Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Ловеч, 22.05.2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, девети
състав, в публичното заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и
четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТОМИРА ВЕЛЧЕВА
при секретаря Р.Б., като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 2285/2013 год. и
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по
делото е образувано по повод подадена искова молба от О.Й.Д. против Прокуратурата
на Република България за заплащане на обезщетение за причинени имуществени
вреди в размер на 1 200,00 и неимуществени вреди в размер на 15 000,00 лв.
в резултата на незаконно повдигнато обвинение.
Навеждат се твърдения,
че с постановление от 27.07.2010 г. на прокурор от РП Троян е образувано
досъдебно производството № 422/2010 г. по описа на РУП Троян за престъпление по
чл. 235 НК. С постановление от 30.03.2011 г. на 09.05.2011 г. като обвиняем в
производството се твърди, че е привлечен ищеца, като му е повдигнато обвинение
за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК. На същата датата се твърди, че ищецът е разпита, а преди това са разпитани
десетки негови близки, познати и работници досежно осъществяваната от него
дейност по добиване на дървесина и са взети сравнителни образци от почерка и
подписа им.
На следващо място се
твърди, че воденето срещу ищеца разследване добило широка публичност, тъй като
се изискали справки от съконтрахенти на фирмата на ищеца /”Алдекс” ООД/, поради
което оборота на последната драстично спаднал. Наред с това, във връзка с
предвиденото в съставна на повдигнатото обвинение наказание конфискация - в
хода на производството по чл. 72, ал. 2 НПК се твърди, че са изискани множество
справки от КАТ – ПП, Кадастъра, община Ловеч, данъчна администрация, което
допълнително дало гласност на случая. Предприетите действия срещу ищеца се
твърди, че са повлияли негативно върху неговата психика. У ищеца се казва, че е възникнал страх и безпокойство за това, че
той може да изтърпи и преходно наложено му наказание лишаване от свобода,
изпълнението на което е отложено по реда на чл. 66 НК.
В рамките на воденото
срещу ищеца производство се твърди, че спрямо него е взета мярка за
неотклонение “Подписка”. Последната се посочва, че се е отразила неблагоприятно
върху ритъма на живот на ищеца, тъй като е ограничена възможността му за
пътуване в страната и чужбина, като той не е могъл да вземе участие в лагер –
сборове и състезания по борба, в които е участвал малкия му син Росиан.
Производството по
делото /съдебна и досъдебна фаза/ се твърди, че е продължило около три години.
Ищецът е участвал в извършването на множество процесуални действия, като само в
рамките на производството пред първа инстанция са проведени 16 заседание, от
които само в четири, поради заболяване, не е участвал. Твърди се, че изложеното
е нарушило ритъма му на живот.
С присъда от
31.01.2013 г. на РС Троян се твърди, че ищецът е оправдан по повдигнатите му
обвинения, като същата е потвърдена от Окръжен съд Велико Търново.
В рамките на воденето
срещу ищецът наказателно производството той твърди, че е сторил разноски за
процесуално представителство в размер на 1 200,00 лв. Наред с това казва,
че в следствие на незаконно повдигнатото и поддържано обвинение от ответника, е
изпаднал в депресия, преживял стрес и неудобства, свързани с явяването му пред
различни органи и участието му в заседания в съдилища в различни населени места
извън адреса му по местоживеене. Освен това, с повдиганото и поддържано от
ответника обвинение ищецът посочва, че е бил злепоставен пред близки,
работници, служители, съграждани, засегнато било доброто му име, което довело
до отчуждение у тях и формирало недоверие у познатите му.
При изложените
твърдения се отправя искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника
да му заплати сумата от 15 000,00 лв. – обезщетение за претърпени
неиуществени вреди от незаконно повдигнато му обвинение за престъпление по чл.
210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 2 НК, по което е оправдан
с присъда № 4/31.01.2013 г. на РС Троян, потвърдена с решение № 145/18.07.2013
г. на Окръжен съд Велико Търново по ВНОХД 309/2013 г. и 1 200,00 лв. –
имуществени вреди /платено адвокатски хонорар в производството по делото/, в
едно със законната лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда
/18.07.2013 г. до изплащането на вземането и сторените разноски.
По делото в срок е
постъпил отговор, в който се излагат възражения досежно размера на заявената
претенция за заплащате на обезщетение за неимуществени вреди. Твърди се, че
производството по образуването срещу ищеца дело е приключило в рамките на срок
от 2 години и 2 месеца. В хода на делото спрямо него е взета най - леката мярка
за неотклонение “Подписка”, като същата се посочва, че не е попречила на ищеца
нита да пътува в страната или в чужбина, нито да участва в лагер – сборове по
борба. Ищецът не е искал разрешение за промяна на местоживеенето му, за което
да е получил отказ и спрямо него не е вземана мярка за принуда – “забрана за
напускане пределите на Република България”. Оспорват се твърденията на ищеца
повдигнато срещу него и поддържано обвинение да е причина за твърдените
негативни изживявания, както и че именно то го е злепоставило пред близки и
познати. В тази връзка се твърди, че срещу ищеца са водени други две
наказателни производството, като в рамките на същия период спрямо него е
постановена и влязла в сила осъдителна присъда /присъда по НОХД 1128/2009 г. на
РС Ловеч, потвърдена от Окръжен съд Ловеч, с наложено наказания от 2 години
лишаване от свобода, отложено за срок от 4 години и глоба в размер на
8 000,00 лв./.
По отношение на
искането за присъждане на имуществени вреди, съставляващи сторени разноски в
наказателното производството, ответникът твърди, че същите не могат да бъдат
обект на присъждане в рамките на производството, а това следва да бъде сторено
в производството, в което те са направени. Наред с това, се казва, че те са
прекомерни и няма доказателства, че са направени.
В хода на делото ищецът
участва лично и адвокат Д.Н., който по същество излага становище за
основателност на заявената претенция и съображения в тази насока, което
доразвива в писмени бележки.
Прокуратурата на
Република България по делото се представлява от прокурор Пачкова, която по
същество излага становище за неоснователност на заявената претенция и развива
съображения, които доразвива в писмени бележки.
След
преценка - поотделно и в съвкупност на събрания доказателствен материал,
доводите и становищата на страните, съдът намира за установено следното от
фактическа страна:
С постановление за
образуване на досъдебно производство от 23.07.2010 г. на РП Троян е постановено
да се образува досъдебно производството № 422/2010 г. по описа на РУП Троян,
като разследването се проведе срещу неизвестен извършител, за това, че в
землището на с. Борима, при условията на продължавано престъпление за периода
от м. февруари до м. юли 2007 г., вкл., с редовно позволително за сеч, но извън
указаните в него места, извозил от горския фонд дървета – около 536
пространствени кубични метра бук – престъпление по чл. 235, ал. 1 НК.
В хода на
разследването е изискано от ТД на НАП Велико Търново и община Ловеч за
регистрирани трудови договори и декларирано недвижимо имущество за О.Й.Д. и
други лица, като такива са предоставени с писмо изх. № 3498#1/21.03.2011 г. и изх.
№ МДТ – 1380/23.08.2010 г.
С постановление за
привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение на РП Троян от
30.03.2011 г., предявено му на 09.05.2011 г., в качеството му на обвиняем е
привлечен О.Й.Д. за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 2,
вр. ал., вр. 26, ал. 1 НК, като спрямо него е взета мярка за неотклонение
подписка. На 09.05.2011 г. е проведен разпит на обвиняемия Д. и с протокол от
09.05.2011 г. разследването му е предявено. На 25.05.2011 г. досъдебно
производство № 422/2010 г. по описа на РУП Троян, водено срещу О.Д. за
престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 2, вр. ал., вр. 26, ал.
1 НК е предадено с мнение за предаване на съд.
На досъдебната фаза на
процеса /впоследствие и на съдебна фаза/ са проведени разпити на свидетелите
Николай Чернев Колев, Емил Мирославов Милков, Михаил Ататнасов Манов, Илия
Минков Антонов и Румен Алексиев Д. – работници при “Алдекс” ООД.
С
обвинителен акт, изготвен от РП Троян, на О.Й.Д. е обвинен за това, че в землището на с. Борима, област
Ловешка, за времето от 15.02.2007 г. до 29.06.2007 г., при условията на продължавано
престъпление, с цел да набави за другиго - „Алдекс” ООД гр. Ловеч имотна
облага, при условията на посредствено извършителство чрез пълнолетните лица на
работа в „Алдекс” ООД гр. Ловеч, както следва: експедитор Николай Чернев Колев
по превозен билет /ПБ/ № 2263165/16.05.2007 г. за 45 пр. куб. м. /23,00 пл.
куб. м./ на пазарна стойност 1620,00 лв.; ПБ № 2263164/16.05.2007 г. за 45 пр.
куб. м. /23,00 пл. куб. м./ на пазарна стойност 1620,00 лв.; ПБ №
2263171/23.05.2007 г. за 45 пр. куб. м. /22,50 пл. куб. м./ на пазарна стойност
1620,00 лв.; ПБ № 2263167/21.05.2007 г. за 38 пр. куб. м. /19,00 пл. куб. м./
на пазарна стойност 1368,00 лв.; ПБ № 2263166/21.05.2007 г. за 38 пр. куб. м.
/19,00 пл. куб. м./ на пазарна стойност 1368,00 лв.; експедитор Михаил Атанасов
Манов по ПБ № 2263170/23.05.2007 г. за 45 пр. куб. м. /24,00 пл. куб. м./ на
пазарна стойност 1620,00 лв.; ПБ № 2263159/07.05.2007 г. за 38 пр. куб. м.
/20,52 пл. куб. м./ на пазарна стойност 1368,00 лв.; ПБ № 2263160/08.05.2007 г.
за 38 пр. куб. м. /20,52 пл. куб. м./ на пазарна стойност 1368,00 лв.; ПБ №
2263161/08.05.2007 г. за 38 пр. куб. м. /20,52 пл. куб. м./ на пазарна стойност
1368,00 лв.; експедитор Илия Миленов Антонов по ПБ № 2263988/13.06.2007 г. за
45 пр. куб. м /24,30 пл. куб. м./ на пазарна стойност 1620,00 лв.; ПБ №
2263994/29.06.2007 г. за 40 пр. куб. м. /21,60 пл. куб. м/ на пазарна стойност
1440,00 лв.; ПБ № 2263981/31.05.2007 г. за 21 пр. куб. м. /11,34 пл. куб. м./
на пазарна стойност 756,00 лв.; ПБ № 2263982/07.06.2007 г. за 21 пр. куб. м.
/11,43 пл. куб. м./ на пазарна стойност 756,00 лв.; ПБ № 2263984/07.06.2007 г.
за 45 пр. куб. м. /24,30 пл. куб. м./ на пазарна стойност 1620,00 лв.; ПБ №
2263983/07.06.2007 г. за 21 пр. куб. м. /11,43 пл. куб. м./ на пазарна стойност
756,00 лв.; ПБ № 2263986/11.06.2007 г. за 45 пр. куб. м. /24,00 пл. куб. м./ на
пазарна стойност 1620,00 лв.; ПБ № 2263989/13.06.2007 г. за 45 пр. куб. м.
/24,30 пл. куб. м./ на пазарна стойност 1620,00 лв.; ПБ № 2263993/29.06.2007 г.
за 45 пр. куб. м. – 24,20 пл. куб. м. на пазарна стойност 1620,00 лв., горски
надзирател Мою Петков Моев по ПБ № 1587218/15.02.2007 г. за 21 пр. куб. м.
/11,34 пл. куб. м./ на пазарна стойност 756,00 лв.; ПБ № 1587219/15.02.2007 г.
за 38 пр. куб. м. /20,52 пл. куб. м./ на пазарна стойност 1368,00 лв., ПБ №
2263162/15.05.2007 г. за 45 пр. куб. м. /24,30 пл. куб. м./ на стойност 1620,00
лв.; експедитор Велин Иванов Д. ПБ № 2263156/23.04.2007 г. за 38 пр. куб. м.
/20,52 пл. куб. м./ на пазарна стойност 1368,00 лв.; ПБ № 2263155/23.04.2007 г.
за 38 пр. куб. м. /20,52 пл. куб. м./ на пазарна стойност 1368,00 лв., чрез използване на неосведомеността
на служител на ДГС – Борима - че не са имали право да товарят, закупят и
разпореждат с дървесина, тъй като не са били изпълнили пункт 3.1 на раздел ІІІ от договор № 18 за
покупко - продажба на прогнозни количества дървесина /за цялото количество/ по
сортиментна ведомост на маркиран Лесосечен фонд, сключен на 12.12.2006 г. между
„Алдекс”ООД гр. Ловеч и ДГС - Борима, не са били платени и не е имало издадено
за тях транспортно позволително, които заверили превозни билети /ПБ/, както следва:
горски надзирател Мою Петков Моев ПБ № 2263165/16.05.2007 г. за 45 пр. куб. м.
/23,00 пл. куб. м./ на пазарна стойност 1620,00 лв.; ПБ № 2263164/16.05.2007 г.
за 45 пр. куб. м. /23,00 пл. куб. м./ на пазарна стойност 1620,00 лв.; ПБ №
2263171/23.05.2007 г. за 45 пр. куб. м. /22,50 пл. куб. м./ на пазарна стойност
1620,00 лв.; ПБ № 2263170/23.05.2007 г. за 45 пр. куб. м. /24,00 пл. куб. м./
на пазарна стойност 1620,00 лв.; ПБ № 2263988/13.06.2007 г. за 45 пр. куб. м
/24,30 пл. куб. м./ на пазарна стойност 1620,00 лв.; ПБ № 2263994/29.06.2007 г.
за 40 пр. куб. м. /21,60 пл. куб. м/ на пазарна стойност 1440,00 лв., постъпили
и продадени в „Екосвил” ЕООД гр. Свищов, неотчетени в ДГС – Борима на стойност
9 540,00 лв., но платени на
„Алдекс” ООД гр. Ловеч; горски
надзирател Мою Петков Моев ПБ № 1587218/15.02.2007 г. за 21 пр. куб. м. /11,34
пл. куб. м./ на пазарна стойност 756,00 лв.; ПБ № 1587219/15.02.2007 г. за 38
пр. куб. м. /20,52 пл. куб. м./ на пазарна стойност 1 368,00; ПБ №
2263156/23.04.2007 г. за 38 пр. куб. м. /20,52 пл. куб. м./ на пазарна стойност
1368,00 лв.; ПБ № 2263155/23.04.2007 г. за 38 пр. куб. м. /20,52 пл. куб. м./
на пазарна стойност 1 368,00 лв.; ПБ № 2263159/07.05.2007 г. за 38 пр. куб. м.
/20,52 пл.куб.м./ на пазарна стойност 1 368,00 лв.; ПБ № 2263160/08.05.2007 г.
за 38 пр. куб. м. /20,52 пл. куб. м./ на пазарна стойност 1 368,00 лв.; ПБ №
2263161/08.05.2007 г. за 38 пр. куб. м. /20,52 пл. куб. м./ на пазарна стойност
1 368,00 лв.; ПБ № 2263162/15.05.2007 г. за 45 пр. куб. м. /24,30 пл. куб. м./
на пазарна стойност 1 620,00 лв.; ПБ № 2263167/21.05.2007 г. за 38 пр. куб. м.
/19,00 пл. куб. м./ на пазарна стойност 1 368,00 лв.; ПБ № 2263166/21.05.2007 г.
за 38 пр. куб. м. /19,00 пл. куб. м./ на пазарна стойност 1 368,00 лв.; ПБ №
2263981/31.05.2007 г. за 21 пр. куб. м. /11,34 пл. куб. м./ на пазарна стойност
756,00 лв.; ПБ № 2263982/07.06.2007 г. за 21 пр. куб. м. /11,43 пл. куб. м./ на
пазарна стойност 756,00 лв.; ПБ № 2263984/07.06.2007 г. за 45 пр. куб. м.
/24,30 пл. куб. м./ на пазарна стойност 1 620,00 лв.; ПБ № 2263983/07.06.2007 г.
за 21 пр. куб. м. /11,43 пл. куб. м./ на пазарна стойност 756,00 лв.; ПБ №
2263986/11.06.2007 г. за 45 пр. куб. м. /24,00 пл. куб. м./ на пазарна стойност
1 620,00 лв.; ПБ № 2263989/13.06.2007 г. за 45 пр. куб. м. /24,30 пл. куб. м./
на пазарна стойност 1 620,00 лв.; ПБ № 2263993/29.06.2007 г. за 45 пр. куб. м. /24,20
пл. куб. м./ на пазарна стойност 1 620,00 лв., постъпили и продадени в
„Лесопласт” АД гр. Троян, неотчетени в ДГС – Борима на стойност 22 068,00 лв.,
но платени на „Алдекс” ООД гр. Ловеч и с това причинил имотна вреда в големи
размери – 31 608,00 лв. /тридесет и една хиляди шестстотин и осем лева/ на Държавно
горско стопанство с. Борима – престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 2, вр. ал.,
вр. 26, ал. 1 НК. Обвинителният акт е внесен в съда и въз основа на него пред
РС Троян е образувано НОХД 493/2011 г.
В рамките
на производството пред РС Троян за периода 26.09.2011 г. до 31.01.2013 г. са
проведен 11 отрити съдебни заседания, като на пет от тях /проведени в периода
26.09.2011 г. до 29.02.2012 г. вкл./ не е даден ход поради служебна
ангажираност на защитника на подсъдими или поради заболяване на последни /две
отложени поради служебен ангажимент на защитника и три поради заболяване на подсъдимия/.
С протоколно определение 11.12.2012 г. във връзка с направено искане от РП
Троян за обезпечаване на глоба и конфискация е постановено да се изискат
справки от Община Ловеч за семейно положение на О.Д.,***, отдел “Местни данъци
и такси” за притежавани недвижими имоти и справка от КАТ за регистрирани МПС –
та. С протоколно определение от 31.01.2013 г. РС Троян е оставил без уважение
искането на РП Троян за налагане запор върху лек автомобил, собственост на О.Й.Д..
С присъда
№ 4 от 31.01.2013 г. по НОХД 493/2011 г. на РС Троян О.Й.Д. е признат за
невинен за това, че в землището
на с. Борима, област Ловешка, за времето от 15.02.2007 г. до 29.06.2007 г., при
условията на продължавано престъпление, с цел да набави за другиго - „Алдекс”
ООД гр. Ловеч имотна облага, при условията на посредствено извършителство чрез
пълнолетните лица на работа в „Алдекс” ООД гр. Ловеч, както следва: експедитор
Николай Чернев Колев по превозен билет /ПБ/ № 2263165/16.05.2007 г. за 45 пр.
куб. м. /23,00 пл. куб. м./ на пазарна стойност 1620,00 лв.; ПБ №
2263164/16.05.2007 г. за 45 пр. куб. м. /23,00 пл. куб. м./ на пазарна стойност
1620,00 лв.; ПБ № 2263171/23.05.2007 г. за 45 пр. куб. м. /22,50 пл. куб. м./
на пазарна стойност 1620,00 лв.; ПБ № 2263167/21.05.2007 г. за 38 пр. куб. м.
/19,00 пл. куб. м./ на пазарна стойност 1368,00 лв.; ПБ № 2263166/21.05.2007 г.
за 38 пр. куб. м. /19,00 пл. куб. м./ на пазарна стойност 1368,00 лв.;
експедитор Михаил Атанасов Манов по ПБ № 2263170/23.05.2007 г. за 45 пр. куб.
м. /24,00 пл. куб. м./ на пазарна стойност 1620,00 лв.; ПБ № 2263159/07.05.2007
г. за 38 пр. куб. м. /20,52 пл. куб. м./ на пазарна стойност 1368,00 лв.; ПБ №
2263160/08.05.2007 г. за 38 пр. куб. м. /20,52 пл. куб. м./ на пазарна стойност
1368,00 лв.; ПБ № 2263161/08.05.2007 г. за 38 пр. куб. м. /20,52 пл. куб. м./
на пазарна стойност 1368,00 лв.; експедитор Илия Миленов Антонов по ПБ №
2263988/13.06.2007 г. за 45 пр. куб. м /24,30 пл. куб. м./ на пазарна стойност
1620,00 лв.; ПБ № 2263994/29.06.2007 г. за 40 пр. куб. м. /21,60 пл. куб. м/ на
пазарна стойност 1440,00 лв.; ПБ № 2263981/31.05.2007 г. за 21 пр. куб. м.
/11,34 пл. куб. м./ на пазарна стойност 756,00 лв.; ПБ № 2263982/07.06.2007 г.
за 21 пр. куб. м. /11,43 пл. куб. м./ на пазарна стойност 756,00 лв.; ПБ №
2263984/07.06.2007 г. за 45 пр. куб. м. /24,30 пл. куб. м./ на пазарна стойност
1620,00 лв.; ПБ № 2263983/07.06.2007 г. за 21 пр. куб. м. /11,43 пл. куб. м./
на пазарна стойност 756,00 лв.; ПБ № 2263986/11.06.2007 г. за 45 пр. куб. м.
/24,00 пл. куб. м./ на пазарна стойност 1620,00 лв.; ПБ № 2263989/13.06.2007 г.
за 45 пр. куб. м. /24,30 пл. куб. м./ на пазарна стойност 1620,00 лв.; ПБ №
2263993/29.06.2007 г. за 45 пр. куб. м. – 24,20 пл. куб. м. на пазарна стойност
1620,00 лв., горски надзирател Мою Петков Моев по ПБ № 1587218/15.02.2007 г. за
21 пр. куб. м. /11,34 пл. куб. м./ на пазарна стойност 756,00 лв.; ПБ №
1587219/15.02.2007 г. за 38 пр. куб. м. /20,52 пл. куб. м./ на пазарна стойност
1368,00 лв., ПБ № 2263162/15.05.2007 г. за 45 пр. куб. м. /24,30 пл. куб. м./
на стойност 1620,00 лв.; експедитор Велин Иванов Д. ПБ № 2263156/23.04.2007 г.
за 38 пр. куб. м. /20,52 пл. куб. м./ на пазарна стойност 1368,00 лв.; ПБ №
2263155/23.04.2007 г. за 38 пр. куб. м. /20,52 пл. куб. м./ на пазарна стойност
1368,00 лв., чрез използване на
неосведомеността на служител на ДГС – Борима - че не са имали право да товарят,
закупят и разпореждат с дървесина, тъй като не са били изпълнили пункт 3.1 на раздел ІІІ от договор № 18 за
покупко - продажба на прогнозни количества дървесина /за цялото количество/ по
сортиментна ведомост на маркиран Лесосечен фонд, сключен на 12.12.2006 г. между
„Алдекс”ООД гр. Ловеч и ДГС - Борима, не са били платени и не е имало издадено
за тях транспортно позволително, които заверили превозни билети /ПБ/, както
следва: горски надзирател Мою Петков Моев ПБ № 2263165/16.05.2007 г. за 45 пр.
куб. м. /23,00 пл. куб. м./ на пазарна стойност 1620,00 лв.; ПБ №
2263164/16.05.2007 г. за 45 пр. куб. м. /23,00 пл. куб. м./ на пазарна стойност
1620,00 лв.; ПБ № 2263171/23.05.2007 г. за 45 пр. куб. м. /22,50 пл. куб. м./
на пазарна стойност 1620,00 лв.; ПБ № 2263170/23.05.2007 г. за 45 пр. куб. м.
/24,00 пл. куб. м./ на пазарна стойност 1620,00 лв.; ПБ № 2263988/13.06.2007 г.
за 45 пр. куб. м /24,30 пл. куб. м./ на пазарна стойност 1620,00 лв.; ПБ №
2263994/29.06.2007 г. за 40 пр. куб. м. /21,60 пл. куб. м/ на пазарна стойност
1440,00 лв., постъпили и продадени в „Екосвил” ЕООД гр. Свищов, неотчетени в
ДГС – Борима на стойност 9 540,00 лв., но
платени на „Алдекс” ООД гр. Ловеч; горски
надзирател Мою Петков Моев ПБ № 1587218/15.02.2007 г. за 21 пр. куб. м. /11,34
пл. куб. м./ на пазарна стойност 756,00 лв.; ПБ № 1587219/15.02.2007 г. за 38
пр. куб. м. /20,52 пл. куб. м./ на пазарна стойност 1 368,00; ПБ №
2263156/23.04.2007 г. за 38 пр. куб. м. /20,52 пл. куб. м./ на пазарна стойност
1368,00 лв.; ПБ № 2263155/23.04.2007 г. за 38 пр. куб. м. /20,52 пл. куб. м./
на пазарна стойност 1 368,00 лв.; ПБ № 2263159/07.05.2007 г. за 38 пр. куб. м.
/20,52 пл.куб.м./ на пазарна стойност 1 368,00 лв.; ПБ № 2263160/08.05.2007 г.
за 38 пр. куб. м. /20,52 пл. куб. м./ на пазарна стойност 1 368,00 лв.; ПБ №
2263161/08.05.2007 г. за 38 пр. куб. м. /20,52 пл. куб. м./ на пазарна стойност
1 368,00 лв.; ПБ № 2263162/15.05.2007 г. за 45 пр. куб. м. /24,30 пл. куб. м./
на пазарна стойност 1 620,00 лв.; ПБ № 2263167/21.05.2007 г. за 38 пр. куб. м.
/19,00 пл. куб. м./ на пазарна стойност 1 368,00 лв.; ПБ № 2263166/21.05.2007
г. за 38 пр. куб. м. /19,00 пл. куб. м./ на пазарна стойност 1 368,00 лв.; ПБ №
2263981/31.05.2007 г. за 21 пр. куб. м. /11,34 пл. куб. м./ на пазарна стойност
756,00 лв.; ПБ № 2263982/07.06.2007 г. за 21 пр. куб. м. /11,43 пл. куб. м./ на
пазарна стойност 756,00 лв.; ПБ № 2263984/07.06.2007 г. за 45 пр. куб. м.
