Присъда по дело №71/2016 на Окръжен съд - Кюстендил

М  О  Т  И  В  И

 

към присъдата на ОС Кюстендил по нохд 71/ 2016

 

 

Обвинението против подсъдимите И.В.К., В.Н.К. и Н.В.К.,***, е за  извършване на престъпления от общ характер съответно по чл.115 вр.чл.20 ал.4, по чл.115 вр.чл.20 ал.4 и по чл.115 вр.чл.20 ал.2 НК, при фактическа и правна обстановка, изложени в обвинителния акт. Прокурорът поддържа повдигнатите обвинения, като изразява становище че тримата подсъдими следва да бъдат признати за виновни в извършване на престъпленията с налагане на наказания „лишаване от свобода”, както следва : по отношение на И. и В. К. - за срок между 15 и 17 години, по отношение Н.К. – за срок между 15 и 18 години, с уважаване на предявените против тях граждански искове.

Против подсъдимите солидарно са предявени граждански искове, както следва:

- от М.П.С. ***, съпруга на пострадалия Н. Ю. Р., за заплащане на сума от 85 000 лв, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие извършените престъпления, ведно със законната лихва, считано от 11.03.2014г. до окончателното изплащане, както и присъждане на сторените разноски;

- от Г.И.Р. и Ю.И. ***, родители на пострадалия Н. Ю. Р., за заплащане на суми от по 150 000 лв за всеки един от тях, представляващи обезщетения за претърпени неимуществени вреди вследствие извършените престъпления, ведно със законната лихва, считано от 11.03.2014г. до окончателното изплащане, както и присъждане на сторените разноски.

Исковете са приети за съвместно разглеждане в наказателното производство, като М.С. – Р., Г. и Ю. Р. са конституирани в процеса в качеството на граждански ищци и частни обвинители. Адв.А. – повереник на С. - Р., изразява становище, че подсъдимите следва да бъдат признати за виновни по повдигнатите им обвинения с налагане на справедливи наказания и уважаване на предявения граждански иск в пълен размер.

Адв.А. – повереник на Г. и Ю. Р. настоява подсъдимите да бъдат признати за виновни по повдигнатите им обвинения с налагане на наказания в съответствие с изразеното от страна на прокурора и уважаване на предявените граждански искове в пълен размер.

Тримата подсъдими се възползват от правото си да дадат обяснения по делото и не се признават за виновни. Защитата им в лицето съответно на адв.Р., адв.Д.М. и адв.М.М. пледира за постановяване на оправдателна присъда с отхвърляне на гражданските искове.

Окръжен съд Кюстендил, след преценка на събраните в хода на делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка :

Подсъдимият И.В.К. е на 43г., неосъждан. Живее постоянно в гр.Дупница.

Подсъдимият В.Н.К. е на 72г., неосъждан. Същият живее в гр.Дупница, практикува в града като стоматолог и е известен в обществото като отличен специалист по стоматологична хирургия.

Подсъдимият Н.В.К. е на 50г., неосъждан и също живее в гр.Дупница. Работи като лекар – анестезиолог в МБАЛ „Св.И. ***.

Подсъдимите И. и Н. Карастоянови са братя и съответно синове на третия подсъдим – В.К..

Пострадалият Н. Ю. Р. е роден през ***г. и е живял в гр.Дупница, като в града бил известен и с прякора си „О.”. На 31.01.2011г. същият сключил в гр.Лондон, Кралство Великобритания, граждански брак с М.П.С. / У-ние за сключен граждански брак – л.1 от т.VІІІ на ДП/. През същата година двамата съпрузи регистрирали във Великобритания търговско дружество с ограничена отговорност – ***, в което Р. заел длъжността директор.

Н.Р. пребивавал във Великобритания до лятото на 2012г., след което се върнал в гр.Дупница. След прибирането си в страната, пострадалият се запознал в Интернет с дъщерята на подсъдимия Н.К. – св.В.К., която към този момент била ученичка. Двамата започнали да общуват често, както по Интернет, така и в заведения в гр.Дупница. Няколко седмици след запознанството си с Р., свидетелката решила да се отдръпне от него и престанала дори да го поздравява. Причината за това били проведени разговори с нейни приятелки – М. О., Х.Т. и др., които споделили с нея, че поведението на пострадалия спрямо жените не е добро и й разказали случаи на проявено  насилие спрямо няколко момчета. Посъветвали я да не общува с Р., а друга нейна позната – С.Д., й съобщила че той е женен.

Подразнен от това й решение, Р. започнал да притеснява К. по телефона, да я тормози при случайните им срещи и да проявява агресия спрямо нея.

Известно време след прекратяването на отношенията, К. и нейна приятелка – св.М.С. / по баща О./, се намирали в парка на град Дупница. Поръчали таксиметров автомобил и докато чакали неговото пристигане, до тях спрял Н.Р.. Излязъл от автомобила, хванал К. за косата и започнал да я бута към превозното средство. С. се намесила, наоколо имало и други хора, поради което Р. се отказал от намерението си. Започнал да обижда и заплашва С., след което си тръгнал. След известно време К. научила от С., че няколко дни след инцидента Р. й нанесъл телесни повреди, за което подала жалба.

Срещу пострадалия било образувано наказателно производство, прекратено след неговата смърт. Р. пък подал срещу С. тъжба за нанесена обида, която била уважена.

Проблемите на К. с Р. продължили и през следващата година, въпреки че от есента на 2012г. заживяла в гр.Варна, където следвала стоматология. При едно от прибиранията си в гр.Дупница, в началото на м.април 2013г. К. се уговорила с баща си да се срещнат в заведение „К.”, собственост на св.М. – познат на нейното семейство. Поради ранния следобеден час в заведението се намирала единствено барманката – св.З.. След малко в „К.” дошъл и Р., седнал до К. и поискал от нея да излезе навън. Свидетелката отказала и това подразнило пострадалия. Започнал да вика и да обижда момичето, счупил няколко чаши на пода. Започнал да дърпа К. за косата и се опитал да я изведе навън.  Някой го потърсил по мобилния телефон и Р. излязъл на улицата, за да проведе разговора. З. използвала това и заключила външната врата на заведението. Пострадалият се опитал да влезе обратно, но не успял. Започнал да вика и да рита по вратата на заведението. З. се уплашила и се обадила по телефона на М.. Свидетелят веднага потеглил към „К.” и след малко пристигнал пред заведението. Заварил Р. да крещи и удря по заключената врата и го попитал какъв е проблема и дали да вика полиция. Пострадалият отвърнал, че проблемът му е В.  К. и си тръгнал.

М. почукал на врата и З. отворила. Свидетелят влязъл в заведението и заварил К. да плаче. Момичето се обадило на баща си – подсъдимия Н.К., да дойде да я прибере по – рано.

През лятото на 2013г. К. на няколко пъти се засичала с пострадалия в градския парк, където в компанията на свои приятелки посещавала открит басейн. В един от случаите Р. я полял с плажно масло и се опитал да й развърже банския костюм, в друг започнал да я заплашва и насила я бутнал във водата. Имало и друг случай в присъствието на св.Л., приятелка на подсъдимия И.К., при който Р. обиждал и заплашвал К..

К. спестявала на своите родители и близки  поведението на пострадалия при случайните им срещи в парка, но очевидци съобщавали за случилото се на нейния дядо – подсъдимия В.К..

На 13.09.2013г. В.К. посетила със свои приятели заведение „Ф.” в гр.Дупница, в което по това време работел и братът на пострадалия – св.И.Р.. Заведението посещавал и пострадалия Р., като по правило  се обаждал на св.С.С. / собственик на заведението/ да му запази места и настоявал те да са далеч от запазените от В.К..

К. искала да почерпи за рождения си ден, който бил няколко дни по – рано. Предварително била запазила част от местата на бара и нейната компания се настанила там. От другата страна на бара се намирал и чичо й – подсъдимият И.К., със своя позната. По някое време в заведението дошъл Н.Р. и започнал да се разправя с бармана по повод на местата, предоставени на К.. Изпратил свой приятел да повика И.К., но подсъдимият не реагирал. След малко племенницата му дошла разплакана при него и К. решил да се обади по телефона на своя брат. Започнал да набира номера, но в този момент при него дошъл пострадалия и му казал да затваря телефона и да излиза навън. К. му обяснил, че е с гипсиран крак и трудно се придвижва. Успял за кратко да се свърже с брат си и го помолил да дойде в заведението.

Тъй като гипсът бил под крачола на панталона и не се виждал, пострадалият му казал да не се оправдава, хванал го под ръка и го извел навън. След тях излезли В.К. и И.Р.. Н.Р. пуснал подсъдимия да седне на бетонно стъпало и му заявил, че не го е страх от него и ще го смачка. И.Р. се опитвал да успокои брат си, а след малко пристигнал и подсъдимия Н.К., който започнал да се кара с пострадалия. Напомнил му, че вече са провеждали разговор и че Р. е обещал повече да не се разправя с дъщеря му и брат му. Пострадалият отвърнал, че не му пука, че ще ги пребие и започнал да отправя нецензурни квалификации към момичето. Тримата си тръгнали, а И.Р. отишъл в полицейското управление и подал жалба за случилото се.

В края на м.октомври В.К. посетила в компанията на своя приятелка от гр.София друго заведение в гр.Дупница – „К*”. Седнали на бара и останали до късно, като се забавлявали. След полунощ в заведението дошли няколко момчета - техни познати, които също седнали на бара. По – късно в заведението дошъл и пострадалият Р., като седнал от другата страна на бара. К. не му обърнала никакво внимание, но след малко барманът й подал чаша с напитка и й предал, че „О.” иска от нея да изпие един „Б*”. Момичето го помолила да му предаде, че не иска нищо от него и да не я занимава. Впоследствие барманът още два пъти й предавал идентични покани, като уточнил че Р. настоял задължително да изпие напитката. К. отново отказала.

След малко пострадалият започнал да я замерва с парчета лед за напитки, но тя не реагирала. Другото момиче я попитало какво става, но К. й казала да не обръща внимание на случващото се и че след малко си тръгват. Момчетата ги помолили да си направят обща снимка и докато всички позирали, Н.Р. минал зад К., дръпнал я силно за косата и я блъснал в стената. Двете момичета веднага си тръгнали.

Когато подсъдимият В.К. научил за интереса на Н.Р. към неговата внучка, решил че това не е плод на симпатия, а напротив – на неприязънта на пострадалия към него и останалите членове на семейството. Негативното отношение на пострадалия към него датирало от периода 2010 – 2011г. и според подсъдимия се дължало на обстоятелството, че е свидетелствал по наказателното дело срещу т.нар. братя Галеви.

Влошените отношения между Н.Р. и И.К. датирали от 2004г., като причина за това било отношението на пострадалия към тогавашната приятелка на този подсъдим – В.Х.. През 2005г. К. и приятелката му заминали за Канада, където се установили за постоянно.

През 2009 – 2010г. Х. се върнала за кратко в България, като престояла в гр.Дупница около седмица. В един от дните се засякла в близост до Спортна палата с пострадалия, като между двамата възникнало спречкване. Очевидец - познат на В.К., му се обадил по телефона и му съобщил че в близост до Спортната палата става голям скандал с участието на негова роднина на име В.. Подсъдимият веднага потеглил и след като пристигнал, видял че пострадалият се опитва да качи в джипа си Х.. К. се намесил, без да стига до физически сблъсък с Р., качил момичето в автомобила си и я откарал до дома.

През втората половина на м.септември 2013г. св.Х. бил дежурен свещеник в храм „Св.Г.” в гр.Дупница. Няколко дни след църковния празник „Вяра, Надежда и Любов”, отбелязван на 17.09., Х. се прибирал след работа и срещнал на паркинга до църквата В.К.. Двамата се познавали отдавна и се заговорили. Подсъдимият обяснил на свидетеля, че чака внучката си, като същата дошла след няколко минути. Х. я попитал как върви следването и докато разговаряли, покрай тях минал Н.Р.. Забелязал К. и се обърнал към нея с израза „Мършо!”. Застанал на няколко метра от тримата и поискал момичето да дойде при него, за да поговорят. К. отказала, а подсъдимият В.К. заявил на пострадалия, че с членове на неговото семейство може да разговаря само чрез прокурори, защото е подал оплакване. Р. се опитал да издърпа К. настрани, за да говори с нея, но подсъдимият не позволил. Двамата започнали да се дърпат и бутат, като се намесил и Х.. Р. го обидил – казал му че е „дърт козел” и заявил на К., че двамата не могат да я спасят, ако поиска ще ги пребие, а нея ще направи проститутка на околовръстния път. След това си тръгнал.

През ранната пролет на 2014г. имало още едно спречкване между подсъдимия В.К. и пострадалия Р.. Докато консултирал на улицата пред дома си своя съседка – св.С.З., К. забелязал че в близост спира черен джип, от който слязъл Н.Р.. Попитал подсъдимия къде е внучката му, но получил отговор да се разкара и да не се занимава повече със семейството му. Пострадалият се обърнал към него с израза „некролог”, а подсъдимият извадил мобилния си телефон с намерение да се обади на спешния телефон. Р. изпсувал, качил се в автомобила и потеглил.

За периода 2011 – 2013г. подсъдимият В.К. на няколко пъти подал жалби до полицейското управление в гр.Дупница за поведението на пострадалия спрямо него и спрямо членове на неговото семейство. По този повод пострадалият Р. споделил за подадените жалби пред свои приятели - св.К., М. и С. /негов втори братовчед/. Четиримата се намирали в заведение в гр.Дупница и Р. им споменал, че от страна на семейство К. са подадени жалби срещу него, като обяснил че те не отговарят на истината и са клевети.

На 11.03.2014г. около 20.00ч. вечерта св.П. и негова позната – св.Б., посетили заведение „***”, намиращо се в гр.Дупница. Заведението разполагало с вътрешна зала и външно помещение за пушене, отделени със стъклена витрина и врата. Двамата се настанили на маса, разположена във вътрешната зала непосредствено до вратата, като Б. седнала с лице към външното помещение.

Същата вечер св.Т. – приятелка на В.К., й се обадила по телефона и й предложила да посетят „***”. Последната се съгласила и се обадила на баща си – подсъдимия Н.К., като му каза че излиза. Двете отишли в заведението, като седнали на маса във вътрешната зала в близост до Б. и П.. Момичетата поръчали вечеря, като били обслужени от св.Н. – сервитьор.

След малко в заведението влязъл и пострадалият Р., забелязал К. и подвикнал : „Ей, мършо!”. К. се обърнала и видяла, че това е Н.Р.. Последният й показал среден пръст, след което влязъл в кухнята на заведението и поръчал храна. След малко излязъл, посочил на бармана масата на К. и Т. и седнал на диван в близост до масата на момичетата. Тъй като там седял и мъж в явно нетрезво състояние, Р. се преместил на масата на свидетелките. К. го попитала защо сяда при тях и го помолила да се премести на друга маса. Р. отказал и започнал да я разпитва защо е разговаряла с бивша негова приятелка и защо се меси в отношенията му с нея. Заплашил я, че има нейни „голи” снимки и може да я злепостави, дори да я направи проститутка. В това време покрай тях минала Н. и й направило впечатление, че двамата спорят и си показват един на друг телефоните.

В 20.44ч. К. получила обаждане от баща си по мобилния телефон и двамата провели кратък разговор.

Тъй като имала горчив опит с Р., в 20.57ч. К. отново се обадила по телефона на баща си и го помолила да дойде в заведението, тъй като има проблем. Пострадалият разбрал на кого се обажда момичето и му казал : „Точно така, повикай го и него, за да се разбера веднъж завинаги с вас”. След малко станал и излязъл навън.

През този ден Н.К. бил дежурен анестезиолог в МБАЛ „Св.И. ***, но поради липсата на пациенти си тръгнал около 19.00ч. и останал на повикване. Със собствения си лек  автомобил м.”***” отишъл в заведение „***”, където се срещнал със свои познати. В заведението бил обслужван от св.В. – сервитьор, и св.Б. – барман, като за престоя си поръчал и употребил 250 мл водка с безалкохолна напитка. След 20.00ч. К. напуснал „***” с още един човек от компанията, когото В. познавала по малко име – Г., и отишъл до магазин за покупки. След като напазарувал,  потеглил към дома, но малко преди да пристигне,  получил второто обаждане от дъщеря си. Досетил се, че проблемът й в „***” е свързан с пострадалия и по най – бързия начин се насочил с автомобила към заведението. В себе си носел нож.

По същото време собственика на „***” – св.Щ., се била прибрала у дома. Гостувал й неин познат – св.К., и докато двамата си говорили, на Щ. са обадила Н.. Уведомила я, че трябва да се върне в заведението, тъй като един от клиентите е пиян и създава проблеми. Щ. се облякла и заедно с К. поела към „***”. По пътя свидетелят се обадил по телефона на свой приятел – св.К., като двамата се уговорили да се видят в заведението.

Около 21.00ч. Н.К. навлязъл с автомобила в тясна алея и паркирал в близост до заведението. Преди да спре автомобила, забелязал пострадалия Р.. Излязъл от превозното средство и двамата започнали да се разправят до автомобила. След малко към тях се присъединила В.К., която видяла пристигането на автомобил с пуснати фарове и предположила, че баща й е дошъл. Тримата се преместили към осветеното пространство пред заведението и продължили да се разправят. Близо до тях били П. и Б., които излезли навън, за да пушат. Непосредствено след К. от „***” излязла и Т., която постояла за малко  отстрани, след което отишла при автомобила на подсъдимия и седнала на задната седалка.

Докато подсъдимия Н.К., В.К. и пострадалия Р. се разправяли пред заведението, покрай тях минали Щ. и К.. Свидетелката останала при тях, а К. влязъл вътре. Избрал да седне на барплот, който се намирал във външното помещение за пушене. Щ. познавала и тримата - Р. като редовен клиент, К. също от посещенията й в заведението. Попитала ги какво правят и получила отговор : „Нищо, говорим си”, след което влязла вътре. След малко дошъл и К., минал покрай тримата и отишъл да седне при К..

На Б. й направило впечатление, че тримата – Р., К. и К., спорят помежду си. Свидетелката не разбрала конкретната причина, но успяла да чуе как момичето казва на пострадалия : „Остави ме на мира, не искам повече да те виждам”.

В 21.21ч. Р. влязъл в помещението за пушене, седнал в близост до К. и К. и си качил краката на масата. В.К. отишла при Т., а подсъдимия Н.К. застанал на външната врата. Казал нещо на пострадалия, но Б. не успяла да чуе какво. Пострадалият отвърнал : „Куче мръсно, за мен сте свършени” и К. също  тръгнал към автомобила. Б. останала с впечатлението, че разправията е приключена и с П. влезли обратно в заведението.

При връщането си Щ. научила от Н., че Р. е поръчал храна, която е приготвена. На няколко пъти излизала навън и го подканяла да спре с разправията и да се нахрани, но пострадалия не я послушал. Дочула, че спорът се отнася до това кой на кого се меси в живота, но не разбрала повече подробности.

Междувременно, Н.К. решил да се обади по телефона на брат си. В 21.15ч. се свързал с И.К. и му обяснил че при „***” става скандал с Р., като го помолил двамата с баща им да му дойдат на помощ.

След като отишъл при автомобила, Н.К. първоначално се качил в него. Непосредствено след това излязъл от превозното средство и отново се върнал пред заведението да изчака пристигането на другите двама подсъдими. Започнал да пуши, като на няколко пъти влизал в помещението и се обръщал с реплики към Р.. Една от тях – „Най- ми е лесно да те заколя сега, обаче трябва да те лежим, а има много свидетели”, била чута от Щ.. След малко дошла  и К., като влязла вътре при баща си, който стоял до масата на  пострадалия.

Същата вечер подсъдимите И. и В. К.  били заедно и се намирали в семейна вила на няколко километра от „***”. След като провел разговора с брат си, И.К. обяснил набързо на баща за какво става въпрос. Двамата решили по най – бързия начин да отидат в заведението, облекли се и потеглили с автомобила на И.К. – марка ”***. Пристигнали при „***”, И.К. паркирал автомобила и избързал напред да намери брат си. В.К. взел от комплекта за ремонт гаечен ключ, скрил го в палтото си и се насочил към автомобила на другия си син. Отишъл при него и отворил страничната врата, но след като видял, че вътре е единствено Т., се насочил към „***”.

Междувременно, част от присъстващите посетители – св.З., М., И., Е., напуснали заведението.

В 21.25ч. Н.К. и дъщеря му излезли отвън, а към тях се приближил И.К.. Пострадалият станал, насочил  се към входната врата и от вътрешната страна на помещението започнал да жестикулира към тримата. Малко след това отвън се появил и подсъдимия В.К., като директно се насочил към входната врата. В помещението за пореден път влязла и Щ., забелязала тримата подсъдими отвън и чула Р. да казва : „ Ще се бием ли, какво, ще се бием ли?”.

Без да спира, подсъдимият В.К. извадил гаечния ключ, нахлул във вътрешното помещение и нападнал Р., като му нанесъл удар с металния предмет по главата. Пострадалият бил заел боксьорска поза и пресрещнал нападащия го подсъдим. Веднага след В.К. в помещението влязъл и И.К., който също нападнал пострадалия. Н. изблъскала Щ. във вътрешното помещение и двете влезли в кухнята, като затворили вратата. Щ. се обадила на спешен номер 112, но тъй като дежурния служител започнал да я пита за подробности – населено място, улица, тя решила да спести време и с автомобила си да отиде до намиращото се наблизо полицейско управление. Малко след затварянето на врата Н. чула от външното помещение викове, женски писъци и силен трясък от счупване на стъкло.

След като нападнал пострадалия, И.К. започнал да го удря с юмруци в лицето и да го избутва към барплота, като Р. паднал на пода. Вътре влязъл и третия подсъдим - Н.К., който първоначално наблюдавал случващото се, държейки ножа в дясната си ръка, скрита под якето. Когато се насочил към биещите се, баща му застанал зад него и го хванал през кръста. По същото време И.К. паднал върху Р. и двамата с телата си натиснали и счупили преградната витрина, като парчета от счупените стъкла се посипали върху тях. В помещението влязла и В.К.. От момента, в който нейните близки нападнали Р., свидетелката започнала да пищи и да плаче. Оръжието в ръката на дядо й й заприличало на дървена пръчка с дължина около 50 см и дебелина 3 - 4см.

След падането на витрината, Р. бил изблъскан в ъгъла на помещението, където имало обособена ниша. От блъскането и ударите барплота се счупил, И.К. взел парче от него и започнал да удря пострадалия по тялото. В.К. също започнал да му нанася удари с гаечния ключ по главата и тялото. Н.К. извадил ръката си от якето и се насочил към биещите се с цел да намушка Р.. К. и К. стояли прави до барплота и наблюдавали случващото се, без да се намесват. Вторият забелязал оръжието в ръката на Н.К., което му заприличало на джобен нож с тънко и не много дълго острие. К. напуснала помещението, а след нея навън излязъл и К., откъдето продължил да наблюдава биещите се. След малко го последвал и К., а К. се върнала обратно вътре. През цялото време била разстроена и силно притеснена.

След като се приближил до биещите и използвайки обстоятелството, че другите двама подсъдими нанасят удари на пострадалия Р., Н.К. започнал да го мушка с ножа по тялото. Част от ударите попаднали в гърба, а другите били насочени към сърдечната и коремната област. Р. опитал да се предпази, като получил порезни рани по двете ръце. При един от ударите ножът попаднал в дясната част на корема в близост до ребрата, проникнал в коремната кухина и наранил черния дроб и десния бъбрек на пострадалия, като срязал важен кръвоносен съд. В един момент подсъдимите спрели да нанасят удари и Р. успял да се изправи, докато Н.К. го държал за лакътя. Пострадалият се отскубнал от него и вдигнал връхната си дреха. Забелязал по предната част на тениската си кървави петна, хванал се за корема и се обърнал към подсъдимите с думите : „Вие луди ли сте, наръгахте ме!”. В.К. посочил с гаечния ключ към Р. и отвърнал, че следващия път ще е по – лошо. Р. излязъл навън, държейки се за корема и минал покрай К. и К., викайки „ Те ме наръгаха, те ме утепаха! Умирам си, умирам!”.

Нанасянето на удари от страна на подсъдимите станало за кратко време, като от нахлуването на В.К. във вътрешното помещение до излизането на пострадалия изминали по – малко от минута и половина.

От автомобила Т. видяла, че пострадалият излиза от заведението и че има кръв по главата и дрехите. Тримата подсъдими също излезли отвън, като Н.К. продължавал да държи ножа, а И.К. носил със себе си парчето от барплот. Пред заведението Н.К. прибрал оръжието под якето. Отвън подсъдимите и Р. продължили да отправят реплики помежду си, пострадалият започнал да ръкомаха и извикал към тях : „Ей сега ще ходя да ме зашият и ще ви изтрепя!”. След това се насочил към главната улица, а К. тръгнал след него.

Подсъдимите се насочили към автомобилите, като Н.К. настигнал брат си и баща си. По пътя извадил ножа и го дал на И.К., който веднага се затичал към автомобила си. Н.К. също отишъл при паркирания си автомобил. Потеглил към дома, като по пътя оставили Т. вкъщи. Другите двама подсъдими също се поели към вилата, като И.К. укрил ножа, а В.К. – гаечния ключ.

Тази вечер пострадалият Р. носил у себе си и шило с дървена дръжка и метално острие / веществено доказателство обект № 1/. По време на сбиването шилото паднало на пода.

В момента, в който В.К. нахлул във вътрешното помещение, Б. забелязала че същият държи в ръка предмет с дължина около 30 см, който й заприличал на палка. Видяла, че в помещението влиза и един от синовете му и двамата започват да блъскат някого извън зрителното й поле. Чула счупване на стъкло и се уплашила, като станала от масата и се скрила в тоалетната. Малко след това свидетелката чула и силен шум от счупването на витрината, а П. влязъл при нея и й казал да не излиза. След известно време свидетелят се показал и й казал, че всички са  си тръгнали и вече могат да излязат. На излизане от заведението Б. видяла, че е счупена витрината между двете помещения, на пода имало паднал мобилен телефон, много счупени стъкла и петна кръв, които образували водеща навън „пътечка”.

К. успял да настигне пострадалия преди главната улица и го върнал обратно при заведението, като Р. седнал на тревата в градинката. По същото време Н. чула, че отвън е настъпила тишина и някой вика за помощ. Излязла навън, видяла пострадалия и К., който стоял до него и го държал. Р. извикал да му дадат телефона и К. влязъл в помещението за пушене. Видял падналия на земята мобилен телефон и го дал на пострадалия.

По мобилния си телефон Р. се обадил на свой близък приятел – св.К., и му казал : „Ела на „***”, намушкаха ме с нож.”. К. по това време пътувал с децата си от гр.Сапарева баня посока гр.Дупница и след разговора с пострадалия ги оставил вкъщи и се насочил към заведението.

Междувременно Щ. съобщила в полицейското управление, че в заведение „***” има масово сбиване и от дежурните служители били предприети действия за изпращане на място на полицейски патрул. Свидетелката веднага се върнала обратно и в тревата пред заведението видяла пострадалия да лежи на земята, а дрехите му били изцапани с кръв. Попитала го как се чувства и той й отговорил, че вижда единствено бяло петно. Добавил : „Тия ме утепаха” и на въпрос на Щ. доуточнил : „К. ме утрепаха”.

След малко на място дошли служители на РУ МВР гр.Дупница – св.Д. и Ш.. Същите забелязали, че в заведението има счупени стъкла, персоналът му е отвън, а на тревната площ в близост до джип м.”***” лежи пострадалия Р.. Полицаите го познавали по лице, а до него стоял К., който го държал за раменете. Наблизо бил и К.. Пострадалият се държал за дясната част на корема и бил облян в кръв. Д. и Ш. го попитали какво се е случило и Р. отвърнал : „Заклаха ме, намушкаха ме.”, а след нов въпрос уточнил че това е сторено от „***”. Допълнил, че не вижда и всичко му е черно. Д. поискал от Н. да донесе кърпа и след малко тя донесла вода и кърпи. Притиснали раната, за да спрат кръвотечението. Двамата полицаи изчакали пристигането на линейка и впоследствие останали, за да запазят местопроизшествието до пристигането на дежурна група.

Малко след полицаите дошъл и св.К., който видял че Р. лежи на тревата, охка и се държи за корема, а до него има две момчета, които свидетелят не познавал. К. попитал Р. какво се е случила и кой го е наранил, а пострадалия отвърнал : „Тримата – К..”. Свидетелят видял, че пред заведението има полицаи и повикал един от тях. Пред него повторил въпроса си, за да може и той да чуе отговора на Р.. Пострадалият дал на К. мобилния си телефон, който го предал на един от полицаите. Впоследствие бил изготвен протокол / л.62 от т.ІІ на ДП/ за доброволно предаване на вещта.

Междувременно, в 21.31ч. на вътрешния телефонен номер на  дупнишкия филиал на Център за СМП гр.Кюстендил постъпил сигнал за сбиване в заведение „***”. Към мястото веднага била изпратена линейка, управлявана от св.В. и в която се намирали лекар и медицински фелдшер – съответно св.Х. и А.. По пътя били уведомени, че е постъпила информация и от Национална система 112, според която става въпрос за мъж с кървене от прободно нараняване. След като В. паркирал линейката, Х. слязъл и отишъл при пострадалия. Установил, че последният е блед и кърви и веднага се разпоредил да бъде качен на носилка и преместен на светло в линейката, за да може да го прегледа. Решил да не го разпитва за начина на получаване на нараняванията, каквато била практиката, тъй като предположил че намиращите се на място полицаи вече са го сторили, а и бързал да се обади за подготовка на медицински екип.

В. и А. качили Р. в линейката, като К. помагал. След малко последният влязъл в линейката и отново попитал пострадалия кой му е причинил нараняванията, за да могат хората наблизо да чуят отговора. След слизането му В. затворил вратите и автомобилът потеглил към спешния център.

Х. започнал прегледа и констатирал че Р. е изпотен, блед и отпаднал, с кръвно налягане 90/60 и пулс около 100 удара в минута. Лекарят най – напред му поставил кислородна маска, която пострадалият махнал с думите, че има нужда само от кръв. Притискал корема си с потник и след като повдигнал ръката му, лекарят забелязал нараняване в областта на дясното подребрие, проникващо в корема. Преценил, че състоянието му  е тежко и веднага се обадил по телефона в най – близкото медицинско заведение / МБАЛ „Св.И. Рилски” ЕООД/ с искане да бъде сформиран екип от анестезиолог – реаниматор и хирург, като последният да чака в спешния център.

Св.К. веднага потеглил след линейката, като по пътя  се обадил свой познат – св.С., и го помолил да му донесе някакъв мобилен телефон, тъй като батерията на неговия била изтощена.

Междувременно, друг негов познат с прякор „Н. Р.” – св.Д., минавал по същото време с автомобила си покрай „***” и видял, че нещо се случва около заведението и в близост до него лежи човек. Спрял на главната улица и отишъл да види какво става, като забелязал потеглянето на линейката. Забелязал Щ. и полицаите, като попитал персонала на заведението какво става. Отговорили му, че „О.„ е наръган, но не били в състояние да му съобщят повече подробности. Д. се върнал при автомобила и веднага поел към спешния център.

След като оставили Т., Н.К. и дъщеря му продължили с автомобила към дома. По пътя му се обадили от регистратурата на МБАЛ „Св.И. Рилски” ЕООД и го уведомили, че трябва да се върне обратно в болницата, защото има спешен случай. Подсъдимият поискал повече информация и разбрал, че става въпрос за млад мъж, ранен при сбиване в „***”. Досетил се, че това е пострадалият и помолил служителката вместо него да бъде повикан някой от неговите колеги, тъй като е замесен в сбиването. След малко му се обадил св.К. - Завеждащ отделение „Анестезиология и интензивно лечение” в болницата, и го попитал защо трябва да го замества. Подсъдимият обяснил, че е участвал в инцидента, при който е наранен пациента и К. отвърнал, че ще се облече и ще отиде в болницата. Н.К. също решил да отиде заедно с дъщеря си в болницата и поел натам. По пътя звъннал на баща си и му обяснил, че отива на повикване за спешен случай в болницата и това се отнася за Р..

В.К. съобщил на другия си син за проведения разговор. Двамата решили да отидат в болницата, тъй като се опасявали от отмъщение. Качили се на автомобила на В.К. – марка „М.”, и поели към болницата.

От болничното заведение се обадили и на св.К.С. – анестезиологична медицинска сестра, която била дежурна заедно с подсъдимия Н.К.. Обяснили й, че има спешен случай и трябва да дойде в болницата. С. по това се намирала у дома и веднага след обаждането потеглила с личния си автомобил.

След като линейката спряла до спешния център, носилката с Р. веднага била свалена. На входа чакал дежурен хирург – св.П., който извършил бърз преглед и констатирал, че пострадалия има множество наранявания по цялото тяло и счупени стъкла по дрехите. Същият се оплакал от болки в главата, гърдите, корема и ръцете. Лекарят веднага преценил че състоянието му е тежко и трябва да бъде транспортиран до интензивния център към хирургично отделение, като носилката била насочена към хирургично отделение.

Веднага след линейката при болницата дошъл и К., а малко след това – и Д.. Двамата помогнали при свалянето на носилката и преместването й в хирургично отделение. Носилката била посрещната от св.Н.С. – дежурна медицинска сестра в реанимацията на болницата. Същата вече била предупредена от своя колежка – св. В.Й., че има спешен случай. К. и Д. настояли пред нея „да отвори операционната”. С. им отговорила, че това не се прави така и настанала Р. на едно от леглата в залата за реанимация – две общи помещения, в които в този момент имало и други болни. В. върнал носилката в линейката и забелязал, че по нея има кръв и счупени стъкла.

К. и Д. останали в помещението в близост до входната врата. Н.С. и Й. разрязали тениската на пострадалия и д-р П. започнал да ревизира раните му. Установил, че една от тях е порезно – прободна в областта на дясно подребрие и от нея изтича по – голямо количество кръв. Към него се присъединил и д-р Ш. – Завеждащ хирургично отделение на болницата. П. му обяснил набързо какви са нараняванията и Ш. също ревизирал раната в областта на дясно подребрие. След това направил марлена превръзка и започнал да притиска раната с цел да намали кръвоизлива. Р. бил в съзнание, но буйствал и викал : „Докторе, много ме боли!”. Когато Н.С. и другата медицинска сестра успели да хванат венозен източник и да му сложат абокат, пострадалият го изскубнал.

Двамата лекари преценили, че състоянието на пострадалия налага оперативна намеса и разпоредили организирането на екип за операция. От регистратурата на болницата се обадили на дежурната операционна медицинска сестра – св.И., както и на санитар – св.З.. Обяснили им, че има спешен случай и изпращат линейки да ги вземат.

По същото време св.К.С. пристигнала в болницата и веднага била насочена към интензивния сектор. Когато влязла вътре, видяла че пострадалия е настанен на легло, предвидено за т.нар. първа реанимация. Около него имало лекари и медицински сестри, които му оказвали помощ.

След като Н.К. пристигнал в болницата и паркирал автомобила, забелязал че пред нея са се събрали доста хора, повечето от които разпознал като приятели на Р.. По същото време пристигнал и С., който се засякъл на входа на болницата с подсъдимия. Забелязал, че К. държи за ръка и почти дърпа в посока на хирургично отделение непознато за него младо високо момиче с дълга коса. Двамата го изпреварили и влезли в една от залите, последвани от лекари и медицински сестри.

С. погледнал през отворената врата и видял, че вътре освен медицинските лица се намират К. и Д.. Последният се обърнал и видял С. и Н.К., който имал кръв по якето. К. попитал подсъдимия К. какво прави тук и получил отговорил, че е лекар. Свидетелят го попитал : „Какво направихте, който го направи?”, но К. не отговорил. К.  повторил въпроса още няколко пъти и тогава подсъдимият Н.К. отвърнал : „Аз бях, оти, що?”. След неговия отговор настанала суматоха, К. и Д. се развикали, настояли К. да се махне и се опитали да го избутат навън.

Подсъдимият обяснил на П., че е замесен в сбиването и затова се обадил на К., който ще дойде всеки момент. П. отвърнал, че има нужда от анестезиолог, който по най – бързия начин да хване венозен източник и това е подсъдимият. Настоял всички външни лица да напуснат и да оставят К., който е нужен като анестезиолог. К., Д., С. и К. излезли от залата. Тримата продължили навън и излезли пред болницата, а момичето останало на пейка в коридора. К. взел телефон от С. и подал сигнал на спешен телефон 112, като съобщил, че „дежурният лекар е пиян, а анестезиологът, който е  извършил пробождането, е останал при жертвата си”.

Малко след излизането им навън, пред болницата пристигнали В. и И.К. с джипа на първия от тях. Двамата влезли в болницата, а малко след тях на място дошли и полицейски служители. И.К. успял за малко да види брат си и му обяснил къде е изхвърлил ножа. Н.К. му съобщил, че на Р. му предстои операция и го посъветвал заедно с баща им да отидат в полицията.

След излизането на четиримата свидетели от залата, С. и Й. хванали здраво лявата ръка на Р. и  подсъдимият Н.К. поставил нов абокат. Двете медицински сестри предприели вливане на солеви /рингер/ разтвор. Непосредствено след поставянето на системата, в залата влязъл  св.К.. Той констатирал, че пострадалият е в тежък хеморагичен шок и предприел действия по поставяне венозен източник и на дясната ръка, както и на катетър. Направило му впечатление, че пострадалият се обърнал към подсъдимия К. с думите : „Докторе, помогнете!”, а последният го успокоявал, че ще се направи всичко възможно, за да стигнат нещата до добър изход. Св.Х. попитал какво ще правят във връзка с кръвозагубата и К. отвърнал, че ще имат нужда от 4 банки кръв.

Х. веднага се заел с организиране на кръвопреливане и отишъл в кръвния център. Дежурната в момента медицинска сестра му обяснила, че пострадалия Р. е с кръвна група А+, в момента нямат такава и затова ще бъде предоставена банка с кръвна плазма. Х. се върнал в спешния център, направил заявка за доставка в кръвния център в гр.Кюстендил и изпратил линейка, която да вземе кръвта. След това се насочил към интензивния център, за да помогне при необходимост.

След хващането на втори венозен източник, К. наредил на К.С. да се подготви за операция и да осигури набор за хващане на централен венозен път. Подсъдимият

К. го попитал какво да прави и К. го помолил да изчака още малко, тъй като може да му потрябва помощ от втори анестезиолог.

Междувременно Й.И. пристигнала в болницата преди З. и се насочила към интензивния сектор, като по пътя срещнала П., който бил излязъл от залата. Той й обяснил, че има инцидент с пострадал пациент. И. продължила към сектора и на входната врата срещнала Н.К., за когото знаела че този ден също е на разположение. Той й обяснил, че е участвал в побой с друго лице и това е именно пациентът в сектора. Допълнил, че двамата се сбили и паднали в стъклена витрина. След като влязла в залата, попитала какво да прави. Ш. й наредил веднага да се облича и да отваря операционната зала.

След отварянето на залата, К. и К. поставили Р. на носилка и го преместили в нея. В операционната К. му поставил централен венозен източник и го интубирал. Докато извършвал тези манипулации, на К. му направило впечатление че по кожата на пострадалия са полепнали малки стъкълца. В този момент в залата влязла и З.. К. преценил, че вече не е необходим и напуснал залата. След интубирането на Р., К. констатирал спиране на сърдечната дейност и започнал реанимационни мероприятия. За период от около 40 минути по отношение на пострадалия били приложени дефибрилация, сърдечен масаж и инжектиране на адреналин в сърцето.

Независимо от усилията на лекарите, Р. починал, като смъртта му била регистрирана в 22.30ч.

След като излязъл пред болницата, Н.К. бил уведомен от полицейски служители, че трябва да отиде в районното управление. Другите двама подсъдими вече се намирали там. Междувременно в РУ МВР гр.Дупница било образувано и започнато ДП № 212/ 2014г. След пристигането им на място, в 22.15ч. И. и В. Карастоянови били задържани за срок от 24 часа по реда на ЗМВР. Н.К. бил задържан след пристигането си 20 минути по – късно / заповед за задържане на лице - л.98 от т.І на ДП/.

Същата вечер около 21.40ч. св.Д. ***, бил уведомен по телефона от оперативния дежурен за възникнал скандал, прераснал по – късно в сбиване. Малко след това му била подадена допълнителна информация, че се касае за прободен с нож мъж, който се казва Н.Р., както и че същият е бит от тримата подсъдими. Свидетелят познавал пострадалия, доколкото преди време го бил задържал по досъдебно производство и знаел, че е известен с прякора „О.”.  Д. най - напред отишъл в полицейското управление, след което посетил и заведението. Там негови колеги извършвали оглед на местопроизшествието, други обикаляли района около „***” в издирване на оръжието, с което е извършено нараняването на пострадалия. Полицаи били изпратени и в болничното заведение.

По някое време Д. бил уведомен, че тримата подсъдими се намират в полицейското управление и се насочил натам. Заедно със свои колеги провел беседи с тримата относно случилото се и те обяснили, че след пристигането на И. и В. К. в заведението Н.Р. им се нахвърлил и при опита им да се защитят го изблъскали към витрината, счупили я и четиримата паднали върху нея. Пострадалият получил нараняванията от падането върху счупени стъкла.

С оглед на изложената версия, Д. отново посетил „***”, където продължавал огледът на местопроизшествие. След връщането му в полицейското управление, с тримата подсъдими били извършени редица процесуални действия. Същите били освидетелствани в присъствието на поемни лица с изготвяне на фотоснимки / л.29 – 43 от т.ІІ на ДП/, от тях били взети образци за сравнително изследване – нокти, поднокътно съдържимо и слюнка. Също така предали доброволно мобилните си телефони и дрехите, с които били облечени по време на сбиването. След полунощ тримата били транспортирани до филиала на СМП, където от тях била иззета кръв за медицинско изследване на съдържанието на алкохол или друго упойващо вещество. Дежурният лекар съставил съответни протоколи / л.44 – 46 от т.ІІ на ДП/, като в тези по отношение на подсъдимите Н.К. и В.К. бил отразен и часа на изземване на кръвта / съответно 03.00ч. и 03.40ч./.

Огледът на местопроизшествие в заведение „***” започнал в 22.20ч. и приключил в 23.30ч., като по време на неговото извършване били установени и иззети множество веществени доказателства, подробно описани в съставения протокол / л.1 от т.ІІ на ДП/. Счупеното витринно стъкло било измерено и размерите му също били отразени в протокола – 2.20м височина, 1.80м дължина и 1 см дебелина. Направени били и фотоснимки, включени впоследствие в приложен към протокола за оглед фотоалбум.

На следващия ден – 12.03.2014г., били извършени допълнителен оглед на местопроизшествието / л.8 от т.ІІ на ДП/, по време на който било иззето като веществено доказателство парче стъкло от счупената витрина. Огледи били извършени и на автомобилите на подсъдимите / л.17 – 28/, като от купетата на превозните средства, собственост на подсъдимите И. и В. К. / съответно „*** и „***”/, били взети отривки от петна. Оглед бил извършен и на трупа на пострадалия Р. / л.13/ преди изпращането му за аутопсия в МБАЛ гр.Кюстендил, като били иззети дрехите, свалени от него след постъпването му в спешния център. По време на всеки от огледите били направени и фотоснимки с цел изготвяне и прилагане на фотоалбуми.

На 12.03.2014г. св.Д. бил уведомен, че са снети записи от охранителни камери, разположени в заведението. След като прегледал един от тях, решил да проведе допълнителна беседа с подсъдимия Н.К.. Причината била, че на този запис забелязал подсъдимия да държи светъл лъскав предмет, както и че извършва специфични движения с раменната става. По време на беседата попитал подсъдимия дали носи у себе си предмет, с който може да промуши човек, но не получил отговор. Тогава го попитал дали знае къде може да се намира предметът, с който е извършено престъплението. Н.К. не отговорил и на този въпрос, но попитал полицейския служител какво би станало, ако предметът е изхвърлен така, че да не може да бъде намерен. Д. отвърнал, че ако знае мястото, то ще бъде претърсено и ако нещо се намери, ще бъде приобщено към досъдебното производство. Подсъдимият отказал да продължи беседата и пожелал да се консултира с адвокат.

На 12.03.2014г. св.М.Щ. доброволно предала / л.60 и 61 от т.ІІ на ДП/ контактния ключ от автомобила на пострадалия, както и компютърна конфигурация м.***, на който се съхранявали записите от три охранителни камери, разположени в и около заведение „***”.

Вечерта на 11.03.2014г. св.И.Р. – брат на пострадалия, се намирал в гр.София. След 22.30ч. му се обадил по телефона негов приятел и му съобщил, че брат му е намушкан. Свидетелят веднага потеглил с автомобила си към гр.Дупница и след пристигането си в града научил, че брат му е починал. Уведомени били и другите близки на пострадалия, включително съпругата му М.Р., която по това време се намирала във Великобритания. След погребението Р. се срещнала със своя първа братовчедка – св.Е.М.. Споделила с нея, че смъртта на пострадалия е преобърнала живота й и е лишила двамата от деца и бъдеще.

Няколко години по – късно, през 2016г. М.Р. станала майка.

По искане на защитника на подсъдимия В.К. е допусната в качеството на свидетел и разпитана в с.з. от 17.02.2017г. Й.Г.. Твърди в своите показания, че е сестра на М. – Л. С.Б., свидетел по делото. От нея научила, че е заплашвана от брата на пострадалия да даде неверни показания, които да уличат тримата подсъдими. В момента М. – Л.Б. живеела постоянно в Италия и нямало да се яви да свидетелства по делото, тъй като се страхува за своето дете.

По искане на защитника на подсъдимия Н.К. е допусната в качеството на свидетел и разпитана в с.з. от 29.11.2017г. А.И.. Твърди в своите показания, че през докато била на море през 2010г. получила SMS съобщения от пострадалия Р., когото познавала като част от хората, охранявали П.Г.и негови близки. Впоследствие, за периода до 2012г. била многократно притеснявана, тормозена и обиждана от Р., за което споменала пред своята майка. Разказала за случващото се и на своя приятел.

По искане на повереника на гр.ищци и частни обвинители Г. и Ю. Р. е допусната в качеството на свидетел и разпитана в с.з. от 19.02.2018г. П.П., първа братовчедка на Г.Р. – майка на пострадалия Р.. Твърди в своите показания, че през периода 10 – 13.03.2014г. се е намирала в Хирургично отделение на МБАЛ „Св.И. Рилски” ЕООД като придружител на своята дъщеря. Една от вечерите детето и искало да отиде до тоалетна, но двете били върнати в стаята от д – р Ш., който обяснил че има спешен случай и не могат да излизат. П. забелязала, че в коридора има много хора и чула, че от лекарския кабинет се вика : „Докторе, помогнете ми, умирам”. В коридора чула някой да казва : „Докторе, помогнете му”, както и отговор : „Как да му помогна, като той многократно е намушкан”.

П. твърди също така, че едва на следващия ден е разбрала, че настаненият в лекарския кабинет е бил нейният племенник Н.Р.. Видяла неговата майка Г.Р. на погребението и същата била много зле. Познавала подсъдимия В.К. като много добър хирург и от дете знаела, че в града е известен с прякора „***”.

В с.з. от 19.02.2018г. двама от свидетелите, посочени в приложението на обвинителния акт – гр.ищец и частен обвинител М.Р. и М. – Л. Б., са заличени от списъка за призоваване в това си качество.

В хода на досъдебното производство и по време на съдебното следствие били назначени и изготвени множество експертни заключения, от които се установява, както следва :

Видно от експертни заключения на в.л.В. от 27.04. и 02.08.2015г. / л.82 – 85 и 90 – 91 от т.ІV на ДП/ и приложените към тях скици, прочетени и приети от съда в с.з. от 03.04.2015г., кафе – аперитив „***” се намира в гр.Дупница на ул.”***” и се състои от основно помещение с кухня и бар – плот, както и допълнително помещение. В първото са разположени 6 маси, около които са поставени дивани и табуретки, а в допълнителното са разположени 4 маси. Двете помещения са разделени от стъклена преграда, в която е монтирана врата, а в един от ъглите на допълнителното на височина от 2.70м е инсталирана охранителна камера.

Видно от експертни заключения № 102 и 103/ 17.03.2014г. / л.2 и 3 от т.ІV на ДП/ на в.л.Н., прочетени и приети от съда в с.з. от 03.04.2017г., в иззетата за изследване от подсъдимите Н. и И. Карастоянови кръв не е констатирано наличие на етилов алкохол.

Видно от експертно заключение № 101/ 17.03.2014г. / л.1 от т.ІV на ДП/ на в.л.И., прочетено и прието от съда в с.з. от 03.04.2017г., в иззетата за изследване от подсъдимия В.К. кръв не е констатирано наличие на етилов алкохол.

Видно от експертно заключение № 14/ ФХЗ – 142/ 13.05.2014г. / л.69 и 70 от т.ІІІ на ДП/ на в.л.В., прочетено и прието от съда в с.з. от 03.04.2017г., в иззетата за изследване от трупа на пострадалия Н.Р. кръв е констатирано наличие на етилов алкохол с концентрация 0.11 на хиляда, а в иззетата урина такова не е констатирано. Според изследването на в.л., в иззетата за изследване от подсъдимите В. и И. К. кръв не е констатирано наличие на етилов алкохол, а в тази, иззета от подсъдимия Н.К., е констатирано наличие на етилов алкохол с концентрация 0.12 на хиляда.

В с.з. от 03.03.2017г. във връзка с поставен от съда въпрос за разликата в резултатите от изследването на кръвта на подсъдимия Н.К., в.л.В. уточнява че принципът на работа при двете изследвания е един и същ, уредите са газови хроматографи, но използваният от нея е друга марка – „Пай Уникам” и е по – съвременен от използваните в Областните дирекции на МВР.

Видно от експертно заключение на в.л.Н. № 15/ БТМ – 72 от 10.02.2015г. / л.117 и следващи от т.ІІІ на ДП/, прочетено и прието от съда в с.з. от 06.10.2017г., в кръвта и урината, иззети от трупа на пострадалия Р., както и в кръвта, иззета от тримата подсъдими, не се констатира наличие на упойващи и наркотични вещества.

Видно от експертно заключение на в.л.С. № 14/ БТМ – 136 от 14.07.2014г. / л.18 и следващи от т.ІІІ на ДП/, прочетено и прието от съда в с.з. от 06.10.2017г., предмет на изследване са 31 бр. обекти – шило, части от дървен плот, дрехи, обувки, кърпи, нокти, поднокътно съдържимо, косми, със задачи – установяване наличие на кръв върху обектите, както и възможен произход от пострадалия и тримата подсъдими. В хода на изследването в.л. е установила наличие на кръв върху част от обектите/ подробно описани в заключителната част/, без да може да се установи кръвно – групова принадлежност.

Видно от експертно заключение на в.л.М. № 14/ БТМ – 148 от 22.05.2014г. / л.59 – 62 от т.ІІІ на ДП/, прочетено и прието от съда в с.з. от 03.04.2017г., по една от дрехите, носени от пострадалия Р. и иззети след неговата смърт – светлосин суитшърт / обект № 8/, са открити полепнали черни вълнени влакна, сходни по морфологични признаци с влакна от черно палто, доброволно предадено от подсъдимия В.К.. По дрехите на пострадалия не са установени микрочастици метал, а по дрехите на подсъдимите не са открити влакна, които да произхождат от дрехите на Н.Р..

Видно от експертно заключение на в.л.Ш. и А. № 14/ ДКТ – 96 от 16.06.2014г. / л.65 – 67 от т.ІІІ на ДП/, прочетено и прието от съда в с.з. от 03.04.2017г., по обекти № 1, 2 и 3 / дървено

шило и части от дървен плот/ са открити частични дактилоскопни следи / папиларни линии/, които са негодни за идентификация.

Видно от експертно заключение на в.л.Н. и Ч. № 15/ ДНК – 19 от 26.01.2015г. / л.72 и следващи от т.ІІІ на ДП/, прочетено и прието от съда в с.з. от 03.04.2017г., изследваният биологичен материал от обекти № 1.1 / материал от дървена дръжка на шило/, 1.2 / кръв от дървена дръжка на шило/, 2 / парче плат от палто на подсъдимия В.К./, 3 / парче плат от дънков панталон на подсъдимия Н.К./ и 4 / парче плат от яке на  подсъдимия Н.К./ съвпада напълно с ДНК профила на пострадалия Н.Р.. Изследваната кръв по обект № 3 / парче плат от маратонки на подсъдимия И.К./ произхожда от този подсъдим.

Видно от експертно заключение на в.л.Г. № 2014/ ИКУ - 137 от 16.12.2014г. / т.V на ДП/, прочетено и прието от съда в с.з. от 06.10.2017г., мобилният телефон на пострадалия Р. е марка „***”, модел А1332, с нарушена цялост и пукнатини, но технически изправен. Абонатният номер на поставената в него SIM карта е +359*********, а в мобилния телефон не е инсталиран допълнителен софтуер, освен фабричния такъв. В експертното заключение подробно е описана цялата информация, съхранявана в апарата – телефонен указател, изходящи и входящи повиквания, изображения, мултимедия и др. От данните, съдържащи се на л.10 и 60 от т.V на ДП, е видно че св.В.К. е сред абонатите, включени в телефонния указател и в приложението Viber.

Видно от съдебномедицинска експертиза на труп № 17/2014г. на в.л.Г., Х. и Н., прочетена и приета от съда в с.з. от 14.12.2017г., ръстът на пострадалия е 174 см, с правилно телосложение, много добре развити костна и обемиста мускулни системи. При запознаване с медицинската документация трите в.л. са констатирали : сигналът за ранен е постъпил във ФСМП в 21.31ч., в 21.45ч. същият е транспортиран в болницата, като в раздел „Анамнеза” на фиша е отразено „прободен с нож”, в 21.50ч . пациентът е постъпил в операционната зала на Хирургично отделение и в 22.30ч. е починал.

При огледа, аутопсията и проведените изследвания върху трупа на Н.Р., вещите лица са констатирали следното :

- Прободно порезно нараняване в горна среднодясна част на корема, проникващо в коремната кухина с нараняване и раневи канал през черния дроб, нараняване на предната и задната стена на долната празна вена, нараняване на капсулите на десен бъбрек с образуване на хематом и масивен кръвоизлив в коремната кухина – около 2500мл. Раневият канал на това нараняване е с дължина 9 – 10 см, посоката му е отляво – надясно, отпред – назад и леко отгоре – надолу;

- Прободно порезно нараняване на лява половина на гърдите с кожна рана над лява мамила, непроникваща в гръдната кухина, с раневи канал през меките тъкани на гръдната стена, чиято дължина е около 6 см и посока отпред – назад;

-  Прободно порезно нараняване на гърдите с кожна рана върху гръдната кост и раневи канал само в повърхностните меки тъкани с дължина около 1.5 см и посока отпред – назад;

- Прободно порезно нараняване на гърба с кожна рана в лявата му половина, непроникваща в гръдната кухина, с раневи канал само през подкожие и мускулатура на гръдната стена, с кръвоизливи в меките тъкани по хода му. Раневият канал е с дължина е около 4 см и посока отзад – напред, отляво – надясно и леко отговре - надолу;

- Една порезна рана в лява половина на гърба и шест порезни рани по дланите и пръстите на двете ръце;

- Десет разкъсно контузни рани на главата с кръвонасядания и охлузвания около тях – една в областта на челото, три в дясна челнотеменна област, шест в задна среднолява част на теменната област;

-   Кръвонасядания  и охлузвания по главата, шията, тялото и горните крайници;

-  Остра кръвозагуба и хеморагичен шок;

-  Трупни изменения;

-  Следи от провеждани реанимационни мероприятия.

Непосредствената причина за смъртта на пострадалия Н.Р. е тежката кръвозагубна анемия, резултат от прободно порезното нараняване в коремната област с нож. При това нараняване в областта на черния дроб е наранена и долната празна вена, при което е настъпила темпова тежка смъртоносна кръвозагуба. Смъртта  е настъпила бързо – в рамките на 30 – 40 минути, и е била непредотвратима. Загубата на голямо количество кръв е довело до тежък хеморагичен шок, причинил спиране на сърцето. Оказаната медицинска помощ е била своевременна, но е останала безрезултатна.

Смъртоносното нараняване е прободно порезното нараняване в областта на корема, другите травматични увреждания нямат отношение към смъртта. Установен е и пневмоторакс, който е в резултат от проведената реанимация и не участва в генезиса на смъртта.

Смъртоносното нараняване е засегнало голям венозен съд, разположен в корема, и нараняването му не е довело до кръвозагуба с темп, характерен при нараняване на артериален съд - поради отрицателното налягане във венозните съдове. По тази причина пострадалият е могъл да извършва активни действия, да възприема и осъзнава опасността за живота си. Поради кръвозагубата и настъпилия кислороден глад на нервната система, не е изпитвал интензивни и продължителни болки, но е осъзнавал случващото се с него.

Според вещите лица, установените по трупа травматични увреждания са причинени от действие на оръжие и предмети с различни характеристики, както следва :

За четирите прободно порезни рани / включително причинилото смъртта нараняване в коремната област/ - прободно порезно оръжие, нож с остър връх, един остър режещ ръб и срещулежащо тъпо рамо с широчина до около 3 - 4 мм. Оръжието, причинило всяко от тези четири наранявания според в.л. има следните размери :

- за причинилото смъртта нараняване в коремната област – дължина на острието не по – малка от 9 – 10 см, широчина на острието на това разстояние от върха не по – голяма от 23 мм;

-  за нараняването над лява мамила – дължина на острието не по – малка от 6 см, широчина на острието на това разстояние от върха не по – голяма от 17 мм;

- за нараняването над гръдната кост – дължина на острието не по – малка от 1.5 см, широчина на острието на това разстояние от върха не по – голяма от 12 мм;

- за нараняването в лява половина на гърба – дължина на острието не по – малка от 3.5 – 4 см, широчина на острието на това разстояние от върха не по – голяма от 11 мм;

Тези наранявания могат да бъдат причинени и от едно прободно порезно оръжие, съответно не могат да бъдат причинени от парчета счупено витринно стъкло.

Порезните рани по гърба и двете ръце са причинени от предмет с остър режещ ръб – нож, преминал тангенциално / по допирателната/ в областта на наранените повърхности. Раните по ръцете са характерни и сочат на защитни реакции от страна на пострадалия.

Останалите увреждания – разкъсно контузни рани, кръвонасядания и охлузвания, са причинени от удари с или върху твърди предмети, както следва :

- за уврежданията по лицето и главата – многократни удари с тъпоръбест предмет;

- за останалите увреждания – удари с ръце, удари в предмети и в пода.

Смъртоносното нараняване и нараняванията от нож на гърдите са причинени при разположение на пострадал и извършител лице срещу лице, при такова положение са нанесени и ударите в областта на лицето. Прободно порезните рани в областта на гръдния кош са били насочени към сърдечната област, но защитната реакция на пострадалия / наличие на защитни рани по ръцете/ е предотвратила проникване на оръжието в гръдната кухина. Тези три прободно порезни наранявания са нанесени в кратък период от време, като с най – голяма сила е нанесено нараняването в коремната кухина.

Към експертното заключение на в.л.Г., Х. и Н. е изготвен и приложен фотоалбум, съдържащ 54 снимки.

Видно от експертно заключение на в.л.П. № 14/ БАЛ – 158 от 23.10.2014г. / л.84 и следващи от т.ІІІ на ДП/, прочетено и прието от съда в с.з. от 06.10.2017г., върху представения за изследване обект № 8 -  светлосин суитшърт / Ф.К. 1 - лице и 2 – гръб/, иззет от трупа на пострадалия Р., са установени 17 бр. нарушения на материята, всяко от които е надлежно фотографирано. При микроскопското изследване на тези нарушения се установява, че условно обозначените с № 1, 2, 3, 6, 7, 11 – 17, са с гладки граници на среза, а краищата на влакната са срязани и леко разнищени. Те са получени в резултат от пробождания и прорязвания от твърд предмет с остър връх и заострен режещ ръб, каквито са ножовете. От тях нарушенията, условно обозначени с № 12, 13 и 14 са с по – разнищени влакна по границите. Дължината на тази група нарушения е, както следва : 1 – 15мм, 2 – 8мм, 3 – 12мм, 6 – 45мм, 7 – 8мм, 11 – 12мм, 12 – 7 мм, 13 – 5 мм, 14 – 6мм, 15 – 11мм, 16 – 10 мм и 17 – 11 мм.

Морфологията на останалите нарушения – условно обозначени с № 4, 5, 8 – 10, е различна – краищата на влакната са разкъсани и разнищени, с назъбени граници на нарушенията. Тя не позволява да се определи от какъв предмет са причинени.

Част от нарушенията върху суитшърта кореспондират по местоположение с описаните в СМЕ № 17/ 2014г. на в.л.Г., Х. и Н., както следва : нарушението под № 1 с прободно порезното нараняване в горна среднодясна част на корема, нарушенията под № 2 и 3 с прободно порезните наранявания на гърдите, нарушенията под № 6 и 7 с раните върху лявата част на гърба, нарушенията под № 9 – 14 с раните върху дясната част на гърба.

Видно от експертно заключение на в.л. Б. № 97/ 13.03.2014г. / л.1 и следващи от т.ІІІ на ДП/, прочетено и прието от съда в с.з. от 05.12.2016г., същото е изготвено чрез изследване на видеозаписи от 11.03.2014г. на 3 бр. охранителни камери, разположени в и около заведение „***” в гр.Дупница, записани от видео охранителна система и съхранявани на твърдия диск на компютър м.Л.. Впоследствие : експортиране на кадри в некомпресиран формат и последваща обработка с редактор за растерни изображения с цел подобряване на информационната им стойност и разпечатване на снимки във фотоалбум. При изследването не е установена интервенция върху представените видеозаписи, като същите са записани от в.л. на оптичен носител – CD, приложен към експертното заключение.

В.л.Б. е изследвал част от записите, а именно – в часовия диапазон от 20.59ч. до 21.35ч., като за този времеви период са заснети общо 33 видеофайла : 11 от камера 1, 8 от камера 2 и 14 от камера 3. Две от камерите са монтирани извън заведението и в полезрението им е външното пространство около заведението / двор и проход към него/, а третата е монтирана във вътрешното помещение за пушачи. В.л. е проследил и документирал действията на четири лица, условно наричани в коментари към приложените 32 бр. снимки : по – възрастен мъж, облечен в тъмна връхна зимна дреха; млад мъж, облечен в тъмна зимна дреха / млад мъж с тъмно яке, „тъмното яке”/ ; млад мъж, облечен в светла връхна зимна дреха / „ светлото яке”/ и млад мъж със светла зимна дреха/ млад мъж със светло спортно горнище/. Според в.л.Б., с оглед на резолюцията на заснетите кадри не може да се види ясно има ли и какво в ръцете на тези лица, но кадрите имат потенциална идентификационна стойност по общи белези.

Видно от експертното заключение, последователността от действия на тези и други лица е следната :

Около 20.59ч. в прохода към двора пред заведението пристига лек автомобил м.”***”, от който слиза млад мъж със светла зимна дреха. Около 21.10ч. до автомобила идва жена, която отваря врата и оставя багаж, като наблюдава разговарящите пред „***” лица. В 21.19ч. тя и друга жена идват и сядат в автомобила, след две минути идва и младият мъж със светлото яке. Той първоначално сяда в автомобила, но излиза и се връща в заведението. Около 21.22ч. седящата отпред жена излиза от автомобила и отива към „***”, а седящата отзад остава в превозното средство. Около 21.23ч. по – възрастният мъж с тъмната връхна зимна дреха наднича в автомобила през оставена отворена предна врата и след кратък разговор със седящата отзад жена, отива към заведението.

Междувременно, в 21.21ч. младият мъж със светло спортно горнище влиза в помещението и сяда. Около 22.22ч. младият мъж със светло яке, преди малко  слязъл от автомобила, отива при него и започва да му говори, жестикулирайки. Около 21.24ч. младият мъж със светлото яке излиза навън, пушейки, и на няколко пъти се връща при седящия млад мъж, като отправя реплики. По същото време към младият мъж със светлото яке се присъединява и млад мъж с тъмно яке. Около 21.25ч. седящият вътре става от масата и започва да жестикулира към хората отвън.

В това време към входната врата бързо се придвижва по – възрастният мъж и нахлува вътре и замахва към този със светлото спортно горнище, държейки в ръка нещо като дръжка на чук. Влизат и двамата млади мъже със светло и тъмно яке, като този с тъмното яке нанася пестници по младия мъж със светлото горнище, с които поваля жертвата на пода до ъгъла. На по – късен етап метален блясък проблясва в ръката на „светлото яке”, а жена напуска помещението. „Тъмното яке” нанася няколко удара с дървена плоскост по жертвата, която успява да се отскубне и започва да гледа окървавения си корем. Младият мъж със светлото спортно горнище излиза навън, „светлото яке„ гледа нещо в дясната си ръка, което проблясва, „тъмното яке” носи дървената плоскост, като тримата с по – възрастния мъж също излизат навън. Пред заведението тримата разменят реплики с младия мъж със светлото горнище, след което се насочват към прохода. „Светлото яке” подава нещо на младия мъж с тъмното яке, който го взима и побягва. „Светлото яке” се качва на автомобила и потегля.

Според в.л. нанасянето на побоя е заснето на видеофайл с продължителност 5 минути, регистриран от записващата система в 21:24:43ч.

В с.з. от 05.12.2016г. в.л. Б. уточнява, че преценката кои фотоси да се изготвят и включат в албума е била негова, с цел да се види в последователност какво се случва и какъв е неговия механизъм.

Видно от експертно заключение на в.л. Й. № 14/  ИДИ – 040 от 16.06.14г. 94 и следващи от т.ІІІ на ДП/, прочетено и прието от съда в с.з. от 05.12.2016г., същото е изготвено чрез изследване на групирани в 3 папки видеофайлове, записани върху CD – R м.Вербатим – обект № 5 по ДП 212/2014г. Записаното от камерите изображение е цветно, но през тъмната част от денонощието камерите работят в нощен режим и се записва черно – бяло изображение. То е с резолюция 320/ 240 пиксела, без показване в кадър на дата и час, но същите могат да се определят от наименованията на самите файлове. Според техните наименования, те са записани през периода 20.59 – 21.35ч., прегледани са с професионален видео редактор и специализирани криминалистически продукти за видео обработка.

Според в.л. Й., качеството на изображението не позволява разграничаване на частни и общи признаци на заснетите лица, както и характера и особености на държани от тях предмети, съответно е негодно за тяхната идентификация.

На изследваните от него видеозаписи, в.л.Й. е проследил и документирал действията на пет лица, условно номерирани и наричани в коментари към приложените снимки : лице от мъжки пол със светло яке / лице 1/, лице със светъл суичър с качулка / лице 2/, лице от женски пол с тъмен панталон / лице 3/, лице от мъжки пол с тъмни панталони и тъмно яке / лице 4/ и лице с тъмно палто / лице 5/.

Видно от експертното заключение, хронологията от последователността от действия на тези и други лица е следната:

В интервала след 20.59ч. лек автомобил м.”***” паркира в странична улица и от него слиза лице 1, като в този момент покрай превозното средство преминава и лице 2. Впоследствие, в интервала 21.09 – 21.21ч. лице 2 разговаря на площадката пред заведение „***” с лице 1, до което стои и лице 3. Лице 2 разговаря по мобилен телефон, отдалечава се, после се връща при другите две лица, след което влиза в предверието на заведението, наблюдавано от камера 1 и сяда на стол до маса, като вдига краката си на нея.

По това време до паркирания автомобил се приближава второ лице от женски пол с права коса на опашка.

В интервала 21.22 – 21.23ч. лица 1 и 3 излизат от предверието, като отвън към тях се приближава и лице 4. Лице 2 започва да се разправя със застаналите отвън лица 1, 3 и 4, към които се приближава и лице 5. Последното е заснето малко преди това да се движи по улицата, без да носи нищо в ръцете си.

При отваряне на вратата на предверието, лице 5 замахва срещу лице 2, като държи в ръката си светъл продълговат предмет. След него в боя се включват последователно лица 4 и 1, като последното държи дясната си ръка под якето. Докато лица 2 и 4 се бият, лице 1 продължава да държи ръката си под якето. Лице 4 пада върху лице 2 , а лице 5 прави движения, наподобяващи удържане на лице 1. При падането си лица 2 и 4 счупват стъкло отляво на тях и парчета се посипват по пода. Лице 4 е притиснало лице 2, а лице 5 продължава да удържа лице 1. Лицата се бият в левия отдалечен ъгъл на помещението, като действията са скрити за камерата от телата им. Встрани от тях има двама свидетели от мъжки пол, които не взимат участие в сбиването.

Действията на лица 1, 4 и 5 срещу падналото лице 2 остават скрити за полезрението на камерата, а един от свидетелите напуска помещението. Лице 3 влиза отново вътре, а вторият свидетел също излиза навън. В дясната ръка на лице 1 се вижда продълговат предмет, като то повдига лакът с движение, наподобяващо поставяне на обект в джоба на якето. Лицата се намират в ъгъла на помещението и действията им отново са скрити от полезрението на камерата.

Лице 4 неколкократно нанася удар надолу с обект, наподобяващ правоъгълен плот. Лице 2 се изправя, държано за лакътя от лице 1. Лице 1 оттласква лице 2, което се обръща и насочва към вратата, сваляйки ризата си. Под светлата тениска на корема му се виждат тъмни вертикални петна и то напуска помещението.

Лица 1, 4 и 5 напускат помещението, като в дясната ръка на лице 5 се вижда светъл продълговат предмет. След излизането си навън, лице 2 пресича паркинга, като се държи за корема.  Впоследствие започва да ръкомаха по посока на сградата и да разговаря с лица 1 и 5.

Лица 1 и 5 се връщат по посока на автомобила, първото от тях прави движение, наподобяващо изваждане на обект под дрехата, който подава на лице 4. Лице 4 рязко ускорява ход и тичайки изчезва от полезрението на камерата. Лице 1 се връща към автомобила си, а лице 5 също напуска полезрението на камерата.

Фотоси от приложения към заключението на в.л.Й. фотоалбум са предявени на св.К. / стр.43 от протокол за проведено с.з. на 14.10.2016г./, като същата се разпознава на част от тях като лицето, застанало странично на снимките, намиращи се в дясната половина на л.102 от т.ІІІ на ДП. Разпознава също така пострадалия Р. и дядо си – подсъдимия В.К., съответно като лицето със светлите дрехи и лицето с тъмните дрехи на снимките, намиращи се на л.99 от т.ІІІ на ДП, като уточнява че предметът който се вижда в ръката на лицето с тъмните дрехи е „въпросното дърво”.

Фотоси от приложения фотоалбум са предявени и на св.К. / стр.70 и 71 от протокол за проведено с.з. на 14.10.2016г./, като същият разпознава себе си и своя приятел – св.К., като двете лица, застанали прави под телевизора на снимка, разположена горе вдясно на л.99 от т.ІІІ на ДП.

Видно от експертно заключение на в.л.Й. и Д. № 15/ ИДИ - 106 от 13.05.2015г. / л.143 и следващи от т.ІІІ на ДП/, прочетено и прието от съда в с.з. от 06.10.2017г., съвкупността от сходни общи белези, наблюдавани в дрехите, доброволно предадени от подсъдимия В.К., позволява да се заключи, че те вероятно са носени от лицето, описано като „ по – възрастен мъж, облечен в тъмна връхна зимна дреха” в експертните заключения на в.л.Б. и Й..

Съответно, съвкупността от сходни общи белези, наблюдавани в дрехите, доброволно предадени от подсъдимия Н.К., позволява да се заключи, че те вероятно са носени от лицето, описано като „ млад мъж, облечен в светла връхна дреха” и „светло яке” в експертните заключения на в.л.Б. и Й., а тази по отношение на доброволно предадени от подсъдимия И.К. – че те вероятно са носени от лицето, описано като „млад мъж, облечен в тъмна зимна връхна дреха”.

Съвкупността от сходни общи белези, наблюдавани в дрехите, иззети от трупа на пострадалия Н.Р., позволява да се заключи, че те вероятно са носени от лицето, описано като „лице със светъл суичер с качулка” в експертните заключения на в.л.Б. и Й..

По време на съдебното следствие са назначени и приети няколко експертни заключения.

В с.з. от 17.02.2017г. е назначена съдебно техническа експертиза, като на в.л. П. е поставена задача, след запознаване с информацията, постъпила от „Космо България Мобайл” АД за проведени телефонни разговори чрез сим – карта, издадена на името на пострадалия Р. / CD, намиращ се на л.32 от т.VІ на ДП/, да изготви писмена справка за проведени през периода 18.03.2013 – 20.03.2014г. / посочен в писмо на  „Космо България Мобайл” АД/ разговори между телефона на пострадалия и телефони с абонатни номера, посочени в справка на „Мобил Тел” ЕАД / л.25, т.VІ от ДП/ като използвани от тримата подсъдими и В.К..

Видно от експертно заключение № 241/ 16.05.2017г. на в.л. П. - л.602 и следващи от нохд 71/ 2016, предоставеният за изследване диск е от типа CD – R и на него е записан 1 бр. файл с формат xls. Съдържащата се в него информация за проведени телефонни разговори е снета на хартиен носител, като сред тях не фигурират такива с тримата подсъдими и със св.К..

В с.з. от 14.12.2017г. е назначена съдебно техническа експертиза, като на в.л. П. е поставена задача, като ползва хронологията от събития и условната номерация на лицата, описани в заключението на в.л.Й., да изчисли точното време на извършването за всяко отделно действие.

След назначаване на експертизата, по делото постъпва молба от адв.Р., защитник на подсъдимия И.К. / л.934 от нохд 71/2016/, с която се иска разширяване поставената задача на в.л. С разпореждане от 08.01.2018г. на съдия – докладчика по делото, препис от молбата е изпратен на в.л.

В с.з. от 31.01.2018г. съдът е запознал страните с това обстоятелство, като е уточнил че изпращането на препис до в.л. е сторено с оглед възможността да заяви в с.з. дали е в състояние да отговори на поставените допълнителни въпроси.

Видно от видео техническа експертиза № 18/ 12.01.2018г. на в.л. П. - л.937 и следващи от нохд 71/ 2016, точното време на извършване е определено, след като е взет предвид началния час и към са добавени минутите и секундите, отчетени от таймера. В. л. е описало  поредността от действия и времето им на извършване, сред които :

В 20:59:54ч. лек автомобил „*** паркира, от предна лява врата излиза лице 1, а до предна дясна врата е лице 2.

В интервала 21.09 – 21.21ч. лице 2 разговаря с лице 1, до което стои лице 3, впоследствие разговаря по мобилен телефон, накрая влиза в предверието, сяда на стол до маса и вдига краката си на нея.

В 21:24:49ч. лица 1 и 3 са до масата, на която седи лице 2, в 21:25:51ч. вече са отвън и към тях се приближава лице 4.

В 21:25:53ч. лице 5 се приближава по улицата към заведението, в 21:25:58ч. се приближава към входната врата / л.940 от делото/, в 21:26:02ч. тя се отваря, лице 5 влиза и замахва срещу лице 2.

