№ 410
гр. Габрово, 14.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно частно гражданско дело
№ 20224200500278 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, подадена чрез пълномощника юрк. И.Н. срещу разпореждане на Тревненски районен
съд по ч.гр.д. № 98/2022 г. в частта, с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК.
В жалбата се излагат подробни доводи за незаконосъобразност и необоснованост на
обжалваното разпореждане. Твърди се,че неправилно първоинстанционният съд е отхвърлил
заявлението в частта за претендираните суми. Счита, че е погрешен аргумента на
първоинстанционният съд, съгласно който договорна лихва и лихва за забава не могат да
бъдат начислявани за един и същи период. Позовава се на т. 2 от ТР №3/2017 г. от
27.03.2019 г. на ОСГТК на ВКС, където е разгледан въпросът относно размера на
задължението при обявена предсрочна изискуемост на кредита.счита, че щом
кредитополучателят е ползвал чуждия финансов ресурс за целия срок на договора, то той
дължи и възнаграждението за ползване на финансовия ресурс. Предвид обстоятелството, че
длъжникът не е възстановявал сумите на посочените в погасителния план падежни дати, то
кредитополучателят дължи лихва за забава за непогасяване на задълженията си в срок. моли
да се отмени обжалваното разпореждане, в частта в която е отхвърлено искането за
присъждане на сумата от 347,54 лв. – договорна лихва, като неправилно и
незаконосъобразно и да се произнесе по съществото на спора.
Съгласно на чл. 413, ал. 2 от ГПК, препис от частната жалба не е връчен на длъжника.
Габровски окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба и събраните по
делото доказателства, намира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок против подлежащ на обжалване
съдебен акт и от легитимирано лице, поради което е допустима.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна, по следните
съображения:
Пред първоинстанционния съд е подадено заявление от „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
1
ГПК срещу длъжника СТ. В. Ц. от с. К., обл. Габрово за сумата 1427,43 лв. – представляваща
платена главница на „Кредисимо“ ЕАД във връзка с договор за потребителски кредит;
347,54 лв. - възнаградителна лихва за периода 30.08.2020 г.-31.10.2021 г. във връзка с
договор за потребителски кредит № 2241929; 240,68 лв. – обезщетение за забава, начислено
за периода 31.08.2020 г. до датата подаване на заявлението в съда. За периода 13.03.2020 г. –
14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата
на чл. 6 от ЗМДВИПОРНС; законна лихва върху главниците от подаване на заявлението в
районния съд до окончателното изплащане на задължението. Претендирано е да бъдат
присъдени и разноските за държавна такса в размер на 40,31 лв. и 200,00 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
В т. 12 от заявлението е посочено, че обстоятелствата от които произтича вземането
са, че на 23.08.2021 г. е подписано Приложение 1 към Договора за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/ от 23.08.2021 г., сключен между „Ай тръст“ ЕООД и „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, по силата на което вземане на „Ай тръст“ ЕООД, произтичащо
от договор за предоставяне на поръчителство от 29.12.2016 г. е прехвърлено в собственост
на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ведно с всички привилегии и обезпечения и
принадлежности,в включително и всички лихви. На 08.06.2020 г. между „Кредисимо“ ЕАД
/кредитодателят/и СТ. В. Ц. /кредитополучател/е сключен договор за потребителски кредит
с № 2241929, съгласно който кредитодателят се е задължил да предостави на
кредитополучателя потребителски кредит, който кредитополучателят се задължава при
условията и сроковете на договора за усвои и върне, като заплати на кредитодателя
уговорената лихва за ползване на кредита. Между „Ай тръст“ ЕООД и СТ. В. Ц. е сключен
договор за предоставяне на поръчителство във връзка с възникналото облигационно
правоотношение между кредитополучателя и кредитодателя. На същата дата между „Ай
тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ ЕАД е сключен договор за поръчителство, по силата на който
поръчителя се е съгласил да отговаря солидарно с кредитополучателя по договор за
потребителски кредит № 2241929. Поради неизпълнение на задължението по договора за
потребителски кредит от страна на кредотополучателя, същото е било изпълнено от
солидарно отговорния длъжник „Ай тръст“ ЕООД. Заемополучателят не е възстановил
платената сума по договора за заем на своя поръчител, поради което за „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД възниква правен интерес от предявяване на претенциите си по
съдебен ред. Претендира разноски.
Към заявлението е приложен договор за потребителски кредит № 2241929 от
08.06.2020 г. сключен между „Кредисимо“ ЕАД и СТ. В. Ц., Приложение № 1 към него,
Общи условия за предоставяне на кредити, Договор за поръчителство от 08.06.2020 г. между
„Кредисимо“ ЕАД и „Ай тръст“ ЕООД, Договор за предоставяне на поръчителство от
08.06.2020 г., сключен между „Ай тръст“ ЕООД и СТ. В. Ц. и Приложение № 1 към него.
Районният съд е уважил частично заявлението, като е издал заповед № 50 от
31.05.2022 г. за изпълнение на задължение по чл. 410 от ГПК за главницата в размер на
1427,43 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 30.05.2022 г. до изплащането
на вземането; сумата от 240,68 лв. – законна лихва за забава за периода от 31.08.2020 г.-
29.05.2022 г.; сумата 40,31 лв.- платена държавна такса по делото и сумата от 120,00 лв. –
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
С обжалваното разпореждане № 111 от 31.05.2022 г., съдът е съдът е отхвърлил
заявлението в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение за сумата от 347,54
лева - възнаградителна лихва за периода от 30.08.2020 г. – 31.10.2021 г. и сумата от 80,00 лв.
представляваща горницата на претендиралите разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение над уважения от съда максимален размер от 120,00 лв. до пълния
претендиран размер от 200,00 лв.
Заповедният съд е приел, че за един и същ период от време върху дадено задължение
2
се дължи само един вид лихва или възнаградителна или законна. Не е допустимо да се
дублират два вида лихви едновременно. В случая периода, за който се иска възнаградителна
лихва върху главницата изцяло съвпада с периода за който е поискана и законна такава. В
приложения договор за поръчителство е посочено, че след като плати задължението на
кредитополучателя, поръчителя има право само на законна лихва върху платената сума, а не
и на договорна такава. Претендира се възнаградителна лихва и за период след датата на
твърдяното прехвърляне на вземането на заявителя. С тези мотиви, съдът е оставил без
уважение претенцията за заплащане на възнаградителна лихва в размер на 347,54 лв. за
периода от 30.08.2020 г. – 31.10.2021 г.
Настоящата инстанция не споделя изводите на заповедния съд. Обжалваното
разпореждане следва да се потвърди, но с други мотиви.
Съгласно чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, когато вземането произтича от договор за цесия
предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на
новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да
му потвърди писмено станалото прехвърляне, което има действие спрямо длъжника, от
когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.
В т. 12 от заявлението по чл. 410 от ГПК е описано, че вземането е цедирано на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ведно с всички привилегии и обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви. Заявено е, че до длъжника е изпратено
писмо изх. № УПЦ-П-КРС-АТ/2241929 от 13.09.2021 г., изпратено с известие за доставяне
от страна на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Такова писмо не е представено със
заявлението, което е самостоятелно основание да се откаже издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК.
На основание изложеното въззивният съд прие, че жалбата е неоснователна.
Постановеният с обжалваното разпореждане отказ за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК за процесните суми, следва да бъде потвърден, но с други мотиви.
Така мотивиран и на основание чл. 413, ал. 2 ГПК, Окръжен съд - Габрово
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 111 от 31.05.2022 г. по ч.гр.д. № 98/2022 г. на
Районен съд - Трявна в обжалваната отхвърлителна част.
Определението не подлежи на обжалва.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3