№ 9678
гр. София, 26.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20241110141839 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от „Топлофикация
София“ ЕАД против: 1) Д. Г. Д., 2) Л. Г. Н., 3) С. К. Ц., 4) И. И. Н., 5) Н. И. Ц. и
6) Д. И. Ц..
Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало договорно
правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови
нужди за топлоснабден имот: апартамент № 38, находящ се в гр. .......
Твърди, че за процесния имот се дължат:
сумата 1 021, 83 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва от
датата на исковата молба до изплащане на вземането;
сумата 282, 66 лв. мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. – 05.06.2024
г.;
сумата 20, 71 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.05.2021 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва
от датата на исковата молба до изплащане на вземането;
сумата 6, 15 лв. мораторна лихва за периода 16.07.2021 г. – 05.06.2024 г.,
в условията на разделност – по 1/6 от всеки от ответниците.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да му
заплатя исковите суми в условията на разделност – всеки от тях по 1/6.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
1
ответниците Д. Г. Д. и Л. Г. Н., с който оспорват исковете. Оспорват да са
материалноправно легитимирани да отговарят по предявените искове по
съображения, че не са клиенти на топлина енергия за исковия период.
Оспорват наличието на облигационна връзка с ищеца за исковия период.
Правят възражение за давност. Оспорват претенцията за мораторна лихва по
съображения относно акцесорния й характер. Молят съда да отхвърли
предявените искове. Претендират разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответницата С. К. Ц., с който оспорва исковете. Оспорва да е
материалноправно легитимирана да отговаря по предявените искове по
съображения, че не е наследник на М. Й. Й., нито на М.А. Ц., с оглед на което
не се явява собственик на процесния имот. Оспорва начислената топлинна
енергия да отговаря на действително доставената такава. Оспорва
извършването на дялово разпределение за исковия период, както и наличието
на валидно облигационно правоотношение в тази връзка. Прави възражение за
давност. Моли съда да отхвърли предявените искове.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответниците И. И. Н., Н. И. Ц. и Д. И. Ц. чрез назначения особен представител
адв. Й., с който оспорват исковете. Оспорват да са материалноправно
легитимирани да отговарят по предявените искове по съображения, че не са
клиенти на топлина енергия за исковия период, не ползват процесния имот, а
издадените от ищеца фактури са на трето за спора лице. Оспорват наличието
на облигационна връзка с ищеца за исковия период. Правят възражение за
давност. Молят съда да отхвърли предявените искове.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
Представено е решение от 31.05.1982 г. по гр.д. № 7136/1983 г. на СРС,
44 състав, постановено във втора фаза на производство по делба, с което в дял
на М.А. Ц. е поставен следният недвижим имот: апартамент № 38, находящ се
в .............., с площ от 56, 48 кв.м., състоящ се от: две стаи, кухня и мазе. М.А.
Ц. е осъдена да заплати на Й.Н. Й. за уравняване на дяловете сумата 4 129 лв.
Видно от удостоверение за наследници, изд. от Столична община, М.А.
Ц. (разведена) е починала на 16.03.2005 г., с наследник по закон: М. Й. Й. –
син, починал на 19.10.2021 г.
По делото е представено удостоверение за родствени връзки на М. Й. Й.,
в което са посочени: Й.Н. Й. – баща, починал на 19.10.1996 г., М.А. Ц. – майка,
починала на 16.03.2005 г., П. Й. Й. – брат, починал на 15.07.1980 г., и
деветима братовчеди – Д. Г. Д., Л. Г. Н., С. К. Ц., Л. К. Д., починала на
17.12.1995 г., Д.Н.Ц., Б.Н. Ц., И. И. Н., Н. И. Ц. и Д. И. Ц.,
един от които – починал, а други двама – Б.Н. Ц. и Д.Н.Ц., са
направили откази от наследство на М. Й. Й., вписани в особената книга на
съда под № 2175/04.11.2022 г. и № 2174/04.11.2022 г., за което са представени
2
съдебни удостоверения.
Представено е и удостоверение за наследници на И.Х. Ц. (лист 126 -136
от делото), от което е видно, че:
Д. Г. Д. и Л. Г. Н. се явяват деца на В.С.Н., сестра на М.А. Ц.;
С. К. Ц. и Л. К. Д., починала на 17.12.1995 г., се явяват дъщери на К.А. Ц.,
брат на М.А. Ц.;
Д.Н.Ц. и Б.Н. Ц. се явяват деца на Н.А. Ц., брат на М.А. Ц.;
Н. И. Ц. и Д. И. Ц. се явяват синове на И.А. Ц., брат на М.А. Ц.;
И. И. Н. се явява дъщеря на И.А. Ц., брат на М.А. Ц..
Видно от същото това удостоверение за наследници (лист 130), М. Й.
Й. има жив чичо – Г.Н. Й.. Горното се потвърждава и от удостоверението за
наследници на М.А. Ц. (лист 178), в което като неин наследник фигурира
синът й М. Й. Й., починал на 19.10.2021 г., с данни за баща му – Й.Н. Й.,
починал на 19.10.1996 г., и по линия на баща му – за жив чичо – Г.Н. Й.,
еднокръвен брат на баща му.
Видно от представения протокол от проведеното Общо събрание на
собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. София, ........ от
10.10.2001 г., етажните собственици са взели решение да се сключи договор с
„Техем Сървисис“ ЕООД, което дружество да извършва дялово разпределение
на топлинната енергия в сградата в режим на етажна собственост. В този
протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си
са удостоверили горното решение, в т.ч. за ап. № 38 в списъка – М.А. Ц..
Представен е договор № 315 от 30.10.2001 г., сключен между ЕС като
възложител и „Техем Сървисис“ ЕООД като изпълнител за извършване на
услугата дялово разпределение, с който страните са договорили абонаментна
цена за отчитане на показанията на индикаторите за разпределение на
топлинна енергия и разхода за отопление, водомерите за топла вода,
поддръжката на монтираните уреди и изготвянето на обща и индивидуални
сметки.
Представен е договор, сключен между „Топлофикация София“ ЕАД –
възложител и „Техем Сървисис“ ЕООД – изпълнител, при общи условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по
чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на
изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в
сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията
на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г.,
срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното
възнаграждение.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от
вещото лице В. Т., се установява, че в процесната сграда има двукръгова
отоплителна система, като постъпилата топлинна енергия се измерва от два
3
общи топломера, които се отчитат по електронен път в началото на всеки
месец. Посредством т.н. „терминал“ се снема показанието на топлинна
енергия в 0:00 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество
топлинна енергия се приспадат технологичните разходи в абонатната станция
за сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя между
всички потребители – за отопление /имот и сградна инсталация/. В случая
технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от
топлопреносното предприятие.
За исковия период е начислена топлинна енергия, както следва:
За отчетния период м.10.2020 г. – м.04.2021 г. е начислена топлинна
енергия за отопление на имота за 1 бр. отоплително тяло с монтирано ИРРО в
условията на неосигурен достъп, за което са съставени протоколи от ФДР. За
отчетния период м.10.2021 г. – м.04.2022 г. е начислена топлинна енергия въз
основа отчета на 1 бр. ИРРО на 1 бр. отоплително тяло.
За отчетния период м.10.2020 г. – м.04.2021 г. е начислена топлинна
енергия за БГВ за 1 бр. отоплително тяло с монтирано ИРРО в условията на
неосигурен достъп. За отчетния период м.10.2021 г. – м.04.2022 г. е начислена
топлинна енергия за БГВ въз основа отчета на 1 бр. топъл водомер, който
отчет е извършен от ФДР и подписан от клиент.
За целия исков период е начислена топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, на база пълната отопляема кубатура от 150 м3 съгласно
акт за разпределение на кубатурата.
Констатира се, че стойността на доставената топлинна енергия за
исковия период м.05.2020 г. – м.04.2022 г. възлиза на сумата 1 029, 68 лв.,
представляваща разлика между фактурираната по прогнозни стойности сума
от 1 925, 25 лв. и сумата за възстановяване от изравнителни сметки в размер
на 895, 57 лв. В посочената сума не са включени предишни неплатени
просрочени суми и лихви по тях.
Констатира се също, че дяловото разпределение за исковия период
м.05.2021 г. – м.04.2022 г., извършвано от „Директ“ ЕООД, е на стойност 20,
71 лв.
Установява се от заключението на ССЕ по делото, че за исковия период
има плащане в размер на 5, 77 лв. по общата фактура от 2021 г. за отчетния
период н.05.2020 г. – м.04.2021 г., както и че при ищеца е отразено задължение
за цена на дяловото разпределение в размер на 20, 71 лв.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г.,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е
дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо
4
лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или
горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията
на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“,
което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна
енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия.
В случая от представеното по делото решение от 31.05.1982 г. по гр.д. №
7136/1983 г. на СРС, 44 състав, постановено във втора фаза на производство
по делба, се установява, че със същото процесният имот е поставен в дял на
М.А. Ц..
М.А. Ц. е починала на 16.03.2005 г., като е оставила наследник по закон:
М. Й. Й. – син, починал от своя страна на 19.10.2021 г.
Исковите претенции са насочени срещу братовчедите на М. Й. Й. по
линия на майка му. Това им качество се установява както от представеното
удостоверение за родствени връзки, така и от представеното удостоверение за
наследници. Налице е обаче наследник от по-близък ред на наследяване, а
именно – чичото Г.Н. Й., който изключва ответниците. Горното се установява
към момента на приключване на съдебното дирене, в т.ч. от данните,
съдържащи се в издаденото актуално удостоверение за наследници на М.А. Ц.
от 11.03.2025 г.
Ето защо, следва да се приеме, че ответниците не са надлежно пасивно
материалноправно легитимирани да отговарят по предявените срещу тях
искове.
Тъй като претенцията на ищеца не е установена по своето основание, не
се налага обсъждане на доказателствата, ангажирани за установяване на
5
размера й.
С оглед неоснователността на претенцията за главницата, неоснователна
се явява и претенцията за мораторна лихва предвид акцесорния й характер.
По разноските:
С оглед изхода на спора ищецът няма право на разноски по делото.
В полза на ответника Д. Г. Д. следва да се присъди, на основание чл.78,
ал.3 ГПК, сумата 600 лв. разноски по делото.
В полза на ответницата Л. Г. Н. следва да се присъди, на основание
чл.78, ал.3 ГПК, сумата 500 лв. разноски по делото.
От страна на ответницата С. К. Ц. се претендира адвокатско
възнаграждение в размер на сумата 500 лв., доказателства за заплащане на
което не са представени по делото, с оглед на което такова не следва да се
присъжда, по арг. от т.1 на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
********* срещу Д. Г. Д., ЕГН **********, Л. Г. Н., ЕГН **********, С. К. Ц.,
ЕГН **********, И. И. Н., ЕГН **********, Н. И. Ц., ЕГН **********, Д. И.
Ц., ЕГН **********, искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ
и чл.86, ал.1 ЗЗД за:
сумата 1 021, 83 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г. за топлоснабден имот:
апартамент № 38, находящ се в гр. ......, ведно със законна лихва от датата на
исковата молба – 12.07.2024 г. до изплащане на вземането;
сумата 282, 66 лв., представляваща мораторна лихва за периода
15.09.2021 г. – 05.06.2024 г.;
сумата 20, 71 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.05.2021 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва
от датата на исковата молба – 12.07.2024 г. до изплащане на вземането;
сумата 6, 15 лв., представляваща мораторна лихва за периода 16.07.2021
г. – 05.06.2024 г.,
които се претендират в условията на разделност – по 1/6 от всеки от
ответниците – като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на
Д. Г. Д., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата 600 лв.
разноски по делото.
6
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на
Л. Г. Н., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата 500 лв.
разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на
ищеца: „ДИРЕКТ“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7