В 21:26:06ч. лице 4 пада върху лице 2, двамата счупват стъклото отляво на тях и парчета се посипват по пода.

В 21:27:21ч., лице 2 напуска помещението.

В с.з. от 17.02.2017г. е назначена комплексна съдебно психиатрична и психологическа експертиза, при изготвянето на която в.л. да отговорят на поставените от защитата и съдебния състав, като по собствено усмотрение засегнат и други аспекти от поведението на подсъдимите.

Видно от комплексна съдебно психиатрична и съдебно психологична експертиза от 12.07.2017г. на в.л.В., В. и К. / л.667 - 686 от нохд 71/2016г./, психиатричното изследване на подсъдимия Н.К. е проведено на 16.05.2017г.

В.л. констатират, че интелектуалните възможности на подсъдимия са във високата норма, личностовата структура е с акцентуация, която се изразява  в социална резервираност и повишена склонност към затваряне и изолиране от контакт с другите. Не са установени у него данни за умствена недоразвитост или разстройство на съзнанието, които да опорочат възможностите му за разбиране и ръководене на постъпките.

Емоционалното състояние на подсъдимия Н.К. към момента на инцидента в заведение „***” е било интензивно и динамично и е на фона на соматично и емоционално изчерпване. За кратък период от време у него са се разгърнали емоционални реакции със значима интензивност – опасения и несигурност, преминали във флуктуиращ страх с различно съдържание, несигурност, унижение, опасения от разширена агресия. Тези емоции не съответстват на строгите параметри на категорията „физиологичен афект” и такъв по отношение на подсъдимия не е бил налице. Въпреки това, в.л. отчитат у този подсъдим наличието към момента на инцидента на някои елементи на физиологичен афект – напрежение, страх, нарушен спомен. Но времевите интервали, възникването, развитието и стихването на емоциите, както и техните особености, отхвърлят тази хипотеза.

Страхът у подсъдимия е бил реален, поводен и съответен на предизвикващата го заплаха и на предхождащите контакти с пострадалия. Той не покрива психологическите характеристики „уплаха и смущение”, тъй като отсъстват внезапност, количествена неадекватност и нарушения във възприемането.

Елементите на конкретната обстановка и преживяванията на подсъдимия не съдържат достатъчно характерни или интензивни предпоставки за възникване у него на силно раздразнение. Оценъчните му способности са били затруднени в известна степен поради интензивните и дълбоко засягащи го особености на ситуацията. Предвид твърде личните отношения с останалите участници в инцидента, възможността му да взима правилни решения вероятно е била интензивно емоционално повлияна. Участието и поведението му в конфликта с пострадалия е било улеснено до екстремност, без да неглижира волевата му способност да ръководи постъпките си.

Видно от комплексна съдебно психиатрична и съдебно психологична експертиза от 11.07.2017г. на в.л.В., В. и К. / л.687 - 707 от нохд 71/2016г./, при психиатричното изследване на подсъдимия В.К. е установено , че същият е индивид с множество соматични оплаквания, с повишена чувствителност, изразено чувство на собствено достойнство и авторитет в обществото и професията, склонност към повишен контрол и манипулация в междуличностните отношения.

Не са установени у него данни за умствена недоразвитост или разстройство на съзнанието, същият е бил годен да разбира и ръководи постъпките си при инцидента.

Емоционалното състояние на подсъдимия В.К. към момента на инцидента в заведение „***” се характеризира с натрупани във времето и свръхдинамично разразили се емоционални реакции и поведенчески актове. Те добре се вграждат в психологично – психиатричната категория „кумулиран афект” –  постепенно наслагване на негативни емоции, дълго оставащи под контрола на личността, с последващо свръхинтензивно разгръщане на агресивно поведение под въздействието на поредна провокация, която би могла да бъде и незначителна.

В.л. посочват, че според някои автори кумулираният афект в крайната си фаза на лавинообразно разгръщане напълно покрива параметрите на физиологичния афект. В.л. приемат, че такъв афект в класическия му вариант у подсъдимия В.К. не е бил налице, доколкото установения у него се различава от физиологичния по продължителността на продромалната фаза. В преживяванията и поведението на подсъдимия се описват преживявания на страх, но те не покриват параметрите на категориите „уплаха и смущение”.

Психичното състояние на В.К. към момента на инцидента се е изразявало в разгръщане на интензивна емоционално – поведенческа реакция в няколко свръхдинамични и краткотрайни епизода. Оценъчната му способност е била смутена, балансираността на преценките му е била разстроена поради натрупаните във времето интензивни негативни емоции спрямо пострадалия. Кумулираният афект с присъщите му свръхинтензивни психични преживявания е затруднявал екстремно възможностите на подсъдимия да взима правилни решения и да ръководи постъпките си.

Видно от комплексна съдебно психиатрична и съдебно психологична експертиза от 10.07.2017г. на в.л.В., В. и К. / л.708 - 723 от нохд 71/2016г./, психиатричното изследване на подсъдимия И.К. е проведено на 16.05.2017г. При него е установено, че той е личност с нарцистични черти, които обуславят повишена чувствителност по отношение на проблемите, завишен егоцентризъм, с известна трудност в удържането на интензивните емоционални преживявания и склонност към директно отреагиране на гневните преживявания.

Не са установени данни за умствена недоразвитост или разстройство на съзнанието, които да лишават подсъдимия от възможност за разбиране и ръководене на постъпките.

Емоционалното състояние на подсъдимия И.К. към момента на инцидента в заведение „***” се характеризира с интензивност на емоционалните преживявания, с тяхната значима изразеност и сложност. Естеството на преживяванията му, възприятията му и паметовите следи за събитията не дават основания на в.л. да приемат наличие у него на физиологичен афект. У него е имало базисен страх от пострадалия като социален елемент със заплашително и агресивно поведение. Преживяванията и проявите на подсъдимия не покриват психологическите характеристики „уплаха и смущение”.

Психичното състояние на И.К. към момента на инцидента се е представяло чрез твърде интензивни, но нормалпсихологични и изводими от реалната ситуация /преди и по време/ преживявания на гняв, страх, желание за прекратяване на тази поредица от събития. Оценъчната му способност вероятно е била затруднена в известна степен от преживяваните интензивни емоции, но не с белези на неадекватност. Възможностите му да взима правилни решения и да ръководи постъпките си са били затруднени в известна степен, но не са били неадекватни.

Трите експертни заключения са приети в с.з. от 06.10.2017г., като по искане на страните съдът е допуснал в.л. да присъстват лично при даването на обяснения от страна на тримата подсъдими. След изслушване на обясненията в с.з. от 29.11.2017г., в.л. В. изразява становище от името на трите в.л. и посочва, че обясненията на подсъдимите не дават основания за промяна на заключенията.

Видно от протоколи за оглед на местопроизшествие от 11 и 12.03.2014г., както и от приложени към тях фотоалбуми, в един от ъглите на помещението за пушене на заведение „***” има обособена ниша и в нея е разположена музикална уредба. На пода пред нишата са открити дървена плоскост и шило с дървена дръжка, покрити с капки от червеникава течност.

Видно от протокол от 12.03.2014г. за освидетелстване на подсъдимия Н.К., по носеното от него яке са констатирани множество тъмночервеникави петна от засъхнала течност.

Видно от протокол от 12.03.2014г. за освидетелстване на подсъдимия В.К., по носеното от него яке са констатирани тъмночервеникави петна от засъхнала течност. У този подсъдим са били налице и няколко драскотини – една над дясна вежда и три на гърба на дясна длан.

Видно от протокол от 12.03.2014г. за освидетелстване на подсъдимия И.К., същият е имал няколко наранявания и охлузвания в областта на ахилеса на левия крак.

Видно от изпратени справки от „Мобилтел” ЕАД гр.София за номерата на притежаваните от тримата подсъдими и св.К. мобилни телефони, както и провеждани с тях телефонни разговори през периода 20.30ч. – 22.00ч. на 11.03.2014г. / л.25 и следващи от т.VІ на ДП/, в 20:44:16ч. Н.К. се е обадил на своята дъщеря, а в 20.57ч. е получил обаждане от нея. В 21:15:01ч. този подсъдим се е обадил на своя брат, а в 21:31:56ч. - на своя баща.

Видно от влязло в сила на 21.10.2014г. определение на ОС Кюстендил по чнд 311/2014г., молбата на гр.ищец и частен обвинител М.Р. за постановяване по отношение на тримата подсъдими забрана да я доближават непосредствено, е оставена без уважение.

В хода на съдебното производство, в с.з. от 19.02.2018г.  по делото са представени и приети от съда писмени доказателства, както следва:

В с.з. от 14.12.2017г. от страна на защитника на подсъдимия Н.К. е поискано събиране на доказателства относно съдимостта на св.В.К., с оглед проверка на неговите показания и твърденията му, че е неосъждан. От страна на Окръжния съд е изискана справка от РС Дупница, като са приложени и приети по делото преписи от присъда по нчхд 775/ 2014г. и от решение по внчхд 79/ 2016г. / л.988 и 989 от делото/. От тях се установява, че с влязла в сила на 28.06.2016г. присъда на РС Дупница по нчхд 775/ 2014г. св.В.К. е признат за виновен в извършване на престъпление от частен характер по чл.130 ал.1 НК, като по реда на Глава ХХVІІІ НПК е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

В с.з. от 19.02.2018г. с оглед на депозираните от св.П. показания, от страна на адв.А. – повереник на Г. и Ю. Р. е представена епикриза / л.999 от делото/.  От нея е видно, че пациент на име Н.П. / 10г./ е постъпил в ХО на МБАЛ „Св.И. Рилски” ЕООД на 10.03.2014г. и е изписан на 13.03.2014г.

Отново с оглед показанията на този свидетел от страна на адв.Р. – защитник на подсъдимия И.К., е представена план – схема за евакуация на Хирургично отделение на болницата / л.998 от делото/.

В същото с.з. адв.Р. е представил 2 бр. подписки /л.1000 и следващи от делото/ в защита на подсъдимия Н.К., в които са се подписали множество негови колеги от  МБАЛ „Св.И. ***. от 29.11.2017г. тримата подсъдими се възползват от правото си да дадат обяснения по повдигнатите срещу тях  обвинения.

Подсъдимият И.К. посочва, че разбира повдигнатото срещу него обвинение и уточнява, че по съвет на своя защитник няма да отговаря на въпроси, задавани му от прокурора и от двамата повереници.

Под формата на свободен разказ и след зададени му въпроси от страна на защитата и съда, подсъдимият твърди следното:

За първи път видял пострадалия в собственото си заведение „Галерията” през 2003 – 2004г., когато Р. и други две лица извели навън един от посетителите, като са му нанесли побой. Впоследствие разбрал, че тези две лица са свидетелите К. и Д.. Впоследствие Р. посещавал заведението с групата на т.нар. „братя ***”, когато се държал нормално и не правил проблеми. След известно време запознал да тормози тогавашната му приятелка - В.Х., а когато видял двамата в градския плаж, ги изгонил.

Поради посещенията в заведението на хора с охрана и тормоза на сервитьорките, клиентелата намаляла и се наложило да затвори заведението, след което с Х.заминали за Канада. При едно от прибиранията й в града, отново била тормозена от пострадалия Р.. И.К. престоял в Канада до лятото на 2012г., след което се прибрал в гр.Дупница. Тогава научил от брат си за проблемите на своята племенница с пострадалия. Впоследствие лично се сблъскал с пострадалия в заведение „Ф.”, след което подал жалба срещу него.

На 11.03.2014г. вечерта с баща му били в семейната вила и след 21.00ч. по телефона се обадил неговия брат и му казал, че „О. ги е приклещил на „***””. Уплашил се, двамата с баща му се облекли набързо и с неговия автомобил по най – бързия начин тръгнали към заведението. След като паркирал и излязъл от  автомобила, чул караница и разпознал гласа на пострадалия, който крещял обидни думи. Отишъл при заведението и видял че брат му е  пред входната врата и се разправя с Р., който седял във вътрешното помещение с вдигнати крака на масата. Пострадалият обиждал и псувал, а като го видял да идва казал: „О, дойдохте ли, ей сега ще Ви е*** майката“ и станал прав. Казал на Р. че му е писнало да се занимава с него и го попитал какво иска от тях. Пострадалият го заплашил, обидил баща му и му казал да влезе вътре. И.К. се уплашил и отстъпил назад, а Р. тръгнал срещу него и казал на баща му : „А, и ти ли си тук, дърт педал?“.

В този момент баща му посегнал и И.К. скочил да го защити, тъй като забелязал нещо в ръката на пострадалия.

Хванал Р. за блузата и го засилил, като двамата се ударили във витрината. Отвсякъде започнали да падат стъкла, пострадалият паднал пред него и се извъртял. Баща му го бутнал отзад и той паднал върху Р.. След като станал, почувствал удар в слабините и боят „се пренесъл” малко настрани. Р. пак скочил, на няколко пъти се изправял и с тялото си откъртил няколко парчета дъска от бара. Усетил, че нещо го наръгало в крака и почувствал силна болка. Взел едно от парчета и няколко пъти ударил пострадалия с него.

Част от случилото се след това не помни, но Р. на няколко пъти се изправял. При последното му изправяне Н.К. го избутал към вратата, а Р. се държал за корема и казал: „Прободох се, прободох се“. След това излязъл навън и казал: „Сега ще ходя до болницата и ще Ви е*** майката. Ще ме закърпят“. И.К. и баща му се качили в автомобила и потеглили към вилата. След като пристигнали, не влезли вътре и стояли отвън. Обадил се на брат си и от него научил, че са го викнали в болницата. С баща тръгнали към болницата, като сменили автомобилите. Когато пристигнали, видял че там се събрали хора, сред които св.К. и Д.. Влязъл вътре, за да види брат си  и той му казал да отиват в полицията.

Подсъдимият В.К. посочва, че разбира повдигнатото срещу него обвинение. На зададен от прокурора въпрос допълва, че по съвет на своя защитник няма да отговаря на въпроси, задавани му от прокурора и от двамата повереници. Под формата на свободен разказ и след зададени му въпроси от страна на защитата и съда, подсъдимият твърди следното:

През 2005г. в гр.Дупница избухнала т.нар. „война на такситата”, в която по начало той не би трябвало да има неприятности. Заради това, че оказвал медицинска помощ на лица, пребити от определена група хора -  групировка, известна на всички, бил подложен на психологическа атака. Пострадалият Р. бил част от тази групировка и бил подстрекаван от  другите й членове да демонстрира агресия към малкия му син и неговата приятелка. В.К. в този период от време имал служебно пътуване до Канада и тогава успял да изведе от страната И.К. и приятелката му В.. При едно от прибиранията й в България  и в гр.Дупница, Р. я видял и започнал да я тормози, за което го уведомил познат таксиметров шофьор. Отишъл на място, измъкнал момичето от автомобила на пострадалия и го отвел при неговите родители. Следващата седмица тя се върнала в Канада и повече не искала да живее в България. Това довело до раздяла с неговия син, който се върнал в страната, за да лекува заболяване.

През периода 2010 – 2013г. бил подложен на непрекъснат тормоз от членовете на групировката, на улицата му подвиквали обидни епитети. През 2012г. научил, че внучката му В.К. е имала няколко инцидента с Н.Р.. Научил за това от свои познати, тъй като неговите близки решили да не му казват. Възприел отношението на пострадалия към В.К. като част от действията му към членовете на неговото семейство. Той също имал няколко разправии с Р., както в присъствието на св.Х. и З., така и докато чакал внучката си пред фитнес – зала. Обиждан бил от него с думите „некролог” и „мишкар”. На няколко пъти подавал оплаквания до различни институции, където често го съветвали да заведе наказателни дела от частен характер.

На 11.03.2014г. времето било студено, с И.К. били в семейната вила и камината била запалена. Малко преди 21.00ч. телефона на сина му звъннал и докато И. говорил по него, подсъдимият разбрал че има някакъв проблем. Попитал сина си какво става и той му отговорил, че Н.Р. е приклещил другия му син и внучката му в „***“. Не помни как се е облякъл, но за няколко минути с автомобила на И.К. стигнали до заведението. След излизането им от автомобила, чул пострадалия да крещи и И.К. изтичал напред. Подсъдимият също тръгнал към заведението и когато забелязал на ъгъла купчина строителни отпадъци, взел от нея пръчка. Видял автомобила на другия си син с отворена врата и вътре забелязал приятелка на внучката му. Приближил се към заведението и видял, че Р. седи вътре с вдигнати на масата крака и крещи предизвикателно. Отвън на входа били двамата му синове и внучката му, която плачела. Чул пострадалия да казва, че „тази курва ще я направи проститутка” и ще я изпрати в Гърция, както и Н.К. да му отвръща да не я нарича така, защото му е дъщеря. Р. станал от масата и тръгнал към тях, а с лявата ръка направил жест, с който ги поканил да влязат вътре. От действията на пострадалия и от състоянието на големия му син – прежълтял, В.К. не издържал, побеснял, втурнал се към Р. и се сбил с него. С носения от него предмет не успял нищо да стори, двамата се „понесли” навътре, пострадалият се спънал и паднал в стъклената витрина. Вътре имало силуети на хора, за които по – късно В.К. научил, че са свидетелите К. и К.. Не помни повече подробности от сбиването, което продължило 15 – 20 секунди, но се осъзнал когато Р. станал и извикал „Прободох се“. Пострадалият бил в добра физическа форма и след края на сбиването бил в превъзходно състояние, въпреки че се държал за корема. Казал им : „Сега ще отида да ме зашият и като се върна ще Ви е*** майката“, отвън продължил да крещи по тях. Преди да отиде пред заведението, неговите синове са стояли отвън, тъй като пострадалият не им позволявал да си тръгнат и е искал веднъж завинаги да се разправи с всички тях. Н.К. не могъл да си тръгне, доколкото пострадалият му бил казал да стои, докато не дойдат баща му и брат му. След като с И.К. се върнали при вилата, получил обаждане по телефона от другия си син и от него научил, че го викат в болницата по спешност. Двамата решили също да отидат при болницата, защото се притеснявали Н.К. да не пострада. Отишли дотам с неговия джип и отвън заварили група хора, приближени на пострадалия. Двамата постояли известно време, след което И.К. предложил да отидат в полицията.

Подсъдимият Н.К. посочва, че разбира повдигнатото срещу него обвинение и също уточнява, че по съвет на своя защитник няма да отговаря на въпроси, задавани му от прокурора и от двамата повереници. Под формата на свободен разказ и след зададени му въпроси от страна на защитата и съда, подсъдимият твърди следното:

Познавал Н.Р. от периода 2004 – 2005г., когато брат му И.К. държал заведение ”***, а пострадалият бил бодигард на т.нар. „братя ***. Когато Р. идвал сам в заведението, ставали скандали и побоища и оттам тръгнал конфликта му с И.К.. Впоследствие започнал да тормози приятелката му В.Х., а заради сбиванията брат му се принудил да затвори заведението. Като лекар в хирургично отделение имал пациенти, пребити от пострадалия и негови приятели. Понякога асистирал на баща си в частния му кабинет и там също идвали хора, пребити от същите лица.

Основните проблеми на семейството му с Н.Р. възникнали заради дъщеря му. Когато навършила 18 години, В.К. започнала да посещава заведения и тогава Р. започнал да прави опити да има връзка с нея. Съмнявал се, че това се дължи на харесване, а на желанието на пострадалия да тормози семейството му. Дъщеря му веднага се е отдръпнала и не искала да има никакви взаимоотношения с пострадалия. Това го ядосало и той започнал да я преследва, да сяда при нея по заведения, да й звъни по телефона, да я унижава и да я тероризира. Отначало В. не споделяла с баща си за случващото се, тъй като я било страх да не му потърси сметка.

Впоследствие Р. направил опит в градския парк да я отвлече с джипа си, но не успял заради намесата на М. О.. След няколко дни приятелката на дъщеря му била жестоко пребита от пострадалия, който я засякъл с автомобила си. Заради това, В. престанала да излиза в града.

След известно време заминала да учи в гр.Варна и рядко се прибирала в гр.Дупница.

По – късно Н.К. научил от свои познати за инциденти, при които Р. тормозил дъщеря му в посещавани от нея заведения. Научил, че в заведение „***” я хванал за косата и я влачил по пода, а в друг случай и сложил нож до окото и я питал какъв зъболекар ще бъде с едно око. Опитал се на няколко пъти да говори с пострадалия за случващото се с дъщеря му, но получавал обиди и закани. Знаел и за други бащи, които се опитвали да говорят с него и след това ги виждал в хирургично отделение.

През 2013г. бил страшно притеснен за дъщеря си. В един от случаите отишъл да я прибере от  квартално заведение, от което Р. се опитал да я извлече насила. По негово настояване В.К. започнала да излиза рядко. Знаел, че има и други момичета, тормозени от Р. и бил в безизходица, чувствал се унижен и уплашен. Отново се опитал да говори с пострадалия, с когото посещавали една и съща фитнес – зала, но това довело до пренасяне на агресията му върху него. на няколко пъти получавал удари в ребрата, бил обиждан.

Знаел, че баща му също е подложен на подобен тормоз, както и че е обиждан на публични места в града. Познат свещеник му разказал за случка на която присъствал – Р. започнал да дърпа дъщеря му и напсувал баща му.

Присъствал лично на инцидент пред заведение „Ф.” през м.септември 2013г., когато бил повикан от брат си. На място заварил  Р. да се разправя с И.К., който бил със счупен крак, да псува него и дъщеря му В.. Успял да успокои обстановката и качил в автомобила брат си и дъщеря си, като им забранил повече да ходят по дискотеки.

След известно време научил от дъщеря си, че пострадалия я срещнал в града и й казал: „Какво си мислиш, нещата не са приключили“. Чувствал се унижен, защото е уважаван човек с добро положение в обществото, но от време на време е тормозен, и се надявал нещата да затихнат.

На 11.03.2014г. бил на работа втора смяна в реанимацията на болницата. Тръгнал си около 19.30ч., тъй като нямало операция и пациенти в реанимация. Анестезиолозите били малко и давали дежурства, събота и неделя били на повикване, ако има спешен случай или операции. След като излязъл от болницата, отишъл в заведение в центъра на града, където се видял с приятели. Поръчал си чай и поговорил с приятелите си. В този момент бил в лошо физическо и психическо състояние, имал много тежък хеморагичен колит и на следващия ден трябвало да ходи на изследване. Докато бил в заведението, му се обадила неговата дъщеря и му казала, че се е прибрала от гр.София и заедно с нейната приятелка Х. ще отидат в „***“.

Напуснал заведението и малко преди да стигне у дома, около 21.00ч. дъщеря му отново се обадила и му казала да дойде  бързо на „***“, защото има голям проблем. Подсъдимият се сетил какъв може да е проблема и с лекия си автомобил за 2-3 минути отишъл пред заведението. Влязъл с автомобила в тясна уличка и се насочил към паркинга, като забелязал пострадалия в тъмното. Минал с автомобила покрай него, а Р. изритал вратата и му викнал да излиза. Видял че дъщеря му идва от заведението, паркирал и излязъл. Пострадалият им извикал да дойдат към уличката, но с В. останали до автомобила. Започнал да я обижда и подсъдимият го попитал какво иска от нея. Получил отговор : „Тая к*** ми се меси в живота“, пострадалият започнал да се държи агресивно, да им се заканва и да ги обижда. Подсъдимият го помолил да не обижда дъщеря му, но Р. не престанал. На няколко пъти му казал да доведе баща си и брат си, като ги нарекъл „тези капути”. Хванал В. за ръката и я дръпнал, след което подсъдимият застанал между двамата. Пострадалият се отдръпнал и влязъл в заведението, взел си мобилния телефон и започнал да говори по него, като се разхождал.

Н.К. помислил, че Р. вика на помощ някой от приятелите си и се  уплашил. Не смеел да си тръгне, защото се страхувал, че пострадалия ще го настигне в тъмното. Опасявал се и други от неговата група да не го причакат при автомобила. Останал в светлата част на заведението и реших да се обади на баща си и брат си по две причини – защото пострадалия многократно му бил казал да ги викне, както и защото разчитал на помощ от тяхна страна. Освен това, не вярвал на институциите и на служителите на полицията, както и на възможността им бързо да се отзоват, поради което не се обадил на спешен телефон 112. Докато говорил с брат си по телефона, пострадалият му казал: „Точно, точно, доведи ги и двамата, доведи ги“.

Н.Р. влязъл вътре, седнал и демонстративно си качил краката на другия стол и започнал да обяснява на собственичката на заведението и на св.К. колко е назобан, трениран и как ще се оправи с тях.

Докато подсъдимият стоял с дъщеря си до вратата на заведението, нейната приятелка Х. отишла в автомобила и се скрила вътре. В. плачела, той я успокоявал и в този момент дошъл брат му, който попитал пострадалия какво иска. Р. го обидил и след няколко секунди дошъл и баща му. В.К. видял, че внучката му плаче и започнал да я успокоява. Пострадалият станал и казал: „А, дойде ли дърт педераст, сега ще ви бия и еба и тримата, а тая пък курва, не знам какво ще я правя“.

Н.К. му казал да не говори така на дъщеря му, но Р. му казал : „Много ми пука от вас, сега ще ви пребия“. Станал от стола и направил движение с лявата ръка все едно ги канил да влязат. Другата си ръка държал свита в юмрук и подсъдимият видял, че нещо проблясва в нея. Това страшно го уплашило, защото знаел че прякора на пострадалия - „О.“, му е даден защото при многобройните си сбивания винаги използвал шило, подострена отвертка или ножче, с което ръгал и омаломощавал противниците си. Р. тръгнал към баща му, който заедно с брат му скочили да се защитят.

Н.К. бил като парализиран и много уплашен, в същото време изпитвал и някаква ярост, имал чувството, че сърцето му се качва в гърлото. Нито виждал, нито знаел какво става, но имал идея да прекрати боя. Бил буквално парализиран и въпреки че се намесил, не може да каже какво точно се е случило и какво е правил, губи му се период от време.

В един момент чул трясък и видял, че Р. става от пода и има кръв по корема. Пострадалият останал приклекнал и казал : „Прободох се, набодох се“, Н.К. го хванал, вдигнал го и го избутал далеч от себе си и от баща си. Р. започнал да вика: „Сега ще ходя да ме закърпят, ще ви пребия от бой, сега ще се върна, за вас живота свърши“. Подсъдимият и брат му излезли навън, последвани от В.К., който се опитвал да каже нещо на пострадалия.

Брат му и баща му си тръгнали, дъщеря му се качила в неговия автомобил и те също потеглили. По пътя подсъдимият бил неадекватен и управлявал автомобила бавно, нямал спомен как са оставили Т. вкъщи. След дома й изминал 50м, спрял превозното средство и опитал да се концентрира. В този момент му звъннал телефона и видял, че го търсят от регистратурата на болницата. Приел обаждането и научил, че го викат в хирургично отделение, тъй като има спешен случай.

Попитал за какво става въпрос и му отговорили, че млад мъж е ранен при сбиване в  „***“. Досетил се, че става въпрос за Н.Р. и казал на служителя от регистратурата, че е участвал в този инцидент и поради това да потърсят друг анестезиолог. Впоследствие получил обаждане от д-р К., на когото обяснил защо не може да участва.

По - късно решил да отиде в болницата, където имало много хора, основно приятели на Н.Р.. Влязъл в реанимация, вътре били св.Д. и К., а Р. бил настанен на едно от леглата. Д. го попитал какво прави там, а подсъдимия отвърнал че е реаниматора. Свидетелят тогава му казал : „Сега ще те реанимирам аз теб“, а другият свидетел – К., въпреки че много добре бил чул неговия отговор, започнал да крещи: „Чухте ли го, чухте ли го?“. Намерението на К. било останалите присъстващи да останат с убеждението, че подсъдимия е направил самопризнание за участие в нараняването на пострадалия.

След като приятелите на Р. напуснали помещението, подсъдимият започнал да успокоява пострадалия, който му казал : „Докторе, помагай, ще живея ли, ще се оправя ли?”.  Подсъдимият го успокоил, казал му че ще се оправи, стига да стои мирно. Поставил му абокат на една от вените и наредил веднага да му влеят кръвозаместващи разтвори. Не знаел какво точно е състоянието на Р., но доколкото бил блед и кървящ, за подсъдимия било ясно че се налага кръвопреливане. Кръвният център бил в Кюстендил и за осигуряването на кръв било нужно технологично време, не по – малко от 2 часа.

След идването на д-р К., пострадалият бил преместен в операционната и този свидетел го помолил да остане още малко, тъй като може да се наложи присъствие на втори анестезиолог. След като д – р К. успя да интубира Р. и да хване централна вена, К. преценил че е ненужен и излязъл навън. Там го чакали полицаи и му казали, че трябва да отиде в управлението.

През този ден и по време на сбиването в „***” не носил нож и не използвал такъв. Няколко дни преди инцидента бил притеснен заради предстояща операция и от напрежение пушел много. По време на разправията с Р. пушил през цялото време. След като излязъл от „***”, забелязал на земята ключовете на брат си, взел ги и ги поставил в джоба на якето. След като го настигнал, му ги дал.

Вечерта преди инцидента не бил употребявал алкохол, като установеното минимално количество в иззетата от него кръв за изследване според едно от експертните заключения е в рамките на лабораторната грешка.

Гореизложената фактическа обстановка се установява по безспорен и несъмнен начин от :

- обясненията на подсъдимите Н. и И. Карастоянови, дадени в с.з. от 01.06.2016г.;

- показанията на свидетелите : Р.Д., С.Ш., В.Н., М.Щ. / разпитани в с.з. от 14.10.2016г./,  И.П. / с.з. от 14.10.2016г./, Р.Г. / с.з. от 03.04.2017г./, С.Е., М.Д. / разпитани в с.з. от 14.10.2016г./, Й.В., Б.Б., С.С. / разпитани в с.з. от 17.02.2017г./, Н.З., Д.М., Й.И. / разпитани в с.з. от 14.10.2016г./, С.З. / с.з. от 03.04.2017г./, М.С., Д.Ч., К.М., И.Х., В.К., М.М., Р.С., Е.М. / разпитани в с.з. от 17.02.2017г./, Цветелина Христова / с.з. от 01.06.2016г./, Ц.Х., С.А., Б.К., Н.З., К.С., В.Й., Й.И. / разпитани в с.з. от 05.12.2016г./, А.И. / с.з. от 29.11.2017г./, П.П. / с.з. от 19.02.2018г./;

- експертните заключения на в.л.И., Н., Х. и Г., В., Х., Б., С., М., Ш. и А., В., Н. и Ч., П., Й. и Д., Н., Г., П., В., В. и К.;

- писмените доказателства, посочени по – горе в изложението - съдържащи се в ДП и такива, представени и приети в хода на съдебното следствие.

- отчасти от експертно заключение № 102/ 17.03.2014г. на в.л.Н. и от експертно заключение № 18/ 12.01.2018г. на в.л.П..

- отчасти от показанията на св.И.Р., А.И. / с.з. от 01.06.2016г./, В.К., Х.Т., Б.К., Е.К., С.С., Н.Д. / разпитани в с.з. от 14.10.2016г./, В.К. / 05.12.2016г./, Л.Л., Й.Г., Е.Н., К.Т., Е.Г., А.П. /разпитани в с.з. от 17.02.2017г./, Й.В., Н.С., В.Й. / разпитани в с.з. от 05.12.2016г./, С.П. / с.з. от 17.02.2017г./, С.Б. / прочетени от съда в с.з. от 19.02.2018г. по реда на чл.281 ал.5 вр.ал.1 т.5 НПК/;

- отчасти от обясненията на тримата подсъдими, дадени в с.з. от 29.11.207г.;

На първо място, съдът приема за обективни и достоверни показанията на св.В. и Б., дадени от тях на 16.03.2014г. пред орган на ДП и прочетени от съда по реда на чл.281 ал.4 НПК в с.з. от 17.02.2017г. Независимо от позицията на двете свидетелки след прочитането на тези показания – и двете твърдят, че не помнят нищо от тях и не ги поддържат, съдът намери че те следва да бъдат приобщени към доказателствения материал, по няколко причини. Депозирани са едва няколко дни след инцидента, когато спомените на свидетелките са били запазени, логични са, взаимно се допълват и подкрепят, същевременно не съществува причина към 16.03.2014г. В. и Б. да измислят и твърдят употреба на 250 мл концентриран алкохол и безалкохолна напитка от страна на подсъдимия Н.К. в заведение „***” вечерта на 11.03.2014г. Употребеното от подсъдимия количество алкохол не е значително и не е повлияло съществено на поведението му - от пристигането му в „***” до отиването му в полицейското управление. Още повече, нито един от разпитаните по делото свидетели, присъствали в „***” или по – късно в МБАЛ „Св.И. Рилски” ЕООД, не посочва К. да е имал вид и държане на човек, консумирал алкохолни напитки. И все пак, употребата на алкохол от този подсъдим се подкрепя и от експертното заключение на в.л. В., съпоставено с обстоятелството, че кръвта му за изследване е била иззета в 3.00ч. на 12.03.2014г. – повече от 6 часа след консумацията на напитките.

Съдът приема също така за установено по безспорен и несъмнен начин, че лицата, описани във видео техническата експертиза на в.л.Б. като : по – възрастен мъж, облечен в тъмна връхна зимна дреха; млад мъж, облечен в тъмна зимна дреха ; млад мъж, облечен в светла връхна зимна дреха и млад мъж със светла зимна дреха/ млад мъж със светло спортно горнище/, са съответно подсъдимите В.К., И.К., Н.К. и пострадалия Н.Р.. Лицата, описани във видео техническата експертиза на в.л.Й. като такива с  условни номера от 1 до 5, са както следва : подсъдимия Н.К., пострадалия Н.Р., свидетелката В.К., подсъдимите И.К. и В.К..

Макар разделителната способност на направения от трите камери запис да е ниска и това да не дава възможност за пълна

идентификация на лица и предмети, а само такава по общи белези, съответно според експертното заключение на в.л.Й. и Д. съществува само вероятност дрехите, доброволно предадени от подсъдимите и тези, иззети от трупа на пострадалия, да са носени от лицата, заснети от камерите, Окръжният съд приема че именно тримата подсъдими, пострадалия и св.К. са лицата, описани във видео техническите експертизи. Този извод се налага от съпоставянето на тези три експертни заключения с показанията на присъствалите очевидци – К., Щ., К., К., Б., и с обясненията на самите подсъдими, включително след предявяване на част от тях на снимки от видео техническите експертизи.

От друга страна, с оглед на противоречието в експертните заключения на в.л. Н. и в.л.В. – досежно съдържанието на етилов алкохол в иззетата от подсъдимия Н.К. кръв за изследване, съдът приема като напълно обективно и точно това на второто от тях - № 14/ ФХЗ – 142/ 13.05.2014г. Тази малка  разлика се дължи на обстоятелството, че в.л.В. при своето изследване е използвала по - модерен апарат и е успяла да установи наличие на етилов алкохол, независимо от ниската му концентрация / 0.12 на хиляда/.

В с.з. от 31.01.2018г. Окръжният съд изрично посочва, че приема експертно заключение № 18/ 12.01.2018г. на в.л.П. в едната му част – в която в.л. дава отговор на въпроси, поставени от съда в определението за назначаване на съдебно – техническа експертиза.

Същевременно, при постановяване на присъдата, съдът изключи от доказателствения материал и не взе предвид показанията на св.С., дадени от него на ДП и прочетени от съда в с.з. от 14.10.2016г., доколкото преди това прочитане не е проведена процедура по чл.281 ал.7 НПК.

В хода на съдебното следствие част от разпитаните свидетели – И.Р., Н.Д., А.И., Е.Н., К.Т., Е.Г., А.П., твърдят в своите показания, че инициативата за запознанството между В.К. и Н.Р. е била нейна, че двамата са имали връзка и многократно са посещавали заедно заведения в гр.Дупница, че В.К. е криела отношенията си с Р. от своето семейство, както и че тя се е возила в лек автомобил заедно с Х.Т., Н.Р. и Н.Д.. Съдът приема, че  показанията на свидетелите в тези им части не са достоверни и на тях не следва да се дава вяра – не само защото се опровергават по категоричен начин от показанията на други от разпитаните свидетели – В.К., Х.Т., М.С.. Но и защото показанията на втората група свидетели в по – голяма степен звучат логично и последователно, същевременно обясняват напълно отношението и държането на пострадалия спрямо К..

Съдът не дава вяра на показанията на св.Б.К. и Е.К. в частта им, в която твърдят че след влизането на подсъдимия В.К. в помещението за пушене същият е счупил витрината с носения от него гаечен ключ, опитвайки се да удари пострадалия по главата. Макар да звучат убедително, подкрепяйки се взаимно, тези им твърдения се опровергават от видео техническата експертиза на в.л.Й., според която преградната витрина е счупена от падането на лица с условни номера 2 и 4. Действително, в своите показания пред съда тези двама свидетели не уточняват дали витрината е паднала веднага след твърдяното от тях счупване, същевременно св.Б. посочва, че след влизането на В. и И.К. във външното помещение е чула първоначално счупване на някакво стъкло, а впоследствие – и трясък от падането на витрината. Предвид това, може да се приеме че свидетелката подкрепя в известна степен тези им твърдения.

К. и К. заедно с В.К. са  свидетелите, наблюдавали непрекъснато случващото се в помещението за пушене на заведение „***” – от влизането на тримата подсъдими до излизането им, след като това вече е сторил и пострадалият. Двамата са случайни посетители на заведението, без родствена връзка с някоя от страните по делото и без да са налице данни, които да сочат те да са заинтересовани от изхода на делото. Въпреки това, при констатирани противоречия между показанията на свидетел и описаните във видео техническата експертиза действия, изводите на изготвилото я в.л. следва да бъдат ценени и приемани приоритетно. С оглед на това, Окръжният съд приема че витрината е счупена не от удари на В.К. с гаечния ключ, а от падането на И.К. и пострадалия Н.Р.. Съответно, не приема за достоверни показанията на К. и К. в тази им част. Още повече – установява се и от показанията на св.К., че дядо й е нанесъл първия удар по главата на Р. непосредствено след влизането си в помещението. От видео техническите експертизи се установява, че веднага след него вътре е влязъл И.К. и до счупването на витрината единствено той е нанасял удари на пострадалия.

Съдът не приема за достоверни и част от показанията на св.В.К. и Х.Т., обхващащи случилото се в заведение „***” вечерта на 11.03.2014г.

На първо място, не дава вяра на показанията на св.К. в частта им, в която твърди че дядо й и чичо й – съответно подсъдимите И.К. и В.К., са дошли заедно пред „***” и вторият от тях е започнал да я успокоява, както и че пострадалият в този момент се е приближил към тях и е започнал да ги обижда. По безспорен начин от други, събрани в хода на производството доказателства : показанията на св.Х.Т., обясненията на подсъдимите И. и В. К., най – вече от видео техническите експертизи на в.л.Б. и Й., се установява че подсъдимият И.К. е пристигнал пръв пред заведението, а В.К. – малко след него, като преди това е отишъл до автомобила на другия си син. Впоследствие, при отиването си пред заведението, без да спира и без да разговаря с някой от близките си, В.К. е нахълтал в помещението за пушачи и е нападнал Р.. Последното обстоятелство е видно и от видео техническата експертиза на в.л.П., според която от приближаването на лице 5 / В.К./ към външната врата до нахлуването му в помещението изминава време от едва 4 секунди.

Съдът не дава вяра и на част от показанията на св.Х.Т. - в която твърди, че след пристигането на подсъдимия Н.К., пострадалият е започнал да го обижда, да отправя обидни квалификации по адрес на другите двама подсъдими, както и че му е казал да викне брат си и баща си, за да ги „оправи и тях”. Тези й твърдения не следва да се приемат безкритично, макар поначало да звучат в синхрон с обясненията на подсъдимия Н.К.. От една страна, около и до К. и Р. в различен период от спора между тях е имало и други лица – св.Щ., Б., като първата е получила отговор от двамата, че просто си говорят, а втората е чула единствено репликата на К. към Р. да я остави на мира. В помещението за пушене са се намирали К. и К., но двамата са останали единствено с впечатлението, че К. и Р. спорят помежду си. С оглед на това, съдът приема че показанията на св.Т. в тази им част не отговарят на истината и са депозирани единствено в подкрепа твърденията на Н.К., че той и близките му са обиждани от Р., както и че една от причините да повика другите двама подсъдими, е че така му е казал пострадалият.

Съдът не дава вяра също така на част от показанията на св.В.К. – в която твърди, че с пострадалия Н.Р. са били просто познати, както и че докато със С. и Д. са били при пострадалия в реанимацията на болницата, подсъдимият Н.К. е стоял със скръстени ръце, гледал е в посока на Р. и заканително е въртял глава.

На първо място, несъмнено К. и Р. са били приятели, при това близки. К. е първият човек, на когото Р. се е обадил по телефона след получаване на нараняванията. От пристигането си при „***” до изгонването му от залата за реанимация свидетелят е бил до пострадалия и всячески се е опитвал да му помогне и да го защити : бутал е носилката, влязъл е в конфликт с подсъдимия Н.К. и се е възпротивил на участието му в лекарския екип. От негова страна е проявена загриженост, нетипична в житейски смисъл за отношения между хора, които са просто познати. Затова и съдът приема, че двамата са били повече от такива. Действително, в своите показания св.К. не отрича близостта си с Р. и уточнява, че го е приемал само за познат, тъй като по собствените му разбирания приятел е „силна дума”.

От друга страна, в залата за реанимация са присъствали и лица от медицинския кип – лекари и медицински сестри, разпитани като свидетели по делото / Х., П., К.С./. Същите са общували с подсъдимия Н.К. след неговото пристигане и макар да са били заети с оказване помощ на пострадалия, такива действия от негова страна – стоене със скръстени ръце и заканително въртене на глава, не са видяли.

Съдът не дава вяра и на част от показанията на св.Л.Л. и Й.Г., а именно в която твърдят че с тях се е свързала М. – Л.Б. / посочена като свидетел в приложението към обвинителния акт/ и им е обяснила, че е била заплашена от И.Р. - брат на пострадалия, да даде неверни показания, с които да уличи подсъдимите в извършване на престъплението, че се страхува за детето си и поради тази причина няма да се яви, за да бъде разпитана. Тези твърдения не звучат достоверно, доколкото не се установява от събраните по делото доказателства посочената Б. да е била сред посетителите в „***”, станали очевидци на случилото се вечерта на 11.03.2014г., съответно не съществува никаква причина братът на пострадалия да я притиска да лъжесвидетелства.

Действително, съществува възможност М. – Л.Б. да е измислила това обстоятелство и да го е разказала на Л. и Г., само за да прикрие нежеланието си да пътува до България, за да свидетелства по делото. Независимо от това, съдът прецени че тази част от показанията на двете свидетелки не отговаря на действителността.

Съдът не дава вяра също така на част от показанията на св. Й.В., Н.С., В.Й. и С.П..

Не приема за обективни твърденията на св.В. – шофьор на линейката, изпратена да транспортира пострадалия до болнично заведение, че след качването на носилката с Р. в превозното средство други лица, освен св.Х. и А., не са влизали. Тези му твърдения се опровергават от показанията на св.К., включително и с оглед на проведена между двамата очна ставка. От една страна, твърденията на К. относно този факт – качването му в линейката при пострадалия, за да повтори отново на всеослушание кой точно му е причинил нараняванията, са последователни, кореспондират с положените от него грижи за Р. след идването му в заведението.

От друга, логично е този свидетел да има по - ясен спомен от случилото се тази вечер, доколкото е наранен тежко, а впоследствие и починал, близък негов приятел. Независимо от изключителността на конкретния случай, за св.В. това все пак е било качване на пострадал в линейката и транспортирането му до болницата – нещо рутинно в ежедневната му работа като шофьор към ФЦСМП гр.Дупница. Не на последно място, противоречието в показанията на тези двама свидетели касае факт, несвързан пряко с авторството на деянията.

Съдът не приема за достоверни част от показанията на св.Н.С., а именно в която твърди, че в момента, в който Н.К. е поставил абокат на пострадалия, той се е обърнал към подсъдимия с думите : „ Приятелю, помогни ми, много ме боли”, както и че на въпрос на св.П. за начина на получаване на нараняванията, Р. е отвърнал : „Сборичкахме се и паднахме във витрината”.

На първо място, установява се по безспорен начин от събраните в хода на съдебното следствие доказателства, че отношенията между пострадалия Р., от една страна, и тримата подсъдими – от друга, са били обтегнати и изключително влошени. Такива са били от дълъг период от време, нагнетявани периодично от действията на самия пострадал спрямо подсъдимите и най – вече спрямо св.К.. Към 11.03.2014г. тези отношения са могли да бъдат квалифицирани като омраза, намерила израз в нанасянето на побой и причиняването на Р. на множество наранявания, едно от които смъртоносно. Непосредствено след приключване на побоя, пострадалият е заплашил подсъдимите, че „ще ги изтрепе”, викал е пред  К. и К., че те са го наръгали и „утепали”, че умира, обяснил е на Щ., че К.са го „утрепали”. На пристигналите на място полицейски служители е съобщил, че е заклан и намушкан от К.

С оглед на всичко това, твърденията на св.Н.С., че Р. се е обърнал към подсъдимия Н.К. с думата „приятелю”, както и че е обяснил на д-р П. получените наранявания със сборичкване и падане върху витрина, не могат да бъдат приети за достоверни. Действително, от показанията на св. К. се установява, че Р. се е обърнал към този подсъдим с израза „Докторе, помагай”. Но пострадалият е бил наясно, че животът му е в опасност, както и чии действия са причинили това му състояние. И е лишено от всякаква логика да се обръща към един от нападателите си с „приятел”, още повече да посочва, че нараняванията му са от падане върху витрина.

Не на последно място, пострадалият Р. е приет в болницата с тежка кръвозагуба и хеморагичен шок, изпитвал е силни болки и е буйствал, затруднявайки работата на медицинските лица. Още преди пристигането на линейката е обяснил на Щ., че вижда единствено „бяло петно”. При това му състояние, съмнително е пострадалият изобщо да е съзнавал в какво помещение се намира, какво се случва около него и кой точно му оказва медицинска помощ.

По същите съображения не дава вяра и на част от показанията на св.В.Й. и С.П. – в които първата твърди, че след поставянето на абоката Н.К. се е обърнал към Р. с думите : „Какво стана с тебе, приятел? Ние с тебе само се сборичкахме…”, а вторият – че докато е ревизирал раните на пострадалия, той му обяснил, че при сбиване е паднал върху стъкла. По идентични съображения тези твърдения също не следва да бъдат приети за достоверни, макар да съвпадат с поддържаната от подсъдимите и св.К. теза, че стълкновението им с Р. е „сборичкване”, а пострадалият се е наранил, падайки по корем върху счупената витрина.

Съдът намери също така, че не следва да бъдат приети за достоверни и част от показанията на св.С.Б., а именно в която посочва че след идването си на място, подсъдимият И.К. е влязъл в предверието, отишъл е до седналия пострадал и му е казал : „Излез навън”, както и че след като Р. не е реагирал по никакъв начин, този подсъдим е излязъл. Тези твърдения се опровергават от видео техническата експертиза на в.л.П., като от фотосите на л.940 от делото е видно, че първото появяване на лице 4 / подсъдимия И.К./ пред заведението е регистрирано в 21:25:51ч., т.е. 11 секунди преди нахлуването на В.К.. А за това кратко време И.К. е могъл единствено да размени няколко думи с брат си, но не и да влезе вътре и да отправи реплика към пострадалия.

Действително, в.л. П. изрично посочва, че за времевия интервал 21.22 – 21.23ч. лице 1 излиза навън да пуши, придружено от лице 3, като към тях се приближава и лице 4, т.е. възможно е И.К. да е дошъл при своите брат и племенница за времето до 21.23ч. и до идването на баща си да е имал повече от 2 минути време да извърши действията, описани в показанията на Б. – да влезе вътре,  да отправи репликата към пострадалия и да напусне помещението. Все пак, доколкото на фотосите лице 4 се появява едва в посочения  по – горе момент /21:25:51ч./, съдът прецени че показанията на св.Б. в тази им част не следва да бъдат приемани за обективни.

Съдът не дава вяра и на част от обясненията на тримата подсъдими, визиращи случилото се в заведение „***”.

На първо място, не приема за достоверни част от обясненията на подсъдимия И.К., а именно – в която твърди, че Н.К. му е обяснил по телефона, че пострадалият ги е „приклещил” с дъщеря му в „***”, че след като изпреварил баща си и отишъл пръв при заведението, чул Р. да крещи обидни думи и псувни, а впоследствие обидил и баща му, както и че при последното си изправяне Н.Р. казал : „Прободох се, прободох се“.

Не дава вяра на част от обясненията на подсъдимия В.К., а именно -  че след проведения телефонен разговор И.К. му е обяснил, че Н.Р. е приклещил другия му син и внучката му в „***“, че преди да отиде при автомобила на Н.К. е взел пръчка от купчина със строителни отпадъци, че след като отишъл при заведението чул пострадалия да казва, че тази курва ще я направи проститутка и ще я изпрати в Гърция, а Н.К. му отвърнал да не я нарича така, защото му е дъщеря, че след като Р. станал, извикал : „Прободох се“, както и че пострадалият бил в превъзходно състояние след края на сбиването.

Не дава вяра и на част от обясненията на подсъдимия Н.К., а именно – че в заведение „*** е пил само чай, че след пристигането си при паркинга на „***”, пострадалият изритал вратата на управлявания от него автомобил и му викнал да излиза, че пред него наричал дъщеря му курва, че на няколко пъти му казал да доведе баща си и брат си, като ги нарекъл „тези капути”, че не смеел да си тръгне, защото се страхувал, че пострадалия ще го настигне в тъмното, че се опасявал други хора от групата на Р. да не го причакат при автомобила, че се обадил на баща си и брат защото пострадалия многократно му казал да ги викне, че след идването си пред заведението В.К. видял, че внучката му плаче и започнал да я успокоява, а в този момент пострадалият станал и казал: „А, дойде ли дърт педераст, сега ще ви бия и еба и тримата, а тая пък курва, не знам какво ще я правя“, че Р. тръгнал към баща му, който заедно с брат му скочили да се защитят, че в един момент чул трясък и видял Р. да става от пода и да казва : „Прободох се, набодох се“, че по време на сбиването в „***” не е носил нож и не е използвал такъв, а след тръгването си от заведението е предал на брат си ключове за автомобил.

Тези твърдения на подсъдимите Окръжният съд намира за недостоверни и приема, че те са дадени единствено с цел изграждане на алиби. Макар да се подкрепят както помежду си, така и в известна степен от показанията на св.К. и Т., те се опровергават по категоричен начин от други, събрани и проверени в хода на делото доказателства – показания на свидетели / К., К., Б., Щ./, експертни заключения на в.л. В обясненията си тримата се обединяват около обща защитна теза, като твърденията им в частта относно случилото се в „***” могат да бъдат обобщени досежно следните твърдяни от тях факти : Н.К. и дъщеря му били „приклещени” от пострадалия, който не ги пускал да си вървят; същият обиждал подсъдимите и К.; след пристигането си пред заведението В.К. най – напред започнал да успокоява внучката си; след ставането си от пода, Р. извикал : „ Прободох се”.

На първо място, несериозно звучи твърдението, че Н.К. и дъщеря му не са могли да си тръгнат от заведението, тъй като пострадалият не ги „пускал”. Напротив, от идването на този подсъдим в заведението, до пристигането на другите двама, той и дъщеря му са имали много такива възможности и нищо не им е пречило да го сторят. А когато Р. е седнал с качени на масата крака и е обидил Н.К., наричайки го „мръсно куче”, пострадалият даже недвусмислено е демонстрирал, че за него разправията е приключена.

Непосредствено след това действие на пострадалия, Н.К. е последвал дъщеря си, отишъл е при автомобила си и е седнал вътре. И в този момент абсолютно нищо не е пречило на подсъдимия – зрял, 46–годишен мъж, да запали превозното средство и да се прибере у дома. Вместо това, К. е избрал да излезе от автомобила и да се върне в заведението, да продължи разправията с Р., като изчака и пристигането на другите двама подсъдими. Н.К. е могъл също така, ако действително се е страхувал от Р., да се обади не само на брат си, но и на спешен номер 112 с искане за изпращане на място на полицейски автомобил. Но целта му всъщност  е била не безпрепятствено и безопасно напускане на района, а физически сблъсък и саморазправа с Р.. Затова и обаждане до спешния номер не е последвало.

Освен това, твърденията му че го е било страх да не бъдат нападнати в тъмното при паркирания автомобил, по никакъв начин не кореспондират с излизането му от превозното средство и връщането му при заведението, доколкото по този начин реално е оставил сами дъщеря си и св. Т..

От друга страна, независимо от твърденията на тримата подсъдими, както и на св.К. и Т., съдът приема че единствените обидни думи, отправени от Р. към членовете на сем.К.вечерта на 11.03.2014г., са „Мършо” и „Куче мръсно”. Първата е отправена от пострадалия при влизането му в заведението и е била адресирана към св.К., като това обръщение е използвано от него и при други случайни срещи между двамата. Вторият израз е чут от св.Б. и е отправен по адрес на Н.К..

Както бе посочено по – горе в изложението, при обсъждане показанията на св.Т., по време на разправията около К. и Р. е имало и други лица – св.Щ., Б., К., К.. С изключение на посочения от Б. израз, никой от тези свидетели не е чул отправяне или размяна на други обидни думи между двамата. С оглед на това, съдът приема че твърденията на подсъдимите и на св.К. и Т. за отправени множество обидни изрази от Р. към тримата подсъдими и К., не отговарят на истината.  Приема също така, че те са депозирани единствено в цел вменяване на пострадалия на отправяне на обиди, които са засегнали подсъдимите и предизвикали реакцията им.

По несъмнен начин от видео техническата експертиза на в.л. П. се установява, че В.К. е нахлул в помещението за пушене, без да се спира и без да разговаря със своите близки. Затова и съдът не приема за достоверни твърденията на подсъдимите В. и Н. Карастоянови, както и тези на св.К., че първият от подсъдимите се е спрял, за да провери какво е състоянието на внучката му и в това време е чул обидни квалификации от Р. за К., на които със забележка реагирал Н.К.. Очевидно е, че те са изложени пред съда като част от обмислена и съгласувана защитна теза.

Твърденията на тримата подсъдими и на св.К., че след ставането си от пода пострадалият Р. е извикал : „Прободох се”, също не следва да бъдат приемани за достоверни. От една страна, видно от показанията на св.К., думите на Р. са били : „Вие луди ли сте, наръгахте ме”. Тези твърдения на свидетеля са в пълно съзвучие както с механизма на получаване на нараняването в коремната област на пострадалия – удар с нож от подсъдимия Н.К., така и с обстоятелството, че в този момент удари са нанасяли едновременно  всички подсъдими и Р. не е могъл да разбере кой точно му причинява това нараняване.

От друга, от показанията на св.Д., Ш., К., се установява, че пострадалият веднага е обяснил на дошлите при „***”полицейски служители, както и на своя приятел, че е „наръган от К***”.

С оглед на това, горепосочените твърдения също следва да бъдат разглеждани единствено като част от защитната теза на подсъдимите, а именно че Р. е паднал по корем върху счупената витрина и това е причинило получените от него наранявания, включително и смъртоносното такова. Естеството на получените от Р. наранявания, включително и причинилото смъртта му, размерите и спецификите на раневите канали категорично изключват възможността те да са причинени от парчета счупено стъкло, при това с дебелина от 1 см.

Съдът не дава вяра и на другитe две твърдения на подсъдимия В.К., посочени по – горе като недостоверни, а именно -  че по пътя към заведението е взел пръчка от купчина със строителни отпадъци, както и че след излизането си от заведението Р. е бил в превъзходно състояние, макар да се е държал за корема. По отношение на първото прецени, че следва да бъдат кредитирани показанията на св.К. и К., а именно - че този подсъдим е бил въоръжен с гаечен ключ. Двамата свидетели са се намирали в непосредствена близост и са могли добре да възприемат и различат носения от К. предмет. Още повече, гаечните ключове са част от комплекта за ремонт, предназначени са за смяна на гуми и обичайно се намират във всеки автомобил.

Гаечният ключ не е открит при огледите на местопроизшествие и на автомобила на И.К., което налага извода, че същият е бил укрит от подсъдимия В.К..

Твърденията на този подсъдим, че Р. е излязъл от  заведението в превъзходно състояние също звучат нелогично. Не само защото се опровергават по категоричен начин от показанията на св.К., че пострадалият е бил дезориентиран, но и защото човек, току що получил множество удари и в състояние на няма как да се чувства „превъзходно”.

Съдът не приема за достоверни и останалата част от горепосочените твърдения на Н.К., а именно – че в заведение „*** е пил чай; че след пристигането си при паркинга на „***”, пострадалият изритал вратата на управлявания от него автомобил и му викнал да излиза; че се обадил на баща си и брат защото пострадалия многократно му казал да ги викне; че по време на сбиването в „***” не е носил нож и не е използвал такъв; както и че след тръгването си от заведението е предал на брат си изпуснати ключове за автомобил.

На първо място, съдът приема че в компанията на своите приятели Н.К. е изпил 250 мл водка и безалкохолна напитка, като твърденията му в тази насока се опровергават от показанията на св.В. и Б., както и от експертното заключение на в.л.В.. Съдът изложи своите съображения при обсъждането на показанията на тези две свидетелки и не намира за нужно да ги повтаря.

Не приема за обективни и твърденията на подсъдимия, че след пристигането му при паркинга Р. е изритал вратата на автомобила, доколкото от видео техническите експертизи се установява единствено, че пострадалият е бил до автомобила.

Решението на Н.К. да се обади на брат си по телефона е мотивирано от желанието му да получи подкрепа от другите двама подсъдими. Твърденията му, че ги е повикал, тъй като  пострадалият така му бил казал, съдът разглежда  като част от защитната теза, че К. се е страхувал от Р. и едва ли не безпрекословно е изпълнявал нарежданията му. Но тази версия също звучи  нелогично и недостоверно, още повече предвид факта, че лицето, думата на която била задължителна за подсъдимите, след съвсем кратко време се е оказала жертва на тяхното нападение.

Твърдението на този подсъдим, че не е носил нож у себе си, се опровергават по категоричен начин от показанията на св.К. и Д., от видео техническите експертизи, както и от тройната съдебномедицинска експертиза. От показанията на първия от посочените двама свидетели се установява, че той е видял в ръката на подсъдимия нож, приличащ на джобен такъв  с тънко и не много дълго острие. В хода на проведената от Д. беседа Н.К. индиректно е потвърдил наличието на оръжие, използвано по време на нанасянето на удари и укриването му на място, на което да не може да бъде открито.

От видео техническите експертизи се установява, че при последното си влизане в помещението за пушене Н.К. първоначално е държал дясната си ръка под якето, а след изваждането й е регистрирана появата на предмет с метален блясък в ръката му.

Характеристиките на използваното от този подсъдим  оръжие се установяват най – вече от вида и размерите на причинените с него рани на пострадалия. А именно – прободно порезно оръжие, нож с остър връх, един остър режещ ръб и срещулежащо тъпо рамо с широчина до около 3 - 4 мм. Изводите на в.л. Г., Х. и Н., че нараняванията в коремната област, над лява мамила и над гръдна кост са причинени именно от нож, се споделят напълно от съда. При това нож с остър връх и един режещ ръб, доколкото при изследване раневите канали в.л. са  установили промяна в широчината на острието на причинилото ги оръжие / от 12 до 23 мм при различните наранявания/, в зависимост от дълбочината на проникване.

С оглед на установената поредица от предприети от  Н.К. действия вечерта на 11.03.2014г. – от излизането му от заведение „***” в 20.00ч. до отиването му в полицейското управление след 22.30ч., наличието у него на нож, с който е нанесъл удари на пострадалия Р. в „***”, може да бъде обяснено по два начина. Този подсъдим или е имал нож у себе си, докато е пътувал с автомобила към дома, или брат му И.К. го е донесъл и му го е дал. Доколкото втората хипотеза не се подкрепя от събраните по делото доказателства, то съдът приема, че ножът е носен от Н.К. при пристигането му в заведение „***”. В подкрепа на този извод е и една от отправените от него към пострадалия реплики, а именно : че му е най – лесно да го заколи сега, но трябва до „го лежи”, а има и много свидетели. И тя е отправена преди идването на другите двама подсъдими.

Твърдението на този подсъдим, че след излизането от помещението е предал на брат си изпуснати от него ключове за автомобил, също не се приема от съда за достоверно. Напротив, в този момент на И.К. е предадено оръжието, с което е намушкан пострадалия, и това е единствената причина той да ускори ход и да се затича, отразено подробно както във видео техническата експертиза на в.л.Б. / л.8 от т.ІІІ на ДП/, така и в тази на в.л.П. / л.953 от делото/. А предаването му по най – бързия начин от страна на Н.К. е логично, доколкото намушкването на пострадалия е извършено пред очевидци и е очаквано подозренията при разследване на случая да паднат именно върху него, съответно да бъде извършено претърсване.

Освен това, съдът приема че ножът е укрит именно от И.К., на място, където да не може да бъде намерен. Впоследствие е съобщил това обстоятелство на брат си в болницата, при единствения контакт между двамата преди задържането им в сградата на полицейското управление, респективно преди провеждането на разговор между св.Д. и подсъдимия Н.К..

Деянията на подсъдимите И.В.К., В.Н.К. и Н.В.К., осъществяват от обективна и субективна страна състава на престъпления от общ характер по чл.115 вр.чл.20 ал.2 НК.

От обективна страна е налице умъртвяване на Н. Ю. Р., като убийството е извършено от тримата подсъдими в съучастие като съизвършители. От субективна страна е налице пряк умисъл – подсъдимите са съзнавали общественоопасния характер на своите деяния, предвиждали са настъпването на общественоопасните им последици и са го искали.

Всеки от тримата е искал умъртвяването на пострадалия, като действията им са били насочени именно към постигането на този резултат. Подсъдимите са изпитвали към Н.Р. омраза и ненавист, всеки от тях е имал дълбок личен мотив да го нарани и дори да го убие. И.К. го е възприемал като част от хората, довели до затваряне на стопанисваното от него заведение, като човек, тормозил както него, така и негова приятелка, унижавал го нееднократно на публични места в присъствието на много хора. В.К. също е бил в тежък конфликт с пострадалия, преди инцидента в „***” многократно е бил обиждан от него, на публични места в присъствието на други хора. Н.К. също е ненавиждал Р., възприемал го е като човек, тормозил от години дъщеря му. Отношението на Р. към К., действията му спрямо нея са рефлектирали пряко не само върху нейния баща, но и върху другите двама подсъдими, най – вече върху В.К..

Всичко това постепенно е довело до увереност у подсъдимите, че не е възможно да се справят с пострадалия по друг начин, до желанието им да вземат нещата в свои ръце и да приключат с него веднъж завинаги.

В.К. пръв е нападнал Р., като му е нанесъл удар по главата с гаечен ключ. Веднага след това, нападение е предприето и от И.К., който с юмручни удари по главата е свалил пострадалия на пода. Към него се е присъединил В.К., като двамата са започнали едновременно да удрят Р., най – вече в жизнено важна част от тялото - главата. Пораженията от ударите на тези двама подсъдими по главата на Р. са добре видими на снимки № 30 - 35 от фотоалбума към съдебномедицинска експертиза / л. 57 – 62 от т.ІV на ДП/.

Възползвайки се от нанасянето на удари от другите двама подсъдими, Н.К. е започнал да мушка пострадалия с нож, като му е нанесъл най – малко 4 наранявания с това оръжие : по корема, по гърдите и по гърба. Нараняването в корема реално е довело до смъртта на Р., доколкото е причинило тежка и непреодолима за лекарите кръвозагуба. По същото време В.К. и И.К. са продължили да удрят пострадалия, вторият от тях използвайки и дървена плоскост от счупения барплот, или за кратък период от време удари са нанасяни едновременно от всички подсъдими.

При това, първите двама подсъдими са използвали твърди предмети – гаечен ключ и дървено парче от барплот, а Н.К. – нож. Ударите са били нанасяни от близко разстояние, със значителна сила, най – вече в жизненоважни част от тялото на пострадалия – глава и корем. Използваните от подсъдимите предмети реално са били годни да умъртвят човек, като в най – голяма степен това се е отнасяло за ножа.

Действително, докато И.К. е нанасял удари на падналия на пода пострадал, В.К. е положил известни усилия за удържане на другия си син. Тези му действия обаче са били съвсем кратки – пуснал е Н.К. и сам активно се е включил в побоя. След неговото приключване се е обърнал към пострадалия и го е заплашил, че следващия път „ще е по – лошо”. Това е обяснимо, предвид състоянието на Р. - макар окървавен и държащ се за корема, той е бил на крака, съответно към този момент подсъдимите не са знаели какви точно увреждания са причинили нанесените му удари.

В действията им се наблюдават целенасоченост, последователност и в известна степен запазване на самообладание – умъртвяване на Р., впоследствие напускане на местопроизшествието и укриване на използваните оръжия. Н.К. хладнокръвно е държал ножа под якето си, изчаквайки удобен момент да започне да мушка с него пострадалия. Непосредствено след извършване на деянията, всеки от подсъдимите е извършил поредица от действия, сред които и такива, изискващи повишено внимание и постоянен контрол - управление на автомобил : И.К. и Н.К. при напускане на заведението, В.К. малко по – късно при отиване в болницата. Вторият подсъдим дори е извършил медицински манипулации, оказвайки помощ на самия пострадал.  Действително, и тримата са се страхували от пострадалия, Н.К. е бил напрегнат, а В.К., с оглед на личностовите си особености - в специфично състояние на кумулиран афект. Това е била и причината рязко да нахлуе в помещението за пушене, без дори да се спре при близките си.

Приетата от съда правна квалификация на извършените от подсъдимите деяния се различава от тази, описана от прокурора в изготвения обвинителен акт. Обвинението, повдигнато срещу И.К. и В.К., е за извършване на престъпления по чл.115 вр.чл.20 ал.4 НК - не за умъртвяване на Р. в съучастие като съизвършители, а за друга форма на съучастие - помагачеството им на третия подсъдим, улесняването от тяхна страна на Н.К. да умъртви Н.Р., чрез отстраняване на спънки : нанасяне на побой, сломяване съпротивата му  и създаване на пречки да се отбранява. Съответно Н.К. е обвинен, че е умъртвил пострадалия Р. в съучастие като съизвършител с помагачите И. и В. К.

Този правен извод не се споделя от първоинстанционния съд – от събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява, че умисълът на подсъдимите И. и В. К. е бил не да улеснят Н.К. в извършване на убийство, а идентичен с този на последния от тях - да умъртвят Р.. Всеки един от тримата подсъдими със своето поведение е допринесъл на настъпване на общественоопасния резултат, всеки от тях е съзнавал че на пострадалия Р. се причиняват множество наранявания по тялото и по главата, както и всеки един от тях е имал  непосредствена възможност да възприеме и действията на останалите.

Независимо, че всички правно релевантни обстоятелства са описани в обвинителния акт, Окръжният съд, с оглед липсата на проведена процедура по чл.287 ал.1 НПК, се произнесе в рамките на повдигнатото срещу всеки от подсъдимите обвинение. Извършването на престъпление в съучастие като съизвършители се явява по – тежко наказуемо такова, в сравнение с това като помагачи. В тази хипотеза – при повдигнато обвинение за извършване на престъпление в съучастие като помагачи, съдът може да признае подсъдимите за виновни в извършване на деянието в съучастие като съизвършители единствено при сторено от прокурора в хода на съдебното следствие и  прието от съда изменение на обвинението.

Предвид гореизложеното, съдът призна тримата за виновни в извършване на престъпленията, описани в обвинителния акт : Н.К. в извършване на престъпление от общ характер по чл.115 вр.чл.20 ал.2 НК, другите двама подсъдими – в извършване на такива по чл.115 вр.чл.20 ал.4 НК.

При обсъждане съставомерността на действията на подсъдимите, Окръжният съд намери също така, че тримата не са се намирали в условията на неизбежна отбрана, както и не са били в състояние на силно раздразнение, на уплаха или на смущение.

За да е била налице неизбежна отбрана, то пострадалият Р. е трябвало да осъществи по отношение на който и да е от тях непосредствено и противоправно нападение. А такова действие от негова страна не е извършено, напротив – именно пострадалият е бил нападнат последователно от подсъдимите : най – напред от В.К., от И.К., и най – накрая от Н.К..

С оглед на събраните по делото доказателства, може да се направи извод, че действията на подсъдимите при извършване на престъплението не са били обусловени от наличие у тях на уплаха или смущение, както и че никой от тях не е бил в състояние на силно раздразнение. Макар да е очевидно, че действията им не са били съвсем хладнокръвни и премерени, те не са били съпроводени с уплаха или смущение. Тримата са били водени и заслепени от ненавистта си към пострадалия до степен, че изобщо не са държали сметка, както за присъствието на посетителите в заведението, така и за това на близката им родственица.

Липсата у тримата на силно раздразнение, както и на уплаха и смущение, се установява от комплексните съдебно психиатрични и психологични експертизи. Съдът не намери основания да се усъмни в правилността на изводите на в.л. В., В. и К..

При определяне на наказанията на тримата подсъдими се взеха предвид всички обстоятелства, имащи значение за отговорността им, както и целите по чл.36 НК. Степента на обществена опасност на деянията е изключително висока – увредени са тежко обществените отношения,свързани със здравето и телесната неприкосновеност на личността, с живота на човека. Убитият е млад човек, ненавършил 28 години. От страна на подсъдимите са демонстрирани арогантност, дързост и цинизъм – същите са нападнали и умъртвили пострадалия Р. на обществено място, в присъствието на множество свидетели, сред които и В.К. - собствената им племенница, внучка, дъщеря.

Степента на обществена опасност на подсъдимите е ниска, от друга страна – и тримата са неосъждани, В.К. и Н.К. са лекари, добре познати в гр.Дупница, в момента на извършване на престъплението у В.К. е бил налице т.нар. кумулиран афект. Освен това, и тримата подсъдими са били подложени на дългогодишен тормоз от страна на пострадалия Р., насочен персонално както към всеки един от тях, така и към В.К.. В.К. е на сравнително напреднала възраст – 68 години към датата на извършване на деянието и 72 години към постановяване на присъдата. И тримата проявяват известно съжаление за случилото се.

От събраните в хода на съдебното следствие доказателства се установява, че в залата за реанимация Н.К. е успокоявал пострадалия Р. – че всичко с него ще се оправи, както и че му е оказал специализирана медицинска помощ, изразяваща се в  хващане на венозен източник и поставяне на абокат. Съдът прецени, че тези действия на подсъдимия по естеството си представляват усилия за изграждане на алиби – както по отношение на начина на получаване на нараняванията, така и на личното му отношение към пострадалия. Предвид това намери, че те не следва да бъдат отчитани смекчаващо отговорността му обстоятелство. Малко преди да извърши тези медицински манипулации, Н.К. е обяснил на  св.Й.И., че двамата с пациента са се сбили и са паднали върху стъклена витрина. Тези отделни епизоди в неговото поведение съдът приема именно за действия, насочени към осигуряване на алиби. И същевременно са индикация, че за краткото време от оставянето на Т. у дома до пристигането си в болницата, Н.К. е бил в състояние да обмисли както случилото се, така и своята версия, която да изложи при необходимост.

Затова и съдът прецени, че оказаната на пострадалия медицинска помощ не следва да бъде разглеждана като обстоятелство, смекчаващо отговорността на Н.К..

Предвид гореизложеното, Окръжният съд намери че по отношение на подсъдимия В.К. са налице многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства по смисъла на чл.55 ал.1 НК, а по отношение на другите двама подсъдими – относителен паритет между смекчаващите и отегчаващите отговорността им обстоятелства. Намери също така, че по отношение на В.К. е налице и другата, кумулативно предвидена в хипотезата на чл.55 ал.1 НК предпоставка, а именно и най – лекото, предвидено в закона наказание, да се окаже несъразмерно тежко.

Като съобрази разпоредбата на чл.21 ал.1 НК и степента на участие в извършване на престъплението на всеки от подсъдимите, съдът наложи на подсъдимия И.К. наказание “лишаване от свобода” за срок от 13 години, на подсъдимия В.К. – наказание под най – ниския предел, а именно „лишаване от свобода” за срок от 9 години, и на подсъдимия Н.К. – наказание „лишаване от свобода” за срок от 15 години. Прецени, че размерът на наказанието на И.К. следва да бъде по – кратък с 2 години от наложеното на Н.К., доколкото обвинението срещу него е за помагачество, а степента му на участие е поделена с подсъдимия В.К.. Намери, че определянето на наказанията в тези размери е съобразено в пълна степен, както с обществена опасност на престъплението и на самите подсъдими, с подбудите им,  така и с целите на наказанието по чл.36 НК, най – вече с тяхното поправяне и превъзпитание.

При условията на чл.57 ал.1 т.2 б.а ЗИНЗС определи първоначален режим на изтърпяване „строг” на наложените наказания, като приспадна и времето, през което тримата подсъдими са били задържани – при изпълнение на наказанията „лишаване от свобода”.

Вследствие на извършеното престъпление – умъртвяването на Н.Р., на пострадалите : М.С. - Р. – съпруга, Ю. и Г. Р. – родители, са причинени значителни неимуществени вреди. Те се изразяват в претърпените болки и страдания вследствие загубата на съпруг, съответно син. Както бе посочено по – горе, към момента на убийството Р. е имал навършени 27 години. С причиняването на смъртта му, на М.Р. е отнет съпруг, отнета е възможността й двамата да имат деца и да прекарат живота си заедно. Действително, към момента на убийството Р. е живяла във Великобритания, а пострадалият - в гр.Дупница. Но пребиваване и работа на един от съпрузите в чужбина съвсем не е изолирано явление, съответно не следва да бъде разглеждано като липса на чувства и взаимност между тях.

Родителите Ю. и Г. Р. са загубили син в млада възраст, лишени са завинаги от морална и финансова опора, пострадали са тежко от неговата смърт.

Всички тези вреди несъмнено следва да бъдат репарирани от тримата подсъдимите.

В съответствие с принципа за справедливо репариране на вредите по чл.52 ЗЗД, съдът се произнесе по предявените от пострадалите граждански искове, като осъди тримата подсъдими солидарно да заплатят, както следва : на М.С. – Р. сума от 50 000 лв, на Ю. и Г. Р. – суми от по 120 000 лв за всеки един от тях. Присъди сумите ведно със законната лихва, считано от 11.03.2014г. до окончателното изплащане, и заедно със сторените деловодни разноски. Гражданските искове за разликите до пълните претендирани размери отхвърли като неоснователни.

С оглед на признаването им за виновни, осъди подсъдимите да заплатят и сторените деловодни разноски на ДП и в производството пред първоинстанционния съд. Произнесе се по приложените веществени доказателства, като по отношение на част от тях постанови връщане на собствениците, а друга определи за унищожаване.

 

 

 

По така изложените съображения съдът постанови присъдата си.   

 

 

 

                                            Председател: