Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260007
04.05.2022 година Град Елхово
В ИМЕТО НА НАРОДА
Елховският Районен съд четвърти граждански състав
На осемнадесети юни две хиляди и
деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател Доротея ЯНКОВА
Членове
Съдебни заседатели
при секретаря Т.В., с участието на прокурор ………..,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 87 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД“ със седалище в гр. София, ул.“Г И “ № 2, ет.4, представляван заедно от изпълнителните директори Б М и С С, със съдебен адрес:***, офис 13, адв. Н.П. против П.И.З., с ЕГН ********** ***, по предявен иск с правно основание чл. 559, ал. 3 във вр.ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането /чл.288а, ал.3 във вр.ал.1, т.1 от КЗ /отм./ и във вр. с чл. 558, ал. 7 от Кодекса за застраховането /чл.288, ал.12 от КЗ /отм./
В исковата молба се твърди, че ищецът Гаранционен фонд, на основание чл. 288а, ал.1, ал. 1 от Кодекса за застраховането (отм.) сега чл. 559, ал. 1 т. 1 от Кодекса за застраховането и Споразумение между Компенсационните органи и Гаранционните фондове от 29.04.2002г. (на основата на чл.6 от Четвърта Моторна Директива 2000/26/ЕЕС), е възстановил изплатеното от НББАЗ на Националното бюро на ФР Германия по щета № 120269/30.03.2015г. обезщетение за имуществени вреди в общ размер на 3 098.70 лева за увредения при ПТП, настъпило на 15.09.2014г. в 6:24 ч. в град Мюнхен на кръстовище Кнор /пътна лента за завиване надясно в посока към тунел Петуел/, л.а. Фолксваген Голф, с peг. № ***.
Сочи се, че виновен за катастрофата е ответникът П.И.З., който е управлявайки л.а. Рено, с ДКН ***, в град Мюнхен на кръстовище Кнор /пътна лента за завиване надясно в посока към тунел Петуел потегля при червен сигнал на светофара и удря л.а. Фолксваген Голф, с peг. № ***, като така причинява процесното ПТП. Вследствие на него са нанесени имуществени вреди на л.а. Фолксваген Голф.
Излага се, че в нарушение на чл. 249 във вр. с чл. 259 от КЗ (отм.) сега чл. 461 във вр. с чл. 483 от КЗ ответникът е управлявал увреждащия автомобил без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност". С Регресна покана изх. № ГФ - РП 307/22.08.2019г. ответникът е бил поканен да възстанови платеното от Гаранционен фонд, но и до момента лицето не е погасило задължението си.
Иска се на основание чл. 288а, ал.3 във вр. с чл. 288, ал.12 от Кодекса за застраховането (отм.) сега чл. 559, ал. 3 във вр. с чл. 558, ал. 7 от Кодекса за застраховането, ответника П.И.З. да бъде осъден да заплати на Гаранционен фонд сумата от 3098.70 лева, представляваща възстановеното от Гаранционен фонд по щета № 120269/30.03.2015г. обезщетение ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
С исковата молба са представени писмени доказателства. Претендират се и направени в производството разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
След постъпването на исковата молба, съдът е разпоредил препис от нея и приложенията й да се изпратят на ответника, като е указал на последния, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор на исковата молба, както и последиците от непредставянето на отговор на исковата молба и неявяване в първото по делото съдебно заседание.
Ответникът в законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е депозирал отговор на исковата молба. Същият не е изразил становище по допустимостта и основателността на предявения иск, както и по фактическите твърдения на ищеца и не е представил доказателства.
В съдебно заседание ищецът редовно призован не изпраща представител, депозирал е писмено становище, чрез процесуален пълномощник адв. Н.П. ***, в което е заявил искане делото да бъде разгледано в отсъствието на негов представител. Със становището предявения иск се поддържа, отправено е и искане за постановяване на неприсъствено решение.
Ответникът П.И.З., редовно призована в хипотезата на чл.40, ал.2 от ГПК, не се явява в съдебно заседание, не сочи уважителни причини за неявяването си и не изпраща представител. От негово име не е постъпило становище по предявения иск.
В съдебно заседание съдът е приел, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
По материалноправната квалификация на предявения иск настоящият състав приема следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 559, ал. 3 във вр.ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането /чл.288а, ал.3 във вр.ал.1, т.1 от КЗ /отм./ и във вр. с чл. 558, ал. 7 от Кодекса за застраховането /чл.288, ал.12 от КЗ /отм./ – за осъждане на ответника П.И.З. да заплати на Гаранционен фонд исковата сума от 3 098.70 лева (три хиляди деветдесет и осем лева и седемдесет стотинки), представляваща възстановеното от Гаранционен фонд по щета № 120269/30.03.2015г. обезщетение, ведно със законната лихва от датата на завеждане на настоящата искова молба до окончателното изплащане на сумата.
Съгласно разпоредбата на чл.288, ал.1, т.2 б.а от КЗ/отменен/ и чл.519, ал.1 от Кодекса за застраховането, Гаранционен фонд, изплаща обезщетения за причинени имуществени или неимуществени щети, в случай, че причинителя на произшествието не е имал сключена застраховка "Гражданска отговорност". Съгласно чл.559, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането Гаранционният фонд възстановява суми, изплатени от компенсационен орган на държава членка, когато моторното превозно средство на виновния водач обичайно се намира на територията на Република България и в двумесечен срок от настъпване на застрахователното събитие не може да се определи застрахователят, а съгласно алинея чл.559, ал.3 от КЗ след изплащането на обезщетението по ал. 1 Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и за разходите за определянето и изплащането му.
Съгласно чл.238 от ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането на делото в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. В чл. 239 от ГПК е посочено, че съдът постановява неприсъствено решение когато: 1. на страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание; 2. искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.
В конкретния случай с разпореждането по чл. 131 от ГПК на ответника е указана възможността ищецът да поиска постановяване на неприсъствено решение в случай, че не представи в срок писмен отговор и не се явява в съдебно заседание без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
По делото като писмени доказателства са приети преписи от Протокол за произшествие от полицейска инспекция от 15.09.2014 година на Щатверке Мюнхен, Германия, от който се установява възникнало ПТП между л.а. с peг. № ***и л.а. Опел Вектра, при което е настъпил сблъсък между двете моторно превозни средства, настъпил при потегля на л.а. Опел Вектра при червен сигнал на светофара и настъпила щета за л.а. с peг. № ***изразяващи се в деформация на задна броня на МПС; снимка на л.а. с peг. № ***; Уведомление за катастрофирало МПС от 15.09.2014 година до Градски комунални служби Мюнхен, от което се установява възникнало ПТП на 15.09.2014г. в 6:24 ч. в град Мюнхен на кръстовище Кнор, пътна лента за завиване надясно в посока към тунел Петуел между л.а. Фолксваген Голф, с peг. № ***и л.а. Опел Вектра с рег. ***, регистриран в Република България, управлявано от ответника П.И.З., както и липса на представена „Зелена карта“ от водача на л.а. Опел Вектра П.И.З.; справка от Информационен център на Гаранционния фонд на база подадени данни от застрахователни компании за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, от която се установява, че за л.а. Опел Вектра с рег. *** е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на 15.09.2014 година, с начало 11.47 часа, т.е. след часа на възникване на ПТП и край на 15.09.2015г., както и предходна застраховка прекратена на 14.07.2014г.; Писмо вх.№ 08-01-920/18.11.2014 г. на Гаранционния фонд, в което е удостоверено, че л.а. Опел Вектра с рег. *** е с обичайно домуване в република България; Претенция за възстановяване на платено обезщетение от НББАЗ по щета, причинена от назестраховано МПС с българска регистрация, с изх.№ 1-2278/16.06.2015 г. на НББАЗ от което е видно, че с одобрение на УС на НББАЗ е възстановена сумата от 114 евро на 01.06.2015г. по претенция на B S, оторизирани от Националното бюро на Германия да обработят случая, Претенция за възстановяване на платено обезщетение с изх.№ 1-1304/25.03.2015 г. на НББАЗ, от което е видно, че с одобрение на УС на НББАЗ е везстановена сумата от 1470.34 евро на 09.03.2015г. по претенция на B S, оторизирани от Националното бюро на Германия да обработят случая; Детайлна информация за транзакции, издадена от УниКредит Булбанк, удостоверяваща извършен превод във валута на 01.06.2015г. на сумата от 426.46 евро, както и на такси за валутни преводи в общ размер 23 евро и на 09.03.2015г. на сумата 1412.04 евро, както и на такси за валутни преводи в общ размер 23 евро; Извършените преводи към B S се установяват и от приетите към доказателствата два броя преводни нареждания - нареждане за превод на валута от 09.03.2015г., за сумата 1412.04 евро и нареждане за превод на валута от 01.06.2015г. за сумата 426.46 евро; Доклад по щета за имуществени вреди № 120269/30.03.2015г. на ГФ - доплащане и авизо местен превод, издадено от УниКредит Булбанк от 02.07.2015г., удостоверяващи заплащане от ищеца „Гаранционен фонд“ по щета № 120269/30.03.2015г. в полза на НББАЗ на сума в размер на 222.96 лв. на основание чл.34, ал.3 от ПУДГФ, включваща обезщетение за имуществени вреди в размер на 114 евро с равностойност 222.96 лв. и банкова такса 0,25 лв.; Доклад по щета № 120269/30.03.2015г. на ГФ и авизо местен превод, издадено от УниКредит Булбанк от 15.04.2015г., удостоверяващи заплащане от ищеца „Гаранционен фонд“ по щета № 120269/30.03.2015г. в полза на НББАЗ на сума в размер на 2875.74 лв. на основание чл.34, ал.3 от ПУДГФ, включваща обезщетение за имуществени вреди в размер на 1470.34 евро с равностойност 2875.74 лв. и банкова такса 0,25 лв. Размера на разходите направени за възстановяване на л.а. с peг. № ***е определен в Предварителна калкулация на разходите №2.013.419 от 24.11.2014г. на Градски комуникационни служби - Мюнхен на сумата от общо 1398.30 евро, с ДДС. Представени са и писмо с реф. № BG 16832-14/16.04.2015г., акт за пропуснати ползи от 16.04.2015г., удостоверяващи вреда, изразяваща се в пропуснати ползи в размер н 114 евро; Писмо от 10.03.2015г., писмо вх.№ 2-0762/16.02.2015г. на НББАЗ, писмо реф. № BG 16832-14/25.01.2015г., писмо от 25.01.2015г., удостоверяващи направени допълнителни разходи по щета на л.а. с peг. № ***в размер на 25.00 евро. Към доказателствата е приета и регресна покана ведно с обратна разписка изх.№ ГФ – РП - 307/22.08.2019г. на ГФ и известие за доставяне, с която ответника П.И.З. се уведомява на основание чл.288, ал.1 от КЗ /отм./ сега чл.557, ал.1 от КЗ, че Гаранционния фонд е изплатил на НББАЗ на основание представена преписка от Националното бюро на Германия сумата 3099.20 лв., представляваща обезщетение за виновно причинени имуществени вреди с МПС л.а. Опел Вектра с рег. ***, управлявано от него без задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите за ПТП от 15.09.2014г. на територията на Германия и на основание чл.558, ал.7 от КЗ е поканен да внесе посочената сума по сметка на ищеца. Поканата не е връчена поради отсъствие на адресата от адреса, но това е без значение, с оглед обстоятелството, че същата е представена като доказателство с исковата молба и връчена на ответника ведно с исковата молба.
От представените с исковата молба доказателства е видно, че Българското бюро на автомобилните застрахователи е възстановило на германското сумата от 3098.70 лв. Този факт е достатъчно основание, за да възникне задължението за ищеца да възстанови платеното от Бюрото. При това плащане ищецът – Гаранционен фонд няма право да прави възражения за размер - арг. от чл. 561 от КЗ. Ето защо, когато се развиват отношения във връзка с реализиране на суброгационното право на Гаранционния фонд по реда на чл. 559, ал. 3 от КЗ, то делинквента не може да релевира на Гаранционния фонд възражения за размера на вредите, а е длъжен да възстанови платеното.
При това положение настоящият състав приема, че от приложените по делото доказателства се установява, че искът с правно основание чл. 559, ал. 3 във вр.ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането /чл.288а, ал.3 във вр.ал.1, т.1 от КЗ /отм./ и във вр. с чл. 558, ал. 7 от Кодекса за застраховането /чл.288, ал.12 от КЗ /отм./ е вероятно основателен.
След като прецени, че са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК - ответникът е получил преписа от исковата молба и приложенията към нея, не е представил в срок отговор на исковата молба, не се явява, респ. представлява в първото заседание по делото и не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, респ. в отсъствието на негов процесуален представител, на ответника са указани последиците от неспазването на срока за подаване на отговор на исковата молба и от неявяването му, респ. неявяването на негов процесуален представител в първото заседание по делото, както и че е налице предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК - предявеният иск с правно основание чл. 559, ал. 3 във вр. с чл. 558, ал. 7 от Кодекса за застраховането е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, съдът намира, че следва да постанови неприсъствено решение, с което предявеният иск с правно основание чл. 559, ал. 3 във вр.ал.1, т.1 и във вр. с чл. 558, ал. 7 от Кодекса за застраховането за сумата 3 098.70 лева, представляваща възстановеното от Гаранционен фонд по щета № 120269/30.03.2015г. обезщетение, да бъде уважен ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба - 10.02.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2, изр. 1 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.
При този изход от спора и на основание чл. 78, ал.1 и ал.8 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат присъдени разноските, направени от ищеца по водене на делото, които са в размери както следва: държавна такса в размер на 123.95 лева и юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК0 което съдът определя съобразно чл.25 от Наредбата за правната помощ в размер от 100 лева, тъй като по делото не е осъществено процесуално представителство в съдебно заседание от юрисконсулт, а действията на юрисконсулта се свеждат до подаване на исковата молба. По делото не са представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение на процесуалния пълномощник - адвокат, поради което такова не се присъжда.
Мотивиран от горното и на основание чл. 238 от ГПК, Елховският районен съд
Воден от гореизложеното и на основание чл. 238, ал. 1 и чл. 239 от ГПК, Кюстендилският районен съд
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П.И.З., с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД“ със седалище в гр. София, ул.“Г И “ № 2, ет.4, представляван заедно от изпълнителните директори Б М и С С, със съдебен адрес:***, офис 13, на основание почл. 559, ал. 3 във вр.ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането и вр. чл. 558, ал. 7 от Кодекса за застраховането, сумата от 3 098.70 лева (три хиляди деветдесет и осем лева и седемдесет стотинки), представляваща възстановено от Гаранционен фонд по щета № 120269/30.03.2015г. обезщетение, ведно със законната лихва считано от 10.02.2020г. /датата на завеждане на исковата молба/ до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА П.И.З., с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД“ със седалище в гр. София, ул.“Г И “ № 2, ет.4, представляван заедно от изпълнителните директори Б М и С С, със съдебен адрес:***, офис 13, на основание чл. 78, ал.1 и ал.8 от ГПК направени по делото разноски в общ размер 223.95 лева (двеста двадесет и три лева и деветдесет и пет стотинки), от които 123.95 лв. - заплатена държавна такса и 100.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Ямболски окръжен съд, чрез Елховският районен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Преписи от решението
да се връчат на страните по делото.
Районен съдия: ......................
/Д.Янкова/