О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…..
гр. Враца,
30.07.2019 г.
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в
закрито заседание на тридесети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:ПЛАМЕН ШУМКОВ
като
разгледа докладваното от съдията гр. д. №
2686 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба, депозирана от П.В.И. чрез адв. В. Ч., против „Водоснабдяване и
канализация“ ООД за признаването за установено, че ищецът не дължи на ответника
сумите, отразени в изпълнителен лист от 10.10.2018 г. по ч. гр. дело №
3679/2018 г. на РС Враца.
В исковата молба се сочи, че в полза
на ответника „Водоснабдяване и канализация“ ООД е била издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК на парично задължение по ч. гр. дело № 3679/2018 г.
на РС Враца, въз основа на която на 10.10.2018 г. е издаден изпълнителен лист. Впоследствие
било образувано изп. дело № 7/2019 г. по описа на ДСИ при РС Враца. Сочи, че в
процесния период, за който е било подадено заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по ч. гр. дело № 3679/2018 г. не е бил собственик на процесния
имот, поради което не дължи изпълнение на вземането.
При извършена проверка за
допустимостта и редовността на предявения иск, съдът с Разпореждане №
4988/04.07.2019 г. указа на ищеца П.В.И. в едноседмичен срок от получаване на
съобщението с писмена молба с препис за ответника да посочи фактите, които
твърди да са възникнали след изтичането на срока за възражение срещу издадената
заповед за изпълнение по чл. 414 ГПК по ч. гр. дело № 3679/2018 г. по описа на
РС Враца, по което е издаден изпълнителен лист на 10.10.2018 г.
Съобщението е връчено на ищеца на
18.07.2019 г., видно от отбелязването в разписката към съобщение от 05.07.2019
г., като в предоставения от съда срок, същият не е изпълнил указанието. На
ищеца е указано освен това, че при неизпълнение на указанието в дадения от съда
срок, исковата молба ще бъде върната, а производството по делото – прекратено.
При извършена повторна проверка на допустимостта на
предявения иск, съдът намира следното:
На основание чл. 414 ГПК длъжникът
може да възрази писмено срещу заповедта за изпълнение или срещу част от нея в
двуседмичен срок от връчването й, което действие рефлектира върху правната
сфера на заявителя, който може да предяви иск относно вземането си по реда на
чл. 422 ГПК. След служебно извършена справка съдът установи, че заповедта за
изпълнение, издадена по ч. гр. дело № 3679/2018 г. по описа на РС Враца е надлежно
връчена на длъжника П.В.И., като същият не е подал възражение срещу нея.
Съгласно разпоредбата на чл. 416 ГПК, когато не е подадено възражение в срок срещу
издадената заповед за изпълнение, същата влиза в сила. Въз основа на нея съдът
издава изпълнителен лист и отбелязва това върху заповедта. Заповедите за
изпълнение подлежат на принудително изпълнение /чл. 404, т. 1 ГПК/. В случая е
налице влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело
№ 3679/2018 г. по описа на РС Враца, въз основа на която е издаден изпълнителен
лист и е образувано изпълнително производство.
Предявеният
иск се основава на факти, които са били известни на ищеца и които са могли да
бъдат посочени в срока за възражение по чл. 414 ГПК. Неподаването на възражение
от страна на ищеца П.В.И. има за последица създаване на стабилитет на заповедта
за изпълнение. Оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към
ликвидността, изискуемостта и дължимостта на вземането, се преклудира към
момента, в която заповедта за изпълнение е влязла в законна сила, освен ако не
са налице специалните хипотези по чл. 424 ГПК или чл. 439 ГПК. Новооткритите
обстоятелства и доказателства са основание за оспорване на вземането по реда и
в сроковете по чл. 424 ГПК. На новонастъпили /настъпили след влизане в сила на
заповедта за изпълнение/ факти длъжникът може да се позовава при оспорване на
изпълнението по чл. 439 ГПК. В разглеждания случай изложените в исковата молба
факти /прехвърляне собствеността на процесния имот преди процесния период, за
който е издадена заповедта за изпълнение/, на които е основан искът, не са от
категорията на предвидените в чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като нямат
качеството на новооткрити обстоятелства или доказателства, или на новонастъпили
факти.
Предявяването
на искове по общия ред извън уредените в заповедното производство процесуални
действия е процесуално недопустимо. В този смисъл е константната практика на
съдилищата – напр. Решение № 781 от
25.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 12/2010 г., III г. о., ГК, произнесено по
реда на чл. 290 ГПК.
С оглед на гореизложеното,
предявената искова молба следва да бъде върната като процесуално недопустима, а
производството по делото – прекратено.
Така
мотивиран и на осн. чл. 130 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА като
процесуално недопустима искова молба с вх. №
11204/04.07.2019 г., подадена от П.В.И., ЕГН:
********** против „Водоснабдяване и канализация“ ООД, ЕИК: *********.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 2686 по описа на съда за 2019 г.
ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от определението на ищеца.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба от ищеца в едноседмичен
срок от връчването му пред Окръжен съд гр. Враца.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: