РЕШЕНИЕ
№ 1883
гр. Пловдив, 04.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Васил Ал. Тасев
при участието на секретаря Иванка Ат. Пиронкова
като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно
наказателно дело № 20225330203446 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно постановление /НП/
№ 22-1030-002638 от 27.04.2022 г., издадено от началник сектор към ОД на
МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с който на Н. Г. П.
ЕГН:********** с адрес гр. П., ул. „В.“ № *, за нарушение на чл. 174, ал. 3 от
ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, за нарушение на
чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП „глоба“ в размер на 10 лв. и за нарушение на чл.
100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП „глоба“ в размер на 10 лв.
Жалбоподателят, по съображения, изложени в жалбата, моли съда да
отмени обжалваното наказателно постановление, като неправилно и
незаконосъобразно. В съдебно заседание не се явява лично, не изпраща и
представител. Не претендира разноски.
Въззиваемата страна е взела становище, като моли да бъде потвърдено НП
като законосъобразно. При евентуално уважаване на жалбата, прави
възражение за намаляване на адвокатския хонорар до минимума, предвиден в
Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
1
възнаграждения. Не се представлява в съдебно заседание и не претендира
разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, подадена е в предвидения срок,
от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което
подлежи на разглеждане по същество.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 24.03.2022 г. жалбоподателят Н. П. управлявал лек автомобил
„Фолксваген шаран“ с рег. № ********. Движел се в посока изток-запад като
около 02:50 ч. на ул. „Брезовско шосе“ пред № 7 в гр. Пловдив бил спрян от
полицейски екип. В хода на проверката полицейските служители и по
конкретно мл. авт. при сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Пловдив, Т. Д.
Д. предприел действия за изпробването му за употреба на наркотични
вещества или техни аналози с тест Dreger Drug Check 5000 STK 7 c фабричен
ARKF-0023. Жалбоподателят обаче отказал да бъде изпробван за употреба на
наркотични вещества или техни аналози. Затова бил издаден талон за
медицинско изследване № 071507. При проверката било установено още, че
водачът не носи СУМПС от съответната категория и свидетелство за
регистрация на МПС, което управлява.
За установените нарушения бил съставен АУАН серия GA № 592154 от
24.03.2022 г., в който са квалифицирани нарушенията на жалбоподателя
съответни на описанието като нарушение по чл. 174, чл. 3 от ЗДвП, по чл.
100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Нарушителят
подписал акта като на мястото за възраженията изписал, че няма възражения.
За извършените нарушения било издадено и обжалваното НП, с което на
жалбоподателя били наложени съответните на посочените по-горе нарушения
наказания, а именно: глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от
ЗДвП, глоба в размер на 10 лв. на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП
и глоба в размер на 10 лв. на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен
начин от приложени по делото писмени доказателства и от показанията на
мл. авт. Т. Д. - актосъставител. Същият, разпитана в хода на съдебното
заседание потвърждава авторството на акта, като твърди да не си спомня
2
конкретния случай. Съдът намира за разбираемо с оглед на изминалото време
от съставянето на АУАН актосътавителят да не си спомня за случая.
Достатъчна е констатацията, че АУАН действително е съставен от него.
По отношение нарушението в т. 1 от НП:
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства,
съдът е на становище, че правилно наказващият орган е квалифицирал
поведението на жалбоподателя за това, че е отказал да бъде проверен за
употреба на наркотични вещества и техни аналози по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Посочената норма гласи, че водач на моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с
тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози
или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв. От
обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички
съставомерни признаци на нарушението.
Безспорно се установява, че Н. П. като водач на МПС „Фолксваген шаран“ с
рег. № ********, собственост на Аджер Сабатин Неджип ЕГН: **********,
на 24.03.2022 г. в 02:50 часа в гр. Пловдив на ул. „Брезовско шосе“ пред № 7
е отказал да бъде пробван с тест Dreger Drug Check 5000 STK 7 c фабричен
ARKF-0023 за наличието на употреба на наркотични вещества и техни
аналози, както и да даде проба в медицинско заведение, за която му бил
издаден талон за медицинско изследване № 071507 от същата дата.
Следователно на посоченото място жалбоподателят не се е съгласил и
недвусмислено и категорично е отказал да бъде тестван за наличие на
наркотични вещества и/или техни аналози в организма си, с което и е
нарушил вмененото му задължение.
Полицейският служител – свидетелят Т. Д. в своите показания, дадени в
хода на съдебното следствие е категоричен, че лично пред него
жалбоподателят е отказал да бъде тестван за установяване на наличие на
3
наркотични вещества или техни аналози в организма му по време на
проверката. Съгласно издадения талон за изследване той е връчен на
жалбоподателя в 04:00 ч. на 24.03.2022 г., като по делото няма данни, а и не се
спори да е извършено такава изследване.
Чл. 174, ал. 3 от ЗДвП представлява както норма предписваща поведение,
така и санкционна норма. В нея нарушенията се разделят по отношение на
употребата на алкохол и наличието на наркотични вещества. Законът дава
право на нарушителя да избере дали да бъде тестван на място или да бъде
подложен на медицинско изследване, като в случая жалбоподателят не е
извършил нито едно от двете задължения.
Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му
санкционна разпоредба по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Доколкото законодателят не
е предвидил определени граници, в които може да се наложи наказанието,
съдът намира, че не може да бъде упражнен контрол върху справедливостта
на определеното наказание. В конкретния случай е наложена глоба във
фиксиран размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 24 месеца, което е в предвидените от закона рамки. Така определено
наказанието съответства на критериите за оразмеряване на
административната санкция по чл. 27 от ЗАНН, основният сред които е
тежестта на нарушението, и отговаря на целите по чл. 12 от ЗАНН.
По отношение нарушенията в т. 2 и т. 3 от НП:
На следващо място макар да липсват конкретни възражения досежно второ
и третото нарушение според НП, то настоящата инстанция намира за
установено, че по същото време и място жалбоподателят П. в хода на
извършената му проверка не е представил и съответно и не носил СУМПС с
каквото по принцип той разполага и свидетелство за регистрация на МПС.
Така правилно актосъставителя, а и наказващия орган са квалифицирали това
бездействие съответно, като нарушения на нормата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
Правилно е приложен закона и в санкционната му част като е наложено
наказание глоба в размер на 10 лева, както предвижда нормата на чл. 183, ал.
1, т. 1, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и глоба в
размер на 10 лв. на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП за нарушение
на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
Съдът намира, че не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл.
4
28 от ЗАНН по отношение на коментираните нарушения, т.е. не е налице
„маловажен случай” на административно нарушение, тъй като се касае за
нарушения на закона, които са типични като другите от същия вид.
По аргумент от чл. 3, ал. 1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за
определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за
отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при
извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително
обучение, на съдебен контрол не подлежи преценката за отнемане на
контролни точки. Ето защо съдът не следва да се произнася по този въпрос.
С оглед крайния изход на спора, разноски са дължими от жалбоподателя на
въззиваемата страна. Въззиваемата страна не е била представлявана от
юрисконсулт или друг представител и не е направила искане за присъждане
на разноски, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.
Така мотивиран Районен съд Пловдив
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление /НП/ № 22-1030-002638 от
27.04.2022 г., издадено от началник сектор към ОД на МВР Пловдив, сектор
„Пътна полиция“ Пловдив, с който на Н. Г. П. ЕГН:********** с адрес гр. П.,
ул. „В.“ № *, за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от
ЗДвП , за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП „глоба“ в размер на 10 лв.
на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП и за нарушение на чл. 100, ал.
1, т. 2 от ЗДвП „глоба“ в размер на 10 лв. на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3
от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщението до
5
страните за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на
АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6