/24,30 пл. куб. м./ на пазарна стойност 1 620,00 лв.; ПБ № 2263983/07.06.2007
г. за 21 пр. куб. м. /11,43 пл. куб. м./ на пазарна стойност 756,00 лв.; ПБ №
2263986/11.06.2007 г. за 45 пр. куб. м. /24,00 пл. куб. м./ на пазарна стойност
1 620,00 лв.; ПБ № 2263989/13.06.2007 г. за 45 пр. куб. м. /24,30 пл. куб. м./
на пазарна стойност 1 620,00 лв.; ПБ № 2263993/29.06.2007 г. за 45 пр. куб. м.
/24,20 пл. куб. м./ на пазарна стойност 1 620,00 лв., постъпили и продадени в
„Лесопласт” АД гр. Троян, неотчетени в ДГС – Борима на стойност 22 068,00 лв.,
но платени на „Алдекс” ООД гр. Ловеч и с това причинил имотна вреда в големи
размери – 31 608,00 лв. /тридесет и една хиляди шестстотин и осем лева/ на
Държавно горско стопанство с. Борима и е оправдан по повдигнатото му обвинение
за извършено престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 2, вр. ал., вр. 26, ал. 1 НК. С
определение от същата дата е отменена и взетата спрямо О.Д. мярка за
неотклонение “подписка”.
По повод подаден
протест от РП Троян против присъда № 4/31.01.2013 г. по НОХД № 493/2011 г. на
РС Троян пред Окръжен съд Велико Търново е образувано ВНОХД 309/2013 г./с
определение НЧД № 986/2013 г. на ВКС Окръжен съд Велико Търново е определен
като функционално компетентен въззивен съд, който да извърши проверка върху
присъдата на РС Троян/.
Пред Окръжен съд
Велико Търново е проведено едно открито съдебно заседание, като с решение №
145/18.07.2013 г. е потвърдена присъда № 4/31.01.2013 г. по НОХД 493/2013 г. на
РС Троян.
В рамките на
досъдебното производство О.Д. е представяляван от
адв. Маринов, с който е договорено възнаграждение в размер на 200,00 лв. без да
е отразено то да е заплатено /л. 170, т. 5 от ДП 422/2010 г. по описа на РУП
Троян/. В рамките на съдебната фаза на процеса Д. е представляван от адв.
Кривошиева, като за първа инстанция е договорено възнаграждение в размер на
600,00 лв. с отбелязване, че е платена сумата от 300,00 лв. в брой /договор за
правна помощ, приложен на л. 31/НОХД 493/2011 г. на РС Троян/, а за въззивната
инстанция договорено възнаграждение от 600,00 лв. с отбелязване, че сумата е
платена изцяло в брой /договор за правна помощ, приложен на л. 17 от ВНОХД №
309/2013 г. на Окръжен съд Велико Търново/. Видно от разписка от 26.03.2013 г.,
издадена от О.Д., в същата издателят е удостоверил, че е заплатил на адв.
Кривошиева сумата от 300,00 лв. – доплащане на адвокатски хонорар за извършена
защита по НОХД 493/2011 г. на РС Троян.
Не е спорно между
страните, че срещу ищеца са водени досъдебни производства, описани в справката
изх. № 177/14 от 04.04.2014 г. и че във връзка с образувано ДП № 230/2009 г. по
описа на ОД на МВР Ловеч и ДП № 191/2008 г. отново по описа на ОД на МВР Ловеч
са образувани наказателни производства, като тези факти са обявени за безспорни
в отношенията между страните с доклада на делото.
С решение №
173/03.05.2011 г. по НОХД № 1075/2011 г. на ВКС е възобновено ВНОХД 637/2010 г.
на Окръжен съд Ловеч и НОХД № 1128/2009 г. на РС Ловеч като е отменена присъда
№ 92/17.09.2010 г. по НОХД 1128/2009 г. и потвърденото с нея решение №
2/06.01.2011 г. по ВНОХД 637/2011 г. на Окръжен съд Ловеч, а делото върнато за
разглеждане от друг състав на РС Ловеч от стадия подготвителни действия на за
разглеждане на делото в съдебно заседание.
С присъда №
16/20.02.2012 г. по НОХД 484/2011 г. на РС Севлиево, потвърдена с решение №
74/13.06.2012 г. по ВНОХД 56/2012 г. на Окръжен съд Габрово, О.Й.Д. е признат
за невинен, за това, че е за времето от 14.03.2008 г.
до 03.06.2008 г. в землището на селата Абланица и с. Горно Павликени, Ловешка
област, при условията на продължавано престъпление, с редовни писмени
позволителни – Серия И № 0022307/14.03.2008 г., издадено за Отдел 451“ф” ДГФ,
със срок от 14.03.2008 г. до 30.10.2008 г.; Позволително Серия И №
0022310/25.03.2008 г., издадено за Отдел 346 “о” ДГФ за срок от 26.03.2008 г.
до 30.11.2008 г. и Позволително Серия И № 0022311/26.03.2008 г., издадено за
Отдел 346 “р” ДГФ за срок от 26.03.2008 година до 30.11.2008 година, но извън
указаните в позволителните места и дървета, при условията на посредствено
извършителство чрез неустановени лица, наети от подсъдимия и чрез лицата: Асен
Русинов Асенов, Андрей Щерев Андреев и Александър Младенов Устинов, добил и
извозил от горския фонд до временен склад м. “Пазар дере” землището на с.
Абланица, Ловешка област, ползван от “Алдекс” ООД гр. Ловеч с управител О.Й.Д.,
350 броя дървета – 68.32 плътни кубически метра дърва за огрев от цер на
стойност 3 416,00 лв. и до временен склад м. “Гюнето” землище на с. Прелом,
Ловешка област, ползван също от “Алдекс” ООД гр. Ловеч с управител О.Д. дърва
за огрев, както следва: от Отдел 346 “о” ДГФ – 132 броя дървета – 40.72 плътни
кубически метра дърва за огрев от цер на стойност 2 036,00 лв. и от Отдел 346
“р” ДГФ – 242 броя дървета – 55.41 плътни кубически метра дърва за огрев от цер
на стойност 2 770,50 лв., като причинената щета на ДГС – Ловеч възлиза общо на
8 222,50 лева, поради което го е оправдал по така предявеното му обвинение по
чл. 235, ал. 1, пр. 3 и 5 във вр. чл. 26, ал. 1 НК.
При очертаване на
фактите съдът не ползва приложена на стр. 42 от делото справка са съдимост за О.Д.
рег. № 223/05.03.2013 г. на РС Ловеч с данни за осъждане на лицето, по
отношение на което е издадена, тъй като данните в нея са опровергани от
обсъдени по – горе съдебни актове /решението за възобновяване и оправдателна
присъда за повдигнато обвинение/.
Преди привличането на
ищеца като обвиняем по обвинение за измама по друго дело той е би задържан под
стража. След привличането му като обвиняем той е загубил интерес към работа и
семейството си. Преди това той обичал да излиза с приятели и с децата си.
Общувал често с децата си, като с малкия си син ходил на състезания, а с
големия, който е студент в София, излизал в почивните дни и се интересувал от
това как върви училището му. Във фирмата работил с ентусиазъм. След
привличането му като обвиняем през 2011 г. той се затворил в себе си. Спрял да
ходи по състезания с малкия си син и не се интересувало от хода на обучението
на големия си син. Работниците във фирмата, който ищецът управлява, започнали
да се интересуват какво ще се случи с него. Някой от тях били викани за разпит
в Троян, но и по други дела. По водените срещу ищеца дела били изискани справки
за имуществото му от различни институции, като пред близките си той споделял,
че се притеснява семейството му да не остане без дом и децата му да завършат
образованието си. Споделял също, че вече има условна присъда и се страхува да
не се наложи да я изтърпи. Няколко дни преди съдебни заседания той ставал
нервен. Оплаквал се от безсъние, стягани в сърдечната област и изтръпване на
крайници. Това наложило посещение при лекар, който не установил сърдечен
проблем, а личния лекар на ищеца му предписал успокоителни /деанксит/. В хода
на делото получил и бъбречни кризи, които наложили престой в болница. По същото
време той отслабнал и побелял. В населеното място, в което ищецът живее
отношението на хората към него се променило. Някой се отдръпнали, защото се
страхували да не бъдат привикани на разпит. Работниците във фирмата на ищеца
питали дало той ще влезе в затвора или не, а други го определяли, като
престъпник.
Изложеното се
установява от показанията на свидетелите на ищеца – Юли Д., Миглена Дерманска и Илия Антонов. Съдът основава изводите си по
фактите на показанията на свидетелите, тъй като същите са последователни и
непротиворечиви. Несъмнено, двама от свидетелите – съпругата и сина на ищеца,
са заинтересовани от изхода на спора, но заявеното от тях при разпита изцяло се
подкрепя от показанията на третия свидетел, а и от събраните в хода на делото
доказателства, вкл. тези по воденото досъделно и съдебно производство /данните
за здравословни проблеми при ищеца, за това, че на досъдебната и съдебната фаза
служители на фирмата, който управлява са разпитвани, за изисканите справки от
институции за имуществото му състояние/. Показанията са подкрепени и от
заключението на вещото лице досежно наличието на повтаряща се кризисна реакция,
който той не изключва да е дала и физическа изява. Наред с това, не следва да
се пропуска, че най - близките до ищеца са онези, които имат преки впечатления
досежно настъпилата промяна в поведението му след привличането му като
обвиняем, а впоследствие и като подсъдим.
От заключението на
вещото лице по допусната съдебно – психиатрична експертиза, която съдът ползва,
като обективно и компетентно изготвена се установя, че О.Й.Д. не страда от
психично заболяване. Не се установява психично заболяване в следствие на
задържането под стража и взетата мярка подписка спрямо Д. и последвалите след
тях действия. Вещото лице приема, че се касае за протрахирана /продължителна/
кризисна реакция, която не е овладяна на време, протичала с различни
неспецифични симптоми, които на този етап не позволяват диагностицирането на
психично разстройство. При разпита на вещото лице в съдебно заседание то
поддържа изложеното в заключението становище, че ищецът не страда от психично
заболяване. Посочва отново, че оплакванията, който той описва съставляват
състояние на кризисна реакция, която трябва да се овладее. Обяснява, че при
натрупване на тревожност от ситуация, тя дава различно отражение върху всеки,
като при Д. тя може се е проявила в стягания в сърдечната област, както обясняват
свидетите. Не изключва стресовата ситуация да даде и физическа изява на
конкретно заболяване, което до момента да не е имало такава. При ищеца
ситуацията се е повтаряла във времето, поради което вещото лице не изключва да
е повлияла върху цялостното състояние на освидетелствания. Уточнява, че
медикамента деанксит сваля състоянието на тревожност и може да способства за
това да не се стигне до криза. Вещото лице посочва, че всяка една ситуация може
да доведе до криза и тя следва да се изследва ако се стигне до ситуация. Заявява
също, че не може да даде категоричен отговор дали образуваното производство
пред РС Троян е било причина за негативни изживявания при ищеца. Допуска
привличането на ищеца като обвиняем да е повлияло на кризата, но казва, че
всеки факт от обективната действителност може да доведе до кризисна ситуация,
описана от свидетелите. Описаната симптоматика от ищеца и свидетелите – потиснатост,
липса на интерес и семейна ангажираност вещото лице посочва, че могат да бъдат
проявна форма на депресивно състояние или реакция, но те са породени отново от
конкретна ситуация. Фактът, че тази симптоматика покрива признаците на
депресия, обаче не дава основание според вещото лице да се направи извод, че
ищецът е страдал от депресия. Наред с това допълва, че леките депресивни
разстройства не се нуждае от лечение.
С
оглед на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съдът е сезиран с иск
за заплащане на обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди,
последица от незаконно повдигнато обвинение с правна квалификация чл. 2, ал. 1,
т. 3, пр. 1 – во ЗОДОВ.
В разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ предвижда
обективна отговорност на държавата за вреди от незаконно повдигнато обвинение
за извършено престъпление. Действията по повдигане и поддържане на обвинение са
незаконни, ако лицето, посочено като техен извършител, бъде оправдано.
Обезщетението в тези случаи обхваща претърпените имуществени и неимуществени
вреди.
В случая, по отношение
на ищеца е било предявено, повдигнато и поддържано обвинение за извършено
престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК
в рамките на периода от 09.05.2011 г. /датата на привличане на ищеца като
обвиняем/ до 18.07.2013 г. /дата на потвърждава на поставената оправдателна
присъда по повдигнатото му обвинение/ Предвид обстоятелството, че по така
повдигнатото и поддържано обвинение съдът е постановил оправдателна присъда,
действията по повдигане и поддържане на обвинението се явяват незаконни.
Ищецът претендира
повдигнатото му обвинение, по което той е оправдан, да е рефлектирало
неблагоприятно върху неговата имуществена сфера, като той е сторил разноски във
връзка с участието си в съдебната фаза на процеса и в неимуществената сфера –
негативни психични изживявания под формата на болки и страдания и засягане на
доброто име.
По отношение на
имуществените вреди се търси обезщетение за сторените разноски в съдебна фаза
за първа и втора инстанция общо в размер на 1 200,00 лв. По делото са
ангажирани доказателства за сторени разноски в търсения размер. За първа инстанция
между ищеца и защитника му е договорено възнаграждение от 600,00 лв., като в
договора е отразено, че са заплати 300,00 лв. Наред с това, е представена и
разписка за плащане на остатъка от 300,00 лв. За въззивната инстанция са
ангажирани доказателства за договорено възнаграждение в размер на 600,00 лв. с
отбелязване, че то е заплатено изцяло в договора. Налице е причинно - следствена
връзка между вредата и незаконно повдигнатото обвинение, за което ищецът е
оправдан. Ако последното не бе повдигнато, то тези разноски нямаше да бъдат
сторени от подсъдими, сега ищец в производство. Неоснователни са възраженията
на ответника, че имуществените вреди, представляващи разходи за адвокатско
възнаграждение, направени от ищеца в наказателното производство, с оглед
защитата му като обвиняем и подсъдим, не следва да се присъждат в
производството по иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, тъй като същите е следвало да се присъдят при приключване на
наказателното производство. Съгласно чл. 187
- 190, вр. чл. 301, т. 12 НПК, когато
подсъдимият бъде признат за невинен по повдигнато обвинение в извършено
престъпление от общ характер /каквато е настоящата хипотеза/, направените
разноски от бюджетните средства за съда остават за държавата /в този смисъл
Решение № 781 от 30.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 511/2010 г. на IV ГО,
постановено по реда на чл. 290 ГПК и допуснато до касация, за да се отговори на
въпроса: дължи ли се
обезщетение под формата на имуществени вреди в гражданското производство по
искове по чл.
2, ал. 1, т. 2 /сега т. 3/ ЗОДОВ за направените в наказателното производство
разноски; Решение № 355 от 3.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1651/2009 г., III г.
о., ГК, постановен по реда на чл. 290 ТПК и допуснато до касация по въпроса: направените
в наказателното производство разноски - адвокатско възнаграждение,
представляват ли имуществена вреда, подлежаща на обезщетяване по реда на чл. 2 ЗОДОВ/.
Не съществуват
разпоредби в действащия понастоящем Наказателно - процесуален кодекс, уреждащи
въпроса за отговорността за разноските, направени от подсъдимия в наказателното
производство, приключило с оправдателна присъда и пораждащи право за оправдания
подсъдим да претендира присъждането им от Прокуратурата на Република България,
като правораздавателен орган, оправомощен да повдига и поддържа обвинение за
престъпления от общ характер, респ. правомощие и задължение за съда, постановил
оправдателната присъда да присъжда такива. Единствената възможност за
подсъдимия, признат за невинен по повдигнато срещу него обвинение за
престъпление от общ характер, да бъде обезщетен за претърпените от незаконно
повдигнатото и поддържано обвинение имуществени вреди, представляващи разходи
за адвокатско възнаграждение, направени в наказателното производство, е чрез
предявяване на иск с правно основание чл. 2 ЗОДОВ.
По изложените съображения
съдът намира, че искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е
доказан в рамките на заявения размер от 1 200,00 лв., в едно със законната
лихва от 18.07.2013 г. /датата на влизане в сила на оправдателната присъда по
аргумент от т. 4 на ТР № 3/22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК на
ВКС/.
Ищецът е бил привлечен
да отговаря за обвинение за тежко умишлено престъпление с предвидено наказание
лишаване от свобода от една до осем години, с възможност спрямо него да се
постанови и конфискация на 1/2 от имуществото му. С повдигнатото му обвинение
той е бил дискредитиран пред своите близки и работници. Работници във фирмата,
която ищецът е управлявал, са разпитвани в хода на воденето срещу него съдебно
и досъделно производство. Настъпила е промяна в поведението на ищец, като той е
станал по затворен и необщителен, като е загубил интерес както към работата си,
така и към проблемите на децата си – не е съпровождал по – малкия си син по
състезания, престанал е да разпитва по – големия си син за хода на
образованието му. В периода около съдебните заседания ищецът е изпитвал
проблеми със съня. След привличането му като обвиняем той се е оплаквал от
стягания в сърдечната област и изтръпвания на крайниците, без данни за сърдечен
проблем, които са наложили прием на успокоителни. В хода на воденето срещу него
наказателно производството спрямо ищеца е взета мярка за неотклонение, която,
макар и подписка, е поставила ограничения досежно придвижването му, тъй като
той не е можел без разрешение да напуска местоживеенето му. Казаното дава
основание на съда да приеме, че в следствие на незаконно повдигнатото обвинение
ищецът е имал негативни изживявания, изразяващи се в душевни болки и страдания,
свързани с чувство на унижение, притеснения от несигурността в изхода на
процеса, засягане на социалното му общуване и името му в обществото. Тези вреди
на общо основание по аргумент от чл. 4 ЗОДОВ подлежат на обезщетяване.
При определяне размера
на обезщетението, нужно за репариране на неимуществени вреди, съдът съобрази
следните обстоятелства:
Ищецът е привлечен към
отговорност за тежко умишлено престъпление. Наказателното производството срещу
него е проведено в рамките на периода 09.05.2011 г. до 17.06.2013 г. В рамките
на досъдебното производство той е взел участие в извършването на три
процесуални действия – привличането му като обвиняем, разпита му като обвиняем
и предявяването на материалите по досъдебното производство, проведени на
09.05.2011 г. Непосредствено след това, спрямо него е повдигнато обвинение и
образувано дело от общ характер пред РС Троян. Последното е приключило с
оправдателна присъда, обявена на 31.03.2013 г. В рамките на съдебното
производството са насрочени 11 открити съдебни заседания, като пет от тях не са
проведени поради служебна ангажираност на защитника на ищеца и заболяване на
ищеца. По отношение заболяванията на ищеца /бъбречни кризи/ не се установи
същите да са намират в причинно следствена връзка с повдигнатото му обвинение,
по което той впоследствие е оправдан. В заключението си вещото лице не изключва
конкретна ситуация в живота на един човек да отключи негово заболяване, но това
становище излага по скоро теоретично без да може да формира категоричен извод,
че в случай бъбречните кризи на ищеца са дали изява като последица от
повдигнатото му обвинение. Обстоятелството, че тези кризи са дали изява след
началото на съдебното производство само по себе си не дава основани да са
неправи такъв извод. Допълнителни аргумент в обратна насока може да се изведе и
от други установени по делото факти. Преди ищецът да бъде привлечен като
обвиняем срещу него е водено друго наказателно производство, като него е взета
мярка за неотклонение задържане под стража. Тази мярка ищецът е престанал да
търпи във време относително близко до това на привличането му. Наред с това,
към момента на привличането на ищеца по отношение на него е имало влязла в сила
присъда, по която той е признат за виновен и му е наложено наказания лишаване
от свобода, отложено по реда на чл. 66 НК. Производството по това делото е
възобновено с решение на ВКС от 03.05.2011 г., а едва през юли 2012 г. ищецът е
оправдан окончателно по повдигнатите му обвинения. В тази връзка може да се
заключи, че в рамките на периода, в който срещу ищеца е водено наказателното
производство, по което е оправдан, е имало и други висящи производства и всяко
едно от тях съставлява ситуация, която може да предизвика реакция и криза, за
което говори вещото лице по допусната съдебно психиатрична експертиза, в това
число да отключи здравословен проблем, вкл. бъбречна криза. Разбира се не е
изключено и здравословния проблем по никакъв начин да не е провокират от
стресовата ситуация, в който ищецът се е намирал. Последното съдът приема,
доколкото няма безспорни данни в обратна насока. Не се установи в хода на
наказателното производството ищецът да е получил разстройство на психиката, в
частност да е изпаднал в състояние на депресия. Вещото лице е установило данни
за протахирана кризисна реакция, която може да даде изява с описаната
симпотоматика – свивания в сърдечната област и изтръпвания на крайници. Това
състояние при ищеца е поддържано едни продължителен период от време като той е
бил изправен пред множество ситуации, които поотделно или в съвкупност са
можели да предизвикат криза и реакция, но те явно моментно са овладявани с
прием на успокоителни. Принос към кризите несъмнено е имало и подвигнатото и
поддържано обвинение, но не само то, както приема и вещото лице – психиатър в
заключението си.
В рамките на воденото
наказаното производство, от момента на привличане на ищеца като обвиняем, до
постановяване на оправдателната присъда, спрямо него е взета най - леката мярка
за неотклонение. Следва да се отчете, че той е оправдан още на първа инстанция,
което да се вземе предвид при оценка интензитета на търпените от него болки и
страдания.
На следващо място съдът
отчита, че ищецът е ръководил търговско дружество. Повдигнатото му обвинение е
станало достояние на неговите работници, които са били разпитвани. Те обаче са
разпитвани и по други водени срещу ищеца досъдебни производство, което също е
указало влияние за формиране на представи и отношение им към него.
Състава на
престъплението, за което ищецът е бил привлечен към наказателна отговорност е
превиждал наказание конфискация, като тази санкция не се налага кумулативно, а
по преценка на съда. В тази връзка в първа инстанция /в съдебно заседание,
проведено на 11.12.2012 г./ е направено искане за установяване имуществото на
подсъдимия, сега ищец и е разпоредено да се изискат справки от Община Ловеч и
КАТ. След събиране на данните за имущество, в съдебно заседание от 31.01.3012
г. /на това заседание на подсъдимия е четете оправдателна присъда/, съдът е
отказал да налижи запор. Казаното иде да покаже, че реално до запориране имущество
на ищеца не се е стигнало. Това не е изключено да е сторено по други водени
срещу ищеца досъдебни и съдебни производства в същия период, но то и
възникналия у ищеца страх в тази връзка, няма как да бъдат обект на
обезщетяване.
При определяне размер на
обезщетението съдът съобразява икономическия растеж в страната, стандарта на
живот в страната, покупателната възможност към датата на увреждането и разбира
се обстоятелството, че самото осъждане също има ефект на репарация.
Отчитайки всичко
изложено по – горе, съдът приема, че справедливия размер на обезщетение, който
би възстановил претърпените от ищеца неимуществени вреди е в рамките на сумата
от 5 000,00 лв., в едно със законната лихва от 18.07.2013 г. до изплащане
на вземането. При определяне размера на обезщетението съдът съобразява и
установената в страната практика при определяне на обезщетение по сходни
казуси. Последните съставляват своеобразен ориентир за това каква е
обществената оценка на засегнатите нематериални щети /взети предвид следните решения,
постановено по реда на чл. 290 ГПК и допуснати по въпроса досежно съдържанието
на понятието справедливост и критериите, по които то се определя: Р. № 480/12
от 23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г. на IV ГО на ВКС, Р. №
70/27.04.2012 г. по гр. д. № 748/2011 г. на III ГО на ВКС, Р. №
223/04.07.2011 г. по гр. д. № 295/2010 г. на IV ГО на ВКС Р. №
395/18.01.2012 г. по гр. д. № 159/2011 г. на III ГО на ВКС/. Несъмнено
има обезщетения, които са присъждани и в по - големи размери от определения, но
периода на водените наказателни производства са значително по – продължителни
от това по настоящото дело, съпроводени са с налагане на тежки ограничения в
правото на свободно предвижване в рамките периоди около година, съпътствани със
заболявания, за което са налице доказателства, че са пряко и непосредствена
последица от незаконните обвинения. При тези изводи досежно размер на
обезщетение искът за горницата до сумата от 15 000,00 лв. следва да се
отхвърли.
Ищецът е заявил искане
за присъждане на сторените разноски, като представя списък на сторени такива
общо в размер на 1 984,00 лв. /адвокатско възнаграждение, държавна такса и
депозит за вещо лице/. По делото са налице доказателства за сторени разноски в
размер на 90,00 лв., а по отношение на адвокатското възнаграждение в договора
за правна помощ е отразено, че е уговорено правната помощ да се предостави
безплатно. От направените разноски в тежест на ответника, с оглед изхода на
спора, следва да се възложат за заплащане сума в размер на 34,20 лв.
Ответникът не е заявил
искане за разноски, на което съдът да дължи произнасяне.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 2, ал. 1, т. 2, пр. 1 – во ЗОДОВ Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. “Витоша” №
2 да заплати на О.Й.Д., с ЕГН **********,***
сумата
от 1 200,00 лв. /хиляда и двеста лева/ - обезщетение за причинени имуществени
вреди /платени адвокатско възнаграждение по НОХД № 493/2011 г. по описа на РС
Троян и ВНОХД № 309/2013 г. по описа на Окръжен съд Велико Търново/ и сумата от
5 000,00 лв. /пет хиляди лева/ - обезщетение за неимуществени вреди /болки
страдания и засягане на добро име в обществото/ от незаконно повдигнато му
обвинение за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5,
вр. чл. 209, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК, за което е оправдан с влязла в
сила присъда по НОХД 493/2011 г. по описа на РС Троян, потвърдена с решение по
ВНОХД № 309/2013 г. по описа на Окръжен съд Велико Търново, в едно със законната
лихва от 18.07.2013 г. до изплащането им, като ОТХВЪЛЯ искът за обезщетение за
неимуществени вреди за горницата до сумата от 15 000,00 лв.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес:
гр. София, бул. “Витоша” № 2 да заплати на О.Й.Д., с ЕГН **********,*** сумата
от 34,20 лв. /тридесет и четири лева и двадесет стотинки/ разноски в
производството, съобразно уважената част от искането.
Решението може да бъде обжалвано в 2 – седмичен срок
от връчването му на страните, пред Окръжен съд Ловеч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: