Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ........
гр.Варна, 09.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 34-ти състав, в публично съдебно заседание,
проведено на единадесети януари през две
хиляди и двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА
при участието на секретаря Светлана Г.,
като разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 3034 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен е иск с
правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
В исковата си молба ищецът Ж.Т.К.,
чрез процесуалния си представител, твърди че на 17.01.2019г., около 11.10ч., на
път гр. Ихтиман, посока гр. С., в района на с. **, е настъпило пътнотранспортно
произшествие, причинено от водача на лек автомобил марка „Сузуки“,
модел „Гранд витара“, рег. № СО 4490 ВТ, който
движейки се с несъобразена с пътните условия скорост, при маневра десен завой,
губи управлението на автомобила и навлиза в лентата за насрещно движение, при
което удря управлявания от ищеца лек автомобил „Ситроен“, модел „Ксара Пикасо“, рег. № В 7068 НВ. Местопроизшествието е
посетено от контролните органи, като е съставен протокол за ПТП № 1661416, в
който като виновен е вписан водача на лек автомобил марка „Сузуки“.
Твърди, че ударът между двата автомобила бил силен, като въздушната възглавница
се отворила и го ударила в лицето. В първия момент не разбрал какво се е
случило, но веднага след като се съвзел и осъзнал, че са катастрофирали слязъл
от автомобила за да помогне на спътниците си – дъщеря му и жената, с която са
във фактическо съпружеско съжителство, която била бременна. Твърди, че в
резултат на удара получил натъртвания и синини по тялото, двете му колене се
подули, имал силно главоболие и болки в цялото тяло. Имал силни болки на
долните крайници, което наложило да взема болкоуспокояващи. Въпреки това и
компресите, които правил на оточните си крака,
болките не стихвали, а ставали все постоянни и непоносими. Получавал главоболие
при работа с компютър и гледане на телевизия. Изпитвал и силни болки в областта
на шията. Наред с това се твърди, че инцидента се отразил и на психичното му
здраве, тъй като от преживения стрес не можел да спи, а като заспял сънувал
кошмари. Вследствие на това се събуждал, изпитвайки чувство на страх и безпомощност,
като след това не можел повече да заспи. От недоспиването през деня се чувствал
изморен, отпаднал и недостатъчно активен и продуктивен. Наложило се да взема
успокоителни и да пие чай, за да може да спи. След инцидента твърди, че станал
неспокоен, раздразнителен, като най-малкото недоразумение с близки хора
прераствало в скандал. Изпаднал в депресия, затворил се в себе си, странял от
приятели и често мислел как за един миг може да загине семейството му, за което
не можел да се грижи пълноценно и да му обърне внимание, от което то се
нуждаело. Изпитвал силно притеснение, когато шофирал и често се налагало да
ползва услугите на приятели и близки. С оглед всичко това и твърди да е търсил
помощта на специалист, като в продължение на три месеца провеждал терапия, за
което направил разход в размер на 500 лева.
Твърди се, че към датата на
произшествието за лек автомобил марка „Сузуки“ е била
налична валидна застраховка „Гражданска отговорност” оформена в полица
застрахователна полица № BG/01/118003103287.
На 25.01.2019г. застрахователят бил уведомен за настъпилито
събитие, но и към датата на депозиране на исковата молба ответното дружество не
му е изплатило застрахователно обезщетение. С оглед горното сезира съда с
искане за осъждане на ответното дружество да му заплати сумата от 10000 лева –
частичен иск от сумата от 15000 лева (съобразно допуснатото в о.с.з. на
11.01.2021г. изменение на иска), представляваща обезщетение за причинените
неимуществени вреди, изразяващи се преживени болки и страдания вследствие на
пътнотранспортно произшествие от 17.01.2019г., причинено от управляващия лек
автомобил марка „Сузуки“, модел „Гранд витара“, рег. № СО 4490 ВТ, както и сумата от 500.00 лева,
представляваща застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи
се в направени разходи за проведени терапевтични сеанси. Моли за присъждане на
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на обезщетението, както и сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответната
страна „Застрахователно акционерно дружество „Алианц
България” АД, депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за
неоснователност на иска. Не оспорва, че лек автомобил марка „Сузуки“, модел „Гранд витара“,
рег. № СО 4490 ВТ е бил застрахован със задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”, валидна към 17.01.2019г., на която дата е настъпило
пътнотранспортно произшествие по описания в исковата молба механизъм. Не
оспорва и че в резултат на събитието ищецът е получил ожулване на дясно коляно
и кръвонасядане на ляво коляно, вследствие на които
увреждания непосредствено след инцидента е търпял физически дискомфорт
и негативни емоционални преживявания. Оспорва се обаче ищецът да е търпял други
вреди извън посочените, които да са в пряка причинно-следствена връзка с
произшествието. Поддържа и че претендираното
обезщетение за неимуществени вреди и силно завишено. Що се отнася до
имуществените вреди оспорва те да са в причинно-следствена връзка с инцидента,
а от друга страна счита същите за недоказани. Счита, че справедливото
обезщетение, при отчитане младата възраст на ищеца, характера на уврежданията и
възстановителния период от около седем дни и социално-икономическите условия в
страната, възлиза в размер на 100 лева. С оглед изложеното моли за отхвърляне
на иска за присъждане на имуществени вреди. Моли за присъждане на разноски.
След съвкупна преценка
на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
С изготвения
по делото проект за доклад, обявен за окончателен в съдебно заседание на
11.01.2021г., между страните е прието за безспорно установено и ненуждаещо се
от доказване, че между собственика на лек автомобил „Сузуки“,
модел „Гранд витара“, рег. № СО 4490 ВТ и ответното
дружество е сключена застраховка „Гражданска отговорност”, валидна към
17.01.2019г., както и че посочената дата, около 11.10ч., на път гр. Ихтиман,
посока гр. С., в района на с. **, е настъпило пътнотранспортно произшествие,
причинено от водача на застрахования автомобил, който движейки се с
несъобразена с пътните условия скорост, при маневра десен завой, губи
управлението на автомобила и навлиза в лентата за насрещно движение, при което
удря управлявания от ищеца лек автомобил „Ситроен“, модел „Ксара
Пикасо“, рег. № В 7068 НВ, като в резултат на същото ищецът е получил ожулване
на дясно коляно и кръвонасядане на ляво коляно,
вследствие на които увреждания непосредствено след инцидента е търпял физически
дискомфорт и негативни емоционални преживявания. Горните
безспорни между страните факти се установяват и от приложената на л. 29 от
делото застрахователна полица № BG/01/118003103287, протокол за ПТП № 1661416 от
17.01.2019г. (л. 4) и медицинско удостоверение № 62/2019г. (л. 5-6).
На 25.01.2019г. Ж.Т.К. е отправил
искане към застрахователя за изплащане на обезщетение претърпени вреди –
телесни увреждания – ожулване на дясното коляно и кръвонасядане
на лявото коляно, които са резултат от горното пътнотранспортно произшествие
(л.52). Видно от материалите по приобщената към доказателства преписка по щета
№ 1000/19/747/500010 (л. 71-78), за горните вреди е определено обезщетение в
размер на 350 лева, изплатено на К. на 14.03.2019г.
Видно от приложената на л. 70 от
делото фактура № 5/04.06.2019г. и фискален бон, че ищецът е направил разход в
размер на 500 лева за психологично консултиране – 20 часа.
В хода на производството е допусната
съдебно-психологична експертиза, заключението по която съдът кредитира като
обективно дадени и неоспорено от страните. В заключението си вещото лице
клиничен психолог Р.Г. излага, че психичното състояние на К. към настоящия
момент е сравнително добро,като се изключват някои натрапливи
мисли по повод на случилото се, които провокират моменти на безпокойство,
тревожност,нарушен сън, неопределени страхове и двигателно безпокойство.
Експертът сочи, че прогнозите за възстановяването ще бъдат в рамките на една
терапия: „помощ за самопомощ“. На този етап лицето е
възстановено съобразно личностовите си възможности.
Излага, че реализираното произшествие е отключило стрес, а към момента е налице
леко повишена депресивност. Вещото лице сочи, че
проведената терапия непосредствено след процесното
ПТП е допринесла за купиране на първоначалния стрес,
за туширане на тревожните мисли, които са били значими на този етап, за
възможното им пренасочване към позитивна насока. К. следва да се научи сам да
си помага в трудни и фрустриращи ситуации в живота,
да самоопознае по-добре себе си и да работи върху някои свои слаби страни като
инертността на мисленето.
По делото е допусната и
съдебно-медицинска експертиза, вещото лице по която сочи, че съобразно издадените
медицински документи, установените при медицински преглед травми при Ж.Т.К. се
изразяват в охлузване по ляво коляно на площ 2,0/1,0 см. и кръвонасядане
по дясно коляно в диаметър 3,0 см. Диагностицираните
травматични увреждания се определят като получени от твърди тъпи предмети и е
възможно същите да са вследствие на удари с или върху такива в купето на лекия
автомобил при дадената обстановка на произшествието. В случая се касае за
травмиране на меки тъкани, без засягане подлежащи структури от костно ставния
апарат на коленете, които се квалифицират с медикобиологичния
показател – болка и страдание. Експертът сочи, че възстановителният период е от
порядъка на около две седмици. Относно посочените травматични увреждания не е
назначавано и провеждано специфично лечение. Излага, че към времето за
изготвяне на експертизата се потвърждава настъпилото пълно възстановяване, без
остатъчни белези и болестни прояви.
В хода на производството са събрани и
гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Хриска С. Христова, водена от
ищеца. От показанията на свидетелката Христова, които съдът цени с оглед
разпоредбата на чл. 172 ГПК с оглед обстоятелството, че същата живее с ищеца на
семейни начала, се установява, че на 17.01.2019г. тя и Ж.К. са пътували заедно
с дъщеря им, като в района на град С. са претърпели ПТП. Твърди, че ударът бил
челен и силен, в следствие на което автомобилът бил бракуван. В първия момент
ищецът, който е управлявал автомобилът, не осъзнавал какво се е случило, слязъл
от автомобила, бил притеснен, уплашен и треперел. К. имал главоболие и болки в
областта на шията и на коленете. Свидетелката твърди, че тези травми отшумели
за месец, месец и половина. Христова сочи, в своите
показания, че след инцидента ищецът се затворил в себе си, не общувал,
премислял ситуацията. К. посетил консултант по психология, който му бил
помогнал, след като вечер не можел да спи, сънувал кошмари. Свидетелката
излага, че и към настоящият момент ищецът се събужда нощем и често се коментира
тази тема, свързана с претърпяното ПТП.
Предвид така установеното от
фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
За
основателното провеждане на иска в тежест на ищеца е да установи по пътя на
пълното и главно доказване, наличието на валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”,
настъпило застрахователно събитие, причинено от застрахования деликвент, претърпени вреди и причинна връзка между вредите
и застрахователното събитие.
В настоящия случай между страните е
прието за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване наличието на
валиден застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност” със
собственика на лек автомобил марка автомобил „Сузуки“,
модел „Гранд витара“, рег. № СО 4490 ВТ и ответното
дружество е сключена застраховка „Гражданска отговорност”, валидна към
17.01.2019г., както и че посочената дата, около 11.10ч., на път гр. Ихтиман,
посока гр. С., в района на с. **, е настъпило пътнотранспортно произшествие,
причинено от водача на застрахования автомобил, който движейки се с
несъобразена с пътните условия скорост, при маневра десен завой, губи
управлението на автомобила и навлиза в лентата за насрещно движение, при което
удря управлявания от ищеца лек автомобил „Ситроен“, модел „Ксара
Пикасо“, рег. № В 7068 НВ, като в резултат на същото ищецът е получил ожулване
на дясно коляно и кръвонасядане на ляво коляно,
вследствие на които увреждания непосредствено след инцидента е търпял физически
дискомфорт и негативни емоционални преживявания.
Установи се на следващо място от
събраните по делото гласни доказателства, представения медицински документи и
съдебно-медицинските експертизи, че ожулване на дясно коляно и кръвонасядане на ляво коляно, отшумели за около двадесет
дни. Установи се на следващо място, че извън телесните увреждания К. е търпял и
негативни изживявания, като безспорно подобен инцидент е от естество да причини
стрес и уплаха, които ищецът не е могъл да преработи и са довели до негативи,
свързани със страх от шофиране, смущения в съня.
Размерът на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди следва да бъде определен по справедливост съобразно чл. 52 ЗЗД, при съобразяване на конкретните обективно съществуващи обстоятелства като
характер на уврежданията, начин на извършването им, продължителността на
възстановителния процес, негативните емоционални изживявания, в който смисъл са
дадените задължителни указания с ППВС № 4/1968г. Според съдебната практика –
решение № 1/26.03.2012г. по т.д. № 299/2011г., на ВКС, ІІ т.о., решение №
95/24.10.2012г. по т.д. № 916/2011г., на ВКС, І т.о., решение №
179/29.01.2016г. по т.д. № 2143/2014г. на ВКС, І т.о., при определяне на
дължимото обезщетение следва да се отчитат в пълна степен и конкретните
икономически условия, а като ориентир за обезщетенията би следвало да се вземат
предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за
определяне на обезщетението момент. Прието е, че застрахователните лимити са
само индиция, а не абсолютен критерий за
икономическите условия, поради което преценката за тяхната динамика не води до
нарушаване на принципа за равнопоставеност на
субектите, претърпели неимуществени вреди от непозволено увреждане.
Съобразявайки тежестта и броя на
настъпилите телесни увреждания, които безспорно са създали физически дискомфорт на К., периода на възстановителния процес,
необходим за отшумяването им, установените негативни изживявания в емоционален
план, които неминуемо се търпят при такова стресогенно
събитие, отчитайки и че невъзможността да се преработи изживяното към момента
се дължи и на характеровите му особености, неудобствата,
които е търпял в ежедневието си в дните след инцидента, начина на настъпване на
тези увреждания – неочаквано, икономическите условия в страна и нивото на
застрахователното покритие, както и определяното обезщетение по аналогични
казуси, макар и с различни по степен на тежестта им вреди, съдът намира, че
парично обезщетение от 3 000 лева, като способ за преодоляване на вредните
последици от пътнотранспортното произшествие, макар и несъвършено, би
удовлетворил общоприетият критерий за справедливост. От тази сума следва да
бъде приспаднато изплатеното на ищеца обезщетение в размер на 350 лева, като
предявеният иск следва да бъде уважен за сумата от 2650 лева, а за разликата до
предявения размер от 10 000 лева – искът следва да бъде отхвърлен.
От събраните по делото писмени
доказателства съдът намира за установени и настъпилите имуществени вреди за
проведено психологическа терапия в размер на 500 лева, поради което претенцията
следва да бъде уважена в рамките на предявения размер.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и
направеното от ищеца искане, ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати на Ж.К. сторените пред настоящата инстанция разноски за заплатена
държавна такса, депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение, като
съразмерно уважената част от исковете в полза на ищеца следва да се присъди
сумата от 561 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на
ответното дружество също се следват разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от иска, или сумата от 280 лева.
Водим от
горното съдът
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество
„Алианц България” АД със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на Ж.Т.К., ЕГН **********,***, сумата от 2650.00 лева (две хиляди шестстотин и
петдесет лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди – болки и страдания, вследствие на получени охлузване по ляво коляно на
площ 2,0/1,0 см. и кръвонасядане по дясно коляно в
диаметър 3,0 см, както и чувство на безпокойство, тревожност, нарушен сън,
неопределени страхове и двигателно безпокойство, всички претърпени в резултат
на пътнотранспортно произшествие от 17.01.2019г., около 11.10ч., на път гр.
Ихтиман, посока гр. С., в района на с. **, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 02.03.2020г.,
до окончателното изплащане на сумата, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 2650.00 лева до предявения размер от
10000.00 лева - – частичен иск от сумата от 15000 лева, на основание чл. 432,
ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество
„Алианц България” АД със седалище и адрес на управление
***, да заплати на Ж.Т.К., ЕГН **********,***, сумата от 500.00 лева (петстотин лева), представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за терапевтични
сеанси при психолог, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата
на депозиране на исковата молба в съда – 02.03.2020г., до окончателното
изплащане на сумата, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество
„Алианц България” АД със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на Ж.Т.К., ЕГН **********,***, сумата от 561.00 лева (петстотин шестдесет и един
лева), представляваща сторените съдебно-деловодни разноски пред настоящата
инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Присъдените
суми могат да бъдат заплатени от ответника в полза на ищеца по посочената в
исковата молба банкова сметка, ***: IBAN ***, с титуляр Ж.Т.К..
ОСЪЖДА Ж.Т.К., ЕГН **********,***,
„Застрахователно акционерно дружество „Алианц
България” АД със седалище и адрес на управление ***, сумата от 280.00 лева (двеста и осемдесет лева), представляваща
сторени съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: