П Р И С Ъ Д А
№
гр. Бургас, 06.04.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНА
КОЛЕГИЯ, ХІІІ състав в публично заседание на шести април през две хиляди и
десета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : С. МУТАФЧИЕВ
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ : М.Б.
Г.Д.
при участието на секретаря Теменуга Тишева, в присъствието на прокурора Красимира Кателиева, като разгледа докладваното от съдия Мутафчиев н.о.х.д № 1979 по описа на БРС за 2009
г., въз основа на закона и събраните по делото доказателства :
ПРИСЪДИ :
ПРИЗНАВА С.Д.Т., роден на ***
***, живущ ***, българин, български гражданин, осъждан, неженен, със средно
специално образование, безработен, ЕГН – **********, за ВИНОВЕН в това, че на 25.01.2009 г. в гр. Бургас, клуб „Неро”, чрез нанасяне на удари с юмруци и ритници причинил
средна телесна повреда на И.Н.Б.,
ЕГН – **********, изразяваща се във фрактура на
опашната кост с дъговидна деформация, довела до трайно затруднение движението
на снагата за срок от около 1,5 месеца, като деянието е извършено по хулигански
подбуди и в условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл.131а, вр.
чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.129, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”А”, вр. чл.54 от НК го ОСЪЖДА
на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”
за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, което да
бъде изтърпяно ефективно при първоначален „строг” режим на основание чл.61, т.2
от ЗИНЗС в затвор и затворническо общежитие от закрит тип на основание чл.60,
ал.1 от ЗИНЗС.
ПРИЗНАВА С.Д.Т., със снета по-горе
самоличност, за ВИНОВЕН в това, че
на 25.01.2009 г. в гр. Бургас, клуб „Неро”, чрез
нанасяне на удари с юмруци и ритници причинил лека телесна повреда на М.А.К., ЕГН – **********, изразяваща
се в кръвонасядания, охлузвания по тялото, главата и
крайниците, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота,
като деянието е извършено по хулигански подбуди, поради което и на основание
чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1, вр. чл.54 от НК го
ОСЪЖДА на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, което да
бъде изтърпяно ефективно при първоначален „строг” режим на основание чл.61, т.2
от ЗИНЗС в затвор и затворническо общежитие от закрит тип на основание чл.60,
ал.1 от ЗИНЗС.
На основание чл.23, ал.1 от НК НАЛАГА на С.Д.Т.,
със снета по-горе самоличност, едно общо най-тежко наказание в размер на ЧЕТИРИ ГОДИНИ „лишаване от свобода”,
което да бъде изтърпяно ефективно при първоначален „строг” режим на основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС в затвор и затворническо общежитие от
закрит тип на основание чл.60, ал.1 от ЗИНЗС.
ПРИЗНАВА С.Д.Т., със снета по-горе
самоличност, за НЕВИНОВЕН в това, че
на 25.01.2009 г. в гр. Бургас, клуб „Неро” унищожил
противозаконно чужди движими вещи : мобилен телефон „Самсунг”, модел „L 310” на
стойност 298 лева и дамско бюстие с камъни „Сваровски”
на стойност 316 лева или всичко на обща стойност 614 лева, собственост на И.Н.Б., поради което и на основание чл.304
от НПК го ОПРАВДАВА по повдигнатото
му обвинение по чл.216, ал.1 от НК.
ОСЪЖДА С.Д.Т., със снета по-горе
самоличност, на основание чл.45, вр. чл.52 от ЗЗД да заплати на И.Н.Б., ЕГН – **********, сумата от 3000 лева,
представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от причинената й телесна повреда, ведно със
законната лихва от деня на увреждането 25.01.2009 г. до окончателното изплащане
на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения
граждански иск в останалата му част до пълния предявен размер от 10000 лева.
ОСЪЖДА С.Д.Т., със снета по-горе самоличност,
да заплати в полза на държавата по сметка на БРС сумата от 120 лева, представляваща дължима държавна такса за уважения размер на гражданския
иск.
ОСЪЖДА С.Д.Т., със снета по-горе
самоличност, да заплати на И.Н.Б. сумата от 100 лева
разноски по делото – заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА С.Д.Т., със снета по-горе
самоличност, да заплати в полза на държавата по сметка на БРС сумата от 515
лева разноски по делото.
Присъдата подлежи
на обжалване и/или протестиране в 15-дневен срок от обявяването й пред Бургаски
окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Стоян Мутафчиев
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ : 1.М.Б.
2.Г.Д.
МОТИВИ към присъда
от 06.04.2010
г. по НОХД № 1979/2009 г. по
описа на Районен съд гр. Бургас, ХІІІ наказателен състав
Бургаска районна
прокуратура е внесла обвинителен акт по обвинението на С.Д.Т., ЕГН – **********, за
извършени в условията на реална съвкупност на три престъпления : по чл.131а, вр. чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.129,
ал.2, вр. ал.1,
вр. чл.29,
ал.1, б.”А” от НК за това, че на 25.01.2009 г. в гр.
Бургас, клуб” Неро”, чрез нанасяне на удари с юмруци
и ритници причинил средна телесна повреда на И.Н.Б.,
изразяваща се във фрактура на опашната кост с дъговидна деформация, довела до
трайно затруднение движението на снагата за срок от около 1,5 месеца, като
деянието е извършено по хулигански подбуди и в условията на опасен рецидив ; по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1 от НК за това, че на същото място и на същата дата чрез
нанасяне на удари с юмруци и ритници причинил лека телесна повреда на М.А.К., изразяваща се в кръвонасядания, охлузвания по тялото, главата и крайниците,
довели до временно разстройство на здравето, неопасно
за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди ; по чл.216, ал.1 от НК за това, че на същото място и на същата дата унищожил
противозаконно чужди движими вещи : мобилен телефон марка „Самсунг”,
модел „L 310” на стойност 298 лева и дамско
бюстие с камъни на „Сваровски” на стойност 316 лева
или всичко на обща стойност 614 лева, собственост на И.Н.Б..
В съдебно заседание
представителят на прокуратурата пледира, че по безспорен начин е установена
вината на подсъдимия в извършване на деянията, в които е обвинен. Прави анализ
на доказателства, като акцентира на обстоятелството, че показанията
свидетелката Г., която не е страна в процеса и не е заинтересована от изхода
му. Релевира, че липсват доказателства за това, че
двете свидетелки, посочени от подсъдимия, са присъствали по време на нанасяне
на побоя там, където твърдят, че са имали видимост, поради което показанията им
не следва да се кредитират. Не е доказано, че са възприели инцидента и след
като са били помолени от подсъдимия, с който са в добри отношения, са дошли да
свидетелстват, за да подкрепят неговата версия. Според обвинението не са
доказани други подбуди у подсъдимия освен хулиганските, тъй като преди това не
се е познавал с пострадалите. Версията му, че не е нанасял удари, не е
убедителна и не може да обясни поведението му. При извършване на
противозаконното унищожаване на вещите, подсъдимият е действал с евентуален
умисъл, тъй като е искал и допускал настъпването на тези последици с такава
сила и интензитет, нарушавайки телесната неприкосновеност на пострадалата.
Телесното увреждане
на св. Б. с оглед показанията на пострадалата, на лицата, които свидетелстват
за състоянието й след деянието, заключението на назначената по делото единична съдебно-медицинска експертиза, е фрактура на опашната кост
с дъговидна деформация, което е трайно затруднение движението на снагата за
срок от месец и половина. Заключението на д-р М. е отлично мотивирано, експертизата
е изготвена след преглед на пострадалата, след запознаване с материалите по
делото и изготвяне на рентгенова снимка. В този смисъл заключението на
назначената тройна експертиза не следва да се кредитира. Съдебният лекар е дал
две противоречиви становища – на досъдебното производство е удостоверил, че
фрактурата се квалифицира като трайно затруднение на движението на снагата, а
по-късно е дал противоположно становище. Становището му, че се касае за грешка,
е неубедително според обвинението. Експертите от тройната експертиза не са
прегледали пострадалата, нито са прегледали материалите по делото, поради което
заключението им не следва да се кредитира. Възможно е фрактурата на опашната
кост да не води до затруднение движението на снагата, тъй като не участва в
движението й, от медицинска гледна точка, но предвид силната болка, която е
присъствала, която не е отшумяла и към настоящия момент, това счупване се е
отразило на движението и то за много по-продължителен период от един месец.
Може да се приеме, че се касае за средна телесна повреда.
При определяне на
наказанията предвид тежестта на престъпленията и обществената опасност на
подсъдимия прокурорът пледира за налагане на следните наказания : за деянието
по чл. 131а, вр. 131, ал. 1, т. 12 НК, вр. с чл. 129,
ал.2, вр. ал.1, вр. с чл.
29, ал. 1, б. „а” НК – наказание
„лишаване от свобода” за срок от 5
години ; за деянието по чл. 131, ал.1, т. 12, вр.
130, ал. 1 от НК – наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 години ; за деянието по чл. 216, ал. 1 от НК –
наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1 година. На основание чл.23, ал.1
от НК да се наложи едно общо най-тежко наказание в размер на 5 години „Лишаване
от свобода”, което да се изтърпи в затвор при първоначален „строг” режим.
Счита, че гражданският иск е основателен и доказан по размер.
В проведеното на
19.10.2009 г. съдебно заседание съдът прие за разглеждане граждански иск с
правно основание чл.45, вр. чл.52
от ЗЗД, предявен от И.Н.Б. против подсъдимия С.Д.Т. за сумата от 10 хиляди лева, представляваща
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от причинената й на 25.01.2009 г. от подсъдимия средна телесна
повреда по хулигански подбуди, ведно със законната лихва от деня на увреждането
до окончателното й изплащане.
Повереникът на
гражданския ищец изтъква, че показанията на Г. и Велчева следва да не се
кредитират, тъй като са противоречиви със събрания по делото доказателствен материал. По отношение обясненията на подсъдимия, същите съответстват на
някои части от обвинителния акт с оглед присъствието му на инцидента и
увреждането. Доказано е авторството на деянието по безспорен начин. Подсъдимият
е извършител на деянието. Налице са предпоставките за осъществен състав на
престъплението, престъпният състав телесна повреда и унищожаване, предвид
заключението на д-р М.. Доказана е и вината, тъй като
по отношение на вината се съди по обективното поведение, каквато е практиката
на ВКС. Счита, че гражданският иск е доказан по основание и размер.
Защитникът на
подсъдимия счита, че събраните писмени и гласни доказателства установяват
фактическа обстановка различна от изложената в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Счита, че е доказано наличието на счупване на опашната кост
на св. Б., но твърди, че телесното увреждане е лека телесна повреда. Въпросът е
доколко досъдебното производство е било проведено в съответствие с изискванията
на чл. 13 и чл. 14 от НПК, а именно органите на досъдебното производство да
вземат всички мерки за разкриване на обективната истина и заключението на
наблюдаващия прокурор да се гради на основата на обективно, всестранно и пълно
изследване на всички обстоятелства по делото. Факт е, че такова всестранно и
обективно разследване не е извършено, поради което е допуснато съществено
отстранимо нарушение на правила, което по драстичен начин е нарушило правото на
защита на подсъдимия. Това е така, защото ако е било
извършено законосъобразно досъдебно производство и е било установен характерът
на телесното увреждане на Б. такъв, какъвто се установява към настоящия момент,
то тогава съобразно тази квалификация и обстоятелството, че за такова увреждане
липсва предвиден минимум на наказанието, подсъдимият би имал процесуалната
възможност да поиска съкратено съдебно следствие и при обстоятелството, че
всеки един от съставите не предвижда минимум на наказание, то тогава по силата
на закона ако е бил признат за виновен, то съдът би бил длъжен да замени
евентуалното наказание „Лишаване от свобода” с пробация. Твърди, че провеждайки
по този начин досъдебното производство БРП е допуснала съществено нарушение на
процесуалните правила, ограничаващи правото на защита на подсъдимия и на
основание чл. 288, ал. 1, т. 1 НПК съдебното производство следва да бъде
прекратено и делото върнато на БРП за ново разследване.
Изтъква на следващо
място, че освен естеството на телесното увреждане на Б. е установен и доказан и
механизмът на нейното причиняване, а той е при падане. Това веднага поставя
въпроса за умисъла на подсъдимия. При развилото се стълкновение между тях –
било от удар, било от бутане, се е стигнало до падане на Б. и в тази ситуация
подсъдимият не е предвиждал настъпване на обществено опасните последици, но е
бил длъжен и е могъл в такава ситуация да го стори – непредпазлива форма на
вина. Това води до следващия правен извод, че лека телесна повреда по
непредпазливост, не се наказва, още повече че в случая не би могло да се
приеме, че са налице хулигански подбуди от подсъдимия. В създалата се ситуация
между него и К. е възникнало пререкание, което впоследствие се развило във
физическо съприкосновение. В никакъв случай не би могло да се приеме, че в тази
ситуация във въпросната тоалетна умисълът на подсъдимия е бил не друг, а да наруши
обществения ред. Счита, че липсват каквито и да било писмени и гласни
доказателства за развитието на конфликта и във фоайето на дискотеката.
Защитата прави
анализ и на показанията на гражданския ищец Б.. Набляга
на обстоятелството, че тя е заявила безпомощно състояние, след като се е развил
този инцидент, но това се опровергава на първо място от пристигналите на място
полицейски служители. Освен това тя твърди, че е пристигнала с автомобил в
полицейското управление, дала е показания и си е тръгнала, което не би могъл да
стори човек в безпомощно състояние. Моли съда да не дава безрезервна вяра на
показанията й.
Защитата намира
обвинението по чл. 216 НК за недоказано и моли съда да постанови оправдателна
присъда.
Подсъдимият в
последната си дума моли съда да го оправдае.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл.14 и
чл.18 НПК, намира за установено следното :
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият С.Д.Т. е роден на *** ***, живущ ***,
българин, български гражданин, осъждан, неженен, със средно специално
образование, безработен, ЕГН **********.
На 24.01.2009 г.
свидетелката И.Б. празнува рождения си ден у дома с
приятелки. Преди това е резервирала места във фолк-клуб
„Неро”, който преди се казва „Будоар”. Около 00.30
часа, вече на 25.01.2009 г., всички отиват в заведението. В себе си носи мобилния си телефон „Самсунг”, модел „L 310”, и е била облечена с черен панталон и бюстие в цветове
бяло и черно, инкрустирано с камъни „Сваровски”.
Около 01.15 часа свидетелката отива в дамската тоалетна, която се състои от
помещение с две кабинки и помещение с огледала и мивки, придружавана от своите
приятелки – свидетелките М.К. и
Радостина Г. и от Милена Вълкова. В тоалетната те заварват две непознати за тях
жени, а именно свидетелките С.Д. и К.Г..
Последните две виждат преди това как подсъдимият Т. влиза с едно
непознато за тях момиче в една от кабинките. Тъй като и двете кабинки са заети,
Б., К., Г. и Вълкова изчакват да се освободят в помещението с огледалата, но
тъй като изминава продължително време свидетелката Б. пита свидетелките Д. и Г.
защо не ползват тоалетните, а те й отвръщат, че момче е вътре с момиче в една
от кабинките. Тя отива до вратата на кабинката, почуква и отвътре й отговаря
подсъдимият с въпроса „К’во става?” Кратко време след това той излиза с разкопчана риза и разкопчан колан,
заедно с непознатото момиче и пита свидетелката Б. дали има проблем. Тя му
отвръща, че просто иска да ползва тоалетната, а той я реплекира
с думите „Ти знаеш ли кой съм аз, някакъв проблем ли имаш ма, курво?”. Свидетелката
отново му заявява, че иска само да ползва тоалетната.
В този момент се
освобождава другата кабинка и свидетелката М.К. се запътва да влиза в нея. Преди да затвори вратата на
кабинката тя чува разговора между подсъдимия и пострадалата Б. и вижда как той
се усмихва. В този момент подсъдимият се приближава към пострадалата Б. и
неочаквано й удря шамар по лявата буза, след което с глава я удря в челото. Тя
залита, удря се в стената и се свлича на пода. Свидетелката К. се притичва на помощ на пострадалата Б.. Подсъдимият напада
и нея. Хваща я за косата и започва да я удря навсякъде, по лицето и по тялото с
юмруци. В това време свидетелката Радостина Г. се намесва да ги разтърве, но
подсъдимият я хваща за врата и започва да й нанася удари с юмруци и шамари,
събаря и двете, Г. и К., на пода и започва да ги рита. Свидетелките Д. и Г.
бягайки напускат тоалетната, като при отварянето на вратата на тоалетната жена
от почистващия персонал на заведението вижда какво се случва и извиква „Помощ,
спрете ги!” Свидетелката Радостина Г. отваря вратата на тоалетната, за да
повика охраната на дискотеката. В този момент подсъдимият излиза от тоалетната.
Пострадалите Б. и К.
и сведетелката Г. започват да си събират нещата от
пода в тоалетната, защото на земята са телефоните и дамските им чанти. Бюстието на пострадалата Б. е скъсано. И
трите излизат от тоалетната, пострадалата К. сяда на един диван, вдясно от
входната врата на тоалетната във фоайето пред нея. В това време някой от
охраната на заведението се обръща към подсъдимия с въпроса „Какво направи,
знаеш ли кои са тези, знаеш ли тази на кого е жена?” Чувайки това, той сяда на
дивана до пострадалата К., прегръща я с лявата ръка и я пита „Мацко, ма, проблем ли стана, кои се вие?” Свидетелката няма
време да отговори, защото той започва да я удря в областта на лицето и очите с
юмруци. Някой от охраната го издърпва. Пострадалата Б., която в този момент се
е запътила да излиза извън дискотеката, за да се обади на полицията, вижда
случващото се и се връща, прегръща пострадалата К. с думите „Дай да ти видя
очите, какво стана?”
В този момент
подсъдимият вижда, че свидетелката Радостина Г. държи мобилния си телефон и подразнен
от това я хваща отзад за косата и я събаря на пода, започва да я рита и да й
вика „На кого звъниш, ма, курво, докарай си мъжа да го видим!”. От охраната го
издърпват настрани.
Подсъдимият отново
започва да удря Б. в гърба, като в същото време я обижда с думите „Курво,
боклук, майка ти ще еба, патър”. Пострадалата се
свлича, тялото й остава на дивана по корем, а колената й на пода. Подсъдимият я
рита с крак в областта на кръста и гърба няколко пъти. Охраната на заведението
го избутва по далече от пострадалите с думите „Тяна, Тяна стига!” и го извежда извън заведението.
Поради случилото се
компанията на свидетелката Б. напуска фолк-клуба, за
да се прибира, като последната се качва в такси и потегля. Свидетелката
Радостина Г. също си тръгва с такси. Извън дискотеката подсъдимият продължава
да отправя обиди по адрес на жените. Незпознато за
свидетелката К. лице я удря с юмрук по бузата, блъска я на земята и я рита
няколко пъти. Малко след това пристигат полицаи от V РУ на МВР – Бургас -
свидетелите К.И. и Д.Г.,
които са изпратени от дежурния, тъй като е получен сигнал за бой в дискотека „Неро”. При пристигането им на място пред заведението
заварват доста хора и ги питат дали знаят нещо за инцидента, но никой не отговаря.
Виждат свидетелката К. да плаче и свидетелят И. провежда разговор с нея. Тя му
казва само първото си име, че не иска съдействие и че ще си реши проблема по
друг начин. Видими признаци от наранявания по лицето и тялото й той не
констатира. Полицаите разговорят и с охраната на заведението, но никой не казва
да е чул или видял нещо.
След инцидента
пострадалата Б. чувства тъпа болка в областта на кръста, но след два-три дни
болката става трудно поносима и затова отива на медицински преглед. На
28.01.2009 г. д-р Г.М., към онзи момент ординатор към
отделение по съдебна медицина при „МБАЛ – Бургас” АД, я преглежда лично и
издава съдебно медицинско удостоверение № 22/2009 г., в което посочва, че при
прегледа на пострадалата И.Б. е установила отоци, кръвонасядания на лицето, тялото и крайниците.
Освидетелстваното лице се е движило самостоятелно, но трудно, показвало е много
силна болка по време на прегледа и много трудно е сядало, поради което д-р М. я
насочва за рентгенова снимка. Същия ден, 28.01.2009 г., пострадалата Б. си
прави рентгенова снимка в „Медицински център Света София” ООД, разчетена от д-р
Недева, която констатира, че е налице счупване на опашната кост с дъговидна
деформация.
На 28.01.2009 г.
д-р Г.М. преглежда лично и пострадалата М.К. и установява отоци, кръвонасядания, охлузвания по лицето, главата, тялото и
крайниците, които увреждания е възможно да са получени по време и начин, по
който се съобщава от освидетелстваното лице. За констатациите е издадено съдебно-медицинско удостоверение № 23/2009 г.
На 03.02.2009 г.
д-р К.Я., поради служебна
ангажираност на д-р М. към същия момент, на базата на представена му от
пострадалата Б. рентгенова снимка прави допълнение към съдебно-медицинско
удостоверение № 22/28.01.2009 г., като посочва, че фрактурата се квалифицира
като трайно затруднение движението на снагата за срок от около 1,5 месеца при
обичайно протичане на оздравителния процес.
С постановление от
02.02.2009 г. прокурор от БРП е възложил предварителна проверка по повод жалба
на пострадалата Б.. Свидетелят Д.Н.,
работещ като мл. полицейски инспектор в V РУ на МВР –
Бургас, призовава в управлението И.Б. и М.К., където им снема писмени обяснения. Б. се е придвижила до
управлението с кола и е куцала. Свидетелят не констатира видими признаци от
насилие по лицето на пострадалата М.К..
Около месец и
половина след инцидента пострадалата Б. прекарва в домашни условия, като се движи
трудно и има проблеми с физиологичните нужди. На 15.09.2009 г. д-р Емил Костов
й издава амбулаторен лист, в който отразява, че лицето страда от световъртеж и
нарушение на устойчивостта, като доуточнява, че се касае за вертижен
синдром. Преди осем месеца лицето е претърпяло травма на таза, у него се
констатира наличие на стресово състояние, с последващи кризи от страхови периоди, обща слабост, световъртеж, главоболие,
нестабилна походка. Предписано и е медикаментозно лечение.
След случката И.Б. получава няколко заплахи по мобилния си телефон, като
ги свързва със случилото се в заведението, тъй като вече е била подала жалба за
инцидента.
От заключението на
назначените съдебно-медицински експертизи се
установява, че пострадалата М.К. е
получила отоци, кръвонасядания, охлузвания по лицето,
главата, тялото и крайниците, които могат да се получат от действието на тъпи
предмети, каквито са юмруците и ритниците на човек, а пострадалата Б. – отоци, кръвонасядания по лицето, тялото и крайниците, както и
счупване на опашна кост, като последното увреждане може да се получи при падане
върху опашната кост в резултат на блъскане или ритане.
Към деня на
извършване на деянието подсъдимият е могъл да разбира свойството и значението
на извършеното и да ръководи постъпките си.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Така описаната
фактическа обстановка съдът прие за установена от следните събрани по делото
доказателствени материали : обясненията на подсъдимия С.Т. ( частично ), показанията на свидетелите И.Б., М.К.,
Радостина Г., К.С., Д.Г., Д.Н., С.Д. ( частично ) и К.Г. (
частично ) ; писмените доказателства – протокол от 26.02.2009 г. за
разпознаване на лица по снимки, извършено от пострадалата И.Б. – л.53 от ДП, протокол от същата дата за разпознаване на лица
по снимка, извършено от пострадалата М.К. – л. 60 от ДП, съдебно-медицински
удостоверения № 22/2009 г. и № 23/2009 г., издадени от д-р Г.М.
– л.74-75 от досъдебното производство, допълнение към съдебно-медицинско
удостоверение № 22/2009 г. – л. 76 от ДП, амбулаторен лист № 002978/15.09.2009
г., издаден от д-р Емил Костов – л. 75 от съдебното производство, искане за рентгенологично и ехографско
изследване в „Медицински център Света София” ООД от 28.01.2009 г. – л.98 от
съдебното производство, рентгенова снимка – л.141 от съдебното производство,
заверено копие от амбулаторен журнал воден в „Медицински център Света София”
ООД за дата 28.01.2009 г. – л.129-130 от съдебното производство, справка за
съдимост на подсъдимия Т. ; заключенията на вещите лица по назначените
съдебно-оценъчна ( л. 78-80 от ДП ), единична съдебно-медицинска
№ 147/2009 г. ( л.67-68 от ДП ),
единична съдебно-медицинска № 148/2009 г. ( л.71-72
от ДП ), съдебно-психиатрична ( л.159-165 от
съдебното производство ) експертизи, както и проведените разпити на изготвилите
ги експерти в съдебно заседание.
При анализа на доказателствените средства съдът намира
следното :
Свидетелите С.К. и Д.С. не пресъздават в показанията си обстоятелства от
предмета на доказване, поради което съдът не ги взе предвид при установяване на
фактическата обстановка.
По отношение на обясненията на подсъдимия
:
Те са както
средство за защита, така и доказателствено средство, чиято истинност и
достоверност следва да бъдат проверени. За съда възниква задължението да
прецени внимателно и задълбочено това доказателствено средство, успоредно с
показанията на останалите свидетели, с другите доказателства и със собствената
логичност и вътрешна убедителност на обясненията.
Съдът намира
обясненията на подсъдимия за недостоверни в частта им досежно
развитието на конфликта в заведението и участието на Т. в него, поради следните
съображения :
Подсъдимият се
възползва от правото, което му дава закона, да дава обяснения по всяко време на
процеса и заяви в проведеното на 19.10.2009 г. съдебно заседание, че желае да
даде такива след изслушване на свидетелите и вещите лица. Вече запознат с
доказателствения материал в неговата цялост подсъдимият потвърждава изложеното
преди това от свидетелите – че е бил в заведението, че е посетил дамската
тоалетна, като се е заключил в една от кабинките заедно с момиче, че след това
е възникнал конфликт с пострадалите и със свидетелката Г., който е прерастнал във фоайето пред тоалетната, където свидетелката
Г. е държала мобилен телефон. Подсъдимият не отрича и че е имало физически
контакт между него и пострадалите, но заявява, че причина за това е
провокативното и обидно поведение на последните. Всичко това се потвърждава от
показанията както на свидетелите на обвинението, така и на тези на защитата – С.Д. и К.Г.. Разминаването е в причината
за конфликта и действията на всяка една от страните в него.
В този смисъл прави
впечатление, че подсъдимият пространно описва събития предхождащи или
последващи самия инцидент, а последният обяснява само като „бутане” и
„блъскане” на пострадалата К.. Не отрича, че я е
удрял, но само веднъж с шамар пред тоалетната. Следва да се обърне внимание и
на обстоятелството, че той не излага възприятия за поведението на пострадалата Б.. Нещо повече, подсъдимият твърди ( при
това на два пъти ), че „кавгата” е станала с М.К., а не с И.Б.. С това се цели
да бъде убеден съдебния състав, че в суматохата, определена от него с думите
„стана кълбо”, е възможно да е ударил последната, но това в никакъв случай не е
довело до причиняването й на средна телесна повреда. Такъв извод съдът обаче не
може да изгради, защото той ще противоречи на изложеното от свидетелките Б., К.
и Г., чиито показания взаимно се допълват и разминаванията между тях са
несъществени.
При анализа на
обясненията съдът констатира и друго обстоятелство – подсъдимият се домогва да
докаже, че поведението на пострадалите е предизвикало силно раздразнение у него
и действията си е предприел, намирайки се в такова състояние. За обидни думи и
изрази, отправени от пострадалите към подсъдимия, и за агресивно поведение от
тяхна страна спрямо него споменават и свидетелите Д. и Г.. Съдът
намира за недостоверни показанията в тази им част, поради следното :
Няма как да се
приеме, че и трите – Б., К. и Г., са се нахвърлили
върху подсъдимия в момента, в който е напуснал кабинката, заедно с момичето,
тъй като в този момент пред него е била само пострадалата Б. ( в същия момент
пострадалата К. е влизала в другата кабинка, а
свидетелката Г. е била пред огледалата ). От горното следва и извод, че липсва
дразнител, който да предизвиква К. и Г. да отправят обидни думи, още повече, че
единствено Б. почуква на вратата на кабинката, за да провери защо не се
освобождава, поради което е логично тя да е „изнервена” от този факт, а
подсъдимият, както се посочи по-горе, не излага възприятия за нейното
поведение.
На следващо място,
всички, както свидетелите на защитата, така и тези на обвинението, посочват, че
Б. е паднала на пода в тоалетната, но това не е вследствие блъскане в
суматохата, а в резултат на нанасените й удари от
подсъдимия. Този извод е верен, защото не е възможно подсъдимият да „разбута”
пострадалите и едновременно да придържа момичето, с което е бил в дискотеката,
по такъв начин, че Б. да падне и да се
нарани тежко. Нещо повече установи се, че на пода в тоалетната са били както
двете пострадали, така и свидетелката Г. и подсъдимият е оказвал физическо
насилие спрямо тях.
Налага се изводът,
че събитията вътре в тоалетната на заведението не са се развили по начина, по
който ги пресъздават свидетелите Д. и Г..
Предвид факта, че
по делото не се доказа, че постарадалите са отправяли
обидни думи към подсъдимия, то единствен страничен фактор, който би могъл да
окаже влияние върху възприятията и поведението му е употребеното количество
алкохол. Видно от заключението на вещото лице по назначената съдебно-психатрична експертиза въпреки наличието на провокиращ
фактор, какъвто е алкохолът, подсъдимият е бил в състояние да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Според
вещото лице у подсъдимия е налице избухлив характер, тъй като е участвал в
много сбивания още по време на ученическата му възраст ( по негови думи ),
което води до по-лесна провокация в конфликтни ситуации.
Нелогично на този
фон звучи заявеното от подсъдимия, че на обидни изрази като „педераст, чекиджия, мръсник”, отправени спрямо него, и като „курва”,
адресирани до момичето с него, той е отговорил само с бутане и един шамар.
Нелогично е и да се самоопределяш като кавалер и същевременно да удариш шамар
на жена.
Следователно съдът
не кредитира обясненията на подсъдимия досежно
развитието на кофликта и участието му в него. Фактът,
че е виждал няколко дни след инцидента пострадалата Б. извън дома й, не е
доказателство, че не и е нанесена телесна повреда.
По отношение на показанията на свидетелите Б., К. и Г. :
Те кореспондират
помежду и се допълват, поради което следва да бъдат кредитирани. Единственото
разминаване е това между изложеното от свидетелката Г. и пострадалата К. за това в каква последователност са нанесени удари от
подсъдимия на Б. и Г. след излизането им от тоалетната. Съдът намира, че такова
разминаване е нормално с оглед неочакваността на събитията, тяхната динамика,
преживяната уплаха от всяка една от тях и различната им възприемчивост,
детерминирана от различното емоционално, психическо и физическо състояние, в
които се намира всяка една от тях.
По отношение на инкриминираните в обвинителния акт
унищожени вещи :
По делото липсват
писмени доказателства, удостоверяващи собствеността на свидетелката Б. по
отношение на инкриминираните вещи. Вярно е, че това може да бъде установено и с
гласни доказателства. В този смисъл свидетелите К. и Г. потвърждават, че
пострадалата Б. е била облечена с бюстие, инкрустирано с камъни „Сваровски” и че е носила мобилен телефон в себе си.
Потвърждава се, че телефонът й е паднал на пода в заведението при нанасянето на
ударите от подсъдимия, а бюстието се е скъсало. По делото липсват доказателства
обаче, че върху вещите е въздействано по такъв начин,
че те са станали негодни за по-нататъшна употреба. Обвинението срещу подсъдимия
е за това, че е унищожил вещите. Експертът, дал заключение за тяхната стойност,
не е правил оглед на същите, поради което няма как да се приеме, това е
действителната им цена. В съдебно заседание вещото лице посочи, че не е ясно от
каква е материята е бюстието, колко са били камъните „Сваровски” ( факти, които
трудно биха могли да бъдат категорично доказани със свидетелски показания с
оглед несигурността на възприятията на лицето, което ги дава ).
Ето защо следва да
се приеме, че заключението на вещото лице по назначената съдебно-оценъчна
експертиза по същество е „условно”, още повече че пострадала Б. сама се е
лишила от владението на вещите, с което е препятствала доказването по
категоричен начин на тяхното унищожаване. Това е така, защото е възможно част
от мобилен телефон да бъде отделена от него, но с последващи действия частите
да бъдат съединени отново и вещта да продължи да функционира нормално.
По отношение на единичната и тройната съдебно-медицински
експертизи за характера на увреждането на пострадалата Б. :
Съдът намира, че
заключението на вещото лице д-р М. е компететно
изготвено, след преглед на лицето и достатъчно добре мотивирано. Симптомите на
увреждането – фрактура на опашната кост, са : кръвонасядане,
ако лицето не е облечено в дебели дрехи, които да омекотят удара, и
невъзможност за сядане и много силна болка при сядане в определена поза, като
възстановителният процес е около 1-1,5 месеца. Според д-р М. счупването на
опашната кост може да се квалифицира като временно разстройство на здравето, неопасно за живота, когато става въпрос за фисура, което е малка пукнатина, която не е фрактура, а в
случая се касае за фрактура.
Че се касае именно
за трайно затруднение на движението на снагата за около 1,5 месеца,
първоначално дава становище и д-р К.Я. в допълнението към съдебно-медицинско
удостоверение № 22/2009 г. Като част от състава на тройната съдебно-медицинска
експертиза обаче, д-р Я. посочва, че прешлените на опашната кост са
рудиментарни, поради което тази кост не участва в движенито
на снагата, няма и опорна функция, за да бъде затруднено движението на снагата
при увреждането й.
От медицинска
гледна точка съдът не оспорва изложеното от д-р Я.. Съгласно
Постановление № 3 от
27.IX.1979 г., Пленум на ВС обаче затрудняване движението на снагата представлява такова увреждане, което засяга двигателната способност и съгласуваното й свързване с основните функции на крайниците на
тялото. То може да се изрази
в ограничаване движението на някои части от
тялото.
С оглед изложеното
значително затруднената възможност за сядане ( установена
от д-р М. у освидетелстваната ), накуцването на пострадалата, за което говори сведетелят Н., нестабилната походка ( констатирана от д-р
Емил Костов ), възстаняването в домашни условия,
което е било съпроводено със залежаване от страна на пострадалата, продължило
повече от един месец, следва да се квалифицира като „трайно затруднение на
движението на снагата”. Че опашната кост не взема участие в движението на
снагата, не може да промени този правен извод, защото болката, която не
позволява на лицето да сяда нормално, е причинена именно от това счупване и ще
отшуми, т.е. лицето ще възстанови нормалните си двигателни функции, след
неговото зарастване.
Ето защо съдът
кредитира заключението на вещото лице по назначената единична съдебно-медицинска експертиза и не кредитира заключението
на тройната такава.
По
отношение на единичната съдебно-медицинска експертиза
за характера на увреждането на пострадалата К. :
Съдът кредитира
заключението като безпристрастно и обосновано изготвено. Според д-р М. след
двадесет и четвъртия час до четиридесет и осмия час отоците започват видимо да
се проявяват, поради вътрешните кръвоизливи на тъканите, специално по лицето.
Това обяснява защо свидетелят К.И. не е възприел признаци от травма по лицето
на пострадалата в нощта на инцидента. Фактът обаче, че е плачела е косвено
доказателство, че психиката й е травмирана от
преживяно събитие, кратко време преди това.
Съдът намира, че
процесуално-следственото действие разпознаване на лица, извършено от
свидетелите Б. и К., е осъществено по правилата на НПК
и резултатите от него следва да бъдат ценени, като очевидно се касае за
фактическа грешка при изписване на датата на провеждане на разпита на
свидетелката К. преди разпознаването – л.58 от
досъдебното призводство.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Процесуалните нарушения, допуснати при събирането
и проверката на доказателствата, не съставляват основание за прекратяване на съдебното производство
и връщане на делото на прокурора.
Причината
е, че съдът сам е задължен по силата на
служебното начало да събира доказателства
за установяване на обективната истина по делото.
В този смисъл
правата на обвиняемия дефинитивно
не могат да бъдат накърнени,
защото доказателствените пропуски в досъдебното производство са отстраними в съдебната фаза, която съгласно
чл. 7 НПК е централната фаза на наказателния процес. Така например, ако обвиняемият
или защитникът му, или пострадалият/повереникът
му са направили
доказателствено искане, по което досъдебният
орган не се е произнесъл или го е оставил
неоснователно без уважение, няма да е налице съществено
процесуално нарушение, довело до накърняване
процесуалните права на изброените субекти.
Нарушение от подобно естество
касае именно събирането и проверката на доказателства. Искането може да бъде
направено и в съдебната фаза, а и съдът е длъжен да направи
по служебен път преценка във
връзка с доказателствата, нужни за разкриване
на обективната истина. Следователно, съдебното производство
не може да
бъде прекратено на това основание, поради което съдът намери, че следва да
постанови присъда, независимо от заявеното в пледоарията искане от страна на
защитата за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на БРП.
Подсъдимият е
осъществил в реална съвкупност от обективна и субективна страна състав на
престъпление по чл.131а, вр.
чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.129, ал.2, вр. ал.1,
вр. чл.29,
л.1, б.”А” от НК и по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1 от НК. Той е действал по хулигански подбуди
по смисъла на чл.131, ал.1, т.12
от НК поради следните мотиви :
Телесна повреда,
извършена по хулигански подбуди ще бъде налице, когато деецът цели чрез
увреждането на здравето на лицето да покаже явно неуважение към обществото,
пренебрежение към правилата на морала и към човешката личност. При него
отсъстват лични отношения между дееца и пострадалия като вражда, завист и други
подобни.
От обективна страна
телесната повреда се предхожда и се съпровожда от хулигански действия, които
именно подтикват подсъдимия да посегне на здравето на пострадалите. Морално укоримо е подсъдимият да се намира в дамската тоалетна,
като се установи по делото, че няма основателна причина за това. На нормалната
реакция на пострадалата Б., че чака подсъдимият да освободи кабинката, за да
може да ползва тоалетната, той отговаря с вербална и физическа агресия - „Ти
знаеш ли кой съм аз, някакъв проблем ли имаш ма, курво?”, приближава към нея и
неочаквано й удря шамар по лявата буза, след което с глава я удря в челото.
След което започва да удря с ръце и да рита пострадалата Б., пострадалата К. и
свидетелката Г..
Извън тоалетната
подсъдимият продължава с вербалната и физическата агресия - прегръща с лявата
ръка пострадалата К. и я пита „Мацко,
ма, проблем ли стана, кои се вие?”, но не получава
отговор, защото започва да я удря в областта на лицето и очите с юмруци ;
свидетелката Радостина Г. държи мобилния си телефон и подразнен от това я хваща
отзад за косата и я събаря на пода, започва да я рита и да и вика „На кого
звъниш, ма, курво, докарай си мъжа да го видим!”.
На няколко пъти
охраната на заведението се опитва да го успокои, но безуспешно.
Обидата, нанесена
на пострадалата Б., отключващ фактор за която е
нормалната й реакция да се опита да ползва тоалетната, е достатъчно цинична и демонстираща „превъзходството” на подсъдимия, за когото не
важат правила и норми, щом без причина влиза в дамската тоалетна. Реакцията на
приятелките на пострадалата да я защитят само отключва по-голяма агресия у подсъдимия,
който не се въздържа дори и в присъствието на охраната и на други посетители в
заведението. По този начин показва явно неуважение към обществото и към
личността и не се притеснява, че поведението му може да бъде възприето от
неограничен кръг хора и да ги скандализира.
Изпълнителното
деяние, а именно ударите, които нанася на пострадалите, в резултат
на които са причинени телесните увреждания на Б. и К., са част от
непристойните действия.
Ето защо следва да
се приеме, че с действията си от обективна страна е причинил на Б. по
хулигански подбуди средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на
опашната кост с дъговидна деформация, довела до трайно затруднение движението
на снагата за срок от около 1,5 месеца, а на К. по хулигански подбуди лека
телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядания,
охлузвания по тялото, главата и крайниците, довели до временно разстройство на
здравето, неопасно за живота.
Деянието по
отношение на пострадалата Б. е извършено при условията на оспасен
рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.”А”
от НК, тъй като към деня на деянието подсъдимият е бил осъждан за извършено
тежко умишелно престъпление по чл.321,
ал.3, т.1 НК със споразумение по НОХД № 157/2008 г. по описа на БОС, влязло в
сила на 10.06.2008 г., на ефективно наказание „лишаване от свобода” за срок от
една година, което е изтърпяно ъкм дата 26.09.2008
г., т.е. срокът, визиран в чл.30 от НК, не е изтекъл.
Деянието по
отношение на пострадалата К. не следва да се
квалифицира като опасен рецидив, тъй като чл.131а от НК не предвижда такава
възможност.
От субективна
страна подсъдимият е действал при евентуален умисъл – съзнавал е, че ударите,
които нанася са от естество да причинят счупване на кост в областта на кръста, кръвонасядания, охлузвания по тялото, главата и крайниците,
но се е примирявал с този резултат и се е отнасял безкритично към настъпването
му. Обстоятелството, че травмата на Б. може да е причинена както от ударите
пред тоалетната, така й от падането й на пода вътре в тоалетната, не променя
този извод. След като е нанесъл удари от такова естество, че пострадалата е
паднала на пода, той е сложил началото на причинен процес, който не се прекъсва
от това, че увреждането е предизвикано от падането, защото такова падане нямаше
да има, ако не бяха действията на подсъдимия.
По отношение на обвинението за извършено престъпление по чл 216, ал.1 от НК.
По делото не се
събраха доказателства, че вещите, инкриминирани в обвинителния акт, собственост
на св. Б., са унищожени, поради което следва да се приеме, че обвинението в
тази му част, не е доказано по несъмнен начин, което налага подсъдимият да бъде
признат за невиновен. Тъй като вещите липсват, не
може да се установи по категоричен начин дали са повредени и ако да - до каква
степен, доколкото свидетелските показания в тази насока не могат да се ползват
като достоверни, поради емоционалното състояние, в което са се намирали
свидетелите при възприемане на събитията. Поради тази причина подсъдимият не
може да бъде признат и за виновен за тяхното повреждане. Все поради липсата на
вещите и тяхната оценка е условна и некатегорична.
Налага се изводът, че няма убедителни доказателства за виновността на
подсъдимия в извършването на това престъпление.
ПО НАКАЗАНИЕТО
Към момента на
извършване на деянията подсъдимият е бил освобождаван от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание за нанасяне на лека телесна
повреда по хулигански подбуди, поради което следва да се приеме, че деянията,
за които му е повдигнато обвинение по настоящото дело, не са изолиран случай в
неговия живот. Както съдът посочи по-горе, Т. е с избухлив характер, което
заедно с наличието на осъждане за престъпление по чл.321,
ал.3, т.1 НК, налага изводът, че се касае за личност с повишена обществена опасност,
склонна към засягане на различни по вид обществени отношения, защитавани от НК.
Деянията се
отличават с висока обществена опасност – в заведение, пред много хора
подсъдимият упражнява насилие над жени и не преустановява действията си въпреки
намесата на охраната.
Съдът съобрази и
младата възраст на подсъдимия, т.е. наличието на възможност да се поправи и
превъзпита, и намира, че справедливо за престъплението по чл.131а,
вр. чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.129,
ал.2, вр. ал.1,
вр. чл.29,
л.1, б.”А” от НК е наказание „лишаване от свобода” за срок от четири години,
което да бъде изтърпяно ефективно при първоначален „строг” режим на основание
чл.61, т.2 от ЗИНЗС в затвор и затворническо общежитие от закрит тип на
основание чл.60, ал.1 от ЗИНЗС, а за престъплението по чл.131, ал.1, т.12, вр.
чл.130, ал.1 от НК - наказание „лишаване от свобода” за срок от една година и
шест месеца, което да бъде изтърпяно ефективно при първоначален „строг” режим
на основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС в затвор и затворническо общежитие от закрит
тип на основание чл.60, ал.1 от ЗИНЗС.
Предвид факта, че
деянията са извършени преди да има влязла в сила присъда за кое да е от тях, на
основание чл.23, ал.1 от НК
след като определи наказанията за всяко едно от престъпленията, съдът наложи най-тежокото от тях, а именно наказание „лишаване от свобода”
за срок от четири години, което да бъде изтърпяно ефективно при първоначален
„строг” режим на основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС в затвор и затворническо
общежитие от закрит тип на основание чл.60, ал.1 от ЗИНЗС.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК
Съдът намери, че
предявения срещу подсъдимия граждански иск, представляващ обезщетение за причинените на пострадалата И.Б. неимуществени вреди, е основателен с оглед признаването
на подсъдимия за виновен по
повдигнатото му
обвинение за извършена средна телесна повреда.
Съгласно разпоредбата на чл. 45 от
ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите
- имуществени и неимуществени,
които виновно е причинил другиму. За да е осъществен съставът на непозволеното
увреждане, е необходимо да е налице виновно
и противоправно поведение, което да е в пряка
причинна връзка с настъпилите вреди. По делото безспорно
се установи, че в резултат от
извършеното
посегателство срещу личността и физическата неприкосновеност на пострадалата, същата е изпитала физическа болка, негативни преживявания и емоции, които са продължили повече от месец и половина, а оказват своето
отражение и няколко месеца след това. Налице е причинна връзка
между деянието на подсъдимия
и вредоносния резултат. Следователно, елементите,
касаещи обективната страна на състава
на непозволено увреждане, са изпълнени.
От субективна страна подсъдимият е действал виновно,
при форма на вината евентуален умисъл.
Изложените
съображения мотивират извод за уважаване
на гражданския иск
като основателен. Съгласно разпоредбата
на чл. 52 от ЗЗД, съдът
определя обезщетението за неимуществени вреди по справедливост.
Като съобрази, че са причинени
физически и психически
страдания на пострадалата Б.,
продължителността на болката, но и факта, че пострадалата се е възстановила
напълно, съдът намери, че искът е основателен до размер от 3000 лева, поради
което осъди подсъдимият да го заплати на пострадалото лице, ведно със законната
лихва от деня на деянието 25.01.2009 г. до окончателното изплащане на сумата,
като отхвърли предявения иск до пълния претендиран
размер от 10 000 лева.
ПО РАЗНОСКИТЕ
На
основание чл.189, ал.4 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати разноските,
които са направени по делото, само за обвиненията, за които е признат за
виновен, които са на стойност от 515 лева – 160 лева от досъдебното
производство, 25 лева възнаграждение за явяване на вещото лице д-р М. в съдебно
заседание, 180 лева възнаграждение за вещите лица по назначената тройна
съдебно-медицинска експертиза и 150 лева възнаграждение за вещото лице по
назначената съдебно-психиатрична експертиза.
На
основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати в полза на
държавата по сметка на БРС и сумата от 120 лева, представляваща дължимата
държавна такса за уважения размер на гражданския иск, а в полза на гражданския
ищец И.Б. - направените от нея разноски по делото в размер на 100 лева –
заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
За пояснение съдът
следва да посочи, че съдебният заседател Г.Д. в
протокола от съдебно заседание, проведено на 08.12.2009 г., е посочен с
бащиното си име С., поради което не е налице нарушение на правилото за
неизменност на състава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
( съдия С. Мутафчиев )
Вярно с оригинала:
Секретар: Т. Т.