РЕШЕНИЕ
№ 14
гр. Белоградчик , 29.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на седемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Божидарка Д. Йосифова
при участието на секретаря Наташа С. Найденова
като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Административно
наказателно дело № 20201310200296 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 ЗМВР – обжалване на
заповед за задържане.
Образувано е по жалба на А. Ж. Ж. от гр. Б., с адрес – ул. „П. Д.“ № ...,
ет. ...1, с ЕГН **********, чрез адв. Л.Б. от САК, против Заповед за
задържане на лице № 242зз – 93 от 06.12.2020 г., издадена на осн. чл. 72, ал. 1,
т. 1 от ЗМВР от Г. Т. Г. – на длъжност „разузнавач“ в група „ОП“ при РУ –
Белоградчик.
В жалбата се моли, издадената Заповед да бъде отменена като
незаконосъобразна, предвид изложените в същата съображения. В хода на
съдебните прения, процесуалния представител на жалбоподателя излага
подробни доводи за исканата отмяна на Заповедта, като пледира, че не са
спазени законовите правила при задържането на лицето – не му е изискан
документ за установяване на самоличността, правната квалификация на
цитирания в заповедта законов текст на основание на който лицето е
задържано /чл. 270 НПК/, не съответства на действителната фактическа
обстановка, както и че е налице противоречие между свидетелските
показания на изслушаните по делото свидетели – полицейските служители от
1
дежурния патрул.
По искане на процесуалния представител на жалбоподателя по делото,
са допуснати и изслушани свидетелите : А. Т. И., В. Р. В., Д. С. Д., Б. П. И. –
всички служители на РУ – Белоградчик, както и св. М. М. Ж. – майка на
жалбоподателя.
Също по искане на защитата на жалбоподателя, от РУ – Белоградчик са
изискани Докладни записки от полицейските служители А. Т. И., В. Р. В., Д.
С. Д., Б. П. И., както и информация от спешен телефон 112 – във връзка с
подадения сигнал за възникнал скандал.
В съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично и с адв. Л.Б. от
САК. Поддържат жалбата и молят съда да отмени издадената заповед за
задържане на жалбоподателя А. Ж. Ж.. Подробни доводи за исканата отмяна
са изложени в хода по същество от процесуалния представител на
жалбоподателя.
Ответникът по жалбата – Г. Т. Г. – „разузнавач“ в група „ОП“ при РУ –
Белоградчик, издал процесната Заповед за задържане на лице за срок от 24
часа, се явява лично. Оспорва жалбата и в хода на съдебните прения, моли
съда да потвърди Заповедта за задържане като законосъобразна.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намира, че подадената жалба е
процесуално допустима. Същата е подадена от правнолегитимирано лице –
задържаното лице, пред компетентния съд, в законния срок.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съображенията на съда са следните :
Жалбоподателят А. Ж. Ж. от гр. Б., е задържан за срок от 24 часа по
силата на Заповед за задържане на лице № 242зз – 93 от 06.12.2020 г.,
издадена на осн. чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР от Г. Т. Г. – на длъжност
„разузнавач“ в група „ОП“ при РУ – Белоградчик. Като фактически и правни
основания за задържането му е посочено : съзнателно пречи на орган на МВР
да изпълни служебните си задължения – чл. 270, ал. 1 НПК.
Видно от приложената Разписка, неразделна част от Заповедта, същата
2
е връчена на жалбоподателя в условията на отказ, като отказа му да я получи е
удостоверен с подписа на един свидетел – В. Р. В. – служител в РУ –
Белоградчик.
За удостоверяване на обстоятелството, че задържаният е запознат с
правата си по чл. 74 ЗМВР, на жалбоподателя е предоставена декларация,
която е следвало да попълни собственоръчно, но същия е отказал да я
попълни и подпише, като отказа му отново е удостоверен с подписа на един
свидетел. По делото е приет като доказателство и протокол за личен обиск на
лице, който жалбоподателят също е отказал да подпише.
С административнонаказателната преписка са представени Докладни
записки от всички полицейски служители, които са посетили адреса по повод
сигнала за възникнал скандал и са участвали в задържането на
жалбоподателя, и по искане на защитата същите са изслушани и в о.с.з.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема
за установена следната фактическа обстановка:
На 06.12.2020 г., жалбоподателят А.Ж. бил в дома си в гр. Б., обл. В., на
ул. „П. Д.“ № ..., заедно със семейството си. Малко преди това, между бащата
на жалбоподателя А.Ж. – Ж. Ж. и съседа им Д. М. бил възникнал спор за
паркомясто пред къщата, в която живеят. Поради това, Д. М. потърсил
съдействие от органите на реда, с цел се да преустановят споровете по този
въпрос между него и бащата на жалбоподателя. Вечерта на същата дата, бил
подаден сигнал от дежурната част на РУ – Белоградчик до дежурния
полицейския патрул – за възникнал междусъседски скандал за паркомясто.
Св. Д.Д. и св. Б.И., се отзовали на сигнала и около 21.30 ч., заедно с Д. М.,
позвънили на входната врата на жилището, в което живее жалбоподателя
А.Ж.. Вратата отворил жалбоподателя А.Ж.. Като видял полицейските
служители на вратата, той се обърнал към тях с думите : „махайте се, бегайте
от тука, че баща ми е много пиян и ако излезе ще стане страшно“. В този
момент, от вътре излязъл и жалбоподателя Ж. Ж.. Въпреки присъствието на
полицейските служители, Ж. Ж. се нахвърлил върху съседа си Д. М. с
намерение за саморазправа. Ударил полицейския служител – св. Б., в резултат
на което последния паднал на земята. С показанията си св. Д.Д. /л. 56 от
делото/, заявява : „През това време А.Ж. не спираше да ни обижда, заплашва
3
и отправя заплахи : напуснете дома ни, ще ви избием, ще ви изхвърлим“.
Поради ескалиралото напрежение, св. Б.И. се обадил в дежурната част
на РУ – Белоградчик, подал сигнал за проявена агресия към полицай и
поискал съдействие от колегите си. На място пристигнали и полицейските
служители – св. А.И., св. В.В. и ответника по жалбата – Г.Г..
Поканили жалбоподателя А.Ж. и баща му Ж.Ж. да ги придружат в
сградата на РУ – Белоградчик, за изясняване на случая. Жалбоподателят А.Ж.
доброволно тръгнал за полицейското управление. Когато излязъл на улицата,
жалбоподателя А.Ж. отправил закани към св. Б. П. И., като му казал, че
„всеки ден се среща със сина му, че сина му му е в ръцете, и ще види какво
ще стане с него“. /показания на св. А.И. – л. 55 от делото/. В същия смисъл са
и показанията на св. Б.И.. С показанията си, същия заяви, че жалб. А.Ж. се
заканил, „че знае къде живее сина му в гр. М. и ще види с кого си има
работа“.
В сградата на полицейското управление, жалбоподателя продължил с
обидните думи и закани към полицейските служители, към семейството на св.
Б.И., както и към медицинските работници от Смешна медицинска помощ,
дошли да място за извършване на медицински преглед – рутинна процедура
преди задържане на лице. Казал на медицинския работник, „че е боклук, че
мирише на земя и не знае как се мери кръвно налягане“.
Предвид установеното от фактическа страна, от правна страна, съдът
намира следното :
Оспорената заповед е издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.
Тази разпоредба, предоставя възможност на полицейския орган да задържи
лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Анализът на
разпоредбата сочи, че при упражняване на тези правомощия полицейският
орган разполага с оперативна самостоятелност. В този смисъл, по силата на
самата законова разпоредба е предоставена възможност на административния
орган, при наличие на някоя от изброените хипотези в чл. 72 ЗМВР, по своя
преценка да задържи лице, за което има данни, че е извършило престъпление
/чл. 72, ал.1, т. 1 ЗМВР/.
Съдът, при служебния контрол, намира, че оспорената заповед е
4
издадена от компетентен орган – полицейски орган, на когото изрично по
силата на чл. 72 от ЗМВР, са делегирани права да издава заповеди за
задържане на лице при наличие на визираните в нормата, предпоставки.
Заповед за задържане на лице се издава от полицейските органи, предвид
разпоредбата на чл. 57, ал. 1 ЗМВР. От събраните по делото доказателства е
безспорно установено, че издателя на заповедта е полицейски орган –
„разузнавач в група ОП“ при РУ – Белоградчик.
Спазени са и изискванията на чл. 59 от АПК за форма на
административния акт. Заповедта съдържа и предвидените в чл. 74 от ЗМВР
задължителни реквизити – името, длъжността и местоработата на служителя,
издал заповедта, основанието за задържането, данни, индивидуализиращи
задържаното лице, датата и часът на задържането, ограничаването на правата
на лицето по чл. 72 от ЗМВР, както и правото му да обжалва пред съда
законността на задържането, правото на адвокатска защита от момента на
задържането, на медицинска помощ, на телефонно обаждане.
Спазени са условията и срока по чл. 73 от ЗМВР, като лицето е
задържано на 06.12.2020 г. в 22.46 ч. и е освободено на 07.12.2020 г. в 18.45 ч.
Съдът намира, че при издаването на заповедта не са допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Посоченото в
заповедта правно основание на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР корелира с
установените данни за извършено престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК.
Във връзка с правната квалификация на деяние по чл. 270, ал. 1 НК и
възраженията на защитата в тази връзка, съдът намира следното :
Процесуалният представител на жалбоподателя възразява срещу
квалификацията на деянието, за което жалбоподателят А.Ж. е задържан, като
твърди, че не се доказа по никакъв начин последният да е осуетил
изпълнението на полицейско разпореждане, тъй като доброволно е отишъл в
сградата на РУ – Белоградчик и не се е установило, на А.Ж. да е поискано
документ за самоличност, който същия да е отказал да представи.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства, се доказа по
един неоспорим начин, че от страна на жалбоподателя А.Ж. е било проявено
пълно противопоставяне на органите на реда да изпълнят задълженията си.
Показанията на изслушаните в процеса полицейски служители си корелират
5
по между си досежно установяването на проявената агресия от страна на
жалбоподателя и опита му полицейските служители да бъдат изгонени от
дома му. Трима от общо четиримата изслушани в процеса свидетели
установяват, че отваряйки вратата на жилището му, жалбоподателят А.Ж. е
опитал да изгони органите на реда, дошли на място, за да изпълнят
служебните си задължения, с думите : „напуснете дома ни, ще ви избием, ще
ви изхвърлим“. Еднопосочни са и показанията на свидетелите – полицейски
служители за отправените закани и агресия към тях, както в дома му, така и в
полицейското управление.
Очевидно е, че жалбоподателя се е противопоставил на полицейските
служители да изпълнят задълженията си – да предупредят баща му за
преустановяване скандала възникнал между последния и съседа им Димитър
Младенов.
Съгласно установената съдебна практика по този въпрос, не е
необходимо в заповедта за задържане да има подробно и изчерпателно
описание на всички данни относно деянието, съдържащи се в доказателствата
по преписката. Достатъчно е засегнатото лице да е разбрало на какво
основание е задържано и в какво се изразява престъпното деяние, което
полицейският орган счита, че е извършено, т. е. да е разбрало по повод на
какво е формирано подозрението срещу него. Видно от приложената по
делото заповед, това е изпълнено от полицейския служител, издал заповедта.
Принудителната административна мярка "задържане за срок до 24 часа"
е дейност, свързана с разкриването на престъпление, а не с наличието на вече
доказано такова. За прилагането на мярката е необходимо наличието
единствено на данни, че има вероятност лицето да е извършител на
престъпление или да е съпричастен към него, които да са установени преди
извършване на задържането, както е в настоящия случай. В процесния случай
такива данни са налице. При този вид принудителна мярка следва да се има
предвид, че законът борави с понятието "данни", а не с понятието
"доказателства", т. е. издаването на акт по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР не се
обуславя от наличието на събрани по реда на НПК доказателства и се
предпоставя единствено от наличието на данни за извършено престъпление.
За прилагането на тази принудителна административна мярка законодателят
не е предвидил необходимост да са събрани доказателства, установяващи по
6
категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на
НК.
Нещо повече – от материалите по делото се установи и това дори бе
заявено и в пледоарията на процесуалния представител на жалбоподателя, че
спрямо последния има образувано досъдебно производство.
Задържането за срок до 24 часа е принудителна административна мярка,
която в зависимост от случая би могла да има предупредително –възпиращ
или преустановителен характер и се предприема с цел осуетяване
извършването на противоправно деяние или прекратяването на вече
започнало такова и отстраняване на неговите вредоносни последици. В
конкретния случай жалбоподателят е задържан с цел преустановяване на
извършваните от него противоправни действия спрямо органите на реда.
При това положение, както бе посочено по – горе, достатъчно е да са
налице неоспорими данни за съпричастност на лицето към извършване на
престъпление, при което е налице доказано основание за задържане, без да е
необходимо изискването да е конкретизиран и доказан състав на конкретно
престъпление, тъй като това процесуално действие – за точна и прецизна
квалификация на престъплението, би била от значение при едно евентуално
последващо наказателно производство. Това е и основната разлика между
„данни за извършено престъпление“ и „доказателства“ за извършено такова.
Поради това, съдът приема, че изискването за излагане на фактическите
основания на заповедта в случая е изпълнено, като е посочено в каква връзка
е формирано предположението за евентуална съпричастност на лицето.
Понятието "данни" по смисъла на ЗМВР и понятието "достатъчно данни" по
смисъла на чл. 207, ал. 1 НПК имат различно съдържание. За да бъде
образувано досъдебно производство по реда на НПК е необходимо да са
налице достатъчно данни, които да обосноват основателно предположение, че
има извършено престъпление. При налагането на принудителна
административна мярка "задържане за 24 часа" по чл. 72 ЗМВР са
необходими само данни за извършено престъпление. Наличието на данни по
смисъла на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР означава да е налице предположение за
извършено престъпление, а не за реализиран конкретен състав на
престъпление с категорични доказателства за него.
7
В случая, задържането на жалбоподателя А.Ж. за срок от 24 часа, е
обусловено от целта да се предотврати агресията му, проявена спрямо
полицейските служители. Задържането е било с цел предотвратяване на
последващи неправомерни действия на жалбоподателя и саморазправа с
други лица.
Съдът намира, че по никакъв начин не е нарушен принципа за
съразмерност, регламентиран в чл. 6, ал. 2 АПК, съгласно който
административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и
законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която
актът се издава.
Поради това, съдът намира, че са били налице всички основания за
задържането на жалбоподателя, същото не се явява самоцел, тъй като е
предприето с преустановителната и предотвратяващата цел на ограничението
и се явява пропорционално на поведението на жалбоподателя.
Съдът намира за необходимо да отбележи, че при постановяване на
съдебния си акт не кредитира показанията на св. М. Ж., тъй като същата е
майка на жалбоподателя и показанията й целят да потвърдят защитната му
теза и да го оневинят.
Предвид изложеното, съдът намира, че оспореният акт е
законосъобразен – издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при
отсъствие на допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и при правилно приложение на
материалния закон, в съответствие с целта му, с оглед което подадената
срещу Заповедта жалба, следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. Ж. Ж., с адрес: гр. Б., обл. В., ул. „П. Д.“ №
..., ет. ..., с ЕГН **********, чрез адв. Л.Б. от САК, против Заповед за
задържане на лице № 242зз – 93 от 06.12.2020 г., издадена на осн. чл. 72,
ал. 1, т. 1 от ЗМВР от Г. Т. Г. – на длъжност „разузнавач“ в група „ОП“
при РУ – Белоградчик.
8
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
Съд – Видин, в 14 – дневен срок от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
9