Решение по дело №867/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на Глава ХІІ от АПК , във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Делото е образувано по касационната жалба на Д. Н. Д. [ЕГН] от гр. Варна, ***, чрез адв. Й. А. от АК – Варна, със съдебен адрес: гр. Варна, [улица], **, ***, против Решение № 315/11.03.2024 г., постановено по АНД № 20233110200743/2023 г. по описа на РС - Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление № 23-0460-000042/25.01.2023 г., издадено от началник група при ОД на МВР – Варна, РУ 05 З. П., с което за нарушение и на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е наложено адм. наказание „глоба“ в размер на 2 000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.

В жалбата са наведени като касационни основания за оспорване – неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, като касаторът се позовава на чл. 209, т. 3 от АПК. При тълкуване на доводите се извежда необоснованост на оспорения съдебен акт. В съдебно заседание по делото, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. От процесуалния му представител адв.А. от АК – Варна е получена молба за даване ход на делото в негово отсъствие и с изразено становище, че поддържа жалбата и присъждане на разноски за двете инстанции.

Ответникът по касационната жалба – началник група при ОД на МВР – Варна, РУ 05 З. П., чрез процесуален представител е депозирал писмени бележки с. д. № 7508/27.05.2024 г., в които оспорва касационната жалба като неоснователна и моли решението на ВРС да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за юрк. възнаграждение. В условие на евентуалност моли съда да присъди разноски на касатора в законоустановения минимум.

Представителят на контролиращата страна – Варненска окръжна прокуратура, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и пледира решението да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен срок и при наличието на правен интерес от страна в административно-наказателното производство, за която решението е неблагоприятно, и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и се дължи нейното разглеждане по същество.

Обжалваното решение е валидно, като постановено в необходимата форма и от съдията, разгледал делото. Правният спор е подсъден на районния съд и местно подсъден на Районен съд – Варна като първа съдебна инстанция, а решението е постановено от едноличен съдебен състав съгласно правилата на ЗАНН. Проверяваният съдебен акт е и допустим, тъй като съдът е бил надлежно сезиран с редовна и допустима жалба против подлежащ на обжалване акт на правораздаване.

Административен съд – Варна, като разгледа делото по реда на чл. 217 и следващите от АПК, прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и след извършената на основание чл. 218 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на оспорения съдебен акт с материалния закон, и предвид посочените в касационната жалба пороци на решението, намира същата за НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да потвърди обжалваното пред него НП въззивният съд е установил от фактическа страна, че на 09.01.2023г. по път ГП1-9 от к.к. Златни пясъци в посока гр.Варна до спирка „Ал.С.“ около 21.04 часа бил спрян за проверка от органите на полицията лек автомобил с ДК№ [рег. номер], с водач въззивника Д.. Полицейските служители Ц. и Т. извършили проверка на документите на водача и му указали, че следва да се извърши проверка с техническо средство за употреба на алкохол. Обаче още при спирането си водача силно кашлял и това наложило полицейските служители да си сложат маски. Въззивника привидно не отказал да даде проба за употреба на алкохол, но дефакто демонстративно при извършване на пробата не поискал да подаде достатъчно въздух в техническото средство за да бъде качествена пробата и да бъде отчетен резултата. Демонстрирал заболяване и кашлица, като с това оправдавал невъзможността си да даде проба. Поради това полицейските служители преценили, че следва да се съставят АУАН за това, че въззивникът е управлявал лек автомобил, като е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство А. Д. 7510/АКВВ-0011 за установяване употреба на алкохол в издишания въздух с което виновно е нарушил чл.5, ал.3, т.1, вр.с чл.174, ал.3 от ЗДвП. Издаден му е бил талон за медицинско изследване № ****. В указаното време възивникът Д. не се е явил за даване на кръвна проба. Той е заявил, че няма възражения по АУАН, като такива в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не са постъпили. Въз основа на съставения акт, АНО е издал процесното НП, като е възприел изцяло констатациите, описани в него и е приел, че е нарушена разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1, вр.с чл.174, ал.3 от ЗДвП и основание чл.174, ал.3 от ЗДвП, чл.157, ал.3 от ЗДвП му е било наложено наказание „глоба“ в размер на 2000,00 лева и „лишаване от управление на МПС“ за срок от 2 /две/ години, както и на основание чл.157, ал.3 от ЗДвП и Наредба Iз-1959 са му били отнети 12 к.т. В съдебното заседание са били разпитани актосъставителят Ц. и свидетелят по акта Т.. В хода на съдебното дирене и двамата свидетели при разпита си категорично са заявили, че въззивника по принцип не е отказвал да му бъде извършена проверка с техническо средство А. Д., че причина за не извършване на пробата е било здравословното състояние на въззивника - силна кашлица. Възизвникът няколкократно се е опитал да даде качествена проба, но не е успял. И двамата свидетели са посочили, че в такъв случай, за да издадат талон за медицинско изследване на кръвта следва да посочат, че водачът е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство А. Д., въпреки че няма обективиран отказ.

Отказът да бъде тестван на място с техническо средство за наличие на алкохол било основание да се издаде на въззивника талон за изпращане на медицинско изследване, като и било разяснено, че следва да се яви в ВМА Варна за кръвна проба, който той подписал. В указания срок жалбоподателят не посетил медицинското заведение за вземане на кръвна проба.

По отношение спазването на процесуалните правила въззивният съд е счел, че и при съставянето на АУАН и при издаването на НП са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН. Акта за установяване на административно нарушение и НП съдържат реквизитите, изискуеми от чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Съдът в рамките на служебната си проверка не е констатирал нарушаване на процесуалните правила визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответните компетенции, съдържа необходимите реквизити, лимитирано изброени в чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено. Изпълнителното деяние, „управление на МПС” включва всички действия или бездействия с механизмите или приборите на моторните превозни средства или машини, независимо дали превозното средство или машината е в покой или в движение, когато тези действия са свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици /В. П. на пленума на ВС на Р България №1 от 1983 година/. Спор между страните по обстоятелството управлявал ли е въззивника автомобил няма. Тези факти не са оборени от въззивната страна. За съставомерността на санкционираното деяние е достатъчно водач на МПС да обективира отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол, какъвто безспорно е обективиран в съдържанието на АУАН и НП и се установява по безспорен начин от доказателствата по делото.

В процесния случай, АУАН е съставен в момента на извършване на проверката като от съдържанието му еднозначно се установява вмененото от фактическа страна нарушение – отказ на водача да бъде тестван за употреба на алкохол. По същият начин е описано и вмененото на въззивника административно нарушение. В НП е цитирана, и възпроизведена санкционната част на нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, включително и хипотезата на неизпълнение на предписанието за извършване на медицинско изследване концентрацията на алкохол в кръвта, но това не води до неяснота в какво се изразява вмененото на лицето нарушение, а именно отказ да бъде тестван водача на МПС с техническо средство за установяване на употребата на алкохол. Двете хипотези на чл. 174, ал.3 от ЗДвП - отказът да бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и отказът да бъде дадена кръвна проба са дадени алтернативно, а не кумулативно, поради което, щом като е установено от наказващия орган наличието на една от тях, ще е налице основание за прилагането на чл. 174, ал.3 от ЗДвП и за наказването на водача по този текст. В случая АНО е наказал водача за това, че е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол и това деяние правилно е квалифицирано по чл. 174, ал.3 от ЗДвП. Н. лицето е бил издаден и талон за медицинско изследване на съдържанието на алкохол в кръвта, който му е бил връчен с удостоверяване, че е известен затова, че трябва да се яви в МБАЛ Св.А. гр.Варна за даване на кръв. Не се твърди, че това е станало, и че му е било извършено такова. При тези данни, законосъобразно против него е бил съставен АУАН за нарушение по чл. 174, ал.3 от ЗДвП, което е извършено при наличието на която и да е от двете хипотези – отказ да бъде изпробван водача с техническо средство за съдържание на алкохол в кръвта ИЛИ неизпълнение на предписание за медицинско изследване. Законосъобразно са били наложени и административни наказания – глоба в размер на 2 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 год.

Решението е допустимо, валидно и правилно.

Въззивната инстанция правилно и въз основа на събраните доказателства установява фактическата страна на спора. Касационният състав споделя изложените от въззивния съд изводи за правилно прилагане на материалния закон от административно-наказващия орган при реализиране на отговорността, а доколкото възраженията, поддържани пред настоящата инстанция не променят съществено тези от районния съд, то на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Административен съд – Варна препраща към мотивите на Районен съд-Варна.

Правилото за поведение е, че водачите са длъжни да окажат съдействие и да бъдат проверени за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, когато бъдат спрени за проверка и бъде поискано от тях това поведение. Нарушението е формално, поради което е описано чрез две алтернативни форми на изпълнително деяние, представляващо отклонение от дължимото поведение. Осъществяването, на която и да е от двете алтернативни форми на изпълнителното деяние, представлява основание за ангажиране на административно-наказателната отговорност за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. В настоящия случай са налице и двете деяния - отказ на водача на МПС да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство и неизпълнение на предписанието за медицинско изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта, предвид фактическите обстоятелства. Като е сторил това, той носи административно-наказателната отговорност, предвидена в закона. С оглед на това безспорно в случая е установено, че от водача от обективна и субективна страна е осъществен състава на нарушението по чл. 174, ал. 3 пр. 1 от ЗДвП.

В АУАН и в НП са посочени всички относими обстоятелства. След като съставомерното поведение се изразява в отказ от дължимо поведение, то се налага изводът, че необходимо и достатъчно е да се конкретизират онези обстоятелства, които пораждат задължението на водача да се подложи на проверка за употреба на алкохол, а именно: управление на моторно превозно средство в съответния ден, час и място, съответно покана да бъде проверен. Тези обстоятелства са отразени, както в НП, така и в АУАН.

С оглед изложеното касационната жалба е неоснователна. Районен съд – Варна е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

С оглед на изхода от спора се явява основателна претенцията на ответника по касация за присъждането на направените по делото разноски в размер на в размер на 80 лв. на основание чл. 27е от НЗПП във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН.

Воден от горното и на основание чл. 27е от НЗПП във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 63д, ал. 4, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 315/ 11.03.2024 г., постановено по НАХД № 20233110200743/ 2023 г. по описа на РС – Варна.

ОСЪЖДА Д. Н. Д. [ЕГН] от гр. Варна, **** да заплати на ОД на МВР – Варна направените по делото разноски в размер на 80 лв. за юрк. възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.