Производството е по реда на глава деветнадесет от ЗУТ. Постъпила е жалба от Анастасия Николова Томешкова от гр.София, ж.к. „Дианабад”, бл.43-44, вх.Л, ап.182, с ЕГН: ********** срещу Заповед № РД – 14 – 440/25.08.05г. на Началника на ДНСК – гр.София, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж „плътна ограда”, реализиран от Никола Киряков Томешков, в урегулиран поземлен имот /УПИ/ IV – 640, на страничната регулационна линия с УПИ V – 641, кв.34 по плана на гр.Кърджали, без изискващите се строителни книжа, без съгласие от съсобствениците на имота и без съгласие от собствениците на съседния УПИ V – 641, кв.34. Със същата заповед бил определен срок до 31.10.2005г. за доброволно изпълнение на разпореденото премахване, а при неспазване на сроковете за доброволно изпълнение, следвало да се извърши принудително премахване на незаконния строеж. Обжалваната заповед била незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния закон и необоснована. Същата не била мотивирана, с което се нарушавало правото на защита на адресата на административния акт. От обстоятелствата по преписката се установявало, че в случая не се касаело за незаконно строителство. Моли да бъде отменена изцяло атакуваната заповед. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от процесуален представител, който поддържа жалбата и моли заповедта да бъде отменена като незаконосъобразна. Представя копие от строително разрешение № 374 от 26.11.1974г. Построената ограда се намирала изцяло в УПИ, собственост на жалбоподателката, от което следвало, че не било необходимо да се вземе съгласието на собствениците на съседните поземлени имоти. Разпоредбата на чл.48 ал.4 от ЗУТ позволявала да бъде построена ограда с максимална височина до 2.20м., без съгласието на заинтересованите лица – собственици на съседните имоти, при условие, че тази ограда попада изцяло в имота на лицето, което я е построило. В констативния акт не се оспорвал факта, че оградата е изцяло в имота, собственост на жалбоподателката. Следователно не било необходимо да се взема съгласието на съседите на имота. От друга страна имало разрешение за строеж от 1974г. Действащият ЗУТ въвеждал срок, в който едно строително разрешение следвало да бъде реализирано. Този срок съгласно разпоредбата на чл. 153 ал.2 от ЗУТ бил три годишен, с възможност за презаверяване до една година. ЗУТ влязъл в сила на 31.03.2001г., а строежът бил завършен през месец март на 2004г., с оглед на което строежът бил извършен в срок. Следователно неправилна била констатацията, че строежът бил извършен без съответно строително разрешение. Моли да се постанови решение, с което изцяло да се отмени обжалваната заповед. Ответникът – ДНСК – София, се представлява в съдебно заседание от юрисконсулт. Същият намира жалбата за неоснователна. Твърди, че заповедта на Началника на ДНСК – София била правилна и законосъобразна. Дори да се приемело, че е налице разрешително за строеж за ограда, от него било видно, че височината трябва да е до 0.60м. От доказателствата по делото се доказало, че оградата е по – висока. Съгласно заповедта липсвало и констативно становище, което било неизменна част от издаването на едно строително разрешение, касаещо ограда. Моли атакуваната заповед да бъде оставена в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Заинтересуваните страни – Диана Георгиева Гунчева - Кондева и Добринка Георгиева Гунчева – Димитрова – не се явяват и не се представляват в съдебно заседание. В писмено становище посочват, че са съсобственици на ½ ид. част от парцел IV – 640 в кв.34 по действащия регулационен план на гр.Кърджали, като другата ½ ид.част от посочения имот бил собственост на жалбоподателката Томешкова. Посочват също така, че не били дали съгласие, съобразно изискването на чл.183 от ЗУТ и следващите за построяване на масивна ограда по южната граница на имота им УПИ IV – 640 и УПИ V – 641, собственост на Коста и Димитър Кичкови. Строежът бил незаконен по смисъла на ч.225 ал.2 т.2 от ЗУТ и бил извършен от Никола Киряков Томешков – баща на собственичката. Намират жалбата на Анастасия Томешкова за неоснователна. Молят Заповед № РД – 14 – 440/25.08.05г. на Началника на ДНСК – гр.София да бъде потвърдена. Заинтересуваната страна – Коста Георгиев Кичков се явява лично и с процесуален представител. Намира заповедта на Началника на ДНСК – гр.София за правилна и законосъобразна и моли да бъде оставена в сила, като му се присъдят направените по делото разноски. Посочва, че липсвали доказателства, че тази ограда е построена по законен начин, без отклонение от строителните правила. Заинтересуваната страна – Димитър Георгиев Кичков се явява лично в съдебно заседание. Посочва, че оградата не му пречи. Участващият в съдебното производство на основания чл.41 ал.1 от ЗАП представител на Окръжна прокуратура – гр.Кърджали намира жалбата за неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена, а заповедта на Началника на ДНСК – гр.София, като правилна и законосъобразна да бъде оставена в сила. Съдът, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с доводите изложени от страните по делото и прокурора констатира: Жалбата е подадена в срок и е допустима, а по същество разгледана е неснователна. С констативен акт № 2 от 28.04.2005г. Антония Величкова Стойчева – главен специалист при техническа служба на Община Кърджали, и Люба Иванова Краева - главен специалист при техническа служба на Община Кърджали, са извършили проверка за съответствие на строеж, представляващ плътна ограда, намиращ се в гр.Кърдµали, ул.”Родопи” 33, в кв.34, УПИ IV – 640 по предвижданията на действащия подробен устройствен план, собственост на Анастасия Николова Томешкова – НА № 66, н.дело № 1658/95г., и на Диана Георгиева Гунчева - Кондева и Добринка Георгиева Гунчева – Димитрова – НА № 86, н.дело № 1300/96г. Строежът бил собственост на Анастасия Николова Томешкова, а строител – Никола Киряков Томешков. При проверката не били представени одобрен проект, разрешение за строеж, протокол за откриване на строителна площадка, протокол за определяне на строителна линия и ниво, както и заповедна книга. В констативния акт е посочено, че строежът представлява монолитно изградена ограда, с бетонови колони и тухлена зидария, с дължина 5 метра и височина 1.80 метра, като оградата била измазана откъм УПИ IV – 640. При проверката са установени следните нарушения: обектът е изграден без строители книжа и без разрешение за строеж, като строителството е започнало през месец март на 2004г., в нарушение на разпоредбите на чл. 147 ал.1 т.7 и ал.2, и чл.148 ал.1 и 2 от ЗУТ. Посоченият констативен акт е получен от Никола Киряков Томешков на 28.04.2005г. На 30.05.2005г., с констативен протокол Антония Величкова Стойчева – главен специалист при техническа служба на Община Кърджали, и Люба Иванова Краева - главен специалист при техническа служба на Община Кърджали установили, че в законоустановения седем – дневен срок не било постъпило възражение по констативен акт №2/28.04.2005г. Въз основа на констативен акт № 2/28.04.2005г. е издадена Заповед № РД – 14 – 440/25.08.05г. на Началника на ДНСК – гр.София, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж „плътна ограда”, реализиран от Никола Киряков Томешков, в урегулиран поземлен имот /УПИ/ IV – 640, на страничната регулационна линия с УПИ V – 641, кв.34 по плана на гр.Кърджали, без изискващите се строителни книжа, без съгласие от съсобствениците на имота и без съгласие от собствениците на съседния УПИ V – 641, кв.34. Със същата заповед е определен срок до 31.10.2005г. за доброволно изпълнение на разпореденото премахване, като при неспазване на срока за доброволно изпълнение е наредено да се извърши принудително премахване на незаконния строеж за сметка на извършителя по реда на чл.225 ал.4 от ЗУТ и Наредба № 13/2001г. От декларация от 27.04.2005г. на Никола Киряков Томешков се установява, че строителните работи по изграждането на оградата са започнали през месец март на 2004г. От пълномощно с нотариална заверка на подписа от 04.07.2001г. на нотариус Даскалова № 343, с район на действие – РС – София, се установява, че Анастасия Николова Томешкова е упълномощила баща си Никола Киряков Томешков да я представлява във връзка със следния недвижим имот, находящ се в гр.Кърджали, ул.”Родопи” 33, представляващ ½ идеална част от УПИ IV – 640 в кв.34. От НА за продажба на недвижим имот със запазване вещно право на ползване № 66 от 27.12.1995г., том 6, н.дело № 1658/95г. на нотариус Е.Калайджиева, се установява, че Анастасия Димитрова Томешкова и Никола Киряков Томешков са продали на Анастасия Николова Томешкова своя съсобствен недвижим имот:1/2 идеална част от парцел VIII – в кв.62 по стария регулационен план на гр.Кърджали, а по новия парцел IV – 640 в кв.34, целият от 487 кв.м., ведно с втория етаж от масивна жилищна сграда на два етажа, представляваща самостоятелно жилище с отделен вход със застроена площ 90 кв.м. От НА за дарение на недвижим имот № 86 от 29.11.1996г., том 5, н.дело 1300/96г. на П.Александров, нотариус при Кърджалийския районен съд, се установява, че Вангелина Дмитрова Добрева дарява на Диана Георгиева Гунчева - Кондева и Добринка Георгиева Гунчева – Димитрова собствения си недвижим имот, представляващ 1/2 идеална част от парцел IV – 640 в кв.34, целият от 487 кв.м. От строително разрешение № 374 от 26.11.1974г. се установява, че на Никола Киряков Томешков от гр.Кърджали е разрешено да построи бетонна ограда с височина 0.60 метра от терена. При тази фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи: Обжалваният административен акт е правилен и отговаря на изискванията на чл. 15 ал.2 от ЗАП, действала към момента на издаването му. Издаден е от компетентен орган, в необходимата форма, посочени са фактически и правни основания за издаване на акта, като в разпоредителната му част са определени задълженията на адресата, начинът и срокът за изпълнението им. Административният акт на основание чл. 225 ал.3 от ЗУТ, в редакцията си към момента на издаване, е издаден въз основа на констативен акт, съставен от длъжностни лица на Община Кърджали. Правилно в обжалваната заповед е посочено, че изграждането на оградата не отговаря на изискванията на чл.48 ал.3 от ЗУТ във вр.с чил 148 във ар. С чл. 147 ал.1 т.7 във вр. с ал.2 от ЗУТ, а именно, “когато оградата е плътна с височина над 0,6 м, тя се допуска въз основа на изрично писмено съгласие на собствениците на засегнатите имоти и ако разстоянието от оградата до жилище в първия етаж на сграда в съседния урегулиран поземлен имот е по-голямо или равно на височината на плътната част на оградата. Допустимо е оградата да се разположи и изцяло в имота на възложителя.” В настоящия случай безспорно се установява, че оградата е изградена без изрично писмено съгласие на съсобствениците на имота - Диана Георгиева Гунчева - Кондева и Добринка Георгиева Гунчева – Димитрова, както и на собствениците на засегнатия съседен имот - Коста Георгиев Кичков и Димитър Георгиев Кичков. Относно доводът на процесуалния представител на жалбоподателката, че разпоредбата на чл.48 ал.4 от ЗУТ позволявала да бъде построена ограда с максимална височина до 2.20м., без съгласието на заинтересованите лица – собственици на съседните имоти, при условие, че тази ограда попада изцяло в имота на лицето, което я е построило, следва да се посочи, че цитираната разпоредба е нова такава – в сила от 23.12.2005г., ДВ 103/2005г., и към момента на извършване на строителството на оградата, както и към момента на съставяне на констативния акт и издаване на заповедта, не е действала. Относно доводът за налично строително разрешение № 374 от 26.11.1974г., с което на Никола Киряков Томешков от гр.Кърджали е разрешено да построи бетонна ограда с височина 0.60 метра от терена, следва да се посочи, че същото не е индивидуализирано. То не съдържа имота, в който следва да се построи бетонната ограда. От друга страна в строителното разрешение е посочено, че бетонната ограда следва да е с височина 0,60 м. от терена. Както се установи по административното производство, жалбоподателката, чрез своя баща, е построила ограда с височина 1.80 м. и дължина 5 м. Или, жалбоподателката с действията си е нарушила разпоредбите на ЗУТ, като без необходимо разрешение за строеж е построила процесната ограда в нарушение на разпоредбите на чл. 148 ал.1 във вр.с чл.147 ал.1 т.7 във вр.с ал.2 във вр.с чл. 48 ал.3 от ЗУТ, поради което следва незаконно изграденият строеж да бъде премахнат. С оглед на гореизложеното жалбата на Анастасия Николова Томешкова следва да бъде отхвърлена, а атакуваният административен акт - Заповед № РД – 14 – 440/25.08.05г. на Началника на ДНСК – гр.София, като законосъобразен следва да бъде оставен в сила. Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Анастасия Николова Томешкова от гр.София, ж.к. „Дианабад”, бл.43-44, вх.Л, ап.182, с ЕГН: ********** срещу Заповед № РД – 14 – 440/25.08.05г. на Началника на ДНСК – гр.София. Решението може да бъде обжалвано в 14 – дневен срок пред Върховния административен съд на Република България от получаване на съобщение, че същото е изготвено.
Председател: членове: 1. 2. |