. на ВКС, 1-во тър. отделение).
Противопоставя се на искането за назначаване на СЧЕ и привличане на
трето лице помагач, кактои задължаването за предсатвяне на документи.
По искането запривличане на трето лице помагач - доколкото ищцата не
желае привличане на трето лице помагач, което да помага не на ищцовата
страна, доколкото същата не твърди да има обратен иск срещу последния,
искането е недопустимо и както такова следва дсе остави без уважение.
Искането за назначаване на СЧЕ също е необходимо, доколкото
въпроси под номер 3 и 4 не са предмет на иска, както и не са разпределени в
доказателствена тежест на ищцата, въпрос номер 2 също не е от значение за
това дали клаузата е нищожна и дали са изпъление фактическия състав за
неоснователно обогатяване. Доколкото в тежест на ищеца е разпределено
доказването на това, че претендираната сума е получена от ответника, то
3
следва да се допусне СЧЕ единствено по отношение на въпрос № 1 от
исковата молба.
Искането за СУ до БНБ не е конкретизирано по отношение на кои факти
за доказване е направено. Доколкото „Изи АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД, с ЕИК:
********* е трето запроизводтсвото лице, дава възможност на ищеца да
отправи искане по реда на чл. 190 ГПК с отделна молба за задължаване да
представи намиращите се у него Договор за паричен заем 4009932, както и
прилежащите към него погасителен план, СЕФ, погасени вноски по кредита,
разписки, извадка от счетоводните книги.
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му в открито
съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените писмени доказателства.
НАСРОЧВА разглеждането на делото в съдебно заседание на 24.11.2023г. от
10:00 часа, за когато да се призоват страните.
Препис от настоящото определение да се връчи на страните.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ за ДОКЛАД НА ПРЕДЯВЕНИТЕ ИСКОВЕ, както следва:
ПРЕДЯВЕН Е ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЯ
ЧЛ. 26, АЛ. 1, ПРЕДЛ. 1 и пр. 3 ОТ ЗЗД. вр. чл. 22 от ЗПК
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ в тежетс на ищцата е да докаже наличие на
облигационно отношение, както и основанието на което твърди то да е нищожно. В тежест
на ответника е да докаже, че клаузите между страните са договорени индивидуално, както и
всички възражения, от които черпи права.
По иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищцата е да докаже
размерът на предадената сума на ответника, че последният е получил процеснта сума,
размера на обедняването си, който да съответства на размера на обогатяването на ответника,
между последните две да е налице причнинно следствена връзка, при доказване на горното,
в тежест на ответника е да докаже основание да получи и задържи сумата.
ОТДЕЛЯ КАТО БЕЗСПОРНО И НЕНУЖНО ЗА ДОКАЗВАНЕ: между ищцата е
сключен договор на 22.12.2020г. за паричен заем № 4009932 с „Изи АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ” АД, както и договор за предоставяне на гаранция №
4009932, по силата на който „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД е поело
4
задълженията да обезпечи пред „Изи Асет Мениджмънт“ АД
задълженията на ищцата.
ДОПУСКА СЧЕ с въпрос към ВЛ - посоченото в т. 1 от ИМ, кактои преведена
ли е тази сума в полза на ответника от кого и на коя дата.
Определя ВЛ - Виолета Панчева.
Определя депозит в размер на 250 лв. - вносим от ищеца в 7 дневен срок от
получаване на съобщението.
Оставя без уважение останалите доказатествените искания на ищеца.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ
според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На
страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната
половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура
по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува
опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане
на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между
тях, както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми,
свързани с евентуални разноски в исковото производство или пък принудително
изпълнение на задълженията (разноски в изпълнителния процес).
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характера
на проект за доклад по делото по смисъла на чл. 140, ал. 3 ГПК, който при липса на
твърдения за нови факти и обстоятелства в насроченото съдебно заседание, може да бъде
обявен за окончателен доклад по делото по смисъла на чл. 146 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5