№ 112
гр. Благоевград, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Красимир Аршинков
Членове:Атанас Маскръчки
Диана Узунова
при участието на секретаря Мариела Палова
в присъствието на прокурора Окръжна прокуратура - Благоевград Г. В. М.
като разгледа докладваното от Атанас Маскръчки Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20221200600069 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.313 сл. от НПК и е образувано по
въззивни жалби на адв. П.С. и адв. К.Д. – защитници на подс. М. Н. Д. от с. ...,
общ. Разлог, против Присъда № 500014 / 11.01.2022 год., постановено от
Районен съд – Разлог по н.о.х. дело № 566 / 2020 год.
Според подадените въззивни жалби и изложените в съдебното
заседание пред въззивната инстанция от адв. Д. съображения и доводи,
обвинението не е доказано по несъмнен начин и подсъдимият не е извършил
съставомерно деяние. Наред с това се поддържа, че районният съд не е отчел
всички факти и обстоятелства по делото и причините за извършване на
деянието. Защитникът счита, че подсъдимият е действал при условията на
крайна необходимост, както и че деянието малозначително по смисъла на чл.9
от НК. Ето защо се иска обжалваната присъда да бъде отменена и
подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан по обвинението за
извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.
Представителят на Окръжна прокуратура - Благоевград изразява
1
становище за неоснователност на въззивната жалба и пледира
първоинстанционната присъда да бъде потвърдена като законосъобразна и
правилна.
Окръжният съд разгледа жалбата в качеството си на въззивна
инстанция и след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите
на страните, при спазване на изискванията на чл.313 от НПК, за да се
произнесе взе предвид следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.319, ал.1 от НПК и е
процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна.
С обжалваната присъда подс. М. Н. Д. е признат за виновен в
това, че на 30.08.2020 г., около 10.00 часа, в гр. Разлог, обл. Благоевград, по
ул. „...“ е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка и
модел „...”, с регистрационен № ..., с концентрация на алкохол в кръвта си над
0.5 на хиляда, а именно - 1.06 на хиляда, установена по надлежния ред - с
техническо средство ДРЕГЕР АЛКОТЕСТ 7510, с фабричен номер ARBA
0087, след като е осъден с влязло в сила на 24.10.2016 г. определение за
одобряване на споразумение по НОХД № 708/2016 г. по описа на Районен съд
гр. Разлог за деяние по чл.343б, ал.1 от НК - престъпление по чл.343б, ал.2 от
НК, поради което и на основание чл.343б, ал.2 от НК, във вр. чл.54 от НК му е
наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година и
наказание „Глоба“ в размер на 500 лева. На основание чл.343г, във вр. чл.37,
ал.1, т.7 от НК на подс. Д. е наложено наказание „Лишаване от право да
управлява моторно превозно средство“ за срок от осемнадесет месеца, като на
основание чл.59, ал.4 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимият е
бил лишен по административен ред от правото да управлява моторно
превозно средство посредством Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-0331-000175/30.08.2020 г., издадена от
Началника на РУ - Разлог. На основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС е определен
първоначален общ режим за изтърпяване на наложеното наказание „лишаване
от свобода“ за срок от една година.
Фактическите положения по делото са правилно установени. В
резултат на анализа на доказателствения материал се установява по несъмнен
начин следната фактическа обстановка:
Подс. М. Н. Д. /р. 1983 г./ от с. .... общ. Разлог, е семеен, с основно
2
образование, осъждан, безработен. Същият е правоспособен водач на моторно
превозно средство с придобити категории В, М, ТКТ и АМ.
С определение за одобряване на споразумение по НОХД №
708/2016 г. по описа на Районен съд - Разлог, влязло в сила на 24.10.2016 г., на
подс. М.Д. за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК са му наложени
наказания: „лишаване от свобода“ за срок от четири месеца, „глоба“ в размер
на 150 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца.
Наказанието „лишаване от свобода“ е било отложено с изпитателен срок от
три години.
На 30.08.2020 г. сутринта в районна гр. Разлог, обл. Благоевград,
подсъдимият М.Д. след употреба на алкохол управлявал лек автомобил марка
и модел „...", с регистрационен № .... С него пътували съпругата му – св. ... и
двете им малолетни деца – на 3 години и бебе на 2 месеца. На съща дата,
около 10:00 часа, свидетелите .. и ... - служители в РУ Разлог при ОД МВР -
Благоевград, изпълнявали служебните си задължения на ул. „...“ в гр. Разлог,
в района на входа на града откъм с. .... Там полицейските служители спрели
за проверка подс. Д., който се придвижвал с автомобила си към центъра на гр.
Разлог. Свидетелите ... и ... установили признаци на употреба на алкохол от
страна на М.Д., поради което го тествали с техническо средство ДРЕГЕР
АЛКОТЕСТ 7510, с фабричен номер ARBA 0087, което отчело 1.06 на хиляда
концентрация алкохол в кръвта. Пред полицейските служители подсъдимият
заявил, че предната вечер е употребил алкохол.
Полицейските служители издали талон за изследване с бланков
№ 0040663, в който проверяваният собственоръчно отразил, че приема
показанията на техническото средство, след което положил подпис. Наред с
това, за констатирано нарушение по Закона за движението по пътищата е
съставен и Акт серия АА, с бланков № 649447, който подсъдимият Д.
подписал, без да прави възражения. Също така, със Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 20-0331-000175/30.08.2020 г. по
описа на РУ гр. Разлог при ОДМВР гр. Благоевград, свидетелството за
управление на моторно превозно средство на подсъдимия е временно отнето,
но за не повече от 18 месеца.
Въпреки, че подс. М.Д. приел показанията на техническото
средство, в талона за изследване с бланков № 0040663 е отразен избор на
3
подсъдимият, чрез положения от него в съответната графа подпис, да бъде
изследван за употреба на алкохол чрез медицинско и химическо или химико-
токсикологично изследване, за което е уведомен да се яви в ФСМП – гр.
Разлог до 11:00 часа. Талона е връчен на Д. в 10:20 часа.
От показанията на св. ... се установява, че след проверката, тя и
подс. М.Д. са завели децата си на преглед в лекарския кабинет на д-р ...,
където се забавили повече от час. По-късно отишли в спешния център, където
отказали да вземат кръвна проба на подс. Д., тъй като не се е явил в
определения срок, за което свидетелстват и полицейските служители –
свидетелите ... и ....
Визираните фактически обстоятелства по същество не се оспорват
от подсъдимия Д. и се установяват по несъмнен начин от анализа на всички
събрани и приобщени към доказателствения материал на съдебното следствие
доказателства, анализирани поотделно и в съвкупност, а именно: обясненията
на подсъдимия М.Д., показанията на свидетелите ..., ... и Владимирова,
писмените доказателства. Извършеният анализ на доказателствения материал,
изтъкнатите съображения и направените изводи от районния съд се споделят
изцяло и от настоящия състав на въззивния съд, поради което не се налага
повторно да бъдат изтъквани същите съображения. Законосъобразни и
обосновани са изводите на съда, че при конкретиката на съответния случай на
основание чл.6, ал.9 от Наредба №1/19.07.2017г., според който
концентрацията на алкохол в кръвта се установява въз основа на показанията
на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта при неявяване в определения срок на посоченото място за даване на
проби за изследване, напълно законосъобразно концентрацията на алкохол в
кръвта на подс. Д. е установена посредством резултата от извършената с
„Дрегер Алкотест“ 7510 проверка. В случая не може да се приеме, че са
налице извинителни причини за неявяването на лицето в ФСМП – гр. Разлог,
тъй като видно от показанията на св. Владимирова, лекарският кабинет,
където са прегледани децата и спешния център се намират в непосредствена
близост – на първия етаж в една и съща сграда. При това следва да се
отбележи, че в съставения от полицейските служители талон за изследване,
подсъдимият саморъчно е записал, че приема показанията на техническото
средство /л.6 ДП/.
4
Предвид установените по делото фактически дадености
въззивният съд намира, че по несъмнен начин се установява наличието от
обективна страна на всички елементи на състава на престъплението на
възприетата от първоинстанционния съд правна квалификация: Подс. М. Н. Д.
на 30.08.2020 г., около 10.00 часа, в гр. Разлог, обл. Благоевград, по ул. „...“ е
управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка и модел „...”, с
регистрационен № ..., с концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5 на
хиляда, а именно - 1.06 на хиляда, установена по надлежния ред - с
техническо средство ДРЕГЕР АЛКОТЕСТ 7510, с фабричен номер ARBA
0087, след като е осъден с влязло в сила на 24.10.2016 г. определение за
одобряване на споразумение по НОХД № 708/2016 г. по описа на Районен съд
гр. Разлог за деяние по чл.343б, ал.1 от НК - престъпление по чл.343б, ал.2 от
НК.
Конкретният акт на престъпна проява на подсъдимия М.Д.
обективира отношението му към деянието (неговата интелектуалната и
волевата насоченост). Подсъдимият е осъзнавал противообществения
характер на деянието, разбирал е общественоопасните му последици и е искал
тяхното настъпване. Ето защо, анализирайки престъплението от субективната
му страна, съдът счита, че същото е извършено с пряк умисъл.
Тезите на защитниците, че подс. М.Д. е извършил
инкриминираното деяние при условията на крайна нужда, както и че са
налице предпоставките на чл.9, ал.2 от НК, са поддържани и в
производството пред районния съд. Изтъкнатите в таза насока съображения и
доводи са обсъдени от първата инстанцията и са изложени убедителни
съображения за тяхната неоснователност.
Съгласно разпоредбата на чл.13 от НК, не е общественоопасно
това деяние, когато за да спаси държавни или обществени интереси, както и
свои или на другиго лични или имотни блага от непосредствена опасност,
която деецът не е могъл да избегне по друг начин, ако причинените от
деянието вреди са по-малко значителни от предотвратените. От обективна
страна законодателят е поставил изискване непосредствената опасност да не
може да бъде избегната от дееца по друг начин, което в конкретния случай не
е налице. Очевидно е, че соченото здравословно състояние на децата –
повишена температура, не е с такъв интензитет и характер за да оправдае
5
крайни действия – нарушаването на закона.
Въззивният съд намира за необоснована и тезата на защитниците,
че деянието на подсъдимия Д. е малозначително по смисъла на чл.9, ал.2 от
НК. Поради широкото разпространение на деянията, касаещи управление на
МПС след употреба на алкохол, както и обстоятелството, че същите водят
много често до извършването на други престъпления по транспорта с тежки
последици, обществената опасност на това престъпление не следва да бъде
неглижирана. Конкретната стойност на алкохолното съдържимо от 1,02
промили надвишава двукратно минимално установения в закона праг от 0,5
промили, при което деянието не се различава от обичайните случаи на
неговото проявление. Отсъствието на други вредни последици, които да са
възникнали от престъплението, не заличава неговата обществена опасност.
Освен това подсъдимият е осъждан, поради което не следва да се игнорира и
неговата лична степен на обществена опасност. Наличието на смекчаващи
отговорността обстоятелства са взети предвид при определяне на
наказанието. Не са проявени други предпоставки, предвидени в закона като
изключващи обществената опасност на извършеното престъпление, поради
което правилно районният съд е отказал приложението на института по чл. 9,
ал. 2 от НК.
За извършеното престъпление по чл.343б, ал.2 от НК съставът на
районният съд при условията на чл.54 от НК е наложил на подсъдимия М.Д.
наказание "Лишаване от свобода" за срок от 1 (една) година и „Глоба” в
размер на 500 (петстотин) лева. На основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС съдът
правилно е определил първоначален общ режим на изтърпяване на
наказанието. На основание чл.343г от НК във връзка с чл.37, т.7 от НК
подсъдимия М.Д. е лишен от правото да управлява МПС за срок от 18
(осемнадесет) месеца.
Въззивният съд счита, че в случая смекчаващите отговорността
обстоятелства дават основание за индивидуализацията на наказанието
„лишаване от свобода“ при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК. В тази връзка,
наред с отчетено от първия съд данни за семейно и материално положение,
следва да се съобрази мотива за извършване на престъплението и
здравословно състояние на подс. М.Д., който видно от представеното
експертно решение на ТЕЛК /л.25/ е с 50 % трайно намалена
6
работоспособност. При тези данни въззивният съд намира, че така
определеното наказание “Лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година е
несправедливо и несъответства на степента на обществената опасност на
деянието и дееца. В случая визираните смекчаващите вината обстоятелства на
деянието и подс. М.Д. в съвкупност и взаимовръзка обуславят извод за
многобройност и налагането на наказанието “Лишаване от свобода” за по-
кратък срок. Основания за приложение на разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от
НК следва да бъдат отчетени смекчаващите обстоятелства не само заради
относителния им брой, а заради тежестта им при съпоставката им с
отегчаващите. Налице е и второто кумулативно изискване на законодателя по
чл.55 от НК, а именно и най-лекото предвидено от закона наказание да се
окаже несъразмерно тежко с оглед особеностите на конкретния случай. Ето
защо при гореизложеното за адекватно за постигането на визираните в чл.36,
ал.1 от НК цели, възивният съд намира за справедливо на подс. Д. да бъде
наложено наказанието “Лишаване от свобода” при условията на чл.55, ал.1,
т.1 от НК и чл.39, ал.1 НК за срок от шест месеца. Съдът счита, че и така
наложеното в конкретния случай наказание ще способства за изграждане у
подсъдимия на устойчива мотивоционно-волева система за спазване на
установения правопорядък и ще предотврати извършването на престъпления,
с което от своя страна ще се реализира както личната, така и генералната
превенция - цели на наказанието по чл.36 от НК.
Извън визираната индивидуализация на наказанието, при
цялостната служебна проверка на присъдата въззивният съд не констатира
неправилно приложение на материалния закон или съществени нарушения на
процесуалните правила, даващи основание за отмяната или изменението на
съдебния атк.
По изложените съображения и на основание чл.337, ал.1, т.1, вр.
чл.334, т.3 от НПК, Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА Присъда № 500014 / 11.01.2022 год., постановена от
Районен съд – Разлог по н.о.х. дело № 566 / 2020 год. в частта й относно
наложеното на подсъдимия М. Н. Д. за извършеното престъпление по чл.343б,
ал.2 от НК наказание “Лишаване от свобода”, като на основание чл.55, ал.1,
7
т.1 от НК НАМАЛЯВА срока на това наказание от 1 /една/ година на 6
/шест/ месеца.
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 500014 / 11.01.2022 год.,
постановена от Районен съд – Разлог по н.о.х. дело № 566 / 2020 год. в
останалата й част.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8