№ 608
гр. София, 18.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Христо Лазаров
Членове:Женя Димитрова
Жана Ив. Маркова
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно търговско дело №
20241001000484 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава двадесета от ГПК – Въззивно обжалване.
Образувано е по съвместна въззивна жалба от ответниците – „МТХ ТРЕЙД“ ООД,
ЕИК *********, Б. В. С., ЕГН ********** и Д. Е. Г., ЕГН **********, чрез адв. Й. срещу
решение № 568 от 18.04.2024г., постановено по т.д. № 20231100901652 по описа на
Софийски градски съд за 2023г., т.о., VI – 3 състав. С обжалваното решение са уважени
субективно, обективно и кумулативно съединени искове на ищеца – М. А. З., ЕГН
********** срещу „МТХ ТРЕЙД“ ООД, ЕИК *********, Б. В. С., ЕГН ********** и Д. Е.
Г., ЕГН **********, с правно основание чл. 29, ал. 1, пр. трето от ЗТРРЮЛНЦ, че са
несъществуващи обстоятелствата, вписани под № 20210319104034 по заявление образец А
4 вх. № 20210315123253 в Търговския регистър при Агенция по вписванията по партидата
на „МТХ ТРЕЙД“ ООД, а именно: 1/ прехвърляне на 5 000 дружествените дяла от
съдружника М. А. З. на съдружника Д. Е. Г.; 2/ прехвърляне на 20 000 дружествени дяла от
съдружника М. А. З. на съдружника Б. В. С.; 3/ заличаване като съдружник на М. А. З. и 4/
обявяване на нов дружествен договор, и ответниците са осъдени да заплатят на ищеца
разноски в общ размер на 8 140 лева.
Въззивниците/ответниците – „МТХ ТРЕЙД“ ООД, Б. В. С., и Д. Е. Г. считат, че
първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно. Твърдят, че съдът е
извършил превратно тълкуване на действителната воля на страните, формирана от всичките
им уговорки, при отчитане на взаимната им връзка и целта на договора. Според
1
ответниците, съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС относно начина за
определяне на паричната стойност на дела при предявен иск за нищожност на договор за
прехвърляне на дружествен дял в ООД. СГС неправилно е приел, че уговорките в
споразумение от 12.03.2021г. нямали пряко отношение към преценката за действителността
на договорите за покупко-продажба на дружествени дялове. На следващо място твърдят, че
обжалваното решение е постановено в противоречие на материалния закон, тъй като съдът е
отрекъл преобразуващото действие на процесното споразумение. Твърдят, че решението е
постановено и в нарушение на съдопроизводствените правила, защото не били обсъдени
твърденията на ответниците, че постигнатите в споразумението от 12.03.2021г. договорки са
взаимно обвързани – всички договорки за плащания от дружеството на ищеца и за
освобождаване на ищеца от отговорност за дейността му като управител, били обусловени
от договорките за прехвърляне на дружествените дялове от ищеца на съдружниците по
номинална стойност. В тази връзка, първоинстанционният съд не бил взел предвид, че
ответното дружество е поело задължение да заплати на ищеца сумата от 1 359 614,96
лева(чл. 2 от Споразумението), както и задължението да плати на трети лица задължения в
общ размер на 953 818 лева(чл. 3 и чл. 4), както и отказа на дружеството да претендира
евентуално обезщетение за управленски деликт(чл. 14). Посочените задължения към трети
лица били формирани в периода, когато ищецът е бил управител, както и че същият не си е
заплатил дивиденти за 2017г. и 2018г., което било индиция, че дружеството не разполагало с
парични средства поради лошото управление на ищеца. Освен това, ищецът не бил
освободен от отговорност на проведеното на 28.09.2020г. събрание на съдружниците за
дейността си като управител на дружеството през 2019г., което било индиция за основание
да се ангажира отговорността му по реда на чл. 145 ТЗ. На следващо място твърдят, че съдът
е неглижирал протокола от общо събрание на съдружниците от 28.09.2020г., че приносът на
ищеца в дейността на дружеството бил съизмерим с отрицателен финансов резултат за
дружеството. Според ответниците, съдът не е съобразил отговора на задача 2 от
заключението на вещото лице, че ако съдружникът беше прекратил участието си като
съдружник по реда на чл. 125 ТЗ, дружеството следвало да му заплати равностойността на
дела му в размер на 1 306 500 лева, но само ако бъде освободен от отговорност за дейността
си като управител. В обобщение считат, че насрещните престации на страните по
спогодбата, с оглед направените взаимни отстъпки, са адекватни, съпоставими и
еквивалентни. На следващо място твърдят, че миноритарният дял не може да има
справедлива пазарна стойност, защото е имуществено право изключено от оборота поради
невъзможността да се извърши продажба на друго лице освен съдружник. Твърдят, че
евентуалната нееквивалентност на престациите по процесните договори не е приравнена на
липса на престация, поради което не е годна да обоснове тяхната нищожност поради
противоречие с добрите нрави. Твърдят, че според практиката на ВКС, законът не допускал
изчисляването на размера на дружествения дял по пазарна цена на активите, което можело
да стане само в случай на ликвидация на дружеството, (решение № 64 от 09.06.2009г. по т.д.
№ 504/2008г. по описа на ВКС, ІІ т.о. , и решение № 206 от 06.08.2018г. по т.д. № 1108/2017г.
по описа на ВКС, ІІ т.о.). Съгласно определение № 543 от 14.11.2016г. по т.д. № 50341/2016г.
2
по описа на ВКС, І т.о., в хипотезата на чл. 129 ТЗ цената, срещу която съдружникът
прехвърля дружествения си дял, е предмет на пряко договаряне между продавача, без да е
обвързана от пазарната или балансовата стойност на активите на дружеството към датата на
прехвърлянето. Твърдят, че са оспорили заключението на вещото лице във всички части, с
които е определена пазарната стойност на дружествения дял в ООД и в защитата по
същество на спора са изложили доводи за неговата необоснованост и неправилност,
включително и за неприложимост на използваните методи за оценка на дружествения дял,
който не е актив имащ пазарна стойност. Освен това, не били обсъдени доводите на
ответниците, че дружествените дялове били прехвърлени без право на дивидент за 2019г. и
2020г., което намалявало пазарната им стойност до 298 500 лева. Първоинстанционният съд
не е обсъдил и доводите на ответниците, че процесните дружествени дялове се прехвърлят
без право на дивидент за минали периоди, поради което новите собственици нямало да
получат дял от неразпределената печалба на дружеството към 12.03.2021г.(25% от 4 032 000
лева = 1 008 000 лева). На последно място твърдят, че първоинстанционният съд не е
обсъдил и доводите на ответниците, за недобросъвестност и евентуална злоупотреба с права
от страна на ищеца, който цели подмяна на волята на страните и не зачита преобразуващото
действие на споразумението от 12.03.2021г. Съдът не е обсъдил доводите на ответниците, че
не можело да се прогласи нищожността на двата договора за прехвърляне на дружествените
дялове, без да се прогласи нищожността на основанията за тяхното сключване – договорките
в чл. 5 и чл. 6 от процесното споразумение. Ответниците твърдят, че ищецът е предявил
процесните искове за да забави легитимния интерес на дружеството за получаване на
обезщетение по гр.д. 1690/2022г. по описа на СГС, което е спряно до приключване на
настоящото производство. Молят въззивния съд да отмени изцяло обжалваното решение и
да постанови решение по същество на спора, с което да отхвърли изцяло предявените
искове. Претендират разноски по делото за двете инстанции.
Въззиваемият/ищецът - М. А. З., е подал в срок писмен отговор на въззивната жалба,
чрез адв. Д.. Излага подробни доводи по всяко едно от твърденията във въззивната жалба,
който ще бъдат съответно разгледани при обсъждане доводите на въззивниците. Моли
въззивния съд да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди обжалваното решение
като законосъобразно и правилно. Претендира разноски за въззивното производство.
Въззивната жалба е подадена от легитимирани лица, срещу подлежащо на въззивно
обжалване решение на градския съд, в законоустановения срок и е процесуално допустима,
поради което подлежи на разглеждане по същество.
При служебно извършената проверка на обжалваното решение съгласно чл. 269, изр.
първо, пр. второ от ГПК, въззивният съд установи, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Първоинстанционният съд е установил фактическата обстановка от доказателствата по
делото и страните не спорят, че на 12.03.2021 год. между ищеца, ответниците и трети лица е
сключено споразумение с нотариална заверка на подписите за уреждане на финансови
отношения. В чл. 1, т. 1 – т. 7 и т. 11, страните са постигнали съгласие относно размера и
3
задължения за изплащане на парични суми от дружеството на ищеца и трети лица. В чл. 1, т.
8 и т. 9 и чл.чл. 5 и 6 са уговорени задължения за сключване на окончателни договори за
прехвърляне на дружествени дялове по номинална стойност от съдружника М. А. З. на
съдружниците Б. В. С. и Д. Е. Г.. В чл. 1, т. 10 е уговорено освобождаване на ищеца от
отговорност за дейността му като управител на „МТХ ТРЕЙД“ ООД за 2019г. и 2020г. В чл.
1, т. 12 е уговорено встъпване в дълг от ищеца по договори за паричен заем със заемател А.
И. и заемодател „МТХ ТРЕЙД“ ООД в общ размер на 51 667,91 лева, която сума се дължи от
ищеца на дружеството. В т. 13 е договорено прехвърляне на собствеността на л.а. Ауди с рег.
№ ******** от „МТХ ТРЕЙД“ ООД на М. А. З. за сумата от 60 484,50 лева. с параметрите и
условията на представените в настоящото производство и пред длъжностното лице към
Агенция по вписванията. Страните са уговорили реда и начина на погасяване на
задълженията/прихващане и плащане на дължими суми/, както и сроковете за тяхното
изпълнение. В чл. 3 са договорени сроковете за погасяване от „МТХ ТРЕЙД“ ООД на
задълженията към М. А. З.. В чл. 7 М. А. З. се е задължил да продаде на Д. Е. Г. 100% от
капитала на „МТХ ТРЕЙД“, регистрирано в Република Чехия. В чл. 8 М. А. З. се е задължил
да продаде на Д. Е. Г. 100% от капитала на „Екс мобайл“, регистрирано в Република Чехия.
В чл. 9, съдружниците в „МТХ ТРЕЙД“ ООД се задължили в срок до 30.06.2020г. да
приемат решение на ОС на съдружниците за освобождаване от отговорност на М. А. З. за
дейността му като управител през 2020г. В чл. 12, чл. 13 и чл. 15 са уговорени неустойки за
неизпълнение на паричните и непаричните задължения по споразумението. В чл. 14 е
уговорено, че М. А. З. се отказва от други дивиденти от „МТХ ТРЕЙД“ ООД, освен
посоченият в чл. 1.1, срещу който получава възнаграждение по чл. 1, т. 4. Уговорено е „МТХ
ТРЕЙД“ ООД да няма никакви претенции за дейността на М. А. З. като управител през
2019г. и 2020г. В чл. 16 е уговорено правото да се развали споразумението от ищеца и
третите лица при неизпълнение от ответниците в продължение на 30 дни. В чл. 17 е
уговорена солидарна отговорност като поръчители за ответниците и Т. К..
С протокол от общо събрание на дружеството от 09.03.2021г., с нотариална заверка на
подписите и съдържанието, съдружниците са взели решение за продажба по номинална
стойност на дружествените дялове, притежавани от М. А. З., съответно 20 000 дружествени
дяла от капитала на „МТХ Трейд“ ООД – на Б. В. С. и 5000 дяла – на Д. Е. Г., взети са
решения и за промяна на дружествения договор.
На 12.03.2021г. между М. А. З. и Д. Е. Г. е сключен Договор за покупко-продажба на
дружествени дялове с нотариална заверка на подписите и съдържанието, с който ищецът е
продал на този ответник притежаваните от него 5 000 дружествени дяла от капитала на
„МТХ Трейд" ООД за сумата от 5 000 лева.
На 12.03.2021г. между М. А. З. и Б. В. С. е сключен Договор за покупко-продажба на
дружествени дялове с нотариална заверка на подписите и съдържанието, с който ищецът е
продал на този ответник притежаваните от него 20 000 дружествени дяла от капитала на
„МТХ Трейд" ООД за сумата от 20 000 лева.
От служебно извършената от съда справка по партидата на „МТХ Трейд" ООД, ЕИК
4
********* в Търговския регистър към Агенция по вписванията се установява, че
обстоятелствата от процесните два договора за покупко-продажба на дружествени дялове по
номинална стойност, заличаване на съдружника М. А. З. и обявяване на нов дружествен
договор са вписани на 19.03.2021г. под № 20210319104034. Установява се също така, че
ищецът е имал качеството съдружник към датата, на която са сключени договорите за
прехвърляне на дялове.
Видно от заключението на вещото лице Д. Г., изготвила представената и приета по делото
съдебно-счетоводната експертиза, се установява, че пазарната стойност на процесните
дружествени дялове е определена въз основа на методите на дисконтираните парични
потоци и на чистата стойност на активите, тъй като дружеството е работещо и с постоянно
нарастващи нетни приходи и печалба след данъци. В т. 1 от заключението вещото лице е
изчислило, че към 12.03.2021г. пазарната стойност на притежаваните от М. З. 25 % от
капитала на „МТХ Трейд“ ООД е 8 161 000 лева(25% от 32 643 000 лева). В т. 2 от
заключението, вещото лице е изчислило във вариант и по реда на чл. 125, ал. 3 ТЗ, че към
12.03.2021г. стойността на ликвидационния дял на М. З./25 % от капитала на „МТХ Трейд“
ООД/ е 1 306 500 лева. В т. 3 от заключението, вещото лице е установило, че към 12.03.2021г.
паричните вземания на М. З. от „МТХ Трейд“ ООД са в общ размер на 1 344 571,54 лева, от
която 740 27,74 лева е разпределен дивидент за печалба 2017г. и 2018г., 302 296,80 лева и
302 000 лева са допълнителни парични вноски от ищеца, които са посочени в баланса на
дружеството като задължение и разчет към собственици. Сумата от 1 344 571,54 лева е
осчетоводена в пасива на баланса на дружеството като задължение и нейното заплащане е
уговорено в т. 1, 2. и 3 от споразумение от 12.03.2021г. Вещото лице е установило, че за
периода от 10.2019г. до 09.2020г. на М. З. е заплатено възнаграждение за заплата и бонуси в
общ размер на 611 535,28 лева, а за периода от 02.10.2020г. до 12.03.2021г. на М. З. е
заплатено възнаграждение за заплата в общ размер на 208 364,68 лева. В отговор на задача 4
от заключението е посочено, че размерът за дивидент на ищеца за периода 2020г.-
12.03.2021г. е 1 030 216,34 лева, но остава неразпределена печалба за 2019г. в размер на
786 755,15 лева, тъй като за 2017г. и 2018г. вече е разпределена и осчетоводена от
дружеството като задължение за дивидент към М. З.. В отговор на задача 5 от заключението,
вещото лице е изчислило, че размерът на дружествения дял на ищеца е 10 107 750 лева/25 %
от 40 431 000 лева/. В отговор на задача 6 от заключението, вещото лице е изчислило, че
размерът на дружествения дял на ищеца е 298 500 лева/ 25% от 1 194 000 лева/.
За да уважи предявените искове за установяване несъществуване на вписани обстоятелства,
на основание чл. 29, ал. 1, пр. трето ЗТРРЮЛНЦ, първоинстанционният съд е изложил
решаващи мотиви, че преценката, дали процесните договори за прехвърляне на
дружествените дялове от ищеца на ответниците противоречат на добрите нрави, се
извършва чрез съпоставка на цената и отчитане еквивалентността на престациите, за която
са сключени и съобразяване на тяхната действителна пазарна цена, определена по
справедливи пазарни цени на активите на дружеството, намалени с неговите пасиви, към
датата на сключване на договорите. Първоинстанционният съд е кредитирал заключението
5
на вещото лице, като обективно, компетентно дадено и обосновано, според което пазарната
стойност на дружествените дялове на ищеца е при съотношение 6 528 000 към 20 000 лева и
1 632 000 към 5 000 лева, което повече от 300 пъти от тяхната реална стойност. Приел, че
престациите на купувачите по тези възмездни договори са повече от незначителни спрямо
тези на продавача, което нарушавало принципа на справедливост и добросъвестност за една
възмездна сделка и влизало в противоречие с добрите нрави. Определил е договорите като
нищожни поради противоречието им с добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
Посочено е, че нищожните договори не пораждат правни последици и съответно -
собствеността върху дружествени дялове, притежавани от ищеца от имуществото на
ответното дружество, не е преминала у купувачите. Това налагало извод и че извършените
въз основа на тези договори вписвания на обстоятелства в търговския регистър
представляват вписване на обстоятелства, които не са валидно възникнали, т.е. вписване на
несъществуващи обстоятелства. По същите съображения е приел, че е основателен и искът
по чл. 29, ал. 1, пр. трето от ЗТРРЮЛНЦ за вписването на промени по отношение на
дружествения договор, което било опорочено, тъй като произтичало от факта на промяна на
собствениците на капитала на дружеството с ограничена отговорност в резултат на
прехвърляне на дружествени дялове.
При така установените факти по делото, мнозинството от състава на въззивния съд, приема
от правна страна следното:
Видно от протокол от извънредно общо събрание на съдружниците на „МТХ ТРЕЙД“ ООД
проведено на 09.03.2021г. се установява, че съдружниците единодушно са приели решение
за продажба по номинална стойност на дружествените дялове, притежавани от М. А. З.
25 000 дружествени дяла, съответно 20 000 дружествени дяла от капитала на „МТХ Трейд“
ООД – на Б. В. С. и 5 000 дяла – на Д. Е. Г., както и за съответна промяна на дружествения
договор. Това решение ясно изразява волята на съдружниците за сключване на процесните
договори с всички техни съществени елементи. Това решение не е оспорено по отношение
на неговата законосъобразност по реда на чл. 74 ТЗ, поради което ищецът не може след
повече от три години „да се сети“, че договорите сключени в изпълнение на тези решения
били нищожни поради противоречие с добрите нрави.
Първоинстанционният неправилно е приел, че уговорките в споразумение от 12.03.2021г.
нямат пряко отношение към преценката за действителността на договорите за покупко-
продажба на дружествени дялове. Това споразумение представлява извънсъдебна спогодба
по чл. 365 ЗЗД, която има преобразуващо действие по отношение на договорените с нея
права и задължения на страните, с оглед взаимните отстъпки, които страните са си
направили. Тая спогодба има значението на юридически факт, релевантен за спорното право.
Това право важи занапред така, както е установено в съдебната спогодба, включително и за
поетите задължения за сключване на окончателни договори при описаните в предварителния
договор съществени елементи - предмет, условия и цени. Страните изрично са уговорили, че
клаузите за продажбата на дружествени дялове имат значение на предварителен договор за
тяхната продажба. Спогодбата не е нищожна от външна страна, поради което въззивният съд
6
не се произнася служебно по нейната нищожност, съгласно Тълкувателно решение № 1 от
27.04.2022 г. по тълк. д. № 1 от 2020 г. на ОСГТК на ВКС.
Уговарянето на цена при възмездното прехвърляне на дружествени дялове в ООД се
подчинява на правилата на ЗЗД за сключване на договори, при съблюдаване принципа на
договорната свобода и нейните ограничения – чл.9 ЗЗД, доколкото ТЗ не съдържа
разпоредби, относими към формирането на цената на дружествения дял.
При преценка в съвкупност на всички относими доказателства по делото, решение на общо
събрание на съдружниците с участието на ищеца и ответниците, сключване на извънсъдебна
спогодба, в изпълнение на които са сключени процесните договори за продажба на
дружествени дялове, обосновават извод, че тези договори не са сключени в противоречие на
добрите нрави и не са нищожни, на основание чл. 26, ал. 1, пр. трето ЗЗД. Обжалваното
решение е неправилно и следва да се отмени от въззивния съд, който следва да постанови
решение за отхвърляне на предявените искове като неоснователни.
Отмяната на първоинстанционното решение има за последица и отмяна на решението в
частта за разноските присъдени на ищеца.
Съобразно изхода на правния спор, право на разноски има всеки един от ответниците.
В първоинстанционното производство е доказано, че ответникът – „МТХ ТРЕЙД“ е
договорил и реално заплатил по банков път адвокатско възнаграждение в размер на 36 000
лева с включен ДДС. Ответникът е заплатил 1 100 лева за депозит за възнаграждение за
вещо лице и 120 лева държавна такса за въззивното производство.
В първоинстанционното производство е доказано, че ответникът – Б. В. С. е договорил и
реално заплатил по банков път адвокатско възнаграждение в размер на 3 000 лева.
В първоинстанционното производство е доказано, че ответникът – Д. Е. Г. е договорил и
реално заплатил по банков път адвокатско възнаграждение в размер на 3 000 лева с включен
ДДС.
В проведеното открито съдебно заседание на 18.03.2024г., процесуалният представител на
ищеца, своевременно е направил възражение за прекомерност на претендирания адвокатски
хонорар в първоинстанционното производство.
Заплатеното от „МТХ ТРЕЙД“ адвокатско възнаграждение в размер на 36 000 лева с
включен ДДС, преценено съобразно действителната и правна сложност на делото е
прекомерен. Предмет на делото са три неоценяеми иска с идентичен предмет, защитата се
свежда до правни доводи за необоснованост на претендираните права, относно безспорно
установени от ищеца факти и обстоятелства с писмени доказателства. Това означава, че
заплатеното от този ответник адв. възнаграждение следва да се намали до размера от 6 000
лева без ДДС, който съответства на заплатеното адвокатско възнаграждение от ищеца за
същата процесуална защита. По делото е представена фактура за начислен ДДС, поради
което ищецът дължи на ответника и сумата от 1 200 лева с ДДС.
Заплатеното от Д. Е. Г. адвокатско възнаграждение в размер на 2 500 лева, преценено
7
съобразно действителната и правна сложност на делото не е прекомерен, тъй като е два пъти
по-малък от 6 000 лева, заплатено адвокатско възнаграждение от ищеца. По делото е
представена фактура за начислен ДДС, поради което ищецът дължи на ответника сумата от
7 200 лева с ДДС.
Заплатеното от Б. В. С. адвокатско възнаграждение в размер на 3 000 лева, преценено
съобразно действителната и правна сложност на делото не е прекомерен, тъй като е два пъти
по-малък от 6 000 лева, заплатено адвокатско възнаграждение от ищеца.
Мотивиран така, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 568 от 18.04.2024г., постановено по т.д. № 20231100901652 по описа
на Софийски градски съд за 2023г., т.о., VI – 3 състав, с което е признато за установено по
предявените от М. А. З., ЕГН ********** срещу „МТХ ТРЕЙД“ ООД, ЕИК *********, Б. В.
С., ЕГН ********** и Д. Е. Г., ЕГН **********, с правно основание чл. 29, ал. 1, пр. трето
от ЗТРРЮЛНЦ, че са несъществуващи обстоятелствата, вписани под № 20210319104034 по
заявление образец А 4 вх. № 20210315123253 в Търговския регистър при Агенция по
вписванията по партидата на „МТХ ТРЕЙД“ ООД, а именно: 1/ прехвърляне на 5 000
дружествените дяла от съдружника М. А. З. на съдружника Д. Е. Г.; 2/ прехвърляне на 20
000 дружествени дяла от съдружника М. А. З. на съдружника Б Б. В. С.; 3/ заличаване като
съдружник на М. А. З. и 4/ обявяване на нов дружествен договор, и ответниците са осъдени
да заплатят на ищеца разноски в общ размер на 8 140 лева И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете от М. А. З., ЕГН ********** срещу „МТХ ТРЕЙД“ ООД, ЕИК
*********, Б. В. С., ЕГН ********** и Д. Е. Г., ЕГН **********, с правно основание чл. 29,
ал. 1, пр. трето от ЗТРРЮЛНЦ, за признаване за установено, че са несъществуващи
обстоятелствата, вписани под № 20210319104034 по заявление образец А 4 вх. №
20210315123253 в Търговския регистър при Агенция по вписванията по партидата на „МТХ
ТРЕЙД“ ООД, а именно: 1/ прехвърляне на 5 000 дружествените дяла от съдружника М. А.
З. на съдружника Д. Е. Г.; 2/ прехвърляне на 20 000 дружествени дяла от съдружника М. А.
З. на съдружника Б Б. В. С.; 3/ заличаване като съдружник на М. А. З. и 4/ обявяване на нов
дружествен договор.
ОСЪЖДА М. А. З., ЕГН ********** да заплати на „МТХ ТРЕЙД“ ООД, ЕИК *********
сумата от 8 430/осем хиляди и четиристотин и тридесет/ лева, представляващи разноски да
двете инстанции.
ОСЪЖДА М. А. З., ЕГН ********** да заплати на Б. В. С., ЕГН ********** сумата от 3
000/три хиляди/ лева, представляващи разноски за първата инстанция.
ОСЪЖДА М. А. З., ЕГН ********** да заплати на Д. Е. Г., ЕГН ********** сумата от 3
000/три хиляди/ лева, представляващи разноски за първата инстанция.
8
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9