Решение по дело №193/2023 на Административен съд - Смолян

Производството е по чл.215 ЗУТ вр.чл. 145 АПК.

Образувано е по жалба на „А.-64“ ЕООД, ЕИК * [населено място] [улица], представлявано от управителя С. С. Ч. срещу Заповед №21/30.06.2023г. на главния архитект на община [област]. В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна; иска се нейната отмяна и връщане преписката на административния орган с указания за издаване на удостоверение за търпимост. В жалбата се твърди, че дружеството е собственик на сградата, за което има НА № 43 от 2016г., който не е оспорен по съдебен ред и представлява годен титул за собственост. Посочено е, че удостоверение по пар. 127 ал.6 ЗУТ се издава дори по молба на владелеца, като по реда на чл. 72 и чл. 74 ЗС той урежда отношенията си със собственика, доколкото документа се издава на името на собственика. Неоснователни, според жалбоподателя са твърденията на административния орган, че щом земята е държавна собственост то и сградата е държавна собственост, тъй като мораториум за придобиване на държавни имоти по давност няма, в който смисъл е Решение на КС от 24.02.22г. по к.д.16/2021г. В жалбата се твърди, че цитираната от административния орган норма на чл. 55 ЗТСУ отм. не установява недопустимост на строителството; напротив, по действащия към момента на строителството Правилник за прилагане на ЗТСУ, отменен ДВ бр.1 от 02.01.2001г., строителство извън населените места е допустимо въз основа на частично застроително решение, когато обекта е съвместим с основното предназначение на земята. Според жалбоподателя строителството е било допустимо и защото в обекта е осигурено ел., ВиК и комунално захранване, а видно от фактурите е, че обектът е снабден с вода и електричество. Твърди се, че кмета дава разрешение сградата да се ползва и експлоатира, а главния архитект отказва да признае търпимостта на строежа. Иска се отмяна на заповедта и връщане на преписката с указания за издаване на удостоверение за търпимост на сграда 69345.6.114.1 по КККР на [населено място], с адрес [населено място] местност „А.“.

В последно с.з. дружеството редовно призовано не се представлява.

Ответникът – главен архитект на Община [област], редовно призован не изпраща представител.

Установени по делото релевантни факти и обстоятелства, и доказателствата за тях:

С атакуваната Заповед №21/30.06.23г. на главния архитект на община [област] /л.12/ се отказва издаване на удостоверение по пар. 127 ал.1 ПЗР към ЗИД на ЗУТ за строеж: сграда с идентификатор 69345.6.114.1 по КК на [населено място] община [област], по заявления на „А.–64“ ЕООД с ЕИК *, представлявано от С. Ч. с вх.№ УТ002841 от 28.10.2022г. и с вх.№ УТ 002841_001 от 22.06.2023г. В мотивите е посочено, че строежът е в държавна частна собственост, вид територия – земеделска, НТП - пасище, площ 13 503 кв.м. съгласно Акт за частна държавна собственост №29 том 8 рег.№ 2687 от 2015г.; строежът е изграден до 31.03.2001г. според декларацията на заявителя и за него няма строителни книжа. Посочено е в мотивите, че с писмо от 09.11.2022г. от заявителя са поискани документи – актуална скица, съгласие, ОПС или друг документ от собственика на имот №69345.6.114, документ за промяна на предназначението на имота и съгласие от собственика на имот №1176, с оглед на това, че сградата е построена на имотната граница с този имот. Това са действията на администрацията по първото заявление – от 28.10.2022г. По второто заявление – от 22.06.2023г., заявителят представя НА № 18/1.03.2016г., скица на сградата, според която „Б. Т.“ ООД и „А. 66“ ЕООД са съсобственици на сградата; декларация за годината на постояване; архитектурно заснемане; удостоверение за категоризация; фактура за плащане на ел.енергия; удостоверение от областна дирекция Земеделие-[област]. От Областна адиминстрация -[област] през м.05.2023г. са изискани документи за учредено право на строеж, т.к. имота е частна държавна собственост, като е получено писмо от областен управител, според което не е учредено право на строеж или друго вещно право в полза на „А.-64“ ЕООД. Посочено е в мотивите на заповедта, че сградата е на имотната граница на имот №1176, която е частна общинска собственост, като от служебна справка в Община [област] е установено, че няма съгласие от Община [област] за изграждане на сградата непосредствено на имотната граница на имот №1176. Административният орган е посочил, че строежът не е допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му, като законът изисква кумулативно наличие на следните предпоставки – да е допустим и да съответства на нормите по устройство на територията и по сегадействащия ЗУТ. Административният орган още сочи, че не е спазен чл. 55 ЗТСУ, държавата не е учредявала право на строеж или други вещни права върху имота, тоест няма съгласие от собственика на ПИ заявителят да построи сграда в чужд имот или сградата е построена в нарушение на чл. 55 ЗТСУ отм. Посочено е в заповедта, не е спазен чл. 182 ал.1 ЗУТ; че удостоверение № ПО-3284-2/28.11.2022Г на О. Д. З. - [област], според което строежът е допустим по ЗУТ, не следва да се цени, т.к. изявлението, че сградата е допустим строеж е извън компетенциите на директора; няма съгласие от Общината, която е собственик на съседния имот - №1176 за строителство при намалени отстояния. Посочено е, че сградата е в земеделска територия, няма предвиждане в общо устройствения план за отреждане на застрояване, липсва Подробен устройствен план за имота, както и план за регулация и застрояване с предвиждане в земеделския имот да се строи сграда за търговия на един етаж с площ 101 кв.м. Посочено е, че строежът не е търпим, т.к. е осъществен в чужд имот, представляващ земеделска земя с непроменено предназначение; земята е земеделска и е частна държавна собственост и не е урегулирана, както и, че преценка за спазване правилата и нормите за строителство не може да се извърши; липсва и промяна на предназначението. Посочено е, че обектът е строеж, но не е търпим; липсват строителни книжа и е незаконен. С атакуваната заповед, на осн.чл. 21 ал.1 пр.последно от АПК вр.чл. 59 ал.2 АПК и пар.127 ал.1 ПЗР на ЗИД ЗУТ е отказано издаване на удостоверение по пар.127 ал.1 ПЗР към ЗИД на ЗУТ по двете заявления – ВХ.№ ут002841 от 28.10.22г. и № УТ002841 _001 от 22.06.2023г.

Заповедта е връчена на 03.07.23г. /л.18/, обжалвана е на 13.07.2023г., тоест в законоустановения срок.

Със Заявление № УТ002841 от 28.10.2022г. /л.94/ дружеството е поискало издаване на удостоверение по пар.127 ПЗР към ЗИД ЗУТ за търговски обект в м.А., землище на [населено място], с идентиф. номер 69345.6.114.1.

С писмо от 09.11.2022г. /л.79/ главният архитект иска от заявителя скица за имот №69345.6.114, съгласие, ОПС или друг документ от собственика на имот №69345.6.114, в който е построена сградата; промяна на предназначението или документ позволяващ строителство в земеделска земя; съгласие от собственика на съседния имот - №69345.6.1176. Писмото е получено на 22.11.2022г. /л.78/.

От писмо № ЕО-СМ-1696 от 27.10.2022г. /л.21/ на директора на ДНСК до кмета на Община-[област] става ясно, че в ДНСК е постъпил сигнал за незаконно строителство в имот №69345.6.114 в м. „А.“, като в срок от 20 работни дни следва да се направи проверка от служители на общината и да се предприемат ефективни действия. От писмо № ЕО-СМ-1696-001-001-002 от 27.04.2023г. /л.39/ на ДНСК става ясно, че за строежа – чайна „А. П.“ от община [област] е съставен Констативен протокол по чл. 225а ал.2 ЗУТ, с който се поставя началото на административно производство, образувано за премахването му, но не са предприети действия по чл. 225а ЗУТ нито има произнасяне по търпимостта повече от 5 месеца. С писмо от 11 май 2023г. /л.41/ Община [област] уведомява ДНСК и лицето, подало сигнала за незаконния строеж – Д. М., че процедурата за изследване на търпимост по пар. 127 ЗУТ за строеж №114.1. не е приключила, тъй като от „А.-64“ ЕООД не са представени изисканите документи.

По делото е представен Акт за частна държавна собственост № 4072 от 7.12.2015г. /л.213/ за поземлен имот №69345.6.114 с трайно предназначение –земеделска, НТП-пасище в [населено място], издаден на осн. чл. 68 ал.1, чл. 70 ал.1 ЗДС и чл. 104 ал.1 т.5 ППЗДС. Според чл. 104 ал.1 от ППЗДС, актове за държавна собственост се съставят за всички имоти и вещни права - държавна собственост, в т.ч. за земеделски земи от държавния поземлен фонд и построени върху тях сгради.

Относно периода на строителство доказателствата са в следния смисъл: Според декларация от 28.10.2022г от управителят на „А.-64“ ЕООД сградата е построена преди 31 март 2001г. /л.48/. Според декларация от 19.06.2023г. от управителя на дружеството /л.43/ сградата е построена преди 02.01.2001г. В решение на Окръжен съд [област] по в. гр.дело №104/2021г. /л.90/ се съдържат данни, че според документи, подадени от управителя сградата е построена през 2005г. В касационна жалба на „А.-64“ ЕООД до ВАС /л.236 и сл./ се твърди, че сградата е построена около 2002 година /вж.стр.2 от жалбата/. В този документ се съдържат данни, че при пожара през 2011г. сградата е изгоряла изцяло и е построена наново с по-голяма площ. В преписката на прокуратурата, приложена по делото има данни, че преди пожара обекта е бил временен-каравана. Във възражение от 19.02.2016г. /л.175/ до СГКК-[област] на „П.“ АД, се съдържат данни, че сградата е построена около 2012г.

По делото е представен НА на нотариус №366, № 18/01.03.2016г. /л.74/, с който „А.-64“ ЕООД е признат за собственик на сграда 69435.6.114.1., с предназначение – за търговия, в ПИ 69345.6.114 м.“А.“ със застроена площ 101 кв.м.

С НА № 39 от 2016г. на нотариус №366 /л.221/ „Б. Т.“ ООД е признат за собственик на същата сграда.

По делото не е приложен Нотариален акт №43 том 2 рег.№ 436 дело 130 от 2.02.2016г. /л.224/, представен от „А.-64“ пред СГКК- [област]. Има данни по делото /вж. удостоверение на нотариус № 613 от 19.02.2016г.-л.178/, че от „А. -64“ е подадена молба за издаване на констативен нотариален акт за сградата, но НА от този нотариус не е представен по делото.

На скицата на л. 46 от делото, която е от 02.02.2018г. сградата е записана като собствена на „А.-64“ ЕООД на база Нотариален акт №43 том 2 рег. № 436, дело 130 от 2.03.2016г. На скицата от 18.11.2022г. /л.50/ сградата е записана като собствена на двете дружества – „А.-64“ ЕООД и „Б. Т.“ ООД - на база НА 43/2016г. за първото дружество и на база НА 196/2016г. за второто дружество. От решение от 25.06.2021г. по гр.д.104/2021г. по описа на ОС- [област] /л.92/ и от множество други документи по делото става ясно, че двете дружества претендират собственост върху процесната сграда.

Съдът е направил служебна проверка по адм.д. № 36/2018г. по описа на АССм, решението по което е оставено в сила с решение №1441/4.02.2019г. по адм.д. 8803/2018г. на ВАС /л.25/. Установява се, че е отхвърлена жалбата на „А.-64“ЕООД [населено място] срещу изменение на кадастралния регистър на недвижимите имоти на [населено място] по отношение на вписването като собственик на поземлен имот – сграда с идентификатор 69345.6.114.1 на „Б. Т.“ООД [населено място],обективирано в Съобщение изх.№ 24-2375-31.01.2018г. на Началника на СГКК [населено място]. Предмет на това съдебно производство е изменение на кадастралния регистър на недвижимите имоти в [населено място] в частта, където за собственик на сграда 69345.6.114.1 е вписано „Б. т.“ ООД, обективирано в Съобщение изх.№ 24-2375-31.01.2018г. на Началника на СГКК [населено място]. Според мотивите, нанасянето на сградата в КК и вписването в КР на двете дружества като собственици - „Б. Т.“ ООД и „ А.-64“ ЕООД е станало едновременно. Посочено е, че при наличие на документи, удостоверяващи дублиране на носителите на право на собственост, съответно на друго вещно право, за един и същ имот в КР на недвижимите имоти се записват данните за всички лица, като оспореното по посоченото дело вписване, е извършено на основание чл. 53 ал.2 ЗКИР и е правилно.

Както се посочи по – горе, по настоящото дело е представено решение от 25.06.2021г. на ОС-[област] по гр.дело №104/21г. /л.87 и сл./. С него се обезсилва частично решение №573/21.11.2017г. по гр.д. 1187/2017г. на РС-[област] в частта, с която е признато за установено по реда на чл. 124 ГПК по отношение на „А.-64“ ЕООД, че „Б. Т.“ ООД [населено място] не е собственик на сграда 69345.6.114.1 със застроена площ 101 кв.м., както и в частта, с която е отменен НА №39, н.д.№ 216 от 2016г. и се прекратява производството по делото като недопустимо. Искът е бил отрицателен установителен, предявен от „А.-64“ ЕООД, с искане за признаване, че „Б. Т.“ ООД не е собственик на сградата от 101 кв.м. С решението на РС - [област] е било признато за установено по отношение на „А.-64“ ЕООД, че „Б. Т.“ ООД не е собственик на сградата и е отменен нотариалния акт НА №39/2016г. Въззивният съд е изложил доводи, че „А.-64“ ЕООД няма правен интерес от отрицателен установителен иск и производството по делото следва да се прекрати без съдът да се произнася по въпроса дали „Б. Т.“ ООД притежава или не вещно право /л.92/. С Определение №314/4.07.22г. по гр.д.№ 4366/21г. на ВКС не е допуснато касационно обжалване.

Според писмо от 25.05.2023г. /л.35/ на областен управител [област], имот 69345.6.114 е държавен, не е учредявано право на строеж или друго вещно право върху имота в полза на „А.-64“ ЕООД, не е давано съгласие за подписване на договор за наем с дружеството и няма смяна на предназначението по Закона за опазване на земеделските земи.

Според удостоверение от 28.11.2022г. /л.54/ на директор дирекция Административно-правна финансово-стопанска дейност и човешки ресурси, в Областта дирекция „Земеделие“ [област], сградата е допустим строеж по ЗУТ. Посочено е, че „А.-64“ЕООД е подало документи за процедура по чл. 53 от Правилника за прилагане на закона за опазване на земеделските земи, за застроена и прилежаща площ към сграда № 69345.6.114.1 в м.“А.“ [област]. От документа обаче не става ясно каква процедура за придобиване собственост върху държавната земя е била започната, доколкото хипотезите на чл. 53 от този Правилник са няколко. Според чл. 53 ал.1, земеделската земя, върху която е извършено строителство преди влизането в сила на ЗСПЗЗ, без да е отчуждена, предоставена или да е променено предназначението, е държавна или общинска собственост. Ал.2-ра в редакцията към момента на издаване на удостоверението /28.11.2022г./ предвижда, че собственикът на сградите и съоръженията придобива собственост върху земя – държавна собственост, на която е извършено строителство, чрез замяна с равностойна земя или чрез заплащане на стойността и. Ал.3-та на чл. 53 предвижда възможност за собственика на сградата, изградена при спазване на отм.ЗООЗП да придобие правото на собственост върху застроените и прилежащи държавни земи, чрез замяна или чрез заплащане на равностойността. По кой ред е било искано придобиването на земята, в случая не става ясно от удостоверението. Не става ясно и кога, според директора на ОД Земеделие, е построена сградата – преди влизане в сила на ЗСПЗЗ, или при спазване на отменения ЗООЗП, за да направи извод за допустим по ЗУТ строеж. Съдът не кредитира този документ в частта относно извода, че е допустим строеж по ЗУТ. Не е в компетенциите на директора на ОД - Земеделие да удостоверява допустимостта на строежи по ЗУТ /правомощията му са посочени в чл.3 ал.3 от Устройствения правилник на областна дирекция Земеделие/.

С второ заявление, от 22.06.2023г. /л.19/, „А.-64“ ЕООД иска издаване на удостоверение за търпимост с мотиви, че е собственик на имота на база давностно владение повече от 20 години.

Видно от Заповед №18-8446 от 25.10.2016г. /л.193/ на началника на СГКК [област], сграда с идентификатор 69345.6.114.1 с площ от 101 кв.м. с предназначение – сграда за търговия, е нанесена като обект в КККР на база Нотариален акт №43 том2, рег. № 436 от 2 март 2016г. Тази заповед е обжалвана от „П.“ АД, ЕИК *. Това дружество е ползвател на имот №69345.6.114 въз основа на сключен Договор от 2015г. с Министерството на земеделието и храните /л.200 гръб/. Видно от Решение № 0008А от 27.11.1996г. на Поземлена комисия - [област], имот 69345.6.114 в землище на [населено място] е възстановено пасище от Държавен поземлен фонд /л.211/. За този имот е съставен Акт №4072 от 7.12.2015г. за частна държавна собственост /л.213/. Срещу заповед № 18-8446 от 25.10.2016г. е подадена жалба и от министъра на земеделието и храните /л.203/, като жалбата на МЗГ е оставена без разглеждане от съда – в този смисъл Реш.№1310/30.01.2018г. по адм.д. №7208/2017г. на ВАС, л. 247 от делото. С посоченото решение на ВАС е отхвърлена жалбата на „П.“ АД срещу Заповед №18-8446/25.10.2016г., с която е нанесена сградата по реда на чл. 54 вр.чл.51 вр. чл. 54а ал.2 ЗКИР /л.230 и л.251/.

По делото е безспорно, че сградата е обект на кадастъра, в който смисъл са и изводите в Реш. №1310/30.01.2018г. по адм.д. №7208/2017г. на ВАС /л.249/. Установява се, че е сградата е „строеж“ по см. на па.5 т. 38 от ДР ЗУТ със застроена площ 101 кв.м. с предназначение „сграда за търговия“, което не е и спорно по делото. В заповедта административният орган е посочил, че сградата е „строеж“; в нотариалните актове и в скиците е описана като „сграда за търговия“; има ел. и ВиК захранване. Според архитектурното заснемане /л.76, л.77/ основата е бетонова, с гранитогрес, обособени са ресторант, складови помещения, кухня, сервизни помещения. Обектът има характеристиките на „строеж“ и не преместваме обект по см. на пар.5 т. 80 ДР ЗУТ.

По делото не се установява да има отреждане за застрояване в поземлен имот № 69345.6.114, в който попада сградата, както и няма документи, свързани с отстъпено право на строеж за построяването на процесната сграда, издадени от община [област] или държавата.

Правни изводи.

Съдът счита жалбата за допустима, по същество за неоснователна. След извършената проверка в обхвата по чл. 168 от АПК за законосъобразност на заповедта на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът приема следното: Заповедта е издадена от компетентен орган – главния архитект на общината, в качеството му на орган, овластен да одобрява съответните инвестиционни проекти. Заповедта е в законоустановената писмена форма, от мотивите и диспозитива й се установяват безпротиворечиво фактическите и правните основания за издаване на заповедта и волеизявлението на административния орган.

Хипотезите на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ са в условията на алтернативност, а не на кумулативност. По делото не се установи да са налице предпоставките на някоя от посочените разпоредби, както правилно е преценил и административния орган.

Обектът, към момента е строеж, има бетонна основа и не е преместваем обект.

Правната преценка на компетентния орган, че строежа не е търпим е обоснована, като са налице мотиви за това в атакувания акт. Търпимостта е правно заключение, а фактите, които изпълняват нейния състав, в това число времето на извършване на строителството, могат да бъдат установени с всички доказателствени средства. Ето защо, за да се възприеме твърдението на жалбоподателя, че се касае за строеж, който е търпим, следва да се установят признаците на търпимост, един от които е, строежът да е бил допустими. Институтът на търпимостта, предвиден в § 16 от ПР на ЗУТ, се прилага съответно за строежи, които не са били узаконени до влизане в сила на ЗУТ и са: 1) изградени до 07.04.1987 г., 2) започнати от 08.04.1987 г. до 30.06.1998 г. и 3) започнати след 30.06.1998 г. С § 127, ал. 1 от ПЗР на влезлия в сила 26.11.2012 г. Закон за изменение и допълнение на ЗУТ, е предвидена четвърта възможност за търпимост - на строежи, изградени до 31 март 2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон. Тези нови условия за търпимост на незаконен строеж по § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ не са приложими за всички незаконни строежи, изградени до 31.03.2001 г., защото § 16 от ПР на ЗУТ е била и продължава да е действаща норма, тоест новите условия за търпимост касаят само строежите, изградени през периода от влизане в сила на ЗУТ (02.01.2001 г.) до 31.03.2001 г.

Предвид това, определянето на приложимата правна норма и оттам крайният изход от производството зависят от установяването на момента на изграждането на конкретния строеж. Доколкото това обстоятелство е благоприятно за заявителя, той носи доказателствената тежест за установяването му както в административното, така и в съдебното производство.

В случая правилно административният орган е проверил и двете хипотези - на пар. 16 и на пар. 127 ЗУТ и обосновано е приел, че строежът не е търпим.В тази връзка съдът съобрази следното:

По отношение на имота - през 1996г. същият се реституира /л.210/; през 2015г. се съставя Акт за частна държавна собственост /л.213/; през 2019г. се предоставя за ползване на „П.“ АД за ски-писта /л.200/.

По отношение на сградата: Според едната декларация на управителя на „А.-64“ЕООД /л.48/ сградата е построена преди 31.03.2001г. /л.48/. Според другата декларация на управителя на дружеството /л.43/ сградата е построена преди 02.01.2001г. Според документи, подадени от управителя по в.гр.д. №104/ 2021г. на ОС-[област], сградата е построена през 2005г. В искова молба на „А.-64“ по чл. 124 ГПК срещу „Б.-Т.“ ООД по гр.д. №1187/2017г. по описа на РС –[област], ищецът е обосновал правният си интерес от иска с твърдението, че е собственик на спорната сграда на основание давностно владение от построяването и през 2004- 2005г. /вж. Определение №314/4.07.2022г. по гр.д. №4366/2021г. на ВКС, л.83 от делото/. В. В. от 19.02.2016г. /л.175/ до СГКК [област] на „П. АД“ се съдържат данни, че сградата е построена в периода около 2012г. В касационна жалба на „А.-64“ ЕООД до ВАС /л.236 и сл./ се твърди, че сградата е построена около 2002 година.Нотариалните актове за сградата на „Б. Т.“ и „А.-64“, приложени по делото са от 2016г. Сигналът за палеж на сградата е от 2011г. /вж. преписка по ДП №115/2011г./, като в преписката на прокуратурата управителят Ч. при разпита му сочи, че има разрешение за поставяне на временен обект /такова удостоверение не е приложено по делото/. Или, от материалите по Досъдебното производство, от Касационната жалба на „А.-64“ на л.237 и от Отговора на областна администрация - [област] на л. 243 става ясно, че обекта през 2011г. е изгорял и след това е възстановен с различни размери. Налице е заповед от 2010г. /л.61 от ДП 115/2011г./, според която обектът е каравана, категоризиран с една звезда по Наредбата за категоризиране на туристически обекти. През 2009г. караваната е регистрирана като обект за търговия с храни /л.62 от ДП/. През 2012г. /л.169/ е налице последваща регистрация на караваната като обект за търговия на дребно с храни. За караваната има договор за наем от 2010г. /л.68 от ДП/, според който „Б. Т.“ООД я предоставя под наем на „А.-64“ ЕООД. От разпита на управителя на „Б. Т.“ ООД - К. Т., проведен по ДП става ясно, че обекта е временен, представлява каравана и е предоставен на С. Ч. под наем.

Описаните доказателства за годината на построяване и състоянието на обекта не дават основание за извод, че до 2001г. е изграден строеж, в който смисъл е изискването на пар.127 ЗУТ. Самият управител на „А.-64“ дава различни сведения относно периода на построяване, като в две декларации твърди различни периоди на 2001г., а в документи по дела твърди периоди на построяване - 2002г., 2004г. и 2005г. От писмените доказателства се установява категорично, че през 2009 и 2010г. обектът е бил „чайна“ /вж.договор за наем и заповед за категоризация/ и „каравана“ /вж.удостоверение на РИОКОЗ/. Има данни, че през 2011г. по време на палежа временният обект е изгорял и е възстановен в друг вид. По делото има писмени данни за построяване на сграда през 2012г. През 2016г. в нотариалните актове на двете дружества /л.74 и л.221/ обекта е описан като сграда на един етаж.

Горното обуславя категоричен извод, че не е установено по делото процесният строеж да е изграден до 31.03. 2001г., в който смисъл е изискването на § 127 ал.1 ЗИД ЗУТ.

Следващата предпоставка за търпимост е за сградата да няма строителни книжа, като по този въпрос спор по делото няма, а и няма доказателства за противното.

Друга предпоставка за търпимост е строежът да е бил допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато е извършен, или по действащите разпоредби съгласно ЗУТ. По делото са събрани данни за различни периоди на строителство, което налага проверка за допустимост на строежа по ЗТСУ, който нормативен акт е действал в периода от 1973г. до 31 март 2001г. и по ЗУТ, действащ след 31 март 2001г.

Според чл. 55 от ЗТСУ отм. строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон и разпоредбите по неговото приложение. Нормата на чл. 56 ал.2 сочи кои лица могат да строят в чужд имот, като в т.1 са посочени лицата, в полза на които е учредено право на строеж, на надстрояване или пристрояване на заварена сграда. Според останалите хипотези – точки 2-4, в чужд имот могат да строят съпругът и роднини на собственика по права и съребрена линия, ако извършват строежа с негово съгласие и учредено право на строеж в полза на строителя; лицата, за които това е предвидено със закон или указ; лицата, на които въз основа на акт на Министерския съвет са предоставени земи за земеделско ползване. Няма доказателства по делото за „А.-64“ ЕООД да са налице хипотезите на чл.56 ал.2 точки 2-4 ЗТСУ отм., което означава, че следва да се провери хипотезата на точка 1, тоест дали за строителството има учредено право на строеж. В тази връзка съдът съобрази следното:

Земята е частна държавна собственост, което се установява от Акта за държавна собственост, който според чл. 5, ал. 1 и 2 от ЗДС има доказателствена сила до доказване на противното, т. е. като официален документ се ползва с доказателствена сила за отразените в него обстоятелства.

С договор № РД 53-26/ 20.11.2019Г. Министерството на земеделието и храните е предоставило на „П.“ АД за временно безвъзмездно ползване земеделски земи от ДПФ, включително имот №69345.6.114 за ползване и поддържане на ски пистата в курорта /л.200 гръб/. Според чл.24 ал.1 от ЗСПЗЗ, в редакцията към момента на подписване на договора – 20.11.2019г. /ДВ бр. 58 от 2017г., в сила от 18.07.2017 г. /, министърът на земеделието, храните и горите упражнява правата на собственика за земите от държавния поземлен фонд, като ги отдава под наем или аренда, учредява ограничени вещни права върху тях, извършва продажба и замяна със земеделски земи на физически и юридически лица по парична равностойност, определена съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2. Според чл. 10 от Закона за опазване на земеделските земи, в редакцията на ДВ бр. 58 от 2017г., министерството на земеделието, храните и горите, съответно общината, може да предостави за срок, определен с договор, безвъзмездно право на ползване на физически и юридически лица възстановили или подобрили със собствени средства държавни и общински слабопродуктивни земеделски земи.А според чл. 152 и чл. 153 от Закона за туризма, ски пистите могат да бъдат самостоятелни или организирани в ски зона с определени граници, като според чл. 154 ЗТ /посочен в договора/ има изисквания за обезопасеност на ски пистите и информационна обезпеченост.

В случая, с договора от 2019г. е предоставено ползването на имот №69345.6.114 на „П.“ АД с цел осигуряване на безопасност и информационна обезпеченост на ски пистата, за поддържането и подобряването на земята чрез провеждане на противоерозионни мероприятия, рекултивация на терена, затревяване и т.н. Договорът за безвъзмездно ползване е със срок до приключване на процедурата по чл. 54 от ЗДС, стартирана от кмета на общината за прехвърляне собствеността в полза на общината, но не повече от една година /чл.3/, тоест до 2020г. По делото няма договор по чл. 54 от ЗДС, с който областният управител да прехвърля безвъзмездно имота на община [област]. Поради това и поради изтичане крайния срок на договора, което става през 2020г, имотът се управлява от областния управител –чл. 18 ЗДС. Няма доказателства по делото държавата да е учредила право на строеж в полза на „А.-64“ЕООД. Напротив, от писмото на областен управител [област] от 2023г. /л. 35/ става ясно, че върху имот №69345.6.114 не е учредявано право на строеж или друго вещно право върху в полза на „А.-64“ ЕООД, не е давано съгласие за подписване на договор за наем с това дружество и няма смяна на предназначението по Закона за опазване на земеделските земи. Дори „П.“АД към момента да стопанисва ски-пистите в курорта, респ. на това дружество да е предоставено управлението на ски пистата по реда на Закона за туризма, то по делото няма доказателства да са учредени в полза на жалбоподателя права, свързани със строителство в процесния имот. Поради това, строежът се явява недопустим по см.на чл. 56, ал. 2, т. 1 от ЗТСУ.

Строежът не е допустим по ЗУТ, защото дружеството жалбоподател няма качеството на възложител по чл. 161 ЗУТ и не е лице по чл. 182 ЗУТ, което да може да строи в чужд поземлен имот. Наличието на титул за собственост /“Б. Т.“ и „А.-64“ разполагат с констативни нотариални актове по давност - № 18 и №39 от 2016г. / не обосновава извод за допустимост на строителството, респ. за търпимост на строежа.

Както се посочи по –горе, събраните по делото доказателства за периода на строителство са както следва: до 02.01.2001г. и до 31.03.2001г. /в две декларации на управителя/; през 2002 и през 2004-2005г. /в документи на жалбоподателя по съдебни дела/; през 2011г. /според документите след палежа е изграден нов обект/; през 2012г. /в документ на „П.“ АД/. Именно с оглед тези различни периоди на строителство се налага да се направи преценка както на пар. 127 така и на хипотезите на § 16 от ПР на ЗУТ. С разпоредбата на § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ не се отменят изискванията и периодите, предвидени в § 16 ПР ЗУТ, а се въвежда четвърти такъв, който следва във времето периода по § 16, ал. 3 ПРЗУТ, като започва от датата на обнародване на ЗУТ на 02.01.2001 г. и приключва до датата на влизане в сила на ЗУТ на 31.03.2001 г. Времето на изграждане определя и относимия режим. В случая не са изпълнени предпоставките както на пар. 127, така и пар. 16, който в ал.3-та предвижда условие за деклариране на строежите от техните собствениците пред одобряващите органи. Одобряващите органи са органите, компетентни да одобрят инвестиционен проект за строеж, респект. да издадат разрешение за строеж или акт за узаконяването му. По делото не се представят доказателства, изискването за деклариране на строежа да е изпълнено, т. е. не е налице кумулативно предвидената предпоставка на § 16, ал. 3 ПРЗУТ и на пар. 127 ал. 3 и 4 ЗУТ. Следователно строежът не е търпим.

Поради това, че е в несъответствие с предвижданията на плана и няма доказателства за отреждане за застрояване в поземлен имот 69345.6.114, в който попада сградата, то сградата се явява недопустима.

Според чл. 29 от Наредба № 5 от 17.05.1995 г. за правила и норми по териториално и селищно устройство (отм.2001 г.), в курортните зони и комплекси могат да се изграждат сгради за обслужващи дейности, но допустими съгласно приложение № 2 на Наредба № 7 за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда. В случая, за сградата няма данни да е допустима по Наредба № 5/1995г.

В жалбата се сочи, че с Решение №3 от 2022г. по к.д.16/21г. на КС е отменен мораториума за придобиване на държавна земя по давност, поради което неправилно в заповедта било посочено, че сградата е държавна собственост щом земята е държавна. Видно от атакувания акт, в него няма изложени съображения относно това, че сградата е държавна собственост. По отношение на твърдението на „А.-64“ЕООД, че е придобило сградата на база давностно владение съдът съобрази, че въпросът със собствеността е извън предмета на настоящото дело. С оглед на направеното възражение в жалбата обаче следва да се посочи, че Решение №3 от 24.02.2022г. на КС няма обратно действие. Съгласно чл. 151, ал. 2, изр. 3 от Конституцията последиците от преустановяване на мораториума ще настъпят от момента на влизане на решението на КС.

Съдът счита, че обосновано ответникът е извел извод, че сградата не е търпим строеж, поради което жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.

Водим от горното Административен съд - [област]

 

Р Е Ш И

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „А.-64“ ЕООД, ЕИК *, [населено място] [улица], представлявано от управителя С. С. Ч. срещу Заповед №21/30.06.2023г. на главния архитект на община [област].

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дн. срок от съобщението.